Екосистеми и екосистемни услуги

В изпълнение на изискванията на  „Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020“, в рамките на Европейският съюз, включително в България, се изпълняват редица проекти и дейности за картиране и оценка на състоянието на екосистемите и техните услуги, като се ползват данни за биологичното разнообразие. Значението на биологичното разнообразие се разглежда в контекста на оценка на състоянието, опазване и възстановяване на екосистемите и техните услуги на локално, национално и европейско ниво.

Оценката и картиране на екосистемите и екосистемните услуги е важна предпоставка за създаване на изходна база за оценяване на настъпили промени в състоянието на екосистемите и осигуряваните от тях екосистемни услуги с течение на времето. Успешното екосистемно управление, като част от политиките, плановете и проектите за развитие, свързани с благосъстоянието на хората (UNEP, 2014), обаче, изисква идентифициране на дългосрочни тенденции на развитие на екосистемите в България.  В периода 2015 – 2017 г. за територията на страната, намираща се извън екологичната мрежа НАТУРА 2000, тази изходна база беше създадена в референтната времева рамка на полевите сезони 2015-2016 г. посредством седем проекта, които извършиха картиране и оценка на девет основни типа екосистеми в рамките на програмата BG03 „Биоразнообразие и екосистемни услуги“, финансирана от финансовия механизъм на Eвропейското икономическо партньорство. В тези проекти участваха голям брой учени от институтите на БАН, различни ВУЗ и специалисти от държавни институции (МОСВ, МЗХГ)  и неправителствени организации, като водещи в изпълнението на проектите бяха МОСВ, ИАГ-МЗХГ, ИБЕИ-БАН, ИГ- БАН, СУ „Климент Охридски“. 

Екосистемата представлява "динамичен комплекс от растителни, животински и микробни съобщества и тяхната абиотична среда, взаимодействащи си като функционална единица" (КБР, 1992). Екосистемите могат да бъдат от всякакъв размер, от капка вода до цялата планета.

Състояние на екосистемата: физическото, химичното и биологичното състояние на екосистемата в определен момент от време. “Здравите” екосистеми (в добро състояние) притежават пълния потенциал на екосистемните си функции за предоставяне на екосистемни услуги.

Екосистемни услуги: (1) благата, които хората получават от екосистемите (MЕA, 2005); (2) прекия или косвен принос на екосистемите за благосъстоянието (качеството на живот) на хората (TEEB, 2010). Концепцията "екосистемни стоки и

услуги" е синоним на “екосистемни” услуги. Потокът на услугите в настоящата концептуална рамка се отнася до действително използваната услуга.

Екосистемните услуги са резултат от функциите на екосистемата и представляват

реализирания поток от услуги, за които има търсене.

ТИПОВЕ ЕКОСИСТЕМИ И ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ 

Типовете екосистеми се предлагат като основни единици за картиране на екосистемите в европейски мащаб. Тези основни класове трябва да позволяват последователна оценка на състоянието и услугите от местен до национален, регионален и европейски мащаб. Според типологията на MAES съществуват три основни типа екосистеми на ниво 1: сухоземни, сладководни и морски. На ниво 2 основните типове екосистеми са допълнително подразделени (Таблица 5). Предложената типология комбинира класовете CORINE земно покритие (CORINE Land Cover (CLC)) с типовете класификация на местообитанията на Европейската природозащитна информационна система (EUNIS). 

Табл. 5. Основни типове екосистеми в България и тяхното подразделяне

1. Урбанизирани екосистеми

Урбанизираните екосистеми се разглеждат като райони, в които живее по-голяма част от човешкото население, но и като тип екосистема, който значително повлиява и засяга функционирането на другите типове екосистеми (Maes et al., 2013). Урбанизираните екосистеми представляват основно човешки хабитати, които обикновено включват и значителни зони за синантропни видове, свързани с урбанизираните хабитати.

Урбанизираните екосистеми отговарят на класовете на първо и второ ниво, дефинирани в MAES (2013) и към тях се отнасят урбанизирани, промишлени, търговски и транспортни зони, паркове, мини, депа за отпадъци и изкуствени водни обекти. На третото ниво типологията на урбанизираните екосистеми в България кореспондира с Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013–2025 г. (НКПР, 2012). Класификацията по EUNIS за ниво 2 в комбинация с НКПР на ниво 3 е предложена при подробната типологизация на ниво 3 от тази методология за целите на целевия тип екосистеми – в случая „урбанизирани“. Избрани са общ брой от 10 под-типа урбанизирани екосистеми. Те съответстват на номенклатура J1, J2, J3, J4, J5, J6, I2 и X11, X22, X23, X24, X25 от EUNIS групи I, J и X (EEA, 2015a; Maes et al., 2013). 

2. Земеделски екосистеми

Земеделските екосистеми са резултат от управлението на природните и биологични ресурси от човека. Ето защо, земеделските екосистеми представляват интегриране на социалните и екологични системи и могат да се разглеждат от различни гледни точки (социална, икономическа, екологична), както и на няколко различни нива на организация (култури, ферми, общественост и вододели ICRA (2015).

Земеделските екосистеми включват земите, използвани за производство на култури, като зърнени култури, зеленчуци и овошки, технически култури, които са култивирани култури, или земеделски продукти, добивани от хората и ползвани от хора или животни за храна, производство на влакна, масла, като източник на енергия, животновъдни услуги за отглеждане на животни и други. Земеделската екосистема включва също така и динамичните връзки между култури, пасища, добитък, флора и фауна, почви, води и атмосфера и др.

Предлаганата типология на „земеделска земя“ отговаря на класификацията на екосистемите в MAES (2013), комбинирана с типовете класификация на хабитати/местообитания по Европейската информационна система за природата (EUNIS). Свързана е и с някои от класовете земно покритие (CLC) на CORINE. Типологията на екосистемите по MAES разграничава две нива, където: ниво 2 на MAES отговаря на ниво 1 на EUNIS. Нивото 2 на EUNIS ще бъде базата за картиране и оценка.

Класификацията на земеделските екосистеми се базира на предложените в EUNIS (I.1, I.1.1,I.1.11/12 и 13 напр.) типове земеделски територии, както и предложението за типология на екосистема на работната група MAES. Предложените в класификацията типове земеделски екосистеми са съобразени както с наличието на данни, информация за тях и възможността за картирането им, така и с тяхната съвместимост с други национални и европейски методи за картиране на състояние и услуги на екосистемите. 

3. Тревни екосистеми

За „тревни екосистеми“ се възприемат естествена или полуестествена тревна растителност. Те могат да са част от селскостопански земи (пасища, ливади, полеви граници, буферни бразди, некултивирана земя и др.). Тези екосистеми интегрират социалните и екологични системи и могат да се разглеждат от различни гледни точки (социална, икономическа, екологична). Тревните екосистеми включват земите, използвани

за добив на ресурси за отглеждане на животни за производство на фибри и животински продукти. В тревните екосистеми съществуват динамични връзки между изграждащите ги

видове растения, интегрирани с фауна, почви, вода и атмосфера, както и отглежданите върху тях селскостопански животни.

Предлаганата типология на тревните екосистеми отговаря на класификацията на MAES (2013), комбинирана с типологията на хабитатите по Европейската информационна система за природата (EUNIS). Тя е свързана и с някои от класовете земно покритие (CLC) на CORINE. Типологията на екосистемите по MAES(2013) на ниво 2 съответства на ниво 1 на EUNIS. Ниво 3 на типологията тревните екосистеми в България е възприето да съответства на ниво 2 на EUNIS. Това EUNIS ниво 2 ще бъде базата за картиране и оценка.

Част от класификационните единици на EUNIS за ниво 2 са възприети за подробната типификация на ниво 3 за тревните екосистеми в страната. Избрани са 5 типа тревни екосистеми. Те отговарят на нива E1, E2, E3, E4 и E6 от група Е на класификацията на EUNIS. Предлаганите типове са модифицирани до определена степен, така че да могат да отразяват по-точно особеностите на българските природни хабитати. 

4. Горски екосистеми

Предлаганата типология на горски екосистеми (ниво 2) отговаря на класификацията на екосистема в MAES (2013), комбинирана с класовете земно покритие (CLC) на проекта CORINE и типовете класификация на хабитати по Европейската информационна система за природата (EUNIS). Част от класификацията на EUNIS за ниво 2 е предложена за подробна типология от ниво 3 за целевия тип екосистема. Предложената класификация на горските екосистеми съответства на нивата "G1", "G3", и "G4" от EUNIS група "G". 

5. Храстови и ерикоидни екосистеми

Тези екосистеми интегрират социалните и екологични системи и могат да се разглеждат от различни гледни точки (социална, икономическа, екологична). Храстовите и ерикоидни екосистеми се състоят от храстови и ерикоидни съобщества с първичен или вторичен произход, които се срещат в България от равнините до алпийския пояс. Някои от тези типове растителност могат да са част от ферми (пасища, полеви граници, буферни бразди, некултивирана земя и др.). Храстовите и ерикоидни екосистеми включват земи, използвани за добив на природни ресурси за отглеждане на селскостопански животни, за производство на фибри и животински продукти. В храстовите и ерикоидни екосистеми съществуват динамични връзки между изграждащите ги видове растения, интегрирани с фауна, почви, вода и атмосфера, както и отглежданите върху тях селскостопански животни.

Предлаганата типология на храстови и ерикоидни екосистеми отговаря на класификацията

на MAES (2013), комбинирана с типологията на хабитатите по Европейската информационна система за природата (EUNIS). Тя е свързана и с някои от класовете земно покритие (CLC) на CORINE. Типологията на екосистемите по MAES (2013) на ниво 2 съответства на ниво 1 на EUNIS. Ниво 3 на типологията храстовите и ерикоидни екосистеми в България е възприето да съответства на ниво 2 на EUNIS. Това EUNIS ниво 2 ще бъде базата за картиране и оценка.

Част от класификационните единици на EUNIS за ниво 2 са възприети за подробната типификация на ниво 3 за храстовите и ерикоидни екосистеми в страната. Избрани са общо три типа храстови и ерикоидни екосистеми, подходящи за България. Те отговарят на нива “F2”, “F3” и “F9” от EUNIS група „F“. Предлаганите типове екосистеми са модифицирани до определена степен, така че да могат да отразяват по-точно особеностите на българските природни местообитания. 

6. Екосистеми на земи с рядка растителност

Земите с рядка растителност включват природни местообитания без растителност или с рядка растителност (площи естествено с липсваща растителна покривка). Често тези екосистеми имат екстремни природни условия, които са подходящи за живот на конкретни видове. Включват се голи скали, сипеи, дюни, плажове и пясъчни равнини.

Предлаганата типология на „земи с рядка растителност“ отговаря на класификацията на MAES (2013), комбинирана с типологията на хабитатите по Европейската информационна

система за природата (EUNIS). Тя е свързана и с някои от класовете земно покритие (CLC) на CORINE. Типологията на екосистемите по MAES на ниво 2 съответства на ниво 1 на EUNIS. Ниво 3 на типологията на земите с рядка растителност в България е възприето да съответства на ниво 2 на EUNIS. Това EUNIS ниво 2 ще бъде базата на подхода за картиране и оценка.

Част от класификационните единиците на EUNIS за ниво 2 са предложени за подробна типология от ниво 3 за екосистемите на земи с рядка растителност. Избрани са такива единици като скали и каменисти зони, като сипеи и канари (включително крайбрежни). Те отговарят на нива „Н2“ и „Н3“ от група „Н“ на EUNIS и „В3“ от група „В“ на EUNIS. Освен това, за земи с рядка растителност се приемат и пясъчни дюни, пясъчни брегове и плажове с чакъл (EUNIS - В1, В2). Избрани са общо 5 типа екосистеми на земи с рядка растителност. Предлаганите типове са модифицирани до определена степен, така че да могат да отразяват по-точно особеностите на българските природни хабитати. 

