Индустрия

През 2009 г. индустриалният сектор създава 30,3% от брутната добавената стойност на икономиката, а реалното намаление на създадената добавена стойност спрямо 2008 г. е 8,1%. Преработващата промишленост е най-важната икономическа дейност на българската индустрия, която генерира над 70% от добавената стойност на промишлеността и около 15% от добавената стойност на икономиката като цяло. През 2009 г. произведената от преработващата промишленост продукция възлиза на 37,1 млн. лв., като бележи спад с 22,5% спрямо 2008 г. Крайното потреблението на енергия в индустрията намалява от 3611 хиляди тона нефтен еквивалент до 2428 хиляди тона нефтен еквивалент за периода 2007 - 2009 г. Образуваните отпадъчните води от индустрията намаляват и в абсолютен обем, и като дял от общо образуваните. Производството на олово от руди се явява и най-големия източник на олово и кадмий в страната. През 2009 г. средногодишната норма за съдържание на кадмий е превишена в РОУКАВ Пловдив и Югозападен район, като максималната средногодишна концентрация е регистрирана в Кърджали – 39,5 ng/m³

РАЗВИТИЕ НА СЕКТОРА 2000-2009 Г.¹

По данни на Националния статистически институт за 2009 г. брутна добавена стойност (БДС) реализирана от субектите на националната икономика възлиза на 55,5 млрд. лв. като реалният стойностен обем на показателя се понижава с 3,8 % в сравнение с 2008 г. В структурата на икономиката по икономически сектори с най-голям дял в брутната добавена стойност е секторът на услугите (63,7%), следван от индустриалния сектор (30,3%) и аграрния сектор (6, 0%). Реалното намаление на създадената добавена стойност от индустриалния сектор е 8,1%. Секторът на услугите бележи реално намаление от 1,7 %, а аграрният сектор намалява производствената си активност през 2009 г. с 3,3% спрямо 2008 година.

Фиг. 1. Относителен дял на икономическите сектори в БДС, 2000 – 2009 г., %

Източник: НСИ

В общия обем на индустриалното производство преработващата промишленост е най-важната икономическа дейност, която генерира над 70,0% от добавената стойност на промишлеността и около 15,0% от добавената стойност на икономиката като цяло. През 2009 г. произведената от преработващата промишленост продукция възлиза на 37,1 млн. лв. като бележи спад с 22,5% спрямо 2008 г. Добавена стойност създадена в сектора намалява с 9,3% спрямо предходната година. В оборота се отчита спад от 23,0%, а броят на предприятията се понижава с 1 839 бр. (6,1%) спрямо 2008 г.

През периода 2000-2009 г. в структурата на преработващата промишленост не се наблюдават съществени изменения. През 2009 г. в структурата на преработващата промишленост определящи са секторите на хранително-вкусовата промишленост, производството на основни метали и производството на изделия от неметални минерални суровини с дялове от 14,6%; 9,7% и 5,0%. С равни позиции са производството на облекло и производството на метални изделия, без машини и оборудване (4,4%). В границите от 3,1% до 3,5% е делът на производството на изделия от каучук и пластмаси, напитки, машини и оборудване с общо и специално предназначение и химични продукти. Данните за производство на кокс и рафинирани нефтопродукти, както и за производството на лекарствени вещества и продукти са конфиденциални, но могат да се оценят на около 10,0% в структурата на преработващата промишленост. Посочените сектори могат да бъдат определени като традиционни и формиращи над 50,0% от производството на българската преработваща промишленост. Внимание заслужават и още няколко динамично развиващи се сектора, които присъстват в структурата с дялове между 1,3-3,0%: производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета, компютърна и комуникационна техника, текстил, тютюневи изделия, мебели и електрически съоръжения.

Таблица 1. Структура² на преработващата промишленост през 2009 г., %

Източник: НСИ

Продукцията на преработващата промишленост е експортно ориентирана. Най-голям дял в износа заемат металите, следвани от нефтопродуктите, облекло, машини и оборудване, химични продукти и др. Основните експортни пазари са страните от ЕС27, където се реализира над 60% от продукцията на преработващата промишленост.

