Политики и мерки по опазване на биологичното разнообразие и НЕМ

През 2017 г. са утвърдени и влезли в сила актуализирани планове за управление (ПУ) на 4 защитени територии: природна забележителност (ПЗ) “Хълм Бунарджик”, ПЗ “Данов хълм”, ПЗ “Младежки хълм”, Поддържан резерват (ПР) „Ардачлъка“.

През 2017 г. със заповед на министъра на околната среда и водите са утвърдени нови планове за управление на 7 защитени територии, включително на: ПР „Училищна гора“, ПР „Богдан“, ПР„Женда“, ПР “Чамлъка“, ПР „Борака“, ПР„Боровец“, , Резерват (Р) „Вълчи дол“ ,които са влезли в сила през 2018 г.

През 2017 г. в процес на разработване и/или процедиране по реда на ЗЗТ са били други 11 Плана за управление, а именно на:

- 2 национални парка - Рила и Пирин;

- 2 природни парка - Витоша и Българка;

- 3 защитени местности - ЗМ „Дефилето“,ЗМ „Ботаническа градина - Балчик“, ЗМ „Чокльово блато“;

- 3 резервата – Р „Ропотамо“ (РИОСВ - Бургас), Р „Бистришко бранище“ и Р „Торфено бранище“ (РИОСВ - София);

- 1 поддържан резерват – ПР “Атанасовско езеро“ (РИОСВ - Бургас);

До 2017 г. са утвърдени седем плана за управление на защитени зони за опазване на дивите птици: BG0002015 „Язовир Конуш“, BG0002023 „Язовир Овчарица“, BG0002086 „Оризище Цалапица“, BG0002090 „Берковица“, BG0002052 „Язовир Жребчево“, BG0002099 „Кочериново“ и BG0002101 „Мещица“.

През 2017 г. бяха внесени в МОСВ проекти на Планове за действие на следните защитени видове:

„План за действие за опазване на черния лешояд (Aegypius monachus) в България 2015-2024 г.“;
„План за действие за опазване на белоглавия лешояд (Gyps fulvus) в България 2015-2024 г.“;
„План за действие за опазване на брадатия лешояд (Gypaetos barbatus) в България 2015-2024 г.“;
„План за действие за опазване на малката белочела гъска (Anser erythropus) в България за периода 2017-2026 г.“;

„План за действие за опазване на малката червеногушата гъска (Branta ruficollis) в България за периода 2017-2026 г.“
„План за действие за глухаря (Tetrao urogalus) в България за периода 2016-2025г.“;
„План за действие за белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos) в България за периода 2016-2025 г.“;
„План за действие за трипръстия кълвач (Pycoides tridactilus) в България за периода 2016-2025 г.“.

Всички те бяха обсъдени на заседание на Националния съвет за биологично разнообразие и започна процедура по тяхното утвърждаване.

По отношение на международните инициативи, свързани със защитени територии през 2017 г. следва да се отбележи:

По Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО

На своята 29 - та сесия, проведена в периода 12 - 15 юни 2017 г., Междуправителственият координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО (MAB - ICC) одобри обявяването на 4-ри български биосферни резервата - „Централен Балкан“, „Червената стена“, „Сребърна“ и „Узунбуджак“ в съответствие с изискванията и принципите на Севилската стратегия. Номинирането на обектите през 2016 г. бе подкрепено от съответните общини и отговорни държавни институции.

На своята 29 –та сесия Междуправителственият координационен съвет по Програмата взе решение да оттегли (изключи) от световната мрежа на биосферните резервати от „стар“ тип - „Камчия“, „Дупката“ и „Купена“, поради несъгласие от страна на съответните общини (вкл. Аврен, Долни Чифлик, Батак, Пещера и Брацигово) на тяхна територия да бъдат обявявани подобни обекти.

Решението България (чрез председателя на Националния комитет по Програмата „Човекът и биосферата - НК) да поиска оттеглянето на посочените биосферни резервати от Световната мрежа бе взето в рамките на заседание на НК, състояло се през септември 2016 г. на база на внесените от заинтересованите общини писма.

На същата сесия на MAB – ICC бе отсрочено служебното заличаване на 5-те „стари“ биосферни резервата, за които заинтересованите общини (вкл. Столична, Благоевград, Белоградчик, Ракитово и Сандански) бяха изразили желание да бъдат съвместени със съвременните изисквания на Програмата – „Бистришко бранище“ „Парангалица“, „Чупрене“, „Мантарица“ и „Али ботуш“. Горепосочените общини бяха своевременно уведомени от МОСВ, че с цел съвместяване на съответните „стари“ биосферни резервати със съвременните изисквания на Програмата, е необходимо да попълнят номинационни формуляри за съвместяване, които след процедиране и обсъждане на заседание на НК да бъдат представени в Секретариата на ЮНЕСКОв срок до 30 септември 2018 г;

От общините, в чийто обхват попадат 4-те нови биосферни парка, както и от компетентните РИОСВ - Пловдив, Бургас, Русе и Дирекция на Национален парк “Централен Балкан“, беше поискано да организират сформирането на управленски органи (консултативни съвети), включващи представители на заинтересованите страни.

На заседание на Националния комитет (НК) по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО, председателят на НК връчи сертификатите на новообявените четири биосферни парка на представители на заинтересованите общини, включително: община Силистра, Асеновград, Карлово, Троян, Антон, Павел баня, Севлиево и Малко Търново и компетентни РИОСВ – Пловдив, Бургас, Русе и дирекция на Национален парк „Централен Балкан“.

Включване на буковите гори в 9-те резервата на територията на Национален парк „Централен Балкан“ (НПЦБ) в Европейски сериен обект на световно наследство на ЮНЕСКО - „Старите и вековни букови гори на Карпатите и други региони в Европа“

В рамките на 41-та сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО (КСН), провела се през юли 2017 г. в гр. Краков, Полша бе разгледана съвместната номинация на 10-те държави за разширение на Серийния европейски обект на световното наследство - „Вековните букови гори на Карпатите и старите букови гори на Германия“, разположен на територията на Словакия,Украйна и Германия.

След продължителни дебати КСН прие решение 41 COM 8B.7, с което одобри разширението на обекта на световното наследство, който вече носи името „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“ и включва 78 компонента, разположени на територията на 12 европейски държави - Австрия, Албания, Белгия, България, Румъния, Словения, Испания, Италия, Хърватска, Германия, Украйна и Словакия.

България участва в номинацията с най-представителните букови гори в 9-те резервата, разположени на територията на Национален парк „Централен Балкан“ - „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Соколна“, „Пеещи скали“, „Стара река“, „Джендема“ и „Северен Джендем“.

Разширеният сериен обект отговаря на критерий - ix за образци на продължаващи екологични и биологични процеси в развитието на екосистемите и цели опазването на най-представителните вековни букови гори в Европа. Той представлява изключителен пример за незасегнати, комплексни гори в умерения пояс, които демонстрират разпространението на европейския бук от последната ледникова епоха до днес. Уникално за обекта е и големия брой участващи държави – прецедент в историята на Конвенцията за световно наследство.

Включването на България в Европейския сериен обект на световно наследство на ЮНЕСКО е поредно признание за уникалността на българската природа и традициите в нейното опазване.

Решението за участие на България в серийния обект бе взето след допитване до заинтересованите институции на регионално и местно ниво - съответните областни управители и общини, в чийто териториален обхват попадат въпросните резервати.

С обявяването на буковите гори в Национален парк „Централен Балкан“ за част от обекта на световното наследство не се налагат допълнителни режими и ограничения, тъй като те и сега са в територии с най-строг режим на опазване.

Конкретните финансови и административни ангажименти, произтичащи за партньорите от участието им в серийния обект на световното наследство в дългосрочен план ще бъдат предмет на специална Съвместна декларация за намерение и др. споразумения, които предстои да бъдат приети от заинтересованите европейски държави.

През 2017 г. бяха проведени две срещи към Конвенцията за биологично разнообразие: 21-та среща на Спомагателния орган по научните, техническите и технологичните въпроси (SBSTTA 21) и 10-тата среща на Работна група по традиционните знания (WP8j 10) с представители на политически и научни организации и координатори по различните тематични направления, с представители на страните-членки на Конвенцията по биологично разнообразие. Чл. 8j се отнася за познанията и опита на местното население и общности с традиционен начин на живот, съвместим с опазването и устойчивото ползване на БР и насърчава справедливото поделяне на ползите от употребата на генетичните ресурси.

Документите по темите от двете срещи в последствие станаха основа на проекти на документи за Втората среща на Спомагателния орган по прилагане на Конвенцията за биологично разнообразие (SBI 2) и за Конференцията на страните членки по Конвенцията и Двата протокола към нея – Протокола от Картахена и Протокола от Нагоя (СОР и МОРs). Експертите от МОСВ участваха в изготвянето на обобщени европейски ориентационни линии и позиции по всички теми. Крайните препоръки по процесите за следващата 2018 г. към Конвенцията за биологично разнообразие са налични на електронната ѝ страница:

https://www.cbd.int/conferences/sbstta-wg8j; https://www.cbd.int/recommendations/sbstta/?m=sbstta-21; https://www.cbd.int/recommendations/wg8j/?m=wg8j-10

Източници на информация:

МОСВ