Горските ресурси и техния принос към глобалните цикли на въглерод

Ключови послания 

Горска площ – За последните 10 години се наблюдава устойчива тенденция в увеличаването на горската площ.

Наблюдава се ясна тенденция на увеличаване на дървесния запас в последните 5 години, по-силно изразена при иглолистните дървесни видове.

Запасите на въглерод в биомасата на иглолистните и широколистните дървесни видове за последните 5 години са нараснали.

Дефиниция на индикатора

Площ на горите и други залесени територии, класифицирани по тип на горите и по възможността за доставка на дървесина, както и делът на горите и други залесени земи към общата площ. Този показател предоставя цялостна представа за горските ресурси и е ценен източник на информация за националните политики и планирането на горското стопанство. Площта и особено нейните изменения са ключов елемент в оценката на устойчивото управление на горите.

Оценка на индикатора

Обща площ на България е 11 100 (1000 hа), а територията попадаща в горския фонд на страната през 2010 г. е 4 138 (1000 hа), от които 3 761 (1000 hа) залесени територии, представляващи 34% от територията на страната (фиг. 9). В сравнение с 2000 г., когато горската площ е оценена на 3 914 (1000 hа), България, както и останалите европейски страни, докладва стабилно увеличаване на общата горска площ.

Фиг.9. Разпределение на различните категории земи в страната в %, 2010 г.

Иглолистните гори обхващат площ от 1,279 млн.hа, а широколистните 2,859 млн.ha. от общата горска площ.

Динамиката на изменението в площта на горите за последните 10 години може да се проследи от данните показани в табл.3. 

Табл. 3. Обща горска площ по вид на земите, ha 

Източник:ИАГ

Състояние в Европа 

Горите покриват 44,5% от територията на Европа с площ от 1 020 млн.hа. Горските площи са неравномерно разпределени на територията на Европа и показват съществени различия между отделните страни (фиг.10). Почти 75% от територията на Финландия е покрита с гори, докато в Ирландия и Холандия те заемат само 11%.

Най-голям дял заемат иглолистните гори (50%), широколистните - 27%, а смесените обхващат 23% от общата горска площ на Европа.

Фиг. 10. Средна годишна промяна в относителния дял на горските територии спрямо общата площ на страните в % - 1990 – 2010 г.

Източник: Доклад на UN, UNECE и FAO, State of Europe’s Forests, 2011

Източник на информация: 

• Изпълнителна агенция по горите, МЗХ - http://www.nug.bg/

• GHG Inventory, Национален доклад за инвентаризация на емисии от парникови газове

• UN, UNECE и FAO, State of Europe’s Forests, 2011 Report - http://www.foresteurope.org/filestore/foresteurope/Publications/pdf/State_of_Europes_Forests_2011_Report_Revised_November_2011.pdf

Дефиниция на индикатора

Запасът, обемът на стъблата на живите дървета, е основна променлива в инвентаризацията на горите. Изчисленията на общия запас (m³) и прирастта (m³/ha гора) по типове гори осигуряват базова информация за оценка на устойчивостта на управлението на горите. Информацията за запаса се използва също и като основа за оценка на количеството въглерод, натрупан в стоящи живи дървета. Средният запас на един хектар, дава информация за състоянието и производителността на горите, както и за степента на използване на производствения потенциал на горските територии.

Оценка на индикатора

Средният запас на един хектар на иглолистните и широколистни (високостъблени и издънкови за превръщане) гори през 2010 г. е съответно:

• Иглолистни гори – 224,5 m³/hа

• Широколистни гори – 125,1 m³/hа

Диаграмата (фиг.11) показва средния запас на един хектар на иглолистни и широколистни гори в България за периода 1995 г. – 2010 г.

Очертана е ясна тенденция на увеличаване на запаса на един хектар, която е с по-силно изразена динамика при иглолистните гори.

Фиг. 11. Запас на иглолистни и широколистни гори в m³/hа, 1995 – 2010 г.

Източник: По данни на ИАГ

Състояние в Европа 

През последните 20 години общият запас на горите е нараснал с 8600 mln.m³., като средният годишен прираст е 0,39%. В районите на Руската федерация и Юго-Източна Европа (България попада в този район) се наблюдава увеличаване на средния годишен прираст и през двата периода от 1990 г. до 2000 г. и от 2000 г. до 2010 г.

Във всички останали райони на Европа се наблюдава намаляване на прираста. В Централна Европа например, през първата декада средния годишен прираст е 1,53%, докато през периода 2000 г. – 2010 г. същият е спаднал на 1,42% (табл. 4).

Табл.4. Тенденция в общия запас на горите в Европа, 1990-2010 

Източник: Докладът на UN, UNECE и FAO, State of Europe’s Forests, 2011 

Източници на информация:

• Изпълнителна агенция по горите, МЗХ - http://www.nug.bg/

• UN, UNECE и FAO, State of Europe’s Forests, 2011 Report - http://www.foresteurope.org/filestore/foresteurope/Publications/pdf/State_of_Europes_Forests_2011_Report_Revised_November_2011.pdf

Дефиниция на индикатора

Въглеродните запаси в дървесната биомаса и почвите в горски и други залесени площи е показател, свързан с усилията на обществото за смекчаване изменението на климата, посредством намаляване на нетните емисии на парникови газове в атмосферата. При растежа и физиологичната дейност на дърветата, въглеродът се натрупва в биомасата. В резултат на това, горите съдържат големи запаси от въглерод. Запас на въглерод има също в мъртвата органична материя и почвите. Тези въглеродни запаси могат или да се увеличават, или да намаляват, в зависимост от това какъв тип практики в управлението на горите е възприет. Промяната в нивата на въглеродни запаси в трите основни склада на въглерод – биомаса, мъртва органична материя и почви, представлява основата при изчисляване на поглъщането или отделянето на CO₂от горите. Тази оценка дава възможност да се определи до каква степен горите компенсират отделените емисии на парникови газове от другите сектори.

Оценка на индикатора

Изчисленият запас на въглерод в биомасата на широколистните гори през 2010 г. е 50 Gg, а при иглолистните е 69 Gg. Данните за периода от 1995 г. до 2010 г. показват тенденция на увеличаването му (фиг. 12).

Фиг.12. Запас на въглерод в биомасата на иглолистни и широколистни гори (Gg), 1995 – 2010 г.

Източник:ИАОС, изчисления във връзка с инвентаризацията на парникови газове

Състояние в Европа 

В цяла Европа, с изключение на Руската федерация се наблюдава стабилно увеличаване на въглеродните запаси в дървесната биомаса в периода 1990 – 2010 г. Годишното нарастване в периода 2005 г. – 2010 г. възлиза на 238 MtС/yr (873 MtСО₂/yr). В 27-те страни на ЕС са отчетени 429 MtСО₂/yr, което възлиза на около 10% от обема на емисиите на парникови газове през същия период. Ето защо, горите имат важно значение за смекчаване на климатичните промени.

Източници на информация:

• Изпълнителна агенция по горите, МЗХ - http://www.nug.bg/

• GHG Inventory, Национален доклад за инвентаризация на емисии от парникови газове

• UN, UNECE и FAO, State of Europe’s Forests, 2011 Report - http://www.foresteurope.org/filestore/foresteurope/Publications/pdf/State_of_Europes_Forests_2011_Report_Revised_November_2011.pdf

Мерки за подобряване на дейността по охраняване на горските територии 

През февруари 2010 г. е изготвена Концепция за промяна на модела за преструктуриране на системата за опазване и контрол в горските територии, която е предоставена на комисията, изготвяща проекта за нов Закон за горите.

Изготвен е проект за Наредба за осъществяване на дейностите по контрол и опазване в горските територии, който е представен на експертите от регионалните дирекции по горите за предложения и становища.