Промяна в числеността на зимуващите водолюбиви птици в България
Ключов въпрос: Как се променя числеността на зимуващите популации на водолюбиви птици в Република България? |
Ключово послание
В резултат от среднозимното преброяване през 2019 г. са установени 367 264 индивида от 86 вида (и шест таксона определени до род и подсемейство), принадлежащи към 10 разреда зимуващи водолюбиви птици, което е приблизително междинна стойност, спрямо флуктуациите през предходните три години (2018 г. – 131 493, 2017 г. – 670 236, 2016 г. – 288 128 екземпляра). Флуктуациите в числеността на водолюбивите птици, отчитани в тесен времеви интервал са в тясна зависимост от комплекс от абиотични, биотични и антропогенни фактори.
Дефиниция на индикатора
Индикаторът представлява определяне на числеността и видовия състав на зимуващите в България популации от водолюбиви птици.
Среднозимното преброяване на водолюбивите птици се координира от Wetlands International и се осъществява в цяла Европа с цел да се определи размерът на европейските популации на тези видове птици и да се оцени състоянието на влажните зони, където те зимуват. У нас то се провежда всяка година в средата на януари с три основни цели:
1. Да се установи числеността, видовия състав и разпространението на зимуващите популации от водолюбиви птици;
2. Да се установят заплахите за птиците и за ключовите за зимуването им влажни зони.
3. Да се определят местата на концентрация на водолюбиви птици, които покриват 1% критерий на Конвенцията по влажните зони с международно значение, по специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция).
Оценка на индикатора
Среднозимното преброяване на зимуващите водолюбиви птици в България е проведено в периода 10.01 - 13.01.2019 г. В резултат са установени общо 367 264 индивида в 166 водоема от 10 разреда* зимуващи водолюбиви птици** (табл. 8).
(* Таксономичната подредба е според класификацията на del Hoyo & Collar (2014, 2016), наложила се през последните години в Международния съюза за защита на природата (IUCN) и BirdLife International. При нея има редица промени в състава на отделните разреди птици – например Чапловите (Ardeidae) до неотдавна принадлежаха към разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes), докато според сегашните представи са част от разред Пеликаноподобни (Pelecaniformes). Затова прякото сравнение по разреди с предишни години би довело до изключително погрешни резултати – препоръчваме такова сравнение едва след внимателно прецизиране на видовия състав на конкретните таксони!!!
** В частта за зимуващите водолюбиви птици в настоящия доклад не са взети предвид представителите на разред Врабчоподобни и видове от Ястребоподобни и Совоподобни, несвързани с водоемите – въпреки, че са докладвани официално до Wetlands International, поради непредставителните резултати за тези видове птици.)
Общата численост на зимуващите водолюбиви птици по разреди е представена на фиг. 14. Най-многочисленият разред, традиционно, се явява Гъскоподобни (Anseriformes) – 233 155 екземпляра, следван през 2019 г. от Жеравоподобни (Gruiformes) – с лиската (Fulica atra) като най-многочислен представител (99.7% от общата численост на разреда) и Рибоядоподобни (Suliformes) – с най-многочислен представител голям корморан (Phalacrocorax carbo) - 76.4% от общата численост на разреда.
Фиг. 14. Обща численост (бр.) на зимуващите водолюбиви птици по разреди през 2019 г.
Източник: ИАОС - НСМСБР
Най-широко разпространените видове водолюбиви птици са представени в табл. 9 – общо 31 вида, регистрирани в над 15 водоема/маршрута. Първите три места са заети съответно от зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos) – установена в 127 водоема/ маршрута, както и сивата чапла (Ardea cinerea) и голямата бяла чапла (A. alba) – съответно в 121 и 103 водоема/маршрута.
Табл. 9. Видове зимуващи водолюбиви птици, установени в повече от 15 водоема/ маршрута през 2019 г.
Видове |
река Дунав |
Северно Черноморско крайбрежие |
Северна България |
Южно Черноморско крайбрежие |
Южна България |
Общо |
Anas platyrhynchos |
6 |
8 |
27 |
11 |
75 |
127 |
Ardea cinerea |
6 |
8 |
25 |
7 |
75 |
121 |
Ardea alba |
5 |
5 |
21 |
9 |
63 |
103 |
Phalacrocorax carbo |
6 |
9 |
18 |
10 |
52 |
95 |
Fulica atra |
7 |
10 |
15 |
12 |
39 |
83 |
Anas crecca |
6 |
5 |
15 |
6 |
48 |
80 |
Larus michahellis |
6 |
7 |
4 |
13 |
47 |
77 |
Tachybaptus ruficollis |
3 |
7 |
14 |
9 |
39 |
72 |
Podiceps cristatus |
5 |
9 |
10 |
10 |
30 |
64 |
Cygnus olor |
6 |
8 |
8 |
9 |
25 |
56 |
Larus ridibundus |
6 |
5 |
6 |
8 |
29 |
54 |
Anser albifrons |
6 |
5 |
7 |
6 |
22 |
46 |
Anas penelope |
4 |
5 |
4 |
6 |
23 |
42 |
Podiceps nigricollis |
2 |
9 |
4 |
13 |
8 |
36 |
Microcarbo pygmaeus |
6 |
6 |
3 |
6 |
11 |
32 |
Aythya ferina |
2 |
6 |
6 |
5 |
12 |
31 |
Tadorna tadorna |
2 |
4 |
6 |
5 |
11 |
28 |
Alcedo atthis |
2 |
5 |
4 |
15 |
26 |
|
Circus aeruginosus |
2 |
6 |
18 |
26 |
||
Anas strepera |
1 |
3 |
3 |
3 |
15 |
25 |
Mergellus albellus |
6 |
2 |
5 |
3 |
9 |
25 |
Gavia arctica |
3 |
5 |
1 |
9 |
4 |
22 |
Tringa ochropus |
1 |
5 |
1 |
14 |
21 |
|
Gallinago gallinago |
5 |
3 |
12 |
20 |
||
Gallinula chloropus |
2 |
3 |
4 |
11 |
20 |
|
Aythya fuligula |
2 |
3 |
3 |
3 |
8 |
19 |
Anas acuta |
2 |
3 |
4 |
8 |
17 |
|
Bucephala clangula |
5 |
3 |
4 |
2 |
3 |
17 |
Cygnus cygnus |
1 |
4 |
3 |
4 |
5 |
17 |
Haliaeetus albicilla |
5 |
3 |
2 |
1 |
6 |
17 |
Mergus serrator |
1 |
8 |
1 |
7 |
17 |
Източник: ИАОС - НСМСБР
Най-многочислените видове водолюбиви птици са представени в табл. 10 – общо при 20 вида е отчетена обща численост от над 1000 екземпляра в страната. Най-многочисленият вид се явява голямата белочела гъска (Anser albifrons) – 117 379 екземпляра, следвана от зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos) – 78 945 екземпляра, лиската (Fulica atra) – 45 953 екземпляра и големият корморан (Phalacrocorax carbo) – 29 556 екземпляра.
Табл. 10. Численост на най-многочислените зимуващи водолюбиви птици (с обща численост над 1000 екземпляра) по региони, установени през 2019 г.
Видове |
река Дунав |
Северно Черноморско крайбрежие |
Северна България |
Южно Черноморско крайбрежие |
Южна България |
Общо |
Anser albifrons |
20 402 |
6 509 |
1 191 |
85 492 |
3 785 |
117 379 |
Anas platyrhynchos |
35 796 |
1 559 |
11 010 |
8702 |
21 878 |
78 945 |
Fulica atra |
762 |
9 814 |
4 006 |
16 967 |
14 404 |
45 953 |
Phalacrocorax carbo |
3 485 |
259 |
1 133 |
15 706 |
8 973 |
29 556 |
Larus michahellis |
3 293 |
1 917 |
540 |
12 669 |
3 180 |
21 599 |
Aythya ferina |
178 |
562 |
272 |
6 678 |
954 |
8 644 |
Phalacrocorax pygmaeus |
111 |
194 |
47 |
4 838 |
3 334 |
8 524 |
Anas crecca |
1 370 |
354 |
230 |
1 254 |
3 616 |
6 824 |
Ardea alba |
22 |
9 |
161 |
3 904 |
1 636 |
5 732 |
Anas penelope |
143 |
154 |
74 |
3 974 |
1 104 |
5 449 |
Podiceps cristatus |
34 |
1 475 |
1 191 |
1 186 |
1 063 |
4 949 |
Larus ridibundus |
1 036 |
949 |
81 |
655 |
1 895 |
4 616 |
Larus cachinnans |
813 |
5 |
|
3 203 |
113 |
4 134 |
Branta ruficollis |
132 |
1 935 |
|
1 470 |
|
3 537 |
Tadorna tadorna |
19 |
142 |
62 |
3 239 |
52 |
3 514 |
Podiceps nigricollis |
6 |
1 498 |
24 |
1 133 |
33 |
2 694 |
Aythya fuligula |
130 |
169 |
198 |
1 127 |
420 |
2 044 |
Cygnus olor |
262 |
283 |
73 |
751 |
401 |
1 770 |
Ardea cinerea |
36 |
17 |
178 |
195 |
824 |
1 250 |
Tachybaptus ruficollis |
12 |
55 |
315 |
56 |
564 |
1 002 |
Източник: ИАОС - НСМСБР
Разред Гъскоподобни (Anseriformes)
Гъскоподобните са групата зимуващи водолюбиви птици с най-висока численост и втора по брой видове, отчетени през 2019 г. В периода на среднозимното преброяване са регистрирани 233 155 индивида от 29 вида гъскоподобни птици. Най-многочисленият вид се явява голямата белочела гъска (Anser albifrons) – 117 379 екземпляра, следвана от зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos) – 78 945 екземпляра и кафявоглавата потапница (Aythya ferina) – 8 644 екземпляра. Най-ниска численост е отчетена при посевната гъска (Anser fabalis) – 2 екземпляра.
Разред Гмурецоподобни (Podicipediformes)
Установени са 8 653 екземпляра от пет вида. Запазва се тенденцията най-многочислени видове да бъдат големият гмурец (Podiceps cristatus) – с 4 949 екземпляра и черновратият гмурец (Podiceps nigricollis) – 2 694 екземпляра, следвани от малкия гмурец (Tachybaptus ruficollis) – 1 002 екземпляра. Най-малочислени са червеновратият гмурец (Podiceps grisegena) – 6 екземпляра и ушатият гмурец (Podiceps auritus) – 2 екземпляра.
Разред Жеравоподобни (Gruiformes)
Това е втората по численост група зимуващи водолюбиви птици, като са наблюдавани 46070 екземпляра от четири вида. Най-многочислен вид е лиската (Fulica atra) – 45 953 екземпляра, видът с най-ниска отчетена численост е сивият жерав (Grus grus) – 7 екземпляра, който зимува нередовно в България. Малкият брой наблюдавани индивиди при двата вида от сем. Дърдавцови (Rallidae) – воден дърдавец (Rallus aquaticus) [11 екземпляра] и зеленоножка (Gallinula chloropus) [99 екземпляра], се дължи основно на скрития им начин на живот в трудно достъпни тръстикови масиви и друга водна растителност.
Разред Гмуркачоподобни (Gaviiformes)
По време на среднозимното преброяване са регистрирани 303 екземпляра гмуркачоподобни от два вида, черногуш гмуркач (Gavia arctica) – 299 екземпляра и червеногуш гмуркач (Gavia stellata) – 4 екземпляра. Числеността на черногушия гмуркач е сред рекордните, отчитани за всички години на среднозимното преброяване в България.
Разред Рибоядоподобни (Suliformes)
В този разред понастоящем попадат трите вида корморани, срещащи се у нас, установени с обща численост по време на преброяването от 38 674 екземпляра. Най-многочислен се явява големият корморан (Phalacrocorax carbo) – 29 556 екземпляра, следван от малкият корморан (Microcarbo pygmaeus) – 8 524 екземпляра, а най-малочислен е качулатият корморан (Phalacrocorax aristotelis) – 594 екземпляра .
Разред Пеликаноподобни (Pelecaniformes)
По време на среднозимното преброяване са установени и двата вида пеликани в България – къдроглав (Pelеcanus crispus) с численост 832 екземпляра, и розов (Pel. onocrotalus) – 16 екземпляра. Към този разред вече спадат и чаплите, най-многочислените от които се явяват голямата бяла (Ardea alba) – 5 732 екземпляра и сивата (A. cinerea) – 1 250 екземпляра. Регистрирани са видове чапли далечни мигранти, зимуващи нередовно у нас в ниска численост – малка бяла (Egretta garzetta) – 17 екземпляра и нощна чапла (Nycticorax nycticorax) – 1 екземпляр., както и 8 екземпляра лопатарки (Platalea leucorodia), които също са рядък и нередовно зимуващ вид в България.
Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)
По време на среднозимното преброяване са регистрирани 2 екземпляра черни щъркели (Ciconia nigra). Видът е редовно зимуващ в страната през последните десетилетия, в ниска численост.
Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
Това е първата по брой видове и четвърта по численост група зимуващи водолюбиви птици в България, отчетени през 2019 г. Установени са 32 240 екземпляра от 30 вида. Същинските дъждосвирцови (Charadrii) са едва 3.2% от числеността на всички видове в разреда. Най-многочислените видове са тъмногръдият брегобегач (Calidris alpina) – 534 екземпляра и средната бекасина (Vanellus vanellus) – 174 екземпляра. С по един екземпляр са отбелязани златистата булка (Pluvialis apricaria), черноопашатият крайбрежен бекас (Limosa limosa) и кривоклюният брегобегач (Calidris ferruginea).
По-големи числености са регистрирани при представители на сем. Чайкови (Laridae). Видът с най-голяма численост е жълтокраката чайка (Larus michahellis) – 21 599 екземпляра, следвана от речната чайка (Larus ridibundus) – 4 616 екземпляра, и каспийската чайка (Larus cachinnans) – 4 134 екземпляра. С най-ниска численост са установени голямата черногърба чайка (Larus marinus), гривестата (Thalasseus sandvicensi) и белобузата рибарка (Chlidonias hybrida) – един екземпляр.
Други зимуващи птици, обитаващи влажни зони, установени по време на среднозимното преброяване: земеродно рибарче (Alcedo atthis) – 42 екземпляра, тръстиков блатар (Circus aeruginosus) – 223 екземпляра, морски орел (Haliaeetus albicilla) – 40 екземпляра.
Места на концентрация на водолюбиви птици (фиг. 15-17)
Зимуващи водолюбиви птици в периода на среднозимното преброяване са регистрирани в 167 водоема и маршрута на територията на цяла България.
Фиг. 15. Брой водоеми/маршрути по региони (2019 г.)
Източник: ИАОС - НСМСБР
Най-големи концентрации на водолюбиви птици са наблюдавани по черноморското крайбрежие и на места във вътрешността на страната (с включени данни за докладвани видове от разредите Врабчоподобни, Совоподобни и Ястребоподобни):
По българското черноморско крайбрежие най-многочислени са птиците на територията на комплекс “ез. Вая” – 66 818 екземпляра от 36 вида, комплекс „яз. Мандра“ – 53 097 екземпляра от 50 вида, комплекс „Атанасовско езеро“ – 32 859 екземпляра от 44 вида и Комплекс „Шабленско езеро“ – 11 259 екземпляра от 37 вида зимуващи водолюбиви птици.
Във вътрешността на страната най-големи концентрации са регистрирани на язовирите Пясъчник и Овчарица – съответно 8 682 екземпляра (31 вида) и 7 632 екземпляра (28 вида).
В българския участък на река Дунав, най-многочислени са птиците в участъците: Тутракан-Силистра – 21 926 екземпляра от 26 вида, Сомовит-Свищов – 14 966 екземпляра от 19 вида и Свищов-Русе – 13 808 екземпляра от 30 вида.
От високопланинските язовири най-голямо значение има язовир Батак, където са регистрирани 4 346 индивида от 16 вида водолюбиви птици. Значението на този водоем нараства през последните години поради факта, че почти не замръзва, заради по-меките зими.
Фиг. 16. Брой видове зимуващи водолюбиви птици през 2019 г., по места.
Източник: ИАОС - НСМСБР
Фиг. 17. Численост на зимуващите водолюбиви птици през 2019 г.
Източник: ИАОС - НСМСБР
Фиг. 18. Численост (бр.) на зимуващите водолюбиви птици за периода 1998-2019 г.
Източник: ИАОС - НСМСБР
Числеността на водолюбивите птици и нейното отчитане в тесен времеви интервал е в тясна зависимост от редица фактори, като метеорологични условия, хранителна база, демографски параметри на популациите (гнездови успех, емиграция, имиграция и др.), в някои случаи антропогенна преса (лов, бракониерство) и т.н.
Източници на информация
Данните за Среднозимното преброяване на водолюбивите птици са събрани съвместно от участници от следните организации:
Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), Регионални инспекции по околна среда и води (РИОСВ), Дирекция на Национален парк (ДНП) „Централен Балкан“, Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) “Зелени Балкани”, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) при БАН, Национален природонаучен музей (НПМ) при БАН, Сдружение за дива природа (СДП) „Балкани“, Фондация за дивата флора и фауна (ФДФФ).