Състояние на почвените ресурси и почви

Почвата, като компонент на околната среда е незаменим, ограничен и практически невъзстановим природен ресурс, което налага опазването му от вредни въздействия и унищожаване, както и неговото устойчиво ползване.

Най-разпространените форми на увреждане на почвите са химическото замърсяване с тежки метали, различни форми на деградационни процеси като ерозия, вкисляване и засоляване.

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Почвите в страната са в добро екологично състояние, както по отношение на запасеност с биогенни елементи/ органично вещество, така и по отношение замърсяване с тежки метали и металоиди. Няма регистрирани почвени замърсявания с устойчиви органични замърсители.

Оценка състоянието на почвите се извършва в рамките на Националната система за мониторинг на почви, въз основа на мрежа 16х16 km, в която се извършват проучвания в 407 пункта, чрез наблюдения на набор от показатели - тежки метали, устойчиви органични замърсители, въглерод, азот и фосфор. Изборът на показатели позволява да се извърши оценка на състоянието на почвите. Периодичността на наблюдение е 5 години. Мрежата е изградена през 2004 г., а за първа базова година се приема 2005 г., през 2010 г. предстои следващия пълен цикъл на наблюдение. Допълнително, с цел валидиране на получените данни, ежегодно се наблюдават състоянието на почвите в ¼ от общия брой пунктове.

Извършените наблюдения в периода 2004-2009 г. позволяват да се направи заключение, че почвите в страната са в добро екологично състояние, както по отношение на запасеност¹ с биогенни елементи/органично вещество, така и по отношение замърсяване с тежки метали и металоиди. Стойностите на медианата са изцяло над приетите стойности за средна запасеност² и под регламентираните максимално допустими концентрации (табл. 1-2, фиг. 1). Регистрирани са превишения на максимално допустимите концентрации (МДК)³едва в 5,98% от общия брой пунктове (24 броя). Няма превишения на МДК за живак.

Таблица 1. Статистически данни за измерените съдържания на биогенни елементи, 2005-2009 г.

Фиг. 1. Разпределение на биогенните елементи/ органично вещество по степен на запасеност, 2005- 2009 г.

Източник: ИАОС, Национална система за мониторинг на почви 2004-2009 г.
1- обработваеми земи
2- пасища и ливади

Таблица 2. Статистически данни за измерените съдържания на тежки метали и металоиди, 2005- 2009 г.

Източник: ИАОС, Национална система за мониторинг на почви 2005-2009 г.
1-обработваеми земи
2-пасища и ливади

Таблица 3. Брой пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с установени превишения на МДК през 2005-2009 г.

В 2,74% от пунктовете с регистрирани стойности над МДК попадат на териториите на обработваеми земеделски площи, останалите 3,24% се намират на постоянно затревени терени.

В някои пунктове са регистрирани превишения на МДК на повече от един елемент.

Измерените съдържания на устойчивите органични замърсители, в периода 2004- 2009 г. са в пъти по- ниски от пределно допустимите концентрации, като полихлорираните бифенили са под границата на откриване, а в 98,9% от пробите полиароматните въглеводороди са под МДК.

Провежданият контрол при използването на продукти за растителна защита, включително и по отношение на реда за одобряване на нови продукти, е нормативно регулиран и на този етап не представлява източник за трайни замърсявания на почвите.

Във връзка с наличието на складове със залежали и/ или забранени продукти за растителна защита, допълнително се обследват райони/ площадки в близост до тях- места, в които се очаква замърсяване на прилежащите терени, вследствие на течащи покриви, разградени постройки и излагане на продуктите на атмосферните влияния. От изпитани проби за съдържания на хлорорганични пестициди, над 80% от измерените съдържания са под откриваемия минимум.

ЕРОЗИЯ НА ПОЧВАТА

Проследявайки ерозионните процеси за последните години се наблюдава слаба тенденция към ограничаване на процеса, особено по отношение на средногодишните почвени загуби.

