ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2010 г. (издание 2012 г.)

Лични средства

Емисии на вредни вещества във въздуха

Емисии на вредни вещества във въздуха на национално ниво

 

Ключов въпрос

Изпълняват ли се международните ангажименти на България за намаляване на емисиите на вредни вещества във въздуха?

Ключови послания

state-good.jpgАнгажиментите на България по Директива 2001/81/ЕО и по Гьотеборгския протокол към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) за нивата на емисиите на SO2, NO2, NMVOC и NH3 през 2010г. са изпълнени.

state-good.jpgПрез 2010 г. в сероочистващите инсталации са уловени 642,6 хиляди тона серен диоксид, за сравнение през 2009 г., когато са уловени 461,9 хиляди тона серен диоксид.

state-bad.jpgБитовото отопление продължава да е основен източник на ФПЧ10, емитирайки 58% от общото количество, изхвърляно в атмосферата.

 

Дефиниция на индикатора

  • Индикаторът представя националните емисии на вредни вещества във въздуха, изчислени по Единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въздуха.

  • Представя информация по 11 сектора и обхваща следните вещества: серни оксиди (SОx), азотни оксиди (NОx), неметанови летливи органични съединения (NMVOC), амоняк (NH3, въглероден оксид (СО), тежки метали (живак - Hg, кадмий – Cd, олово – Pb), полициклични ароматни въглеводороди (РАH) диоксини и фурани (DIOX), фини прахови частици (ФПЧ10) и някои др. специфични замърсители.

  • Представя информация за дяловото разпределение на основни атмосферни замърсители.

 

Оценка на индикатора за 2010 г.

Табл.1. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух за 2010 г. по групи източници

Групи източници на емисии

SОx *
(x 1000 t/y)

NOx**
(x 1000 t/y)

NMVOC
(x 1000 t/y)

NH3
(x 1000 t/y)

CO
(x 1000 t/y)

Hg
t/y

Cd
t/y

Pb
t/y

РАН
t/y

DIOX
g/y

ФПЧ10
(x 1000 t/y)

№1 ТЕЦ

341,45

48,88

0,06

-

1,01

0,23

0,13

1,64

0,0001

2,14

7,23

№2 Битово горене

9,35

3,68

31,67

0,11

196,85

0,06

0,07

2,34

27,69

27,62

24,12

№3 Горивни процеси в индустрията
(в т,ч, производство на енергия)

8,25

5,81

0,12

0

1,65

0,45

1,46

90,96

-

4,65

0,79

№4 Негоривни производствени процеси

27,48

21,23

8,28

3,29

30,66

0,11

0,19

10,53

36,55

3,76

7,51

№5 Добив и преработка на изкопаеми горива

0,42

0,3

2,37

-

0,07

-

-

-

-

-

-

№6 Използване на разтворители

0

0

9,82

-

0

-

-

-

-

-

-

№7 Пътен транспорт

0,13

28,4

5,06

0,87

42,21

-

0,03

0,97

0,14

0,38

1,54

№8 Друг транспорт

0,10

2,43

0,1

0,0001

0,65

-

0,0002

-

0,001

-

0,03

№9 Третиране и депониране на отпадъци

0,009

0,134

1,25

10,02

0,01

0,018

0,02

0,21

0,003

56,68

0,001

№10 Селско стопанство

-

3,84

32,56

36,37

1,99

-

-

-

-

-

-

№11 Природни източници

-

1,02

188,34

0

46,31

-

-

-

-

-

-

Общо

387,2

115,73

279,65

50,67

321,43

0,88

1,9

106,65

64,39

95,23

41,22

Източник: НСИ и ИАОС

* - изчислени като серен диоксид

** - изчислени като азотен диоксид 

 

Фиг.1. Дялово разпределение на основните групи източници на емисии за съответните замърсители през 2010 г.

 

Източник: НСИ и ИАОС

 

  • Енергетиката е най-големият източник на серен диоксид – 89% от общото емитирано в страната количество. През годината в сероочистващите инсталации са уловени 642,6 хиляди тона серен диоксид.

  • Основни източници на азотни оксиди са топлоелектрическите централи и пътният транспорт. През годината те са източник съответно на 42% и 25% от общото количество, емитирано в страната от антропогенна дейност и природата;

  • Селското стопанство емитира 72% от общото количество амоняк. Друг основен източник е третиране и депониране на отпадъци - 20%;

  • Основен източник на NMVOC е природата – 67% от общото емитирано количество за страната. Делът на селското стопанство е съответно 12%;

  • Битовото отопление е основен източник на ФПЧ10, емитирайки 58% от общото количество, изхвърляно в атмосферата.

 

Международни ангажименти

Съгласно законодателството на ЕС – Директива 2001/81/ЕО за националните тавани за емисиите на някои атмосферни замърсители, държавите-членки са задължени да постигнат към 2010г. и впоследствие да не надвишават национални тавани за общите емисии на определени замърсители – серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк.

Съгласно Гьотеборгския протокол към КТЗВДР, страните по него също имат за задължение да постигнат определени тавани за посочените по-горе замърсители.

Заложените в цитираните два документа национални тавани за страната предвиждат високи нива на общи годишни емисии. Те обаче не отчитат прилагането на мерки за изпълнение на някои нормативни документи на ЕС, като например Директива 2001/80/ЕО за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха от големи горивни инсталации (ГГИ). Изпълнението на тези ангажименти е отчетено в Договора за присъединяване на България към ЕС и в него за ГГИ са записани нива на емисиите за серен диоксид, азотни оксиди и прах, постигането на които води до значително по-ниски емисии от тези, заложени в Директива 2001/81/ЕО и в Гьотеборгския протокол.

За осигуряване на прилагането на Директива 2001/80/ЕО и на задълженията на страната по Договора за присъединяване към ЕС, е приета, на основание чл.10а от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух. Документът е приет с Решение № 261 на МС. Тази програма предвижда прилагането на мерки за намаление нивата на емисиите в резултат на което предвижда постигането на посочените по-долу национални тавани, с отчитане прилагането на Директива 2001/80/ЕО

Табл. 2. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от антропогенни източници (без природа) и международни ангажименти на България до 2020 г.,kt

Атмосферни замърсители

Емисии през 2010г.

Ангажименти по Директива 2001/81/ЕО

Ангажимент по Гьотеборгски протокол към КТЗВДР

Цели по Националната програма, приета с Решение №261 на МС

2010г.

2010г.

2010 г.

2015 г.

2020 г.

SOx (като SO2)

387

836

856

380

300

250

NOx (като NO2)

116

247

266

247

247

247

NMVOC

91

175

185

175

175

175

NH3

51

108

108

108

108

108

Източник: ИАОС

 

От представената в Таблица 2 информация се вижда, че през 2010 г. общите нива на емисиите на NO2, NH3, NMVOC са значително по-ниски от предвидените в Националната програма. Малко превишение (под 2%) има единствено по отношение емисиите на SO2.

Емисии на вкисляващи вещества

 

Ключов въпрос

Влияят ли неблагоприятно емисиите на вкисляващи вещества върху здравето на хората и екосистемите?

 

Ключови послания 

state-good.jpgПрез периода 1990 г. до 2010 г. емисиите на азотни, серни оксиди и амоняк , изчислени като киселинен еквивалент намаляват с 63 % от 47,57 кt до 17,6 кt.

state-good.jpgЕмисиите на серен диоксид от топлоелектрическите централи са намалели от 829,4 kt през 1990г. до 341,45 kt през 2010г.


Референция към съществуващите концепции и стратегически документи

  • Директива 2001/81/ЕО за националните тавани за емисиите на някои атмосферни замърсители

  • ПРОТОКОЛ към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон

  • Националната програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух, приета с Решение № 261 на МС


Дефиниция на индикатора

  • Изменение на киселинния еквивалент и индекса за изменение на емисиите на вкисляващи вещества за периода 1990 г. – 2010 г.

