Промяна в числеността на дивата коза (rupicapra rupicapra) за периода 2009-2017 г.
Ключов въпрос: Как се променя числеността на дивата коза (Rupicapra rupicapra) на национално ниво и на територията на основните географски райони на разпространение? Каква е възрастовата и половата структура на българската популация? |
Ключово послание
Съгласно данните, постъпили в Информационната система към Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР), числеността на наблюдаваните диви кози възлиза на 1189 индивида, наблюдавани през пролетта и 1116 индивида, наблюдавани през есента на 2017 г. Съпоставени с данните от предишни години се установява сравнително постоянна тенденция с леко увеличение на наблюдаваните индивиди през 2017 г.
Дефиниция на индикатора
Индикаторът представлява численост на наблюдаваните диви кози от пролетния и есенния мониторинг, т.е. численост на реално преброените по време на мониторинга индивиди, а не на цялата популация.
Мониторингът на дивите кози се изпълнява в рамките на одобрена методика към НСМСБР. Съгласно методиката, мониторингът се провежда през пролетта и есента на всяка година в основните географски територии на разпространение на вида. Основният метод на мониторинг е маршрутният метод, като маршрутите са предварително определени и постоянни за всяка територия. Дивите кози обитават предимно скалисти местообитания по високите и алпийските части на планините в страната. На територията на Западни Родопи преобладаващите местообитания са горски територии смесени със скални местообитания. Основният параметър на наблюдение е числеността, като се събират и данни за полова и възрастова структура.
Оценка на индикатора
Оценката на индикатора включва три компонента:
1. Тенденция на числеността по географски територии за периода 2010 – 2017 г.
Основните географски територии на разпространение, в които се провежда мониторинг на диви кози, са териториите на националните паркове “Рила”, “Пирин” и “Централен Балкан”, природен парк “Витоша”, както и територията на Западни Родопи - в областите Пазарджик, Смолян и Пловдив.
Числеността на наблюдаваните диви кози варира през различните години. На фиг. 6 е изобразена средната численост на наблюдаваните диви кози, регистрирани през пролетния и есенния сезон. На територията на НП „Рила“ са регистрирани най-голям среден брой диви кози (426 инд.).Увеличаване на регистрираните индивиди през 2017 г. се наблюдава на територията на Западни Родопи и НП „Пирин“.
Източник: ИАОС (Информационна система към НСМСБР)
2. Численост от пролетния и есенния мониторинг на дива коза през периода 2010-2017 г.
В изследвания период числеността на дивите кози е сравнително постоянна. През пролетният сезон на 2017 година са регистрирани по-голям брой диви кози (1189 инд.) спрямо наблюдаваните през есента (1116 инд.). Средната численост на дивите кози през 2017 г. е най-голяма за целия осем годишен период.
Източник: ЧИАОС (Информационна система към НСМСБР)
Сравнението между данните, събрани през пролетния и есенния сезон показва, че през пролетта има по-голяма вариация в числеността на вида. Причините за това са – наличие на снежна покривка по типичните за вида места, което прави трудно достъпни местата за мониторинг и миграция на вида към по-благоприятни условия. Поради тази причина е представена средната численост от наблюденията през двата периода. През есенния сезон, дивите кози се придържат в по-компактни групи, съответно данните от есенния мониторинг по местата на наблюдение са по-близки до реалната численост на вида.
3. Възрастова и полова структура на българската популация на дива коза(Rupicapra rupicapra)
Полова структура: съгласно данните от проведения мониторинг през пролетта и есента на 2017 г. са регистрирани средно 109 (9.3%) мъжки индивида и 351 (30.1%) женски индивида. Най-голям е броят на неопределените диви кози – 500 индивида (42.9%). През 2017 г. броят на регистрираните новородени (ярета) е средно 149 индивида (12.7%). Едногодишните диви кози са с най-ниска численост – средно 56 индивида (4.8%).
На фиг. 8 е изобразено процентното съотношение на половете и възрастовите групи на дивите кози, чрез средна стойност за пролетните и есенните наблюдения.
в периода 2010 - 2017 г., %
Източник: ИАОС (Информационна система към НСМСБР)
Източници на информация:
Мониторинг на дивата коза се изпълнява от служители на ИАОС, РИОСВ Смолян, РИОСВ Пловдив, РИОСВ Пазарджик, ДНП „Рила“, ДНП „Пирин“, ДНП „Централен Балкан“ съвместно със служители на ДГС и ДЛС на територията на Западни Родопи.