Водоплощната ерозия² засяга над 60% от земеделските земи, в различна степен на проявление, като оценката на средногодишната ерозия възлиза на около 55 млн. t. През 2006 г. бе подобрен математическият модел за оценка като бяха прецизирани редица показатели: ерозионна податливост на почвата, влияние на релефа и т.н. В резултат на това, крайната оценка за средногодишните почвени загуби за 2006 г. бяха значително по-ниски. Проследявайки ерозионните процеси през 2009 г. (след обновявяне на модела с данни за интензивните валежи за същата година) се наблюдава леко повишаване на площното разпространение (10 395 397 ha), но пък средногодишните почвени загуби намаляват с 11% в сравнение с 2006 г. и възлизат на 5,3 t/ha/y.*(фиг. 2).

Площите с умерени тези с умерен до висок ерозионен риск намаляват в сравнение с 2006 г. и се равняат на 1 539 597 ha. Разпределението на останалите площи е следното: със слаб и слаб до умерен ерозионен риск - 3 455 964 ha; с висок - 192 712 ha; с много слаб риск 4 377 714 ha (фиг. 5).

С висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата са 1,7% от територията на страната (среден интензитет 5 до 10 t/ha/y); с умерен 9.2% (среден интензитет 5 до 10 t/ha/y).

Най- широко разпространение на процеса е установено за общините в области: Ловеч, Габрово, Кърджали, Благоевград и Сливен, където са загегнати до 40% от общата територия. Продължават да бъдат най-силно ерозирани водосборите на реките Арда, Долна Струма, Искър и Тополница, на водните течения по южните склонове на Стара планина и Средна гора (фиг. 3).

Видът на почвообработките и начина на трайно ползване на земите са основните причинители на процеса (изключвайки природните и климатични фактори). Над ¼ от използваната земеделска площ (35,5% от обработваемите и 1,9% от трайните насаждения) са с умерен риск от ерозиране. Средногодишният интензитет на ерозията варира в зависимост от начина на земеползване от 20.6 t/ha/y(трайни насаждения) до 7 t/ha/y (ниви).

НПРС³ включва специализира мярка за борба с ерозията, чрез която от 2009 г. земеделските производители се поощряват да прилагат противоерозионни дейности- подходящи почвообработки, поддържане на постоянна тревна покривка и т.н. В края на програмния период 2007-2013 г., в резултат на прилагане на тази компесаторна мярка, се очакват реални резултати за ограничаване на процеса.

През 2009 г. 34 % от обработваемити земи в България са засегнати от ветрова ерозия, но се наблюдава тенденция към леко намаляване на засегнатите площи.

Един от основните деградационни процеси на почвата е ветровата ерозия⁴. В резултат на нея става отвявяне и насипване на почвени частици и растителни остатъци под въздействието на силни (над 10 m/s) ветрове.

През последните години тенденциите в световен мащаб са към слабо нарастване интезивността на ветровата ерозия, като главна причина за това се изтъква увеличената честота на: силните ветрове, засушаванията и нецелесъобразната система на земеделие.

Съгласно използваният математичен модел за оценка риска от ветровата ерозия в България през 2009 г. се наблюдава процес на леко намаляване (в сравнение с 2008 г.) на засегнатите площи - 3 798 429 hа. Средно годишното количество загуби се задържа и е 0,21 t/hа. През 2009 г. 34 % от обработваемити земи в страната са засегнати от ерозия причинена от вятъра.

През наблюдаваната година се забелязва следната особеност: площите с много висок и слаб риск от ветрова ерозия намаляват в сравнение с предходната година и възлизат съответно на 87 163 hа и 2 663 564 hа (фиг. 4), това намаление (както и в предходната година) се компенсира от увеличаване площите на земите с умерен и висок риск. Наблюдаваната тенденция се дължи от една страна на климатичните и почвенни особености в страната, а от друга на прилаганата система на земеделие (фиг. 5).

Фиг. 4. Разпределение на площите (хил. ha) засегнати от ветрова ерозия по степен на ерозионен риск

Източник: ИАОС

Фиг. 5. Тенденции в развитието на ветровата ерозия, 1000 ha

Източник: ИАОС

Земите с умерен риск и висок риск през 2009 г. в сравнение с предходната година се увеличават и площите им възлизат съответно на 682 641 hа и 365 062 hа.

Най-засегнати от проявата на ветрова ерозия през 2009 г. са земеделските територии (нивите) в областите: Добрич (74%), Русе (59%) и Ямбол (57%), следват Варна (44%), Бургас (31%) и София-град (26%). Много малка е частта от земеделските територии на областите Добрич, Варна, Бургас и София област с много висок риск от ветрова ерозия, като най-голям е делът на площите с висок риск в област Добрич - 64 493 ha (14,5% от територията на областта).

ВКИСЛЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ

През 2009 г. степента на вкисляване в пунктовете за мониторинг се запазва. Степента на наситеност с бази (V3%) остава относително висок, което изисква прилагане на мелиоративни дейности и добри земеделски практики, съобразени с конкретните почвени условия. За ограничаване на развитието на процеса на вкисляване при обработваемите почви е необходимо прилагане на подходящи модели на торене. При изоставените терени се налага ограничаване на процесите на ерозия, прилагане на стопански решения за увеличаване на почвеното плодородие и извършване на варуване, съобразно конкретните условия на засегнатите площи.

Вкисляването на почвите се дължи на емисии от промишлени процеси, природни биохимични цикли, а за обработваемите почви - и от едностранчивото (без фосфор и калий) торене с азотни торове.

Основен фактор за вкисляването на почвите в България е едностранчивото торене с азотни торове. Успоредно с процеса на вкисляване се променя подвижността и достъпността на редица почвени елементи, които оказват пряко и косвено влияние върху системата почва-растение-човек.

Делът на почвите с кисела реакция е около 1 500 00 hа от обработваемите земи или приблизително 11% от обработваемата площ. От тях 500 000 hа земеделски земи са с киселинност, токсична за повечето земеделски култури.

През 2009 г. в рамките на НСМОС, наблюдението на процеса се извърши върху 25 брой пунктове /полигони/, разположени на характерни за страната агропочвени групи. Върху карбонатни и типични черноземи, както и върху смолници и черноземовидни почви не са предвидени пунктове за наблюдение и контрол. Счита се, че дори при интензивно торене, те не се вкисляват поради силната им буферна способност.

Изменението на някои от основните показатели, характеризиращи състоянието на киселите почви, установени при мониторинговото наблюдение за 2009 г., са представени на фиг. 6 и таблица 4 (съдържание на подвижен АІ, стойности на рН и степен на наситеност с бази ( V₃% ) за 0-20 и 20-40 сm почвени хоризонти).

Фиг. 6. Вкисляване на почвите в България, 2009 г.

Източник: ИАОС

Таблица 4. Вкисляване на почвите в Р България, 2009 г.

Източник: ИАОС, Национална система за мониторинг на почви 2009 г.

При наблюденията, извършени в периода на прилагане на мониторинг по вкисляване на почвите 2002 – 2009 г. се очертават следните тенденции:

• Установяване на киселинно – алкално равновесие при необработваемите терени, свързано с изменения на показателите, характеризиращи вредна почвена киселинност до стойности, определящи по – слаба степен на вкисляване от първоначално установената

• Установяване на активни на ерозионни процеси в райони с развит процес на вкисляване на изоставени и необработваеми терени

• Развитие на процеса на вкисляване при обработваеми почви, определено главно от интензивността на използване на хидролитично кисели азотни торове.

ЗАСОЛЯВАНЕ И АЛКАЛИЗАЦИЯ НА ПОЧВИТЕ

Степента на развитие на процесите на засоляване се определят от климатичните, хидроложките и стопанските условия. Голяма част от засолените почви представляват главно изоставени земеделски ниви и не се обработват, поради намаленото плодородие. Включването им в обработваемия фонд на страната е възможно след корекция на съществуващите дренажни системи и извършване на химични мелиорации, съобразени с конкретните условия на всеки обект.

Засоляването на почвите е процес, при който се увеличава съдържанието на водноразтворимите соли и/или обменен натрий в почвите в количества, влияещи негативно на техните свойства, респективно на продуктивния им потенциал. В България са регистрирани около 35 500 ha обработваеми площи, засегнати от процесите на засоляване, като 252 ha са засолени с нормална сода и хлориди. Процесите засягат главно областите Бургас, Варна, Велико Търново, Плевен, Пловдив, Сливен, Стара Загора и Ямбол

Засолените почви са типичен представител на почвите с неблагоприятен състав и свойства за развитие на растенията. Към тях се отнасят т.н. солончаци (същински засолени почви), чиято най- съществена педогенетична особеност е значителната концентрация на водноразтворими соли в почвения профил и т.н. солонци (алкални почви, съдържащи и в по- малко количество хидролизно- алкалния нормален натриев карбонат (сода) и натрий в обменно състояние (над 20% от (Т-сорбционен капацитет). В определени случаи условията на почвообразуване се комбинират така, че се създават предпоставки за едновременно протичане на солончаков и солонцов процес.

В зависимост от съдържанието на обменен натрий почвите се делят на няколко групи, като почви съдържащи обменен натрий по- малко от 5 % от сорбционния капацитет не се считат за солонцевати, тъй като натрия в посоченото количество не предизвиква пептизация на почвените колоиди. Следователно при характеризиране (оценка) и контрол на засолените почви е необходимо да се установи общата им солева концентрация и т.н. степен на солонцеватост, т.е. какво количество от сорбционния капацитет се пада на обменния натрий.

Мониторинга на процеса на засоляване на почвите се провежда в 12 броя постоянни стационари. Измерват се 8 показатели / водоразтворими Na⁺, Cl, SO₄^2-, HCO₃^- и CO₃^2-, обменен Na⁺, сорбционен капацитет на почвата/ и подземните води. Периодичността на пробовземане е два пъти годишно /Май и Септември/. Пунктовете са представителни за засолени почви.

Степента на засоляване, изразена като съотношение на обменния натрий към сорбционния капацитет за пунктовете от мониторинговата мрежа, е представена на фиг. 7.

Фиг. 7. Степен на засоляване в периода 2007 – 2009 г.,%

Източник: ИАОС, Национална система за мониторинг на почви 2009 г.

В повече от наблюдаваните пунктове се наблюдават сезонни изменения в съдържанието на водоразтворимите соли. Измиване на солите по дълбочина – през пролетния период и леко увеличаване – през есенния сезон.

В някои от пунктовете за тригодишния период (2007–2009 г.) на наблюдение се установява намаляване съдържанието на обменен Na и някъде липсва солонцеватост (Пловдив, Новград, Брест, Загражден, Дъбован), както и намаляване стойностите на рН (Житница). В други пунктове – рН силно се завишава поради наличие на нормални карбонати, и % на обменния Na от Т се увеличава (Рудник, Каменар). В пункта при с. Белозем, Пловдивско за тригодишния период на наблюдение не се наблюдава намаляване на засоляването – рН и съдържанието на обменен Na остават много високи.

Така за подобряване на свойствата на почвата при Житница, Стралджа, Кермен, Белозем, Рудник и Каменар е необходимо провеждане на химическа мелиорация.

Извършените мониторингови наблюдения по засоляване на почвите в периода 2007 – 2009 г. очертават следните зависимости:

• При по-високи от нормалните количества на падналите валежи се регистрира промиване на водоразтворимите соли в дълбочина на почвата. Процесите на разсоляване се установяват трайно при ефективно действие на съществуващите дренажни системи.

• В районите с наличие на сода в почвения разтвор се отбелязва увеличаване на стойностите на почвената реакция в резултат на протекъл разсолителен процес.

• Съдържанието на обменен натрий не се променя съществено.

УПЛЪТНЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ

Уплътняването на почвите е процес засягащ основно земеделските земи. Главната причина за появата му е неправилна обработка, а именно използване на тежки селскостопански машини при висока влажност на почвите. Процесът е включен като заплаха в Европейската стратегия за опазване на почвите. Поради спецификата на земеделието в Р.България на този етап е трудно да се представят данни за обхвата на този процес за България.

ПОЧВЕНО ЗАПЕЧАТВАНЕ

Почвеното запечатване през последните години се оценява като съществена, глобална заплаха за унищожаване на почвите. Това са почви, използвани и трайно застроени за селищно изграждане, промишлено и инфраструктурно строителство, търговски и транспортни участъци, пътна и железопътна мрежа и др. В периода 1990 - 2000 г. отнемането на земя за такива нужди е около 1000 m² /y или 275 000 ha /d за територията на 27-те страни членки. Процентът на трайно застроените площи нараства до 5,7 % (от 176 000 до повече от 186 000 km².). За България те представляват около 5% от общата територия (над 560 000 ha), но има райони където тези проценти са значително по- високи. През последните 20 години за Европа застроените райони са се увеличили с 20 %, докато населението само с 6 %. В България темпът на нарастване на почвеното запечатване е по – слаб, но в същото време общата численост на населението намалява. Процесът е по – силно изразен за крайбрежните райони и курортните селища, където строителството бележи най- висок ръст. Очаква се през следващите години процесът да е още по – силно изразен поради планираните за реализация инфраструктурни проекти.

СВЛАЧИЩА И АБРАЗИОННИ ПРОЦЕСИ

За периода 2000-2009 г. в страната са регистрирани около 1 533 свлачища на обща площ от 20 529 ha. Свлачищните райони са преди всичко в населените места и по-малко по общинската пътна мрежа. Дължината на абразионния бряг е 221,8 km. Тенденцията и през 2009 г. е увеличаване броя на свлачищата и засегнатата територия

Свлачищата нанасят щети върху инженерната инфраструктура и облика на територията във всички области в страната. Проявата и/или активизирането им се дължат на природни (геоложки строеж на района, движения по разломи, земетресения, колебания в нивата на подземни води) и техногенни фактори (въздействия в резултат на човешка дейност – извършване на дълбоки изкопи, прокарване на пътища, добив на полезни изкопаеми, претоварване на горната част на терена от насипи или ново строителство).

Съгласно Закона за почвите и Закона за устройство на територията, предотвратяването и ограничаването на свлачищните и абразионни процеси е от компетенцията на Министерството на регионалното развитие и благоустрояване. Инвестиционната програма на МРРБ за геозащитна дейност се осъществява чрез превантивна дейност, разрешителни режими и управление на проекти. Разходите за извършената превантивна дейност през 2009 г. са в размер на 389 972 лв, а за управление на проекти за ограничаване на свлачищните процеси, са в размер на 6 231 874 лв. Подадени са 102 преписки за инвестиционни намерения в свлачищни райони.

За периода 2000-2009 г. в страната са регистрирани около 1 533 свлачища на обща площ от 20 529 ha. Свлачищните райони са преди всичко в населените места и по-малко по общинската пътна мрежа. Дължината на абразионния бряг е 221,8 km.

През 2009 г. са регистрирани 20 нововопроявени свлачища с обща площ около 83,5 ha. Най-много нови свлачища има в област Кюстендил - 3 броя с обща площ 0,4 ha, а София (град) е областта с най-голям дял засегната от свлачищни процеси територия – 3,5 ha. (фиг. 8).

Фиг. 8. Разпределение на площите засегнати от свлачищни процеси, ha

Източник: МРРБ

За последните 5 години (2005 – 2009 г.) тенденцията е увеличаване на свлачищните процеси, като проявата на свлачищната активност е през пролетния сезон след снеготопене и интензивни валежи. През 2009 г. площите засегнати от свлачища, а и общият им брой в сравнение с предходните години е по-малък. (фиг. 9). Свлачищата са регистрирани в райони, в които не са извършвани проекто- проучвателни дейности и съответно не се изпълняват укрепителни мероприятия.

Фиг. 9. Разпределение на новопоявилите се през 2009 г. свлачища (брой и площ)

Източник: МРРБ

Предприетите мерки за намаляване щетите от свлачищата са насочени към:

• намаляване на икономическите загуби в урбанизираните територии, транспорта и туризма чез ликвидиране последствията от свлачищните и абразионни процеси;

• възстановяване и подобряване на екологичното равновесие в нарушените територии.

ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ И ПРОГРАМИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПОЧВИТЕ

Опазването на почвите изисква комплексен подход и последователни действия. Уврежданията на почвите са в резултат на неустойчиви, вредни за околната среда, производствени практики във всички сектори на икономиката. За предотвратяване на тези процеси е необходима последователна политика, подходяща нормативна база и значителен финансов ресурс (стимулиращ/ поощряващ). В същото време, за почвите е характерно, че те са „частна” собственост и от уменията и знанията на всеки един член на обществото съществено зависи тяхното опазване и съхранение за следващите поколения.

Понастоящем липсват мерки на Общностно ниво за опазване на почвите. Това е основната причина поради която предприетите мерки за опазване на почвите през 2009 г. са повече индиректни отколкото директно ориентирани и последователни, както се изисква от Закона за почвите. Действията, предприети през 2009 г. са свързани предимно с превантивния контрол чрез процедурите за екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда по глава шеста на ЗООС и , както чрез издаваните комплексни разрешителни по чл. 117 на ЗООС. Контролната дейност, извършвана чрез РИОСВ и изпълнението на ежегодните програми за мониторинг на почвите позволяват да се следи състоянието на почвите.

Като страна членка по Конвенция за борба с опустиняването , през 2006- 2007 г. се разработи и през 2008 г. се одобри Национална програма за действие (НПД) за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването, в която се интегрират усилията на централната и местна администрация (общини), граждани, земеделски производители и оператори на производствени единици, наука и неправителствени организации, за провеждане на дългосрочна политика за опазване и устойчиво използване на почвите. За съжаление НПД остана само един добър стратегически документ, който така и не се възприе като инструмент за последователни и обединени действия в областта на опазване на почвите.

Националната програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. на този етап е единствената програма, по разбираеми причини, която се развива, изпълнява и допринася за опазването на почвите. Акцентът на цялата програма е не върху ползването, а върху въвеждане на земеделски и горски практики, намаляващи негативното въздействие върху околната среда и ограничаващи почвените деградационни процеси.⁵

Опазването на почвите се постига и чрез въвеждане на биологичното земеделие. Целите са описани в Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година и са насочени към опазване чистотата на почвата, водата, растенията и животните и равновесието между тях, към високата степен на биологично разнообразие, използването по отговорен начин на енергията и природните ресурси. По данни на ЕВРОСТАТ тези площи за Р.България към 2009 г. са 4955,47 ha и ще се увеличат с 7362,28 ha след преминаване на преходния период, съгласно Наредбата за биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях За опазване на почвите допринасят и площите заети от диворастящи култури в размер през 2009 г. от 401 425,90 ha.

Значителен ресурс се отделя за ограничаване на свлачищата и абразията. В МРРБ се работи по редица програми и проекти за геозащитна дейност, както следва:

• Национална стратегия за прогнозиране, предотвратяване и ликвидиране на последствията от свлачищните процеси в Република България;

• Национална програма 2007-2015 г. за укрепване на свлачищата, предпазване на Дунавския и Черноморския бряг от ерозията и абразията и предпазване на техническата инфраструктура и населените места от свлачищни процеси;

• Национална програма за укрепване свлачищата по Черноморското крайбрежие;

• Национална програма за борба с ерозията и укрепване брега на р. Дунав;

• Регионални програми за укрепване на свлачищата във вътрешността на страната;

• Проект "България - защита на речните и морски брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси;

• Генерална схема за брегозащита на Българското Черноморско крайбрежие;

• Проект “България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”

В урбанизираните територии усилията са насочени към запазване, разширяване и изграждане на нови зелени площи. На европейско ниво предстои разработване на технически документ по “запечатване”, който ще допринесе за урегулиране на презастрояването и опазване на почвите в населените места.

Очаква се в близките години обединените усилия на национално и регионално ниво чрез разработване и изпълнение на Националната и общински програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите (чл. 24, ал. 1 и чл. 26 от Закона за почвите), да се дадат видими положителни резултати по отношение на запазване и подобряване на състоянието на почвите. Предстои изпълнение на изискването на Закона за опазване на околната среда и Закона за почвите за създаване на методики за извършване на инвентаризация на увредените почви и поетапно изграждане на регистър за управлението им в т.ч. необходимите възстановителни мероприятия и поддържането им.

1 запасеност- съдържание на биогенни елементи

² средна запасеност- оптимално съдържание

³ "Максимално допустима концентрация" е съдържание на вредно вещество в почвата в mg/kg, превишаването на която при определени условия води до нарушаване на почвените функции и до опасност за околната среда и човешкото здраве. Наредба №3- ДВ 71/2008 г.

2¹ оценката се извършва съгласно математически модел по уравнението USLE, (http :// www.fao.org /docrep/ t1765e/t 1765e0 e .htm)

3 Национална програма за развитие на селските райони

4 Оценката се извършва според математически модел по уравнението WEQ, (http://www.weru.ksu.edu/nrcs/weq.html)

5 Виж раздел „Селско стопанство”