  • Емисии на вкисляващи вещества за периода 1990 г. – 2010 г.

Важен индикатор за замърсяването на атмосферния въздух е нивото на емисиите на така наречените вкисляващи вещества - SO2, NОx и NH3. Чрез корелационни фактори се изчислява сумарният им ефект за въздействие върху околната среда, определен като киселинен еквивалент (КЕ). Факторите за КЕ са както следва: NOx = 0,02174; SO2 = 0,03125; NH3 = 0,05882

Емисиите на вкисляващи вещества оказват влияние върху човешкото здраве, екосистемите, сградите и материалите (корозия). Ефектите, свързани с всеки замърсител зависят от потенциала им на вкисляване и свойствата на екосистемите и материалите.


Оценка на индикатора

През 2010 г. се потвърждава тенденцията за намаляване на киселинния еквивалент на емисиите на вкисляващи вещества. Спрямо 2009 г. намалението е с 1,8 хил. t. Спрямо базовата 1990 г. намалението на киселинния еквивалент е с 63%. 

 

Фиг.2. Емисии на вкисляващи вещества преизчислени в КЕ и индекс на изменението му в България

air1_html_m3c796f94.gif

Източник: ИАОС

 

Серният диоксид е основното вкисляващо вещество, което представлява 69% от общото количество за 2010 г. Трябва да се отбележи, че е регистрирано намаление на емисиите за периода 1990 г. – 2010 г. при азотния диоксид – 53%, при амоняка е 62% и при серния диоксид – 65%. Намалението на емисиите на серен диоксид се дължи основно на редуцираните емисии от топлоелектрическите централиот 829,4 kt през 1990 г. до 341,45 kt през 2010 г. Емисиите на амоняк от селското стопанство намаляват от 105 kt през 1990 г. на 32,6 kt през 2010 г.

 

Фиг.3 Изменение на емисиите на вкисляващи вещества през периода 1990 – 2010 г.

air1_html_m73d3ca20.gif

Източник: ИАОС

Емисии на прекурсори на озон

 

Ключов въпрос

Влияят ли неблагоприятно емисиите на веществата - прекурсори на озон върху здравето на хората и екосистемите?

Ключово послание

state-good.jpgПрез периода 1990г. до 2010 г. емисиите на прекурсори на озон намаляват с 74% от 1016 кt до 268 кt.

 

Референция към съществуващите концепции и стратегически документи

  • Директива 2001/81/ЕОи Гьотеборския протокол за ограничаване на годишните национални емисии

  • Националната програмаза намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух, приета с Решение № 261 на МС

 Дефиниция на индикатора

  • Изменение на емисиите на озонови прекурсори, изразени чрез NMVOC еквивалент и индекса за изменение на емисиите за периода 1990 г. – 2010 г.

  • Емисии на вещества, прекурсори на озона за периода 1990 г. – 2010 г.

 

Озонът е силен оксидант и може да има неблагоприятен ефект върху здравето на хората и екосистемите. Високи концентрации на приземния озон имат отрицателен ефект върху респираторната система на човека, а има и доказателства, че продължителна експозиция ускорява влошаването на функциите на белия дроб. По-чувствителни към високите концентрации са децата, болните от астма и възрастните хора. Има доказателства, че дългосрочна експозиция ускорява спада в белодробната функция с възрастта. Потенциалът за формиране на тропосферен озон на различните атмосферни замърсители се изразява чрез NMVOC еквивалент и е както следва: NMVOC = 1; NOх = 1,22; CO = 0,11 и CH4 = 0,014. 

Оценка на индикатора

След резкия спад на емисиите на вещества, прекурсори на озона през 1994 г. се наблюдава плавен ход на намаление. През 2010 г. емисиите са намалели спрямо 2009 г. с 1,09 kt.

 

Фиг.4. Емисии на вещества, прекурсори на озон, изчислен като NMVOC еквивалент за България.

air1_html_m2c7b7938.gif

 

Източник: ИАОС

 

До 1994г. основен източник на прекурсори на озон са емисиите на NMVOC, след което основен източник става NO2. През 2010 г. делът на NO2 от общите емисии на прекурсори на озон е 53%, на NMVOC е 34%, на СО е 11% и на СН4 е 2%.

 

През годините за периода 1990 г. – 2010 г. емисиите на NMVOC са намалели с 85%, докато емисиите на другия основен атмосферен замърсител NO2 са намалели с 53%. Основно, намалението на NMVOC се дължи на редуцирането на емисиите от селското стопанство, докато при NO2 се дължи на редуцираните емисии основно от автомобилния транспорт и в по-малка степен от топлоелектрическите централи.

Фиг. 5. Изменение на емисиите на озонови прекурсори за периода 1990 – 2010 г.

 

air1_html_m131c898f.gif

 

Източник: ИАОС

Емисии на вещества, прекурсори на ФПЧ10

 

 

Ключов въпрос

Влияят ли неблагоприятно емисиите на фини прахови частици върху здравето на хората и екосистемите?

 Ключово послание

 

state-good.jpg През периода 1990 г. до 2010 г. емисиите на прекурсори на ФПЧ10 намаляват с 62% , от 897,4 кt до 343,4 кt.

 

 

Референция към съществуващите концепции и стратегически документи

  • Директива 2001/81/ЕОза националните тавани за емисиите на някои атмосферни замърсители

  • Протокол към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон

  • Национална програмаза намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух, приета с Решение № 261 на МС

 

Дефиниция на индикатора

  • Изменение на емисиите на вторични ФПЧ10 и индекса за изменение на емисиите за периода 1990г. – 2010 г.

  • Емисии на вещества, прекурсори на ФПЧ10 за периода 1990г. – 2010 г.

 

Праховите частици се емитират в атмосферата директно (първични емисии) или се образуват от емитираните в атмосферата газове - прекурсори на фини прахови частици (вторични емисии). Серният диоксид, азотните оксиди и амонякът са неорганични газообразни вещества, прекурсори на фините прахови частици. Според научни публикации, потенциалът1 за формиране на аерозоли (това е способността на веществата частично да се трансформират следствие на фотохимични реакции в атмосферата) на основните атмосферни замърсители е както следва: NOх= 0,88; SO2= 0,54 и NH3 = 0,64. Това би трябвало да представлява максималното количество от даден замърсител, което теоретично, при определени физико-химични условия, би могло да се превърне във фини прахови частици. 

Голяма част от градското население в европейските страни е подложено на нива превишаващи пределно допустимите стойности за съдържание на фини прахови частици, определени за защита на човешкото здраве. Независимо от предприетите през последните години мерки на европейско ниво за намаляване на нивата на ФПЧ и на техните прекурсори, в 21 страни на Европейския съюз са регистрирани нарушения на установените норми за този замърсител.

 

Оценка на индикатора

 

Фиг.6. Емисии на вещества, прекурсори на ФПЧ10 за България и индекс на изменение

air1_html_3e867b80.gif

Източник: ИАОС

 

Фиг.7. Изменение на емисиите на прекурсори на ФПЧ10 за периода 1990г. - 2010г.

air1_html_45859728.gif

Източник: ИАОС







Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ


Достъп до обществена информация


Защита на личните данни


Сигнали по ЗЗЛПСПОИН


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Годишен бюлетин за качество на атмосферен въздух (КАВ)


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


Програма "Хоризонт 2020" на ЕС за научни изследвания и иновации


Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България


Бюлетин за климатичната адаптация в Европа (ADAPT)

Вход


Забравена парола?







Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ


Достъп до обществена информация


Защита на личните данни


Сигнали по ЗЗЛПСПОИН


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Годишен бюлетин за качество на атмосферен въздух (КАВ)


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


Програма "Хоризонт 2020" на ЕС за научни изследвания и иновации


Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България


Бюлетин за климатичната адаптация в Европа (ADAPT)

Вход


Забравена парола?

Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС