ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2009 г. (издание 2011 г.)

Лични средства

Енергетика

През 2009 г. брутното вътрешно потребление в страната възлиза на 17 482 ktoe1 и сравнено с 2000 г. намалява с 9,0%. В периода 2000-2009 г. значително се е увеличило потреблението на суров нефт (17,6%), като същевременно нефтопродуктите предназначени за износ са увеличени с 66,3%. За периода най-голямо производството на първична енергия е отчетено през 2006, дължащо се основно на ядрената енергия и въглищата. България разполага с ограничени енергийни ресурси - въглища, нефт и природен газ. Поради предсрочното извеждане на четири блока на АЕЦ „Козлодуй” потреблението на ядрена енергия е намаляло с 21,2%, а потреблението на въглища бележи спад от 6,0%. Eнергийна интензивност на икономиката (тона нефтен еквивалент за 1000 евро БВП (2000 = 100)) през периода 2000 – 2009 г. намалява с над 39,1 %. Въпреки това българската икономика се характеризира с най-висока енергийна интензивност в рамките на ЕС – 27. През 2009 г. потреблението на ВЕИ възлиза на 1112 ktoe и спрямо 2000 г. е нараснало с 42,3 %. През 2009 г. потреблението на електроенергия от ВЕИ възлиза на 318 ktoe и делът на електрическата енергия от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия в страната достига до 9,8 %. Доминиращият възобновяем източник е водната енергия - 93,3 % от произведената от ВЕИ през 2009 г. електрическата енергия. От края на 2009 година е в експлоатация и най-големия вятърен парк в страната - Вятърен парк “Свети Никола”, с инсталирана мощност от 156 MW. Производството на електрическа енергия от вятърни електроцентрали продължава да нараства, но все още делът му е минимален и през 2009 г. представлява 6,5 % от произведената електрическа енергия от ВЕИ в страната. Целта на България е постигането до 2010 г. на 11% дял на произведената електроенергия от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електроенергия. През 2009 г. произведената електрическа енергия от ВЕИ представлява 8,3 % от брутното производство на електрическа енергия в страната. Енергетиката е най-големият източник на емисии на серен диоксид и основен източник на емисии на азотни оксиди. Преговорни ангажименти на страната по Директива 2001/81/ЕС включват постигане към 2010 г. и поддържане впоследствие на общи годишни емисии (национални тавани) за серен диоксид – 836 хиляди тона годишно(kt/y); за азотни оксиди – 247 kt/y; за летливи органични съединение – 175 kt/y; за амоняк – 108 kt/y. През годината в сероочистващите инсталации на ТЕЦ „Марица Изток 2” и ТЕЦ „Марица Изток 3” са уловени 458,9 хиляди тона серен диоксид. Въпреки предприетите мерки, към края на 2009 г. все още не са изпълнени част от ангажиментите по преговорната позиция по Директива 2001/80/ЕС за ограничаване на емисиите от големите горивни инсталации (ГГИ) по отношение на общото количество на емисиите на серен диоксид, прах и азотни оксиди от ГГИ.

РАЗВИТИЕ НА СЕКТОРА 2000 – 2009 г. 2

Общ горивоенергиен баланс на страната

През 2009 г. производството на първична енергия възлиза на 9 588 ktoe (съгласно „Общ енергиен баланс” 2009 г., НСИ. В периода 2000-2009 г. най-голямо производството на първична енергия (ППЕ) е отчетено през 2006 г., дължащо се основно на ядрената енергия и въглищата. България разполага с ограничени енергийни ресурси - въглища, нефт и природен газ. Важно значение за енергийната независимост на страната заемат въглищата, чиито дял е съответно 44% за 2000 г. и 47,56 % за 2009 г. от ППЕ. От 2004 г. се наблюдаваше значително увеличение на добива на природен газ – резултат от разработването на газовото находище “Галата”, но през 2009 г. добивът на природен газ е намален с 93 % спрямо 2008 г. главно поради изчерпване на находището „Галата”. Използването на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в страната, основно водна енергия и биомаса, е нараснало от 788 хиляди тона (ktoe) през 2000 г. до 1112 ktoe през 2009 г.

През 2009 г. България е внесла 11939 ktoe енергийни ресурси, което е с 4,1 % повече в сравнение с 2000 г. Износът на горива и енергия през 2009 г. в сравнение с 2000 г. има ръст с 48,8 % поради ръст в изнасяните количества нефтопродукти и електрическа енергия.

Крайно енергийно потребление

Крайното енергийно потребление през 2009 г. спрямо 2000 г. е нараснало с 2,4%, като това е резултат от повишаване на потреблението в сектор Транспорт и намаляване в сектор Индустрия. С най-съществено значение е нарастването на потреблението в сектор Транспорт 50,8%, дължащо се на увеличеното потребление на горива в автомобилния транспорт.

Като цяло потреблението 2009 г. спрямо 2000 г. в сектор Домакинства, търговия, общ. организации и др. се е увеличило с 4,1%, но потреблението в Домакинствата е намаляло с 1,8%, както и потреблението в селското, горското стопанство и риболова е намаляло с 40,1%.

Фиг. 1. Крайно енергийно потребление по икономически сектори, 2000 – 2009 г., кtoe

Източник: НСИ

Брутно вътрешно потребление на горива и енергия

Таблица 1. Брутно вътрешно потребление на горива и енергия в страната по видове източници, 2000-2009 г., ktoe

 

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

Въглища

6 725

7 120

6 464

7 253

7 081

6 890

6 868

7 642

7 486

6 319

Горива от въглища

26

145

106

112

80

64

121

193

48

42

Природен газ

2 932

2 738

2 404

2 500

2 517

2 818

2 905

3 010

2 913

2 161

Суров нефт и нефтени дестилати

5 453

5 457

5 365

5 291

5 761

6 568

7 278

7 121

7 341

6 414

Нефтопродукти

-1 233

-1 365

-892

-638

-1 372

-1 573

-2 106

-2 175

-2 474

-2 050

Ядрена енергия

4 924

5 277

5 463

4 594

4 444

4 851

5 162

3 728

3 977

3 878

Други горива

12

1

8

28

31

58

59

68

0

 

Биомаси

546

543

639

681

708

692

736

675

772

761

Водна енергия (без ПАВЕЦ) и други ВЕИ

230

149

189

260

272

406

404

286

286

351

Електронергия

-397

-595

-541

-472

-505

-652

-666

-385

-460

-436

Топлинна енергия от химически процеси

 

 

 

 

 

 

 

 

 

42

Общо

19 218

19 470

19 205

19 609

19 017

20 122

20 761

20 163

19 889

17 482

Дял на ВЕИ в брутното вътрешно потребление *

4,1%

3,6%

4,4%

4,9%

5,3%

5,7%

5,8%

5,1%

5,3%

6,4%

Източник: НСИ
* този показател се различава от Дела на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия

През 2009 г. брутното вътрешно потребление в страната възлиза на 17 482 ktoe и сравнено с 2000 г. намалява с 9,0%. В периода 2000-2009 г. значително се е увеличило потреблението на суров нефт (17,6%), като същевременно нефтопродуктите предназначени за износ са увеличени с 66,3%. Поради предсрочното извеждане на четири блока на АЕЦ „Козлодуй” потреблението на ядрена енергия е намаляло с 21,2%, а потреблението на въглища бележи спад от 6,0%.

Фиг. 2. Брутно вътрешно потребление на горива и енергия в страната , 2000-2009 г., кtoe

Източник: НСИ

През 2009 г. показателят брутно вътрешно потребление на глава от населението е 2,30 toe и при съпоставка с 2000 г. е видно намаляване с 0,04 toe. При сравняването му със средното брутно вътрешно потребление на човек от населението за страните от ЕС – 3,615 toe, се констатира, че потреблението на човек от населението в България е с 27,5% по-малко отколкото в ЕС (по данни за 2008 г.).

Таблица 2. Брутно вътрешно потребление на горива и енергия на човек от населението, 2000– 2009 г., toe

 

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

БВПЕ/население, toe

2,35

2,46

2,44

2,51

2,44

2,60

2,70

2,63

2,61

2,30

Източник: НСИ

Енергийна интензивност

Енергийната интензивност на икономиката като цяло и на секторите създаващи добавена стойност, е основен индикатор за нивото на енергийна ефективност. Българската икономика се характеризира с най-висока енергийна интензивност, определена като съотношение на потреблението на енергия спрямо БВП в рамките на ЕС – 27. В таблица 4 са включени данни за първична (ПЕИ) и крайна енергийна интензивност (КЕИ) на икономиката на България за периода 2005-2009 година в килограм нефтен еквивалент за лев по постоянни цени от 2000 г. (kgoe /lv 00).

Таблица 3. Първична и крайна енергийната интензивност в периода 2005– 2009 г.

показател

мерна единица

 2005

2006

2007

2008

2009

ПЕИ

kgoe /lv 00

0,563

0,545

0,497

0,462

0,427

КЕИ

kgoe /lv 00

0,260

0,255

0,235

0,219

0,207

Източник: АЕЕ

По информация на Агенцията по енергийна ефективност крайна енергийна интензивност за 2007, 2008 и 2009 за трите сектора които произвеждат добавена стойност, в килограма нефтен еквивалент за 1 лев по цени от 2000 г. има следните стойности:

Таблица 4. Крайна енергийна интензивност по сектори за периода 2007 – 2009 г.

 

2007

2008

2009

Индустрия

0,367

0,328

0,256

Селско стопанство

0,116

0,063

0,066

Услуги

0,04

0,039

0,040

Транспорт

0,066

0,066

0,068

Източник: АЕЕ

Рязкото намаление на интензивността в индустрията през 2009 се дължи главно на преструктуриране. Добавената стойност в селското стопанство също има големи колебания в последователни години в зависимост от реколтата. Отделно е показана енергийната интензивност на транспорта защото тя изчислява към целия брутен вътрешен продукт, защото се смята че транспорта обслужва всички други сектори и е наложително изваеждането отделно и на неговата енергийна ефективност. Интензивността на транспорта не може да се сравнява с другите три сектора по абсолютна стойност.

Таблица 5. Енергийна интензивност в периода 2000 – 2009 г.

 

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

Енергийна интензивност,

toe за 1000 $ БВП

(2000 = 100)

1,490

1,449

1,366

1,322

1,201

1,195

1,157

1,056

0,981

0,907

Източник: НСИ

Брутно вътрешно потребление на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)

През 2009 г. потреблението на ВЕИ възлиза на 1 112 ktoe и през периода 2000 - 2009 г. е нараснало с 42,3 %. В сравнение с 2008 г. нарастването е в размер на 5,1%. Основен принос за това има увеличеното спрямо 2008 г. с 25,7 % потребление на електроенергията от ВЕИ. През 2009 г. потреблението на електроенергия от ВЕИ възлиза на 318 ktoe.

Производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници

За производството на електрическа енергия от ВЕИ в страната се използват водна, вятърна и слънчева енергия. Доминиращият възобновяем източник, използван за производство на електрическа енергия е водната енергия.

През 2009 г. са изградени и присъединени към електроенергийната система на страната общо 244,6 MW мощности, от които 221 MW вятърни мощности. От края на 2009 година е в експлоатация и най-големия вятърен парк в страната – Вятърен парк “Свети Никола”, с инсталирана мощност от 156 MW. В сравнение с 2008 г. делът на инсталираните вятърни централи е нараснал от 5,1 % на 13,8 % през 2009 г.

Изграждането на фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ) започна след определянето на преференциална цена от ДКЕВР в края на 2006 г. От 2007 до 2009 г. инсталираната мощност е нараснала от 0,03 MW на 5,7 MW.

Таблица 6. Инсталирани мощности за производство на електрическа енергия от ВЕИ в Р България в периода 2005 – 2009 г., MW

 

Мярка

2005

2006

2007

2008

2009

2009

ВЕЦ

MW

1 879,4

1 883,4

1 876,3

1 865,4

1 869,3

77%

МВЕЦ

MW

164,3

175,7

197,7

205

214

8,8%

ВтЕЦ

MW

7,5

25,5

40,7

112,6

335,3

13,8%

ФЕЦ

MW

0,0

0,0

0,03

0,114

5,7

0,2%

ЕЦ на биогаза

MW

0,0

0,0

0,0

0,0

3,5

0,1%

Инсталирана мощност на централи на ВЕИ

MW

2 051,2

2 084,6

2 114,7

2 183,2

2 427,8

100%

ПАВЕЦ “Чаира”

MW

864

864

864

864

864

 

Източник: МИЕТ

През 2009 г. произведената електрическа енергия от ВЕИ е 3 718 GWh и представлява 8,8 % от брутното производство на електрическа енергия3 в страната (42 381 GWh).

Във водноелектрически централи е произведена 93,5 % от електрическата енергия от ВЕИ в страната. Производството на електрическа енергия от ВтЕЦ продължава да нараства, но все още делът му е минимален и е 6,5 % от произведената електрическа енергия от ВЕИ в страната.

Таблица 7. Производство на електрическа енергия от ВЕИ, 2005 - 2009 г., GWh

 

Мярка

2005

2006

2007

2008

2009

2009

ВЕЦ

GWh

3 788,3

3 717,9

2 874,2

2 296,4

2 866

77,2%

МВЕЦ

GWh

548,2

520,1

504,48

527,3

603,8

16,3%

ВтЕЦ

GWh

4,5

19,8

46,8

121,8

235,9

6,4%

ФЕЦ

GWh

0,0

0,0

0,06

0,167

3,3

0,1%

ЕЦ на биогаза

GWh

0,0

0,0

0,0

0,0

1,9

0,1%

Производство на електрическа енергия от ВЕИ

GWh

4 341

4257,8

3 425,5

2 945,6

3 711

100%

ПАВЕЦ “Чаира”

GWh

342

277

360

453

583

 

Източник: МИЕТ

През 2009 г. производството на електрическа енергия от ВЕИ е увеличено с около 25 % в сравнение с 2008 г.; брутното вътрешно потребление на електрическа енергия в сравнение с 2008 г. – с 4,5 % и това позволи увеличаване дела на електрическата енергия от възобновяеми източници до 9,8% в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия в страната.

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ЕНЕРГЕТИКАТА ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Изменение на климата

Емисии на парникови газове (ПГ) от сектор „Енергия” 1988 – 2009 г.4

Сектор „Енергия” има ключова позиция в националната икономика. Същевременно той е източник на 76 % от агрегираните емисии на ПГ за последната година на инвентаризация - 2009 г. Най-голям дял от агрегираните емисии на ПГ в сектора заемат емисиите на CO2 – до 96 %.Най-голям дял от емисиите на ПГ имат горивни процеси за производство на енергия – 68.0 % от сумарните емисии на сектора.

На следващата фигура може да се проследи тенденцията в промяната на емисиите на ПГ от сектор „Енергия” в сравнение с общите емисии за периода от 1988 г. (базовата година за България) до 2009 г.

Фиг. 3. Тенденции в емисиите на ПГ от сектор „Енергия” и националните емисии на ПГ за периода 1988 – 2009 г., Gg CO2-екв.

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2009 г.

Замърсяване на въздуха

Количество на емитираните вредни вещества от енергетиката

ТЕЦ са най-големият източник на серен диоксид, емитирайки 617,2 хил. тона или 93,9% от общото емитирано в страната количество. Само Енергиен комплекс „Марица – Изток” емитира 56% от националните емисии на серен диоксид. През годината в сероочистващите инсталации на ТЕЦ „Марица Изток 2” и ТЕЦ „Марица Изток 3” са уловени 458,9 хиляди тона серен диоксид.

Един от основните източници на азотни оксиди са ТЕЦ. През годината те са източник на 30% от общото количество, емитирано в страната от антропогенна дейност и природа.

Генерирани производствени и опасни отпадъци от производство и разпределение на електрическа енергия, газообразни горива и топлинна енергия

През 2009 г. отрасъл “Производство и разпределение на електрическа енергия, газообразни горива” е генерирал общо 6 851 хиляди тона производствени и опасни отпадъци, като само 0.03% от тях са опасните. Количеството отпадъци генерирани от отрасъла през последните 6 години остава относително постоянно – средно 7 568 хиляди тона. От генерираните производствени отпадъци от този отрасъл с най-голям дял са отпадъците от пепел и сгурии от ТЕЦ.

Въздействие на ядрената енергетика върху околната среда

Радиоактивни емисии от АЕЦ “Козлодуй“

Радиоактивните газообразни изхвърляния от АЕЦ “Козлодуй” - радиоактивни благородни газове (РБГ), дългоживеещи аерозоли (ДЖА) и йод-131 се контролират непрекъснато за всяка вентилационна тръба.

Общата активност на изхвърлените в атмосферата радиоактивни благородни газове от вентилационните тръби през 2009 г. е 0,656 TBq, което е 0,01% от новите значително по-ниски допустими стойности, въведени през 2007 г. За дългоживущите аерозоли тази стойност е 63 MBq, представляваща 0,12 % от допустимите стойности и за йод-131, съответно 0,006 GBq, което е 0,009%.от допустимата стойност.

Таблица 8. Газоаерозолни изхвърляния от АЕЦ “Козлодуй”, 2009 г.

Газоаерозолни изхвърляния

Обща активност

% от допустимата стойност

Радиоактивни благородни газове (РБГ), TBq

0.656

0.01

Йод-131, GBq

0.006

0.009

Дългоживущи аерозоли (ДЖА), MBq

63

0.12

Източник: Агенция за ядрено регулиране

Сумарната активност на изхвърлените в “отводящия ” канал на централата, а от там и в р. Дунав технологични дебалансни и отпадъчни води е по-ниска от пределно допустимите стойности, разрешени от Агенцията за ядрено регулиране. Общата активност (без тритий), е 229 MBq, като за тритий е 23 700 GBq – съответно 0,03% и 12,8 % от годишните лимити.

Таблица 9. Дебалансни и отпадъчни води от АЕЦ “Козлодуй”

Дебалансни и отпадъчни води

% от годишните лимити

Обща активност

без Тритий, MBq

0.03 %

229

Тритий, GBq

12.8%

23 700

Източник: Агенция за ядрено регулиране

Получените данни потвърждават ефективността и нормалното функциониране на системите и оборудването за специална обработка и пречистване на водите от технологичния цикъл на централата.

Радиоактивни отпадъци от дейността на АЕЦ „ Козлодуй”

Течните радиоактивни отпадъци (РАО), генерирани при експлоатацията на АЕЦ, са течни радиоактивни концентрати (“кубов остатък” – КО) и органични РАО – водни суспензии на отработени смоли и сорбенти, както и малки количества радиоактивно замърсени масла. Различните течни РАО следват различни технологични схеми и се съхраняват отделно в резервоари в специализираните корпуси (СК) към блоковете.

Твърдите РАО се сортират на мястото на генерирането им по радиометрични характеристики и по вид на материала. Твърдите РАО, които представляват активирани материали с относително висока активност, се съхраняват в специални съоръжения, разположени в централните зали на реакторите на 1 – 4 блок и в СК-3 към 5 и 6 блок. Генерираните ниско и средно активни твърди РАО се събират на определени за това места от където се транспортират в съоръжението на Специализираното поделение „РАО Козлодуй” (СП „РАО Козлодуй”) към Държавното предприятие „РАО” (ДП „РАО”) за преработване и кондициониране.

През 2009 г. СП „РАО Козлодуй” извършва дейности, свързани със събирането, сортирането, преработката и кондиционирането на цялото количество РАО, генерирано в резултат на експлоатационните и ремонтни дейности на “АЕЦ Козлодуй” за 2009 г. и дейности, свързани с експлоатацията на хранилищата за временно съхраняване на твърди и кондиционирани РАО на площадката на “АЕЦ - Козлодуй” ЕАД, а също и тези свързани с преработката на част от твърдите РАО, генерирани в предишни периоди и съхранявани в непреработен вид на площадка „Варово стопанство”. Общо през годината са преработени 1228,82 m3  твърди и 463, 00 m3  течни РАО от АЕЦ-Козлодуй. Общият брой на стоманобетонните контейнери в склада за съхранение на кондиционирани РАО в края на 2009 г. е 943 броя.

В таблица 9 е включена информация за обемите събрани , преработени и съхранени РАО от АЕЦ „Козлодуй” през периода 2000 – 2009 г. по години и видове , а на фиг. 4 е представено разпределението по видове на събраните и преработени РАО от дейността на АЕЦ „Козлодуй” през 2009 г. и преработени РАО, генерирани от дейността на АЕЦ „Козлодуй” през предишни години (площадка „Варово стопанство”).

Таблица 10. Събрани, преработени, кондиционирани и съхранени РАО в СП „РАО Козлодуй” по години и по видове в периода 2000 – 2009 г. , m3

Обеми РАО, m3

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

Приети и преработени течни РАО

0

0

0

0

286

421,75

438

415,8

464,26

463,00

Пресуеми твърди РАО

1160

1250

1345

1522

968

812

773

1110

796,03

1151,12

Метални РАО

29,824

28,070

71,929

68,421

78,245

72,807

38,414

131,7

133,43

77,70

Общо твърди РАО

1189,82

1278,07

2694,99

1590,42

1046,64

884,87

811,18

1241,7

929,46

1228,82

Непреработени РАО, „Варово стопанство”

3705

3769

3883

3877

3835

3148

2895

3296

3023

2903

Общо СтБК в ССКРАО, бр.

 

 

 

 

241

368

545

691

818

943

Източник: Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”

Фиг. 4. Приети, преработени и кондиционирани РАО от АЕЦ- Козлодуй и преработени РАО от „Варово стопанство” по видове за 2009 г., m3

Източник: Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”

РЕГУЛИРАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Документи и цели на европейско и национално ниво свързани с намаляване на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух

  • Директива 2001/80/ЕО от 21 Октомври 2001 относно ограничаването на емисии на определени замърсители във въздуха от големи горивни инсталации

  • Директива 2001/81/ЕО от 23 октомври 2001 година относно национални тавани за емисиите на определени атмосферни замърсители;

  • Наредба №10 от 06 октомври 2003 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации (ГГИ) (ДВ, бр. 93/2003 г.);

  • Наредба №1 от 27 юни 2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители) изпускани от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (ДВ, бр.64/2005 г.);

  • Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух, приета от Министерския съвет с Решение №261/23.04.2007 г.

Мерки за намаляване на емисиите на определени замърсители в атмосферния въздух от големи горивни инсталации (Директива 2001/80/ЕС)

През 2007 г. от Министерския съвет с Решение №261/23.04.2007 г. е приета Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух. Програмата е разработена на основание чл.10а от Закона за чистотата на атмосферния въздух, в изпълнение на поетите ангажименти, съгласно Преговорната позиция на Р България по глава 22 “Околна среда” от законодателството на Общността. В частност, във връзка с чл.6 на Директива 2001/81/ЕС относно национални тавани за емисиите на определени атмосферни замърсители, който изисква приемането на такава програма от страните членки. Към момента споменатите по-горе преговорни ангажименти на страната по Директива 2001/81/ЕС включват постигане към 2010 г. и поддържане впоследствие на следните стойности за общите годишни емисии (национални тавани), изразени в килотона за година (kt/y): за серен диоксид (SO2) – 836 kt/y; за азотни оксиди (NOx) – 247 kt/y; за летливи органични съединение (ЛОС) – 175 kt/y; за амоняк (NH3) – 108 kt/y Трябва да бъде подчертано, че посочената стойност за серен диоксид (836 кт/год) не отчита ефекта от прилагането на Директива 2001/80/ЕС за ограничаване на емисиите от големите горивни инсталации (ГГИ), по отношение намаляването на емисиите на серен диоксид от тях и не е единственото задължение, което страната има по отношение на нивата на емисиите от този замърсител. При пълно изпълнение на мерките по ПП (към края на 2009 г.) общото количество на емисиите на серен диоксид трябва да бъде под 179.7 kt/y. Възможността за намаляване на емисиите на серен диоксид до това количество е доказана със специално проучване, възложено от бившето Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, въз основа на което бе разработена Програма за прилагане на Директива 2001/80/ЕС (Приложение 15 към Допълнителна информация CONF-BG 02/03), приета с Решение №216 на МС от 04.04.2003 г. Посоченият таван за емисиите на серен диоксид от ГГИ, заедно с тавани за емисиите на прах (8.9 kt/y) и азотни оксиди (42.9 kt/y), са записани като задължения за страната от 2008 г. в Договора за присъединяване на България към Европейския съюз.

През 2009 г. от заложените в Програма за прилагане на Директива 2001/80/ЕС мероприятия в енергийния сектор e изпълнено следното:

  • ТЕЦ “Марица изток 2” – от м. юни 2009 г. блокове 3 и 4 (с рехабилитирани електрофилтри) се експлоатират със сероочистваща инсталация (СОИ) работеща със степен на сяроочистка от 94%;

  • ТЕЦ “Марица изток 3” - 100% от мощностите (парогенератори ЕК1, ЕК2, ЕК3 и ЕК4) (с рехабилитирани електрофилтри) се експлоатират със сероочистващи инсталации (СОИ 1 и СОИ 2), работещи със степен на сяроочистка от 94%;

  • ТЕЦ “Русе - Изток” използва въглища със съдържание на сяра под 0.4%, като с това се осигурява спазването на определената норма за допустима емисия (НДЕ) за серен диоксид от 400 mg/Nm3. През м. декември 2009 г. операторът е предприел процедура за изменение на КР №46/2005 г., като е поискал удължаване на срока за рехабилитация на ЕФ на блок 3 за след 2009 г. В тази връзка, от 01.01.2010 г. блокът е изведен от обхвата на КР до приключване на рехабилитацията на ЕФ;

  • “ДЕВЕН” АД От експлоатация са изведени ПГ 1, ПГ 4 и ПГ 5, като на тяхно място от 01.12.2009 г. е въведен в експлоатация нов парогенератор на кипящ слой;

  • ТЕЦ “Република” От 10.08.2009 г. от експлоатация са изведени, ПГ от 1 до 4, а от 14.04.2009 г. е въведен в експлоатация ПГ 5 (с нов електрофилтър);

  • ТЕЦ “Сливен” Операторът е предложил през м. декември 2009г (и е започнал да изпълнява), програма за ограничаване на капацитета на инсталацията под 50 MWth и излизане от обхвата на Директива 2001/80/ЕО при което ще отпадне задължението за извеждане от експлоатация на двата ПГ на твърдо гориво. Програмата включва ограничаване на индивидуалната топлинната мощност на всеки един от ПГ на твърдо гориво под посочената стойност и извеждане от експлоатация на водогрейните котли. След приключване на програмата инсталацията трябва да спазва НДЕ за серен диоксид, азотни оксиди и прах по Наредба №1 (ДВ, бр.64/2005 г.).

Същевременно има инсталации, които през 2008 г. закъсняват с графика за осъществяване на инвестиционните мероприятия за привеждане в съответствие:

  • ТЕЦ “Свилоза” на практика все още не е започнала изпълнението на мероприятията по ПП;

  • През 2009 г. ТЕЦ “Република" все още не е започнала изграждането на СОИ на ПГ 5;

  • В ТЕЦ “Марица Изток 2” изграждането на СОИ за блокове 5 и 6 се осъществява с голямо закъснение.

Документи и цели на европейско и национално ниво свързани с намаляване на енергийното потребление, подобряване на енергийната ефективност, намаляване на енергийната интензивност и увеличаване на дела на възобновяеми енергийни източници

Национални документи

Европейски документи

  • Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги на Европейския парламент и Съветът на Европейския съюз

  • Директива 2001/77/EО за насърчаване производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) във вътрешния пазар на електроенергия;

  • Директива 2003/30/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 8 май 2003 г. за насърчаване използването на биогорива и други възобновяеми горива в сектор Транспорт;

  • Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО

Цели по отношение на Енергийна ефективност

Съгласно Директива 2006/32/ЕО, основната цел е всички страни–членки да постигнат спестяване на горива и енергии, до година от прилагането на Директивата (т.е. до 2016 г.), в размер на 9 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г.

В изпълнение на Директивата България приема индикативна национална цел за енергийно спестяване до 2016 година в размер не по-малко от 9 % от крайното енергийно потребление за 9 години (средно по 1 % годишно), което означава, че страната трябва осигури спестяване на горива и енергии на обща стойност 627 ktoe.

Първият тригодишен план за действие обхваща периода 2008 – 2010 г. и формулира междинна индикативна цел за този период - спестяване на горива и енергии в размер на 3 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г.

Междинната цел възлиза на 209 ktoe спестени горива и енергии до края на 2010 година, което представлява 3 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление в обхвата на Директивата за периода 2001-2005 година

Цели по отношение на Възобновяеми енергийни източници

Директива 2001/77/EО поставя пред държавите-членки на ЕС задължение за увеличаване използването на възобновяема енергия в рамките на общността и определя индикативна цел за 2010 г. от 21 % дял на електрическата енергия, произведена от ВЕИ в брутното потребление на електрическа енергия.

Целта на България е постигането до 2010 г. на 11 % дял на произведената електроенергия от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електроенергия, при условие, че климатичните фактори са благоприятни. По данни на МИЕТ, през 2009 г. делът на произведената електроенергия от ВЕИ в брутното потребление на електрическа енергия в страната е 9,8 %.

Директива 2003/30/ЕО поставя пред държавите – членки на ЕС задължение да гарантират, че минимална част от биогорива и други възобновяеми горива са пуснати на техните пазари, и че вследствие на това ще се определят национални примерни цели.

В Национална дългосрочна програма за насърчаване на потреблението на биогорива в транспортния сектор 2008-2020 г. са определени националните индикативни цели за насърчаване на потреблението на биогорива в страната за периода 2008-2020 г. Определени са следните национални индикативни цели за потреблението на биогорива в транспортния сектор: 2008 г. – 2 %, 2009 г. – 3,50 %; 2010 г. – 5,75 %; 2015 г. – 8,00 %; 2020 г. – 10,00 %.

През 2009 г. бе констатирано, че на практика не се изпълнява законовото изискване за задължително смесване на течните горива от нефтен произход с биокомпонент по Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) и по този начин не се постига и изпълнението на заложената национална индикативна цел.

