Гори, здравословно състояние на горите в България

 Здравният статус на горите в Европа систематично се наблюдава от изследванията на състоянието на короната на дърветата в рамките на действащата вече повече от 25 години Програма за оценка и мониторинг на горските екосистеми - МКП Гори (Международна Кооперативна Програма Гори). Освен осигуряването на дървесни и недървесни продукти, здравите и жизнени гори изпълняват важни екосистемни услуги, в т.ч. опазването на биоразнообразието и генетичните ресурси за бъдещите поколения. Горите са едно от най-големите местообитания на биоразнообразие в света. Българските гори са убежище за популациите на 43 световно застрашени видa животни и растения. Те са място за отдих и туризъм и предоставят икономически и социални ползи за хората.

Ключови послания

Отлагане на атмосферни замърсители – През 2010 г. и в трите стационара за интензивен горски мониторинг не са отчетени превишения на критичните натоварвания (КН) за киселинност, сяра и азот. За периода 2008 – 2010 г. максимално допустимото ниво за отлагане на азот е превишено през 2008 г. в стационар Старо Оряхово с 84 eq.ha^-1.yr^-1, а през 2009 г. – в стационар Юндола с 185 eq.ha^-1.yr^-1. През 2010 г. тези превишения не се потвърждават.

Превишенията на максимално допустимите нива за отлагане на азот са индикатор за възможни промени в почвите. Трайни тенденции, обаче не са установени. Имайки предвид физико-химичните характеристики на почвите, на този етап в Юндола и Старо Оряхово може да се приеме, че почвите са в устойчиво състояние.

Обезлистване – През 2010 г. обследването на 2396 иглолистни и 3173 широколистни пробни дървета (ПД) от 159 пробни площи (ПП), показва че преобладават тези оценени като здрави и слабо увредени, съответно в класове „0“ и „1“ на обезлистване. Тенденция на увреждане не е открита, независимо от факта, че при смърча (Picea Abies) в сравнение с 2009 г. се наблюдава известно повишаване на процента на ПД, попадащи в класове „1“ и 2“. Най-добро състояние при широколистните се наблюдава при бука (Fagus sylvatica) и зимния дъб (Querqus petraea).

Увреждащи фактори в горите - Оценката на данните за 2010 година, потвърждава наличието на тенденция за най-голям дял на увреждания причинени от насекомни вредители (55%) и гъбни патогени (33%).

Горски пожари – Големите ноемврийски пожари, появили се извън активния пожароопасен сезон, силно повлияват данните за броя и опожарените горски площи през 2010 г. , съответно 222 пожара и 6526 hа засегнати територии, което е по-лош резултат в сравнение с 2009 г. и 2008 г., но далеч по-добър от този през 2007 г., когато са регистрирани 1479 броя пожари и 42 999 hа опожарени горски площи.

Дефиниция на индикатора

Отлаганетона замърсители от атмосферния въздухсе измервасъвместно отМеждународнатакооперативнапрограмаза оценка и мониторингна ефектите от замърсяванетона въздуха върхугорите(ICPГори)и Европейската комисия.Получените даннисе използватза установяванена критичните натоварвания(CL)-максимално допустимите нивана отлагане, прикоитоне настъпват увреждания векосистемите и не се нарушава устойчивото им развитие.Изчисляванетона критичните натоварваниясе основава науравнението за баланса на масите, според което масата на входящите в екосистемата елементи е равна на еквивалентната маса на изходящите елементи.При изчисляването се взимат предвид атмосферните отлагания, количествата на валежите, температурите, химичния състав на повърхностните води и почвите и др.В зависимост от разликата между действителните атмосферни отлагания и допустимите критични натоварвания може да се определя необходимостта от намаляване на емисиите.

Отлагането на атмосферни замърсители има както преки, така и косвени неблагоприятниефективърху здравословното състояние нагоритеи съставанарастителните съобщества.Отлаганетоможе да въздейства върхуорганизмите илиекосистемите,прякоили чрезвкисляванеиеутрофикациянапочвата. Взаимодействието на отложените атмосферни замърсители с листната маса повлиява хранителниястатус на дърветата, върху който влияние оказва също така ипромяната на достъпността (излишък или недостиг) нахранителни елементи в почвата.

