ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Промяна в числеността на дивата коза (Rupicapra rupicapra) за периода 2009-2019 г.

 

Ключов въпрос:

Как се променя числеността на дивата коза (Rupicapra rupicapra) на национално ниво и на територията на основните географски райони на разпространение? Каква е възрастовата и половата структура на българската популация?

Ключово послание

state-good.jpg Съгласно данните, постъпили в Информационната система към Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР), числеността на наблюдаваните диви кози възлиза на 1318 индивида, наблюдавани през пролетта и 1302 индивида, наблюдавани през есента на 2019 г. Съпоставени с данните от предишни години, се установява сравнително постоянна тенденция на леко увеличение на наблюдаваните индивиди през 2018 г. и 2019 г 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява численост на наблюдаваните диви кози от пролетния и есенния мониторинг, т.е. численост на реално преброените по време на мониторинга индивиди, а не на цялата популация на територията на Република България.

Мониторингът на дивите кози се изпълнява в рамките на одобрена методика към НСМСБР. Съгласно методиката, мониторингът се провежда през пролетта и есента на всяка година в основните географски територии на разпространение на вида. Основният метод на мониторинг е маршрутния метод, като маршрутите са предварително определени и постоянни за всяка територия. Дивите кози обитават предимно скалисти местообитания по високите и алпийските части на планините в страната. На територията на Западни Родопи преобладаващите местообитания са горски територии смесени със скални местообитания. Основният параметър на наблюдение е числеността, като се събират и данни за половата и възрастовата структура на вида.

Оценка на индикатора

Оценката на индикатора включва три компонента: 

  1. Тенденция на числеността по географски територии за периода 2009 – 2019 г.

Основните географски територии на разпространение, в които се провежда мониторинг на диви кози, са териториите на планините: Рила – включващи национален парк „Рила“ и природен парк „Рилски манастир“; Пирин – включващи национален парк „Пирин“; Средна Стара планина – включващи национален парк „Централен Балкан“ и природен парк „Българка“; Западни Родопи – територии в областите Пазарджик, Смолян и Пловдив  и природен парк „Витоша“.

През 2019 година на територията на Рила планина е регистриран най-голям среден брой диви кози (408 индивиди). Увеличаване на регистрираните индивиди през 2019 г. се наблюдава на територията Пирин планина – 379 индивида и в Западни Родопи – 349 индивида. На територията на Средна стара планина са установени – 169 индивида. На територията на природен парк „Витоша“, наблюдаваната численост е стабилна – регистрирани са средно 6 индивида по един изминат маршрут за двата сезона.

Промените в числеността на дивите кози варира през различните години.Това може да се проследи на фиг. 19, която илюстрира динамиката на средната численост на наблюдаваните диви кози, регистрирани през пролетния и есенния сезон за периода 2009-2019 г. Увеличение в числеността на вида е регистрирано на териториите на Средна Стара планина, Пирин и Западни Родопи, докато за територията на Рила е отчетен лек спад за този показател.

Фиг.19. Средна численост на дивата коза (Rupicapra rupicapra) в основните географски територии 
на разпространение на вида за периода 2009 - 2019 г., бр.

Източник: ИАОС - НСМСБР

Тенденцията на дивите кози за цялата популация на вида в страната е изчислена и чрез лог-линейна регресия (линейна Поасонова регресия), при прилагането на софтуерен пакет rtrim на статистическия софтуерен продукт R. На Фиг. 20 са изобразени доверителните интервали при 0.95

Фиг. 20. Тенденция в числеността на дивата козата в периода 2009-2019 г.

Източник: ИАОС (rtrim, статистически софтуер R, Rstudio 

Графиката  показва слабо изразена положителна тенденция през последните години на наблюдаваните диви кози в периода 2009-2019 г.  

Индексът на тенденцията на числеността (TRIM index) за периода 2009-2019 г. потвърждава увеличение на популацията на наблюдаваните диви кози, спрямо базовата година – 2009 г. (Фиг.21 ).

 

Фиг. 21. TRIM Index  - тенденция в числеността на дивата козата на национално ниво, спрямо базовата година 2009 г.

Източник: ИАОС (rtrim, статистически софтуер R, Rstudio)   

2. Срещаемост (честота - F) на дивите кози в процент (%) – параметърът дава косвена информация за промените в числеността на вида и пряка информация за неговото разпространение (Таблица 11). При изчислението е приложена следната формула:  

Където n – брой маршрути на които са установени диви кози, N – общ брой посетени маршрути.

Табл. 11. Срещаемост (честота - F) на дивите кози (%) през 2019 г. 

Географска територия

Посетени маршрути пролет 2019 г.

Срещаемост (F) – пролет 2019 г.

Посетени маршрути есен 2019 г.

Срещаемост (F) – пролет 2019 г.

Западни Родопи

12

100 %

32(22)

68.75 %

Пирин

14

100 %

12

100 %

Рила

27(26)

96.2

21(20)

95.2 %

Средна Стара планина

16(12)

75 %

17(14)

82 %

Витоша

1

100 %

1

100 %

Общо

70(65)

92.85 %

83(69)

83.13%

Източник: ИАОС – НСМСБР

 3. Численост от пролетния и есенния мониторинг на дива коза през периода 2009-2019 г.

В изследвания период числеността на дивите кози е сравнително постоянна. През пролетния сезон на 2019 г. е регистриран по-голям брой диви кози (1318 индивида) спрямо наблюдаваните през есента (1302 индивида). Средната численост на дивите кози през 2019 г. е 1310 индивида, по-ниска спрямо данните от 2018 г., което се дължи главно на лошите метеорологични условия на територията на Средна Стара планина през eсенния сезон.

Фиг. 22. Числености от пролетния и есенния мониторинг и средна численост
на дивата коза (Rupicapra rupicapra) по години през периода 2009 - 2019 г., бр.

Източник: ИАОС - НСМСБР

Сравнителният анализ на данните, събрани през пролетния и есенния сезон показва, че през пролетта има по-голяма вариация в числеността на вида. Основна причина за това е наличието на снежна покривка по типичните за вида места, което от една страна прави трудно достъпни местата за мониторинг, а от друга затруднява миграцията на вида към по-благоприятни условия. През есенния сезон, дивите кози се придържат в по-компактни групи, съответно данните от есенния мониторинг по местата на наблюдение са по-близки до реалната численост на вида. Поради тази причина, числеността е представена като средна стойност от наблюденията през двата периода.

      4. Възрастова и полова структура на българската популация на дива коза (Rupicapra rupicapra)  

Полова структура: съгласно данните от проведения мониторинг през пролетта и есента на 2019 г. са регистрирани средно115 (8.78%) мъжки индивида и 398 (30.38%) женски индивида. Най-голям е броят на неопределените диви кози – 501 индивида (38.24%). През 2019 г. броят на регистрираните новородени (ярета) е средно 223 индивида (17.1%) – с близо 5 % по-голям спрямо 2018 г. Едногодишните диви кози са с най-ниска численост – средно 72 индивида (5.5%). 

Фиг. 23. Възрастова и полова структура на дивата коза (Rupicara rupicapra)  през пролетният
и есенният мониторинг на вида през 2019 г., в абсолютна численост

Източник: ИАОС - НСМСБР

Фиг. 24. Възрастова и полова структура на дивата коза (Rupicara rupicapra)
в периода 2009 - 2019 г., в проценти (%)

Източник: ИАОС - НСМСБР

При анализ на данните за целия период 2009 – 2019 г. се установява, че  най-нисък  е процентът на новородените (ярета – минимум = 8.7%, максимум = 17.1%, средна стойност = 12.9%) и едногодишните индивиди (минимум = 3.2%, максимум = 9.7%, средна стойност = 6.7% ), съответно най-висок е процентът на неопределените по пол и възраст индивиди (минимум = 18.1%, максимум = 42.9%, средна стойност = 30.5%). Числеността на мъжките (минимум = 8.7%, максимум = 14.1%, средна стойност = 11.4%) и женските индивиди през отделните години е сравнително постоянна, като по-висока е тази на женските диви кози (минимум = 20.7%, максимум = 48.8%, средна стойност = 36.2%).

 

Източници на информация:

ИАОС, Национална система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие. http://eea.government.bg/bg/bio/nsmbr  

Мониторингът на дивата коза се изпълнява от служители на ИАОС, РИОСВ Смолян, РИОСВ Пловдив, РИОСВ Пазарджик, ДНП „Рила“, ДНП „Пирин“, ДНП „Централен Балкан“, ДПП “Рилски манастир, ДПП „Витоша“, ДПП Българка и на територията на  Западни Родопи – съвместно със служители на ДГС и ДЛС от Южно-централно горско предприятие град Смолян и СЛР „Девин“.


Навигация







Навигация







Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС