English
Контакти
Защитени зони по директивата за местообитанията и директивата за птиците в България
(SEBI 8 – Защитени зони по Директивата за местообитанията и Директивата за птиците)
|
Ключов въпрос: Предложени ли са достатъчно обекти по Директивата за местообитанията и Директивата за птиците? |
Ключово послание
В България до края на 2017 г., са приети от Министерски съвет 339 защитени зони (352 на брой, но 13 са с обща граница по двете директиви) от мрежата “Натура 2000”, покриващи общо 34.4% от територията на страната (табл. 9, фиг.19).В края на 2017 г. броят на определените защитени зони, съгласно Директивата за птиците в България е 119 с площ 2 523 661 ha (22.7% от общата територия на страната) (фиг.17), а броят на определените защитени зони съгласно Директивата за местообитанията е 233 с площ 3 326 973 ha (30% от общата територия на страната) (Фиг.18). Защитените зони включват общо 282 135 ha морски пространства.
Табл. 9. Брой и площ на защитените зони от мрежата “Натура 2000” в България
|
|
Брой |
Площ [ha] |
Територия [ha]
|
Морски пространства [ha] |
% от нац. територия |
|
Защитени зони за местообитанията |
233 |
3 574 673
|
3 326 949 |
247 724
|
30 % |
|
Защитени зони за птиците |
119 |
2 578 150 |
2 523 661 |
54 489 |
22.7% |
|
Общо Натура 2000 |
339* |
4 105 306 |
3 823 170 |
282 135 |
34.4% |
Дефиниция на индикатора
Индикаторът показва текущото състояние на изпълнението на Директивата за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (92/43/ЕИО) и Директивата за опазване на дивите птици (2009/147/ЕИО) от държавите-членки на ЕС и включва два компонента:
- Тенденции в пространственото покритие на предложените зони;
- Индекс на достатъчност, базиран на тези предложения (само за Директивата за местообитанията)
Обявяването на зони, определени съгласно директивите за местообитанията и за птиците е инструмент за спиране на загубата на биоразнообразие и показва отговорността на държавата по опазване на биоразнообразието и намаляване на загубата му.
Първият компонент "Тенденции в пространственото покритие на предложените зони, определени съгласно директивите за местообитанията и за птиците” представя промяната в площното покритие на предложените зони от държавите-членки в кm2 за определен времеви период.
Вторият компонент "Индекс на достатъчност" показва оценката на Европейската Комисия колко близо са държавите членки до целта да имат достатъчно предложени зони за опазване на местообитанията и видовете от интерес на общността. Държавите членки със 100% достатъчност са предложили достатъчно обекти, в съответствие с изискванията на Европейската Комисия (ЕК) за всички сухоземни типове местообитания от Приложение I и за сухоземните видове от интерес за Общността от Приложение II, наблюдавани на тяхна територия и оценени в съответствие със спецификациите на съответната директива.
Оценка на индикатора
По процентно покритие на мрежата „Натура 2000“ спрямо националната територия България се нарежда на трето място в ЕС, след Словения и Хърватия. Индексът на достатъчност на мрежата „Натура 2000“ се доближава до 100%.
Източник: МОСВ-НСЗП
Източник: МОСВ-НСЗП
Фиг. 19. Карта на защитените зони от екологичната мрежа „НАТУРА 2000“ в България
Източници на информация:
