Състояние на подземни богатства

СЪСТОЯНИЕ И БАЛАНС НА ЗАПАСИТЕ НА НАХОДИЩАТА НА ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА

Настъпилите през 2009 г. абсолютни изменения в количеството и качеството на наличните запаси и ресурси на подземни богатства като цяло, са в границите на проектните. Обезпечеността на страната, разчетена въз основа на осъществения през годината добив (без нефта и природния газ), е достатъчна, при сегашните потребности от различните видове подземни богатства.

В страната са проучени, утвърдени и заведени на отчет запасите и ресурсите на общо 164 вида подземни богатства, в т.ч. на: 7 вида енергийни суровини (твърди горива, нефт, газ и кондензат); 12 вида метални полезни изкопаеми (руди); 77 вида неметални полезни изкопаеми (индустриални минерали); и 68 вида скално-облицовъчни и строителни материали. Настъпилите през 2009 г. абсолютни изменения в количеството и качеството на наличните запаси и ресурси на находищата на подземни богатства в страната като цяло, са в границите на заложените стойности в съгласуваните и утвърдени работни проекти. Обезпечеността на страната със запаси и ресурси, разчетена въз основа на осъществения през годината добив (без нефта и природния газ) е достатъчна, при сегашните потребности от различните видове подземни богатства.

В сравнение с 2008 г., през 2009 г. се очертава тенденция към:

• увеличаване на добива на варовици за сяроочистка. Задържат се нивата на добитите количества на медни, златосъдържащи и оловно-цинкови руди, на лигнитните и на кафявите въглища;

• намаляване на добива: на неметални полезни изкопаеми (каолинова суровина, бентонитови глини, варовици за химическата промишленост) ; на суровини за производство на цимент; на глини и мергели за тухли и керемиди; на суровини за трошен камък за пълнител на бетон и пътното строителство; на пясъци и чакъли за бетон и др.

През 2009 год. в Специализираната експертна комисия (СЕК) на МОСВ са разгледани, приети и утвърдени запасите и ресурсите общо на 73 находища на подземни богатства. От тях 51 находища са новорегистрирани, в т.ч. на строителни и скално-облицовъчни материали (43), на неметални полезни изкопаеми (4), на твърди горива (2), природен газ (1) и на медни руди (1). На всички титуляри на разрешения, които са представили необходимите Решения да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционните им намерения или положителна оценка на ДОВОС на инвестиционните им предложения, са издадени Удостоверения за направени търговски открития по реда на Закона за подземните богатства. На 20 находища, наличните в Баланса запаси са преизчислени и утвърдени в границите на концесионните им площи, въз основа на нови технико-икономически и екологични изисквания (кондиции). През годината са приети и утвърдени ресурсите на 2 находища за които на титулярите са издадени Удостоверения за направени геоложки открития.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДОБИВА И ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

В резултат на проучването, добива и първичната преработка (обогатяването) на подземни богатства околната среда значително и в голяма степен необратимо се уврежда. Процесът най- силно е изразен при експлоатацията на находищата по открит (кариерен) способ и при първичната преработка на добитите суровини. Увреждат се почвите и ландшафта като цяло, на замърсяване са подложени почвите, водите (повърхностни и подземни) и въздуха. Сериозен проблем при добива и първичната преработка на подземните богатства е генерирането на огромни количества отпадъци (земно-скални и шламообразни материали). Оползотворяването на тези отпадъци е ограничено, главно поради липса на технологии, потребителски интерес и икономически регулатори.

Горивно-енергийни суровини

Добивът на въглища през годините се запазва относително постоянен, приблизително около 26 - 27 Mt¹.
В сравнение с 2008 г. леко е намалено количеството на генерирани отпадъци с близо 7 Mt. Количеството на обезвредените отпадъци се е увеличило с близо 20 Mt., в сравнение с 2008 г.
Към 31.12.2009 г. съотношението на нарушените площи към общо рекултивираните площи е 1:1, което възстановява пропорцията от предходни години, но като цяло развитието на процеса е незадоволително.

През 2009 г. са регистрирани 21 находища и 23 депа и хранилища в експлоатация от 15 предприятия (Мина Станянци АД, Мина Бели Брег АД, Мина Чукурово АД, ПИРИН ОРАНОВО ЕООД, КАНИНА ЕООД, Мина Черно море - Бургас ЕАД, Мина Балкан - 2000 АД, Карбон Ивест ООД, Мини Марица изток ЕАД, РЕКОУЛ АД, Каусто - голд АД, Мини открит Въгледобив ЕАД, ФУНДАМЕНТАЛ ООД, Въгледобив Бобов дол ЕООД).

Добив на горивно -енергийни суровини

През 2009 г. са добити общо 26,5 Mt въглища, в т.ч.:

• лигнитни - 23,7 Mt

• кафяви - 2,6 Mt

• черни - 0,19 Mt

Въздействие на въгледобива върху околната среда

През 2009 г. от въгледобива са генерирани 105,8 Mt отпадъци, като количествата са сходни спрямо предходните години (фиг. 1), 100 % са отпадъците от разкриване и добив (код 01.01.00).

Обезвредени са 98,09 M t отпадъци при 73,5 за 2008 г., 49,5 M t за 2007 г. и 42,3 M t за 2006 г. Общото количество натрупани отпадъци към 31.12.2009 г. възлиза на 1 815,4 Mt.

Общо добитите маси и общо преработените маси при добива на въглища са съответно 3 690,9 M t и 762,6 M t.

Преобладаващият метод за обезвреждане на отпадъците е депонирането. Образуваните отпадъци от разкриването, добива и преработването се депонират изцяло на специализирани депа, които се експлоатират от предприятията.

При добива на горивно- енергийните суровини 96 % от депата са от насипен тип (22 броя) и 4 % от намивен тип (1 брой).

Фиг. 1. Добив, генерирани и обезвредени отпадъци, Mt

Източник: ИАОС

При добив на горивно- енергийните суровини заетата площ за 2009 г. съставлява 1 626,2 ha, а проектната площ на депата за съхранение на отпадъците е 1 195,4 ha. Проектният и остатъчен капацитет на депата и хранилищата от добива и първичната преработка се изчислява съответно на 481,1 млн. m³ и 66,6 млн. m³. (фиг. 2. и фиг. 3.).

Фиг. 2 и 3. Характеристики на депата и хранилищата (минни съоръжения) от добива на въглища

При добива на въглища през 2009 г. са рекултивирани 179,3 ha при 166,5 ha за 2008 г., 180,7 ha за 2007 г. и възстановени за 2006 г. са 177,1 ha. (фиг. 4). Общата площ на нарушените терени към края на 2009 г. възлиза на 27 446,9 ha и само 8 685 ha- рекултивирани земи. Към 31.12.2009 г. съотношението на нарушените площи към общо рекултивираните площи е 3:1, което възстановява пропорцията от предходни години, но като цяло развитието на процеса е незадоволително. Изразходваните средства през годината за възстановяване и рекултивация са едва 25 500 лв.

Фиг. 4. Рекултивирани терени от добива на Въглища, ha

Източник: ИАОС

Метални полезни изкопаеми

Добивът на руди през годините се запазва относително постоянен, приблизително около 25 – 27 M t .
Леко намаляват количествата генерираните отпадъци през 2009 г., но количествата са съизмерими с количествата добити суровини.
При обезвредените отпадъци не се забелязва промяна спрямо 2008 г.
Възстановените и рекултивирани земи остават относително постоянни през 2008 г. и 2009 г. Към 31.12.2009 г. съотношението на нарушените площи към общо рекултивираните площи е 1:1, което определя развитието на процеса като задоволително.

През 2009 г. са регистрирани 19 находища и 40 депа и хранилища в експлоатация от 12 предприятия (Бургаски медни мини ЕАД, Странджа Майнинг АД, Евроманган АД, Асарел Медет АД, РУДМЕТАЛ АД, ЛЪКИ ИНВЕСТ АД, Горубсо- РОФ АД, Горубсо Златоград АД, Горубсо - Мадан АД, Горубсо- Кърджали АД, Елаците мед АД, Челопеч Майнинг ЕАД).

През 2009 г. са добити 27,9 Mt Метални полезни изкопаеми при 24,2 Mt за 2008 г., 31,3 Mt за 2007 г. и 25,02 M t за 2006 г. (фиг. 5.). Общо добитите маси и общо преработените маси при добива на руди са съответно 713,2 Mt и 260,1 Mt.

В процеса на минно- добивните дейности са генерирани 46,07 Mt отпадъци при 59,2 Mt за 2008 г. и 78,8 Mt за 2007 г. Обезвредени са едва 0,02 Mt отпадъци, почти колкото и през 2008 г. Общото количество натрупани отпадъци при добива на руди към 31.12.2009 г. възлиза на 4 026,6 Mt.

Фиг. 5. Добив, генерирани и обезвредените отпадъци, Mt

Източник: ИАОС

Образуваните отпадъци от разкриването, добив и преработването се депонират изцяло на специализирани депа, които се експлоатират от предприятията. 54 % от отпадъците при добив на руда са отпадъци при разкриването и добива (01.01.01.) и 46 % са отпадъци от физическата и химическата преработка на руди, съдържащи метали (01.03.00). 38 % (15 броя) от депата са от намивен и 62 % (25 броя) са от насипен тип. (фиг. 6).

Фиг. 6. Вид депа при добива на Метални полезни изкопаеми (Руди)

Източник: ИАОС

При добив на метални полезни изкопаеми заетата площ е 991,8 ha, а проектната е 2062 ha (фиг. 7, 8).

Фиг. 7 и 8. Характеристики на депата и хранилищата (Минни съоръжения) от добива на Метални полезни изкопаеми

През годината от рудодобива са възстановени 214,7 ha при 185,5 ha за 2008 г. и 230,8 ha за 2007 г (фиг. 9). Общата площ на нарушените и рекултивирани земи към края на 2009 г. е 1 165,7 ha нарушени и 1 727,5 ha -рекултивирани. През 2009 г. за техническа и биологична рекултивация на нарушени земи са изразходвани 36,2 млн. лв. Към 31.12.2009 г. съотношението на нарушени площи към общо рекултивирани площи е почти 1:1, като цяло развитието на процеса е задоволителен.

Фиг. 9. Рекултивирани терени при добива на Руди, ha

Източник: ИАОС

Неметални материали и суровини

Добивът на неметални материали и суровини отчита леко повишение, с около 6 – 7 M t. При генерираните и обезвредените отпадъци не се забелязва съществена промяна.
Възстановените и рекултивирани земи от добива остават почти постоянни. Към 31.12.2009 г. съотношението на нарушените площи към общо рекултивираните площи е 5:1, което определя процеса като незадоволителен.

Неметалните материали и суровини са високачествени глини, каолингипс, перлити, фелдшпати, каменна сол, скални строителни материали (гранити, риолити, сиенити, мрамори, варовици, мергели, доломити).

При добив на неметални материали и суровини са регистрирани 253 депа и хранилища в експлоатация от 210 предприятия.

През 2009 г. са добити 37,2 Mt неметални материали и суровини. Генерирани са 3,1 M t отпадъци при добива и първичната преработка, а обезвредените отпадъци са 2,8 Mt. (фиг. 10). Общото количество натрупани отпадъци при добив на неметални материали и суровини към 31.12.2009 г. възлиза на 74,5 Mt.

Общо добитите маси и общо преработените маси при добив на неметални материали и суровини от първичната преработка са съответно 950,3 Mt и 822,5 Mt.

Фиг. 10. Добив, генерирани и обезвредени отпадъци, Mt

Източник: ИАОС

При добив на неметални материали и суровини 90 % (227 броя) от депата са от насипен и 10 % (26 броя) са от намивен тип (фиг. 11).

Фиг. 11. Вид депа при добива на неметалните материали и суровини

Източник: ИАОС

При добив на неметални материали и суровини заетата и проектната площ на депата и хранилищата от добива и първичната преработка е съответно 532,5 ha и 785,3 ha. (фиг. 12 и 13.). Остатъчният капацитет съставлява близо ½ от проектният капацитет при депата и хранилищата. (фиг. 12 и 13).

Фиг. 12 и 13. Характеристики на депата и хранилищата (Минни съоръжения) от добива на Неметални материали и суровини

В процеса на добив и първична преработка на неметални материали и суровини през 2009 г. са възстановени и рекултивирани 61,6 ha земи, при възстановени за 2008 г. 59,6 ha. (фиг. 14). Към края на годината размерът на нарушените земи възлиза на 3 479,2 ha и общо възстановени и рекултивирани към 31.12.2009 г. 817,4 ha земи. През 2009 г. за техническа и биологична рекултивация на нарушени земи от добива на неметални полезни изкопаеми са изразходвани 758 599,3 лв.

Към 31.12.2009 г. съотношението на нарушените площи към общо рекултивираните площи е 5:1, като цяло развитието на процеса е незадоволителен.

Фиг. 14. Рекултивирани терени от добива на Неметални материали и суровини, ha

Източник: ИАОС

ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ПРИ ДОБИВА НА ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА

Мероприятия през 2009 г. във връзка с ПМС № 140/1992 г., ПМС № 195/2000 г., ПМС № 74/1998 г.

За ограничаване въздействието на минно- добивната и преработвателна дейност върху компонентите на околната среда, през 2009 г. са изпълнявани редица мероприятия, както от страна на дружествата в експлоатация, така и по силата на ПМС № 140/1992 г. за рудодобива, ПМС № 195/2000 г. за въгледобивната промишленост, ПМС № 74/1998 г. за уранодобивната промишленост, както и ПМС 173/2004 г. за отстраняване на щети от стари замърсявания до момента на приватизация.

По линия на ПМС № 140/23.07.1992 г. за преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективни производствени мощности и последвалите го изменения и допълнения, продължават дейностите по ликвидация и рекултивация на минни обекти, включени в Приложение № 1 на Постановлението. За 2009 година са изразходвани 4 088 162 лв. за предпроектни проучвания, изготвяне на идейни и работни проекти и за тяхното изпълнение.

По-мащабни обекти, които са изпълнявани през 2009 г. по дружества са:

“Бургаски медни мини”ЕАД

• Техническа и биологическа рекултивация на рудник “Пропаднала вода”;

• „РП „Мерки за минимизиране на риска от пропадания и деформации в уч-к „Пропада” в района на международен път Малко Търново – Истанбул

• „Мониторинг на хвостохранилище „Върли бряг” и хвостохранилище „Росен”

• „Техническа и биологична рекултивация на нарушени терени от дейността на рудник „Зидарово”.

“Панагюрски мини”ЕАД

• Инвестиционен проект „Техническа ликвидация на подпорна стена към приемни бункери, утайници за пиритен концентрат и рекултивация на терени в района на рудник „Елшица”;

• Работен проект „Рекултивация на замърсени и нарушени терени от дейността на рудник „Радка”.

“Еко Елшица”ЕООД

• Мониторинг на хвостохранилищата “Елшица” и „Радка”.

“Еко Медет”ЕООД

• Хвостохронилище „Медет”. Рекултивация на откоси и площи извън границите на концесията, изграждане на дренажни и отводнителни съоръжения в зоната на стените

• РП „Мониторинг на хвостохранилище „Медет”;

• РП : „Рудник „Медет”- Управление и пречистване на води и мониторинг” – І етап

“Чипровец”ЕАД

• РП: Рудник „Мартиново”. Техническа ликвидация на сгради и съоръжения към подобект „Претоварна база – с. Боровци”;

“Маджарово”ЕАД

• Предварителни прединвестиционни проучвания за Управление и пречистване на водите в Маджаровското рудно поле

• Рекултивация на отвали и пром. площадк на рудник “Маджарово” ;

• Мониторинг на обект „Хвостохранилище „Маджарово – 1” и „Временно хвостохранилище „Маджарово”.

“Горубсо Рудозем”ЕАД

• Техническа ликвидация, рекултивация на нарушени терени и отвали за подобекти “Язовирна стена” и “Временно водоснабдяване към р-к “Рибница”;

• “Мониторинг на руднични води при утаител на VІІ-ма площадка, рудник „Рибница” и рудник „Шахоница”.

„Елисейна”ЕАД(н)

• Консервация и рекултивация на хвостохранилище “Елисейна”.

• „Рекултивация на нарушени терени в района на рудник „Плакалница”

По линия на ПМС №195/2000 г. за техническа ликвидация, консервация и преодоляване на вредните последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въгледобива продължават дейностите по ликвидация и рекултивация на обектите, включени в Постановлението. За 2009 година са изразходвани 7 213 470 лв. за предпроектни проучвания, изготвяне на работни проекти и за тяхното изпълнение

По-мащабни обекти, които са изпълнявани през 2009 г. са:

• Техническа ликвидация на надземен комплекс на мина „Здравец”;

• Техническа ликвидация на надземен комплекс на рудник “Миньор”

• Ликвидация на надземен комплекс на мина „Пирин”;

• Рекултивация на нарушени терени, промишлени площадки и табани на територията на Хасковска област;

• Рекултивация на нарушени терени, промишлени площадки и табани на територията на област Стара Загора;

• Техническа ликвидация на рудник “Света Анна” от Мини „Перник”.

• Техническа ликвидация на подземна минна болница в Мини „Перник”.

• Техническа ликвидация на подземно защитно съоръжение в Мини “Перник”.

• Ликвидация на Трета младежка палата на “КОЛОШ - БД“ ЕООД /л/,

• Ликвидация на Централна Обогатителна Фабрика на Мина “Антра” ЕАД /л/,

По линия на ПМС №74/1998 г. за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина продължават дейностите по ликвидация и рекултивация на обектите, включени в Постановлението. За 2009 година са изразходвани 2 629 583 лв. за предпроектни проучвания, изготвяне на работни проекти и за тяхното изпълнение.

По-мащабни обекти, които са изпълнявани през 2009 г. са:

• Пречистване на замърсени с уран руднични води на обектите „Искра”, „Бялата вода” и „Чора”;

• Доизграждане на мониторингова мрежа и мониторинг на обектите от закрития уранодобив;

• Рекултивация на нарушени терени на обект „Искра”.

• Рекултивация на нарушени терени на Буховското рудно поле – участък „Чора”.

• Довършителни работи по рекултивация на нарушени терени на рудници “Дружба 1” и “Дружба 2”, с. Елешница, област Благоевград.

• Техническа и биологична рекултивация на утайник на руднични води в землището на с. Елешница, област Благоевград.

Превантивен контрол

Осъществяването на превантивният контрол започва в началото на всяка година, с разглеждането и приемането на годишните технически проекти на дружествата за добив и първична преработка на подземните богатства. В проектите, освен технологията на добив и първична преработка на подземните богатства, се залагат и мероприятия по опазване на околната среда. Всички минни предприятия са задължени в срок до 30^-ти март да внесат в МОСВ за съгласуване годишните си проекти. В случай на констатирани пропуски, несъответствия и нарушения в инженерните разработки, се дава срок за тяхното отстраняване, след което проектите се съгласуват.

РИОСВ по места извършва регулярни проверки на минните дружества и осъществява контрол върху параметрите на околната среда, повлияна от минната дейност. При установяване на замърсявания над пределно допустимите стойности се правят предписания за отстраняването им, а на виновните лица се налагат санкции, според вида и степента на замърсяването.

1 Милиона тона