ExEA MoEW EEA

Лични средства

 

Methane emissions in the EU: the key to immediate action on climate change/ Емисиите на метан в ЕС: ключът към незабавни действия срещу изменението на климата

30 ноември 2022 

Брифингът на ЕАОС предоставя общ преглед на ключовите източници на метан (CH4) в ЕС, тенденциите и източниците на емисии от 1990 г. насам. Той разглежда прогнозите, политиките и приложените мерки, както и съответното действащо и предстоящо законодателство на ЕС. Също така описва основните европейски и международни политически процеси за намаляване на емисиите на CH4, които допринасят за постигане на целите на Парижкото споразумение и климатичната неутралност. ЕАОС разработи инструмент за визуализация на „емисиите на метан“ в подкрепа на брифинга, където потребителите могат да видят емисиите на CH4 на страните, както са отчетени в техните инвентаризации на парникови газове. Политиките, насочени към намаляване на емисиите на CH4, ще осигурят ползи по отношение на смекчаването на климата бързо, в краткосрочен план. Намаляването на емисиите на CH4 също ще доведе до по-ниски нива на образуване на озон и локално замърсяване на въздуха, като и двете мерки подобряват качеството на въздуха и здравето на хората. Продължаващото намаляване на емисиите на други парникови газове също е от ключово значение за постигането на дългосрочните цели в областта на климата. Емисиите на CH4 от секторите на енергетиката, селското стопанство и отпадъците са намалели с 36% в ЕС през последните 30 години. Въпреки това, общото намаляване на емисиите трябва да се ускори, особено в селското стопанство, за да се постигнат целите на ЕС за климата за 2030 г. и 2050 г. Предотвратяването и справянето с течовете от системите за нефт и природен газ остава предизвикателство, което се нуждае от спешно решение. Международните рамки и инициативи имат ключово значение за намаляване на емисиите на CH4 и смекчаване на изменението на климата в световен мащаб. Амбициозните политики на ЕС сами по себе си няма да бъдат достатъчни, за да гарантират, че няма да надхвърлим целта за глобално повишаване на температурата с 1,5°C, тъй като ЕС представлява само 7% от глобалните емисии на парникови газове и 4-5% от глобалните емисии на CH4.

 

Trends and projections in Europe 2022/ Тенденции и прогнози в Европа през 2022 г

24 ноември 2022 

Според доклада „Тенденции и прогнози“, публикуван от Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), емисиите на парникови газове и потреблението на енергия са се увеличили през 2021 г. главно поради възстановяването на Европа след пандемията. Повечето държави — членки на ЕС, успешно постигнаха целите на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2020 г. и сега насочват вниманието си към неутралност по отношение на климата, като същевременно се борят с настоящата криза с енергийните доставки. Постигането на по-амбициозните цели в областта на климата и енергетиката за 2030 г. ще изисква повече от два пъти годишен напредък в разгръщането на възобновяемите енергийни източници, намаляването на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове.  

 

Air quality in Europe 2022 / Качеството на въздуха в Европа през 2022 г

24 ноември 2022 

Замърсяването на въздуха е основен проблем за здравето на европейците. През 2020 г. 96% от градското население в Европейския съюз е било изложено на концентрации на фини прахови частици над нивото на указанията на Световната здравна организация  и е причина за 238 000 преждевременни смъртни случая в ЕС-27 през 2021 г. Замърсяването на въздуха причинява също болести, което води както до лично страдание, така и до значителни разходи за здравеопазване. Планът за действие за нулево замърсяване поставя целта за намаляване на броя на преждевременните смъртни случаи поради излагане на фини прахови частици с 55% до 2030 г. в сравнение с 2005 г. През 2020 г. преждевременните смъртни случаи, дължащи се на излагане на фини прахови частици, са намалели с 45% в ЕС-27, спрямо 2005 г. Въпреки това, ще са необходими допълнителни усилия за постигане на визията за нулево замърсяване до 2050 г. за намаляване на замърсяването на въздуха до нива, които вече не се считат за вредни за здравето. Планът за действие за нулево замърсяване определя цел за 2030 г. за намаляване с 25% на дела на екосистемите, засегнати от замърсяването на въздуха, в сравнение с 2005 г. През 2020 г. вредните нива на отлагане на азот в екосистемите бяха превишени в 75% от общата площ на екосистемите в ЕС-27. Това представлява спад от 12% от 2005 г. Емисиите на всички ключови замърсители на въздуха са намалели значително през последните две десетилетия в Европа, но качеството на въздуха остава лошо в много райони.   

 

Cooling buildings sustainably in Europe/ Устойчиво охлаждане на сградите в Европа

10 ноември 2022 

Температурите в Европа се покачват повече от два пъти по-бързо от средните за света, като се регистрират все повече и повече екстремни горещи вълни. Съчетани със застаряващото население и урбанизацията, означава, че населението става все по-уязвимо към топлината и че търсенето на устойчиво охлаждане в сградите нараства бързо. Сградите, като дълготрайни конструкции, могат да предложат защита от горещи вълни и високи температури, ако са проектирани, конструирани, реновирани и поддържани по подходящ начин. Лятото на 2022 г., с неговите последователни дълги горещи вълни и високи цени на енергията, може да е повишило чувството за неотложност на облекчаването на топлинния стрес. Но има празнота в знанията относно степента на прегряване в сградите, а данните и информацията са оскъдни по отношение на дела на гражданите на ЕС, които не могат да поддържат домовете си комфортно хладни през лятото. Брифингът разглежда ключови елементи от политиката за устойчиво охлаждане и нейното потенциално въздействие върху уязвимите групи чрез намаляване на рисковете за здравето, неравенствата и енергийната бедност през лятото. Предишен анализ на EАОС показа, че горещите вълни са причинили около 77 000-129 000 смъртни случая в Европа през последните 40 години, което представлява около 90% от всички смъртни случаи, свързани с климата. 

 

 

Climate change impacts on health in Europe: heat and infectious diseases/ Въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве в Европа: високи температури и инфекциозни заболявания

09 ноември 2022 

Безпрецедентните горещи вълни, които се наблюдаваха тази година, са най-голямата, пряко свързана с климата, заплаха за здравето на населението на Европа. Горещите вълни вече са причина за множество смъртни случаи и заболявания. Очаква се тази тенденция да се увеличи, ако не се предприемат допълнителни мерки за адаптиране към изменението на климата и смекчаване. Плановете за действие за справяне с горещите вълни и здравето, градското озеленяване, по-добрият дизайн на сградите и адаптирането на работното време могат да допринесат за по-добра защита на най-уязвимите групи в обществото, според доклада на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС). Фокусът е върху въздействието на високите температури върху населението, както и върху друга възникваща заплаха: разпространението на чувствителни към климата инфекциозни заболявания. В доклада са представени знания и факти, разработени за Европейската обсерватория за климата и здравето.

 

 

 

 

Energy prosumers and cities/ Произвеждащи потребители на енергия и градовете

28 октомври 2022      

В един все по-урбанизиран свят, градовете и общините играят ключова роля в енергийния преход и декарбонизацията на обществото. Prosumer-ите (произвеждащи потребители) на възобновяема енергия могат да помогнат за ускоряване на този преход в градовете. Брифингът на ЕАОС се фокусира върху предизвикателствата и възможностите, които градските райони представят и върху начина, по който местните власти могат да насърчават инициативата в своите градове. Общините могат да подкрепят потребителите, като предоставят обществени пространства или насърчават други частни собственици на сгради или земи да предлагат пространства, които могат да се използват за генериране на енергия от гражданите. Те могат да включват покриви на училища, болници, апартаменти или неизползвани земи, които могат да се използват за инсталиране на слънчеви панели или други технологии за възобновяема енергия.


 

 

 

Prosumers and the energy crisis: citizens contributing to Europe’s energy transition (Interview)/ Произвеждащите потребители и енергийната криза: приносът на гражданите към енергийния преход на Европа (Интервю) 

14 октомври 2022      

Какво представляват „произвеждащите потребители“ и каква роля могат да играят те за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници в цяла Европа? Срещнахме се с експерта на ЕАОС в областта на енергетиката и околната среда Хавиер Еспараго, за да поговорим за това как гражданите, институциите и предприятията могат да допринесат за преодоляване на настоящата енергийна криза, като се превърнат в произвеждащи потребители, които сами произвеждат и потребяват енергия от възобновяеми източници. По-рано този месец ЕАОС публикува доклад, в който се прави преглед на ролята на произвеждащите потребители на енергия от възобновяеми източници и на увеличаването на тази практика вследствие на по-добрите и по-евтини технологии и политики, които я насърчават


 

 

 

Environmental Statement report 2021/ Годишен екологичен доклад на ЕАОС за 2021 г.

12 октомври 2022     

Годишният екологичен доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) за 2021 г. отговаря на изискванията, определени в Регламент № 1221/2009 на ЕС относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление на околната среда и схемата за одит (EMAS). Тазгодишният доклад представя информация за системата за управление на околната среда, внедрена в ЕАОС, екологичните резултати през 2021 г. и актуализираните екологични цели, както и План за действие за 2022 г. ЕАОС публикува своя годишен екологичен доклад на уебсайта си от 2009 г. насам. 

 

 

 

 

 

Summer 2022: Living in a state of multiple crises/ Лято 2022 г.: Живот в условията на множество кризи

13 октомври 2022     

Сякаш преживяваме криза след криза — пандемия, екстремни горещи вълни и суша, породени от изменението на климата, инфлация, война и енергийна криза. Тази зима вероятно ще бъде белязана от продължаваща несигурност, висока нестабилност на някои световни пазари, като например енергийния и този на хранителните стоки, което ще засегне някои държави и групи в по-голяма степен от други. Преодоляването на тези кризи, особено в дългосрочен план, изисква непоколебима политическа ангажираност и инвестиции в устойчивостта, за да се укрепи устойчивостта на нашите общества

 

 

 

 

 

Trends and Projections in Europe 2022/ Тенденции и прогнози в Европа през 2022 г.

26 октомври 2022     

Емисиите на парникови газове и потреблението на енергия са се увеличили през 2021 г. най-вече поради възстановяването на Европа след пандемията, според последния доклад „Тенденции и прогнози“, публикуван от Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Повечето държави-членки на ЕС успешно постигнаха целите на ЕС за климата и енергията за 2020 г. и сега насочват погледа си към климатична неутралност, като същевременно се справят с настоящата криза с енергийните доставки. Постигането на по-амбициозните климатични и енергийни цели за 2030 г. ще изисква повече от удвояване на годишния напредък при внедряването на възобновяеми енергийни източници, намаляването на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове

 

 


Well with Nature: Pick the Public Choice Award winner of this year's EEA photo competition/ Изберете победителя за наградата на публиката от тазгодишния фотоконкурс на ЕАОС под мотото „Добре с природата“

24 октомври 2022     

Онлайн гласуването е отворено! Вече можете да изберете своя победител в наградата на публиката в тазгодишния фотоконкурс на Европейската агенция по околна среда (EАОС) под мотото „Добре с природата“. Тази година участват 50 финалисти, които изпратиха най-добрите си снимки във всяка от четирите категории на състезанието – въздух, вода, земя и звук. ЕАОС получи общо 5236 бр. снимки - най-много от всички фотоконкурси, провеждани до сега. Най-много са участниците в категория вода, следвани от категория „земя“. Победителят във всяка категория ще получи парична награда от €1000. Допълнителни награди се присъждат за най-добро младежко представяне, както и за любима снимка на публиката, за която може да гласувате до 7 ноември 2022г. Няма ограничение за броя на снимките, но гласуването е еднократно. Наградите ще се връчат на 11 ноември 2022 г. 

 

 

 

Urban sustainability in Europe- post-pandemic drivers of environmental transition/ Градска устойчивост в Европа – двигатели на екологичния преход след пандемията

10 октомври 2022     

Налице е уникална възможност за европейските градове да съгласуват по-добре възстановяването си след пандемията от COVID-19 и с общи усилия да ги направят по-устойчиви и едновременно с това да се справят с въздействието на изменението на климата. След пандемията, нашите градове са много по-гъвкави и отворени за промяна, когато става въпрос за планиране и управление. Това може да е от полза за преминаването към устойчивост. 

 

 

 

 

 

   

Serious challenges in Europe's agri-food systems/ Сериозни предизвикателства пред европейските хранително-вкусови системи

06 октомври 2022     

Необходимо е задълбочено преосмисляне на начина, по който произвеждаме храната си и управляваме глобалните хранителни вериги и свързаните с тях промишлени преработвателни сектори, за да ги направим по-устойчиви. Трябва да се направи много повече, за да се намалят техните емисии на парникови газове, както и натискът им върху водните ресурси и биоразнообразието - усилия, които в момента са почти в застой - според брифинга на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) относно селското стопанство и хранителните системи.

 

 

 

   

Outlook to 2030 — Can the number of people affected by transport noise be cut by 30%?/ Прогноза до 2030 г. — Може ли броят на хората, засегнати от шума от транспорта, да бъде намален с 30%?

23 септември 2022     

Продължителното излагане на шум вреди на физическото и психическото здраве. В Европа броят на хората, засегнати от шума от транспорта, е значителен, като най-малко всеки пети е изложен на хронични нива, които могат да причинят неблагоприятни последици за здравето. Намаляването на отрицателните въздействия от излагането на транспортен шум с 30% е цел за 2030 г. съгласно плана за нулево замърсяване на Европейската комисия. Този брифинг оценява осъществимостта за постигане на тази цел въз основа на оптимистичен и по-малко амбициозен сценарий. Резултатите показват, че е малко вероятно целта да бъде постигната, дори и с прилагането на значителен брой мерки за намаляване на шума.  

 

 

 

   

European Aviation Environmental Report 2022: Sustainability crucial for long-term viability of the sector/ Доклад за околната среда на европейската авиация за 2022 г.: Устойчивостта е от решаващо значение за дългосрочната жизнеспособност на сектора

21 септември 2022     

Авиационният сектор предприе някои стъпки за справяне с въздействието си върху околната среда и климата, но прогнозираното нарастване на търсенето изисква по-големи и по-решителни действия, съобразени с климатичните и екологичните цели на Европейския съюз. Новият доклад за околната среда на европейската авиация (съвместен доклад на EASA, подкрепен от EАОС и EUROCONTROL) предлага преглед на текущите екологични резултати на сектора. В допълнение към прегледа на напредъка, постигнат след изданието от 2019 г., той включва препоръки с оглед намаляване на въздействието на изменението на климата, шума и качеството на въздуха от авиацията.  

 

   

Soil carbon/ Почвен въглерод

08 септември 2022     

Почвите играят важна роля в борбата срещу изменението на климата. Управлението на почвите засяга биологичните процеси, които водят до загуба или натрупване на въглерод в почвите. Поради това е важно информацията за състоянието и тенденциите във въглерода в почвата да е лесно достъпна. Брифингът представя информацията за въглерода в почвата, която може да бъде извлечена от националните инвентаризации на парниковите газове за 2021 г., както е докладвано от държавите-членки на ЕС за 2019 г. Той също така дава общ преглед на състоянието на запасите от въглерод в почвата в цяла Европа. Почвите могат да бъдат уловители и източници на въглерод. Европейските почви в момента са нетен източник на емисии на парникови газове и, ако не се обърне внимание, това може да представлява риск за климатичните цели на Европейския съюз (ЕС)

 

  

Reducing greenhouse gas emissions from heavy-duty vehicles in Europe/ Намаляване на емисиите на парникови газове от тежкотоварни превозни средства в Европа

07 септември 2022     

Тежкотоварните превозни средства са отговорни за приблизително една четвърт от емисиите на CO2 от автомобилния транспорт в ЕС. Емисиите на парникови газове от тежкотоварни превозни средства — камиони, автобуси и градски автобуси — се увеличават в Европейския съюз (ЕС) почти всяка година от 2014 г. насам, главно поради нарастващото търсене на товарен транспорт. Единствен спад се наблюдава през 2020 г. поради пандемията от COVID-19. Подобренията в ефективността на автомобилния товарен транспорт не са били достатъчни, за да спрат нарастването на общите емисии и е необходимо преминаване към по-екологични видове транспорт. 

  

Energy Prosumers in Europe - Citizen participation in the energy transition/ Потребители на енергия в Европа - Гражданско участие в енергийния преход

01 септември 2022     

Гражданите, институциите и предприятията могат да помогнат за внедряването на възобновяемата енергия и да намалят вноса на горива, като станат потребители, които едновременно произвеждат и консумират енергия. Доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) показва, че провокацията вече съществува в много форми и се очаква да расте с благоприятни политики и по-добри и по-евтини технологии. 

  

Air pollution: Which European cities have the best air quality?/ Замърсяване на въздуха: Кои европейски градове са с най-добро качество на въздуха?

11 юли 2022     

Най-чистите градове в Европа по отношение на качеството на въздуха през 2020 г. и 2021 г. са Умео в Швеция и Фаро и Фуншал в Португалия според актуализираната програма за преглед на данни за качеството на въздуха в европейските градове. От 2020 г. до 2021 г. качеството на въздуха е било добро само в 11 града, което означава, че нивата на PM2.5 са били под здравословните насоки на Световната здравна организация (СЗО) за дългосрочно излагане на PM2.5 от 5 микрограма на кубичен метър въздух (5 μg/m3). Насоките са надвишени в 97% от 343-те европейски града, включени във визуализатора. Градовете са класирани от най-чистите до най-замърсените въз основа на средните нива на фини прахови частици (PM2.5). Годишната пределно допустима стойност на Европейския съюз (ЕС) за PM2,5 от 25 µg/m3 е била превишена само в три града - Нови Сонч (Полша) и Кремона и Падуа (Италия), подчертавайки разликата между здравословните насоки на СЗО и стандартите на ЕС.      

 

 

 

 

National Emission reduction Commitments Directive reporting status 2022 / Статус на докладванията по Директивата за националните задължения за намаляване на емисиите за 2022 г.

11 юли 2022   

Годишният доклад описва напредъка, постигнат от ЕС и неговите 27 държави-членкиотносно намаляването на емисиите на петте основни замърсители на въздуха, регулирани от Директивата за ангажиментите за национално намаляване на емисиите (NH3, PM2.5, NOx, NMVOC и SO2). Представя първата оценка на изпълнението на държавите членки спрямо ангажиментите за намаляване на емисиите за периода 2020-2029 г. и техния напредък към постигане на по-амбициозните цели, които ще се прилагат от 2030 г. Основава се на данни от 2020 г., последната година, за която данните са налични и са докладвани на ЕАОС – 13 държави са изпълнили целите за всичките пет замърсителя; 14 държави не са успели да изпълнят ангажиментите си за намаляване на емисиите за поне един от петте замърсителя. Най-голямото предизвикателство за периода 2020-2029 г. е намаляването на емисиите на амоняк, намаляването на емисиите на серен диоксид е значително, като само една държава не е изпълнила ангажимента си за 2020-2029, а две държави вече са постигнали всички свои национални ангажименти за намаляване на емисиите за 2030 г. и след това.    

 

 

 

  

European Union emissions inventory report under the Convention on Long-range Transboundary Air Pollution (LRTAP)/ Доклад на ЕС от инвентаризацията на емисии, съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (LRTAP) 

11 юли 2022   

Годишният доклад от инвентаризацията на емисиите на ЕС, съгласно Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (Конвенция за въздуха) представя официално докладваните данни до Секретариата на ИКЕ на ООН от Европейската комисия (ЕК), от името на ЕС. ЕАОС изготви доклада в сътрудничество с държавите-членки на ЕС и ЕК.   

 

 

 

 

 

 

 Building renovation: where circular economy and climate can meet/ Реновиране на сгради: където кръговата икономика и климатът се срещат

07 юли 2022  

Сградите са важни в политиката на ЕС за околната среда и климата поради няколко причини, включително техните емисии на парникови газове и високото потребление на материални ресурси. Подобрените техники за проектиране и изграждане ще доведат до високоефективни нови сгради, но повече от 85% от днешните сгради вероятно ще бъдат в употреба през 2050 г. Според доклада на ЕАОС, ограничаването на употребата на нови строителни материали има сериозен потенциал за смекчаване на изменението на климата. Най-ефективните действия за кръговата икономика и за намаляване на CO2 емисиите включват удължаване на живота на съществуващи сгради, например чрез ремонти и преоборудване вместо разрушаване, и използване на сградите по-ефективно, например чрез превръщане на пространствата им в многофункционални. Тези действия биха намалили търсенето на ново строителство, което изисква много повече материали, отколкото ремонтите.     

 

 

 

  

Beyond water quality: sewage treatment in a circular economy/ Отвъд качеството на водата: пречистване на отпадъчни води в кръгова икономика 

05 юли 2022  

Пречистването на отпадъчните води е основна услуга, която може и трябва да допринася за постигането на общите цели на Зелената сделка, с ключова роля в подкрепа на амбицията за постигане на нулево замърсяване. Повечето от пречиствателните станции за градски отпадъчни води в Европа са фокусирани върху пречистването на водата и връщането й в околната среда само чрез линеен подход. Въпреки това, с използването на нови техники и иновации, тези съоръжения могат да действат като центрове за ресурси, осигуряващи рециклирана вода, енергия, хранителни вещества и органични материали за повторна употреба, рециклиране и възстановяване. Прегледите и оценките на ключови части от европейското законодателство като директивите за пречистване на градските отпадъчни води и утайките от отпадъчни води предоставят възможност за модернизиране и подобряване на съгласуваността в сектора.     

 

 

 

 

Just resilience - Leaving No One Behind/ Просто устойчивост – Никой да не бъде изоставен 

29 юни 2022    

Въпреки усилията за адаптиране към изменението на климата в Европа, най-уязвимите групи в обществото все още са най-засегнати. Прогнозираното изменение на климата, застаряващото общество и продължаващите социално-икономически неравенства означават, че разликите в уязвимостта и излагането на изменението на климата вероятно ще продължат. Освен това, процесът по адаптация може да влоши съществуващите неравенства или дори да създаде нови. Брифингът очертава кои групи в Европа са най-засегнати от изменението на климата, какви мерки за адаптиране могат да защитят тези групи и как социалната справедливост може да бъде вградена в политиките и действията за адаптиране. Също така се представят примери за ориентирани към справедливост политики и мерки от цяла Европа.     

 

 

 

  

Beating cancer — the role of Europe’s environment/ Победа над рака — ролята на околната среда в Европа 

28 юни 2022    

Излагането на замърсен въздух, вторичен тютюнев дим, радон, ултравиолетово лъчение, азбест, определени химикали и други замърсители причинява над 10 % от всички ракови заболявания в Европа според последния доклад на Европейската агенция по околна среда. Добрата новина е, че тези рискове са предотвратими.  „Намаляването на замърсяването чрез Плана за действие за нулево замърсяване и стратегията за устойчиво развитие в областта на химикалите, както и стабилното прилагане на други съществуващи политики на ЕС, би допринесло в значителна степен за намаляване на случаите на ракови заболявания и смъртните случаи. Това би било ефективна инвестиция в благосъстоянието на нашите граждани.“ - Ханс Брюнинкс, изпълнителен директор на ЕАОС.     

 

 

 

 

Consolidated annual activity report 2021 (CAAR) – EEA annual report/ Консолидиран годишен отчет за дейността на ЕАОС за 2021 г.

15 юни 2022    

Годишната работна програма на ЕАОС за 2021 г., която е структурирана около четирите стратегически области (SA) на Агенцията, посочени и в многогодишната работна програма на Агенцията за 2014-2021 г., установиха рамката за 2021 г. CAAR е годишният доклад на EАОС, предоставящ подробна информация за дейностите, изпълнението и постиженията през 2021 г. Докладът предоставя лесен и прозрачен достъп до работата на EАОС през 2021 г. по ключови екологични теми в подкрепа на европейската политика в областта на околната среда, както и годишен отчет на ефективността на Агенцията спрямо околната среда като работно място и собствено управление.    

 

 

 

 

 

Bathing water quality in 2021/ Качеството на водите за къпане през 2021 г

03 юни 2022    

Според последния годишен доклад за водите за къпане почти 85 % от обектите за къпане в Европа през 2021 г. са отговаряли на най-строгите „отлични“ стандарти на Европейския съюз за качество на водите за къпане. Оценката дава добра представа за това къде плувците могат да намерят най-добрите места за къпане в цяла Европа това лято. Оценката, изготвена от Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) в сътрудничество с Европейската комисия, се основава на мониторинга на 21 859 места за къпане в цяла Европа. Те обхващат териториите на държавите — членки на ЕС, както и на Албания и Швейцария, през 2021 г. Качеството на крайбрежните места, които съставляват две трети от общите места за къпане, като цяло е по-добро от това на вътрешните места. След приемането на Директивата за водите за къпане през 2006 г. делът на „отличните“ места нараства и се стабилизира през последните години на около 88% за крайбрежните и 78% за вътрешните обекти.     

 

 


Decarbonising road transportДекарбонизиране на автомобилния транспорт

01 юни 2022    

Анализът е част от поредица годишни оценки на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) за връзката между транспорта и състоянието на околната среда. Според последните данни, емисиите на CO2 от леки автомобили в 27-те държави-членки на ЕС са се увеличили с 5,8%, а емисиите от тежкотоварни превозни средства са се увеличили с 5,5% от 2000 до 2019 г. Основната причина за общото увеличение на емисиите както от автомобили, така и от камиони е нарастващият транспортен обем, който само частично е компенсиран от по-добрата горивна ефективност и използването на биогорива. В допълнение, Европа все още не е преминала към по-екологични видове транспорт. През последните две десетилетия автомобилите запазиха и леко увеличиха доминиращия си дял в наземната пътническа мобилност, докато камионите направиха същото в товарния транспорт. Очаква се подобряването на ефективността на CO2 от превозните средства, включително увеличаването на дела на електрическите превозни средства, да играе важна роля за декарбонизирането на пътническия и товарния транспорт — особено когато е съчетано с продължаващата декарбонизация на производството на електроенергия и гориво. Оценката на ЕАОС също така установява, че декарбонизирането на европейската система за мобилност изисква методи извън повишаването на ефективността в автомобилния транспорт. Това включва по-високи нива на заетост, например чрез споделяне на пътуването и по-пълно натоварване на товари, както и ограничаване на търсенето и преминаване към по-екологични видове транспорт: ходене пеша, колоездене, автобуси, влакове и вътрешно корабоплаване. За да подкрепи общата цел за неутралност на климата, целта на ЕС е да намали емисиите на парникови газове от транспорта с 90% до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г.      

 

Continued drop in EU’s greenhouse gas emissions confirms achievement of 2020 targetПродължаващият спад на емисиите на парникови газове в ЕС потвърждава постигането на целта за 2020 г

31 май 2022    

Европейският съюз продължи да отчита значително намаляване на емисиите на парникови газове през 2020 г., отбелязвайки спад от 11% в сравнение с 2019 г. и 34% в сравнение с базовата 1990 г., или 1,94 милиарда тона CO2e (еквивалент на въглероден диоксид), съгласно последните официални данни, публикувани от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС). Данните потвърждават 30-годишна тенденция на спад, която доведе до постигането на целта на ЕС за 2020 г. за намаляване на емисиите с 20% в сравнение с нивата от 1990 г. Съвкупно намалението през 2020 г. беше най-голямото в ЕС от 1990 г. насам, а общите емисии на парникови газове достигнаха най-ниското си ниво от 1990 г., според официалните данни на ЕС, които ЕАОС предостави на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC). До тези резултати е довело нарастващото използване на възобновяеми източници, използването на по-малко въглеродно интензивни изкопаеми горива и подобрения в енергийната ефективност, структурни промени в икономиката, по-слабото търсене на отопление поради по-топлите зими в Европа. Ефектът от икономическата рецесия през 2020 г., предизвикана от COVID-19, също оказа значително влияние върху намаляването на емисиите през 2020 г. Всички сектори са намалили емисиите с изключение на транспорта, хладилната техника и климатизацията (въпреки че последните отчитат спад през последните няколко години).     

 

 

 

UNEP/MAP–EEA Joint Work Plan 2022-2030/ Общ план за действие на UNEP/MAP и ЕАОС за периода 2022-2030

24 май 2022    

Дългогодишното сътрудничество между Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) и Програмата на ООН за околна среда/Средиземноморски план за действие (UNEP/MAP) доведе до поредица продукти, като съвместния доклад „Към по-чисто Средиземноморие: десетилетие на напредък“. Това е регионална инициатива за наблюдение по Програма „Хоризонт 2020“ и няколко съвместни дейности, които стимулират колективното усилие за по-чисто Средиземно море и крайбрежие в контекста на устойчивото развитие.    

 

 

 

 

 

   

Enabling consumer choices for a circular economy/ Възможност за избор на кръгова икономика от потребителите 

17 май 2022    

Създаването на кръгова икономика в ЕС изисква трансформация на европейските системи за производство/потребление. Производствените системи отговарят и оформят потребителското търсене чрез начина, по който се предлагат на пазара. Информираният потребителски избор може потенциално да формира решенията, взети от производителите нагоре и надолу по веригата за доставките на продукти. Този брифинг изследва как политиките могат да дадат възможност за по-съобразено с кръговата икономика поведение на потребителите, като разбере факторите, които им влияят. Обществата и политиците са все по-загрижени за устойчивостта на избора, свързан със системите за производство и потребление. Съответствието на потребителското поведение с кръговата икономика е не само за избор на правилния продукт, но и как това поведение може да повлияе на решенията нагоре (например използване на материали и дизайн на продукти) и надолу по веригата (например рециклиране или повторно използване на продукти). При по-систематично оценяване на разликите между линейното и кръговото поведение на потребителите са важни специфични точки от жизнения цикъл на продукта, тъй като изборът на потребителите в тези точки има най-голям потенциал за увеличаване на кръговостта на продукта: придобиване на продукт, фазата на употребата му и краен етап на употребата му.    

 

 

 

Imagining sustainable futures for Europe in 2050/ Как би изглеждала устойчива Европа през 2050 г

12 май 2022   

Европейският зелен пакт идентифицира необходимостта от „дълбоко трансформиращи“ политики и действия през следващите десетилетия, за да изведе ЕС на устойчив път. Постигането на устойчива Европа ще изисква широкообхватна обществена промяна, включваща всички области на икономиката и обществото. Подобно на 5-годишния доклад на EAОС (SOER 2020), и този доклад подчертава необходимостта от фундаментална трансформация на системите за производство и потребление на енергия, храна, мобилност и подслон в Европа. Докладът на ЕАОС е първият резултат от този процес. Той излага четири ангажиращи, правдоподобни и ясно контрастиращи образа на устойчива Европа през 2050 г., отразяващи различни предположения за това как ще се развиват и взаимодействат социално-икономическите, екологичните, технологичните и политическите тенденции, както и контрастиращи визии за желаното бъдеще. Нито едно от тези предположения не се очаква да бъде напълно реализирано. И все пак, те предоставят ценен инструмент за разбиране на допусканията и компромисите, и как иновациите, политиката, финансите и общественото участие могат да доведат до нужните преходи. Те също така осигуряват основата за по-нататъшни изследвания. В този сложен и несигурен контекст европейските правителства и общества все повече търсят така наречените подходи за стратегическо планиране, за да проучат сценариите за бъдещето и техните последици за политиката.   

 

 

Land take and land degradation in functional urban areas/ Земеползване и деградация на земята в градските зони 

05 май 2022   

Докладът анализира данните от градския атлас на услугата за наблюдение на Земята по Програма „Коперник“. Фокусът е върху промените в земеползването (завземане на земя, запечатване на почвата) и социално-икономическите тенденции в 662 функционални градски зони в ЕС и Обединеното кралство.Данните показват, че в периода от 2012 до 2018 г. завземането на земя в градските райони на ЕС и Обединеното кралство се е увеличило с 3 581 km2, а уплътняването на почвата се е увеличило с приблизително 1 467 km², най-вече за сметка на обработваемите земи и пасищата. Запечатването на почвата е довело до загуба на потенциално улавяне на 4,2 милиона тона въглерод през периода на наблюдение. Увеличаването на завземането на земя и запечатването на почвата прави европейските екосистеми по-малко устойчиви, с отрицателно въздействие върху биоразнообразието и по-слаб потенциал за адаптиране към изменението на климата.  

 

 

 

 

Carbon stocks and sequestration in terrestrial and marine ecosystems: a lever for nature restoration?Въглеродни запаси и секвестиране в сухоземните и морските екосистеми: лост за възстановяване на природата? 

26 април 2022   

Смекчаването на изменението на климата и възстановяването на природата са двете страни на една и съща монета, когато става въпрос за постигане на две основни цели на Европейската зелена сделка: климатична неутралност и увеличаване на природния капитал на ЕС. Добре функциониращите местообитания могат да поемат и съхраняват големи количества въглерод, намалявайки нивата на CO2 в атмосферата и емисиите на парникови газове. За да използваме пълния потенциал на природата, трябва да знаем първо потенциала за съхранение и секвестиране на въглерод на европейските местообитания в тяхното сегашно състояние и колко въглерод може да се използва за постигане на целите на политиката на ЕС за емисиите; и второ наличните мерки за увеличаване на съхранението на въглерод в местообитанията и синергията и необходимите компромиси между тези мерки и функцията на екосистемата. Брифингът разглежда потенциала за съхранение и секвестиране на въглерод в многобройните сухоземни и морски местообитания в Европа. Анализът установява, че горите и влажните зони могат да играят важна роля в съхраняването на въглерод, но трябва да се отчитат потенциалните въздействия върху биоразнообразието и екосистемните услуги. 

 

 

 

Reaching 2030’s residual municipal waste target – why recycling is not enough/ Постигане на целта за битови отпадъци до 2030 г. – защо рециклирането не е достатъчно

26 април 2022  

Общините генерират отпадъци в размер на 27 % от всички отпадъци в ЕС (с изключение на минералните отпадъци). Поради сложния си състав и повсеместно разпространение, те оказват значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве и околната среда, в случай че не се управляват правилно. Планът за действие на Европейския съюз (ЕС) за кръгова икономика има за цел до 2030 г. да намали наполовина количеството битови отпадъци в ЕС, които не се рециклират. Според брифинга на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), постигането на тази цел изисква едновременно намаляване на образуването на отпадъци и значително увеличаване на рециклирането, вероятно дори над обвързващата цел за рециклиране от 60%.

Друг брифинг на ЕАОС прави преглед на управлението на битовите отпадъци в страните от Западните Балкани. Както и в ЕС, в страните от Западните Балкани от няколко години битовите отпадъци са обект на политики, насочени към подобряване на тяхното управление. Докладът прави преглед на текущите проблеми с отпадъците в региона, ключовите инициативи, които се изпълняват, и оставащите пречки за предотвратяване на генерирането на битови отпадъци и за правилното им управление. 

 

 

 

Природата на Европа 

04 април 2022  

Защо се нуждаем от решителни действия сега за защита на природата? Какво е заложено и как можем да се справим с кризата, свързана с биологичното разнообразие? 

 

 

 

 

 


 

Status of air quality in Europe, 2022/ Състояние на качеството на въздуха в Европа, 2022 г

01 април 2022 

Замърсяването на въздуха е най-големият риск за здравето на хората и околната среда в Европа, причинявайки сърдечно-съдови и респираторни заболявания, които водят до загуба на години живот и, в най-сериозните случаи, до преждевременна смърт. Последната годишна оценка на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) представя състоянието на атмосферния въздух през 2020 г. и 2021 г. по концентрации на замърсителите, във връзка както със стандартите на ЕС за качество на въздуха, така и с насоките на Световната здравна организация (СЗО). Деветдесет и шест процента (96%) от градското население в Европа е било изложено на нива на фини прахови частици, надвишаващи последните здравни насоки, определени от СЗО. Въпреки забележимия спад на замърсяването на въздуха от автомобилния транспорт през 2020 г. поради мерките, свързани с COVID-19, нарушенията на европейските стандарти за качество на въздуха остават често срещано явление в целия Европейския съюз (ЕС).

 

 

 

Икономика на биологичното разнообразие: може ли отчетността да помогне за спасяване на природата?

23 март 2022 

Може ли придаването на стойност на природата да помогне за нейното опазване, или се нуждаем от нови модели на управление? Каква е връзката между търговията и загубата на биологично разнообразие и неравенствата? Разговаряхме с James Vause, главен икономист към Световния център за наблюдение на Програмата за околна среда на ООН (UNEP-WCMC), участвал в изготвянето на прегледа на Дасгупта за икономиката на биологичното разнообразие, по-специално на главата относно търговията и биосферата.

 

 

 

 

 

  

Europe’s groundwater – a key resource under pressure/ Подземните води на Европа – ключов ресурс под натиск 

22 март 2022 

Подземните води съхраняват почти 1/3 от общите сладководни ресурси, но замърсяването им може да попречи на използването им. В ЕС подземните води доставят 65 % от питейната вода и 25 % от водата за селскостопанско напояване. Замърсяването на подземните води е сериозна заплаха за качеството на питейната вода. Веднъж замърсени, възстановяването не се постига лесно, тъй като няма бърз начин за отстраняване на замърсителите и те се натрупват. Освен това ресурсите на подземните води са под нарастващ натиск от водовземането и изменението на климата. В ЕС 24% от общата площ на подземните водни тела е докладвано в лошо химично състояние и 9% в лошо количествено състояние съгласно втория цикъл на докладване на плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) към Рамковата директива за водите (2016). Този брифинг предоставя преглед на състоянието на подземните води в ЕС като принос към отбелязването на Световния ден на водата, чието мото през 2022 г. е „Подземните води - да направим невидимото видимо”.


 

 

 

Resource nexus, challenges and opportunities/ Връзката между ресурси, предизвикателства и възможности

17 март 2022      

Връзката между природните ресурси като храна, енергия, вода, земя, материали и екосистемни услуги е от ключово значение за подкрепа на амбициите на Европа за преминаване към устойчиво бъдеще, съгласно брифинга на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Управлението на природните ресурси исторически се фокусира върху подходи, базирани на стойността им. Необходимо е по-широко мислене за справяне със сложните взаимодействия между различните природни ресурси. Концепцията за връзка между ресурсите допринася за системното разбиране на предизвикателствата и възможностите за постигане на устойчивост. В комбинация с други инструменти и рамки, напр. методи за предвиждане и управление, те биха могли ефективно да подкрепят амбициите на Европейския зелен пакт за укрепване на съгласуваността и интеграцията на политиките. Брифингът на ЕАОС разглежда три казуса за био-земеделие, модерни биогорива и електрически превозни средства, които доказват ползата на подхода за идентифициране на пропуски в знанията, дисбаланси във фокуса на политиките и потенциалните „печеливши и губещи“.


 


Monitoring the Circular Economy with new emerging data streams/ Мониторинг на кръговата икономика чрез нови индикатори

16 март 2022      

Кръговата икономика е тази, при която „стойността на продуктите и материалите се поддържа възможно най-дълго, а използването на отпадъци и ресурси е сведено до минимум“, както е посочено в Плана за действие на ЕК за кръгова икономика. ЕК и Евростат създадоха рамка за наблюдение на напредъка към кръгова икономика, като използват наличните статистически данни. Тази рамка се фокусира върху аспектите на кръговата икономика, свързани с използването на ресурсите и управлението на отпадъците. Все още не са включени аспекти, свързани със запазването на стойността на продуктите и материалите за по-дълго време — като дизайн за кръговост, ремонт, повторна употреба и кръгово потребление. Планът за действие за кръгова икономика има за цел да подобри настоящата система за наблюдение. Всички ключови аспекти на кръговата икономика трябва да бъдат включени в системата за наблюдение, за да се отчете напълно напредъкът и да се информират вземащите решения. Европейската агенция по околна среда проучва възможности за събиране на нови видове данни, генерирани за други цели, които да бъдат използвани, за да се разбере по-добре трансформацията на европейската икономика. Този брифинг предоставя преглед на четири различни типа данни, използвани за прототип на нови индикатори, обхващащи различни процеси на кръгова икономика, които днес не са добре обхванати от наличните данни. Продължаващата цифровизация на много процеси може да генерира нови потоци от данни, които позволяват наблюдение на тези процеси, често на ниво продукт. Има ясни и нарастващи възможности за използване на такива нови източници на данни за по-добро наблюдение на прехода към по-кръгова икономика. Отношението на хората към приемането на нови бизнес модели или други обществени иновации, които увеличават кръговрата, често може да бъде наблюдавано по-добре с помощта на свободно достъпни цифрови данни, предлагани от популярни търсачки или платформи за социални медии. Комбинирането на тези данни с информация от други източници, като пазарни данни, може да позволи на политиците да преценят потенциала за по-нататъшни инициативи за кръгова икономика и необходимостта от политически действия.

   

Managing air quality in Europe/ Управление на качеството на въздуха в Европа 

16 февруари 2022      

Качеството на въздуха остава постоянен проблем в Европа, като нанася вреди на екосистемите и на здравето на хората. Замърсяването на въздуха в Европа с азотен диоксид се дължи предимно на пътния трафик, докато битовото отопление води до превишения на прахови частици. Оценката обхваща 21 държави-членки на ЕС, вкл. Норвегия и Обединеното кралство и се основава на общо 944 плана за качеството на въздуха, докладвани на ЕАОС за периода 2014-2020 г. Макар, че повечето планове са изпълнени успешно, значителна част от тях се нуждае от допълнително разглеждане. Все още някои планове са във фаза на подготовка или приемане. Оценката на европейско ниво се допълва от казуси, предоставящи примери за мерки, довели до подобряване на качеството на въздуха в седем европейски региона.    

 

 

 

   

Circular business models and smarter design can reduce environment and climate impacts from textiles/ Кръговите бизнес модели и по-интелигентният дизайн могат да намалят въздействието на текстила върху околната среда и климата 

10 февруари 2022      

Потреблението на текстил в Европа се нарежда на четвърто място по значително въздействие върху околната среда и климата след консумацията на храна, жилищата и мобилността. По повод предстоящото приемане на Стратегията на ЕС за устойчивите текстилни изделия, Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) публикува два брифинга, които разглеждат конкретни мерки за намаляване на тези въздействия, включително върху използването на ресурси, емисиите на парникови газове и замърсяването с микропластмаса.   

 

 

 

 

   

The role of (environmental) taxation in supporting sustainability transitions/ Ролята на (екологичното) данъчно облагане в подкрепа на прехода към устойчивост

07 февруари 2022     

Брифингът на ЕАОС разглежда ролята на екологичните данъци през две призми. Първо, анализира минали и настоящи тенденции относно способността на данъците да набират приходи и използването им като основа за програми и реформи, които целят пренасочване на данъците от труд и печалба към използване на ресурси, които не замърсяват околната среда. Второ, разглежда потенциала за генериране на приходи от енергийни данъци и ценообразуване на въглеродните емисии през следващото десетилетие и тяхната роля за постигане на целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г., както и последиците от това. В ЕС приходите от екологични данъци са били 330 милиарда евро през 2019 г. Делът на екологичните данъци от общите данъчни приходи е намалял от 6,6% през 2002 г. на 5,9% през 2019 г. във водещите страни, прилагащи екологични данъци, като Дания, Норвегия и Швеция.   

 

 

 

  

Economic losses and fatalities from weather- and climate-related events in Europe/ Икономически загуби и смъртни случаи, причинени от метеорологични и климатични събития в Европа

03 февруари 2022     

Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата има за цел да изгради устойчивост и да гарантира, че Европа е добре подготвена да управлява рисковете от изменението на климата и да се адаптира към него, включително като се ограничат икономическите загуби и други щети. Всяка година всички региони на Европа са изправени пред икономически загуби и смъртни случаи от екстремни метеорологични и климатични условия. За да се подкрепят политическите процеси за адаптация към изменението на климата, данните за тези загуби трябва да се събират в продължение на десетилетия от страните-членки и да се докладват на ЕАОС по съгласуван начин. Екстремните метеорологични явления като бури, горещи вълни и наводнения доведоха до икономически загуби от около половин трилион евро през последните 40 години и са причина за между 85 000 и 145 000 смъртни случаи в Европа.   

 

 

 

 

How green are European cities? Social inequalities in access to urban green and blue space across Europe / Колко зелени са европейските градове? Социални неравенства в достъпа до градските зелени и сини пространства в Европа

01 февруари 2022    

Паркове, градски гори, засадени с дървета улици и речни брегове поддържат градското благополучие, като осигуряват място за почивка, релакс, упражнения и поддържат летните температури по-ниски. Но не всеки в Европа се радва на равен достъп до зелени площи в градовете. Брифингът прави преглед на доказателствата за социално-икономически и демографски неравенства в достъпа до градските зелени и сини пространства в Европа и здравните ползи, произтичащи от него. Показват се примери, при които зелените площи са проектирани да отговарят на нуждите на уязвимите и социалните групи в неравностойно положение. Проучването е установило, че градовете в северната и западната част на Европа обикновено имат повече зелени площи, отколкото градовете в Южна и Източна Европа

 

 

 

 

COVID-19: lessons for sustainability?/ COVID-19: уроци за устойчивост

20 януари 2022    

Брифингът на ЕАОС принадлежи към поредицата „Разкази за промяна“, която представя разнообразието от идеи, необходими за придвижване на нашето общество към устойчивост и изпълнение на амбициите на Европейската зелена сделка. Също отразява поуките, извлечени от пандемията COVID-19, която може да се разглежда като „късен урок“ за ранно предупреждение. Влошаването на околната среда увеличава риска от пандемии. COVID-19 се появи и ескалира чрез сложното взаимодействие между екосистемите, урбанизацията, международните пътувания и изменението на климата. Пандемията показа, че нашите общества имат огромен потенциал за колективни действия и промяна, когато се сблъскат с извънредна ситуация. Здравето на човека и състоянието на околната среда са свързани. Брифингът показва начина, по който тези уроци могат да бъдат приложени към стремежа ни за устойчивост и как можем да управляваме нашите общества по начин, който зачита здравето на планетата като предпоставка за човешкото и икономическото здраве. 

 

 

 

 

The EU Emissions Trading System in 2021: trends and projections/ Европейската схема за търговия с емисии през 2021 г.: тенденции и прогнози

12 януари 2022    

Общите въглеродни емисии от стационарни инсталации намаляха с 11,4% между 2019 г. и 2020 г., което е най-големият годишен спад от началото на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) през 2005 г. Това се дължи до голяма степен на намаленото търсене на електроенергия и спада в индустриалната активност поради пандемията от COVID-19 и е допълнение към предишните тенденции за декарбонизация. ЕСТЕ емисиите от операторите на самолети паднаха с 63%, тъй като въздушните превози почти спряха по време на пандемията. Съгласно настоящите и планираните мерки, страните от ЕС предвиждат, че емисиите от ЕСТЕ ще продължат да намаляват през следващото десетилетие, макар и със значително по-бавни темпове. Все още са необходими значителни усилия за постигане на целта за 2030 г. за намаляване на емисиите и общата цел за неутралност на климата до 2050 г. Броят на наличните квоти надхвърли годишните емисии за първи път от 2013 г., главно поради ниското търсене. Цените на въглерода паднаха рязко през март 2020 г., но се възстановиха до края на годината. 

 

 

 

 

Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ


Достъп до обществена информация


Защита на личните данни


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Годишен бюлетин за качество на атмосферен въздух (КАВ)


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Прогноза на нивата на приземния (тропосферен) озон над България


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


"Програма Хоризонт 2020 на ЕС за научни изследвания и иновации”


Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България


Бюлетин за климатичната адаптация в Европа (ADAPT)

Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ


Достъп до обществена информация


Защита на личните данни


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Годишен бюлетин за качество на атмосферен въздух (КАВ)


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Прогноза на нивата на приземния (тропосферен) озон над България


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


"Програма Хоризонт 2020 на ЕС за научни изследвания и иновации”


Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България


Бюлетин за климатичната адаптация в Европа (ADAPT)

Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС