Индекс на обикновените видове птици за Република България

(SEBI 1 – Обилие и разпространение на избрани видове)

Ключово послание 

 Общата тенденция за периода 2005-2019 г. за 50 вида, съставляващи индикатора, е отрицателна, намаляваща с 15%. От всички 72 вида птици, чието състояние е оценено, намаляващите са 17%, увеличаващите са 18%, стабилните са 26%, а тези с неопределена категория на тенденцията са 39%.

Дефиниция на индикатора

Индикаторът показва тенденциите в числеността на обикновените (широкоразпространените) видове птици в България за определен период от време.

Индикаторите за популационни тенденции, какъвто е индексът на обикновените видове птици, осигуряват реална основа за оценка на степента на загуба на биологично разнообразие. Индикаторът включва и индекс на птиците от селскостопанските местообитания, който е важен индикатор за устойчивостта в управлението на земеделските земи.

Оценка на индикатора

Настоящата оценка включва петнадесет годишен период (2005-2019 г.) и резултатите се основават на реални наблюдения на птици в пробни площадки с размер 1х1 кm. През 2019 г. са регистрирани 150 вида. Според класификацията на Общоевропейската схема за мониторинг на обикновените видове птици, оценяваните видове се разделят на три групи според обитаваната среда: земеделски земи, гори и „други“ типове местообитания. От включените 50 вида в индекса (фиг. 12) 38 % обитават земеделските земи, 24% са горски видове и 38% обитават други типове местообитания. Индексът на птиците в земеделските земи намалява с 30 % спрямо 2015 г., този на горските видове се увеличава с 20%, а птиците, обитаващи повече от един тип местообитание (т.нар. „други“) намаляват с 19%.

 Източник: Българско дружество за защита на птиците/BirdLife Bulgaria

Сред видовете, обитаващи земеделските земи с най-значителни отрицателни тенденции са посевната врана (-93%) и обикновеното конопарче (-95%), с намаляваща  тенденция са пъдпъдъкът (-66%), сивата овесарка (-50%), жълтата стърчиопашка (-45%), селската лястовица (-43%) и щиглецът (-43%). Стабилна тенденция имат червеногърбата сврачка, черноглавата овесарка, качулата чучулига, папунякът, обикновения скорец, черношипата ветрушка, гургулицата, и полската чучулига. Силно увеличаваща се численост има единствено голямото белогушо коприварче (303%), а с умерено увеличаване е само полското врабче. 

От видовете, обитаващи горите, с положителна тенденция на популацията са черешарката, пойният дрозд, еловият певец и гривякът. Със стабилна категория на тенденцията е сойката, големият пъстър кълвач, косът и обикновената чинка. Единственият умерено намаляващ горски вид е горската бъбрица (-79%). 

В третата категория, видове обитаващи „други” типове местообитания, намаляващи видове са сивата врана (–66%), обикновената кукувица (-34%) и чавката (-5%). Слабо се увеличават южният славей, големият синигер, червенокръстката лястовица и ястребогушото коприварче. Градската лястовица, авлигата, домашното врабче, свраката, гугутката и зелениката са със стабилни категории на тенденциите. 

Общата тенденция за периода 2005-2019 г. за 50 вида, съставляващи индикатора, е отрицателна, намаляваща с 15%. От всички 72 вида птици, чието състояние е оценено, намаляващите са 17%, увеличаващите са 18%, стабилните са 26%, а тези с неопределена категория на тенденцията са 39%. Разпределението на тенденциите по тяхната категория е представено на фиг. 13: