ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2009 г. (издание 2011 г.)

Лични средства

Селско стопанство

РАЗВИТИЕ НА СЕКТОРА 2000 – 2009 г.

state-moderate.jpgЗа периода 2000 – 2009 г. делът на БДС от аграрния сектор в икономиката на страната постепенно спада от 13.6 % до 4.8 %, което е следствие основно от растящите темповете на развитие на останалите сектори – индустрия и услуги. Делът на БДС от аграрния сектор на България е значително по-висок в сравнение с останалите страни-членки на ЕС. През 2009 г. стойността на продукцията от селското стопанство по текущи цени възлиза на 8010,3 млн. лева и е по ниска от тази през 2008 г. с около 1,6 млрд. лева

Структура и обем на аграрния сектор

Брутната добавена стойност от аграрния сектор1 следва тенденциите на изменение на продукцията. За периода 2000 - 2009 г. аграрният сектор (вкл. горско стопанство, рибно стопанство и лов) създава брутна добавена стойност (БДС) в рамките на 2,8 – 3,5 млрд. лв. годишно. Годината с изключително добри агроклиматични условия е 2008 г., когато БДС от аграрния сектор достига най-високата си стойност – 3990,2 млн. лв. Ръстът на физическия обем на БДС спрямо предходната 2008 г. е 29,6 %. През 2009 г. има отново спад на БДС, който възлиза на 6,1 процентни пункта.

Фиг. 1. Брутна добавена стойност от аграрния сектор, млн.лв
4agriculture_html_94bc25e.gif

Източник: НСИ

За периода 2000 – 2009 г. делът на БДС от аграрния сектор в икономиката на страната постепенно спада от 13,6% до 4,8 което е следствие основно от растящите темповете на развитие на останалите сектори – индустрия и услуги.

Делът на БДС от аграрния сектор на България е значително по-висок в сравнение с останалите страни-членки на ЕС. По данни на Евростат за 2007 г. средният за всички страни от ЕС дял на БДС от селското стопанство в икономиките им е 1,9 %. Присъединилите се през 2004 г. към ЕС държави са с дял на БДС от селското стопанство под 5 % през 2007 г.

Фиг. 2. Дял на БДС от аграрния сектор в БДС за икономиката, %
4agriculture_html_m7d896490.gif

Източник: НСИ

За периода 2000 - 2009 г. отрасъл „Селско стопанство” създава крайна продукция на стойност между 6,3 и 8,8 млрд. лв. годишно по текущи цени. При производството на селскостопански стоки делът на стойността на растителната продукция е по-голям в сравнение с делът на стойността на животновъдната продукция, като съотношението между тях е относително постоянно – около 50 % към 31 %.

Обемът и стойността на крайната продукция в селското стопанство се влияят в значителна степен от природо-климатичните фактори. Най-ниска е стойността на продукция в годините с изключително неблагоприятни природо-климатични условия – 2003 и 2007 г. – съответно възлизайки на 6 365 млн. лв. през 2003 г. и на 6 483 млн. лв. през 2007 г. Най-висока стойност крайната продукция достига през 2008 г. - 8 789 млн. лв., когато са достигнати и едни от най-високите за периода добиви и производство при повечето продукти от растениевъдството. През 2009 г., се наблюдава отново намаляване и възлиза на 7386 млн. лв.

Фиг. 3. Стойност на крайната продукция от отрасъл „Селско стопанство” за периода 2000 - 2009 г., млн. лв.
4agriculture_html_m459b4338.gif

Източник: НСИ

Фиг. 4. Структура на стойността на брутната продукция от отрасъл "Селско стопанство" за периода 2005 – 2009 г., %
4agriculture_html_m6f3f0045.gif

Източник: НСИ

През 2009 г. се запазва тенденцията за намаляване на площта на земеделската територия на страната за сметка на увеличаване на всички останали видове територии и главно горски и урбанизирани.

Структура и ползване на земята

state-moderate.jpgПрез 2009 г. се запазва тенденцията за намаляване на площта на земеделската територия на страната за сметка на увеличаване на всички останали видове територии и главно горски и урбанизирани. През 2009 г. се наблюдава намаление на обработваемата земя спрямо 2000 г. с 8%. Използваната земеделска площ намалява с 9,9%. Намалението на използваната земеделска площ е за сметка на необработваните земи, които се увеличават с 57,4% спрямо 2000 г. Площите със селскостопанско предназначение намаляват с 6,5% през 2009 г. и преминават към други категории заетост, различна от земеделската.

Фиг. 5. Функционално използване на земята, %
4agriculture_html_m36217176.gif

Източник: МЗХ, Дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения", отдел "Агростатистика", БАНСИК 2000-БАНСИК 2009

Използване на площите със селскостопанско предназначение

Площта със селскостопанско предназначение (ПССП) през 2009 г. е 5 490 113 hа и заема 49,5% от територията на страната. През 2008 г. ПССП е била в размер на 5 648 206 hа или 50,9% от територията на страната. Относителният й дял се запазва спрямо предходната година.

Използваната земеделска площ (ИЗП) се формира от обработваемата земя, трайните насаждения, постоянно затревените площи, семейните градини и оранжерийните площи. Използваната земеделска площ през 2009 г. е 5 029 585 hа или 45,3% от територията на страната. През 2008 г. размерът й е 5 100 825 hа или 46,0% от територията на страната.

Обработваемите земи са площите, които се включват в сеитбообращение, временните ливади с житни и бобови треви. През 2009 г. те са 3 122 516 hа и представляват 62,1% от използваната земеделска площ. Размерът им слабо е нараснал в сравнение с предходната година – 3 060 543 hа или 60% от използваната земеделска площ.

Угарите са обработваеми земи, които в годината на наблюдение не се рекултивират. През 2009 г. угари са наблюдавани върху 196 336 hа, или 6,3% от обработваемата земя. През 2008 г. като угари са оставени 7,5% от обработваемите земи. Намалението на угарите през 2009 г. спрямо 2008 г. е 14,4%.

Изкуствените ливади с бобови и житни треви през 2009 г. са 95 409 ха и заемат 3,04% от обработваемата земя, а през 2008 г. площта им е 101 830 hа или 3,3% от обработваемата земя.

Постоянно продуктивните ливади, високопланинските пасища, затревените повърхности със слаб продуктивен потенциал и ливадите-овощни градини през 2009 г. заемат 1 719 028 hа или 34,2% от ИЗП. Размерът им през 2008 г. е 1 828 865 hа или 35,9% от ИЗП.

Лозя – чиста култура през 2009 г. има върху 84 438 hа , наблюдава се намаление с 16,3% спрямо 2008 г., когато площа е била 100 873 hа – ( и представлява 2,0% от ИЗП).

Семейните градини през 2009 г. заемат 21 411 hа 0,4% от ИЗП.

Необработваните земи са земи, които не се включват в сеитбообращението и не са използвани за земеделско производство повече от две години. Експлоатационното им възстановяване е възможно с минимални средства. Процентът на необработваните земи – 460 528 hа през 2009 г. е 4,1% от територията на страната.

През 2009 г. се наблюдава намаление на обработваемата земя спрямо 2000 г. с 8%. Използваната земеделска площ намалява с 9,9%. Намалението на използваната земеделска площ е за сметка на необработваните земи, които се увеличават с 57% спрямо 2000 г. Площите със селскостопанско предназначение намаляват с 6,5% през 2009 г. и преминават към други категории заетост, различна от земеделската.

Таблица 1. Заетост и използване на земеделската земя, ha

ЗАЕТОСТ

2009

2000

изменение

Обработваема земя

3 122 516

3 400 124

-8,1%

Използвана земеделска площ

5 029 585

5 582 050

-9,9%

Необработвана земя

460 528

292 510

57,4%

Площ със селскостопанско предназначение:

5 490 113

5 874 560

-6,5%

Източник: МЗХ, Дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения", отдел "Агростатистика", БАНСИК 2000-БАНСИК 2009

Животновъдство

Развитието на животновъдството и настъпилите промени в броя на стопанствата, отглежданите в тях животни и получената продукция са свързани с организационните, структурни и нормативни изменения, наложени от членството ни в ЕС и икономическата среда в страната. Повиши се качеството и продуктовото разнообразие, на потребителите се предлагат продукти с обозначени произход, качествени показатели, съвети за съхранение.

Броят на стопанствата, отглеждащи животни през 2009 г. е около 290 хил. което е с 12,6% по-малко в сравнение с 2008 г.

В сравнение с 2001 година, през 2009 г. броят на стопанствата с животни е с около 50% по-малък при вички видове животни. Броят на животните намалява по-плавно – говедовъдните ферми са намалели с 52.3%, а говедата са намалели с 14.96%, свиневъдните ферми намаляват с 46.5%, а свинете със 7.4%. Фермите с овце намаляват с 54.0%, а овцете с 10.9%. Стопанствата с кози намаляват също с 54.1%, но козите имат най-значително намаление (-46.6%) спрямо всички други видове животни.

Данните показват относително слабо развито месодайно животновъдство у нас. В говедовъдството от 2006 г. до сега се наблюдава постепенно увеличаване на броя на месодайните крави, които представляват 5,1% от общия брой крави. През 2009 г. овцете месодайни породи са с 32% по-малко от тези през 2008 г. и те са 4,6% от всички овце в страната.

Индексът за гъстота на животните показва броя на животинските единици (ЖЕ) на хектар използвана земеделска площ. ЖЕ е еталонна единица, която улеснява агрегацията на селскостопанските животни от различни видове и възрасти - еднокопитни животни (коне, магарета, мулета), говеда, овце, кози, свине, птици и зайци. За България индексът за гъстота на животните през 2007 г. е 0.40 и е един от най-ниските в Европейския съюз. През 2007 г. средният индекс за 27-те държави-членки е 0.78.

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Селското стопанство оказва значителен натиск върху природните ресурси чрез прилаганите практики за използване на почвите, високата консумация на вода и използваните химически торове и продукти за растителна защита. От друга страна, и интензивното селско стопанство и нестопанисванисването на земите, имат отрицателни влияния върху околната среда.

Използване на торове, продукти за растителна защита

state-moderate.jpgПрез 2009 г. не се наблюдава съществено изменение на количеството употребени минерални торове по видове и като цяло, в сравнение с предходната година. В процент към използваната земеделска площ в страната, наторените площи представляват 43,6 % за азотните торове, почти 6,3 % за тези с фосфорни и 2,4% за наторените с калиеви торове.

Минерални торове

По данни на РСРЗ, през 2009 г. в страната са употребени: 177 553 тона азотни торове (N); 30 661 т фосфорни торове (Р2O5) и 11 823 т калиеви торове (К2O). Наблюдава се увеличаване на използваните азотни торове спрямо предходната година и намаляване на използваните калиеви торове. Не се наблюдава съществено изменение на количеството употребени минерални торове по видове и като цяло, в сравнение с предходната година.

Таблица 2. Употребени количества минерални торове в земеделието в t и като kg/ha спрямо използваната земеделска площ

Година

Всичко торове

Азот

Р205

К20

t

kg/ha

t

kg/ha

t

kg/ha

t

kg/ha

2000

163569

34,85

144928

30,88

16104

3,43

2537

0,54

2001

178734

38,06

167962

35,77

8474

1,81

2298

0,49

2002

177935

37,89

155411

33,09

21400

4,56

1124

0,24

2003

167607

35,71

140930

30,03

23874

5,09

2803

0,60

2004

197980

37,18

164958

30,98

29904

5,61

3118

0,58

2005

188452

35,80

159506

30,29

25113

4,77

3833

0,73

2006

185847

35,80

152766

29,4

25278

4,87

7803

1,50

2007

221059

43,20

177936

34,77

29607

5,78

13516

2,64

2008

217425

42,62

173917

34,09

30558

6,0

12950

2,54

2009

220037

43,74

177553

35,30

30661

6,09

11823

2,35

Източник: НСРЗ

Наторените площи през отчетната 2009 г. са както следва: 2190,5 хил. hа наторени с азотни торове; 318,4 хил. hа – с фосфорни и 124,9 хил. hа с калиеви торове.

