В мониторинговия доклад на ЕАОС за постигането на целите на Осмата Програма за действие в областта на околната среда (ПДОС) се прави преглед на напредъка в постигането на ключовите цели на Европа в областта на околната среда и климата въз основа на 28 показателя. Докладът е първият от поредицата, която ще се публикува ежегодно до 2030 г. Постигането на целите на политиката на ЕС в областта на околната среда до 2030 г. ще бъде предизвикателство. Според анализа на ЕАОС, ЕС може да не постигне по-голямата част от целите до 2030 г. Ситуацията изглежда особено трудна, когато става въпрос за 8-та приоритетна цел на ПДОС за намаляване на натиска върху околната среда и климата, свързан с производството и потреблението. Това включва цели за потреблението на енергия, степента на използване на кръгови материали и дела на площите, заети с биологично земеделие, които изглежда много малко вероятно да бъдат постигнати до 2030 г. „Нашият анализ показва, че държавите членки трябва спешно да засилят действията си, за да постигнат амбициите на Европа в областта на околната среда и климата до 2030 г. Това включва цялостно прилагане на действащите закони, увеличаване на инвестициите в технологии, устойчиви в бъдещето, и превръщане на устойчивостта в централен елемент на всички политики.“- Леена Юла-Мононен, изпълнителен директор на ЕАОС. Въпреки това докладът на ЕАОС показва и положителни перспективи за постигане на няколко други цели за мониторинг до 2030 г. Например много вероятно е делът на зелената икономика да продължи да се увеличава, а преждевременната смъртност, дължаща се на излагане на фини прахови частици, да намалее в съответствие с целта на Плана за действие за нулево замърсяване.   

  

В подкрепа на преразглеждането на Рамковата директива за морска стратегия на ЕС в информационния документ на ЕАОС се посочва как различните характеристики на екосистемите се влияят от изменението на климата и се открояват потенциални проблемни географски области, които са обект на особена загриженост и действия в подкрепа на устойчивостта на екосистемите. Представя се пространствено описание на уязвимостта на морските райони към изменението на климата, чието отрицателно въздействие прави морската вода по-топла, по-кисела и по-малко богата на кислород. Досега океанът в световен мащаб е абсорбирал 91 % от топлината, генерирана от увеличените емисии на парникови газове в атмосферата, и около 30 % от емисиите на въглероден диоксид (IPCC, 2021 г.; UNFCC, 2021 г.). Затоплянето на океаните (с 0,88 °C повече през периода 2011-2020 г. в сравнение с периода 1850-1900 г.), загубата на кислород (с 3-4 % по-малко до 2100 г.) и окисляването на океаните (намалено рН с 30 % през 2023 г. в сравнение с 1700 г.) се случват със скорост, която може да се окаже твърде бърза за видовете, за да се адаптират към промените. 

 

  

 

Замърсяването на въздуха е най-важният рисков фактор за здравето в Европа и продължава да е значително над препоръчителните нива на Световната здравна организация (СЗО), което е причина за влошено здраве и допринася за респираторни и сърдечносъдови заболявания. Според оценката на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) за качеството на въздуха, очакваните вреди за човешкото здраве са причинени от три основни замърсителя на въздуха: фини прахови частици, азотен диоксид и озон. Около 253 000 смъртни случая в ЕС биха могли да бъдат избегнати, ако концентрацията на фини прахови частици отговаряше на препоръките на СЗО. Излагането на замърсен въздух причинява или влошава някои заболявания като рак на белия дроб, сърдечни заболявания, астма и диабет.

Официалното представяне на оценката на ЕАОС за качеството на въздуха в Европа и въздействието му върху човешкото здраве ще бъде на 4-тия Форум за чист въздух в ЕС, който ще се проведе в периода 23-24 ноември 2023 г. в гр. Ротердам, Нидерландия

  

 

Разширяване на природосъобразните решения за устойчивост на климата и възстановяване на природата 

Природосъобразните решения (ПСР) за адаптиране към климата и намаляване на риска от бедствия могат да допринесат за програмата на ЕС за възстановяване на природата, с цел по-добра защита и възстановяване на биологичното разнообразие. Прилагани в широк мащаб, те биха подобрили биологичното разнообразие както в градските, така и в селските райони. Разширяването и възпроизвеждането на местни инициативи ще бъде необходимо, за да се отговори на нарастващите кризи, свързани с климата. Необходимо е да се проучат по-добре факторите, които дават възможност за успех на местно равнище, и пречките пред разширяването на обхвата им. Това изисква схеми за мониторинг, докладване и оценка, които да дават информация за ефективността и ефикасността на ПСР в дългосрочен план, с оглед реализиране на пълния им потенциал. Заинтересованите страни и инвеститорите трябва да са наясно с разходите и ползите от ПСР. Въпреки че ПСР служат за множество цели, количественото определяне на социалните и икономическите аспекти, включително разпределението на разходите и ползите между заинтересованите страни, все още е ограничено. Освен финансови стимули, въвеждането на ПСР би спечелило от регионално планиране, основано на рискови профили, каталог на съответните ПСР и информация за текущото им прилагане. Разширяването на природосъобразните решения е от ключово значение за постигане на целите на политиката на ЕС за адаптиране към изменението на климата и за по-добро противодействие на въздействието на екстремни метеорологични явления като горещини, наводнения и горски пожари. В настоящия бюлетин на ЕАОС се разглеждат приложените рамки за оценка и потенциалът за мащабиране на избрани ПСР, както и как те могат да допринесат за възстановяването на екосистемите извън защитените територии. 

Справянето със заплахите за здравето и благосъстоянието изисква прилагането на единен подход One Health, като се признава взаимозависимостта на хората, животните, растенията и екосистемите. В настоящето становище 5 агенции на ЕС изразяват съвместния си ангажимент да подкрепят изцяло програмата за едно здраве в Европа - Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC), Европейската агенция по химикалите (ECHA), Европейската агенция по околна среда (EEA), Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) и Европейската агенция по лекарствата (EMA). Единниятят подход One Health включва справяне с причините за влошаване на околната среда, предотвратяване на рискове при източника чрез приоритизиране на превенцията нагоре по веригата, инвестиране в интервенции за готовност и е от съществено значение за осигуряване на здравна сигурност (OHHLEP et al., 2023). Има доказателства, че прилагането на такъв подход може да намали честотата и обществените разходи за огнища на болести и други заплахи за здравето или дори да предотврати появата им (Zinsstag et al., 2023). В същото време подходът One Health помага за намаляване на човешкия натиск върху околната среда. Ползите от прилагането на One Health за справяне с проблеми, включително зоонозни и (повторно) появяващи се инфекциозни заболявания, незаразни заболявания, свързани с рискови фактори за околната среда, антимикробна резистентност (AMR) и адаптиране към климата са ясни. 

В тазгодишното издание на конкурса участваха над 700 фотографии от цяла Европа, от Турция до Исландия. Победителите са: “Repair”-Muzaffer Murat Ilhan в категория кръгови и интелигентни; “Eco-friendly bowls”-Dominika Koszowska в категория еко-начин на живот; “Passing by!?“-Alexandra Maria Tănase в категория генериращо отпадъци производство; “Life in the dump”-Ufuk Turpcan в категория мания за консумация; “Anchors of Barril“-João Clemente в категория най-добро младежко участие и “Tomato paste”-Ufuk Turpcan за любима снимка на публиката. Фотоконкурсът ZeroWaste PIX за 2023 г. цели да повиши осведомеността относно нашите производствени системи и модели на потребление, които са жизненоважни аспекти на икономиката и поминъка ни. Като потребители ние се радваме на многобройни удобства и ползи за качеството ни на живот, благодарение на индустриалното производство. Знаем обаче, че това струва огромна цена за околната среда и все повече за собственото ни здраве и благополучие. Нашите системи за производство и потребление доведоха до повишено замърсяване и безмилостно извличане на ресурси, унищожавайки нашата природа и причинявайки загуба на биологично разнообразие.

  

В ЕС има нарастващи и конкуриращи се изисквания за използване на биомасата за продукти на биологична основа в сектори като строителството, енергетиката, транспорта, мебелната и текстилната промишленост, но също така за опазване на природата и за поглъщане на въглерод. Докладът на ЕАОС подчертава, че е необходимо спешно да се даде приоритет на използването й поради различните роли, предвидени за биомасата в Европейския зелен курс, и поради потенциалния недостиг на доставки на биомаса в бъдеще. Правилната употреба на биомасата може да ни помогне да постигнем целите си в областта на климата и околната среда, а изменението на климата може да се отрази на производството на биомаса в ЕС в селскостопанския и горския сектор. Разглеждат се и основните синергии и компромиси при използването на биомаса за различни политически цели.

 

 

 

Европа е поела ангажимент за амбициозни цели за устойчивост през следващите десетилетия, включително постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Прилагането на Европейската зелена сделка (ЕЗС) изисква огромни инвестиции - около 520 млрд. евро годишно в периода 2021-2030 г. Допълнителните инвестиции за повишаване на капацитета на ЕС за производство на технологии с нулево нетно потребление възлизат на около 92 млрд. евро за периода 2023-2030 г. Същевременно публичните бюджети са подложени на все по-голям натиск от нуждите на сигурността, инфлацията, застаряването на населението и други приоритети. Политическата воля за инвестиране в "зеления" преход може да се окаже недостатъчна в светлината на тези конкурентни фактори. Настоящият бюлетин на ЕАОС разглежда предстоящия институционален цикъл на ЕС и анализира основните предизвикателства и възможности за осигуряване на непрекъснато прилагане на европейския "зелен курс" на фона на конкуриращи се обществени изисквания и нарастваща загриженост за фискалната устойчивост на публичните политики. Новата зелена индустриална политика на ЕС може да бъде един от лостовете за избягване на застоя в зелените инвестиции. За постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., трябва бързо да се увеличат инвестициите както в публичния, така и в частния сектор, особено в сградния и транспортния сектор.

  

През март 2023 г. държавите - членки на ЕС, бяха задължени за втори път да докладват за своите национални действия за адаптиране съгласно Регламента относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата (GovReg) (ЕС, 2018 г.). Настоящата справка се основава единствено на докладваната информация за подготовката и планирането, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и действията за адаптация.  Присъединяващите се към ЕАОС страни бяха поканени да предоставят подобна информация на доброволна основа. В справката е представено текущото състояние на националните действия за адаптация в Европа, като се акцентира върху последните развития и извлечените поуки след докладването през 2021 г.

  

Емисиите на парникови газове в Европейския съюз са намалели с два процента през миналата година в сравнение с 2021 г., сочат оценките в последния доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) "Тенденции и прогнози". Въпреки постигнатите успехи в областта на намаляването на емисиите, възобновяемата енергия и енергийната ефективност обаче докладът предупреждава, че за постигането на амбициозните цели на ЕС в областта на климата и енергетиката са необходими спешни ускорени действия.

  

През това десетилетие ще се извърши значителна декарбонизация на електроснабдяването в ЕС. Настъпват смели промени, обусловени от очакваното бързо разгръщане на производството на вятърна и слънчева електроенергия във всички държави членки в отговор на руската агресивна война срещу Украйна и ангажимента на Европа да се превърне в континент с "нулеви нетни емисии" до 2050 г. (израз на това са пакетът "Готови за 55" и предстоящата цел на ЕС за климата за 2040 г.). Съвместният доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) и Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) показва как държавите членки могат да използват синергиите от сътрудничеството, за да отключат гъвкавост и да повишат енергийната сигурност, като същевременно допринасят за дългосрочна неутралност по отношение на климата. Ключовите лостове включват по-добро трансгранично планиране и прогнозиране, засилено използване на междусистемните връзки, както и финансови стимули и надеждна информация за потребителите на електроенергия, за да адаптират търсенето, когато е необходимо.

 

Участието на обществеността в процеса на вземане на решения в областта на околната среда е законно право в Европа. Този принцип е установен преди две десетилетия с Орхуската конвенция. Оттогава насам все повече се признава, че участието е не само въпрос на справедливост и демокрация, но и практическа необходимост за преминаване към устойчивост. Настоящият брифинг е посветен на различните форми на обществено участие от гледна точка на прехода към устойчивост, подчертава неговите основни постулати, принципи и капани. 

 

Тази актуализирана версия на ръководството за инвентаризация на емисиите на замърсители на въздуха на EMEP/ЕАОС беше предоставена на страните по Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния по време на заседанието на ръководния орган на Европейската програма за мониторинг и оценка, проведено през септември 2023 г. Впоследствие беше извършена корекция, която не доведе до съществени промени в съдържанието. 

 

Environmental Statement report 2022 / Доклад за екологична оценка 2022

18 септември 2023 

Peoples exposure to bisphenol A in Europe / Експозиция на хората на бисфенол А в Европа

14 септември 2023 

  

Сканирането на хоризонта е метод за прогнозиране  и откриване на ранни признаци на потенциално важни развития, може да подпомогне политиците и другите лица, вземащи решения, в предвиждането на бъдещи развития, управление на рисковете и преследване на възможности за подпомагане и изграждане на устойчивост на бъдещи шокове и намаляване на несигурността. Бъдещето на Европа се оформя от развитието на обществен, технологичен, икономически, екологичен и геополитически сектор, които си взаимодействат по сложни и непредвидими начини. 

 

Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (Eionet) е партньорска мрежа на ЕАОС и нейните страни членки и сътрудничещи държави. В настоящата справка са представени резултатите от събраните през 2022 г. стотици доставки на данни, получени от докладващите държави за 13 основни потока докладвания.  Целта на справката е да покаже напредъка по договорените критерии за отчитане (навременност и качество на данните), като позволи на държавите да определят и приоритизират ресурсите, от които се нуждаят за редовните процедури за отчитане. Предоставянето на висококачествени данни от Eionet е от основно значение за постигането на мисията на ЕАОС да предоставя навременна, целенасочена, релевантна и надеждна информация на политиците и обществеността. 

 

Понастоящем на сградите се пада повече от една трета от свързаните с енергопотреблението емисии на парникови газове в ЕС. Необходимо е по-добро разбиране на начина, по който собствениците, строителните предприемачи и монтажниците си взаимодействат и възприемат възможните предимства на обновяването на техните къщи, апартаменти и други сгради с цел подобряване на енергийната ефективност. Това би помогнало да се подкрепят европейските политики за преминаване на сградния фонд към въглеродно неутрално бъдеще.  За да се постигне тази цел, е необходимо процентът на енергийно обновяване да се увеличи поне два пъти спрямо сегашното ниво. Това ще изисква значителни инвестиции. В справката на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) се разглежда поведението на тези участници в строителния сектор и как те могат да повлияят на решенията дали и кога да се инвестира в енергийно обновяване.   

 

Емисиите на основните замърсители на въздуха, наблюдавани съгласно законодателството на ЕС, продължиха да намаляват в повечето държави-членки на ЕС, като запазиха тенденцията от 2005 г. насам, въпреки икономическия растеж. Годишният анализ на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) за замърсяването на въздуха е осъществен на база данните, предоставени от държавите членки на ЕС и според него, през 2021 г., 13 държави членки са изпълнили съответните си национални ангажименти за намаляване на емисиите за периода 2020-2029г., съгласно Директивата на ЕС за националните ангажименти за намаляване на емисиите (NECD) за всеки от петте основни замърсителя (азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк, серен диоксид и фини прахови частици). Други тринадесет държави членки не са успели да направят това за поне един от петте основни замърсителя на въздуха (а една държава членка не е докладвала данни през 2021 г.). Постигането на допълнителни намаления до 2030 г. и след това ще бъде сериозно предизвикателство за почти всички страни от ЕС по отношение на почти всички замърсители, тъй като според доклада темпът на намаляване на емисиите на някои замърсители вече се изравнява. Изключение прави серният диоксид, при който много държави вече изпълняват ангажимента си за намаляване на емисиите до 2030 г. Емисиите на серен диоксид допринасят за подкиселяването и са отговорни за увреждането на екосистемите и сградите, наред с други вредни последици. Намаляването на емисиите на амоняк остава най-голямото предизвикателство. Емисиите на амоняк будят загриженост, тъй като допринасят за прекомерното наличие на азот във водните екосистеми, което води до известното явление еутрофикация, наред с други отрицателни въздействия върху околната среда. Амонякът е и прекурсор на фини прахови частици, които са много вредни за здравето. Десет държави членки ще трябва да намалят емисиите си на амоняк в сравнение с нивата от 2021 г., за да изпълнят ангажиментите си за намаляване на емисиите за периода 2020-2029 г. Селскостопанският сектор е основният източник, отговорен за 93 % от общите емисии на амоняк в ЕС. От 2005 г. насам емисиите на амоняк в много държави членки са намалели съвсем леко, а в някои случаи дори са се увеличили.  

Научните доказателства показват, че рисковете, свързани с околната среда, водят до голяма част от сърдечносъдовите заболявания, които са най-честата причина за смърт в Европа. Анализът на Европейската агенция по околна среда прави общ преглед на връзката между околната среда и сърдечносъдовите заболявания, като подчертава, че справянето със замърсяването, екстремните температури и други рискове, свързани с околната среда, са икономически ефективни действия за намаляване на тежестта на заболяванията, включително инфарктите и инсултите. Анализът показва, че намаляването на излагането на замърсяване и смекчаването и адаптирането към изменението на климата, както и борбата с енергийната бедност, могат значително да намалят тежестта на сърдечносъдовите заболявания и произтичащите от тях смъртни случаи в Европа. 

