ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Промяна в числеността на зимуващите водолюбиви птици в България

Ключов въпрос:

Как се променя числеността на зимуващите популации на водолюбиви птици в  Република България?

Ключово послание

state-moderate.jpg В резултат от среднозимното преброяване през 2019 г. са установени 367 264 индивида от 86 вида (и шест таксона определени до род и подсемейство), принадлежащи към 10 разреда зимуващи водолюбиви птици, което е приблизително междинна стойност, спрямо флуктуациите през предходните три години (2018 г. – 131 493, 2017 г. – 670 236, 2016 г. – 288 128 екземпляра). Флуктуациите в числеността на водолюбивите птици, отчитани в тесен времеви интервал са в тясна зависимост от комплекс от абиотични, биотични и антропогенни фактори.

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява определяне на числеността и видовия състав на зимуващите в България популации от водолюбиви птици.  

Среднозимното преброяване на водолюбивите птици се координира от Wetlands International и се осъществява в цяла Европа с цел да се определи размерът на евро­пейските популации на тези видове птици и да се оцени състоянието на влажните зони, където те зимуват. У нас то се провежда всяка година в средата на януари с три основни цели:

1. Да се установи числеността, видовия състав и разпространението на зимуващите популации от водолюбиви птици;

2. Да се установят заплахите за птиците и за ключовите за зимуването им влажни зони.

3. Да се определят местата на концентрация на водолюбиви птици, които покриват 1% критерий на Конвенцията по влажните зони с международно значение, по специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция).

Оценка на индикатора

Среднозимното преброяване на зимуващите водолюбиви птици в България е проведено в периода 10.01 - 13.01.2019 г. В резултат са установени общо 367 264 индивида в 166 водоема от 10 разреда* зимуващи водолюбиви птици** (табл. 8).

(* Таксономичната подредба е според класификацията на del Hoyo & Collar (2014, 2016), наложила се през последните години в Международния съюза за защита на природата (IUCN) и BirdLife International. При нея има редица промени в състава на отделните разреди птици – например Чапловите (Ardeidae) до неотдавна принадлежаха към разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes), докато според сегашните представи са част от разред Пеликаноподобни (Pelecaniformes). Затова прякото сравнение по разреди с предишни години би довело до изключително погрешни резултати – препоръчваме такова сравнение едва след внимателно прецизиране на видовия състав на конкретните таксони!!!

** В частта за зимуващите водолюбиви птици в настоящия доклад не са взети предвид представителите на разред Врабчоподобни и видове от Ястребоподобни и Совоподобни, несвързани с водоемите – въпреки, че са докладвани официално до Wetlands International, поради непредставителните резултати за тези видове птици.)

Табл.  8. Численост на зимуващите водолюбиви птици, установени в рамките на среднозимното преброяване през 2019 г.

Общата численост на зимуващите водолюбиви птици по разреди е представена на фиг. 14. Най-многочисленият разред, традиционно, се явява Гъскоподобни (Anseriformes) – 233 155 екземпляра, следван през 2019 г. от Жеравоподобни (Gruiformes) – с лиската (Fulica atra) като най-многочислен представител (99.7% от общата численост на разреда) и Рибоядоподобни (Suliformes) – с най-многочислен представител голям корморан (Phalacrocorax carbo) - 76.4% от общата численост на разреда.

Фиг. 14. Обща численост (бр.) на зимуващите водолюбиви птици по разреди през 2019 г.


 

Източник: ИАОС - НСМСБР

Най-широко разпространените видове водолюбиви птици са представени в табл. 9 – общо 31 вида, регистрирани в над 15 водоема/маршрута. Първите три места са заети съответно от зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos) – установена в 127 водоема/ маршрута, както и сивата чапла (Ardea cinerea) и голямата бяла чапла (A. alba) – съответно в 121 и 103 водоема/маршрута. 

Табл. 9. Видове зимуващи водолюбиви птици, установени в повече от 15 водоема/ маршрута през 2019 г. 

Видове

река Дунав

Северно Черноморско крайбрежие

Северна България

Южно Черноморско крайбрежие

Южна България

Общо

Anas platyrhynchos

6

8

27

11

75

127

Ardea cinerea

6

8

25

7

75

121

Ardea alba

5

5

21

9

63

103

Phalacrocorax carbo

6

9

18

10

52

95

Fulica atra

7

10

15

12

39

83

Anas crecca

6

5

15

6

48

80

Larus michahellis

6

7

4

13

47

77

Tachybaptus ruficollis

3

7

14

9

39

72

Podiceps cristatus

5

9

10

10

30

64

Cygnus olor

6

8

8

9

25

56

Larus ridibundus

6

5

6

8

29

54

Anser albifrons

6

5

7

6

22

46

Anas penelope

4

5

4

6

23

42

Podiceps nigricollis

2

9

4

13

8

36

Microcarbo pygmaeus

6

6

3

6

11

32

Aythya ferina

2

6

6

5

12

31

Tadorna tadorna

2

4

6

5

11

28

Alcedo atthis

2

5

4

15

26

Circus aeruginosus

2

6

18

26

Anas strepera

1

3

3

3

15

25

Mergellus albellus

6

2

5

3

9

25

Gavia arctica

3

5

1

9

4

22

Tringa ochropus

1

5

1

14

21

Gallinago gallinago

5

3

12

20

Gallinula chloropus

2

3

4

11

20

Aythya fuligula

2

3

3

3

8

19

Anas acuta

2

3

4

8

17

Bucephala clangula

5

3

4

2

3

17

Cygnus cygnus

1

4

3

4

5

17

Haliaeetus albicilla

5

3

2

1

6

17

Mergus serrator

1

8

1

7

17

Източник: ИАОС - НСМСБР

Най-многочислените видове водолюбиви птици са представени в табл. 10 – общо при 20 вида е отчетена обща численост от над 1000 екземпляра в страната. Най-многочисленият вид се явява голямата белочела гъска (Anser albifrons) – 117 379 екземпляра, следвана от зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos) – 78 945 екземпляра, лиската (Fulica atra) – 45 953 екземпляра и големият корморан (Phalacrocorax carbo) – 29 556 екземпляра. 

Табл. 10. Численост на най-многочислените зимуващи водолюбиви птици (с обща численост над 1000 екземпляра) по региони, установени през 2019 г. 

Видове

река Дунав

Северно Черноморско крайбрежие

Северна България

Южно Черноморско крайбрежие

Южна България

Общо

Anser albifrons

20 402

6 509

1 191

85 492

3 785

117 379

Anas platyrhynchos

35 796

1 559

11 010

8702

21 878

78 945

Fulica atra

762

9 814

4 006

16 967

14 404

45 953

Phalacrocorax carbo

3 485

259

1 133

15 706

8 973

29 556

Larus michahellis

3 293

1 917

540

12 669

3 180

21 599

Aythya ferina

178

562

272

6 678

954

8 644

Phalacrocorax pygmaeus

111

194

47

4 838

3 334

8 524

Anas crecca

1 370

354

230

1 254

3 616

6 824

Ardea alba

22

9

161

3 904

1 636

5 732

Anas penelope

143

154

74

3 974

1 104

5 449

Podiceps cristatus

34

1 475

1 191

1 186

1 063

4 949

Larus ridibundus

1 036

949

81

655

1 895

4 616

Larus cachinnans

813

5

 

3 203

113

4 134

Branta ruficollis

132

1 935

 

1 470

 

3 537

Tadorna tadorna

19

142

62

3 239

52

3 514

Podiceps nigricollis

6

1 498

24

1 133

33

2 694

Aythya fuligula

130

169

198

1 127

420

2 044

Cygnus olor

262

283

73

751

401

1 770

Ardea cinerea

36

17

178

195

824

1 250

Tachybaptus ruficollis

12

55

315

56

564

1 002

Източник: ИАОС - НСМСБР

Разред Гъскоподобни (Anseriformes)

Гъскоподобните са групата зимуващи водолюбиви птици с най-висока численост и втора по брой видове, отчетени през 2019 г. В периода на среднозимното преброяване са регистрирани 233 155 индивида от 29 вида гъскоподобни птици. Най-многочисленият вид се явява голямата белочела гъска (Anser albifrons) – 117 379 екземпляра, следвана от зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos) – 78 945 екземпляра и кафявоглавата потапница (Aythya ferina) – 8 644 екземпляра. Най-ниска численост е отчетена при посевната гъска (Anser fabalis) – 2 екземпляра. 

Разред Гмурецоподобни (Podicipediformes)

Установени са 8 653 екземпляра от пет вида. Запазва се тенденцията най-многочислени видове да бъдат големият гмурец (Podiceps cristatus) – с 4 949 екземпляра и черновратият гмурец  (Podiceps nigricollis) – 2 694 екземпляра, следвани от малкия гмурец (Tachybaptus ruficollis) – 1 002 екземпляра. Най-малочислени са червеновратият гмурец (Podiceps grisegena) – 6 екземпляра и ушатият гмурец (Podiceps auritus) – 2 екземпляра. 

Разред Жеравоподобни (Gruiformes)

Това е втората по численост група зимуващи водолюбиви птици, като са наблюдавани 46070 екземпляра от четири вида. Най-многочислен вид е лиската (Fulica atra) – 45 953 екземпляра, видът с най-ниска отчетена численост е сивият жерав (Grus grus) – 7 екземпляра, който зимува нередовно в България. Малкият брой наблюдавани индивиди при двата вида от сем. Дърдавцови (Rallidae) – воден дърдавец (Rallus aquaticus) [11 екземпляра] и зеленоножка (Gallinula chloropus) [99 екземпляра], се дължи основно на скрития им начин на живот в трудно достъпни тръстикови масиви и друга водна растителност. 

Разред Гмуркачоподобни (Gaviiformes)

По време на среднозимното преброяване са регистрирани 303 екземпляра гмуркачоподобни от два вида, черногуш гмуркач (Gavia arctica) – 299 екземпляра и червеногуш гмуркач (Gavia stellata) – 4 екземпляра. Числеността на черногушия гмуркач е сред рекордните, отчитани за всички години на среднозимното преброяване в България. 

Разред Рибоядоподобни (Suliformes)

В този разред понастоящем попадат трите вида корморани, срещащи се у нас, установени с обща численост по време на преброяването от 38 674 екземпляра. Най-многочислен се явява големият корморан (Phalacrocorax carbo) – 29 556 екземпляра, следван от малкият корморан (Microcarbo pygmaeus) – 8 524 екземпляра, а най-малочислен е качулатият корморан (Phalacrocorax aristotelis) – 594 екземпляра . 

Разред Пеликаноподобни (Pelecaniformes)

По време на среднозимното преброяване са установени и двата вида пеликани в България – къдроглав (Pelеcanus crispus) с численост 832 екземпляра, и розов (Pel. onocrotalus) – 16 екземпляра. Към този разред вече спадат и чаплите, най-многочислените от които се явяват голямата бяла (Ardea alba) – 5 732 екземпляра и сивата (A. cinerea) – 1 250 екземпляра. Регистрирани са видове чапли далечни мигранти, зимуващи нередовно у нас в ниска численост – малка бяла (Egretta garzetta) – 17 екземпляра и нощна чапла (Nycticorax nycticorax) – 1 екземпляр., както и 8 екземпляра лопатарки (Platalea leucorodia), които също са рядък и нередовно зимуващ вид в България. 

Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)

По време на среднозимното преброяване са регистрирани 2 екземпляра черни щъркели (Ciconia nigra). Видът е редовно зимуващ в страната през последните десетилетия, в ниска численост. 

Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)

Това е първата по брой видове и четвърта по численост група зимуващи водолюбиви птици в България, отчетени през 2019 г. Установени са 32 240 екземпляра от 30 вида. Същинските дъждосвирцови (Charadrii) са едва 3.2% от числеността на всички видове в разреда. Най-многочислените видове са тъмногръдият брегобегач (Calidris alpina) – 534 екземпляра и средната бекасина (Vanellus vanellus) – 174 екземпляра. С по един екземпляр са отбелязани златистата булка (Pluvialis apricaria), черноопашатият крайбрежен бекас (Limosa limosa) и кривоклюният брегобегач (Calidris ferruginea).

По-големи числености са регистрирани при представители на сем. Чайкови (Laridae). Видът с най-голяма численост е жълтокраката чайка (Larus michahellis) – 21 599 екземпляра, следвана от речната чайка (Larus ridibundus) – 4 616 екземпляра, и каспийската чайка (Larus cachinnans) – 4 134 екземпляра. С най-ниска численост са установени голямата черногърба чайка (Larus marinus), гривестата (Thalasseus sandvicensi) и белобузата рибарка (Chlidonias hybrida) – един екземпляр. 

Други зимуващи птици, обитаващи влажни зони, установени по време на среднозимното преброяване: земеродно рибарче (Alcedo atthis) – 42 екземпляра, тръстиков блатар (Circus aeruginosus) – 223 екземпляра, морски орел (Haliaeetus albicilla) – 40 екземпляра. 

Места на концентрация на водолюбиви птици (фиг. 15-17)

Зимуващи водолюбиви птици в периода на среднозимното преброяване са регистрирани в 167 водоема и маршрута на територията на цяла България.

Фиг. 15. Брой водоеми/маршрути по региони (2019 г.)

Източник: ИАОС - НСМСБР

Най-големи концентрации на водолюбиви птици са наблюдавани по черноморското крайбрежие и на места във вътрешността на страната (с включени данни за докладвани видове от разредите Врабчоподобни, Совоподобни и Ястребоподобни): 

По българското черноморско крайбрежие най-многочислени са птиците на територията на комплекс “ез. Вая” – 66 818 екземпляра от 36 вида, комплекс „яз. Мандра“ – 53 097 екземпляра от 50 вида, комплекс „Атанасовско езеро“ – 32 859 екземпляра от 44 вида и Комплекс „Шабленско езеро“ – 11 259 екземпляра от 37 вида зимуващи водолюбиви птици. 

Във вътрешността на страната най-големи концентрации са регистрирани на язовирите Пясъчник и Овчарица – съответно 8 682 екземпляра (31 вида) и 7 632 екземпляра (28 вида). 

В българския участък на река Дунав, най-многочислени са птиците в участъците: Тутракан-Силистра – 21 926 екземпляра от 26 вида, Сомовит-Свищов – 14 966 екземпляра от 19 вида и Свищов-Русе – 13 808 екземпляра от 30 вида. 

От високопланинските язовири най-голямо значение има язовир Батак, където са регистрирани 4 346 индивида от 16 вида водолюбиви птици. Значението на този водоем нараства през последните години поради факта, че почти не замръзва, заради по-меките зими. 


Фиг. 16. Брой видове зимуващи водолюбиви птици през 2019 г., по места.

Източник: ИАОС - НСМСБР 

Фиг. 17. Численост на зимуващите водолюбиви птици през 2019 г.

Източник: ИАОС - НСМСБР

 

Фиг. 18. Численост (бр.) на зимуващите водолюбиви птици за периода 1998-2019 г.

Източник: ИАОС - НСМСБР

Числеността на водолюбивите птици и нейното отчитане в тесен времеви интервал е в тясна зависимост от редица фактори, като метеорологични условия, хранителна база, демографски параметри на популациите (гнездови успех, емиграция, имиграция и др.), в някои случаи антропогенна преса (лов, бракониерство) и т.н. 

Източници на информация

Данните за Среднозимното преброяване на водолюбивите птици са събрани съвместно от участници от следните организации:

Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), Регионални инспекции по околна среда и води (РИОСВ), Дирекция на Национален парк (ДНП) „Централен Балкан“, Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) “Зелени Балкани”, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) при БАН, Национален природонаучен музей (НПМ) при БАН, Сдружение за дива природа (СДП) „Балкани“, Фондация за дивата флора и фауна (ФДФФ).

 




Навигация







Навигация







Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС