ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2009 г. (издание 2011 г.)

Лични средства

Състояние и качество на атмосферния въздух

ОЦЕНКА НА ЕМИТИРАНИТЕ ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА

state-good.jpgПрез 2009 г. в сероочистващите инсталации са уловени 461,9 хиляди тона серен диоксид.
state-good.jpgПрез 2009 г. нивата на емисиите на азотен диоксид, амоняк и неметанови летливи органични съединения са значително под поетите международни ангажименти на страната за 2010 г.
state-bad.jpgЕмисиите на серен диоксид за 2009 г. са 657 хил. тона. Ангажиментите на страната за 2010 г. са за 836 хил. тона, докато ангажиментите на страната по Националната програма, приета с решение №261 на МС са за 380 хил. тона.
state-bad.jpgБитовото отопление е основен източник на ФПЧ10, емитирайки 48% от общото количество, изхвърляно в атмосферата.

Инвентаризация на вредни вещества във въздуха

Източниците на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, разпределени в единадесет групи са представени в следващата таблица. Инвентаризацията1 обхваща следните вещества: серни оксиди (SОx), азотни оксиди (NОx), неметанови летливи органични съединения (NMVOC), амоняк (NH3), въглероден оксид (СО), тежки метали (живак - Hg, кадмий – Cd, олово – Pb), полициклични ароматни въглеводороди (РАH) диоксини и фурани (DIOX), полихлорирани бифенили (PCBs), фини прахови частици (ФПЧ10) и някои др. специфични замърсители.

Таблица 1. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух за 2009 г., по групи източници

Групи източницина емисии

SОx *
(x 1000 t/y)

NOx**
(x 1000 t/y)

NMVOC
(x 1000

t/y)

NH3
(x 1000 t/y)

CO
(x 1000 t/y)

Hg
t/y

Cd
t/y

Pb
t/y

РАН
t/y

DIOX
g/y

PCBs
kg/y

ФПЧ10
(x 1000 t/y)

№1 ТЕЦ

617,252

49,433

0,064

-

1,008

0,353

0,245

2,646

0,001

2,108

0,001

9,189

№2 Битово горене

7,506

3,488

28,565

0,106

175,764

0,057

0,076

2,027

24,567

24,497

2,800

21,711

№3 Горивни процеси в индустрията
(в т,ч, производство на енергия)

8,865

8,293

0,145

0,001

2,185

0,552

2,622

219,247

22,265

5,304

0,698

0,866

№4 Негоривни производ-ствени процеси

23,218

15,936

8,250

1,067

11,336

0,134

0,224

12,54

39,195

4,480

-

7,982

№5 Добив и преработка на изкопаеми горива

-

-

2,048

-

-

-

-

-

-

-

-

-

№6 Използване на разтворители

-

-

8,241

-

-

-

-

-

1,688

-

-

-

№7 Пътен транспорт

0,205

81,867

63,262

0,71765

265,179

-

0,020

3,070

0,085

0,251

54,600

5,015

№8 Друг транспорт

0,067

1,487

0,135

0,00014

1,202

-

0,0002

50,26

0,001

0,218

-

0,029

№9 Третиране и депониране на отпадъци

0,002

0,066

0,332

10,947

0,003

0,079

0,079

0,923

0,001

0,805

0,013

-

№10 Селско стопанство

-

3,840

35,374

38,282

1,997

-

-

-

-

-

-

-

№11 Природни източници

-

0,357

185,807

0,000

16,191

-

-

-

-

-

-

-

Общо

657,115

164,767

332,223

51,121

474,865

1,175

3,266

290,713

87,803

37,66

58,112

44,792

Източник: НСИ и ИАОС
* изчислени като серен диоксид
** изчислени като азотен диоксид

Подробен анализ за дела на основните групи източници при формирането на емисиите на серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NO2), неметанови летливи органични съединения (NMVOC), амоняк (NH3), въглероден оксид (CO) и олово (Pb) е представен в следващия текст и фиг. 1

Фиг. 1. Дял на основните групи източници на емисии за съответните вредни вещества през 2009 г., %

Серен диоксид

Азотен диоксид

3air_html_649af3d3.gif

3air_html_2e6eb008.gif

Амоняк

Неметанови летливи органични съединения

3air_html_meed3309.gif 3air_html_m46695aa.gif

Оловни аерозоли

Въглероден оксид

3air_html_m1d50c692.gif 3air_html_43d88535.gif

Източник: НСИ и ИАОС

Основни изводи:

  • Енергетиката е най-големият източник на серен диоксид – 93,9% от общото емитирано в страната количество. През годината в сероочистните инсталации на ТЕЦ „Марица Изток 2” и ТЕЦ „Марица Изток 3” са уловени 458,9 хиляди тона серен диоксид.

  • Основни източници на азотни оксиди са пътния2 транспорт и ТЕЦ. През годината те са източник съответно на 49% и 30% от общото количество, емитирано в страната от антропогенна дейност и природа;

  • Селското стопанство емитира 75% от общото количество амоняк. Друг основен източник е третирането и депонирането на отпадъци - 21%;

  • Основен източник на неметанови летливи органични съединения е природата – 56% от общото емитирано количество за страната. Делът на пътния транспорт и селското стопанство е съответно 19% и 11%;

  • Горивните процеси в индустрията изхвърлят в атмосферата 76 % от емисиите на олово в атмосферата. Пътният транспорт, който до края на 2003 г. беше основен източник на емисии на олово, след прекратяване употребата на оловни бензини емитира само 1% от общото количество олово.

  • Пътният транспорт и бита, като най-големите източници на въглероден оксид, емитират съответно по 57% и 37% от националните емисии;

  • Битовото отопление е основен източник на ФПЧ10, емитирайки 48% от общото количество, изхвърляно в атмосферата.

Емисии на вкисляващи вещества

Важен индикатор за замърсяването на атмосферния въздух е нивото на емисиите на така наречените вкисляващи вещества - SO2, NОx и NH3. Чрез корелационни фактори се изчислява сумарният им ефект за въздействие върху околната среда, определен като киселинен еквивалент (КЕ).

Индикаторът подпомага оценката на прогреса по отношение изпълнение ангажиментите на страните в достигане на националните тавани на емисиите на вредни вещества, определени от Директива 2001/81/ЕС и Гьотеборския протокол за намаляване подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон 1979 г. към Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР).

Фигура 2 представя хода на киселинния еквивалент в периода 1990 – 2009 г. в България и средно за страните членки на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). На същата графика е показан и индекса на изменение на киселинния еквивалент в България спрямо 1990 г. (приет за 100%).

Фиг. 2. Емисии на вкисляващи вещества, преизчислени в КЕ и индекс на изменението му в България, както и среден КЕ в страните – членки на ЕАОС
3air_html_f48f119.gif

Източник: ИАОС и ЕАОС

Изменението на емисиите на вкисляващи вещества в България следва приблизително хода на емисиите в ЕАОС с две изключения през 1992 г. и 1999 г., дължащи се на спад в производствената дейност.

България се намира между страните от ЕАОС, които емитират по-малко вредни вещества от поетите ангажименти. Средно за старите страни – членки на ЕАОС нивото емисиите на вкисляващи вещества е с 8,2% под установените тавани по Директива 2001/81/ЕС, в България то е 11, 5% под поетите ангажименти. Има страни, като Малта, в която нивото на емисиите е с 33% над установения таван – фиг. 3.

Фиг. 3. Съответствие на емисиите на вкисляващи вещества на страните – членки на ЕАОС спрямо поетите ангажименти за тавани на емисии на вредни вещества по Директива 2001/81/ЕС към 2010 г.
3air_html_mfd1bd19.gif

Източник: ЕАОС

Вещества, прекурсори на ФПЧ10

Праховите частици се емитират в атмосферата директно (първични емисии) или се образуват от емитираните в атмосферата газове - прекурсори на фини прахови частици (вторични емисии). Серният диоксид, азотните оксиди и амонякът са неорганични газообразни вещества, прекурсори на фините прахови частици. В Европейския съюз няма специфични изисквания за тавани на емисиите на ФПЧ10, като мерките в момента са фокусирани към контрол на прекурсорите на ФПЧ10.

Таваните на емисиите на прекурсори на ФПЧ10 (NOx, SOx и NH3) за 2010 г., 2015 г. и 2020 г. са регламентирани с Директива 2001/81/ЕС и Гьотеборския протокол за ограничаване на годишните национални емисии, които страните трябва да изпълнят. Допустимите тавани за България са еднакви и за трите периода.

Фиг. 4. Емисии на вещества, прекурсори на ФПЧ10 и индекс на изменението им в България спрямо 1990 г., както и емисиите от страните – членки на ЕАОС за периода 1990 – 2009 г.
3air_html_m39518b69.gif

Източник: ИАОС и ЕАОС

За периода от 1990 г. до 2009 г. емисиите на прекурсори на ФПЧ10 във България са намалели с 64%, което се дължи, както на внедряването на очистващи съоръжения и използването на горива с по-добри екологични показатели, така и на намаляването на производствени мощности.

