ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Оценка на числеността на кафявата мечка (Ursus arctos) в България за периода 2011-2019 г.

Ключов въпрос:

Каква е краткосрочната тендеция в изменението на числеността на кафявата мечка (Ursus arctos) в България в периода 2011-2019 г. съгласно данните от проведен мониторинг, в рамките на  Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР)?

Ключово послание

state-bad.jpg За 2019 г. изчислената численост на кафявата мечка (Ursus arctos) в Република България възлиза на 329 индивида. Оценката е направена въз основа на данни от проведен мониторинг в представителните географски територии на вида в Република България. Общо за периода 2011-2019 г. се наблюдава намаляване на числеността на вида. Слабо увеличение е отчетено през 2019 г. в сравнение с предходната 2018 г.

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява оценка на числеността на кафявата мечка по географски територии, съгласно данните от проведения мониторинг на вида в рамките на НСМСБР, в периода 2011-2019 г. Числеността на кафявата мечка се оценява статистически, като се използва Bootstrap метода интегриран в софтуерен продукт, разработен по проект  „Оценка на състоянието на популацията на кафява мечка в Република България на база на математически, статистически и биологични анализи на данни от мониторинги”, финансиран от ПУДООС.  Този метод позволява оценката на популацията да се прави на базата на  данни (основно уникални следи) от фиксирана територия и да се изчислят статистически, като се използват повторни данни от нови уникални следи при повторен мониторинг от същата територия.

Оценка на индикатора

Анализ на данните от проведения мониторинг на кафявата мечка през 2019 г.

Съгласно методиката за мониторинг на кафява мечка (Ursus arctos) към НСМСБР са определени 126 квадрата 10х10 км (ETRS grid) в местата за мониторинг, обхващащи основните географски територии на разпространение на вида в Република България – Средна Стара планина, Витоша, Верила, Плана, Рила, Пирин и Западни Родопи (фиг. 25). През 2019 година бяха посетени и 4 планини в Западна България (Ерулска планина, Милевска планина, Осоговска планина и Влахина планина), както и планина Славянка в Южна България. Във всеки квадрат са определени по два маршрута за мониторинг. Общият брой на посетените територии за 2019 година е 116 ETRS квадрата с размер 100 квадратни километра.

Фиг. 25. Места за мониторинг на кафява мечка (Ursus arctos), съгласно методиката
за мониторинг към Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие

Източник: ИАОС - НСМСБР 

През 2019 г. на територията на Република България е проведен пролетен мониторинг (на територията на Националните паркове „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“) и есенен мониторинг на всички географски територии включени в методиката към НСМСБР, включително ПП „Рилски Манастир“, ПП „Витоша“, Западни Родопи и трите национални парка. Анализът на числеността е направен въз основа на данните от есенния мониторинг. За двата сезона общо са посетени 117 ETRS квадрата с площ 10х10 км. През пролетта са посетени 67 маршрута,  а през есента – 155 маршрута. На географските територии ДПП „Витоша“, ДПП „Българка“ и Западни Родопи, мониторинг е провеждан само през есента. Разпределението на маршрутите по брой, сезони и географски територии е изобразено в Таблица 12. Пирин включва територията на Национален парк „Пирин“, прилежащите територии около парка в планина Пирин, включително южен Пирин. Рила включва територията на Национален парк „Рила“, природен парк „Рилски манастир“ и прилежащите територии в Рила планина. Средна стара планина, включва територията на Национален парк „Централен Балкан“, природен парк „Българка“ и прилежащите територии извън тях.

В изпълнение дейности по проект „Анализи и проучвания на видове и природни местообитания, предмет на докладване по чл. 17 от Директивата за местообитанията и чл. 12 от Директивата за птиците“ бяха посетени следните планини – Ерулска планина, Милевска планина, Влахина планина и Осоговска планина в Западна България, и планина Славянка в Южна България. 

Табл. 12. Разпределение на маршрутите по брой, сезони и географски територии 

Географска територия

Пролет 2019 г.

(брой маршрути)

Есен 2019 г.

(брой маршрути)

Пирин

9

12

Рила

39

36

Средна стара планина

19

24

Витоша

 

1

Западни Родопи

 

72

Ерулска планина

 

1

Милевска планина

 

2

Влахина планина

 

2

Осоговска планина

 

3

Славянка

 

2

Източник: ИАОС - НСМСБР  

Численост и плътност на кафявата мечка през 2019 г.

Числеността и плътността на кафявата мечка (Ursus arctos) за 2019 г. е изчислена въз основа на данните от есенния мониторинг. Чрез метода bootstrap е направена оценка на числеността на вида  по географски територии и биогеографски региони. Резултатът е показан в Таблица 13.  

Табл. 13. Численост и плътност на кафявата мечка (Ursus arctos), през есента на 2019г.

Географска територия/

Биогеографски регион

Численост

(бр.индивиди)

Плътност

(бр.индивиди/1000 ha)

Средна стара планина

60

2.8

Западни Родопи

192

2.8

Рила

38

1.8

Пирин

17

1.6

Витоша; Верила; Плана

20

4.5

Kонтинентален биогеографски регион

22

5.9

Aлпийски биогеографски регион

307

2.4

Общо:

329

Средна плътност - 2.69

Източник: ИАОС - НСМСБР 

По отношение на типовете местообитания, на база класификацията на Корине земно покритие са определени следните класове: широколистни гори (311), иглолистни гори (312), смесени гори (313), растителни съобщества на храсти и треви (322), преходно-дървесно храстова растителност (324) и всички други типове местообитания, в които са установени следи от лапи или следи от жизнена дейност на кафявата мечка. Обобщена информация е представена в Таблица 14. 

Табл. 14.  Брой следи от лапи, следи от жизнена дейност и плътност в класове Корине земно покритие, регистрирани през 2019 г.

Клас земно покритие

Брой следи от лапи или следи от жизнена дейност

Плътност брой следи на 1000/ha

Широколистни гори (311)

13

1.5

Иглолистни гори (312)

41

2.2

Смесени гори (313)

21

2.2

Растителни съобщества на храсти и треви (322) и Преходно-дървесно храстова растителност (324)

 

15

 

2.6

Други

18

1.4

Общо

108

2.1

Източник: ИАОС - НСМСБР  

Възрастова структура

От регистрираните 108 следи, 106 са уникални следи от лапи и са идентифицирани до отделни индивиди. На база корелационна таблица, за размера на следите и възрастта на мечките, е направена оценка на разпределението по отделните възрастови категории (фиг. 26).

Фиг. 26. Възрастово-полова структура на регистираните следи от лапи през 2019 г.

 

Източник: ИАОС - НСМСБР

Хранителната дейност

Анализът на състава на храната е направен въз основа на данни от пролетния и есенния мониторинг на кафявата мечка, чрез обобщаване на информацията от два параметъра: съдържание в ексременти и хранително поведение – Таблица 15. 

През пролетта са установени 32 екскремента с преобладаване на растителната храна (87%), 3 с животинската храна (8%) и 2 с неопределен състав – 5%. През есента са регистрирани 101 екскремента с преобладаване на растителната храна (86%), 5 с животински остатъци  (5%) и 11 екстремента с  неопределения състав – 9%.

Табл. 15. Състав на храната определен в екскременти на кафява мечка (Ursus arctos):

Обобщено за двата сезона, данните показват, че в установените екскременти, най-голям е процента на растителната храна (87,1%) и в по-малка степен е установена храна от животински произход (5,16%) и с неопределен състав ().

По отношение на хранителното поведение са регистрирани 5 типа поведение, представени в Таблица 16.

Табл.16.  Хранително поведение на кафявата мечка по сезони и обобщено за 2019 г. 

Тип хранителна дейност

Пролет

Есен

Общо

Процент %

мравуняк

4

13

17

43.59

убита крава

1

1

2.56

осарник

2

2

5.13

Счупени клони на плодни дървета

10

10

25.64

обърнати камъни

1

1

2

5.13

хранилки

4

4

10.26

разровени дънери

2

2

5.13

малини

1

1

2.56

общо

5

34

39

100

Източник: ИАОС - НСМСБР  

Най-голям е процентът на разровените мравуняци (43.6%), следвани от счупени плодни  дървета (25.6%) и хранилките на територията на ловните стопанства – 10.3%. Най-голям брой екскременти и хранителни дейности са регистрирани на територията на Западни Родопи и Рила планина.  

Оценка на тенденцията в числеността на кафявата мечка 

Съгласно направените изчисления, оценката на числеността на кафявата мечка за 2019 г. възлиза на 329 индивида, 306 индивида за Алпийския биогеографски регион и 23 индивида за Континенталният биогеографски регион. След най-ниската стойност за периода от 2011 г., регистрирана през 2018 г. (313 индивида), през 2019 се отчита слабо увеличение на числеността на вида. На територията на Западни Родопи се наблюдават колебания в числеността през отделните години, като през 2019 г. има увеличение на числеността на вида, спрямо изчисления брой индивиди за 2018 г. Слабо увеличение в числеността на кафявата мечка се наблюдава и на територията на Пирин и Витоша, Плана и Верила. Намаление в броя на регистрираните следи през 2019 г. се наблюдава на територията на Средна стара планина и Рила. Чрез статистически методи е направена екстраполация на числеността на вида за територията на Котленска планина, като очакваният брой е между 2 до 5 индивида.

Тенденцията в числеността на кафявата мечка в основните територии за мониторинг в периода 2011-2019 г. е представена на фиг. 27. 

Фиг. 27. Тенденция в числеността на кафявата мечка (Ursus arctos)
на основните места за мониторинг на вида в периода 2011-2019 г.

 

Източник: ИАОС – НСМСБР 

В Таблица 17 са посочени средните числености на кафявата мечка за периода 2011-2019 г. по географски територии, включващи местата за мониторинг към НСМСБР.

Табл. 17.   Числености на кафява мечка за периода 2011-2019 г. по географски територии. 

Географски територии

2011

2012

2013

2014

2015

2016

2017

2018

2019

Средна Стара  планина

72

97

82

109

91

65

76

81

60

Западни Родопи

306

247

333

261

227

249

185

172

191

Рила

99

73

66

91

83

65

69

49

38

Пирин

33

31

34

48

30

22

20

9

17

Витоша,Верила,Плана и Котленска планина

8

9

8

10

8

10

14

2

23

Численост

518

457

523

519

439

411

364

313

329

Източник: ИАОС - НСМСБР 

На фиг.28 е представена общата тенденцията в числеността на кафявата мечка, обобщена за всички места за мониторинг, за периода 2011-2019 г.

Фиг. 28. Численост на кафявата мечка за периода 2011–2019 г.

Източник: ИАОС – НСМСБР

 

В периода 2011 – 2019 г., най-голяма численост на вида, общо за всички места за мониторинг, е регистрирана през 2013 г. – 523 индивида, а най-ниска през 2018 г. – 313 индивида.

Заплахи за вида

През есента на 2019 година са регистрирани общо 48 заплахи за кафявата мечката. Заплахите са регистрирани на територията на Западни Родопи, Осоговска и Влахина планина. Най-много са регистрираните заплахи свързани с безпокойството на вида – над 64 %., като най-голям е делът на дейностите свързани с дърводобива и изнасянето на дървесина от горските местообитания – 20 регистрации (41 %), следват дейностите свързани с лова на дивеч и управление на дивечовите запаси – 8 регистрации (16.7 %). На второ място са заплахите свързани с конфликти с фермери, стопани и местно население, които възлизат на 21 % от основните типове заплахи.

Основните типове заплахи са обобщени в 4 категории, като е посочен техният абсолютен брой от въведените полеви формуляри и процентното съотношение (таблица 18).

Табл. 18.  Основни типове заплахи регистрирани през есенния мониторинг на кафява мечка през 2019 г.

Тип заплаха

Брой регистрирани заплахи

Процент %

Безпокойство

31

64

Конфликти с фермери, стопани и местно население

10

21

Разрушаване на био-коридори и

фрагментиране на местообитанията

5

10

Други

2

4

Общо

48

100

Източник: ИАОС – НСМСБР 

За периода 2011-2019 г. се наблюдава тенденция на намаляване на числеността на кафявата мечка в Република България. Като причини за това могат да се посочат урбанизацията в някои райони, увеличаване на туристическия поток, увеличаване на горскостопанските дейности, което води до повишено безпокойството на вида и създаване на потенциален конфликт с него. Друга причина е бракониерството, което води до намаляване на индивидите в популацията. Също така е възможно в някои случаи, условията на терен да не позволят отчитането на всички уникални следи по маршрутите, което би могло да доведе до оценяване на по-ниска численост по прилагания метод.

Източници на информация

ИАОС, Национална система за мониторинг на състоянието биологичното разнообразие

http://eea.government.bg/bg/bio/nsmbr

Мониторинг на кафявата мечка се изпълнява от служители на МОСВ, ИАОС, РИОСВ, ДНП „Рила“, ДНП „Пирин“, ДНП „Централен Балкан“, ДПП „Рилски манастир“, ДПП „Витоша“, ДПП „Българка“, съвместно със служители на ДГС и ДЛС на територията на Западни Родопи, Средна Страна планина, Рила, Пирин и Витоша.

Навигация







Навигация







Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС