Транспорт

РАЗВИТИЕ НА СЕКТОРА 2000 − 2009 г.¹

В периода 2000 -2004 г. делът на сектор „Транспорт” в общата БДС се запазва в порядъка на 7 %. Докато в периода 2005 – 2009 г. делът на транспорта при реализирането на Брутната добавена стойност (БДС) в икономиката се стабилизира на 6%. За 2009 г делът на сектор „Транспорт” в абсолютно изражение е 3,65 млрд. лв..², в сравнение с малко над 1,65 млрд. лв.³ за 2000 г.

Предварителните данни за 2009 г. показват годишен спад (спрямо предходната година) на БДС в транспорта от 1,5%, при спад на Брутния вътрешен продукт (БВП) с 4,95%.

Приносът на транспортния отрасъл, при формирането на БВП на страната, е приблизително равен на средния за страните-членки на Европейския съюз. Не стои така въпросът със съотношението на физическия обем на транспортната дейност (особено на превоза на товари – в т/км) към БВП. За производството на единица БВП, в България се изразходва с около 10 пункта повече товарна превозна дейност (т.е. транспортни разходи) отколкото е средният разход общо за страните от ЕС.⁴

Фиг. 1. Дял на сектор „Транспорт” в общата БДС, 2000 г. – 2009 г., %

*За периода 2005 – 2009 г. от НСИ е направена ревизия на данните за приноса на отделните сектори при реализиране на БДС в икономиката.
Източник: НСИ

В периода делът на сектор „Транспорт” в общата БДС се запазва около 7 %, като през 2009 г. се наблюдава спад във връзка със световната финансовата и икономическа криза до 6,2%. Променя се и структурата на пътническите и товарни превози по видове транспорт.

Пътнически транспорт

Поради липса на данни за частните пътувания с леки автомобили, не може да се направи точна оценка на общия обем на пътнически транспортни услуги, а само на частта на превозите с обществен транспорт. Следващите анализи са направени с използване на показателя „извършена работа при превоз на пътници”, който се изразява в „пътниккилометри”.

На фигура 2 са представени изпълнените пътниккилометри в периода 2000 – 2009 г. по видове транспорт.

Фиг. 2. Извършена работа при превоз на пътници, по видове транспорт, млн. пътниккилометри

Източник: НСИ
* включва градски, междуселищни и международни платени превози
** включва превози с трамваи, тролейбуси и метро

Както e видно от диаграмата за периода 2000 – 2008 г. е налице тенденция на намаляване на извършената работа при превоз на пътници за всички видове обществен транспорт с изключение на въздушния. Причината за това очевидно е повишаване на ползването на лични моторни превозни средства, като най-чувствително това се отразява на ползването на автомобилен транспорт и ж.п.транспорт. Изключение не прави и 2009 г., когато е регистрирано драстично намаление (спрямо предходната година) на извършената работа при превоз на пътници в железопътния, автомобилния и въздушния транспорт, съответно с 8,2%, 24,5% и 16,9%, спрямо???.

В периода 2000 – 2008 г. се регистрира много бързо нарастване на пътникооборота на трите големи международни летища, с изключение на 2009 г. Това се илюстрира с данните, показани на фиг. 3.

Фиг. 3. Пътникооборот на летищата София, Варна и Бургас, хил. пътника

Източник: МТИТС – ГД „ГВА”

Общият пътникооборот на трите летища за периода 2000 – 2008 г. нараства почти три пъти в абсолютно изражение, което се дължи на развитието на международния туризъм и на нарасналия брой на бизнес пътувания до и от столицата.

Тази положителна тенденция е прекъсната, през 2009 г., когато е отбелязан 8,5%-тен спад в общия пътникооборот на трите летища, спрямо предходната година. Намалението на пътникооборота на летище София е незначително - 3%. По-голям спад на пътникооборота регистрират летищата Варна и Бургас, съответно - 15,8% и -12,2%.

Вътрешноградски пътнически транспорт

Както общо при пътническите превози, така и при вътрешноградски пътнически превози, в частност, се наблюдава тенденция на свиване на търсенето на такива услуги спрямо 2000 г. При общо превозени от автобусен транспорт и вътрешноградски електротранспорт (в т. ч. и метро) 1 142 436 хил. пътника през 2000 г., за 2009 г. са отчетени 710 386 хил. превозени пътника, т. е. намалението за периода е с 37,8%. И ако при превозите с електротранспорт намалението за периода 2000 – 2009 г. е само с 17,4%, то при автобусните вътрешноградски превози спадът е с цели 46,7%. Относителното тегло на пътническите превози с градски електротранспорт от 30,4% през 2000 г., достига до 40,3% през 2009 г. Нарастването на относителния дял на превозите с щадящ околната среда транспорт може да бъде отчетено като позитивен факт. Общият обем по години за вътрешноградските пътнически превози с двата вида транспорт (автобусен и електротранспорт, в т.ч. трамваен, тролейбусен и метро) е показан на фиг. 4.

Фиг. 4. Вътрешноградски пътнически превози, хил. пътника

Източник : НСИ

Товарен транспорт

На фиг. 5 е представен общият обем на товарите, превозени със сухопътен и воден транспорт за периода 2000 – 2009 г. Очертава се тенденция на нарастване на обема на превозените товари в периода 2000 – 2008 г., като основно този превоз се осъществява от сухопътния транспорт (железопътен, автомобилен и тръбопроводен), където и темповете на нарастване са по-високи, а при водния транспорт (речен и морски) има, макар и незначителен, темп на намаляване на обема на превозите. През 2009 г. е отбелязан рязък спад в обема на товарите, превозени с воден транспорт – с 35% спрямо предходната година, което се обяснява с настъпилата икономическа криза. Регистрираният спад в обема на товарите, превозени със сухопътен транспорт е в порядъка на 19,6% в сравнение с 2008 г.

Фиг. 5. Превозени товари от сухопътен и воден транспорт, хил. тона

Източник: НСИ
* включва платен превоз с железопътен, автомобилен и тръбопроводен транспорт
** включва речен и морски транспорт

Тенденцията на нарастване на превозната дейност със сухопътен транспорт за периода 2000 – 2008 г., много по-ясно се демонстрира чрез индикатора за извършената работа, както е показано на Фиг. 6. Този положителният тренд е прекъснат през 2009 г., когато се забелязват първите признаци на навлизането на икономиката в условия на тежка рецесия. С 38,1% намалява извършената работа при превоз на товари от водния транспорт спрямо предходната година.

Фиг. 6. Извършена работа при превоз на товари от сухопътен и воден транспорт, млн. t/кm

Източник: НСИ
* включва платен превоз с железопътен и автомобилен транспорт и тръбопроводен транспорт
** включва речен и морски транспорт

Вътрешен товарен транспорт

Почти 100% от вътрешния превоз на товари се извършва със сухопътен транспорт.

През последните девет години разпределението на превозените товари по видове транспорт се променя – фиг. 7, като относителното тегло на автомобилния транспорт чувствително нараства (от 52,3% през 2000 г. на 67,4% през 2009 г.) за сметка на железопътния транспорт, чийто дял от 45,2% спада до 11,9% от вътрешните товарни превози⁵. От въздушния транспорт почти не са превозвани товари по вътрешните линии, а делът на превозите с вътрешноводен транспорт рязко нараства от 2,6% през 2000 г. до 20,7% през 2009 г.

Фиг. 7. Разпределение на превозените товари по видове транспорт (% от общо изпълнени тонкилометри)

Източник: Евростат

Железопътният транспорт е предпочитан за превоз на твърди минерални горива, нефтопродукти, желязна руда и скрап, руди на цветни метали, метални продукти, нерудни суровини и материали. Основните зони, генериращи търсене на товарни железопътни услуги, са: Бургас, София, Лом, Русе, Дупница, Пирдоп, Драгоман, а най-много превози се погасяват в София, Дупница, Бургас, Пловдив, Русе, Димитровград, Варна.

Зоните, генериращи най-голямо търсене на товарни автомобилни услуги, са Бургас, София-област, Варна, Велико Търново, Ловеч, Пловдив и Стара Загора. Погасяването става предимно в Бургас, София-област, Велико Търново, Варна, Ловеч, Пловдив и София-град⁶.

Тенденции във вътрешния товарен транспорт в периода 2000 – 2009 г.

• Почти 100% от вътрешния превоз на товари се извършва със сухопътен транспорт;

• През последните девет години структурата на товарната превозна дейност се променя, като относителното тегло на автомобилния транспорт чувствително нараства, за сметка на това на железопътния транспорт;

• Делът на превозите с вътрешноводен транспорт чувствително нараства от 2,6% през 2000 г. до 20,7% през 2009 г.

Състояние на автомобилния и железопътния подвижен състав

Възрастова структура и състояние на автомобилния парк

Общият брой на регистрираните моторни пътни превозни средства по години е показан на таблица 1.

Таблица 1. Брой на моторните пътни превозни средства (МПС) по видове, 2000 - 2009 г.

Източник: НСИ
* Чувствителното намаление на броя на превозните средства за 2006 г. се дължи на служебно прекратена регистрация на МПС, които не са пререгистрирани.

Особеност на автомобилния парк в България е неговата възрастова структура. По данни на ГД ”Охранителна полиция” към МВР , делът на автомобилите с възраст над 15 години, продължава да нараства. За 2009 г. общо 55,79% ППС (1 760 953 бр.) са на възраст над 15 години, като от тях 795 378 бр.(25,20%) са на възраст над 20 години. За 2008 г. процентите са съответно 53,51 и 22,92. Данните недвусмислено показват, че през следващите години, голям брой ППС ще излязат от употреба, което ще доведе до проблеми за практическото и своевременно екологосъобразно третиране.

Възрастова структура и състояние на железопътния подвижен състав

Повече от половината от локомотивите в България, 57% от електромотрисните влакове и над 40% от пътническите вагони, са на възраст над 30 години. Единствено 25-те дизелови мотрисни влака „Дезиро”, могат да бъдат наречени нови и отговарящи на всички технологични и екологични изисквания. В таблицата, по-долу, са изложени данни за броя, структурата по видове и по възраст на основния железопътен подвижен състав на лицензираните железопътни превозвачи, към края на 2009 г.

Таблица 2. Брой и структура на подвижния състав на лицензираните железопътни превозвачи в България към 30.12.2009 г.

Източник: ИА „ЖА”

Състояние на транспортната инфраструктура

Пътна инфраструктура⁷

По данни на Агенция „Пътна инфраструктура” общата дължина на пътната мрежа в България е 37,3 хил. км, със средна гъстота 0.33 km/km². Предвид планинския характер на територията в страната (40% от територията на България е планинска), показателят сочи добре развита пътна мрежа.

Републиканските пътища образуват основната пътна мрежа на страната, тъй като по нея се извършват близо 72% от автомобилните превози; пътищата от І и ІІ клас са структуроопределящи за цялата пътна мрежа и са изцяло или частично трасета на международните европейски пътища (Е). Републиканските пътища са с дължина 19 435 km, които разпределени по класове са, както следва:

• Автомагистрали – 417,7 km;

• Пътища І-ви клас – 2 974,9 km;

• Пътища ІІ-ри клас – 4 008,1 km;

• Пътища ІІІ-ти клас – 11 489,7 km;

• Пътни връзки при възли и кръстовища – 265,5 km;

За периода 2000 - 2009 г. дължината на магистралните участъци от републиканската пътна мрежа е увеличена с 22,5%, както и пътищата от втори клас, са увеличени с 4,7%.

Пътищата с настилка са с дължина общо 19 155,9 км и съставляват 98,57% от всички пътища в страната, а пътищата без настилка са с дължина 278,8 км или 1,43% от общата дължина на пътищата.

Покритието на националната територия с пътища от висок клас е неравномерно – направленията изток-запад са по-силно развити, от колкото направленията север-юг. Преобладаващата част от пътища от висок ранг в страната са изградени на територията на Югозападен, Южен централен и Североизточен райони за планиране (съответно 22,0%; 21,7% и 20,0% от общата им дължина). Това се обяснява с местоположението на особено важните центрове на селищната мрежа - София в Югозападен, Пловдив - в Южен централен и Варна – в Североизточен райони за планиране. Това е наложило и изграждането на АМ и I клас пътища именно в тези райони. Най-малка част от първокласните пътища на страната са изградени на територията на Северозападен район (5,3%).

Основна причина за неравномерното разпределение на пътищата е липсата на достатъчно финансови средства за обезпечаване изпълнението на различните видове дейности и преди всичко за текущ и планов ремонт и поддържане. От друга страна подобряване и уеднаквяване на транспортно-експлоатационните показатели на основни пътища от републиканската пътна мрежа чрез реконструкции и рехабилитации е от решаващо значение за мобилността на населението и транспортната достъпност.

През територията на България преминават пет от десетте общоевропейски транспортни коридора (ОЕТК) ІV, VІІ, VІІІ, ІХ и Х. За да станат Републиканските пътища част от общоевропейските транспортни коридори, са необходими огромни инвестиции, което е колкото положително, толкова и задължаващо обстоятелство. Сложността и високата цена при строежа на нови пътища, обусловено от планинския релеф на около 40% от територията на страната, продължават да са пречка за развитие на пътната мрежа в съответствие с европейските стандарти.

От фигура 8 може да се придобие обща представа за развитието на пътната мрежа и промяната на състоянието на републиканските пътища в периода 1985 – 2009 г.

Фиг. 8. Състояние на републиканските пътища по години в % от общата дължина, 1985-2009 г.

Източник: Агенция „Пътна инфраструктура”

Съгласно данните за състоянието на републиканската пътна мрежа за периода 31.12.2008 г. ÷ 31.12.2009 г. в зависимост от степента на изграждане на пътищата, носимоспособност, вид на настилката и брой ленти могат да се направят следните изводи:

• Дължината на пътищата с настилка се е увеличила незначително, а на пътищата без настилка не се е променила в сравнение с 2008 г.

• Дължината на пътищата с носимоспособност 10т/ос за третокласните пътища се е увеличила с около 1%.

• От данните за състоянието на настилките се констатира най-значително увеличение на автомагистралите и второкласните пътищата в добро и в средно състояние. В най-голяма степен се е влошило състоянието на второкласните и третокласните пътища.

• По вид на настилката най-значително се е увеличил делът на пътищата с асфалтобетонна настилка, биндер и с асфалтова повърхностна обработка предимно за първокласните пътища.

• Дължините на първокласните пътни участъци с грапавите асфалтови покрития в малка степен са се увеличили, а при второкласните и третокласните пътища участъците с грапави настилки са по-малко в сравнение с 2008 г.

В заключение може да се обобщи, че състоянието на републиканската пътна мрежа за периода 2008-2009 г. се е подобрило в малка степен. Основната причина за това са недостатъчните инвестиции за поддържане и развитие.

Железопътна инфраструктура

Българската железопътна мрежа е част от Европейската железопътна мрежа, като голяма част от нейните 4150 km линии са разположени на трасета на Трансевропейските транспортни коридори. Общо 971 km са двойни линии и 2833 km са електрифицирани, което е 68,3 % от ж.п. мрежа на страната

В по-голямата си част техническото състояние на железния път и съоръженията, като основни елементи на железопътната инфраструктура, не отговаря на завишените европейски изисквания по отношение на скорости, осови натоварвания и комбиниран транспорт.

Състоянието на железния път от последното цялостно измерване с Пътеизмерителна лаборатория ЕМ 120 на Plasser & Theurer за главните жп линии, проведено през 2009 г. е илюстрирано с фигура 9.

Фиг. 9. Състояние на железния път през 2009 г.

Източник: ДП „НКЖИ”

Състоянието на железопътната инфраструктурата не удовлетворява изискванията за извършване на съвременни товаропревозни услуги. Общото състояние на железопътната инфраструктура определя необходимостта от неотложни мерки за възстановяване, подобряване и увеличаване технико-експлоатационните параметри на железния път, контактната мрежа, съобщителната и осигурителна техника, преди всичко по линиите, принадлежащи на Общоевропейските транспортни коридори.

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ТРАНСПОРТА ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Потребление на горива

Потреблението на горива и енергия в транспорта, изчислено като хиляди тона нефтен еквивалент (хил.т н.е., 1000 toe) представя енергийното потребление на транспорта и е основен индикатор за въздействие на транспорта върху околната среда. В периода 2000 – 2006 г. като цяло потреблението на енергия в транспорта непрекъснато нараства, което води и до постоянно нарастване на делът на транспорта в крайното енергийно потребление на страната, като от 22,2% през 2000 г. този дял достига до 28,8% през 2006 г. През 2007 г. крайното енергийно потребление от транспорта намалява спрямо 2006 г., поради намаленото потребление на петролни продукти. Делът на транспорта в крайното енергийно потребление спада до 28,1%. През 2008 г. се наблюдава нарастване делът на транспорта в крайното енергийно потребление на транспорта с 5,7% спрямо предходната година или в абсолютно изражение нарастването е от 2678 тона нефтен еквивалент на 2830 тона нефтен еквивалент. През 2009 г. крайното енергийно потребление от транспорта намалява незначително спрямо 2008 г. и достига 2774 тона нефтен еквивалент. Въпреки това делът на транспорта в крайното енергийно потребление на страната през 2009 г. е 32,7% (при 30% през 2008 г.).

Фиг. 10. Потребление на горива в транспорта по видове транспорт* в периода 2000 – 2009 г., 1000 toe

Източник: НСИ
* с изключение на морския и тръбопроводния

По данни на НСИ употребата общо от транспорта на дизелови горива нараства от 759 хиляди тона нефтен еквивалент през 2000 г. до 1476 хиляди тона нефтен еквивалент през 2009 г. – 2 пъти. Употребата на бензини за периода запазва нива около 650 хиляди тона нефтен еквивалент средногодишно (употребата на оловен бензин е преустановена от 2004 г.), а употребата на горива за реактивни двигатели е почти удвоена (спрямо 2000 г.), като през 2009 г. достига 175 хиляди тона нефтен еквивалент. През 2009 г. количеството на потребените за транспорт пропан-бутанови смеси е 388 хиляди тона нефтен еквивалент и в сравнение с 2000 г. нараства приблизително 1,5 пъти. През 2009 г. употребата на природен газ в транспорта възлиза на 49 хиляди тона нефтен еквивалент.

Фиг. 11. Потребление на горива от автомобилния транспорт, в периода 2000 – 2009 г., 1000 toe

Източник: НСИ

В потреблението на горивата, основен е приносът на автомобилния транспорт, който през 2009 г. потребява 89,9% от общо употребеното количество енергия в сектора.

Развитието на автомобилния транспорт в периода 2000 – 2009 г. е свързано с нарастващо потребление на безоловен бензин, дизелово гориво и сравнително постоянно потребление на енергия от пропан-бутанови смеси. През 2007 г. се наблюдава временен спад в потреблението на всички горива от автомобилния транспорт, като това се отнася най-много за дизеловите горива поради значителното повишение на цените на горивата.

Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух

Транспортът е най-големият източник във България на азотни оксиди, емитирайки през 2009 г. над 50% от националните емисии. Той е най-значим източник на въглероден оксид с над 56% от всички емисии и втори по значимост източник на неметанови летливи органични съединения (NMVOC), емитирайки 19,1% от общите емисии.

Таблица 3. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от автомобилен и други видове транспорт през 2009 г., t/y

Източник: НСИ и ИАОС

Особена загриженост представлява въздушния транспорт, който е най-бързо растящият транспортен сектор. Този ръст отчасти е подтикван от увеличаващото се благосъстояние и ниските цени (въздухоплаването не заплаща данък върху горивото), което допринася за силния ръст на туристическите пътувания. В момента въздухоплаването има дял от над 10 % от емисиите на парникови газове, ако в тази статистика бъде включено и международното въздухоплаване.

През 2009 г. от въздушен транспорт са емитирани 50,3 тона олово, което представлява 18,3% от националните емисии на олово в България. Въздушният транспорт не създава съществени проблеми по отношение на емисиите на останалите атмосферни замърсители, в сравнение с другите видове транспорт.

Въздействието на железопътния транспорт върху околната среда се изразява с относително скромни газови емисии от разходваното дизелово гориво и по-големи шумови нива.

Превантивно се извършва и мониторинг на монтираните в подвижния състав климатични системи, съгласно Регламент (ЕО) 842/2006 относно някои флуорирани парникови газове, въпреки че поднормативните актове за климатичното оборудване в железопътния. транспорт още не са обнародвани.

Транспортът е ключов източник на парникови газове от сектор „Енергия”. Подсекторът емитира 8482,88 Gg СО₂ – екв., което представлява 14,3% от националните емисии на парникови газове.

Фиг. 12. Емисии на парникови газове от подсектор „Транспорт”, по вид на горивата Gg CO₂ – екв.

Най-голям източник на парникови газове от пътния транспорт е използването на дизелово гориво, емитирайки 4593 Gg СО₂ – екв. От използването на бензин се емитират 2163 Gg СО₂ – екв.

Влияние на транспорта върху нивата на шум в околната среда

Анализът на съществуващите данни показва, че като цяло нивото на шума в населените места константно запазва високите си надгранични стойности. Най-силно въздействие оказва транспортният шум-неговият дял е 80-85% от общото шумово състояние на градовете. Действието на фактора шум е най-отчетливо изразено в агломерациите с население над 100 000 жители. Проследяваните дневни шумови нива в областните центрове и градове показват че за периода 2000 – 2009 г. преобладаващи са диапазоните 68–72 dB(A) и 63–67 dB(A) при норма 55-60 dB(A). През 2009 г. шумовите нива в градовете са превишени в 70% от измервателните пунктове в страната. Неблагоприятното задържане на високите стойности на шумовите нива в големите градове на страната, където плътността на населението е висока, означава утвърдена тежка акустична обстановка, свързана с възникването на здравен риск.

Към настоящия момент в страната не се провежда мониторинг на шумовите нива от железопътен транспорт. Релсовият транспорт в населените места е обхванат отчасти от Националната система за мониторинг на шума в урбанизираните територии на Министерството на здравеопазването.

Силата на въздействие на шума в близост до летищата се определя от шумовите емисии на отделните самолети, интензивността на движенията, отдалечеността на летището и въздушните коридори. За град София авиационният шум е сериозен проблем, поради непосредствената близост на аерогарата до града, което води до създаване на тежка акустична обстановка за жилищните райони в близост до Летище София. За оценка на шумовото натоварване от прелитащите над жилищните територии на гр. София въздухоплавателни средства и информиране на населението за реалните нива на шума функционират Автоматизирана система за мониторинг на авиационен шум към Изпълнителната агенция по околна среда и Автоматизирана система на Летище София⁸.

РЕГУЛИРАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ТРАНСПОРТА ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Законодателни мерки⁹

През 2009 г. продължи хармонизирането на българското с европейското законодателство по Глава 1 “Свободно движение на стоки”.

Автомобилен транспорт

Транспонирани са в наредби 2 директиви на Европейския съюз за одобряване типа на нови моторни превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях, с които се въвеждат нови екологични изисквания към превозните средства.

С Наредба № 60 от 24 април 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (обн. ДВ бр. 40 от 2009 г.) са въведени изискванията на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (OB L 263, 09.10.2007 г.). С нея се цели повишаване на безопасността на движението по пътищата, опазване на здравето на хората, опазване на околната среда и постигане на по-висока енергийна ефективност при използването на горивата.

С Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 78 от 28 ноември 2006 г. за одобряване типа на: двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици; двигатели с принудително запалване, работещи с гориво “природен газ” или “втечнен нефтен газ”, по отношение на емисиите замърсяващи газове; нови моторни превозни средства, оборудвани с тези двигатели (обн. ДВ бр. 3 от 2009 г.) са въведени изискванията на Директива 2008/74/ЕО на Комисията от 18 юли 2008 г.

През 2009 влязоха в сила разпоредбите на:

• Регламент (ЕО) № 79/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2010 г. относно одобрение на типа на моторни превозни средства, задвижвани с водород и за изменение на Директива 2007/46/ЕО (ОВ L 35, 04.02.2009 г.). Този регламент има огромно значение за опазването на околната среда, тъй като моторните превозни средства, задвижвани с водород не емитират нито въглеродосъдържащи замърсители, нито парникови газове.

• Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства (ОВ L 140, 05.06.2009 г.). С него се определят изисквания по отношение на обема на емисиите от СО2 от новите леки автомобили с цел да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и да се постигне общата цел на Общността за средни емисии на СО2 от 120 gCO2/km за новия парк от леки автомобили.

• Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за одобрението на типа на моторни превозни средства и двигатели по отношение на емисиите от тежки превозни средства (Евро VI) и за достъпа до информация за ремонта и техническото обслужване на превозните средства и за изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 и Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на директиви 80/1269/ЕИО, 2005/55/ЕО и 2005/78/ЕО (OB L 188, 18.07.2009 г.).

През 2009 г. беше затегнат контрола върху лицата получили разрешения за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Извършването на проверки на техническата изправност позволява по-добро контролиране на параметрите на пътните превозни средства, оказващи вредно въздействие върху околната среда и при необходимост да се прилагат санкциите, предвидени в Закона за автомобилните превози и Закона за движението по пътищата.

Железопътен транспорт

В областта на железопътния транспорт е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 46 от 2001 г. за железопътен превоз на опасни товари (обн., ДВ, бр. 44 от 12.06.2009 г.), въвеждаща изискванията на Директива 2008/68/ЕО относно вътрешния превоз на опасни товари.

Морски транспорт

В частта морски транспорт са приети:

• Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16 от 2006 г. за обработка и превоз на опасни товари по море и по вътрешни водни пътища (обн., ДВ, бр. 46 от 19.06.2009 г.), въвеждаща изискванията на Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари.

• Наредбата за предоставяне на речни информационни услуги по вътрешните водни пътища на Република България (обн., ДВ, бр. 3 от 11 януари 2008 г.). С нея се определят условията, редът и видът за предоставяне на речни информационни услуги за корабния трафик по вътрешните водни пътища на Република България.

Енергийна ефективност

С приетите през 2009 г. изменения в Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата са въведени по-ниски задължителни изисквания за процентното съотношение на биокомпонентите в смесите на горивата с цел осигуряването на реалистични условия за бизнеса за постигането на техническата готовност за смесване и съответствие с показателите за качество на смесените горива.

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове в сила от януари 2009 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 12.12.2008 г.) се увеличава размерът на акцизната ставка за керосина с кодове по КН 2710 19 21 и КН 2710 19 25 – от 535 лв. на 565 лв. за 1000 литра (чл. 32, ал. 1, т. 4).

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, приет през м. юни 2009 г. (обн., ДВ, бр. 44 от 12.06.2009 г.) от 1 януари 2010 г. отпада акциза върху автомобилите.

Основните изменения и допълнения в Закона за акцизите и данъчните складове, приети през м. декември 2009 г. (обн., ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г.) предвиждат:

• освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти за плавателните и въздухоплавателни средства при условие, че горивата са маркирани.

• въвеждане на нови акцизни ставки за тежки корабни горива с кодове по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69 – 600 лв. за 1000 кг (чл. 32, ал. 1, нова т. 10)

• отпадане на нулевата ставка за биоетанол, ползван като моторно гориво (няма стандарт за използването на биоетанола като чисто гориво, а се налага смесване - чл. 32, ал. 1, изм. в т. 7))

• въвеждане на нулеви акцизни ставки за смазочни масла от КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99 – 0 лв. за 1000 литра (нов чл. 33а, ал. 1).

Национални стратегии и програми в областта на транспорта, свързани с опазване на околната среда

В сектор „Транспорт” са въведени в действие и функционират няколко стратегии и програми, които в повечето случаи пряко са насочени към повишаване на енергийната ефективност в сектора и намаляване на енергоемкостта на транспортната продукция. Намаляването на потреблението на енергия в сектора е ключов елемент за намаляване на емисиите на парникови газове, озонови прекурсори и фини прахови частици (РМ₁₀).

Основна програма, в този аспект, е Оперативна програма Транспорт 2007 – 2013, която вече се изпълнява, и с чиято реализация ще се осигури модернизация на пътната и железопътна инфраструктура, позволяваща оптимизация на скоростите на движение при автомобилния и железопътния транспорт. Това, от своя страна, ще доведе и до абсолютно намаляване на вредните газови емисии на единица транспортна продукция.

С Решение № 66 на Министерския съвет от 02.02.2009 г. е приета Визия за нова политика за развитие на българските железници 2008-2013 г., очертаваща прилагането на интегриран подход при планиране и усвояване на инвестициите, предвидени за модернизацията, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура и системите за безопасност и сигурност с оглед опазване на околната среда.

Изпълняват се и Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници 2005 – 2015 г., Първи национален план за действие по енергийна ефективност 2008 – 2010 г., Национална дългосрочна програма за насърчаване на потреблението на биогорива в транспортния сектор 2008 – 2020 г.

В съответствие с изискванията на Директива 2003/30/ЕО, приетите от Европейския съвет (8-9 март 2007 г.) нови цели за увеличаване на дела на ВЕИ и в частност на биогоривата, и съгласно разпоредбите на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, в Националната дългосрочна програма за насърчаване на потреблението на биогорива в транспортния сектор 2008 – 2020 г. (приета с Решение по точка №2 от протокол №43 от заседание на Министерски съвет, проведено на 15.11.2007 г.), като национални индикативни цели за потребление на биогорива в транспорта са посочени:

• 2% за 2008 г.

• 3,5% за 2009 г.;

• 5,75% за 2010 г.;

• 8% за 2015 г.;

• 10% за 2020 г.

И през 2009 г. потреблението на биогорива продължава да бъде незначително, като се запазва порядъка от предходните години. Делът на биогоривата в общото потребление на горива в транспортния сектор през 2009 г. възлиза на 0,3% (по данни на НСИ). Не е постигната заложената цел за 2009 г. от 3,5%-ен дял на биогоривата в общото потребление на енергия в сектора.

С Протокол № 37.32 на Министерския съвет от 04.10.2007 г. е приет Първи национален план за действие по енергийна ефективност 2008 – 2010 г., по който МТИТС отчита изпълнението на мерките за сектор транспорт.

Дейности, свързани с подобряване на екологосъобразността на транспорта

Управление на отпадъците на „БДЖ” ЕАД

През 2009 г. са изготвени и предадени годишните отчети, отнасящи се до Фирмените програми за управление на дейностите по отпадъци на „БДЖ” ЕАД и Дружествата, съгласно чл. З2 от Закона за управление на отпадъците. Също така са предадени и годишните отчети за дейности с отпадъци през 2009 г., съгласно чл. 10 от Наредба № 9/28.09.2004 г.

През 2009 г. са издадени разрешителни за дейности с отпадъци на „БДЖ” ЕАД, „БДЖ – Товарни превози” ЕООД, „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД и „БДЖ – Тягов подвижен състав (Локомотиви)” ЕООД.

През 2009 г. са разработени и утвърдени „Указания за провеждане на вътрешен мониторинг на производствени отпадъчни води и почистване на пречиствателни съоръжения в „ Холдинг БДЖ” ЕАД”, както и „Указания за дейностите с отпадъци в „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД”. В процес на разработване са и „Указания за извършване на мониторинг на изпусканите в атмосферния въздух замърсители от неподвижни източници в „ Холдинг БДЖ” ЕАД”.

Други дейности на „Холдинг БДЖ” ЕАД

В „Холдинг БДЖ” ЕАД се извършва задължителен входящ контрол на всяка партида доставено дизелово гориво за съответствие на качеството му с изискванията на действащите стандарти.

Съдържанието на сяра в дизеловото гориво за тяга на влаковете на „Холдинг БДЖ” ЕАД през 2009 г. е намалено 5 пъти спрямо 2008 г. (таблица 4).

Таблица 4. Съдържание на сяра в дизеловото гориво за тяга на подвижния състав (локомотиви и мотриси) на „Холдинг БДЖ” ЕАД (ppm – милионни части)

Източник: „Холдинг БДЖ”ЕАД

Управление на отпадъците на ДП „НКЖИ”

В изпълнение на екологичното законодателство ДП „НКЖИ” разработи Фирмена програма за управление на дейностите по отпадъци за периода 2009 – 2015 г.

Принципите в Програмата се базират на концепцията за управление на дейностите по отпадъците и концепцията за устойчиво развитие, целяща:

• чиста и здравословна околна среда;

• рационално използване на наличните суровини;

• интегрирано управление на отпадъците.

Планове и проекти на ДП „НКЖИ”, свързани с опазване на околната среда

През 2009 г. ДП „НКЖИ” изготви План за управление на околната среда (ПУОС) към проект „Подновяване и рехабилитация на жп линия Тракия – Скутаре”, одобрен от Световната банка.

ПУОС се изразява в поредица от мерки за смекчаване, мерки за наблюдение, както и институционални аспекти, които трябва да бъдат взети под внимание по време на изпълнение и експлоатация на проекта, за елиминиране на възможните неблагоприятни екологични и социални последици, или да ги сведе до приемливо ниво.

ДП „НКЖИ” разработи проект „Обезопасяване на местообитания чрез поставяне на изолиращи платформи за гнезда на бял щъркел на стълбове за пренос на електроенергия”, собственост на компанията. През 2009 г. са осъществени първите два етапа на проекта.

Управление на отпадъците от въздухоплавателна дейност

И през 2009 г. продължава изпълнението на Програмите за управление на дейностите по отпадъците на летищата Варна и Бургас с оператор „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД. В тях детайлно са обхванати дейностите по събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане и оползотворяване на отпадъците.

На териториите на двете летища са обособени площадки и временни пунктове за разделно събиране на всички формирани отпадъци.

През 2009 г. е издадено разрешително по чл.104 от Закона за опазване на околната среда на летище София ЕАД (от РИОСВ гр. София).

Съгласно Заповеди № РД-881/04.12.2008 г. и № РД 883/04.12.2008 г. на Министъра на околната среда и водите през 2009 г. е извършена проверка на условията по издадените разрешителни по чл. 104 от Закона за опазване на околната среда на летище Бургас с оператор „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД, гр. Бургас.

През 2009 г. е издадено разрешително за експлоатация по чл. 104 от Закона за опазване на околната среда на Летище Варна, с оператор „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД, гр. Варна. Съгласно утвърден график от министъра на околната среда и водите е извършена проверка по условията в разрешителното за експлоатация по чл. 104 от Закона за опазване на околната среда.

Управление на отпадъците от корабоплавателна дейност

Дейностите по управление на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, се извършват в съответствие с разпоредбите на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и подзаконови нормативни актове и в резултат на прилагането на Директива №2000/59/ЕС на Европейския парламент, с което се цели по-висока степен на защита и намаляване на замърсяването на морската околна среда.. Опазването на морската околна среда се постига чрез:

• въвеждане на правила за предаване на генерираните отпадъци;

• въвеждане на системи за задължително заплащане на такси за управление на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност;

• осигуряване на съоръжения за приемане на отпадъци и остатъци от товари с произход от нормалната експлоатация на корабите.

С Наредба за изменение на Наредба № 15 от 2004 г. за предаване и приемане на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари (обн., ДВ, бр. 28 от 2009 г.) се въвеждат изискванията на Директива 2007/71/ЕО на Комисията от 13 декември 2007 г. за изменение на Приложение 2 към Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари.

Съгласно чл. 17 на Задължителните правила за изменение и допълнение на „Задължителни правила” за българските пристанища на р. Дунав (обн., ДВ, бр. 38 от 22.05.2009 г.) преди отплаване водачите на кораби и състави сами или чрез своя агент представят в администрацията декларация, съдържаща информация относно вида и обема на предадените отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари (приложение № 2 към чл. 7 от Наредба № 15 от 2004 г. за предаване и приемане на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари).

През 2009 г. бяха одобрени плановете за приемане и обработване на отпадъците на следните пристанища:

• пристанища за обществен транспорт: Кораборемонтен завод „Порт Бургас”, пристанищe „ПЧМВ”

• пристанища по чл. 107 - 109 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България : „Тортуга”, „Марина Слънчев ден”, „Северна буна Несебър”, „Север експорт”, „Чайка”, „Свети Атанас”, „Булярд Корабостроителна индустрия”, „Дюни”, „Черноморец”, „Созопол”.

По-голямата част от пристанищата за кораборемонт не бяха изготвили планове за приемане и обработване на отпадъци, аргументирайки се със спецификата на извършваната от тях дейност и възможното тълкуване на разпоредбите на Директива 2000/59/ЕС. През м. март 2009 бе отправено официално запитване до Европейската Комисия с молба за разясняване и тълкуване на някои понятия и приложимостта на разпоредбите на директивата към пристанищата за кораборемонт. След като бе получен отговор от Европейската Комисия, на пристанищата бе даден срок да изготвят планове, в съответствие с изискванията на действащото законодателство.

Направени са 523 проверки на кораби в съответствие с изискванията на Наредба № 15 за условията и реда за сдаване и приемане на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност и остатъци от товари от отдел „Контрол и опазване на морската среда” към Изпълнителна агенция „Морска администрация”. За неспазване на нормите за опазване на околната среда са издадени общо 7 акта за административни нарушения и 7 наказателни постановления.

В таблицата по-долу са отразени броя на проверените кораби, както и техният процентен дял от общия брой кораби, посетили пристанища Варна и Бургас.

Таблица 5. Брой проверени кораби съгласно Наредба № 15

Източник: Отчет за дейността на Изпълнителна агенция „Морска администрация” за 2009 г.

Информация за събирането на отпадъци и почистването на разливи от нефтопродукти през 2009 г. е представена в таблица 6. Подадените данни се отнасят само за пристанищата Варна и Бургас.

Таблица 6. Събрани отпадъци от корабоплавателна дейност, 2009 г., m³

Източник: МТИТС – ДП „Пристанищна инфраструктура”
Забележки:
1. Количествата са в кубични метри, тъй като това е мерната единица за обработка на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност
2. В пристанища Русе и Лом на този етап не се събират отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност. От 2013 г. ще започне събирането им в съответствие с изискванията на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (Marpol).

От м. юни 2009 г се изпълнява проект „Управление на отпадъци при корабоплаване по р. Дунав” (WANDA), финансиран по Приоритетна ос 2 „Опазване и подобряване на околната среда” на Програма за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа. Включва девет партньора от седем държави, които работят в областта на вътрешните водни пътища, услуги във вътрешно водната инфраструктура или транспорт, и проучване на водата.

Проектът е координиран от Via Donau като водещ партньор. Партньор по проекта от българска страна е Изпълнителна агенция „Поддържане и проучване на р. Дунав”.С него се цели: постигане на транснационално управление на отпадъците във вътрешните водни пътища, изпълнение на превантивни мерки за ограничаване замърсяването на водите, създаване на транснационална финансова структура за намаляване риска от замърсяване, повишаване на координацията и информационния обмен между заинтересованите придунавски страни. Изпълнителна агенция „Поддържане и проучване на р. Дунав” ще изработи българската концепция за управление на отпадъците от корабна дейност. Тя ще планира пилотните дейности по отношение събирането, третирането и обезвреждането на маслени отпадъци от корабна дейност по Долен Дунав.

Като платформа за координация и хармонизация на дейностите в областта на управление на отпадъците, този проект е свързан не само с националните политики и стратегии на България, но и с транспортната политика на Европейската комисия по отношение на превенция при управлението на отпадъците от корабите.

През м. ноември 2009 са приети Работен план и Комуникационен план по проекта.

Контрол и предотвратяване на замърсяването на Черно море и река Дунав¹⁰

В началото на 2009 година Изпълнителна агенция „Морска администрация" стартира изпълнението на два партньорски проекта: „Изграждане на капацитет за предотвратяване на замърсяване с нефт и други вредни вещества от кораби по река Дунав" и „Изграждане на капацитет за предотвратяване на замърсяване с нефт и други вредни вещества от кораби в Черно море" с продължителност шест месеца.

Целта на проектите е чрез подобряването на административния капацитет на Изпълнителна агенция „Морска администрация", свързан с опазването на околната среда от замърсяване, причинено от корабоплавателна дейност, да бъде подобрена и координацията между всички национални компетентни органи. По този начин ще бъде развито допълнителното сътрудничество на регионално равнище, а също така ще бъде подобрен мониторингът, предотвратяването и отстраняването на замърсявания по река Дунав и в Черно море от кораби. Това от своя страна ще допринесе и за устойчивото развитие на туризма, риболова и другите индустрии, свързани с експлоатация на морската и речната среда.

Проектът за река Дунав ще бъде изпълняван съвместно с експерти от Министерството на транспорта, строителството и благоустройството на Федерална република Германия. Очакваните резултати са свързани с повишаването на капацитета на регионалните дирекции на „Морска администрация" в Русе и Лом за наблюдение, предаване на спешните сигнали до отговорните органи и потвърждаване на мерките, които трябва да се предприемат като се използва опита в международното сътрудничество. Създаването на система за база данни за всеки кораб ще позволи бърза идентификация на замърсяването, включително и използването на международната CleanSeaNet.

През м. юли 2009 г. влизат в сила нови Задължителни правила за морските пристанища на Република България, издадени от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” (обн., ДВ, бр. 50 от 3.07.2009 г.). В глава 7 са разписани правилата за осигуряване предпазването на морето от замърсяване от кораби.

През 2009 г. е актуализирана и Националната програма за развитие на пристанищата за обществен транспорт, като е разширен обхвата й – до 2015 г. В нея един от дефинираните приоритети е: Привеждане на българските пристанища в съответствие с изискванията на ЕС по отношение на опазването на околната среда.

От месец октомври 2009 г. е в експлоатация българската част от Европейската система за обмен на данни за корабоплаването SafeSeaNet. С тази система страните-членки на Европейския съюз обменят данни за посещенията на кораби, положението на корабите и опасните товари, които се намират на борда им. Целта на тази система е да се използва тази информация с цел повишаване на безопасността и сигурността на корабоплаването, информация за замърсяване на морската среда и осигуряване на търсенето и спасяването на хора при случаи на бедствие.

През 2009 г. служителите от ИА „Морска администрация” са извършили следните проверки в областта на контрола и опазването на морската среда от замърсяване:

• 914 проверки на кораби по Марпол (Международна конвенция за предотвартяване на замърсяването от кораби)

• 2667 проверки на чистотата на водите в акваториите, пристанищата и вътрешните водни пътища.

Под юрисдикцията на дирекция „Морска администрация” – гр. Варна и дирекция „Морска администрация” – гр. Бургас са извършени 427 проверки на чистотата на акваториите, пристанищата, рейдовете и кейовите места и 75 проверки по сигнали за замърсяване на морската среда.

По линия на европейската система за сателитен мониторинг на нефтеното замърсяване CleanSeaNet на Европейската агенция по морска безопасност (EMSA) са получени и обработени 46 съобщения (Alert Report), на които са били засечени общо 76 вероятни нефтени петна в отговорния район на Република България. За резултатите от анализите на нефтените петна е изпращана обратна информация (Feedback Report) в EMSA.

През 2009 г. са извършени общо 2564 проверки (рутинни и целеви) за замърсяване на водите на р. Дунав. Обработени са 78 сигнали от преминаващи кораби за замърсяване на повърхността на реката. Извършените проверки по тези сигнали не констатират източник на замърсяване.

През м. март 2009 г. стартира проектът Ecoport 8, (Екологичен мениджмент на пристанищни райони по трансграничния коридор №8) по който партнъор и събенефициент е ДП „Пристанищна инфраструктура”. Проектът е част от приоритетна ос 2: Опазване и подобряване на околната среда на Програмата за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа. Крайната цел на проекта е създаване на база за екологично сертифициране на пристанища по коридор № 8. Във връзка с изпълнението на задачите в работен пакет 5 на проекта Еcoport 8 за пристанище Бургас е подготвен Пилотен план за мониторинг в работен вариант, съгласно изискванията на проекта и действащото европейско и българско законодателства.

Въздушен транспорт и околна среда

Във връзка с изпълнението на задълженията по прилагане на Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността със Заповед № РД-08-454/20.11.2009 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е създадена Постоянната Експертна работна група със задача, оказване на съдействие на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) в рамките на своята компетентност, в процеса на прилагане на горепосочените Директиви, по отношение на администрираните от Република България, респективно МОСВ, български авиационни оператори.

На първото заседание на Постоянната Експертна работна група, състояло се на 23.11.2009 г., се поставиха за разискване проблеми свързани с разработване на нормативната уредба за прилагане на директивата, както и някои организационни въпроси, относно своевременното изпълнение на сроковете, заложени в законодателните решения.

Всички законодателни и други мерки, свързани с намаляване на авиационния шум са включени в раздел “Шум и здраве”.

1 Информацията за развитието на сектора е предоставена от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като са използвани и ревизирани данни на НСИ (Проект към м. март 2011 г. на „Статистически годишник 2010”).

2 По данни на НСИ (Проект към м. март 2011 г. на „Статистически годишник 2010” – Разд. VІІ, Табл. 4)

3 „ Статистически годишник 2004” – Разд. VІІ, Табл. 4.

4 По данни на Евростат. Виж.: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tsdtr230

5 Данните в абзаца са на Евростат, чиято методика не отчита превозите с тръбопроводен транспорт

http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tsdtr220

6 Източник: НСИ

7 Информацията е предоставена от ИА „Пътна инфраструктура”

8 Подробна информация е представена в раздел „Шум и здраве”

9 Информацията е предоставена от МТИТС

10 Информацията е предоставена от ИА ”Морска администрация”.