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ СЕКТОР ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Енергийно потребление

По информация на Националния статистически институт, крайното потреблението на енергия в индустрията намалява от 3611 ktoe³ до 2428 ktoe за периода 2007 - 2009 г. Енергийната интензивност намалява от 0,322 до 0,292 кое/лв2001⁴ през периода 2007 до 2008. Спестенето количество енергия в резултат на намаляване на общата енергийна интензивност в сектора през 2008 г. е 341,4 ktoe. Оценката е направена по предложената от Европейската комисия хармонизирана методика при следните условия:

Таблица 2. Крайно енергийно потребление в индустриалния сектор през периода 2000 – 2009 г., ktoe

Източник: НСИ

Фиг. 2. Крайно енергийно потребление в индустриалния сектор през периода 2000 – 2009 г., ktoe

Източник: НСИ

Използвана вода⁵

Общо използваните от доставка и собствено снабдяване води през 2009 г. са оценени на 4.9 млрд. m³ или 95% от равнището на предходната година. Спадът се дължи основно на индустриалното водоползване - добивна, преработваща индустрия, енергетика, както и на сектора на услугите. С най-голям дял в общо използваните количества са водите за охлаждане в енергетиката (77%), и водите за други индустриални процеси (14%). Нарастват използваните води за напояване и през 2009 г. достигат 296 млн. m³, което е най-високото равнище от 2000 г.

Фиг. 3. Използвана вода по основни дейности, млн. m³

Източник: НСИ

Отпадъчни води⁶

През 2009 г. от бита и производството са образувани 463 млн. m³ отпадъчни води и около 3312 млн. m³ води от охлаждащи процеси⁷.

Образуваните отпадъчните води от индустрията намаляват и в абсолютен обем, и като дял от общо образуваните. Количеството им се оценява на 172 млн. m³, което е 84% от равнището на предходната година. Преработващата промишленост и енергетиката формират близо 90% от индустриалните отпадъчни води. Част от отпадъчните води са отведени в обществената канализационна мрежа, а останалите (85%) – във воден обект. Около 54% от образуваните индустриални води са третирани в производствени и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води. Със значителни обеми се отличават 2003 и 2004 г., когато след разрешение от контролните органи във водните обекти са постъпили съхранявани в хвостохранилища отпадъчни води от минали периоди.

Образуваните отпадъчни води от битовия сектор (домакинства и услуги) през 2009 г. се оценяват на 272 млн. m³, което е близо до равнището на предходната година. Преобладаващата част се формират от домакинствата. Делът на населението в селища, свързани с обществена канализация и пречистване на отпадъчните води нараства от 43,9% през 2008 г. на 45,3% през 2009 година.

Фиг. 4. Образувани отпадъчни води по източници, млн.m³

Източник: НСИ

Емисии от промишлеността в атмосферния въздух

От дейността на индустрията във въздуха се емитират 8,85 хиляди тона ФПЧ₁₀, което е близо 20% от националните емисии. Като най-големи източници от индустрията трябва да се посочат дейностите за асфалтиране и производство на асфалтови смеси, производството на стомана и чугун и производството на цимент.

Инсталациите за производство на мед, желязо, цинк и олово от руди са основните източници на емисии на тежки метали в атмосферния въздух. Промишлените горивни и производствени процеси са най-големия източник на олово в атмосферния въздух, образуващи 79,7% от националните емисии за 2009 г. – фиг. 5. През 2009 г. делът на емисиите на серни оксиди спрямо националните емисии е 4,8%, на емисиите на азотните оксиди е 14,7%. Емисиите на амоняк са незначителни в сравнение с количествата от селското стопанство и депониране и третиране на отпадъци.

Фиг. 5. Съпоставка между емисиите на вредни вещества във въздуха от промишлеността и емисии от други антропогенни източници през 2009 г., t/y

Източник: НСИ и МОСВ

Най-големият източник на олово се явява производството на олово от руди – фиг. 6. През 2009 г. емисиите от промишлеността са довели до превишение на средногодишната норма за съдържание на олово в атмосферния въздух само в Югозападен РОУКАВ⁸, където основен източник на замърсяване е дейността на ОЦК „Кърджали”.

Производството на олово от руди се явява и най-големия източник на кадмий в страната – фиг. 7.

Източник: НСИ и МОСВ

През 2009 г. средногодишната норма за съдържание на кадмий е превишена в РОУКАВ Пловдив и Югозападен район, като максималната средногодишна концентрация е регистрирана в Кърджали – 39,5 ng/m³, която е по-ниска от измерената през 2008 г. концентрация от 42 ng/m³. Отново причина за високото съдържание на кадмий е производствената дейност на цветната металургия.

През годината в РОУКАВ Югозападен (Перник и Кърджали) и РОУКАВ Югоизточен, (Гълъбово и Димитровград) са превишени СЧН и СДН за серен диоксид. Най-голям брой превишения на праговите стойности за съдържание на серен диоксид в атмосферния въздух е регистриран в Кърджали. Максималната средночасова концентрация е измерена също в Кърджали - 1977 µg/m³, а максималната средноденонощна концентрация е регистрирана в Перник - 398.58 µg/m³.

Основните източници на серен диоксид в Югоизточен РОУКАВ са трите ТЕЦ в района на енергиен комплекс Марица Изток и ТЕЦ Марица 3, а за Югозападен РОУКАВ - ТЕЦ Република, гр. Перник и „ОЦК” АД, гр. Кърджали.

Отпадъци и нарушени терени от добива на подземни богатства

В резултат на проучването, добива и първичната преработка (обогатяването) на подземни богатства околната среда се уврежда значително и невъзобратимо. Процесът най-силно е изразен при експлоатацията на находищата по открит (кариерен) способ и при първичната преработка на добитите суровини. Увреждат се почвите и ландшафта като цяло, на замърсяване са подложени почвите, водите (повърхностни и подземни) и въздуха. Сериозен проблем при добива и първичната преработка на подземните богатства е генерирането на огромни количества отпадъци (земно-скални и шламообразни материали). Оползотворяването на тези отпадъци е ограничено, главно поради липса на технологии, потребителски интерес и икономически регулатори.

Горивно-енергийни суровини

През 2009 г. са регистрирани 21 находища и 23 депа и хранилища в експлоатация от 15 предприятия. Добивът на въглища през годините се запазва относително постоянен, приблизително около 26 - 28 Mt. През 2009 г. от въгледобива са генерирани 105,8 Mt отпадъци, като количествата генерирани отпадъци при добива на въглища са по- високи спрямо предходните години. Обезвредени са са 98,09 Mt при 73,5 Mt за 2008 г., 57,2 Mt за 2007 г. и 49,5 Mt за 2006 г. Общото количество натрупани отпадъци към 31.12.2009 г. възлиза на 1 815,4 Mt. Към същата дата съотношението на нарушените площи към общо рекултивираните площи е приблизително 1:1, което възстановява пропорцията от предходни години, но като цяло развитието на процеса е незадоволително.

Източник: ИАОС

Метални полезни изкопаеми

През 2009 г. са регистрирани 19 находища и 40 депа и хранилища в експлоатация от 12 предприятия. Добивът на руди през годините се запазва относително постоянен около 30 Mt. В процеса на минно- добивните дейности през годината са генерирани 46,07 Mt отпадъци при 59,2 Mt за 2008 г., 78,8 Mt за 2007 г. и 66,2 Mt за 2006 г. Обезвредени са едва 0,02 Mt. Общото количество натрупани отпадъци при добива на руди към 31.12.2009 г. възлиза на 4 026,5 Mt.

Към 31.12.2009 г съотношението на нарушените площи към общо рекултивираните площи е 1:5 и което определя развитието на процеса като много добро.

Източник: ИАОС

Замърсяване на околната среда от обекти на уранодобива

Съгласно ПМС № 74/1998 г. за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина, дейностите по техническата ликвидация, по техническата и биологична рекултивация, управление и пречистване на рудничните води, изграждане и експлоатация на ведомствени мониторингови мрежи в засегнатите от бившия уранодобив райони, се организират и контролират от “Екоинженеринг – РМ” ЕООД.

За изпълнението на всеки от тези етапи се изготвят проекти, които се разглеждат от междуведомствен Консултативен съвет, организиран към МИЕТ и се предлагат на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма за утвърждаване. Изпълнението на утвърдените проекти се обезпечава със средства от целева извънбюджетна сметка на Министерство на финансите, по ред и начин определени с Наредба., утвърдена от Министъра на финансите.

В системата на МОСВ се извършва ежегоден надведомствен радиологичен мониторинг на околната среда в районите на бившите уранодобивни и уранопреработвателни обекти.

В резултат на направените през 2009 г. наблюдения са установени следните нерешени проблеми, вследствие извършената ликвидация и последваща рекултивация, които създават потенциална опасност от вторично радиоактивно замърсяване:

• Компрометиране на дейностите, както по закриване на обектите, така и по техническото и биологично рекултивиране на терените около тях;

• Съществуват вторично отворени минни изработки, които са обект на кражби;

• Миграция на естествен уран в рудничните води, изтичащи от някои обекти, като например:

• от щолна 93, в района на обект ”Геостройкомплект”ЕООД;

• от отвал на участък „Наречен”;

• р. Луда река след кариера “Сенокос”, при Яновски мост;

• Установеното замърсяване е локално и не влияе върху основните приемници;

РЕГУЛИРАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ПРОМИШЛЕНОСТТА ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Законодателни мерки, свързани с намаляване и ограничаване на въздействието, прилагане на хоризонталното законодателство

За намаляване и ограничаване на въздействието на промишлеността върху качеството на атмосферния въздух са разработени и приети следните нормативни актове:

• Закон за чистотата на атмосферния въздух (Обн. ДВ. бр. 45 от 28 май 1996 г.);

• Наредба №1 от 27 юни 2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (Обн. ДВ, бр. 64/2005 г.);

• Наредба №7 от 21 октомври 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в атмосферния въздух в резултат на употреба на разтворители в определени инсталации (Обн. ДВ. бр. 96/2003 г.);

• Наредба №16 от 12 август 1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини (Обн. ДВ. бр. 75/1999 г.).

• Наредба за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и авторепаратурни продукти (Обн. ДВ. бр. 20 от 6 март 2007 г.);

Изискванията на горецитираните нормативни документи са поставени и в издадените от 2004 г. до 2009 г. комплексни разрешителни на оператори от промишления сектор.

С цел предотвратяване или прекратяване антропогенно замърсяване, през отчетния период са приети следните законодателни актове:

• Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (обн. ДВ. бр. 103 от 29.12.2009 г.);

• Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС (обн. ДВ. бр.80 от 09.10.2009 г.);

• Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (обн., ДВ, бр. 80 от 09.10.2009 г., попр., бр. 97 от 08.12.2009 г.).

Предприети мерки в резултат изпълнение на програми за отстраняване на минали екологични щети

През 2009 г. продължи изпълнението на дейностите по програмите за отстраняване на екологичните щети на следните предприятия: “Асарел-Медет” АД – Панагюрище, “Нефтохим” АД – Бургас, “Агрополихим” АД – Девня, „ОЦК”АД – Кърджали, “Горубсо Лъки” АД – Лъки, “Горубсо Мадан” АД – Мадан, “Елаците Мед” АД – с. Мирково, „Пирел” АД – гр. Гоце Делчев, „Индустриална зона Варна – запад” ЕООД – Девня (площадка „Стар содов завод – Девня), „Мина Балкан 2000” АД – гр. Твърдица, „Брикел” АД – гр. Гълъбово, „Лагерен завод” – обособена част на „ВМЗ” ЕАД – гр. Сопот и „Електроразпределение Столично” АД и „Електроразпределение Плевен” АД.

Програмите се изпълняват на основание законовите разпоредби (пар. 9 от ПЗР на ЗООС) и Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата и за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, причинени от минали действия или бездействия, при приватизация (приета с ПМС №173/2004 г., обн. ДВ бр. 66/30.07.2004 г., посл. изм. и доп. бр. 65/2007 г., обн. ДВ бр. 65/10.08.2007 г.).

Програмите са на различен етап на изпълнение. Разгледани са 34 отчети и проекти по програмите от Междуведомствения експертен екологичен съвет – специализиран състав на Висшия експертен екологичен съвет на МОСВ. През 2009 г. завърши изпълнението на програмата за отстраняване на миналите щети на „Брикел” АД – гр. Гълъбово. От програмите, чието изпълнение продължава, в най-напреднала фаза е изпълнението на програмата на “Асарел-Медет” АД – Панагюрище, „Индустриална зона Варна – запад”.

За финансиране на дейностите по програмите от държавния бюджет за 2009 г. са усвоени общо 14 274 000 лв.

Предприети на национално и местно ниво мерки за намаляване на негативното натоварване на промишлеността върху на околната среда⁹

Ликвидиране на последиците от рудодобива и уранодобива

През 2009 г. средствата от Държавния бюджет определени от министерството на финансите за изпълнение на проекти за техническа ликвидация, консервация, рекултивация и очистване на води в минния отрасъл са както следва:

• за подотрасъл „Въгледобив” – 7 280 700 лв. В подотрасъла до 31.12.2009 г. са усвоени 7 213 470 лв., в рамките на които са изпълнявани проекти за надземна техническа ликвидация и техническа и биологична рекултивация.