Таблица 3. Наторени площи с азотни, фосфорни и калиеви торове ( хил. ha) и като процент от използваната земеделска площ

Година

Наторени площи с N

хил. ha

Наторени площи с Р205

хил. ha

Наторени площи с К20

хил.ha

% от използваната земеделска площ

N

Р205

К20

2000

1332,4

93,3

26,0

23,87

1,67

0,46

2001

1468,4

92,15

22,17

26,70

1,96

0,47

2002

1586,0

68,56

12,51

29,78

1,46

0,26

2003

1846,9

72,88

30,66

34,67

1,37

0,57

2004

1757,6

96,55

28,63

32,97

1,81

0,54

2005

1832,6

129,10

47,20

34,81

2,45

0,89

2006

1934,2

196,9

77,4

37,27

3,79

1,49

2007

1972,6

174,5

95,3

37,38

3,41

1,86

2008

2068,7

218,0

163,4

40,55

4,27

3,2

2009

2190,5

318,4

124,9

43,6

6,3

2,4

Източник: НСРЗ

Употреба на оборски тор

През 2009 г. са оползотворени 74 400 тона оборски тор, като са наторени приблизително 6 200 ha. Наблюдава се намаляване както на количеството, така и на площта, върху която е употребен оборски тор. Наторени са предимно зеленчуци, картофи, овощни култури и лозя.

Фиг. 6. Използвани количества оборски тор (хил. t) и наторени площи (хил. ha)
4agriculture_html_m59040527.gif

Източник: НСРЗ

Складове за съхранение на продукти за растителна защита

state-good.jpg За периода 2000 – 2009 г. се наблюдават стабилни положителни тенденции в управлението на складовете за забранени и негодни за употреба пестициди. 55,0% от съхраняваните пестициди са трайно депонирани в 1 926 броя ББ куба, 31% са препакетирани и прибрани в 73 централните складове и само 14% от пестицидите се съхраняват в 298 необезопасени складове.

Складовете с негодни за употреба пестициди са обект на ежегодна инвентаризация от ИАОС/МОСВ, НСРЗ/МЗХ и ДАГЗ. Съгласно общоприетата на национално ниво класификация тези места се делят на 3 вида - централни общински складове, изоставени складове за негодни за употреба пестициди и ББ кубове.

Към 31 декември 2009 г. на територията на страната са регистрирани 298 склада за забранени и негодни за употреба пестициди, намиращи се в 304 населени места, 98 общини (http://eea.government.bg/website/Pest2008img/viewer.htm). 175 броя от регистрираните складове се намират в добро състояние.

Общото количество забранени и негодни за употреба пестициди възлиза приблизително на 14031,63 тона (при 11 943 t за 2003 г., когато започват ежегодните инвентаризации и 13410,32 тона за 2008 г.), като 55% от тях са трайно депонирани в 1 926 броя ББ куба, а 31% са препакетирани и прибрани в 73 централните складове и само 13% от пестицидите се съхраняват в изоставени (необезопасени) складове. Фиг. 7 - 8 проследява движението към препакетиране, съхранение в централни складове или трайно депониране в ББ кубове на количествата забранени и негодните за употреба пестициди.

Фиг. 7. Съхранение на забранени и негодни за употреба пестициди, брой ББ кубове/ складове

Фиг. 8. Количества забранени и негодни за употреба пестициди, t

4agriculture_html_5c751ec9.gif

4agriculture_html_m1fad0eb0.gif

Източник: ИАОС

Източник: ИАОС

Напояване

state-moderate.jpg Държавната политика в областта на хидромелиорациите е насочена към подпомагане на поливното земеделие, опазване на хидромелиоративните обекти. Към настоящия момент в Република България има изграден голям за мащабите на страната хидромелиоративен фонд, състоящ се от 240 напоителни системи и редица отделни напоителни полета, които обхващат 744 100 ha земеделски земи.

Съществуващите напоителни системи и през 2009 г. не се използват пълноценно. Това, от една страна намалява риска от проявление на иригационна ерозия, но от друга страна води до сезонни засушавания, разпрашаване и отново до проявление на деградационни процеси. При наблюдаваните климатични промени през последните години, напояването се явява съществен фактор за развитие на съвременно земеделие в страната.

Сравнителният анализ на полетите площи и подадените за напояване водни маси за периода 2000 – 2009 г. показва, че след наблюдавания спад през периода 2004 – 2005 г. се забелязва стабилизиране и повишаване на стойностите на горепосочените показатели в последните две години. През поливния сезон на 2009 г. са подадени 282 419,4 хил. m3 за напояване на 39 910 ha обработваема земя. Общо поливодекарите са 57 895 ha.

Фиг. 9. Полети площи (ha) и използвани водни маси (m3)
4agriculture_html_44d07186.gif

Източник МЗХ, „Изпълнителна агенция по Хидромелиорации”

Въздействие на селското стопанство върху състоянието на почвите

state-moderate.jpgСелското стопанство е основен източник на деградационни процеси в страната. Неправилните обработки, използването на продукти за растителна защита и торове, изгарянето на растителни остатъци и редица други земеделски практики водят не само до намаляване на почвеното плодородие, но до увреждането на почвата като природен ресурс2.

Като цяло промените в българското земеделие от последните 16 години доведоха до спад в употребата на химикали и торове, до раздробяване на стопанствата и възстановяване на част от естествените елементи в селскостопанските ландшафти, което минимизира негативното въздействие върху състоянието на почвите. Не са регистрирани нови площи земеделски земи, замърсени с тежки метали и пестициди. За замърсени земеделски земи до 1990 г.(под 1% от общата площ) следва да се прилага т.н. препоръчителен режим на ползване при подходящ избор на технически култури.

Около 64 % от площта на обработваемите земи е засегната от водна ерозия и около 34 % - от ветровата ерозия. Силно ерозирани са 11 % от територията на страната. Трайно се въвеждат добри земеделски практики, които ограничават ерозионните процеси- правилни почвообработки, затревявания, подходящи култури и др.

Делът на почвите с кисела реакция е около 1 500 00 hа от обработваемите земи или приблизително 11% от обработваемата площ. От тях 500 000 hа земеделски земи са с киселинност, токсична за повечето земеделски култури.

В България са регистрирани около 35 500 ha обработваеми площи, засегнати от процесите на засоляване, като 252 ha са засолени с нормална сода и хлориди. Засолените почви са типичен представител на почвите с неблагоприятен състав и свойства за развитие на растенията.

Въздействие на селското стопанство върху качеството на атмосферния въздух

state-moderate.jpg Основните атмосферни замърсители, емитирани от селското стопанство са амоняк и неметанови летливи органични съединения

Основните атмосферни замърсители, емитирани от селското стопанство са амоняк (NH3) и неметанови летливи органични съединения (NMVOC). Селското стопанство е най-големият източник на амоняк, емитирайки 84 % от националните емисии на амоняк; делът на емисиите на неметанови летливи органични съединения спрямо националните емисии за този замърсител е 9%.

Селското стопанство емитира общо 38 282 t амоняк, като най-голям източник е едрият рогат добитък (млечни крави и биволици) – фиг. 10

Фиг. 10. Емисии на амоняк от основни източници в селското стопанство, t/y

Фиг. 11. Емисии на неметанови летливи органични съединения във въздуха от селското стопанство, t/y

4agriculture_html_m3b595e06.gif

4agriculture_html_m2348e10a.gif

Източник: ИАОС

Източник: ИАОС

През 2009 г. селското стопанство емитира 35 374 t неметанови летливи органични съединения. Най-голям източник (фиг. 11) са едногодишните насаждения с наторяване.

Емисии на парникови газове

Селското стопанство е източник и на парникови газове. Основните парникови газове, които се отделят от селскостопанските дейности са метан и двуазотен оксид.

През 2009 г. емисиите от сектор "Селско стопанство" представляват 10,5% от общите емисии на парникови газове на България. Анализът на данните показва намаление на общите емисии от селското стопанство с 67,4% спрямо базовата 1988 г. След 2004 г. се наблюдава стабилна тенденция към намаляване на емисиите, което се дължи на реформа в селскостопанските предприятия.

Емисиите на метан представляват 36% от общите емисии на сектора през 2009 г. След 2002 г. се наблюдава стабилна тенденция към намаляването им, поради намаляване на броя селскостопански животни в страната. Най-голям източник на емисии на метан (като СО2 - екв.) от селското стопанство е ентеричната ферментация при селскостопанските животни – 21,9 % от емисиите на сектора.

Най-голям дял в емисиите на двуазотен оксид от сектора имат селскостопанските почви (88%). Останалите количества от емисиите на двуазотния оксид (12%) се отделят от дейности, свързани са употребата на оборски тор и изгаряне на стърнища. При изгарянето на растителни отпадъци от стърнищата се емитират известни количества прекурсори на парникови газове – въглероден оксид и азотни оксиди.

Фиг. 12. Емисии на парникови газове от сектора по видове и общо в периода 1988 – 2009 г., Gg CO2-екв.
4agriculture_html_m6e979345.gif

Източник: ИАОС, Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2009 г.

Въздействие на селското стопанство върху качеството на водите

state-moderate.jpg Селскостопанската дейност е потенциален замърсител на повърхностните води и подземните води. Употребата на минерални торове е основен източник на замърсяване.

Замърсяване на повърхностните води с биогенни елементи

Селскостопанската дейност е един от основните замърсители на повърхностните води с биогенни елементи, поради широкото им приложение в земеделските практики.

Степента на замърсяване на водите е в зависимост от степента на разтворимост на биогенните елементи. Големите количества на азот и фосфор, попаднали във водните басейни, могат да доведат до еутрофикация. Това предизвиква екологични промени свързани със загуба на растителни и животински видове, намаляване на екологичния статус, както и отрицателно влияние върху водите използвани за питейно битови цели.

На фиг.13 са представени данни за 2000 - 2009 г. за средногодишните концентрации на биогенните елементи (амониев азот, нитратен азот и фосфати) в повърхностните води общо за страната. Анализът е направен с използване на линейна екстраполация на данните. От фигурата се вижда запазване на едно стабилно състояние на биогенните елементи и тенденция за намаляване на концентрациите им.

Фиг. 13. Средногодишни концентрации на биогенни вещества през 2000-2009 г., mg/l
4agriculture_html_m45bf8e54.gif

Източник: ИАОС

Замърсяване на подземните води

Нитратите са най-често срещаният замърсител в подземните води в страната. От направения статистически анализ (минимум, 25 персентил, медиана, 75 персентил и максимум) на данните за съдържание на нитрати в подземни води по четирите басейнови райони за периода 1995 – 2009 г. се наблюдава тенденция на понижаване при Черноморски басейнов район, Източнобеломорски и Западнобеломорски басейнови райони. При Дунавски басейнов район се забелязва слаба тенденция на нарастване, при което трябва да се отчита факта, че поради изменение на Закона за водите през 2009 г. две ПВТ и части от други две ПВТ преминават от Черноморски басейнов район в Дунавски басейнов район. При направените статистическите изчисления за 15-годишен период данните от съответните мониторингови пунктове са прехвърлени към БДДР. Определените стойности на медианите за концентрация на нитрати за всички басейнови райони са значително под стандарта за качество (СК)3.

Направените аналогични статистически обработки за последните 15 години за съдържание на амониеви йони в подземните води по басейнови райони показват, че в 26 ПВТ медианите на концентрациите превишават СК, като в почти всички случаи това е за една или две от годините на изчисление. Не се наблюдават тенденции. За 2009 г. медианите за концентрация на амониеви йони по подземни водни тела превишават стандарта за качество само в две ПВТ - порови води в кватернера на р.Двойница и в Порови води в неоген - сармат Айтос.

Наличните данни за съдържание на пестициди за периода 2000-2009 г. показват изчистване на подземните води. През предходните години е установено наличие на триазинови пестициди в отделни анализи в 10 мониторингови пункта, основно разположени в порови води в кватернерни отложения. За последните три години 2007 г., 2008 г. и 2009 г. се наблюдава се изчистване и концентрациите на пестициди навсякъде са под стандартите за качество

РЕГУЛИРАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

state-moderate.jpg Изпълнението на Програмата за развитие на селските райони 2007- 2013 г. (ПРСР) е основен инструмент, чрез който се въвеждат ясни правила и се подкрепят дейности, щадящи околна среда. Направената междинна оценка на ПРСР, установява, че изпълнените дейности допринасят за целите на програмата по сравнително задоволителен начин. Целта за подобряване на биоразнообразието и местообитанията е постигната на 31% по отношение на площите за които е поет ангажимент. Целта за качество на почвите е постигната на 26%, но делът на приноса към биологичното производство е постигнат само на 5%.

Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) с голяма релевантност е инструмент за опазване на околната среда от въздействието на селското стопанство. Разработена за да подпомага преструктурирането и модернизирането на селскостопанския сектор в страната, тя отчита и проблемите, свързани с опазването на природата, околната среда и развитието на селските райони в България в широкия смисъл на това понятие.

Селскостопанският сектор и жителите на селските райони все още са изправени пред структурни проблеми по отношение на производството, ниска производителност и качество на продуктите и затруднения при конкуриране с вносни продукти. Резултатите са ниски доходи, бедност и липса на работни места. Като резултат се наблюдават проблеми със спазване на изискванията на ЕС, особено при по-малките земеделски производители, което води до отрицателно въздействие на производствата върху околната среда.

Втората стратегическа цел на ПРСР – „Опазване на природните ресурси и околната среда в селските райони” поставя на преден план въвеждане на селскостопански практики, които водят до устойчиво управление на земите и горите. Тази цел ще бъде постигната, основно, чрез прилагането на мерките по ос 2 от Програмата за развитие на селските райони, насочени към опазване на биологичното разнообразие, както и на водите и почвите от замърсяване и деградация. Kъм нея се прибавят и мерките от ос 1, чрез които се подпомагат инвестиции, свързани със прилагането на Нитратната директива, биологичното земеделие и др.

Подкрепата за дейности, свързани със земеделското ползване в планинските необлагодетелствани райони, и спазването на условията за поддържане на земята в добро агро-екологично състояние в тези райони са необходими за предотвратяване на изоставянето на земеделските земи в тези райони, за повишаване привлекателността на ландшафта и за предотвратяване процеса на обезлюдяване на планинските райони.

Регламентирани са Плащания за природни ограничения на фермери в планински райони (мярка М211) и Плащания за природни ограничения на фермери в райони, различни от планинските(мярка М212), които подпомагат финансово около 70 000 малки и средни стопанства (годишни плащания до 100 ha на стопанство/бенефициент) с цел противодействие на изоставянето на земите и напускането на тези територии от хората в тези стопанства. Прилагането на мерките има и екологични ползи, тъй като те допълнително допринасят за спазването на добрите земеделски и екологични условия от страна на подпомаганите стопанства. Прилагането на Мерките 211 и 212 допринася за:

  • поддържане селскостопанските дейности в планинските райони и да предотвратява изоставянето на земите и ерозията на почвите;

  • опазване и подобрява съществуващото биоразнообразие в планинските райони;

  • рационалната употреба, опазване и устойчиво развитие на земите и други природни ресурси в планинските райони;

  • рационалната употреба, опазване и устойчиво развитие на земите и други природни ресурси в други необлагодетелствани райони;

  • поддържане на селскостопанските дейности и да предотвратява изоставянето на земите и ерозията на почвите;

  • поддържането на привлекателността на ландшафта;

  • намаляване на обезлюдяването в тези райони;

Таблица 4. Планирани цели за изпълнение на мерки М211 и М2112

Индикатори

M211

M212

Брой подпомагани стопанства в райони с природни ограничения, различни от планинските

60 000

10 000

Подпомагана земеделска земя (ha)

328000

110000

Източник:МЗХ

За опазването, възстановяването и поддържането на природните ресурси, традиционният ландшафт и биоразнообразието се отпуска подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания. Прилагането на мярка 214 допринася за:

  • Увеличаване на разбирането и знанията на земеделските стопани за въздействието върху околната среда;

  • Поощряване използването на екологичното планиране (многогодишен план за управление на хранителните вещества и план за сеитбообращение);

  • Подкрепа за развитието на биологичното земеделие като екологосъобразен метод, който е и икономически изгоден;

  • Съхраняване на генетичното разнообразие на застрашени от изчезване местни породи и традиционни сортове земеделски култури;

  • Съхраняване на биоразнообразието чрез насърчаване на опазването на обработваеми земи с висока природна стойност, включително и чрез подкрепа за традиционните животновъдни практики в определени територии;

  • Поддържане и възстановяване на традиционния селскостопански ландшафт и характеристики на ландшафта, които имат културна, природна или екологична стойност;

  • Запазване на почвените и водните ресурси, включително в районите, които са засегнати от силна ерозия или застрашени от загуба на хранителни вещества (напр. в нитратно уязвимите зони);

  • Насърчаване на земеделските стопани доброволно да поемат задължение да управляват земеделски земи в Натура 2000, преди въвеждането на мярка 213.

  • В допълнение към това всеки агро- екологичен пакет си има свои екологични цели.

Таблица 5. Планирани цели за изпълнение на мярка M214

Брой стопанства получаващи подпомагане

40 000

Обща площ, получаваща агро- екологично подпомагане (ha)

160 000

Общ брой договори

50 000

Физическа площ получаваща агро- екологично подпомагане (ha)

160 000

Брой дейности, свързани с генетични ресурси:

1 000

Източник: МЗХ

Ефективността на изпълнението на Програмата се измерва основно като стойност и брой на сключените проекти/ договори/ дейности по различните мерки (табл.6 ). Слабото усвояване на средства води до незадоволителни резултати.

Таблица 6. Информация относно одобрените площи за подпомагане по агроекологичната мярка – 2009 г.

Под-мярка

Брой одобрени заявления

Одобрена площ (hа)

1

Биологично растениевъдство

168

5 321,50

2

Биологично пчеларство

31

 

3

Възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с ВПС

496

17 515,54

4

Възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с ВПС

30

577,63

5

Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места

2

 

6

Традиционно отглеждане на овощни култури

28

61,56

7

Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите

2

 

8

Контрол на почвената ерозия

54

1 415,78

9

Опазване на застрашени от изчезване местни породи

160

 

10

Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)

96

3 361,30

Източник: МЗХ, Текуща и междинна оценка на ПРСР 2007-2010 г., България, Агротек

Релевантността на мерките по отношение на въздействията, свързани с околната среда, са по- скромни, поради слабото усвояване на средствата. Общото заключение при направената междинна оценка на ПРСР, че изпълнените дейности допринасят за целите на програмата по сравнително задоволителен начин. Целта за подобряване на биоразнообразието и местообитанията е постигната на 31% по отношение на площите за които е поет ангажимент. Целта за качество на почвите е постигната на 26%, но делът на приноса към биологичното производство е постигнат само на 5%. След 2008 г. насам, обаче, всяка година площта за която се кандидатства почти се удвоява.

Мерките за необлагодетелстваните райони достигат най-вече домашни и семейни стопанства, като по този начин допринасят за предотвратяване изоставянето на земи и обезлюдяването на селските райони, и така успяват да допринесат за целите на Програмата.

Мерките от ос 1 също създават някои въздействия върху околната среда. Според проучването 39% от бенефициентите по мярка 121 посочват, че инвестициите са подобрили опазването на околната среда и биоразнообразието, докато 32% заявяват, че инвестициите са предотвратили замърсяването на води от земеделска дейност.

Превантивни инструменти

При осъществяване на някои дейности от селското стопанство в промишлен мащаб се оказва значително отрицателно въздействие върху здравето на хората и околната среда. За тези дейности се прилагат инструментите за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването.

Това са основно дейностите, свързани с отглеждането на птици и свине. Поради това инсталациите за интензивно отглеждане на птици и свине с повече от: 40 000 места за птици, 2000 места за свине за угояване и 750 места за свине майки, подлежат на издаване на комплексно разрешително. През 2009 година са издадени: 6 решения за издаване на КР и 1 решение за неиздаване на Комплексни разрешителни за птицеферми и свинекомплекси.


1 Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов

2 подробна информация -виж раздел ”Почви”

3 Подробна информация в раздел ”Състояние на водните ресурси и качество на водите”







Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Достъп до обществена информация


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Прогноза на нивата на приземния (тропосферен) озон над България


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България







Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Достъп до обществена информация


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Прогноза на нивата на приземния (тропосферен) озон над България


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България

Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС