Промяна в числеността и състояние на зимуващите водолюбиви птици в България

Ключово послание

 В резултат от среднозимното преброяване през 2017 г. са установени 670 236 индивида от 8 разреда зимуващи водолюбиви птици, което е повече от наблюдаваните  288 128 индивида през 2016 г. и наблюдаваните 237 656 индивида през от 2015 г. Това е най-високата численост на зимуващи водолюбиви птици, установени у нас при среднозимните преброявания през последните 20 години. 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява определяне на численост и видов състав на зимуващите в България популации от водолюбиви птици. 

Среднозимното преброяване на водолюбивите птици се координира от Wetlands International и се осъществява в цяла Европа с цел да се определи размерът на евро­пейските популации на тези видове птици и да се оцени състоянието на влажните зони, където те зимуват. У нас то се провежда всяка година в средата на януари с три основни цели:

Оценка на индикатора

Среднозимното преброяване на зимуващите водолюбиви птици в България е проведено в периода 12-16.01.2017 г. В резултат са установени общо 670 236 индивида в 116 водоема от 8 разреда* зимуващи водолюбиви птици (Таблица 1).

(* Таксономичната подредба е според класификацията на del Hoyo & Collar (2014, 2016), наложила се през последните години в Международния съюза за защита на природата (IUCN) и BirdLife International. При нея има редица промени в състава на отделните разреди птици – например Чапловите (Ardeidae) до неотдавна принадлежаха към разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes), докато според сегашните представи са част от разред Пеликаноподобни (Pelecaniformes). Затова прякото сравнение по разреди, с предишни години би довело до изключително погрешни резултати. Сравнение по разреди следва да се прави след внимателно прецизиране на видовия състав на конкретните таксони.

Таблица 1. Числености на зимуващите водолюбиви птици в периода 12-16.01.2017 г.

Разред Гъскоподобни (Anseriformes)

Гъскопобните са групата зимуващи водолюбиви птици с най-висока численост и брой видове през зимния сезон. В периода на среднозимното преброяване са регистрирани 581338 индивида от 30 вида гъскоподобни птици. Най-многочисленият зимуващ вид е голямата белочела гъска (Anser albifrons) – 452494 индивида, следвана от зеленоглавата патица (Anser platyrhynchos) – 52351 екз. и червеногушата гъска (Branta ruficollis) с 46822 индивида. Птиците с най-ниска численост са представителите на видовете белобуза гъска (Branta leucopsis) (вагрант за страната с под 10 наблюдения до момента), малка белочела гъска (Anser erythropus) и траурна потапница (Melanitta nigra) – с по един индивид, както и посевната гъска (Anser fabalis) и лятното бърне (Spatula querquedula) (далечен мигрант, зимуващ в Африка) – с по два индивида. 

Разред Гмурецопобни (Podicipediformes)

Установени са 3832 индивида от пет вида. Запазва се тенденцията най-многочислени видове да бъдат големият гмурец (Podiceps cristatus) – с 1924 индивида и черновратият гмурец  (Podiceps nigricollis) – 1053 индивида, следвани от малкия гмурец (Tachybaptus ruficollis) – 837 индивида. Най-малочислени са червеновратият гмурец (Podiceps grisegena) – 15 индивида и ушатият гмурец (Podiceps auritus) – 2 екз. 

Разред Жеравоподни (Gruiformes)

Това е втората по численост група зимуващи водолюбиви птици, като са наблюдавани 37277 индивида от три вида. Най-многочислен вид е лиската (Fulica atra) – 37182 екз., видът с най-ниска численост е водният дърдавец (Rallus aquaticus) – едва 2 екз. Зеленоножката (Gallinula chloropus) е отбелязана в численост 93 екз. Малкият брой наблюдавани индивиди се дължи основно на скрития  начин на живот и обитаването на трудно достъпни тръстикови масиви при повечето видове. 

Разред Гмуркачопобдни  (Gaviiformes)

По време на среднозимното преброяване са регистрирани 178 индивида гмуркачоподобни от два вида, черногуш гмуркач (Gavia arctica) – 176 екз. и червеногуш гмуркач (Gavia stellata) – един индивид. 

Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)

По време на среднозимното преброяване е регистриран черен щъркел (Ciconia nigra) в численост два индивида. Птиците са зимували на яз. Тюркмен. Видът е далечен мигрант, зимуващ в Свероизточна Африка и е нередовно зимуващ в страната, в ниска численост. 

Разред Пеликаноподобни (Pelecaniformes)

По време на среднозимното преброяване са установени и двата вида пеликани в България – къдроглав (Pelеcanus crispus) с численост 871 индивида, и розов (Pel. onocrotalus) – един екземпляр. Към този разред вече спадат и чаплите, най-многочислените от които се явяват сивата (Ardea cinerea) – 685 екз., и голямата бяла (A. alba) – 566 екз. Установени са още голям воден бик (Botaurus stellaris) – 13 екз. (вид със скрит начин на живот) и нощна чапла (Nycticorax nycticorax) – 4 екз., която е далечен мигрант, зимуващ нередовно у нас в ниска численост. 

Разред Рибоядоподобни (Suliformes)

В този разред понастоящем попадат трите вида корморани, срещащи се у нас, установени с обща численост по време на преброяването от 16936 екз. Най-многочислен се явява големият корморан (Phalacrocorax carbo) – 10657 индивида, следван от малкият корморан (Microcarbo pygmaeus) – 5735 индивида, а най-малочислен е качулатият корморан (Phalacrocorax aristotelis) – 544 индивида. 

Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)

Това е втората по брой видове и третата по численост група зимуващи водолюбиви птици в България. Установени 28516 индивида от 20 вида. Същинските дъждосвирцови (Charadrii) са едва 0.9% от числеността на всички видове в разреда. Най-многочислените видове са средната бекасина (Gallinago gallinago) – 84 екз. и големият горски водобегач (Tringa ochropus) – 41 екз. С по един екземпляр са отбелязани морският дъждосвирец (Charadrius alexandrinus) и бойникът (Calidris pugnax).

По-големи числености са регистрирани при представители на сем. Чайкови (Laridae). Видът с най-голяма численост е жълтокраката чайка (Larus michahellis) – 20468 индивида, следвана от каспийската чайка (L. cachinnans) – 2850 екз. и от речната чайка (L. ridibundus) – 1989 индивида. С най-ниска численост – по един екземпляр, са установени малката черноглава (Larus melanocephalus) и дългоклюната чайка (L. genei). 

Други зимуващи птици, обитаващи влажни зони, установени по време на среднозимното преброяване: земеродно рибарче (Alcedo atthis) – 12 индивида, морски орел (Haliaeetus albicilla) – 20 индивида (на 13 водоема), тръстиков блатар (Circus aeruginosus) – 10 индивида, тръстикова овесарка (Emberiza schoeniclus) – 42 индивида. 

Места на концентрация на водолюбиви птици

Зимуващи водолюбиви птици в периода на среднозимното преброяване са регистрирани в 116 водоема и маршрута на територията на цяла България (Фиг.3-4). Най-големи струпвания са наблюдавани по черноморското крайбрежие и на места във вътрешността на страната, но отново – в близост до черноморското крайбрежие. 

По българското черноморско крайбрежие най-многочислени са птиците на територията на Комплекс “ез. Вая” – 425537 индивида от 32 вида, Комплекс „Дуранкулак“ – 19351 индивида от 23 вида и Комплекс „Шабленско езеро“ – 13038 екз. от 20 вида зимуващи водолюбиви птици. 

Във вътрешността на страната най-големи концентрации са регистрирани на язовирите Трояново и Крушово – съответно 34434 екз. (6 вида) и 30188 екз. (4 вида), както и на яз. Овчарица – 12750 индивида от  32 вида зимуващи водолюбиви птици.

Голямата отчетена численост в западната част на Бургаската низина (района на язовирите Трояново и Крушово) е основно заради масовото присъствие на голямата белочела гъска по водоемите в бургаския регион по време на преброяването. 

В българският участък на река Дунав, най-многочислени са птиците в участъците: Сомовит–Свищов – 4706 индивида от 20 вида, Горни Цибър–Гулянци – 3941 индивида от 16 вида. 

От високопланинските язовири най-голямо значение има язовир Батак, като са регистрирани 776 индивида от 2 вида водолюбиви птици.

Източник: НСМСБР, ИАОС

Фиг. 4. Численост (брой екз.) на зимуващите водолюбиви птици през 2017 г.