Емисии на вредни вещества във въздуха

Емисии на вредни вещества във въздуха на национално ниво

Ключови послания

Ангажиментите на България по Директива 2001/81/ЕО и по Гьотеборгския протокол към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) за нивата на емисиите на SO2, NO2, NMVOC и NH3 през 2010г. са изпълнени.

През 2010 г. в сероочистващите инсталации са уловени 642,6 хиляди тона серен диоксид, за сравнение през 2009 г., когато са уловени 461,9 хиляди тона серен диоксид.

Битовото отопление продължава да е основен източник на ФПЧ₁₀, емитирайки 58% от общото количество, изхвърляно в атмосферата.

Дефиниция на индикатора

• Индикаторът представя националните емисии на вредни вещества във въздуха, изчислени по “Единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въздуха”.

• Представя информация по 11 сектора и обхваща следните вещества: серни оксиди (SО_x), азотни оксиди (NО_x), неметанови летливи органични съединения (NMVOC), амоняк (NH₃, въглероден оксид (СО), тежки метали (живак - Hg, кадмий – Cd, олово – Pb), полициклични ароматни въглеводороди (РАH) диоксини и фурани (DIOX), фини прахови частици (ФПЧ₁₀) и някои др. специфични замърсители.

• Представя информация за дяловото разпределение на основни атмосферни замърсители.

Оценка на индикатора за 2010 г.

Табл.1. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух за 2010 г. по групи източници

Източник: НСИ и ИАОС

* - изчислени като серен диоксид

** - изчислени като азотен диоксид 

Фиг.1. Дялово разпределение на основните групи източници на емисии за съответните замърсители през 2010 г.

Източник: НСИ и ИАОС

• Енергетиката е най-големият източник на серен диоксид – 89% от общото емитирано в страната количество. През годината в сероочистващите инсталации са уловени 642,6 хиляди тона серен диоксид.

• Основни източници на азотни оксиди са топлоелектрическите централи и пътният транспорт. През годината те са източник съответно на 42% и 25% от общото количество, емитирано в страната от антропогенна дейност и природата;

• Селското стопанство емитира 72% от общото количество амоняк. Друг основен източник е третиране и депониране на отпадъци - 20%;

• Основен източник на NMVOC е природата – 67% от общото емитирано количество за страната. Делът на селското стопанство е съответно 12%;

• Битовото отопление е основен източник на ФПЧ₁₀, емитирайки 58% от общото количество, изхвърляно в атмосферата.

Международни ангажименти

Съгласно законодателството на ЕС – Директива 2001/81/ЕО за националните тавани за емисиите на някои атмосферни замърсители, държавите-членки са задължени да постигнат към 2010г. и впоследствие да не надвишават национални тавани за общите емисии на определени замърсители – серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк.

Съгласно Гьотеборгския протокол към КТЗВДР, страните по него също имат за задължение да постигнат определени тавани за посочените по-горе замърсители.

Заложените в цитираните два документа национални тавани за страната предвиждат високи нива на общи годишни емисии. Те обаче не отчитат прилагането на мерки за изпълнение на някои нормативни документи на ЕС, като например Директива 2001/80/ЕО за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха от големи горивни инсталации (ГГИ). Изпълнението на тези ангажименти е отчетено в Договора за присъединяване на България към ЕС и в него за ГГИ са записани нива на емисиите за серен диоксид, азотни оксиди и прах, постигането на които води до значително по-ниски емисии от тези, заложени в Директива 2001/81/ЕО и в Гьотеборгския протокол.

За осигуряване на прилагането на Директива 2001/80/ЕО и на задълженията на страната по Договора за присъединяване към ЕС, е приета, на основание чл.10а от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух. Документът е приет с Решение № 261 на МС. Тази програма предвижда прилагането на мерки за намаление нивата на емисиите в резултат на което предвижда постигането на посочените по-долу национални тавани, с отчитане прилагането на Директива 2001/80/ЕО

Табл. 2. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от антропогенни източници (без природа) и международни ангажименти на България до 2020 г.,kt

Източник: ИАОС

От представената в Таблица 2 информация се вижда, че през 2010 г. общите нива на емисиите на NO₂, NH₃, NMVOC са значително по-ниски от предвидените в Националната програма. Малко превишение (под 2%) има единствено по отношение емисиите на SO₂.

Емисии на вкисляващи вещества

Ключови послания 

През периода 1990 г. до 2010 г. емисиите на азотни, серни оксиди и амоняк , изчислени като киселинен еквивалент намаляват с 63 % от 47,57 кt до 17,6 кt.

Емисиите на серен диоксид от топлоелектрическите централи са намалели от 829,4 kt през 1990г. до 341,45 kt през 2010г.

Референция към съществуващите концепции и стратегически документи

• Директива 2001/81/ЕО за националните тавани за емисиите на някои атмосферни замърсители

• ПРОТОКОЛ към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон

• Националната програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух, приета с Решение № 261 на МС

Дефиниция на индикатора

• Изменение на киселинния еквивалент и индекса за изменение на емисиите на вкисляващи вещества за периода 1990 г. – 2010 г.

• Емисии на вкисляващи вещества за периода 1990 г. – 2010 г.

Важен индикатор за замърсяването на атмосферния въздух е нивото на емисиите на така наречените вкисляващи вещества - SO₂, NО_x и NH₃. Чрез корелационни фактори се изчислява сумарният им ефект за въздействие върху околната среда, определен като киселинен еквивалент (КЕ). Факторите за КЕ са както следва: NOx = 0,02174; SO2 = 0,03125; NH3 = 0,05882

Емисиите на вкисляващи вещества оказват влияние върху човешкото здраве, екосистемите, сградите и материалите (корозия). Ефектите, свързани с всеки замърсител зависят от потенциала им на вкисляване и свойствата на екосистемите и материалите.

Оценка на индикатора

През 2010 г. се потвърждава тенденцията за намаляване на киселинния еквивалент на емисиите на вкисляващи вещества. Спрямо 2009 г. намалението е с 1,8 хил. t. Спрямо базовата 1990 г. намалението на киселинния еквивалент е с 63%. 

Фиг.2. Емисии на вкисляващи вещества преизчислени в КЕ и индекс на изменението му в България

Източник: ИАОС

Серният диоксид е основното вкисляващо вещество, което представлява 69% от общото количество за 2010 г. Трябва да се отбележи, че е регистрирано намаление на емисиите за периода 1990 г. – 2010 г. при азотния диоксид – 53%, при амоняка е 62% и при серния диоксид – 65%. Намалението на емисиите на серен диоксид се дължи основно на редуцираните емисии от топлоелектрическите централиот 829,4 kt през 1990 г. до 341,45 kt през 2010 г. Емисиите на амоняк от селското стопанство намаляват от 105 kt през 1990 г. на 32,6 kt през 2010 г.

Фиг.3 Изменение на емисиите на вкисляващи вещества през периода 1990 – 2010 г.

Източник: ИАОС

Емисии на прекурсори на озон

Ключово послание

През периода 1990г. до 2010 г. емисиите на прекурсори на озон намаляват с 74% от 1016 кt до 268 кt.

Референция към съществуващите концепции и стратегически документи

• Директива 2001/81/ЕОи Гьотеборския протокол за ограничаване на годишните национални емисии

• Националната програмаза намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух, приета с Решение № 261 на МС

 Дефиниция на индикатора

• Изменение на емисиите на озонови прекурсори, изразени чрез NMVOC еквивалент и индекса за изменение на емисиите за периода 1990 г. – 2010 г.

• Емисии на вещества, прекурсори на озона за периода 1990 г. – 2010 г.

Озонът е силен оксидант и може да има неблагоприятен ефект върху здравето на хората и екосистемите. Високи концентрации на приземния озон имат отрицателен ефект върху респираторната система на човека, а има и доказателства, че продължителна експозиция ускорява влошаването на функциите на белия дроб. По-чувствителни към високите концентрации са децата, болните от астма и възрастните хора. Има доказателства, че дългосрочна експозиция ускорява спада в белодробната функция с възрастта. Потенциалът за формиране на тропосферен озон на различните атмосферни замърсители се изразява чрез NMVOC еквивалент и е както следва: NMVOC = 1; NO_х = 1,22; CO = 0,11 и CH₄ = 0,014. 

Оценка на индикатора

След резкия спад на емисиите на вещества, прекурсори на озона през 1994 г. се наблюдава плавен ход на намаление. През 2010 г. емисиите са намалели спрямо 2009 г. с 1,09 kt.

Фиг.4. Емисии на вещества, прекурсори на озон, изчислен като NMVOC еквивалент за България.

Източник: ИАОС

До 1994г. основен източник на прекурсори на озон са емисиите на NMVOC, след което основен източник става NO₂. През 2010 г. делът на NO₂ от общите емисии на прекурсори на озон е 53%, на NMVOC е 34%, на СО е 11% и на СН₄ е 2%.

През годините за периода 1990 г. – 2010 г. емисиите на NMVOC са намалели с 85%, докато емисиите на другия основен атмосферен замърсител NO₂ са намалели с 53%. Основно, намалението на NMVOC се дължи на редуцирането на емисиите от селското стопанство, докато при NO₂ се дължи на редуцираните емисии основно от автомобилния транспорт и в по-малка степен от топлоелектрическите централи.

Фиг. 5. Изменение на емисиите на озонови прекурсори за периода 1990 – 2010 г.

Източник: ИАОС

Емисии на вещества, прекурсори на ФПЧ10

 Ключово послание

 През периода 1990 г. до 2010 г. емисиите на прекурсори на ФПЧ₁₀ намаляват с 62% , от 897,4 кt до 343,4 кt.

Референция към съществуващите концепции и стратегически документи

• Директива 2001/81/ЕОза националните тавани за емисиите на някои атмосферни замърсители

• Протокол към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон

• Национална програмаза намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух, приета с Решение № 261 на МС

Дефиниция на индикатора

• Изменение на емисиите на вторични ФПЧ₁₀ и индекса за изменение на емисиите за периода 1990г. – 2010 г.

• Емисии на вещества, прекурсори на ФПЧ₁₀ за периода 1990г. – 2010 г.

Праховите частици се емитират в атмосферата директно (първични емисии) или се образуват от емитираните в атмосферата газове - прекурсори на фини прахови частици (вторични емисии). Серният диоксид, азотните оксиди и амонякът са неорганични газообразни вещества, прекурсори на фините прахови частици. Според научни публикации, потенциалът¹ за формиране на аерозоли (това е способността на веществата частично да се трансформират следствие на фотохимични реакции в атмосферата) на основните атмосферни замърсители е както следва: NO_х= 0,88; SO₂= 0,54 и NH₃ = 0,64. Това би трябвало да представлява максималното количество от даден замърсител, което теоретично, при определени физико-химични условия, би могло да се превърне във фини прахови частици. 

Голяма част от градското население в европейските страни е подложено на нива превишаващи пределно допустимите стойности за съдържание на фини прахови частици, определени за защита на човешкото здраве. Независимо от предприетите през последните години мерки на европейско ниво за намаляване на нивата на ФПЧ и на техните прекурсори, в 21 страни на Европейския съюз са регистрирани нарушения на установените норми за този замърсител.

Оценка на индикатора

Фиг.6. Емисии на вещества, прекурсори на ФПЧ₁₀ за България и индекс на изменение

Източник: ИАОС

Фиг.7. Изменение на емисиите на прекурсори на ФПЧ₁₀ за периода 1990г. - 2010г.

Източник: ИАОС