Политики за подобряване на качеството на атмосферния въздух

През 2010 г. МОСВ стартира процес по преразглеждане на действащите към момента общински програми по чл.27 ЗЧАВ и предприемане на спешни действия за актуализация или приемане на нови програми. Причината е проблемът с високите нива на фини прахови частици в населените места на национално ниво, както и полученото официално уведомление от Европейската комисия от 30.09.2010г., за открита процедура срещу България по нарушение на Общностното право за неспазване на нормите за ФПЧ₁₀. Актуализирането на програмите се налага с оглед привеждането им в съответствие с нормативните изисквания, и по-специално – извършване на количествено определяне на приноса на отделните сектори/източници на емисии към нивата на замърсяване и по-конкретно към нивата на ФПЧ_10, чрез използване на дисперсионно моделиране. Основната цел на програмите е, базирайки се на резултатите от изготвените математически модели да се преразгледат действащите мерки и да бъдат формулирани нови и ефективни, в зависимост от конкретния принос (дял) на всеки един източник, чието изпълнение да осигури постигането на необходимите нива за качество на атмосферния въздух и по-нататъшното му поддържане.

Новоприето законодателство през 2010 г. в областта на опазване чистотата на атмосферния въздух:

1. ЗИД на Закона за чистотата на атмосферния въздух за въвеждане на Регламент (ЕО) 1005/2009 относно веществата, които нарушават озоновия слой;

2. Изменение и допълнение на Наредба за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и авторепаратурни продукти - на основание чл. 11, ал. 1 от ЗЧАВ за транспониране на Директива 2008/112/ЕО;

3. Наредба за установяване на мерки по прилагане на Регламент (ЕО) № 1005/2009 относно вещества, които нарушават озоновия слой на основание чл. 17 от ЗЧАВ;

4. Наредба за оценка и управление качеството на атмосферния въздух по отношение нивата на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон на основание чл. 6, ал. 1, чл. 7 и чл. 21, ал. 2 от ЗЧАВ за Транспониране на изискванията на Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа;

5. НИД на Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации на основание чл. 9, ал. 1 от ЗЧАВ за транспониране на Директива 2008/112/ЕО;

6. Актуализация на Заповед № РД- 580/17.07.2007 г. (във връзка с изпълнение на дейностите на утвърдения от министъра на околната среда и водите План за действие за развитието и изграждането на Националната система за мониторинг на КАВ) на основание § 5 от ЗЧАВ;

7. Актуализация на Заповед № РД-694/09.10.2008 г. (във връзка с развитието и изграждането на НСМ за КАВ) на основание § 5 от ЗЧАВ.

Нормативни и стратегически документи на национално и европейско ниво:

Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, Директива 2008/50/ЕО, Закон за чистотата на атмосферния въздух и Наредба №12.

Основни изисквания за качеството на атмосферния въздух са регламентирани в Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21.05.2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа. Директивата установява норми за качеството на атмосферния въздух, чиято цел е намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда като цяло. Директива 2008/50/ЕО е транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №12 от 15 юли 2010 год. на МОСВ и МЗ за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух.

Източници на информация

Данни от Националната автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух на ИАОС в периода 2003-2010 г.

Годишен доклад за 2009 г. на Химическия координационен център на програмата EMEP¹ за всичките европейски страни, участващи в програмата //

Национален статистически институт

Европейска агенция по околна среда