Изменение на климата

2009 г. е между 10-те най-топли години, а десетилетието 2000–2009 г. е по-топло от предходното (1990–1999 г.), което, от своя страна, е по-топло от десетгодишния период преди него (1980–1989 г.).
България изпълнява изискванията на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата и Протокола от Киото за намаляване на емисиите от парникови газове с 8% за периода 2008-2012 г. спрямо 1988 г. Намалението през 2009 г. спрямо базовата 1988 г. е 47,79%.
Втора проверка на Секретариата на Рамковата конвенция по изменение на климата на ООН установява, че докладваната инвентаризация през април 2009 г. не отговаря на изискванията за “прозрачност, последователност, сравнимост, пълнота и точност”. Новото правителство започва усилена работата по изграждане, организация и цялостно подобряване на функционирането на Националната система за оценка на емисиите на парникови газове.
България не участва в Европейската схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове.
В периода септември - декември 2009 г. е изготвен и одобрен от Министерски съвет Актуализиран национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2008-2012 г. Планът включва 132 инсталации, които попадат в обхвата на Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове.

КЛИМАТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ¹

Глобални климатични промени

Едно от най-значимите предизвикателства пред човечеството е изменението на климата в глобален мащаб. Измерванията на глобалната атмосферна концентрация на парниковите газове (ПГ) показват значителни увеличения от преди индустриализацията, с нива на въглероден двуокис (CO₂) далеч надвишаващи естествения обхват на последните 650 000 години. Концентрацията на CO₂ в атмосферата се е увеличила от прединдустриалните равнища (периода 1961–1990 г.) от около 280 ppm на повече от 387 ppm през 2008 г.

Увеличението на емисиите на парникови газове до голяма степен се дължи на използването на изкопаеми горива, въпреки че обезлесяването, промяната на земеползването и селското стопанство също оказват значително, но по-малко влияние. В резултат на това, средната глобална температура на въздуха през 2009 г. се е увеличила с 0,7 до 0,8 °C, в сравнение с нивата от преди индустриализацията.

Други последици от променящите се климатични условия включват увеличаване на глобалната средна температура на океана, масивно топене на снежни и ледникови плочи, повишаване на риска от наводнения за градските зони и екосистеми, окисляване на океана и екстремни климатични явления, включително горещи вълни.

Последиците от изменението на климата варират значително в цяла Европа, очаква се подчертано въздействие в Средиземноморския басейн, Северозападна Европа, Арктика и планинските райони. По-специално за басейна на Средиземно море повишаването на средните температури и намаляването на водните ресурси може да увеличи уязвимостта от засушаване, горски пожари и горещи вълни. Междувременно в Северозападна Европа, ниските крайбрежни области са изправени пред предизвикателството за покачване на морското равнище и свързаната с това повишена опасност от приливни вълни при бури. Увеличенията на температурата се очаква да бъдат по-големи, отколкото средните температури в Арктика, което ще окаже значителен натиск върху чувствителните екосистеми.

Планинските области са изправени пред значителни предизвикателства, включително намаляване на снежната покривка, потенциално отрицателно влияние върху зимния туризъм и изчезване на много видове животни. В допълнение, намаляването на почвеното замръзване в планинските региони може да създаде проблеми на инфраструктурата, с които пътищата и мостовете няма да могат да се справят. По-голямата част от ледниците в европейските планини вече се топят - което също оказва влияние върху управлението на водните ресурси в долната част на течението. В Алпите, например, ледниците са загубили около две трети от обема си от 1850 г. и увеличение на отстъплението им се наблюдава от 1980 г. насам. По същия начин, крайбрежни и речни райони в Европа са особено уязвими към промените в климата, както и градовете и градските райони. На схемата по-долу са обобщени прогнозните резултати от изменението на климата според последния петгодишен доклад за състоянието на околната среда в Европа „SOER 2010” на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС).

Фиг. 1. Предходни и прогнозни влияния и последици от изменението на климата за основните биогеографски региони в Европа

Национални климатични промени

Аномалии на средната годишна температура

От края на 1970-те в България се наблюдава тенденция към затопляне. 2009 г. е между 10-те най-топли години, а десетилетието 2000-2009 г. е по-топло от предходното (1990 – 1999 г.), 1990-те, което, от своя страна, е по-топло от десетгодишния период преди него (1980-1989 г.). 18 от последните 21 години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха спрямо климатичната норма на базисния период 1961 – 1990 г. Средната годишна температура през 2009 г. е с 1,2°C над климатичната норма. Това е поредната 12-та година с температури по-високи от обичайните за страната. Най-топли са били летните месеци, когато е имало средно 5 -7 дни с максимална температура по-висока от 35 ^о. Особено топъл е бил ноември в Северна България и декември в Южна България, когато средната месечна температура е била с около 2-2,5°C по-висока от нормалната.

Фиг. 2. Аномалии на температурата на въздуха в България спрямо периода 1961-1990 г.

червено - положителна аномалия на средната годишна температура спрямо климатичната норма на периода 1961-1990 г.
синьо - отрицателна аномалия на средната годишна температура спрямо климатичната норма на периода 1961-1990 г.
зелено - филтър (пълзящо средно) за определяне на вариациите в аномалиите на средната годишна температура;
жълто - линеен тренд в аномалиите на средната годишна температура за периода 1971-2010 г.
Източник: НИМХ

Колебания в средната стойност на годишните, максималните денонощни валежи, снежната покривка

Годишната сума на валежите е била около нормалната (110%). Особено валежни са били януари, октомври и декември, когато месечните валежи са достигнали 200-220% от нормалните. По-сух е бил периодът април-септември. Най-големите измерени денонощни валежи не надвишават 80-90 mm.

Средно в ниската част на страната през зимните месеци се образувала снежна покривка в 10-15 дни. Най-много сняг е имало през февруари, когато средната височина на снежната покривка е била 24-30 cm. Снежна покривка се е образувала и в отделни дни (средно 3-5) и през март. Най-голямата измерена дебелина на снежната покривка е в Добруджа – 115 cm.

Климатични сценарии за България

Под егидата на проект СECILIA климатични сценарии за България бяха симулирани чрез прилагане на регионалния модел ALADIN (фиг. 3).

Фиг. 3. ALADIN сценарии за изменението на климата в България в края на 21-ви век

Източник: НИМХ

Изводи от проекта CECILIA за България

• Зимите ще бъдат по-меки и през следващите десетилетия;

• Ледените дни ще намалеят, а високата температура, ще се отрази на яровизацията² през зимата на редица земеделски култури;

• Сегашните летни условия постепенно ще изчезнат, тъй като ще бъде по-горещо със средни максимални температури на въздуха над 30°С най-често в равнинните райони на страната;

• Броят на летните дни ще се увеличи до 90 дни в периода 2021-2050. Процентът от летните дни се очаква да нарасне с 18-20% над 40% в повечето равнинни места в Южна България;

• Горещите дни ще се увеличат до 30% до края на 21-ви век

ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), България има задължението да провежда ежегодни инвентаризации на емисиите на парникови газове по източници и поглътители, съгласно утвърдената от РКОНИК методология. Инвентаризациите обхващат емисиите на основните парникови газове: въглероден диоксид (СО₂), метан (CH₄), диазотен оксид (N₂O), хидрофлуоркарбони (HFCs), перфлуоркарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF₆), както и предшественици (прекурсори) на парниковите газове (NO_x, CO и NMVOC) и серен диоксид (SO₂). За сравняване на различните ПГ, чрез различната им сила да предизвикват глобалното затопляне, IPCC създава индекс, наречен “потенциал за глобално затопляне” (ПГЗ). Въздействието на топлинната енергия на всички ПГ се сравнява с въздействието на СО₂ (ПГЗ = 1) и се обозначава като СО₂ еквивалент (CO₂ - екв.).

Изготвянето на национални инвентаризации започва от 1988 г., определена за базова година за България. Данните за емисиите на ПГ за 2009 г. са предварителни. Окончателните данни ще са налични до 15.04.2011 г., след докладване на инвентаризацията на емисиите на парникови газове за 2009 г. в Секретариата на РКОНИК.

Тенденции на общите емисии на парникови газове

Данните от инвентаризацията на емисиите на ПГ за 2009 г. показват, че общите емисии на ПГ в CO₂ - екв. са 59 493 гигаграма (Gg) без отчитане на поглъщането от сектор “Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство” (ЗППЗГС). Нетните емисии (с отчитане на поглъщането от ЗППЗГС) са 47 711 Gg.

В Таблица 1 са посочени емисиите на основните ПГ, сумарните емисии (без отчитане на ЗППЗГС) и делът на общите емисии от емисиите през базовата 1988 г., приети за 100 %.

Таблица 1. Агрегирани емисии на ПГ (без сектор “Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство”), Gg CO2-екв. и дял в проценти на общите годишни емисии спрямо базовата година

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2009 г.

Анализът на разпределението на основните ПГ в общите емисии (в CO₂ – екв.) за 2009 г. показва, че емисиите на CO₂ имат най-голям дял от общите емисии на ПГ – 76,99 %, емисиите на CH₄ - са на второ място с 14,72 %, а емисиите на N₂O с дял 7,82 % остават на трето място, F - газове са с дял от 0,47 % - на четвърто.

Фиг. 4. Тенденция на емисиите на основните ПГ - CO₂, CH₄ и N₂O и общата емисия на ПГ (в това число HFCs, PFCs и SF₆) за периода 1988-2009, Gg CO₂ – екв.

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2009 г.

Анализът на фиг. 4 показва, че за периода 1988 – 2009 г, емисиите на основните ПГ имат тенденция към намаляване. През 2009 г. са емитирани най-малко общи емисии на ПГ - 59 370 Gg CO₂-екв. или 47,7 % от емисиите през базовата година.

Тенденции в емисиите на парниковите газове по сектори от класификацията на IPCC

Сектор „Енергия”

В съответствие с номенклатурата на IPCC в енергийния сектор са включени емисии от изгаряне на горива за получаване на енергия. В този сектор са включени и неорганизирани емисии при добив, пренос и разпределение на твърди, течни и газообразни горива.

В България сектор „Енергия” има ключова позиция в националната икономика. Той е източник на 75,83 % от агрегираните емисии на ПГ за последната година на инвентаризация - 2009 г. Най-голям дял от агрегираните емисии на ПГ в сектора заемат емисиите на CO₂ – 95,8 % от емисиите на сектора.

Най-голям дял от емисиите на ПГ имат горивни процеси за производство на енергия – над 69,8 % от сумарните емисии на сектора. През 2009 г. се наблюдава намаление на емисиите на ПГ с 9535,77 Gg CO₂-екв. спрямо 2008 г.

Сектор „Индустриални процеси”

Емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси” се получават в резултат на технологичните процеси на производство и/или консумация на материални продукти. При този вид емисии не участват процесите на изгаряне. Тези процеси са източник на емисии на всички основни ПГ и ПГ- прекурсори.

Секторът емитира 5,78 % от националните емисии на ПГ. Най-голям дял в емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси” за 2009 г. има CO₂ – 91,35 %.

В сектора най-значими източници на ПГ са:

• производството на цимент (CO₂);

• производството на стомана (CO₂);

• производството на вар (CO₂);

• производството на азотна киселинна (N₂O);

• производството на амоняк (CO₂).

Фиг. 5. Тенденция на емисиите на ПГ от индустриалните процеси за периода 1988-2009 г., Gg CO₂ – екв.

На фиг. 5 ясно се вижда, че в периода след 2000 г. се наблюдава тенденция за намаляване на емисиите на СО₂ от производство на метали, което се дължи на преустановяването на дейността на комбинат „Кремиковци”, поради което през 2009 г. се наблюдава най-големия минимум на ПГ за разглеждания период.

Сектор „Използване на разтворители”

Емисиите на ПГ в сектор “Използване на разтворители” са в резултат на процесите на производство и използване на бои и лепила, използване на разтворители в леката промишленост и бита, химическо почистване на дрехи, производство на растителни масла и производство на лекарства, Основно в този сектор се емитират неметанови летливи органични съединения (NMVOCs) и N₂O. Секторът не е ключов източник на емисии на ПГ.

Емисиите на NMVOCs и СО₂ за 2009 г. намаляват спрямо 2008 г. с 4,85 %, което се дължи на засиления контрол при използване на летливи органични съединения съгласно съществуващото законодателство и закриване на инсталации.

Източник на емисии на N₂O за 2009 г. е използването на N₂O за анастезия. Наблюдава се намаление на емисиите на N₂O за 2009 г. спрямо 2008 г. с 8,04 %.

Сектор „Селско стопанство”

Емисиите на ПГ от сектор “Селско стопанство” се получават в резултат на дейностите и процесите на производство и преработка на селскостопанска продукция, торене на почвите и третиране на животински отпадъци. Процесите и дейностите в този сектор са източници основно на CH₄ и N₂O.

Най-голям източник на емисии на CH₄ (като СО_{2 -} екв.) в сектора е ентеричната ферментация при селскостопанските животни – 21,77 % от емисиите на сектора. Най-значителни са емисиите на N₂O (като СО₂ екв.) от селскостопанските почви, като техният дял през 2009 г. е 56,07 %.

При изгарянето на растителни отпадъци от стърнищата се емитират известни количества ПГ- прекурсори на ПГ - CO и NO_x.

Сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство”

Секторът обхваща процесите на обмен на CO₂ между източниците на биомаса (горски насаждения, тревни и други насаждения, почви) и атмосферата. Обменът на потоците CO₂ от и към атмосферата представлява съвкупност от процеси, които са резултат и от антропогенна дейност. Така например поглъщането на CO₂ в горите е свързано със стопанисването и управлението на горски масиви, предназначени за промишлен добив на дървесина. Залесяването на пустеещи земи с цел спиране на ерозионни процеси също води до натрупване на CO₂ в биомаса.

Емисиите на CO₂ в атмосферата от сектора са свързани с прочистване и изгаряне на гори с цел създаване на селскостопански земи, както и от промени в органичните съставки на почвите вследствие на ерозия или обработка с химикали.

В тази категория се включват дейности, които също водят до промени в потоците на CO₂ от и към атмосферата. Това са дренажи на почви, изместване на периодите на култивация на растителни култури (основно в тропическите региони), както и редуване на по-дълги и по-къси периоди на култивация, наводняване вследствие изграждането на хидротехнически съоръжения, изменения в подземните води поради антропогенни или природни въздействия.

В инвентаризацията на ПГ за 2009 г., както и за предходните години, е определено нетното поглъщане на CO₂ от категория “Изменение на горите и други горски източници на биомаса”.

Поглъщането на CO₂ се формира от нетния баланс на усвоявания от атмосферата С и отсеченото количество биомаса /дървета/, което се използва за отопление, производство на хартия и други дейности, консумиращи биомаса.

Сектор „Отпадъци”

Емисиите на ПГ в сектор “Отпадъци” се получават в резултат на процесите на събиране, съхранение и третиране на твърди отпадъци от бита и обществения сектор и след третиране на отпадъчни води от домакинствата и промишлеността.

Твърдите отпадъци могат да се третират посредством депониране на сметища, рециклиране, изгаряне с цел унищожаване или за получаване на енергия. В този сектор се определят емисиите на ПГ само от процесите на гниене на депонираните твърди отпадъци,

Депонираните твърди отпадъци емитират СН₄ в резултат на процесите на анаеробно и аеробно разграждане на органичното им съдържание. В инвентаризацията за 2009 г., емисиите на метан от този източник са на първо място в България, емитирайки 3 870 Gg (СО₂ - екв.).

Вторият голям източник на СН₄ в този сектор е третирането на отпадъчните води в пречиствателните съоръжения, като се разглеждат самостоятелно третирането на индустриалните отпадъчни води и третирането на отпадъчни води от домакинствата и обществените сгради.

Тенденции в общите емисии на парникови газове по сектори за периода 1988-2009 г.

На следващата фигура са представени общите емисии на ПГ по сектори за периода 1988 - 2009 год. в Gg СО₂- екв. Включени са и количествата погълнат СО₂ от горите, което води до понижаване на емисиите.

Фиг. 6. Общи емисии на парникови газове по сектори за периода 1988 – 2009 г., Gg CO₂ - екв.

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2009 г.

За пръв път през 2009 г.емисиите на ПГ са под 60 000 Gg CO₂ - екв. (59 493 Gg CO₂ екв.). Анализът на фигурата показва, че сектор “Енергия” има най-голям дял от общите емисии на ПГ през 2009 г. – 75,77 %. На второ място е сектор „Селско стопанство” – 10,38 % и на трето е сектор “Отпадъци” с 7,99 % от националните емисии. Сектор „Индустриални процеси” от трета позиция през 2008 г. вследствие на намалените производствени мощности заема четвърта позиция през 2009 г.

На следващите три графики са представени количествата на основните парникови газове, емитирани от различните сектори.

Фиг. 7, 8, 9. Дял на основните източници на емисии на ПГ през 2009 г.,%

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2009 г.

Основен индикатор за оценка на емисиите на парникови газове в международен аспект са емисиите на парникови газове на човек от населението.

Фиг. 10. Годишни емисии на парникови газове на човек от населението, тона СО₂ - екв.

Източник: ИАОС

Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 13,85 тона СО₂- екв. през 1988 г. до 7,87 тона СО₂- екв. през 2009 г. Най-ниски са били нивата през 2000 г. - 7,77 тона СО₂- екв. По този показател България се доближава до средния за Европейския съюз (ЕС).

Средните годишни емисии на ПГ на човек от населението за ЕС през 2008 г. са около 10 тона СО₂-екв.

Фиг. 11. Емисиите на парникови газове като метричен тон и CO₂ еквивалент на човек от страната през 2009 г.

Източник: ЕАОС

Емисиите на парникови газове са тясно свързани с икономическия растеж, тъй като с нарастване на икономическата активност нараства и потреблението на енергия и природни ресурси. Намаляването на тази зависимост е признак за устойчивост на развитието, поради което годишните емисии на парникови газове за производство на единица брутен вътрешен продукт (БВП) представляват важен индикатор. На следващата фигура са представени данни за този показател за България в периода 1999 – 2009 г.

Фиг. 12. Годишни емисии на парникови газове за единица БВП, тона СО₂ - екв. за 1000 лева

Източник: ИАОС

За периода емисиите на парниковите газове, получени при създаване на 1000 лева брутен вътрешен продукт значително намаляват- от 2,64 тона СО₂ - екв. за 2000 г. през 2009 г. те достигат до 0,87 тона СО₂ – екв. Намаляването на емисиите за единица БВП е признак на устойчиво развитие на икономиката на страната. Между 1990 г. и 2007 г. емисиите на единица БВП намаляват в ЕС-27 с повече от една трета.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АНГАЖИМЕНТИТЕ НА СТРАНАТА СПРЯМО ЦЕЛИТЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ КИОТО

Анализът на данните от националните инвентаризации за периода до 2009 г. спрямо целта от Киото показва, че емисиите на парникови газове са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото.

Европейският съюз (ЕС) е отговорен за между 11 и 12% от глобалните емисии на ПГ, като в същото време в ЕС живее 8% от населението на света. По отношение на общото количество на емисии, ЕС е на трето място след Китай и САЩ.

Фиг. 13. Постигане на целите на Протокола от Киото до 2009 г., Gg CO₂ – екв.

Източник: ИАОС

Най-големите източници на емисии са: Германия – 19% от общото за ЕС количество, Великобритания - 13%, Италия и Франция около 11%. България емитира под 1,5% от общите количество ПГ на страните – членки на ЕС.

Текущи данни за емисиите потвърждават, че страните от ЕС-15 са на път да постигнат своята обща цел за намаляване на емисиите с 8% в сравнение с базовите годишни нива - 1990 г. за повечето страни - по време на първия период на задължения съгласно Протокола от Киото: периода от 2008 до 2012. Намаленията в ЕС-27 са още по-големи отколкото в ЕС-15, вътрешните емисии на парникови газове са намалели с около 11% между 1990 и 2008 г.

ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ОТ БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С РКОНИК И ПРОТОКОЛА ОТ КИОТО

Стратегически и нормативни документи

Въпреки финансовите ограничения и необходимостта от съкращения в системата новото ръководство на МОСВ от втората половина на 2009 г. постигна институционално укрепване в изпълнение на политиката по изменение на климата, като чрез преструктуриране на дейностите в министерството създаде Дирекция „Политика по изменение на климата”. Бяха обособени отдел „Прилагане на европейска политика по изменение на климата” и сектор „Международни механизми за търговия с емисии”.

Прилагане на механизми на Протокола от Киото

Изпълнение на проекти „съвместно изпълнение” за намаляване на емисиите на парникови газове

Подновена и подобрена е работата по механизма „Съвместно изпълнение” за участие в търговия с единици редуцирани емисии, генерирани от проекти в България.

С механизма “Съвместно изпълнение” България е приемник на финансова и технологична помощ за проекти, намаляващи емисиите на парникови газове. Чрез механизма се осъществяват проекти на територията на България, като друга страна със задължения по Протокола от Киото пренася технологии, експертна помощ и финансова подкрепа с условието да закупи генерираните в следствие на проекта единици - намаления на емисии на парникови газове.

България разглежда този вид механизъм като важна инициатива за привличането на инвестиции в дейности за енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, когенерация и нови нисковъглеродни или безвъглеродни технологии.

Посредством използването на механизма страната ни успешно привлича инвестиции за частния сектор и подпомага трансфера на технологии и ноу-хау, което от своя страна спомага и за спазване на изискванията на европейските норми и стандарти. Проектите “Съвместно изпълнение” имат екологичен, социален и икономически ефект.

Новото ръководство на МОСВ насочи усилията си към възобновяване на работата по механизма. През октомври-ноември 2009 г. беше подновена работата на Управляващия комитет за оценка на проекти. Шест проекта, неоснователно игнорирани от 2006 г. до октомври 2009 г., бяха подготвени за разглеждане от Управляващия комитет, като до декември 2009 г. бяха одобрени два от тях:

1. „Производство на биодизелово гориво от слънчогледови и рапични семена и употребата му за транспорта в България”.

2. “Ветроенергиен парк “Калиакра”.

Издаването на Писма за одобрение на тези проекти позволи тяхното по-нататъшно реализиране, а одобряването на проекта “Ветроенергиен парк “Калиакра” възвърна доверието на японските инвеститори в България.

За по-нататъшно развитие по механизма „Съвместно изпълнение” на Протокола от Киото бе подкрепена една проектна идея „Смяна на горивната база от въглища на биомаса в котел за производство на топлина на Джи Ти Ай Компютри”, гр. Мизия.

Действия във връзка с резултатите от проверката на експертен екип към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в страната и очерталия се риск от отнемане на акредитацията на България за участие в гъвкавите механизми за търговия с емисии по Протокола от Киото³

През 2007 г. е проведена първата годишна проверка от Секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в България, която установява, че Националната система за оценка на емисиите не съответства на изискванията на Протокола от Киото и дава подробни предписания и препоръки за нейното привеждане в съответствие. Тогавашното ръководство на МОСВ не предприема никакви мерки за изпълнението на тези препоръки. През есента на 2009 г. е проведена втората проверка в страната, докладът от която е съкрушителен за България. В доклада се отчита липсата на всякакъв напредък в изпълнение на даваните до момента препоръки и се подчертава, че докладваната инвентаризация през април 2009 г. не отговаря на изискванията за “прозрачност, последователност, сравнимост, пълнота и точност”. Основният проблем от подготовката на годишното докладване на България е липсата на функционираща съгласно изискванията на Протокола от Киото Национална система за оценка на емисиите на парникови газове. Недобре функциониращата система се отразява на качеството на националната инвентаризация на парникови газове, която страната докладва ежегодно до Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. В резултат на предварителната оценка на експертния екип през октомври 2009 г. се очаква възможността да бъде стартирана процедура за определяне на съответствието на българската Национална система за оценка на емисиите на парникови газове с изискванията на Протокола от Киото.

Новото ръководство издигна в приоритет възстановяването на доверието в страната и предотвратяването на такава процедура, която би могла да доведе до отнемане на акредитацията на страната и правото й да участва в търговията с емисии на международно и европейско ниво – последици, изключително тежки за страната. Още през октомври 2009 г. непосредствено по време на проверката започна работата по изграждане, организация и цялостно подобряване на функционирането на Националната система за оценка на емисиите на парникови газове. Това включваше стартиране на процес за създаване на необходимите законови документи, междуинституционални споразумения за предоставяне на данни за инвентаризацията, изграждане на експертен капацитет в Изпълнителната агенция по околна среда.

Започна работа по създаването на законова рамка за търговия с емисии на правителствено ниво чрез Национална схема за зелени инвестиции.

България е първата държава, която още през 2004 г. с проучване на Световната банка започна дейност по създаване на Схема за зелени инвестиции. Въпреки това, до август 2009 г. в страната не е извършван никакъв допълнителен анализ, проучване, нито подготовка за разработване и въвеждане на необходимите законодателни и нормативни промени за създаването и прилагането на Схема за зелени инвестиции.

От октомври 2009 г. започнаха основните подготвителни дейности по създаването на Национална схема за зелени инвестиции. Очертаха се структурата и основните й принципи за работа. Чрез Схемата държавата участва в международния механизъм за търговия с емисии съгласно чл.17 на Протокола от Киото чрез продажба на излишъка си от Предписани емисионни единици (ПЕЕ). Финансовите ресурси, постъпили в държавата от продажбата, се инвестират в мерки и проекти за намаляване на емисиите на парникови газове. Това задължително „позеленяване” на приходите от продажбата е условие за повечето купувачи.

Европейска схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ЕСТЕ)

ЕСТЕ е основният инструмент на ЕС за изпълнение на задълженията на Общността по Протокола от Киото. Елементите на Схемата са:

• Разпределение на квотите чрез Национален план за разпределение на квоти (НПРК);

• Издаване на разрешителни за емисиите на парникови газове за всяка инсталация;

• Мониторинг, верификация и докладване на емисиите;

• Регистър за транзакции на квоти;

• Контрол на изпълнението и налагане на санкции.

Разпределението на квоти за емисии на парникови газове се осъществява в съответствие с НПРК за търговия с емисии на парникови газове. Чрез този план на база на допустимите емисии на парникови газове за страната, историческите и прогнозните емисии на инсталациите се определят квотите за допустимите емисии от съоръженията в бъдещите периоди. За новите и закъснели оператори на инсталации се създава резерв от квоти. При изчерпване на резерва операторите закупуват квоти на пазарен принцип. Безплатни квоти за търговия с емисии се разпределят само на оператори, притежаващи валидни разрешителни за емисии на парникови газове.

Разпределението на квоти през 2009 г. на ниво инсталации се основава на верифицираните емисии от докладите за 2007 г. и 2008 г. на операторите на инсталациите, участващи в ЕСТЕ. На база на одобрения план за мониторинг към разрешителното за емисии на парникови газове всеки оператор изготвя и представя в ИАОС до 31 март всяка година, годишен доклад за изпуснатите емисии от инсталацията през предходната година, който се заверява от независим акредитиран орган – верификатор.

През 2009 г. е завършена актуализацията на всички издадени Разрешителни за емисии на парникови газове съгласно изменената и допълнена „Методика за осъществяване на мониторинг на емисиите на парникови газове от операторите на инсталации, участващи в Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове”, утвърдена със Заповед № РД-442/17.07.2008 г. на министъра на околната среда и водите.

Националният регистър има за цел отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове. Регистърът се поддържа като електронна база данни и се води в съответствие с изискванията и по реда, определен в Регламент 2216/2004 на Европейската комисия от 21 декември 2004 г. относно стандартизирана и защитена система от регистри по силата на Директива 2003/87/EО на Европейския парламент и на Съвета и Решение № 280/2004/EО на Европейския парламент и на Съвета.

Разработен е Национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2008-2012 г. и е подаден за одобрение от Европейската комисия

В периода септември-декември 2009 г. е изготвен Национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2008-2012 г. Планът е разработен от междуведомствена работна група с активното участие на бизнеса в условията на пълна прозрачност и обективност и съгласно изискванията на Европейската комисия, и е одобрен от Министерския съвет през декември 2009 г. Дотогава България е единствената страна в ЕС без такъв национален план и българските предприятия нямат достъп до ЕСТЕ, тъй като предишният вариант на плана е бил разработен по непрозрачен и несправедлив начин, в противоречие с европейските правила.

Националният план за разпределение включва 132 инсталации, които попадат в обхвата на Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове. Предприятията, които изхвърлят по-малко емисии от разрешените им според Националния план, могат да търгуват с излишъка от квоти в периода до 2012 г., което е сериозна възможност за вливане на свеж финансов ресурс в индустриалния сектор по време на криза.

Започна процесът на разработване на Трети национален план за действие по изменение на климата 2013- 2020 г.

Стартиран е забавен проект на обща стойност 438 689 Евро с грант от 350 000 Евро. Договорът за партньорство е от януари 2009 г. , а грант от Иновация Норвегия е получен през март 2009 г. До октомври 2009 г. проектът не е стартирал. Бенефициент на проекта е МОСВ, партньор Норвежки университет за наука и технологии (НУНТ). Проектът цели създаване на Трети национален план за действие за изменението на климата за създаване на мерки за намаляване на емисиите на национално ниво и който да бъде прилаган в периода 2013 - 2020 г. Проектът цели също така подобряване капацитета на държавната администрация и агенции, работещи в областта на изменение на климата, пренос на добри практики, практически опит и проучвания от Норвегия и прилагането им в България.

1 Европейска околна среда – състояние и перспективи – 2010 (SOER – 2010)

2 необходимост от период с ниски температури за развитието на някои растения

3 През 2010 г. Прилагащия орган към Комитета по съответствие на Протокола от Киото отне акредитацията на страната за участие във всички механизми по търговията с емисии на ПГ . В резултат именно на предприетите фундаментални мерки за реформиране и укрепване на Националната система за инвентаризация на емисиите на парникови газове и екипна работа на експерти от няколко ведомства, през февруари 2011 г., акредитацията на България е възстановена.