Биологично разнообразие. Национална екологична мрежа

През 2019 г. България за втори път докладва до Европейската комисия природозащитното състояние (ПС) на видовете и природните местообитания с европейска значимост, включени в Директивата за местообитанията (92/43/EEC) и състоянието на видовете птици от Директивата за птиците (2009/147/ЕО) за периода 2013-2018 г.

Направените оценки на ПС, което се представя в четири категории, показват следното съотношение (в %) при видовете и природните местообитания:

Оценките за състоянието на птиците показват, че в дългосрочен план  популационните тенденции на 45% от размножаващите се птици са стабилни, на 22% - увеличаващи се, на 15% - намаляващи, на 10% - неизвестни и на 8% - променливи; тенденциите на разпространение на 54% от размножаващите се птици са стабилни, на 21% - увеличаващи се, на 10% - намаляващи, на 7% - неизвестни и на 8% - променливи; популационните тенденции на 1.9% от основните зимуващи птици са стабилни, на 13.2% - увеличаващи се, на 28.3% - намаляващи, на 11.3% - неизвестни и на 45.3% - променливи.

За периода 2004-2019 г. площта на защитените територии се е увеличила. В края на 2019 г. броят на защитените територии в България е 1 017 с обща площ 584 921.8 ha или 5.27 % от територията на страната.

В България към края на 2019 г., с решение на Министерски съвет са приети 341 защитени зони (354 на брой, но 13 са с обща граница по двете директиви) от екологичната мрежа Натура 2000, покриващи общо 34.9% от територията на страната.

Настоящият доклад представя девет индикатора, съдържащи информация за биологичното разнообразие и Националната екологична мрежа на България, като пет от тях съответстват на ключови индикатори на европейско ниво от т. нар. набор SEBI 2010.