Замърсяването на въздуха е фактор, който повишава чувствителността надърветатапо отношение навлиянието насушатаинаатакитеотгъбни патогени илинасекомни вредители.

Оценка на индикатора

Определянето на максимално допустимите нива за киселинност в горските екосистеми има за цел опазването на почвата, а самите критични натоварвания се приемат като стъпка към определянето на взаимовръзката почва-растение. През периода 2003-2010 година не се наблюдават превишения на максимално допустимите нива за киселинност и в трите стационара (фиг. 1). Това показва че почвите са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания.

Фиг. 1. Критични натоварвания за киселинност [eq.ha^-1.yr^-1], 2003 г. – 2010 г.

Източник: МКП Гори, FutMon project LIFE 07DE/ENV 000218

В трите наблюдавани стационара за през периода 2003 – 2010 г. не са установени превишения на критичните натоварвания за сяра (Фиг. 2).

Фиг. 2. Критични натоварвания за сяра [eq.ha^-1.yr^-1], 2003 г. – 2010 г.

Източник: МКП Гори, FutMon project LIFE 07DE/ENV 000218

Наблюденията показват, че за периода 2003 – 2010 г. превишение на максимално допустимото ниво за отлагане на азот с 84 eq.ha^-1.yr^-1 е установено през 2008 г. в стационар Старо Оряхово. Данните от 2009 г. и 2010 г. в този стационар са с отрицателни стойности на превишенията и не потвърждават наличието на трайна тенденция. В стационар Юндола през 2009 г. е установено превишение на максимално допустимото ниво за отлагане на азот с 185 eq.ha^-1.yr^-1, което не е потвърдено от резултатите през 2010 г. Превишаването на максимално допустимото ниво за отлагане на азот се приема за потенциален източник на вкисляване и еутрофикация, които от своя страна са свързани с промяна на видовия състав на растителните съобщества, повишаване на чувствителността на отделни растителни видове към стресови фактори, в т.ч. суша, мраз, биотични вредители и др. На този етап не са потвърдени тенденции за превишения на критичните натоварвания за азот. Имайки предвид физикохимичните характеристики на почвите в Юндола може да се приеме, че те са в устойчиво състояние. На фигура 3 може да се проследи варирането в стойностите на максимално допустимите нива за отлагане на азот в периода 2003 г. – 2010 г.

Фиг. 3. Критични натоварвания за азот [eq.ha^-1.yr^-1], 2003 г. – 2010 г.

Източник: МКП Гори, FutMon project LIFE 07DE/ENV 000218

Състояние в Европa¹

Най-високи постъпления на сяра се наблюдават в района на централна Европа и в някои от наблюдаваните райони на Средиземноморието. Докато в Централна Европа това може да се обясни с човешката дейност, в районите, близки до бреговете на Средиземно море, източник е морската вода, богата на сяра, която се транспортира аерозолно до повърхността на сушата. Най-високи стойности на азотни атмосферни отлагания са измерени също в района на Централна Европа, между северните части на Италия и Дания. Много високи стойности са измерени в някои части на Испания и Румъния.

Намалението на отлаганията, особено това на сяра, до голяма степен се дължи на успеха на прилагането на политиките за чист въздух от Икономическата комисия за Европа на ООН (UNECE) и ЕС. Вкисляването на почвите, което се наблюдава в предишни периоди все още е проблем за горските почви, възстановяването на които ще отнеме десетилетия. Емисиите на азотни съединения допълнително въздействат върху горите. Нивата на азотните и амониевите отлагания показват необходимост от редукция на емисиите в бъдеще.

Дефиниция на индикатора

Нивото на обезлистване (загубата на листна маса) е показател за степента на увреждане на горите и нарушение на здравословния им статус. Обезлистването е индикатор за здраве и жизненост на дървото. Този показател реагира на много различни фактори, включително климатичните условия, метеорологичните екстремуми, атмосферните отлагания, насекомните и гъбните нападения. Оценката на обезлистването представлява ценна система за ранно предупреждение за отговора на горските екосистеми на различните промени. Дървета с отсъствие на признаци на загуба на листа или иглолиста са оценени с 0% обезлистване и се считат за здрави, а тези с повече от 25% загуба на листа или иглолиста са класифицирани като повредени. Обезлистване от 100% показва загинали дървета.

Оценка на индикатора

Данните от изследванията в България през периода 2000 – 2010 г. показват относително постоянна тенденция на намаляване на обезлистването при широколистните дървесни видове (фиг.4). През последните две години увреждане в степените от средно и силно до мъртви се наблюдава съответно. при 12,2% от наблюдаваните дървета през 2009 г. и 18,2% през 2010 г.

Фиг. 4. Динамика на обезлистване при широколистни видове

Източник:ИАОС

При иглолистните видове за същия период е налице тенденция към много слабо, но относително постоянно намаляване на обезлистването (фиг.5). През 2009 и 2010 г., съответно 23% и 23,2% от моделните дървета са здрави, а през 2008 г. в същата група попадат 11,7%. Значително е намалял процентът на дърветата със „средно” до „силно” обезлистени корони – от 42,3% през 2008 г. на 30,4% през 2009 г. и 2010 г. Намалял е процентът и на мъртвите дървета, като през 2008 г. близо 1,5% от наблюдаваните дървета са попадали в тази категория, докато през 2009 г. и 2010 г. този процент е около 0,8%. През 2009 г. и 2010 г., при около 85% от дърветата от иглолистните насаждения не се установяват цветни изменения. Наблюдаваното подобрение през последните две години е в резултат на подмяната на някои от пробните площи при направената ревизия на мониторинговата мрежа през 2009 г.

Фиг. 5. Динамика на обезлистване при иглолистни видове

Източник:ИАОС

Намаляването на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух през последните две десетилетия има положително въздействие върху динамиката на нивата на обезлистване. И при двата типа гори се наблюдава макар и слаба тенденция към подобряване. Естеството на този природен ресурс е такова, че отговор, както на положителните изменения в климата и атмосферните замърсители, така и на отрицателните не се появява веднага, а има закъсняващ ефект, изключително важен факт при взимане на решения и планиране на мерки в областта на опазване на горите.

Състояние в Европа

В международен аспект, състоянието на горите в България не се различава съществено от средното за Европа (39 страни). При 19,5% увредени дървета в Европа (от 2 до 4 степен), в България са установени 23,8%, като по-съществена е разликата при широколистните (21,9% в Европа, 31,1% в България), докато при иглолистните разликата е по-малко от 1% (17,6% в Европа, 18,2% в България).

Източници на информация:

• Проект LIFE 07 ENV/DE 000218 FutMon (2009-2011) - http://www.futmon.org/

• International Co-operative Programme on Assessment and Monitoring of Air Pollution Effects on Forests - http://icp-forests.net/

• UN, UNECE и FAO, State of Europe’s Forests, 2011 report -http://www.foresteurope.org/filestore/foresteurope/Publications/pdf/State_of_Europes_Forests_2011_Report_Revised_November_2011.pdf

Дефиниция на индикатора

Горите и другите територии от горския фонд в които са установени увреждания, класифицирани по основните увреждащи фактори (абиотични, биотични и човешка дейност) и по вид на горите.

Оценка на индикатора

Горите са обект на влияние на биотични, абиотични и антропогенни фактори. В природните горски екосистеми биотичните и абиотичните фактори са съществен елемент от развитието на горската екосистема. Те могат да причинят устойчиви икономически щети и са заплаха за устойчивото управление на горите на местно ниво.

Здравословното състояние на горите зависи от много фактори, в т.ч. болести и насекомни вредители, съхнения в горите, повреди от абиотични фактори, горски пожари, стопанска дейност и др. Много често влиянието е комплексно. В някои от случаите горите са обект на влияние на повече от един фактор, пример за това са насекомните атаки в територии силно увредени вследствие на ветролом. Данните за уврежданията обхващащи периода от 2001 до 2010 г. показват, че с най-голям дял са насекомните вредители и гъбните патогени (фиг.6).

Фиг. 6. Увреждащи фактори в горите [%], 2001 – 2010

Източник:Изпълнителна агенция по околна среда²

Оценката на данните за 2010 г. (фиг. 7) потвърждава наличието на тенденция за най-голям дял на увреждания причинени от насекомни вредители (55%) и гъбни патогени (33%). В иглолистните насаждения са констатирани значителни повреди причинени от Lophoderminium pinastri. Увреждания причинени от Rhynchaenus fagi, Ectoedemia libwerdella, Nectria spp., са наблюдавани при бука, а от Tortix viridana при дъба.

Фиг. 7. Увреждащи фактори в горите [%], 2010

Източник:ИАОС

През 2010 г. са установени 4% увреждания по засегнатите дървета от абиотични агенти като неблагоприятни атмосферни условия (суша, сняг, лед) и 7% увреждания от антропогенни фактори, в т. ч. паша и повреди от сеч.

Състояние в Европа

1,2% от горите на Европа са засегнати от различни увреждащи фактори. Уврежданията причинени от насекомни вредители и болести са най-често срещаните в европейските гори.

Най-голям дял на засегнати територии през 2010 г. са докладвани от Португалия (24,5%) и Италия (22,5%), следвани от Швеция (12,2%), Унгария (12,1%), Кипър (5,8%) и Литва (4,7%). В останалите 14 страни делът ва засегнатите територии се движи в обхвата от 3,4% (Хърватска, България) до 0,1% (Финландия, Исландия и Украйна).

Тенденция при делът на засегнатите територии в Европа (табл.1) за периода от 1990 до 2005 г. не може да се потвърди. Между 1990 и 2000 г. горските територии засегнати от увреждане са скочили почти 2 пъти и са намаляли след това в периода 2000-2005 г.

Табл. 1. Дял на увредените горски територии в Европа, тенденции 1990 – 2005 г.

Източник: Докладът на UN, UNECE и FAO, State of Europe’s Forests, 2011

Източници на информация:

• Проект LIFE 07 ENV/DE 000218 FutMon (2009 – 2011) - http://www.futmon.org/

• International Co-operative Programme on Assessment and Monitoring of Air Pollution Effects on Forests - http://icp-forests.net/

• UN, UNECE и FAO, State of Europe’s Forests, 2011 report -http://www.foresteurope.org/filestore/foresteurope/Publications/pdf/State_of_Europes_Forests_2011_Report_Revised_November_2011.pdf

Дефиниция на индикатора

Брой и засегната площ от горски пожари в годишен аспект

Оценка на индикатора

Действителните щети, които нанасят горските пожари са трудно оценими. Като цяло, последствията водят до промяна на всички условия на средата, в т.ч. унищожаване на растителни и животински видове, много от тях редки и ценни, частично или изцяло разрушаване на хумусния почвен слой, създаване на условия за проникване и развитие на гъбични и др. вредни организми, последствията от които са нарушаване на устойчивостта на екосистемата.

През 2010³ г. се наблюдават два пикови периоди по брой на възникнали пожари в страната, като вторият за разлика от други години е изместен през месец ноември. Пролетният пик е свързан с горенето на стърнища, сухи треви и храсти от производителите обработващи земите, докато този през есента е в резултат от паленето на пасбища.

Най-засегнатите райони през 2010 г. са Ловеч – 3 000 hа и София – 2 500 hа изгорени горски площи.

Основните причини за възникване на горски пожари през 2010 г. са както следва:

• Небрежност – 175

• Умишлени – 16

• Естествени – 1

• Неизвестни – 30

Данните сочат че 91% или общо 5963 hа, от опожарените площи са залесени, а 9% (563 hа) – незалесени. Преките щети отчетени през 2010 г. са относително ниски и възлизат на 77 394 лв., за сравнение през 2009 г. те са 274 902 лв.

На фиг.8 е показана статистиката на опожарените площи за периода 2000 г. – 2010 г. По-детайлна информация за засегнатите територии и причините за възникване на горските пожари за същия период е представена в табл.2.

Фиг. 8. Опожарени площи в hа, 2000 – 2010 г.

Източник:ИАГ

Табл. 2 Статистика на горските пожари за периода 2000 – 2010 г.

Източник:ИАГ, информацията е публикувана в доклада на EFFIS за 2010 г.

Състояние в Европа 

През 2010 г. около 0,1% горски площи са били опожарени. Изключение са районите на Югозападна Европа, където страните са докладвали 0,6% засегнати от пожари горски площи. Най-големи площи са засегнати в Португалия – 104 000 hа или 3% от общата горска площ на страната, Италия, Испания и Франция с 1% опожарени горски площи. Най-големи щети са нанесли горските пожари в районите на Руската федерация (1 100 000 hа).

Източници на информация:

• Изпълнителна агенция по горите, МЗХ - http://www.nug.bg/

• EFFIS, Report No 11, Forest Fires in Europe 2010 - http://effis.jrc.ec.europa.eu/reports/fire-reports/doc/79/raw

Мерки за защита на горите от увреждания

В началото на годината е приета прогнозата за очакваните нападе­ния от вредители, болести и други повреди в горите. За уточняване на прогнозата срещу пролетните листоядни вредители по широколистни­те гори са представени краткосрочни прогнози.

Авиоборба - авиохимична борба срещу ръждива бороволистна оса - 8004 da, и срещу педомерки и листозавивачки - 70 728 da, авиохимична борба срещу борова процесионка - 29 465 da, от които 27 434 da с препарата „Димилин 48 SC" и авиобиологична борба върху 2031 da. Ефектът от борбата е 87- 97 % смъртност на вредителя.

Наземната химична и биологична борба е проведена е върху 7757,027 da, на обща стойност 64 702 лв., срещу вредители, болести и повреди от абиотични фактори основно в горските разсадници и горс­ките култури на територията на цялата страна.

Механичната борба е на площ от 13 902 da, предимно срещу пле­вели, мишевидни гризачи, тополов сечко и тополова стъклянка, боро­ва процесионка, самотна бороволистна оса, на обща стойност 45 647 ле­ва.

През 2010 г. продължава провеждането на санитарни и отгледни ме­роприятия в гори, засегнати от корояди и други стъблени вредители. За подобряване на здравословното състояние на горите допринася и редовното провеждане на отгледни сечи, предвидени в лесоустройст­вените проекти.

Мерки за защита на горите от пожари

В края на годината изпълнението на основните противопожарни мероприятия (ППМ) е следното:

Наблюдателни кули (поддръжка и направа на нови) - при разчет 1000 лв. и предвидени за поддръжка 2 броя, до края на годината са от­четени 6 броя на стойност 4453 лева.

Бариерни прегради - при разчет 16 145 лв. и предвидени за изпълне­ние нови 59 630 m са изпълнени 72 430 m за същата стойност в РДГ

Лесокултурни прегради - при разчет 49 760 лв. и предвидени за из­пълнение 399 090 л.м, са изпълнени 377 210 m (95%) на обща стойност 48 260 лева. Средната цена на линеен метър е 0,13 лв. при очаквана 0,12 лева.

Минерализовани ивици - при разчет 450 759 лв. и предвидени за из­пълнение 1 985 623 m, са изпълнени 2 072 337 m на обща стойност 416 831 лв. в почти всички регионални дирекции по горите.

Други изразходвани средства - включва разходите, направени за за­купуване и осигуряване на противопожарните депа, защитни облекла, табели, авиоплощадки и други. Предвидени са 174 926 лв., от които през 2010 г. са изразходвани 123 580 лева.

Пожаронаблюдатели - при разчет за годината 117 136 лв. са усвое­ни 96 430 лв. за назначаването на 68 пожаронаблюдатели по време на пожароопасния сезон.

Гасене - при разчет за годината 25 980 лв. са изразходвани 27 248 лева.

През 2010 г. е подписано споразумение за сътрудничество между ИАГ и Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, в резултат на което вече се разработват и предоставят специфич­ни прогнози и сигнали за топлинни аномалии на територията на стра­ната. От съществена важност е сътрудничеството с Центъра за аеро-космическо наблюдение към ГД „ПБЗН" - МВР.