• за подотрасъл „Рудодобив” – 4 388 250 лв. В подотрасъла до 31.12.2009 г. са усвоени 3 860 278 лв., в рамките на които са изпълнявани проекти за техническа и биологична рекултивация и мониторинг на хвостохранилищата.

• за подотрасъл „Уранодобив” – 3 331 050 лв. В подотрасъла до 31.12.2009 г. са усвоени 2 969 619 лв., в рамките на които са изпълнявани проекти по непрекъсваемите процеси, проекти за техническа и биологична рекултивация и мониторинг на обектите от закрития уранодобив.

Предвидените средства по бюджета за 2009 г. са съобразени с етапа на изпълнението на програмите за техническа ликвидация. Предоставянето и изразходването на средствата е въз основа на конкретно разработени и приети от междуведомствени експертни съвети програми, с възможност за оценка на постигнатите количествени и най-вече качествени показатели. Изпълнението на проекти за техническа и биологична рекултивация довежда до намаляване и отстраняване на щетите и последиците, нанесени върху околната среда от миннодобивния отрасъл.

Поддържане на регистри на предоставените концесии и разрешения на интернет страницата на МИЕТ

Регистрите по предоставените концесии са обособени в два отделни раздела като Концесии за енергийни ресурси, в т.ч. твърди горива и нефт и газ и Концесии за подземни богатства – метални полезни изкопаеми, неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали и минни отпадъци. Регистрите съдържат данни за концесионера, наименованието на площта, решението на МС, срока на концесията и т.н. Регистрите се поддържат и актуализират или допълват своевременно при настъпване на промени в предоставените концесии или при предоставяне на нова концесия, от определени служители в дирекция „ПРК”.

Регистърът на предоставените разрешения за търсене и/или проучване представлява опис на разрешенията издадени от МИЕТ и съдържа данни за номера и датата на разрешението, групата подземно богатство, обекта и площта на разрешението, наименованието на титуляра на разрешението и др. Регистърът се поддържа и актуализира и допълва при настъпване на промени в предоставените разрешения или при издаване на нови такива, от определени служители в дирекция „ПРК”.

Подкрепа на фирмите от индустриалния сектор за въвеждането на енергоефективни и екологосъобразни мерки

През 2009 г. продължава изпълнението на дейности в подкрепа на конкурентоспособността на българската икономика, които имат връзка към въвеждането на екологосъобразни и енергоефективни мерки в сектора:

Проведени са множество обучителни, информационни и осведомителни кампании и мероприятия, насочени към бизнеса и към населението в различните области на икономиката и обществения живот, където са обхванати и въпросите, свързани с устойчивото развитие на съответния сектор;

За пета поредна година Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП) администрира успешно схемата за финансиране чрез Национален иновационен фонд. През Петата конкурсна сесия, обявена през 2008 г. са одобрени за финансиране 60 проекта. Към 31.12.2009 г. в процес на изпълнение са 51 договора.

През 2009 г. са реализирани дейности по отделни операции на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” свързани с устойчивото развитие, в т.ч. „Покриване на международно признати стандарти”, „Технологична модернизация на големи предприятия”, „Технологична модернизация на малки и средни предприятия”, „Подкрепа за внедряване в производството на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги”.

МОСВ продължава работата си по популяризирането на доброволните ангажименти, които организациите могат да поемат по отношение опазването на околната среда чрез Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) и Схемата на ЕС за екомаркировка.

По проект на Европейската комисия беше проведено обучение на 5 консултанти по прилагането на системата за управление по околна среда и одит (EMAS) посредством методиката EMAS Easy. Всеки от консултантите ще работи по прилагането на EMAS в поне една организация.

1 Информацията е предоставена от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма

2 В съответствие с Класификатор на икономическите дейности 2008 г.

3 ktoe - хиляди тона нефтен еквивалент

4 кое/лв2001 - килограма нефтен еквивалент за лев по съпоставими цени от 2001

5 Информацията е предоставена от Националния статистически институт

6 Виж 5

7 Водите от охлаждане се разглеждат отделно от отпадъчните води.

8 Район за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, съгласно Наредба 7 /1999 г. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух

9 Информацията е предоставена от Министерство на икономиката енергетиката и туризма