Това наложи предприемане на съответни мерки за преодоляване на констатираните проблеми и осигуряване изпълнението на изискването за смесване.

През декември 2009 г. беше приет от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата.

Мерки за намаляване на емисиите на определени замърсители в атмосферния въздух от големи горивни инсталации

През 2009 г. е осъществена координация и мониторинг на подготовката и изпълнението на приоритетните големи инвестиционни проекти в сектор Енергетика, в т.ч.:

  • Проект “Рехабилитация на блокове 1–4, изграждане на сероочистващи инсталации на блокове 1 – 4 и увеличаване на ефективността на използване на парата при запазване на топлинната мощност на ПГ на блокове 5 и 6 на ТЕЦ “Марица Изток 2” ЕАД”;

  • Проект „Рехабилитация и модернизация на ТЕЦ „Марица Изток 3 ЕАД”. Проектът приключи през 2009 г.;

  • Проект „Рехабилитация на топлофикационната система на град София”. Проектът приключи през 2009 г.;

  • Проект “Рехабилитация на "Топлофикация - Перник" ЕАД”. Проектът приключи през 2009 г.;

  • Проект “Междусистемен електропровод 400 кV п/ст.”Щип” /Р. Македония/ п/ст.“Червена могила” /Р. България/”. Проектът приключи в началото на 2009 г.;

Мерки и програми за подобряване на енергиината интензивност и енергийната ефективност

Законодателни мерки

През 2009 г. СА разработени и приети наредбите по Закона за енергийната ефективност, транспониращи директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги както следва:

  • Наредба за методиките за определяне на националните индикативни цели, реда за разпределяне на тези цели като индивидуални цели за енергийни спестявания между лицата по чл. 10, ал. 1 от закона за енергийната ефективност, допустимите мерки по енергийна ефективност, методиките за оценяване и начините за потвърждаване на енергийните спестявания, в сила от 10.04.2009;

  • Наредба № РД-16-301 от 20 март 2009 г. За определяне съдържанието, структурата, условията и реда за набиране и предоставяне на информация;

  • Наредба № РД-16-347 от 2 април 2009 г. За условията и реда за определяне размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради - държавна и/или общинска собственост;

  • Наредба № РД-16-346 от 2 април 2009 г. За показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на промишлени системи, условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи;

  • Наредба № РД-16-348 от 2 април 2009 г. за обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност;

  • Наредба № РД-16-1058 от 10.12.2009 г. за показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите;

  • Наредба № РД-16-1057 от 10.12.2009 г. за условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, издаване на сертификати за енергийни характеристики и категориите сертификати;

  • Наредба № РД-16-932 от 23.10.2009 г. за условията и реда за извършване на проверка за енергийна ефективност на водогрейните котли и на климатичните инсталации по чл. 27, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от ЗЕЕ и за създаване, поддържане и ползване на базата данни за тях.

Финансови мерки

  • Фонд „Енергийна ефективност”;
    Посредством кредитния и гаранционен портфейл на фонда през 2009 год. са финансирани общо 29 бр. проекта по енергийна ефективност. Общата стойност на проектите възлиза на 13 156 хил.лв., като стойността на отпуснатите от Фонда кредити за 2009 год. е 5 104 хил.лв. Очакваните годишни спестявания на енергия от реализирането само на одобрените до края на 2009 г. проекти за подобряване на енергийна ефективност в индустрията се оценяват на:
  • електроенергия – 777,27 GWh/год
  • топлинна енергия – 247,25 GWh/год
  • общо енергоспестяване – 1 024,52 GWh/год.
  • Кредитна линия за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници (КЛЕЕВЕИ) на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
  • Кредитна линия за проекти за енергийна ефективност в жилищни сгради на ЕБВР, създадена за осъществяване на енергоефективни мерки в жилищни сгради, с бенефициенти физически лица и домакинства.
  • Кредитна линия на Европейската Инвестиционна Банка (ЕИБ) за енергийна ефективност в България - финансира проекти за ЕЕ и ВЕИ с ползватели общини и други ползватели в обществения или частния сектор.

За периода 2001-2009 г. са реализирани проекти, които спестяват потребление на енергия в размер на 1 649 GWh/год. В общата оценка на реализираните спестявания по метода “отгоре-надолу” са взети предвид само реализираните през 2009 г. икономии.

Данъчни мерки

През 2009 г. данъчните облекчения за собствениците на сертифицирани сгради, регламентирани в чл. 24 от Закона за местните данъци и такси не са променяни. Сертифицирани са 1 095 броя новопостроени сгради. Икономията на енергия спрямо същия тип съществуващи сгради се равнява на приблизително 20 - 24% в зависимост от типа и предназначението на сградата. Спестеното количество енергия не се отчита в общата оценка.

Организационни мерки

  • Информационни кампании

През 2009 г. МИЕТ и АЕЕ са провели и участвали в редица семинари, информационни и образователни събития и предостави на медиите информация за добрите европейски практики и за възможните финансови механизми за подобряване на енергийната ефективност в страната.

  • Индивидуални цели за енергийни спестявания

На основание на чл. 10, ал.1 от ЗЕЕ и чл.18 от Наредбата по чл.9, ал.2 от ЗЕЕ Агенцията по енергийна ефективност е извършено разпределение на част от националната индикативна цел като индивидуални цели за енергийни спестявания между отделните задължени лица. През 2009 г. са определени задължените лица и индивидуални цели до 2016 г. за общо 5984,21 GWh/год. в т.ч.търговци с енергия , собственици на промишлени системи с годишно потребление над 3000.

Мерки, свързани с насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници

Законодателни мерки

Законът за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата определя следните насърчителни мерки:

  • приоритетно присъединяване на производителите на електрическа енергия от ВЕИ към преносната и/или разпределителната мрежа;

  • задължително изкупуване на произведената електрическа енергия от ВЕИ с изключение на водноелектрическите централи (ВЕЦ) с инсталирана мощност над 10 MW;

  • преференциални цени на изкупуване на произведената електрическа енергия с изключение на ВЕЦ с инсталирана мощност над 10 MW;

  • срок за присъединяване не по-дълъг от заявения от производителя срок за въвеждане в експлоатация на енергийния обект;

  • предвиждане на средства за развитие на мрежите, свързани с насърчаване на производството на електрическа енергия от ВЕИ в инвестиционните програми на преносното и разпределителните предприятия.

През 2009 г. беше разработен и приет ЗИД на Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата. Промените са с цел въвеждане на подходящи мерки за изпълняване на изискването за задължително смесване на течните горива от нефтен произход с биокомпонент и постигане на заложената национална индикативна цел.

Данъчни мерки

Съгласно действащия към 2009 г. Закон за акцизите и данъчните складове е регламентирана акцизна ставка за моторните горива за чистия биодизел в размер на 0 лева на 1000 литра и намалена акцизна ставка за смесите на биогорива с течни горива, които са в сила от 24 ноември 2009 г., след нотифицирането им от ЕК. Намалената акцизна ставка, която е одобрена от ЕК е валидна за смесите на биогорива с течни горива, в които съдържанието на биокомпонент е от 4 до 5 на сто включително. Намалените ставки са за период от 2 години от датата на одобрението на нотификационната схема.

Организационни мерки

Участие в множество медийни прояви, интервюта по различни медии, над 40 презентации в семинари, кръгли маси, срещи с представители на бизнеса, потенциални инвеститори и др. заинтересовани страни с оглед разясняване на европейската и националната политика по ВЕИ и АЕИ

Стратегическо екологично проучване на потенциала на вятърната енергия в България в рамките на грантово споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие;

Участие в разработването и изпълнението на политиката по изменение на климата и въвеждането на Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове по отношение на енергийния и промишления сектор

Със средства от държавния бюджет е осигурено оборудване за изпитване на чисти биогорива от Държавната агенция за метрологичен и технически контрол;

Предвид слабата популярност на биогоривата сред населението и с оглед преодоляване на първоначалния скептицизъм за тяхното въвеждане, през 2009 г. с участие на МИЕТ са реализирани множество медийни прояви, интервюта по различни медии, презентации в семинари, кръгли маси, срещи с представители на бизнеса, потенциални инвеститори и др. заинтересовани страни с оглед разясняване на европейската и националната политика в тази сфера.

В началото на 2009 г. стартира проект за разработване и разпространение на медиен продукт за популяризиране сред населението използването на биогорива за нуждите на транспорта. Проектът приключи през месец март с провеждането на разпространителка кампания в 19 големи градове на България, като бяха разпространени над 1 млн. брошури.

Финансови инстументи

  • Кредитната линия за енергийна ефективност и ВЕИ в промишлеността.

  • Отделни операции са включени в Оперативни програми „Конкурентноспособност на българската икономика” и „Регионално развитие”, както и по „Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г.”.

  • Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към Министерство на околната среда и водите предоставя под форма на безлихвен заем средства на фирми за изграждане на малки ВЕЦ.


1 ktoe - хиляди тона нефтен еквивалент

2 Информацията е предоставена от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма

3 Под брутно производство на електрическа енергия в страната се разбира сумата от брутното производство на електрическа енергия от всички видове централи в страната, намалено с произведената електрическа енергия от ПАВЕЦ „Чаира”.

4 Съгласно използваната при инвентаризациите на емисиите на парникови газове класификация на икономическите дейности по IPCC в сектор „Енергия” се включват емисии от горивните процеси на следните подсектори – енергетика, преработващи индустрии и строителство, транспорт, услуги, домакинства, селско и горско стопанство и други.







Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ


Достъп до обществена информация


Защита на личните данни


Сигнали по ЗЗЛПСПОИН


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Годишен бюлетин за качество на атмосферен въздух (КАВ)


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


Програма "Хоризонт 2020" на ЕС за научни изследвания и иновации


Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България


Бюлетин за климатичната адаптация в Европа (ADAPT)

Вход


Забравена парола?







Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ


Достъп до обществена информация


Защита на личните данни


Сигнали по ЗЗЛПСПОИН


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Годишен бюлетин за качество на атмосферен въздух (КАВ)


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


Програма "Хоризонт 2020" на ЕС за научни изследвания и иновации


Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България


Бюлетин за климатичната адаптация в Европа (ADAPT)

Вход


Забравена парола?

Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС