Развитието на кръгова икономика е от решаващо значение за повишаване на устойчивостта на пластмасите (ЕАОС, 2020b, 2023b) и е основна цел на ЕС в неговата стратегия за пластмасите (ЕК, 2020г.) и неотдавнашното законодателство, свързано с пластмасите. Освен това Международният комитет за преговори (МКП) на ООН разработва международен правно обвързващ инструмент за прекратяване на замърсяването с пластмаси, включително в морската среда. Тук данните и знанията за пластмасите, включително за тяхното въздействие и кръговрат, са от решаващо значение за преговорите и за всяко наблюдение на бъдещото споразумение. Ето защо е от съществено значение по-доброто разбиране на кръговия характер на пластмасите и на предизвикателствата и възможностите, които той предоставя. В този брифинг са разгледани производството и потреблението на пластмаси в Европа, въздействието върху околната среда и изменението на климата и как можем да преминем към кръгова икономика за пластмасите.  

Замърсяването на въздуха е най-големият екологичен риск за здравето в Европа, причиняващ сърдечносъдови и респираторни заболявания, които оказват влияние върху здравето, намаляват качеството на живот и причиняват предотвратими смъртни случаи. Бюлетинът на ЕАОС представя данни за нивата на основните замърсители на въздуха в Европа през 2022 г. и 2023 г. и сравнява тези концентрации със стандартите на ЕС за качество на въздуха и с препоръчителните нива на Световната здравна организация (СЗО). Данните за 2022 г. са окончателни и потвърдени от докладващите държави, докато анализът за 2023 г. се основава на предварителни данни. Качеството на въздуха в Европа се подобрява, но стандартите на ЕС все още не са спазени в цяла Европа. През 2022 г. само 2% от европейските станции за мониторинг са регистрирали концентрации на фини прахови частици над годишната пределно допустима стойност на ЕС. Въпреки това почти всички европейци (96%), които живеят в градовете, са изложени на концентрации на фини прахови частици (PM2,5), които са над препоръчителното ниво на СЗО. В европейския План за действие за нулево замърсяване на околната среда е заложена цел за 2030 г. преждевременната смъртност, причинена от фини прахови частици, да бъде намалена с поне 55% в сравнение с нивата от 2005 г., а дългосрочната цел е до 2050 г. да няма значителни въздействия върху здравето. По-рано тази година институциите на ЕС постигнаха съгласие по предложение за актуализиране на директивите за качеството на атмосферния въздух с цел да се доближат стандартите за качество на въздуха в ЕС до препоръчителните нива на СЗО и да се подпомогне постигането на целите на Плана за действие за нулево замърсяване.  

В оценката, изготвена от Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) в сътрудничество с ЕК, се посочва къде в Европа могат да се намерят безопасни места за къпане. Тя се фокусира по-специално върху безопасността при къпане чрез мониторинг на бактериите, които могат да причинят сериозни заболявания на хората, а не върху общото качество на водата. Най-голям е делът на отличните води за къпане в Гърция, Хърватия, Кипър и Австрия. В Белгия, България, Люксембург, Малта, Австрия и Румъния всички официално идентифицирани води за къпане отговарят поне на минималния стандарт за качество през 2023 г. Качеството на крайбрежните води за къпане като цяло е по-добро в сравнение с това на вътрешните води. През 2023 г. 89 % от класифицираните крайбрежни води за къпане са с отлично качество в сравнение с малко под 79 % от вътрешните води за къпане. След приемането на Директивата за водите за къпане през 2006 г. делът на „отличните“ места за къпане се е увеличил и се е стабилизирал на около 85 % от всички места за къпане, а делът на водите за къпане с лошо качество на водата е намалял до 1,5 % през последното десетилетие и е стабилен от 2015 г. насам. Въпреки това в някои места за къпане продължават да съществуват рискове за здравето. 

Рамковата директива за отпадъците (РДО) задължава държавите членки на ЕС да създадат системи за разделно събиране на употребяван текстил от 2025 г. нататък. Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) прави преглед на текущото състояние на генерирането на текстилни отпадъци, системите за събиране, капацитета за третиране и различните класификации за употребяван текстил в Европа. Освен това се посочват факторите, които трябва да се вземат предвид при въвеждането на системи за разделно събиране, за да се насърчи кръговата употреба на текстил, без да се увеличава износът, изгарянето или депонирането. През 2020 г. ЕС е генерирал приблизително 6,95 милиона тона текстилни отпадъци - около 16 кг на човек. От тях 4,4 кг на човек са събрани разделно за повторна употреба и рециклиране, а 11,6 кг на човек са попаднали в смесените битови отпадъци. 

Целта на този доклад е да повиши осведомеността относно редица рискове за човешкото здраве, свързани с промените в количеството и качеството на водата в условията на променящия се климат. В него се оценява готовността ни за настоящите и бъдещите въздействия, като се разглежда настоящата политическа ситуация в Европа. Същевременно той се стреми да вдъхнови за действие, като показва примери за практически мерки, прилагани в различни сектори и в различни мащаби в страните членки на ЕАОС и в страните, които си сътрудничат с нея. 

Антимикробните средства са основен инструмент за предотвратяване или лечение на заболявания при хората и животните. В хранителните системи те спомагат за осигуряване на здравето и хуманното отношение към животните, отглеждани за храна. Употребата им обаче може да доведе и до замърсяване на околната среда и потенциално да засегне човешкото здраве, включително като допринесе за заплахата от антимикробна резистентност (АМР). В настоящата справка се обобщават най-новите познания за това как антимикробните средства, използвани при животните, отглеждани за производство на храни, могат да повлияят на здравето на хората, животните и екосистемите, и се прави преглед на напредъка в намаляването на употребата им в европейската хранителна система. 

Средните температури в Европа се повишават по-бързо от средните за света. Във връзка с това, че европейските градове все по-често усещат въздействието на изменението на климата, като например горещините и наводненията, има ясни основания за инвестиране в устойчивостта на градското общество. Докладът на ЕАОС „Адаптиране на градовете в Европа“ подчертава спешната необходимост от адаптиране на европейските градове към изменението на климата и представя преглед на действията, които те предприемат. Докладът е богат източник на информация в подкрепа на политиките за адаптиране към климата в Европа - от ниво ЕС до ниво община. Европейските градове се адаптират към изменението на климата чрез широк спектър от ефективни действия, включително градско планиране и строителни норми, икономически стимули и застраховки, системи за ранно предупреждение и информационни кампании. Новите области на възможности за адаптация включват насърчаване на градското земеделие, създаване на по-пригодни за живот обществени пространства и опазване на културното наследство.  

Стратегия за устойчивост в областта на химикалите: Към нетоксична околна среда (CSS) обхваща две основни цели на законодателството в областта на химикалите - предотвратяване на вредата от опасни химикали и техните токсични ефекти за хората и планетата и подпомагане на промишлеността на ЕС в производството на безопасни и устойчиви химикали. Преходът към по-безопасни и по-устойчиви химикали напредва в някои области, докато в други е едва в началото си. Това е изводът от първата съвместна общоевропейска оценка на движещите сили и въздействието на химическото замърсяване, извършена от Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) и Европейската агенция по химикали (ECHA). Сравнителният анализ установи, че все още е необходима допълнителна работа за намаляване на въздействието на вредните вещества върху човешкото здраве и околната среда. Броят на промишлените химикали, които се проверяват съгласно законодателството на ЕС за химикалите, за да се определи тяхната безопасност, се е увеличил значително. Органите вече разполагат с много по-добри познания за опасните свойства на химикалите, които се използват в ЕС, което доведе до множество действия за намаляване и контрол на рисковете от няколко групи вещества. Според съвместния обобщаващ доклад на ЕАОС и ECHA относно рамката от показатели на ЕС за химикалите, общата употреба на най-вредните химикали (по-специално тези, които са канцерогенни, мутагенни и репродуктивно токсични) все още нараства, но по-бавно от общия ръст на пазара на химикали. Увеличава се натискът за избягване на употребата на така наречените вещества, пораждащи безпокойство, и за прилагане на принципите на рамката за безопасна и устойчива употреба още при проектирането. Необходимо е по-ефективно да се гарантира, че потребителските продукти не съдържат най-вредните вещества, например химикали, които нарушават функциите на ендокринната система, които оказват отрицателно въздействие върху хормоналната система, или вещества, които са устойчиви, биоакумулиращи и токсични, които представляват риск за години напред, дори и след прекратяване на употребата им.  

През последните три години вниманието беше насочено към екологичните показатели на въздухоплавателния сектор и бъдещите предизвикателства, пред които се изправя с оглед осигуряване на свидетелство за експлоатация. Третият доклад за околната среда в европейското въздухоплаване предоставя обективен преглед на значителните промени, които са настъпили в отговор на това. Въпреки че секторът осигурява икономически ползи, свързаност и стимулира иновациите, европейските граждани все повече осъзнават влиянието на въздухоплавателните дейности върху качеството на живот чрез изменението на климата, шума и качеството на въздуха и много от тях са готови да предприемат действия в отговор на тези опасения. Това важи особено за изменението на климата, което се счита от европейците за най-сериозния проблем, пред който е изправен светът. С тези предизвикателства идват и възможностите за предприятията да изградят своите стратегии и търговска марка около този ключов приоритет на устойчивостта, за да намалят въздействието си върху околната среда и да привлекат нарастващ пазарен дял, талантливи служители и инвестиции, както и да дадат възможност на клиентите да се присъединят към борбата с изменението на климата в това решаващо десетилетие. Разширяването на сътрудничеството между заинтересованите страни от публичния и частния сектор също ще бъде от първостепенно значение за подобряване на съществуващите и определяне на нови мерки, които могат да постигнат целите на Европейската зелена сделка. Настоящият доклад представлява ясен и точен източник на информация, който да информира и вдъхнови дискусиите и сътрудничеството в Европа. Дългосрочното бъдеще на въздухоплавателния сектор ще зависи от успеха на тези усилия. 

Кръговата икономика вече е широко приета концепция. Тя надхвърля простото управление на отпадъците: по-скоро става дума за запазване на високата стойност на материалите и за по-дългото им използване по предназначение. Тя също така се стреми към устойчиво използване на материали за икономиката. Това изисква нови бизнес модели и по-решително преминаване от модели на собственост към решения, базирани на услуги. На равнище ЕС е въведен цялостен набор от нови политики за кръговата икономика и има доказателства за увеличаване на кръговите дейности в държавите - членки на ЕС. Въпреки законодателните стъпки, направени през последните пет години, усилията за трансформиране на до голяма степен линейната, "изхвърляща" икономика на Европа в кръгова ще изискват по-нататъшни смели действия и стриктно прилагане на съществуващите мерки. Решителните действия са от съществено значение за драстично намаляване на отпадъците, приоритизиране на намаляването на използването на ресурсите, подобряване на нивата на рециклиране и подобряване на въвеждането на продукти, които от самото начало са проектирани за кръгова употреба. 

Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) публикува резюме на Оценката на климатичните рискове за Европа (EUCRA). Оценката е важна стъпка в усилията на Европейския съюз за ефективно адресиране на рисковете, произтичащи от изменението на климата. В съответствие със Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата от 2021 г. и целите на Европейския зелен пакт, ЕАОС представя цялостен анализ на климатичните рискове, пред които е изправена Европа.

Разработена в сътрудничество с многобройни партньорски организации и подкрепена от различни заинтересовани страни и експерти, EUCRA подкрепя идентифицирането на приоритети и взимането на политически решения в областта на изменението на климата, както и разработването на политики за чувствителни към климата сектори в целия Европейски съюз.

Докладът представя информация за 36 климатични риска за Европа, обобщени и оценени в 5 категории: екосистеми, храна и продоволствена сигурност, човешко здраве, инфраструктура, икономика и финанси. Сред най-сериозните екологични рискове са загубата на крайбрежни и морски екосистеми, както и унищожаването на биологично разнообразие и естествените поглътители на въглерод от горски пожари, особено в южната част на континента. Южна Европа е изправена и пред най-сериозния риск от продължителни засушавания, загуба на реколта и топлинен стрес по време на горещи вълни. По отношение на икономическите щети се наблюдават каскадни рискове, като например прекъсване на електрозахранването поради горещини и екстремни метеорологични явления. Като специфичен риск е идентифициран допълнителният натиск върху механизмите за солидарност на Европейския съюз, включително финансовите механизми.

Едно от ключовите преимущества на EUCRA е, че акцентира както върху причиненото от човешката дейност изменение на климата и произтичащите рискове, така и върху допълнителни несвързани пряко с климата двигатели на риска. По този начин докладът допринася за по-цялостно разбиране на сложното взаимодействие от фактори, задълбочаващи климатичните рискове в Европа. Според ЕАОС Европа продължава да бъде континента с най-бързо покачващи се температури и именно това взаимодействие от рискови фактори налага неотложно действие на европейско и национално ниво. 

Какво разбираме под "справедлив преход" към устойчиво бъдеще? Брифингът на Европейската агенция по околната среда (ЕАОС) разглежда как преходът към по-екологична, неутрална по отношение на климата и кръгова икономика ще се отрази на нашето общество и се описва как политиките трябва да се основават на концепциите за справедливост и честност, за да бъдат успешни. 

Capturing the climate change mitigation benefits of circular economy and waste sector policies and measures/ Улавяне на ползите от политиките и мерките в областта на кръговата икономика и отпадъците за смекчаване на последиците от изменението на климата 

22 февруари 2024    

The costs to health and the environment from industrial air pollution in Europe – 2024 update/ Разходи за здравето и околната среда от промишленото замърсяване на въздуха в Европа - актуализация за 2024 г.

25 януари 2024