7. Влажни зони

За "влажни зони" се възприема естествена растителност, развиваща се в региони с водно огледало запазващо се за поне част от годината и доминирана от тревиста или торф формираща растителност. Водните тела и скалистата структура на изворите, както и заблатени местообитания доминирани от дървета или големи храсти са изключени от тази категория. Трябва да се има предвид, че местообитания, които комбинират заблатени торфища и растителни участъци с открити водни площи с е считат за комплекси. Този тип екосистеми са много уязвими, защото изцяло зависят от постоянно наличие на вода. Влажните зони включват динамични връзки между различни растителни видове, фауна, почви, вода и атмосферата.

Предлаганата типология на влажните зони (на ниво 2) е в съответствие с екосистемната класификация на MAES (2013), комбинирана с класовете от CORINE Land Cover (CLC) и с класификацията на типовете екосистеми на Европейската информационна система за природна среда (EUNIS). MAES екосистемната типология на ниво 2 следва ниво 1 на UNIS. Следователно, MAES типологията от трето ниво отговаря на EUNIS ниво 2. EUNIS ниво 2 ще е основата на подхода на картиране и оценка.

Избраната EUNIS класификация на ниво 2 предлага по-подробна типология и на ниво 3 за

влажните зони. Избрани са само някои видове влажни зони. Те отговарят на нива "D2", "D4", и "D5" от EUNIS класификацията. Предложените екосистемни типове са модифицирани до определена степен, за да могат да отразят по-точно особеностите на българските естествени местообитания. 

8. Сладководни екосистеми

Предлаганата типология на сладководните екосистеми (ниво 2 по EUNIS) съответства на

екосистемната класификация на MAES (2013) - една комбинация на класовете на CORINE Land Cover (CLC) и класификацията на типовете местообитания (или още хабитати) на Европейската Информационна система за природата (EUNIS). Като цяло, типологията на сладководните екосистеми съдържа само два подкласа на 2-ро равнище 2 – реки (лотични екосистеми) и езера (лентични екосистеми), включително крайбрежни езера без постоянна връзка с морето. Основната разлика между тези два подкласа е наличието или липсата на постоянно водно течение. Друг източник за класификация са дефинициите на Рамковата директива за водите 2000/60/ЕЕС (РДВ), която описва 4 категории повърхностни водни обекти: реки, езера, преходни (бракични) и крайбрежни морски води, освен тях изкуствени и силно преобразувани (модифицирани) (създадени от човека) ПВТ. Голяма част от тях са познати още като “влажни зони“ (класифицирани като сухоземни екосистеми), каквито са някои блата, торфища, езерца, локви и др. Отделна група вътрешни ПВТ са преходните (бракичните) екосистеми, чието биоразнообразие зависи от променливата соленост на водите, такива са по-специално естуарите, крайбрежните езера и лагуните, които нямат постоянна връзка с крайбрежното море.

Следователно ние възприемаме типологията на EUNIS за (вътрешните повърхностни) сладководни екосистеми на първите три равнища и където е уместно, свързваме типологията на реките и езерата по РДВ и националното законодателство за характеризиране на ПВТ (Наредба Н-4/2013, доп. 2014). Това позволява да ползваме наличната информация за видовото разнообразие и екологичното състояние на голям брой водни тела от тези категории в България.

Има още няколко типа и подтипа ПВТ, обозначени от РДВ като “изкуствени“ или “силно преобразувани (модифицирани)“ (РДВ, Чл. 2, Анекс II), които могат да бъдат класифицирани като принадлежащи към екосистемния тип “селищни“ (виж EUNIS клас J “Изградени индустриални или други изкуствени местообитания“ и българския екосистемен тип 109 – напълно изкуствени създадени от човека води и асоциираните структури, равнище 3). По принцип, последните са вътрешни изкуствени водни тела, които са с изцяло изградено легло или дъно или силно замърсени води и асоциираните с тях тръбопроводи, канали и резервоари. Те включват силно солени, полусолени или несолени води, с изкуствено изградени дъна (напр. солници) или силно замърсени басейни (каквито са и промишлените лагуни), които поначало са лишени от растителен или животински свят. Също те могат да бъдат солници на морския бряг, но изключват полуестествените водни тела (сравни с C1, C2, и C3). На EUNIS равнище 3 има няколко подтипа екосистеми от този клас и всички те са създадени от човека. 

9. Морски екосистеми

Предлаганата типология на морските екосистеми (Ниво 1 и Ниво 2) е в съответствие с екосистемната класификация на „Картиране и оценка на екосистемите и техните услуги“ (MAES, 2013). Ниво 3 от типологията на морските екосистеми е определено в съответствие с класификацията на Европейската природна информационна система за местообитанията.

За подробната типификация на морски екосистеми (ниво 3) са възприети класификационните единици от йерархично ниво 2 на EUNIS. Избрани са общо 8 морски подтипа. Те спадат към EUNIS групи А, В и Х: A1, A2, A3, A4, A5, A6, B3 и X2. Поради липса за значителни приливи в Черно море „Естуари“ (EUNIS - Х1) и „Бракичните крайбрежни лагуни“ (EUNIS - X3) остават извън обхвата на морските екосистеми. Типологията на морските екосистеми редуцира триизмерната структура на океана до двете измерения на местообитанията на морското дъно (бентосните местообитания), прехвърляйки третото измерение, водния стълб (пелагични местообитания), към дълбоките зони (MAES, 2013).

РЕЗУЛТАТИ ОТ КАРТИРАНЕТО НА ТИПОВЕТЕ ЕКОСИСТЕМИ 

1. Влажни зони

Общият брой картирани полигони с вътрешни влажни зони е 285, от които един е от подтип 701 – Преходни блата и подвижни торфища (EUNIS код D2), шест са от подтип 702 – Алкални блата и мочурища (EUNIS код D4) и 278 са от подтип 703 – Съобщества от тръстика, папури и острицови треви, които не са свързани с открити водни площи (EUNIS код D5) (Фиг. 13). Основните методи, използвани при картирането са визуална инспекция и интерпретация на изображения и векторни слоеве с атрибути в GIS среда в камерални условия, векторизация на обекти от изображения и полева работа с GPS приемници и таблети за картиране. Картираните полигони на екосистеми от тип вътрешни влажни зони попадат в 44 квадрата от координатната мрежа, съответно по 44 карти са подготвени за екосистемните типове, за състоянието на екосистемите и за всяка услуга, предоставяна от тях. Цветовите кодове за визуализация на типовете екосистеми от ниво 3 са в съответствие с тези, използвани в Европейската карта на типовете екосистеми, а цветовите кодове за визуализация на състоянието и предоставяните услуги са според утвърдената методика за картиране на екосистемни услуги. 

Фиг. 13. Карта на типовете вътрешни влажни зони (WEMA полигони) в България

2. Сладководни екосистеми

Картирането на екосистемните типове сладководни екосистеми обхваща цялата територия на страна извън зоните на НАТУРА 2000. По отношение на сладководните екосистеми са картирани: над 5700 обекта на стоящи сладководни екосистеми с обща площ от 456 km² (Фиг. 14). Минималната картируема площ за тях е 0.25 ha. Тук спадат естествени езера, язовири, временни водни басейни, изкуствени водоеми; 2/ около 32 000 линейни сегмента на течащи сладководни екосистеми с обща дължина близо 52 000 km. Тук спадат всички речни течения и изкуствени канали; 3/ около 340 броя точкови обекти, каквито са изворите, каптажите и др. В резултат на картирането бяха създадени три ГИС слоя, съдържащи следните типове екосистеми: 1/ Точков слой, съдържащ 338 броя извори; 2/ Линеен слой, съдържащ около 38 хиляди обекта – реки и канали, с обща дължина близо 52000 км; 3/ Полигонов слой, съдържащ над 5700 стоящи водни обекти – езера и язовири, с минимална площ над 0.25 ha, и обща картирана площ 456 km². 

3. Морски екосистеми

Класовете от ниво 2 за морските екосистеми са определени и картирани по време на изпълнение на проекта за “Първоначалната оценка на състоянието на морската околна среда…“ по изискванията на РДМС (Мончева, Тодорова и кол., 2013). Резултатите от това картиране са: крайбрежна зона с площ 2,177 km²; шелфова зона – 9,928 km² и открито море – 22,418 km². Данните, използвани за картирането на екосистемни подтипове, включват точкови данни (извадки на наблюдения от научни статии), регионални данни (информация и проектни доклади за вододели, селища и курорти; защитени и други специфично проучвани зони), и данни с европейски и национален обхват (напр. EUSeаMap). Проведено е пилотно полево верифициране на разпространението на основните подтипове екосистеми в избрани площадки в крайбрежната зона на Черно море. При работата бяха приложени комбинация от методи за дистанционно наблюдение (с дронове и от сателитни снимки), insitu видео- и фотозаснемане и събиране на проби от лодка и под вода с водолазни методи. По време нa това проучване бяха изпълнени 26 km трансекти с лодка, със заснемане на над 90 видео- и фото-записа, покриващи разпространението на подтиповете екосистеми в избрани крайбрежни зони на изследване в района на гр. Созопол. 

4. Тревни екосистеми

В България извън Натура 2000 тревните екосистеми заемат площ от 6695 km². Това е приблизително 5% от територията на страната. Те са представени в над 200 000 полигона, от които с площ по-голяма от 1 ha са 1/3 от всички полигони. Най-голяма площ заемат сухите тревни екосистеми – 81.02% от площта, следвани от умерено влажните тревни – 17.22%, влажните и сезонно влажни – 1.31%, вътрешните солени степи – 0.37% и алпийските и субалпийски тревни екосистеми – 0.07%. Този резултат логично следва от факта, че страната с южното си разположение се характеризира със сух климат, което предполага развитие на сухоустойчива растителност. Мезофилните ливади са с ограничено разпространение не само поради климатични и хидрологични причини, но и защото голяма част от тях са били разорани в миналото. Малкият процент високопланински тревни екосистеми се обяснява с факта, че повечето от планинските територии попадат в мрежата Натура 2000 и поради това извън нея остават твърде малко тревни екосистеми.

Установени са общо 123 152 отделни полигона с тревни екосистеми (обща площ: 63 4518.23 ha) извън границите на мрежата Натура 2000. От тях 72 972 полигона принадлежат към „Ксеротермни (Сухи) тревни екосистеми“ (E1), 35 270 полигона към „Умерено влажни тревни екосистеми“ (E2), 14 174 принадлежат към „Сезонно влажни и влажни тревни екосистеми“ (E3), 128 полигона към „Алпийски и субалпийски тревни екосистеми“ (E4) и 608 полигона са към „Вътрешноконтинентални халофилни (солени) тревни екосистеми“ (E6). 

5. Екосистеми на земи с рядка растителност

Първоначално бяха определени 1018 полигони въз основа на съществуваща информация от проект DIR-59318-1-2 „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I“ (завършил през 2013 г.). Този първоначален брой беше редуциран впоследствие чрез прецизиране по ортофото карти до около 770, бяха добавени около 3900 нови полигона, получени от извадката по категории земи или чрез директно разпознаване и очертаване върху ортофото изображения на територията. Общият окончателен брой полигони е 4673. 

6. Храстови и ерикоидни екосистеми

При картирането на храсталачните и ерикоидни екосистеми, като храстови екосистеми са определени такива, при които окомерното проективно покритие е 10% и повече от 10%. За определяне на тази процентна граница са следвани инструкциите на Рамковото статистическо изследване на земеползването и земното покритие на площите ( Land Use/Cover Area frame Survey (LUCAS)), на Статистическия офис на Европейската комисия – EUROSTAT, отнесени за категория D: Shrubland, от дефинираните 8 основни категории земно покритие. Храсталаците почти винаги са комплексни съобщества, респективно екосистеми между тревни съобщества и разпръснати в тях, с различна степен на плътност, групи от храсталаци. И при ниско покритие, те продължават да осъществяват екосистемни функции, поради което е възприето минималното покритие да бъде 10%. Доминантният подтип е 502 (F3. Temperate and Mediterranean-montane shrubs), защото подтип 501 (F2. Arctic, alpine and subalpine shrubs) е разпространен най-вече в зоните от екологичната мрежа Натура 2000, докато 503 подтип (F9. Riverine and fen shrubs) е ограничен по тесни ивици (до 20-30 m широчина) покрай реките или водните басейни. 

7. Земеделски екосистеми

Общо са картиране 213 210 полигона със земеделски земи обхващащи площ от около 3 435 029.43 ha. Тези полигони и тяхната площ са разпределени между пет подтипа земеделски екосистеми както следва:

201 Годишни култури (предимно зърнени) - 107 767 полигона – 2835754.04 ha;

202 Многогодишни култури (плодни градини и лозя) - 30 565 полигона -151 061.54 ha;

203 Многогодишни култури (предимно бобови) - 15 910 полигони - 61 634.5 ha;

204 Смесени култури – 44 376 – 358723.83 ha;

205 Животновъдни ферми за големи и малки животни, включително пчели - 14 592 полигони, 27 855.87 ha. 

Анализ на промяната на площите и превръщането им от един в друг тип ползване на този етап, когато има само едно картиране на екосистемите, няма как да се направи. Трябва да има две последователни картирания, за да се прави анализ на промените в площта и състоянието на екосистемите.

 

ЕКОСИСТЕМНИ УСЛУГИ – ВИДОВЕ, ОЦЕНКА, АНАЛИЗ 

1. Видове екосистемни услуги

Концепцията за екосистемните услуги (ЕсУ) подчертава многобройните ползи на екосистемите за хората (MA 2005) и използването й може да улесни сътрудничеството между учени, професионалисти, практици и лица, отговорни за вземането на решения, и други заинтересовани страни. Следователно работата по картиране на ЕсУ не е насочена към идентифициране на максималния потенциал на една услуга, а към разбиране на пространственото разпределение на предоставянето на множество услуги от взаимосвързани екосистеми.

Всяка екосистема предоставя множество услуги. За класифициране на екосистемните услуги има три международни класификационни системи, публикувани съответно в Оценка на екосистемите на хилядолетието (MA), Икономиката на екосистемите и биоразнообразието (TEEB) и Общата международна класификация на екосистемните услуги (CICES). По същество те до голяма степен са съотносими; Всичките три класификации включват материални, регулиращи и културни услуги. 

Материални/Продоволствени услуги – това са продуктите получавани от екосистемите, включително храна, влакна, гориво, генетични ресурси, медицина, прясна вода. Материалните услуги се отнасят до продукцията, добита от екосистемите и директно използвана в производството или за лична консумация от хората.

Регулиращи и поддържащи услуги

Регулиращи услуги - това са ползите, които получаваме от регулирането на екосистемните процеси, включително качество на въздуха, климата, водата, ерозията, болести, вредители, заплахи от наводнения. Тази група услуги е свързана с капацитета на естествените и полуестествени екосистеми да регулират природните процеси и системи чрез биогеохимични цикли и други биосферни процеси. Освен че поддържат доброто състояние на екосистемите, регулиращите функции предоставят много услуги с пряко и/или косвено въздействие върху човешкото благополучие. 

Поддържащи услуги – това са услуги необходими за поддържането на всички останали екосистемни услуги, включително почвообразуване, фотосинтеза, първична продукция и кръговрат на биогенните вещества. 

Поддържащите услуги се различават от материалните, регулиращите и културните услуги по това, че за разлика от другите видове услуги, от които хората могат да се възползват пряко, въздействието им върху човешкото благосъстояние е косвено и обикновено са с дългосрочен характер. Почвообразуването например, трае десетилетия или столетия. Поддържащите услуги са силно взаимосвързани помежду си и като цяло се обуславят от широк спектър от физични, химични и биологични взаимодействия. 

Културни услуги – това са нематериални облаги получавани от екосистемите, в това число духовно обогатяване, познавателно развитие, рекреация, развлечения и др. Културните услуги са нематериални ползи, които хората извличат от екосистемите под формата на естетична наслада от красивата природа, културно, интелектуално и духовно вдъхновение, чувство за принадлежност към определено място, морална удовлетвореност от съществуването на чиста и непокътната природа, удоволствието от рекреационни дейности и екотуризъм. 

Оценка на екосистемните услуги (по екосистеми) 

1. Влажни зони

Оценката на екосистемните услуги предоставяни от вътрешните влажни зони извън екологичната мрежа Натура 2000 е извършена на базата на 16 индикатора от предложените 19 в Методиката (Таблица 6). От оценените 16 екосистемни услуги, 9 са оценени с нерелевантен капацитет, т.е. вътрешните влажните зони не могат да предоставят тези услуги. Анализът на останалите ЕУ показва, че с най-голям релевантен капацитет (висок и много висок) е услугата „Поддържане на популации и местообитания за размножаване (2312)“. С висок капацитет за предоставяне са също ЕУ-и „Защита от наводнения (2222)“ и „Научен интерес (3121)“. С нисък релевантен капацитет за предоставяне е услугата „Стабилизиране на земни маси и контрол на ерозията (2211)“. 

Табл. 6. Обобщени данни за оценката на екосистемните услуги на подтипове екосистеми във вътрешни

влажни зони на национално ниво (в болд шрифт са дадени ЕУ-и, на които не е извършена оценка)

№	Вътрешни влажни зони
	Код	Преходни блата и подвижни торфища, 701 (D2)	Алкални блата и мочурища, 702 (D4)	Съобщества от тръстика, папури и острицови треви, които не са свързани с открити водни площи. Изключват се крайбрежните съобщества. 703 (D5)
1	1122 Подземни води за питейни цели	0, няма релевантен капацитет
2	1211 Влакна и други суровини от растения, водорасли и животни за директна употреба или обработка	0, няма релевантен капацитет
3	1221 Повърхностни води за непитейни цели	0, няма релевантен капацитет
4	1222 Подземни води за непитейни цели	0, няма релевантен капацитет
5	2211 Стабилизиране на земни маси и контрол на ерозията	няма релевантен капацитет (0)	нисък (1) към релевантен (2) капацитет	нисък (1) към релевантен капацитет (2)
6	2212 Буфериране и намаляване на потоци земна маса	0, няма релевантен капацитет
7	2221 Хидрологичен цикъл и поддържане на водните потоци	0, няма релевантен капацитет
8	2222 Защита от наводнения	среден капацитет (3)	среден (3) към висок (4) капацитет	висок капацитет (4)
9	2312 Поддържане на популации и местообитания за размножаване	много висок капацитет (5)	висок (4) към много висок (5) капацитет	висок капацитет (4)
10	2332 Процеси на разграждане и усвояване	висок капацитет (4)	нисък (1) към релевантен (2) капацитет	среден (3) към висок (4) капацитет
11	2341 Химично състояние на сладките води	-	среден капацитет (3)	среден капацитет (3)
12	2352 Микро и регионално климатично регулиране	0, няма релевантен капацитет
13	3111 Емоционални преживявания, свързани с растения, животни и пейзажи в околната среда	0, няма релевантен капацитет
14	3112 Физическо използване на територии и акватории в различни условия на околната среда	0, няма релевантен капацитет
15	3121 Научен интерес	висок капацитет (4)	висок капацитет (4)	висок капацитет (4)
16	3122 Образователен интерес	0, няма релевантен капацитет
17	3125 Естетически наслади	0, няма релевантен капацитет
18	3211 Символни взаимодействия	много висок капацитет (5)	релевантен капацитет (2)	среден капацитет (3)
19	3221 Съществуване /консервационна значимост	0, няма релевантен капацитет	0, няма релевантен капацитет	0, няма релевантен капацитет

2. Сладководни екосистеми

По-долу са представени (Таблица 7) осреднените стойности за оценката на предоставяните екосистемни услуги по подтипове сладководни екосистеми в страната. 

Табл. 7. Обобщени данни за оценката на екосистемните услуги на подтипове сладководни екосистеми на национално ниво

EUNIS Ecosystem types
EUNIS Ecosystem subtypes		C1. Surface standing waters (lakes)					C2. Surface running waters (Rivers)
CICES Codes	C1.1 Permanent oligotrophic lakes, ponds, and pools	C1.2. Permanent mesotrophic lakes, ponds and pools	C1.3. Permanent eutrophic lakes, ponds and pools	C1.5. Permanent inland saline and brackish lakes, ponds and pools	C1.6. Temporary lakes, ponds and pools	C2.1. Springs, spring brooks	C2.2. Permanent non-tidal, fast, turbulent water-courses	C2.3. Permanent non-tidal, smooth-flowing water-courses	C2.5. Temporary running waters	X01. River esuaries		X03. Brackish coastal lagoons
1111. Cultivated crops	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0		0
1112. Reared animals and their outputs	0	4	4	4	3	0	0	0	0	0		0
1113. Wild plants, algae and their outputs	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0		0
1114. Wild animals and their outputs	1	4	4	3	3	1	1	3	1	4		4
1115. Plants and algae from in-situ aquaculture	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0		0
1116. Animals from in-situ aquaculture	4	4	4	4	4	5	2	2	0	0		0
1121. Surface water for drinking	5	4	2	2	0	5	5	0	0	0		0
1122. Ground water for drinking	0	0	0	0	0	5	4	4	0	0		0
1211. Fibres and other materials from plants, algae and animals for direct use or processing	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0		0
1212. Materials from plants, algae and animals for agricultural use	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0		0
1213. Genetic materials from all biota	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0		0
1221. Surface water for non-drinking purposes	0	5	5	0	0	0	5	5	1	0		4
1222. Ground water for non-drinking purposes	5	4	2	2	0	5	5	0	0	0		0
1311. Plant-based resources for energy	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0		0
1312. Animal-based resources	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0		0
1321. Animal-based energy	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0		0
2111. Bio-remediation by micro-organisms, algae, plants, and animals (water selfpurification)	5	5	5	4	2	5	4	3	2	4		4
2112. Filtration/sequestration/storage/accumulation by aquatic biota	2	3	4	4	2	2	2	4	4	2		2
2121. Filtration/sequestration/storage/accumulation by ecosystems	2	3	4	4	2	2	2	4	4	2		2
2122. Dilution by atmosphere, freshwater and marine ecosystems	2	2	2	2	2	2	2	2	2	2		2
2123. Mediation of smell/noise/visual impacts	4	4	4	4	4	4	4	4	4	4		4
2211. Mass stabilisation and control of  erosion rates	5	5	5	4	2	2	2	4	4	4		4
2212. Buffering and attenuation of mass flows	2	4	4	4	2	4	4	4	2	4		4
2221. Hydrological cycle and water flow maintenance	2	5	5	5	2	4	4	4	2	4		4
2222. Flood protection	2	5	5	5	2	4	4	4	1	5		5
2231. Storm protection	1	3	3	3	1	1	3	3	3	5		5
2232. Ventilation and transpiration	5	5	5	5	5	5	5	5	5	5		5
2311. Pollination and seed dispersal	1	5	5	5	2	1	5	5	2	5		5
2312. Maintaining nursery populations and habitats	5	5	5	5	5	5	5	5	5	5		5
2321. Pest control	??	??	??	??	??	??	??	??	??	??		??
2322. Disease control	2	5	5	5	2	2	5	5	2	5		5
2331. Weathering processes	5	4	2	2		5	5	5	2	2		2
2332. Decomposition and fixing processes	5	5	5	2	2	5	5	5	2	2		2
2341. Chemical condition of freshwaters	5	4	4	4	2	5	5	4	4	2		2
2342. Chemical condition of salt waters
2351. Global climate regulation by reduction of greenhouse gas concentrations	3	4	5	5	2	5	5	5	2	3		3
2352. Micro and regional climate regulation	2	4	5	5	2	2	5	5	2	4		4
3111. Experiential use of plants, animals and land-/seascapes in different environmental settings	??	??	??	??	??	??	??	??	??	??		??
3112. Physical use of land-/seascapes in different environmental settings	5	5	5	5	5	5	5	5	5	5		5
3121. Scientific	5	5	5	5	5	5	5	5	5	5		5
3122. Educational	5	5	5	5	5	5	5	5	5	5		5
3123. Heritage, cultural	??	??	??	??	??	??	??	??	??	??		??
3124. Entertainment	5	5	5	5	2	5	5	5	2	5		5
3125. Aesthetic	5	5	5	5	2	5	5	5	2	5		5
3211. Symbolic	5	5	5	5	2	5	5	5	2	5		5
3212. Sacred and/or religious	5	5	5	5	2	5	5	5	2	5		5
3221. Existence	5	5	5	5	5	5	5	5	5	5		5
3222. Bequest	5	5	5	5	5	5	5	5	5	5		5

Пример: 

Параметър: 11106 Макрофитен референтен индекс (РИ) за езера 

Висшите водни растения (макрофити) са важен компонент на езерните екосистеми, тъй като са първични продуценти и осигуряват не само храна, но и множество местообитания за животинските организми. Видовият състав на съобществата, които макрофитите формират, както и количествените съотношения между видовете в тези съобщества, са чувствителния към редица фактори на средата като колебания на водното ниво, замърсяване на водите, особено с биогени (еутрофикация), и други допълнителни натиск и въздействия. Макрофитите са основен биологичен елемент за качество (дефинирани от РДВ) при оценяването и мониторинга на екологичното състояние на повърхностните водни тела. Методиката за мониторинг и оценка на база макрофити е адаптирана за България (Gecheva et al., 2010) въз основа на утвърдения от Баварската агенция по околна среда метод с референтен индекс (Schaumburg et al., 2006; 2007). Референтният индекс (РИ) на база макрофити е приет като нормиран показател за екологичното състояние на повърхностните водни тела от категорията “езера“, съгл. Наредба № Н-4/2013. Параметър: 11106 Макрофитен референтен индекс (РИ) за езера Висшите водни растения (макрофити) са важен компонент на езерните екосистеми, тъй като са първични продуценти и осигуряват не само храна, но и множество местообитания за животинските организми. Видовият състав на съобществата, които макрофитите формират, както и количествените съотношения между видовете в тези съобщества, са чувствителния към редица фактори на средата като колебания на водното ниво, замърсяване на водите, особено с биогени (еутрофикация), и други допълнителни натиск и въздействия. Макрофитите са основен биологичен елемент за качество (дефинирани от РДВ) при оценяването и мониторинга на екологичното състояние на повърхностните водни тела. Методиката за мониторинг и оценка на база макрофити е адаптирана за България (Gecheva et al., 2010) въз основа на утвърдения от Баварската агенция по околна среда метод с референтен индекс (Schaumburg et al., 2006; 2007). Референтният индекс (РИ) на база макрофити е приет като

нормиран показател за екологичното състояние на повърхностните водни тела от категорията „езера“, съгл. Наредба № Н-4/2013. 

4. Морски екосистеми

При избора на индикатори за състоянието на морските екосистеми беше използвана разработената от MAES класификационна система. Бяха избрани индикатори от двата типа - “структура на екосистемата“ (14 индикатора) и “екосистемни процеси“ (2 индикатора). Така подбраните показатели оценяват състоянието чрез стойностите на абиотични и биотични компоненти на морските екосистеми и са разработени за целите на мониторинга на екологичното състояние на крайбрежните води (до 20 м дълбочина) по критериите на РДВ и на РДМС - за крайбрежни и откритоморски екосистеми. Голямата част от тези показатели са нормирани в Наредба Н-4/2013 за характеризиране на повърхностните води, вкл. и крайбрежните морски води, което съществено подпомогна процеса на оценяване. По-долу в обобщен вид са представени избрани индикатори - техните мерни единици и скали за оценка.

По-долу представяме два параметъра за оценка на екосистемните услуги при морските екосистеми. 

Параметър Макроводорасли и покритосеменни растения, Екологичен индекс (ЕИ) 

Параметърът оценява екологичното състояние на крайбрежни морски води в Черно море, чрез съотношението на биомасите на чувствителни към натоварване с биогени (еутрофикационно въздействие) видове макроводорасли (напр. кафяви водорасли от род Cystoseira) и устойчиви видове макроводорасли-опортюнисти (напр. зелени водорасли от род Ulva, Cladophora). Индексът е широко прилаган при мониторинг на екологичното състояние на крайбрежните морски водни тела в България и Румъния и дава релевантна оценка на дългогодишното изменение в състоянието на изследваните екосистеми. 

Параметър 1114. Диви животни и предоставени от тях ползи 

Екосистемната услуга включва уловите от индустриалния риболов, както и тези, извършвани за прехрана от населението. За оценка на ЕСУ са използвани официални данни от риболовната статистика на ИАРА за българските улови с активни (тралове и др.) и пасивни риболовни уреди (мрежи, даляни и др.), реализирани в крайбрежната и шелфовата зона на нашето Черно море. За гео-рефериране на уловите са използвани данни от системата за наблюдение на риболовните кораби (VMS). Филтрирането на записите с предполагаемите трални маршрути от общия трафик на рибарските кораби е извършено въз основа на скоростта на риболовните съдове.

За оценка на ЕСУ е предложен индикаторът – общ улов на риба (в тона). Данните за общия улов на риба (Landings) са сумирани в грида за оценка (10 km²). 

Фиг. 15. Капацитет на екосистемната услуга „Диви животни и предоставени

от тях ползи“ с параметър „общ улов на риба (в тона)“

5. Екосистеми на земи с рядка растителност

Преобладаващата част от териториите, заети от земи с рядка растителност са оценени с балове 2 и 3 по отношение на възможностите за предоставяне на услуги. Тези оценки отразяват реално капацитета на този тип екосистеми, предвид съвкупността от специфични характеристики по отношение на биотично разнообразие, абиотични фактори, разпространение в България, начин на ползване, потенциал за използване. Териториите на Черноморското крайбрежие са с по-голяма стойност и потенциал като места, предлагащи условия за туризъм в съчетание на места с достъп до обекти на културно-историческото и археологическото наследство. Предлагат възможност за обучение, научни изследвания, съхраняват специфично биоразнообразие. Скалните и сипейните местообитания във вътрешността на страната досега са били основно използвани за научни проучвания в областта на биоразнообразието, но определено имат потенциал като ландшафтни обекти с естетическа стойност, особено по-достъпните от тях, намиращи се в близост до населени места, туристически обекти и маршрути.

По-долу (Таблица 8) са представени усреднените стойности за оценката на предоставяните екосистемни услуги по подтипове екосистеми с рядка растителност. 

Табл. 8. Средни стойности за оценката на предоставяните екосистемни услуги по подтипове екосистеми с рядка растителност

		Подтипове екосистеми с рядка растителност
		В1 Крайбрежни дюни и песъчливи брегове	B2 Крайбрежен чакъл	В3 Крайбрежни скали, скални тераси и брегове, включително супралиторални	H2 Сипеи	H3 Континентални скали, скални плочи и оголени скали
ESs class codes CICES	1114	0	0	0	2	2.5
	2311	1	1	1	1.5	3
	2312	3	3	3	4	4
	3112	4	3	4	2.5	3
	3121			5	5	4
	3122	4	3	4	2.5	3
	3123	0.5	0	0	0	0.5
	3124	0	0	0	0	0
	3125	5	4	5	2	3
	3211	2.5	3	3.5	2	2
	3212	0.5	0	0	0.5	0.5
	3221	0	0	0	0	0

За всеки полигон е получена стойност и оценка за общия реализиран капацитет на предоставяните екосистемни услуги – по сбора от оценките за всяка група екосистемни услуги (12 групи, стойности 0-60): 

Сбор	Брой	Оценка общ реализиран капацитет
0-12	0	1
12-24	2154	2
24-36	2487	3
36-48	32	4
48-60	0	5

 

6. Тревни екосистеми

Предоставянето на суровина (свежа тревна маса и сено) за отглеждане на селскостопански животни и съответно за получаване на редица продукти от тях (месо, мляко, вълна и др.) е една от основните преки, продоволствени услуги, предоставяни от тревните екосистеми (ливади и пасища). Предоставянето на тази екосистемна услуга може да бъде оценявано както с капацитета на даден полигон на тревна екосистема да изхранва определен брой селскостопански животни, така и с количеството на получените животински продукти. За целите на настоящата оценка на екосистемни услуги е избран индикатор Отглеждани животни, като най-подходящ да отрази капацитета на всеки конкретен полигон на тревна екосистема за предоставяне на тази услуга. Това изчисляване, обаче, изисква съобразяване с категорията на земята (плодородността на почвата), продуктивността на растителното съобщество, неговия ботанически състав, хранителната стойност на суровината (в кръмни единици), както и вида и възрастта на животното, и не на последно място предназначението за неговото отглеждане (за месо или за мляко). Този подход изисква много време, ресурси и специфични изследвания, както и експертен потенциал. След преглед на редица справочни източници (виж Детайлен протокол за картиране на екосистемните услуги), за изчисляване на капацитета на тревните екосистеми да предоставят възможност за отглеждане на животни сме използвали тяхната продуктивност (биомаса). Прави впечатление, че в района на Предбалкана са концентрирани тревни екосистеми с много висок потенциал.

Една много важна екосистемна услуга е поддържане на популациите на опрашители (полинатори), тъй като много култури, между които овощни и зеленчукови градини зависят от наличието на насекоми, които осигуряват формиране на продуктите използвани за храна от хората. Данни за територията на страната по отношение на полинатори има ограничено. На европейско ниво има разработен модел за оценка на опрашителния потенциал на екосистемите с отчитане на броя опрашители и наличието на растения, които им служат за храна. Този модел е синхронизиран с условията в България и беше използван за оценката в настоящия проект. Установява се, че капацитета на екосистемите да предоставят услуга опрашителен потенциал е по-слаба в планинските райони.

Извън мрежата Натура 2000, тревните екосистеми в България предоставят по-слаби възможности за познавателен туризъм. Това се обяснява с факта, че основната инфраструктура за познавателен туризъм сред природата (еко пътеки, центрове за наблюдение на диви животни и други) както и повечето интересни за наблюдение редки растения и животни са в планинските райони. Концентрация на полигони с добър капацитет за познавателен туризъм се установяват в предпланинието на Рила, Източни Родопи и Сакар. За изчисляване на капацитета на тревните екосистеми за физическо ползване на средата (за туризъм и забавления) сме вземали под внимание наличието на язовири за риболов, пешеходни, вело- и конни маршрути в природата, както и наличие на природни дадености, като пещери или на ловни видове, които биха провокирали интереса на хората. Установихме, че за разлика от капацитета за познавателен туризъм, в този случай, извън мрежата Натура 2000, тревните екосистеми имат сравнително висок капацитет и в низинните райони на страната. Това се дължи на факта, че в тези територии се срещат редица видове животни обект на лов. 

7. Земеделски земи

Като основен извод за земеделските земи може да се обобщи, че по отношение на състоянието им, те са предимно в добро или много добро състояние.

Капацитетът на земеделските земи за предоставяне на екосистемни услуги е изчислен като:

- Осигуряване на биомаса (храни и материали) и енергия – висок капацитет;

- Регулиращи и поддържащи услуги (mediation of flows, mediation of waste, maintenance of physical, chemical and biological conditions) - от среден до висок капацитет

- Културни услуги (взаимодействия с биотата и екосистемите) - от нисък до релевантен капацитет.

Източници на информация:

 

ИБЕИ-БАН 

Литература

Maes, J. et al. 2013. Mapping and Assessment of Ecosystems and their Services. An analytical

framework for ecosystem assessment under Action 5 of the EU biodiversity Strategy to 2020.

Publications office of the European Union, Luxembourg. Discussion paper – Final. ISBN 978-92-79-29369-6. 57 pp.