ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Промяна в числеността на дивата коза (rupicapra rupicapra) за периода 2009-2017 г.

 

Ключов въпрос:

Как се променя числеността на дивата коза (Rupicapra rupicapra) на национално ниво и на територията на основните географски райони на разпространение? Каква е възрастовата и половата структура на българската популация?

Ключово послание

state-moderate.jpg Съгласно данните, постъпили в Информационната система към Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР), числеността на наблюдаваните диви кози възлиза на 1189 индивида, наблюдавани през пролетта и 1116 индивида, наблюдавани през есента на 2017 г. Съпоставени с данните от предишни години се установява сравнително постоянна тенденция с леко увеличение на наблюдаваните индивиди през 2017 г. 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява численост на наблюдаваните диви кози от пролетния и есенния мониторинг, т.е. численост на реално преброените по време на мониторинга индивиди, а не на цялата популация.

Мониторингът на дивите кози се изпълнява в рамките на одобрена методика към НСМСБР. Съгласно методиката, мониторингът се провежда през пролетта и есента на всяка година в основните географски територии на разпространение на вида. Основният метод на мониторинг е маршрутният метод, като маршрутите са предварително определени и постоянни за всяка територия. Дивите кози обитават предимно скалисти местообитания по високите и алпийските части на планините в страната. На територията на Западни Родопи преобладаващите местообитания са горски територии смесени със скални местообитания. Основният параметър на наблюдение е числеността, като се събират и данни за полова и възрастова структура.

Оценка на индикатора

Оценката на индикатора включва три компонента: 

       1. Тенденция на числеността по географски територии за периода 2010 – 2017 г.

Основните географски територии на разпространение, в които се провежда мониторинг на диви кози, са териториите на националните паркове “Рила”, “Пирин” и “Централен Балкан”, природен парк “Витоша”, както и територията на Западни Родопи - в областите Пазарджик, Смолян и Пловдив.

Числеността на наблюдаваните диви кози варира през различните години. На фиг. 6 е изобразена средната численост на наблюдаваните диви кози, регистрирани през пролетния и есенния сезон. На територията на НП „Рила“ са регистрирани най-голям среден брой диви кози (426 инд.).Увеличаване на регистрираните индивиди през 2017 г. се наблюдава на територията на Западни Родопи и НП „Пирин“.

Фиг. 6Средна численост на дивата коза (Rupicapra rupicapra) в основните географски
територии на разпространение на вида за периода 2010-2017 г., бр.

 

Източник: ИАОС (Информационна система към НСМСБР)  

          2. Численост от пролетния и есенния мониторинг на дива коза през периода 2010-2017 г.

В изследвания период числеността на дивите кози е сравнително постоянна. През пролетният сезон на 2017 година са регистрирани по-голям брой диви кози (1189 инд.) спрямо наблюдаваните през есента (1116 инд.). Средната численост на дивите кози през 2017 г. е най-голяма за целия осем годишен период.

Фиг. 7. Числености от пролетния и есенния мониторинг и средна численост на дивата коза (Rupicapra rupicapra)
по години през периода 2010 - 2017 г., бр.

Източник: ЧИАОС (Информационна система към НСМСБР)

Сравнението между данните, събрани през пролетния и есенния сезон показва, че през пролетта има по-голяма вариация в числеността на вида. Причините за това са – наличие на снежна покривка по типичните за вида места, което прави трудно достъпни местата за мониторинг и миграция на вида към по-благоприятни условия. Поради тази причина е представена средната численост от наблюденията през двата периода. През есенния сезон, дивите кози се придържат в по-компактни групи, съответно данните от есенния мониторинг по местата на наблюдение са по-близки до реалната численост на вида.

            3. Възрастова и полова структура на българската популация на дива коза(Rupicapra rupicapra) 

Полова структура: съгласно данните от проведения мониторинг през пролетта и есента на 2017 г. са регистрирани средно 109 (9.3%) мъжки индивида и 351 (30.1%) женски индивида. Най-голям е броят на неопределените диви кози – 500 индивида (42.9%). През 2017 г. броят на регистрираните новородени (ярета) е средно 149 индивида (12.7%). Едногодишните диви кози са с най-ниска численост – средно 56 индивида (4.8%).

На фиг. 8 е изобразено процентното съотношение на половете и възрастовите групи на дивите кози, чрез средна стойност за пролетните и есенните наблюдения.

Фиг. 8. Възрастова и полова структура на дивата коза (Rupicara rupicapra)
в периода 2010 - 2017 г., %

Източник: ИАОС (Информационна система към НСМСБР)

Източници на информация:

ИАОС, Национална система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие

Мониторинг на дивата коза се изпълнява от служители на ИАОС, РИОСВ Смолян, РИОСВ Пловдив, РИОСВ Пазарджик, ДНП „Рила“, ДНП „Пирин“, ДНП „Централен Балкан“ съвместно със служители на ДГС и ДЛС на територията на Западни Родопи.













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС