English
Контакти
Защитени зони по директивата за местообитанията и директивата за птиците в Република България
(SEBI 8 – Защитени зони по Директивата за местообитанията и Директивата за птиците)
|
Ключов въпрос: Предложени ли са достатъчно обекти по Директивата за местообитанията и Директивата за птиците? |
Ключово послание
В България към края на 2019 г., с решение на Министерски съвет са приети 341 защитени зони (354 на брой, но 13 са с обща граница по двете директиви) от екологичната мрежа Натура 2000, покриващи общо 34.9% от територията на страната.В края на 2019 г. броят на определените защитени зони, съгласно Директивата за птиците в България е 120 с обща площ 2 616 528 ha (23.1% от общата територия на страната) (фиг. 31), а броят на определените защитени зони, съгласно Директивата за местообитанията, е 234 с обща площ 3 611 860 ha (30.3% от общата територия на страната) (фиг.32). Защитените зони включват общо 282 135 ha морски пространства.
Табл. 19. Брой и площ на защитените зони от мрежата от Националната екологична мрежа Натура 2000
|
|
Брой |
Площ [ha] |
Територия [ha]
|
Морски пространства [ha] |
% територия |
|
Защитени зони за местообитанията |
234 |
3 611 860 |
3 364 153 |
247 707 |
30.3 % |
|
Защитени зони за птиците |
120 |
2 616 528 |
2 562 039 |
54 489 |
23.1% |
|
Общо Натура 2000 зони |
341* |
4 156 059 |
3 873 923 |
282 135 |
34.9% |
Източник: МОСВ-НСЗП
* 13 бр. от ЗЗ са с обща граница по двете Директиви
Дефиниция на индикатора
Индикаторът показва текущото състояние на изпълнението на Директивата за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (92/43/ЕИО) и Директивата за опазване на дивите птици (2009/147/ЕИО) от държавите-членки на ЕС и включва два компонента:
- Тенденции в пространственото покритие на предложените зони;
- Индекс на достатъчност, базиран на тези предложения (само за Директивата за местообитанията)
Обявяването на зони, определени съгласно директивите за местообитанията и за птиците, е инструмент за спиране на загубата на биологично разнообразие и показва отговорността на държавата по опазването и намаляване на загубата му.
Първият компонент "Тенденции в пространственото покритие на предложените зони, определени съгласно директивите за местообитанията и за птиците” представя промяната в площното покритие на предложените зони от държавите-членки в кm2 за определен времеви период.
Вторият компонент "Индекс на достатъчност" показва оценката на Европейската Комисия за това, колко близо са държавите-членки до целта, да имат достатъчно предложени зони за опазване на местообитанията и видовете от интерес на общността. Държавите-членки със 100% достатъчност са предложилите достатъчно обекти, в съответствие с изискванията на Европейската Комисия (ЕК) за всички сухоземни типове местообитания от Приложение I и за сухоземните видове от интерес за Общността от Приложение II, наблюдавани на тяхна територия и оценени в съответствие със спецификациите на съответната директива.
Оценка на индикатора
По пространствено/площно покритие на зоните от екологичната мрежа Натура 2000 спрямо националната територия, България се нарежда на трето място в ЕС, след Словения и Хърватия. Индексът на достатъчност на предложените Натура 2000 зони се доближава до 100%.
Източник: МОСВ-НСЗП
Източник: МОСВ-НСЗП
Във връзка с ангажиментите на Република България за разработване и прилагане на мерки, с които да се гарантира дългосрочното опазване, а където е необходимо и възстановяване, на най-ценните горски природни местообитания и биологичното разнообразие в тях, от м. септември 2008 г. до 31.12.2019 г. от страна на МОСВ са изготвени общо 257 оценки за съвместимост на Горскостопанските планове с режимите и условията на защитените зони, за територията на цялата страна.
Фиг. 33. Карта на защитените зони от екологичната мрежа „НАТУРА 2000“ в Република България
Източници на информация:
Министерство на околната среда и водите: http://natura2000.moew.government.bg/;
Европейска комисия (ЕК): http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/index_en.htm