 

 

 

 

Средните емисии на въглероден диоксид (CO2) от новите леки автомобили и микробуси в Европа са намалели през 2022 г. за трета поредна година, сочат предварителните данни, публикувани от Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Почти един от всеки четири нови автомобила, регистрирани в Европа през 2022 г., е бил електрически.

 

 

 

 

 

 

В условията на променящия се климат, времето в Европа става все по-екстремно. Какво може да донесе това лято по отношение на горещините, сушите, наводненията и горските пожари? Общите перспективи са песимистични, както вече видяхме през изминалата зима и пролет. С помощта на най-новите налични данни новият уеб продукт на ЕАОС "Екстремно лятно време в условията на променящ се климат: подготвена ли е Европа?" разглежда основните екстремни летни метеорологични явления, които оказват все по-голямо въздействие върху европейското население, икономика и природа. Потребителите могат да разгледат интерактивни карти и диаграми с информация за горещите вълни, наводненията, сушите и горските пожари, както и за нарастването на чувствителните към климата заболявания като треската денга. В информационните материали за всяка от тези екстремни ситуации се разглеждат минали събития, какво можем да очакваме в бъдеще според научните прогнози и доколко сме подготвени да се справим с тях, включително чрез представяне на примери и най-добри практики в Европа. Целта на уеб продукта е да предостави актуална информация и данни за повишаване на осведомеността на лицата, вземащи решения, и на обществеността относно спешната необходимост от справяне с изменението на климата и за подпомагане на текущите усилия на правителствата за въвеждане на мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата и за изграждане на обществена готовност.

 

 

Докладът показва тенденциите в потреблението от домакинствата в Европа от 2000 до 2019 г. и произтичащия от това натиск върху околната среда и климата на всеки етап от жизнения цикъл на даден продукт (веригата на стойността), свързан с потреблението от домакинствата. Това включва добив на ресурси, производство и преработка, транспорт, потребление и управление на отпадъците. Икономическата стойност на потреблението, измерена чрез общите разходи на домакинствата в ЕС, се е увеличила с 69% между 2000 г. и 2019 г. - от 4,3 трилиона евро на 7,3 трилиона евро. Разходите за потребление са намалели с 8 % между 2019 г. и 2020 г., главно поради икономическия спад, свързан с пандемията COVID-19. През 2019 г. около три четвърти от разходите на домакинствата в ЕС се дължат на три области на потребление: храна (26 %), услуги (25 %) и жилища (24 %). Останалите разходи за потребление са били за облекло и обувки, транспорт и стоки и услуги за домакинството. Преминаването към по-кръгова икономика в Европа, с повече повторна употреба, по-малко отпадъци и повече внимание към биоразнообразието, може значително да намали отрицателните въздействия на нашето потребление. Това изисква силни политики, нови бизнес модели и промяна в моделите на потребление.

 

 

 

Безпрецедентните предизвикателства пред устойчивостта, породени от нарастващия натиск и въздействия върху околната среда и климата, които до голяма степен са причинени от неустойчиво потребление, изискват фундаментална промяна в системите за производство и потребление в Европа и извън нея. Подобна промяна изисква да се проучи какви са условията и пътищата за устойчиво и кръгово потребление в Европа. Политическата цел на ЕС, изразена в Осмата програма за действие в областта на околната среда, призовава за значително намаляване на отпечатъка на потреблението в ЕС, за да се приведат свързаните с него въздействия в границите на планетата. Планетарните граници се отнасят до количествено определими граници на увреждане на екосистемите на Земята, чието превишаване би имало необратими последици за живота на Земята. Когато границите бъдат надхвърлени, човечеството напуска "безопасното пространство за действие" и условията на живот могат да се влошат. Ако, напротив, човечеството успее да функционира в тези граници, то вероятно ще може да продължи да просперира и да се развива. Съществуват доказателства, че няколко от тези граници са надхвърлени - включително и тази за изменението на климата - поради високите нива на потребление и производство в Европа и света. Ако натискът от нашето потребление и свързаното с него производство не бъде намален значително и бързо, ние ще продължим да увреждаме необратимо нашата планета. Доказано е, че в Европа понастоящем не живеем в рамките на нашия дял от граничния капацитет на планетата. Постепенното повишаване на ефективността и отделянето на натиска от икономическия растеж сами по себе си не са достатъчни, за да се облекчат настоящите кризи, свързани с изменението на климата, изчерпването на ресурсите, загубата на биологично разнообразие и замърсяването. По-скоро е необходимо значително намаляване на абсолютните равнища на общия натиск върху околната среда, така че въздействията, които те предизвикват, да не причиняват необратими щети на естествените екосистеми.  

Биоразнообразието е жизненоважно за здравите екосистеми и е в основата на нашето благосъстояние и икономика. То обаче е сериозно застрашено. В основата на проблема стоят нашите настоящи неустойчиви системи за производство и потребление. Кръговата икономика е ключът към трансформирането на тези системи. В този брифинг се разглежда как кръговата икономика може да намали въздействието на производството и потреблението върху биоразнообразието. Съобразените с биоразнообразието източници, например на храни, строителни материали и текстил, заслужават по-голямо внимание, тъй като могат да засилят потенциала на кръговата икономика за намаляване или дори обръщане на загубата на биоразнообразие. Такива практики включват използването на морски водорасли за храна на животни или за наторяване на култури, рециркулация на вода от зелени покриви и използване на агролесовъдни методи за производство на текстил. Този тип щадящи биоразнообразието източници трябва да бъдат добавени към традиционната йерархия на "намаляване, повторно използване и рециклиране" в действията на кръговата икономика, се посочва в справката на ЕАОС. Политиците, бизнесът и гражданите могат имат важна роля за това действията в областта на кръговата икономика да бъдат по-полезни за природата. Политиците трябва да разработят политики, които да гарантират силна интеграция между действията в областта на кръговата икономика и аспектите на биологичното разнообразие през целия жизнен цикъл на стоките и услугите. Предприятията трябва да разработват и разширяват иновациите, като обръщат внимание на продължителността на живота на продуктите, замърсяването и източниците на материали. Потребителите могат да подкрепят тези действия, като намалят общото потребление и изискват по-благоприятни за биоразнообразието избори. Само промяната в начина на хранене може да спомогне за освобождаване на земя, намаляване на използването на вода и намаляване на емисиите на парникови газове, се отбелязва също в информацията на ЕАОС.  

Къпането е изключително популярно и важно занимание за свободното време в Европа. Европейските граждани трябва да знаят дали качеството на водите в езерата, реките, крайбрежните и преходните зони е лошо, достатъчно добро или отлично, за да могат да вземат информирани решения къде да се къпят без рискове за здравето. Настоящата оценка е публикувана в контекста на Плана за действие за нулево замърсяване и обхваща 21 658 официално определени места за къпане в 27-те държави-членки на ЕС (ЕС-27), 119 в Албания и 196 в Швейцария.

Качеството на водата в крайбрежните зони, които съставляват две трети от общия брой места за къпане, като цяло е по-добро от това на вътрешните речни и езерни зони. През 2022 г. 88,9 % от крайбрежните места за къпане в ЕС са класифицирани като места с отлично качество в сравнение със 79,3 % от местата във вътрешността на страната. 95% от водите за къпане в Кипър, Австрия, Гърция и Хърватия отговарят на стандарта за "отлично" качество, освен това в Малта, България, Румъния, Словения и Люксембург всички оценени води за къпане отговарят поне на минималния стандарт за достатъчно качество през 2022 г. 

От приемането на Директивата за водите за къпане през 2006 г. делът на обектите с "отличен" стандарт е нараснал, а през последните години се е стабилизирал между 85-89 % за крайбрежните и 77-81 % за вътрешните води за къпане. През 2022 г. той представлява 85,7 % от всички води за къпане в ЕС. Минималните стандарти за качество на водата са били спазени в 95,9% от всички води за къпане в ЕС.

Подобряването на управлението на битовите отпадъци е дългогодишна политика на ЕС в областта на отпадъците, като целта е да се извлекат полезни ресурси от отпадъците и да се намали вредата от тях за околната среда чрез по-доброто им управление. ЕАОС направи оценка на перспективите на държавите членки за постигане на целта за 2025 г. въз основа на редица влияещи фактори, като например разстоянието до целта, икономическите инструменти, които прилагат, въведените системи за разделно събиране и плановете за подобрение. Извършеният анализ е в основата на настоящия доклад. Основните икономически инструменти за подобряване на управлението на битовите отпадъци, използвани в ЕС, са:

-          Такси за депониране на отпадъци - имат за цел да оскъпят депонирането на  отпадъците и по този начин да повишат конкурентоспособността на рециклирането и предотвратяването им, да стимулират предварителното третиране и/или да генерират приходи, които могат да бъдат инвестирани в по-доброто им управление.

-          Такси за изгаряне -  имат за цел да се оскъпи изгарянето на отпадъци и по този начин рециклирането и предотвратяването на образуването им да станат по-конкурентни. Размерът на таксите варира в зависимост дали отпадъците се изгарят с или без оползотворяване на енергията.

-          Системите "плащаш, колкото изхвърляш" (съгласно принципа "замърсителят плаща") включват таксуване на производителите на отпадъци за услугите по събирането им пропорционално на количеството смесени битови отпадъци, които те генерират. Таксите са по-малки или никакви за рециклируеми материали, които са били отделени при източника.

-          Системите за разделно събиране изискват от производителите на отпадъци (граждани, публични или частни организации) да разделят отпадъците си при източника на различни отпадъчни материали или комбинации от материали, които след това се събират разделно за по-нататъшна обработка.

Таксите за депониране на отпадъци са най-разпространеният икономически инструмент, използван в ЕС, за подобряване на управлението на битовите отпадъци, като 22 държави членки ги прилагат. Те често се използват в комбинация със забрани за депониране на определени видове отпадъци. Такси за изгаряне се налагат само от девет държави членки и са средно определени на много по-ниско ниво от таксите за депониране. Нивата на таксите за депониране и за изгаряне на отпадъци варират в широки граници в отделните държави-членки. Ефективността им обаче зависи не само от техния размер, но и от начина, по който са разработени, въведени и прилагани. Таксите за събиране на отпадъци все по-често се разработват по начин, който стимулира производителите на отпадъци да намалят генерирането и да сортират отпадъците си (схеми "плащаш, колкото изхвърляш", следващи принципа "замърсителят плаща"). Ефективното разделно събиране на биоотпадъците - най-големият компонент на битовите отпадъци - е от решаващо значение за постигането на високи нива на рециклиране: най-добре представящите се държави членки имат много удобни системи за събиране на биоотпадъци, докато най-зле представящите се държави нямат такива. Всичките пет държави членки на ЕС с най-високи нива на рециклиране - Германия, Австрия, Словения, Нидерландия и Люксембург - използват добре разработени такси за депониране или забрана за депониране, или комбинация от тях. Те също така предоставят на голяма част от населението си удобни съоръжения за разделно събиране на биоотпадъци и имат въведени схеми за заплащане на такса за изхвърляне. 

 

Европа се стреми да се превърне в кръгова икономика. За да насърчи това, ЕС е поставил цели пред 27-те държави членки (ЕС-27) за увеличаване на рециклирането и намаляване на депонирането на отпадъци. По-конкретно, до 2025 г., 55% от битовите отпадъци и 65% от отпадъците от опаковки (75% за хартия и картон, 70% за стъкло, 70% за черни метали, 50% за алуминий, 50% за пластмаса и 25% за дърво) трябва да бъдат подготвени за повторна употреба или рециклирани. В настоящата справка се прави оценка на перспективите на държавите членки за постигане на тези цели, а констатациите в нея са в основата на доклада за ранно предупреждение на Европейската комисия за 2023 г. В информацията се отбелязва също така, че за да се подобри общото ниво на рециклиране, разделното събиране на биологични отпадъци също играе ключова роля, тъй като те съставляват най-голямата част (37%) от всички битови отпадъци.

 

Приложението "Европейски индекс за качеството на въздуха", пуснато за първи път през 2021 г., осигурява незабавен достъп до актуални данни за качеството на въздуха от мониторингови станции, разположени в европейски градове, и включва прогнози за качеството на въздуха и здравни препоръки. Приложението, което е безплатно, позволява на потребителите да разберат повече за качеството на въздуха там, където живеят, работят или пътуват. Потребителите могат да получат представа за качеството на въздуха в отделните държави, региони и градове. Актуализираната версия е достъпна на 24 европейски езика, което улеснява достъпа до надеждна и сравнима информация за качеството на въздуха за всеки гражданин на ЕС. Разширената статистика за качеството на въздуха позволява на потребителите да се потопят в данните от последните дни, седмици и години, а също така позволява да се сравняват избрани станции и да се научи кога може да се очаква най-добро качество на въздуха. Новите функции включват също така възможност за създаване на лични потребителски профили, схема за цветово изчистване и поток от новини от акаунта на ЕАОС в Twitter. Европейският индекс за качество на въздуха се основава на стойностите на концентрацията на до пет основни замърсителя, включително: прахови частици (ФПЧ10); фини прахови частици (ФПЧ2,5); озон (O3); азотен диоксид (NO2); серен диоксид (SO2).

 

Консолидираният доклад за дейността (CAAR) е годишният доклад на ЕАОС, който предоставя подробна информация за дейностите, резултатите и постиженията на агенцията през годината, както и оперативни, бюджетни и управленски отчети.

 

В настоящия доклад се предлага нов набор от показатели, предназначени за наблюдение на дългосрочните тенденции в предотвратяването на отпадъците. Те се фокусират върху движещите сили на генерирането на отпадъци, политиките за предотвратяване на отпадъците и резултатите от тях, изразяващи се в намаляване на отпадъците и емисиите.

 

В плана за действие за кръговата икономика се посочва, че ЕС трябва "да напредне в посока на запазване на потреблението на ресурси в границите на планетата и следователно да се стреми да намали своя отпечатък върху потреблението и да удвои степента на използване на кръгови материали през следващото десетилетие" (ЕК, 2020а). Съгласно настоящия доклад на ЕАОС, удвояването на равнището на използване на кръговите материали (CMUR) в рамките на следващото десетилетие се разбира като увеличаване на CMUR на ЕС-27 като цяло от 11,7 % през 2020 г., когато е приет планът за действие, на 23,4 % до 2030 г. CMUR измерва кръговия характер на икономиката като дял на рециклираните отпадъци в общото количество материали, вложени в икономиката. Тези материали се състоят от нови материали (измерени като вътрешно потребление на материали) и рециклирани отпадъци. Високите стойности на CMUR показват, че голяма част от материалните нужди на икономиката се задоволяват чрез използване на рециклирани отпадъци. През 2020 г., от 7,2 млрд. тона материали, използвани в икономиката на ЕС, 11,7% са били рециклирани отпадъци. Между 2004 г. и 2021 г. CMUR се е увеличил с 3,4 процентни пункта; от 2010 г. насам обаче напредъкът се е забавил. От всички използвани материали CMUR е най-висок за металните руди и най-нисък за изкопаемите горива. В доклада на ЕАОС се анализират също и перспективите на ЕС за постигане на целта за 2030 г.

 

Цифровите технологии предлагат възможности за смекчаване на последиците от сектора на мобилността в Европа - от замърсяването на въздуха, шума, произшествията и загубата на време в задръствания до запечатването на земя, фрагментацията на местообитанията и нарастващите емисии на парникови газове. Според нов анализ на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) обаче тези ползи зависят от начина на внедряване на цифровите решения и от това как те влияят върху цялостното търсене на транспорт. В отделна информационна брошура „От ежедневното пътуване до офиса до гъвкави модели на работа“ се разглеждат по-подробно работата от разстояние и устойчивостта.

 

Докладът обобщава ключови данни за това, защо европейските екосистеми се нуждаят от спешни съгласувани усилия за възстановяване както в съществуващите защитени зони, така и извън тях, например в управляваните гори, земеделските земи, моретата и градските райони.  Възстановяването на увредени реки, езера, влажни зони, гори, пасища, морски местообитания и други екосистеми не само ще подобри цялостната устойчивост и качество на природата в Европа, но и ще донесе много по-широки обществени ползи. Например състоянието на местообитанията на опрашителите, като пчелите и бръмбарите, е от решаващо значение за дългосрочната продоволствена сигурност в Европа. Състоянието на горите и влажните зони е от жизненоважно значение за смекчаване на последиците от изменението на климата, а здравите екосистеми осигуряват и по-добра защита от екстремни метеорологични явления и замърсяване, се подчертава в доклада на ЕАОС. Въпреки ангажиментите, поети в продължение на няколко десетилетия, държавите членки на ЕС все още не са успели да постигнат дългосрочните цели на политиката за природата или да променят общата негативна тенденция на намаляване на биологичното разнообразие. За да се промени този курс, е наложително да се възстановят увредените екосистеми до добро състояние, като същевременно се продължат усилията за опазване на здравите. Според последната оценка на ЕАОС "Състоянието на природата в ЕС 2020" 81 % от защитените местообитания, 39 % от защитените птици и 63 % от другите защитени видове са в лошо или лошо състояние. Много кумулативни фактори допринасят за натиска върху природата в Европа, включително интензивното земеделие, запечатването на земя, замърсяването, неустойчивото горско стопанство и изменението на климата.  

Какво е качеството на въздуха там, където живеете, какво е нивото на шума или броят на зелените площи и качеството на най-близките места за къпане? Сега можете да проверите качеството на околната среда в единна онлайн платформа - Европейски атлас за околна среда и здраве на ЕАОС. Интерактивният онлайн инструмент, който е първият в такъв мащаб за цяла Европа, позволява на потребителите да визуализират как заобикалящата ги среда влияе на тяхното здраве и благополучие чрез набор от подробни карти. Той обхваща теми като качеството на въздуха, шума, зелените и сините пространства и изменението на климата във всички страни членки и сътрудничещите страни на ЕАОС. Атласът, който е тясно свързан с много цели на политиката на ЕС, е един от инструментите, подготвени и публикувани от ЕАОС с цел да подпомогне мониторинга на амбицията на Европейския съюз за нулево замърсяване.

Запознайте се с Европейския атлас на околната среда и здравето - https://discomap.eea.europa.eu/atlas/.

Селскостопанският сектор в Европа все още разчита на използването на големи количества химически пестициди за поддържане на реколтата, като обемът на продажбите на пестициди остава стабилен през последното десетилетие. Пестициди се използват и в горското стопанство, покрай пътища и железопътни линии, както и в обществени паркове, детски площадки или градини, широко използвани от обществеността - особено от деца, бременни жени и възрастни хора, групи, които са по-уязвими към пестициди. От 2011 г. до 2020 г. продажбите на пестициди в 27-те държави - членки на ЕС, остават относително стабилни - около 350 000 тона годишно. През 2020 г. един или повече видове пестициди са открити над праговете за риск за човешкото здраве в 22 % от всички пунктове за мониторинг в реки и езера в Европа. По отношение на замърсяването на почвите 83% от селскостопанските почви, изследвани в проучване от 2019 г., съдържат остатъци от пестициди. Замърсяването с пестициди е един от основните фактори за загубата на биологично разнообразие в Европа. По-специално, употребата на пестициди е довела до значително намаляване на популациите на насекомите, което застрашава важната роля, която те играят в производството на храни, при опрашването на повечето плодови и зеленчукови култури. Хората са изложени на въздействието на пестициди главно чрез храната и питейната вода, както и чрез престоя си в райони, където се прилагат пестициди, а за селскостопанските работници - на работното място. Мащабно проучване на човешкия биомониторинг, проведено между 2014 и 2021 г. в пет европейски държави, установи наличието на поне два пестицида в телата на 84% от участниците в проучването. Нивата на пестициди са постоянно по-високи при децата, отколкото при възрастните, като децата са особено чувствителни към отрицателното въздействие на химикалите върху здравето. Излагането на хората на химически пестициди е свързано с редица сериозни хронични заболявания, като рак и сърдечни, респираторни и неврологични заболявания, както и със забавяне на развитието при децата.

През 2020 г. стратегията "От фермата до вилицата" на Европейската комисия въведе две цели за намаляване на пестицидите: 50% намаляване на употребата и риска от химически пестициди и 50% намаляване на употребата на по-опасни пестициди. Стратегията е ключова част от Европейския зелен пакт и има за цел да направи хранителните системи в Европа справедливи, здравословни и устойчиви. Постигането на целите ще изисква повече работа от страна на политиците на ЕС и държавите-членки, се отбелязва в доклада. Наскоро Европейската комисия предложи нов регламент за устойчива употреба на пестициди, който ще изисква от държавите да определят свои собствени национални цели за намаляване на емисиите, да гарантират, че всички земеделски производители и други професионални потребители на пестициди възприемат екологосъобразни системи за борба с вредителите, и да ограничат употребата на пестициди в чувствителни зони като градските зелени площи и защитените територии. Други мерки, обсъдени в доклада, включват обучение на професионални потребители и консултанти, стимулиране на прехода към биологично и прецизно земеделие и облагане с данък на най-опасните пестициди. За да се намали зависимостта от химически пестициди и да се запази продоволствената сигурност, от решаващо значение ще бъде също така да се насърчи преминаването към алтернативни модели на земеделие, които прилагат екологични концепции и принципи в селскостопанското производство, се посочва в брифинга на ЕАОС.

Замърсяването на въздуха е най-големият екологичен риск за здравето в Европа, причиняващ сърдечносъдови и респираторни заболявания, които водят до загуба на години живот в добро здраве, а в най-лошите случаи - до предотвратима смърт. В настоящата справка е представено състоянието на концентрациите на замърсители в атмосферния въздух през 2021 г. и 2022 г. за регулираните замърсители, както по отношение на стандартите на ЕС за качество на въздуха, така и по отношение на препоръчителните нива на СЗО за 2021 г. Оценката показва, че въпреки постоянните подобрения, превишаването на стандартите за качество на въздуха е често срещано явление в целия ЕС, като концентрациите са значително над последните препоръките на СЗО.

Air pollution and children's health/ Замърсяване на въздуха и здравето на децата

Замърсяването на въздуха засяга всички, но децата и юношите са особено уязвими, тъй като техните тела, органи и имунна система все още се развиват. Замърсяването на въздуха, особено озонът и азотният диоксид (NO2) в краткосрочен план и фините прахови частици (PM2,5) в дългосрочен план, влияе върху белодробната функция и развитието на белите дробове на децата. Излагането на бременните жени на замърсяване на въздуха е свързано с ниско тегло при раждане и риск от преждевременно раждане. След раждането замърсяването на атмосферния въздух увеличава риска от редица здравословни проблеми, включително астма, намалена белодробна функция, респираторни инфекции и алергии. То може също така да влоши хронични заболявания като астма, от която страдат 9% от децата и юношите в Европа, както и да увеличи риска от някои хронични заболявания в по-късна възраст. Замърсяването на въздуха е причина за над 1200 преждевременни смъртни случая годишно при хора под 18-годишна възраст в Европа и значително увеличава риска от заболявания на по-късен етап от живота. Въпреки подобренията през последните години, нивото на основните замърсители на въздуха в много европейски страни остава трайно над насоките на Световната здравна организация (СЗО), особено в Централна и Източна Европа и Италия. Докато замърсяването на въздуха като цяло не бъде сведено до безопасни нива, подобряването на качеството на въздуха около местата, където децата са съсредоточени, като училища и детски градини, може да помогне за намаляване на излагането им на въздействието му.

„Нивата на замърсяване на въздуха в цяла Европа все още са опасни и европейските политики за качеството на въздуха трябва да имат за цел да защитят всички граждани, но най-вече нашите деца, които са най-уязвими от въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето. Наложително е да продължим да засилваме мерките на европейско, национално и местно равнище, за да защитим нашите деца, които не могат да се защитят сами. Най-сигурният начин да ги предпазим е да направим въздуха, който всички дишаме, по-чист.“ Д-р Ханс Брюнинкс, изпълнителен директор на ЕАОС.   

Преминаването на Европа към устойчива хранителна система ще включва огромни промени в начина, по който произвеждаме и консумираме храна. Постигането на тази цел зависи от амбициозни и съгласувани политики на ЕС за насърчаване и насочване на иновациите и промяната в поведението, постепенното премахване на вредните практики и осигуряването на справедлив преход, се посочва в доклада на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Понастоящем хранителните системи в Европа и по света са неустойчиви. В световен мащаб те са причина за почти една трета от емисиите на парникови газове, водят до загуба на биоразнообразие и вредни въздействия върху здравето и не успяват да осигурят справедлива икономическа възвръщаемост и поминък за всички участници. В доклада се констатира, че въпреки напредъка, постигнат в рамките на стратегията на ЕС "от фермата до трапезата", съществуващият набор от политики на ЕС се характеризира с пропуски и несъответствия, които ограничават потенциала за постигане на трансформационна промяна. Посочват се и много начини за преодоляване на тези ограничения - например чрез привличане на по-широк кръг участници като новатори, осигуряване на по-силна подкрепа за разширяване на обхвата на устойчивите практики, по-ефективно насърчаване на промените в поведението и нормите, преодоляване на съпротивата на групите по интереси и ангажиране на обществото в изразяването на общи виждания за устойчива хранителна система. В доклада се посочват много възможности политиките на ЕС да станат по-преобразяващи. Пълното реализиране на техния потенциал ще изисква стратегически и последователен подход.   

Икономическото възстановяване след пандемията е довело до увеличаване на емисиите в ЕС през 2021 г., но дългосрочната тенденция остава положителна – сочат официалните данни за емисиите на парникови газове от ЕС към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК). Инвентаризацията показва, че от 2020 г. до 2021 г. емисиите на парникови газове в ЕС са се увеличили значително - с 6,2 %, но са останали на по-ниско ниво, отколкото преди пандемията. Според анализа на ЕАОС основните причини за увеличението на емисиите от 2020 г. до 2021 г. са цялостното икономическо възстановяване след блокирането през 2020 г., увеличеното използване на въглища в енергийния сектор и по-високото търсене в транспорта. Като се вземе предвид целия период 1990-2021 г., все още се наблюдава ясна дългосрочна тенденция на намаляване на емисиите в ЕС. Общите нетни емисии на парникови газове на 27-те държави членки на ЕС са намалели с около 30% от 1990 г. до 2021 г., докато икономиката на ЕС е нараснала с 61%, се отбелязва в доклада на ЕАОС. Основните фактори, които допринасят за дългосрочното намаление, са нарастващото използване на възобновяеми енергийни източници, изгарянето на по-малко въглища, подобряването на енергийната ефективност, структурните промени в икономиката на ЕС и по-меките зими. Въпреки увеличението от 2021 г. насам, използването на въглища в общественото производство на електроенергия и топлинна енергия в ЕС е намаляло наполовина от 1990 г. до днес. Повечето икономически сектори в ЕС са намалили емисиите си от 1990 г. до 2021 г., като най-големи са намаленията в общественото производство на електроенергия и топлинна енергия. Емисиите са се увеличили в секторите на транспорта и охлаждането, а нетните поглъщания са намалели в горските територии поради увеличената сеч и стареене и по-бавния растеж на горите.  

„Сигнали на ЕАОС за 2022 г.“ разглежда в широк план енергетиката и устойчивостта в Европа, която се възстановява от пандемията от COVID-19, изправена е пред войната в Украйна и се ангажира с амбициозни цели за опазване на климата, природата и здравето на хората. Нахлуването на Русия в Украйна не промени реалността нито на климатичната криза, нито на увреждането на природата, но добави още едно измерение към усилията на Европа да направи енергийната ни система по-устойчива. Изграждането на устойчива енергийна система в Европа изисква време и решенията, които ще вземем сега, ще определят възможностите ни за десетилетия напред. Това важи особено за скъпата енергийна инфраструктура. При сегашните обстоятелства Европа трябва да реагира бързо, но и в правилната посока, за да избегне блокиране на решения, които не са съвместими с това, което искаме да предадем на бъдещите поколения.„Кризите по отношение на климата и биоразнообразието също са свързани по много начини. Може би най-важното е, че и двете в крайна сметка са причинени от неустойчиви системи на производство и потребление, включително от това колко и как добиваме и използваме енергия.“ Д-р Ханс Брюнинкс, изпълнителен директор на ЕАОС.