Вещества, прекурсори на озон

Eмисиите на азотни оксиди, метан, неметанови летливи органични съединения и въглероден оксид допринасят за образуването на приземен (тропосферен) озон. Те са известни като прекурсори на озон. Оценката на тяхното съвместно участие в образуването на озона се базира на потенциала им за образуване на тропосферен озон и се изчислява като NMVOC еквивалент.

Озонът е силен оксидант и може да има неблагоприятен ефект върху здравето на хората и екосистемите. Високите концентрации на приземния озон имат отрицателен ефект върху респираторната система на човека, а има и доказателства, че продължителна експозиция ускорява влошаването на функциите на белия дроб. По-чувствителни към високите концентрации са децата, болните от астма и възрастните хора.

Фигура 5 представя хода на емисиите на прекурсори на озон и индекса на изменението им спрямо 1999 г. (приет за 100 %). За сравнение на същата фигура са представени средните стойности на емисиите за общо за страните членки на ЕАОС.

Фиг. 5. Емисии на вещества, прекурсори на озон, изчислени като NMVOC еквивалент за България и страните – членки на ЕАОС
3air_html_656bff13.gif

Източник: ИАОС и ЕАОС

Рязкото намаляване нивото на емисиите на веществата, прекурсори на озон през 2007 г. спрямо предходните години до голяма степен може да се обясни с въвеждането на новата изчислителна методика. Използваните нови емисионни фактори са съобразени с изискванията на EMEP/CORINAIR Emission Inventory Guidebook.

АНАЛИЗ НА КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

state-good.jpgНационалната автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух изпълнява всички изисквания на националното и европейско законодателства по отношение на брой на пунктовете и контролирани атмосферни замърсители
state-good.jpgКато цяло, за страната продължава тенденцията към понижаване на средногодишните концентрации на оловни аерозоли в атмосферния въздух с изключение на гр. Кърджали
state-bad.jpgВ отделни населени места са регистрирани концентрации на серен диоксид, азотен диоксид и озон над пределно допустимите норми
state-bad.jpgЗамърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ10 е основен проблем за качеството на атмосферния въздух на територията на цялата страна

Национална система за контрол качеството на атмосферния въздух

Съгласно изискванията на националното и европейско законодателство със Заповед №РД-580/17.07.2007 г. на министъра на околната среда и водите територията на страната е разделена на следните райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ): Столичен, Пловдив, Варна, Северен/Дунавски, Югозападен и Югоизточен. Анализът на данните за качеството на атмосферния въздух (КАВ) се извършва по райони, като се отчита и спецификата на всяко населено място, в което се извършва контрол.

Фиг. 6. Национална система за качество на атмосферния въздух
3air_html_m6b51eed5.jpg

Източник: ИАОС

През 2009 г. в Националната Автоматизирана Система за Контрол Качеството на Атмосферния Въздух (НАСККАВ) функционират 55 стационарни пункта, в т.ч. 11 пункта с ръчно пробонабиране (РП) и последващ лабораторен анализ, 30 автоматични измервателни станции (АИС), 11 ДОАС системи, разположени в градовете Свищов, Никопол, Русе, Силистра, Бургас и Ст. Загора (с. Могила, с. Ръжена, с. Остра Могила) както и 3 АИС за мониторинг в горски екосистеми. Пунктовете за мониторинг (ПМ) на качеството на атмосферния въздух са разположени в 34 населени места.

През 2009 г. са въведени в редовна експлоатация 7 нови АИС, разположени в градовете София, Смолян, Пловдив, Видин, Ловеч, Сливен и Добрич.

Оценката на качеството на атмосферния въздух в страната през 2009 г. е изготвена за основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух – прах, фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5), серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, озон, бензен, олово, кадмий, никел, арсен и полициклични ароматни въглеводороди, както и за други специфични замърсители, определени от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Анализ на качеството на атмосферния въздух по замърсители и райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух

Серен диоксид

През годината в два РОУКАВ (Югозападен и Югоизточен) е регистрирано превишение на СЧН и/или СДН за серен диоксид.

Основните източници на серен диоксид в Югоизточен РОУКАВ са трите ТЕЦ в района на енергиен комплекс Марица Изток и ТЕЦ Марица 3, а за Югозападен РОУКАВ - ТЕЦ Република, гр. Перник и „ОЦК” АД, гр. Кърджали.

В останалите 4 РОУКАВ на територията на страната през 2009 г. не са регистрирани превишения на нормите за съдържание на серен диоксид в атмосферния въздух, т.е. регистрираният брой превишения на праговите стойности е в рамките на допустимия или отсъстват такива.

Средночасовата норма (СЧН) за серен диоксид се счита за нарушена в пунктовете за мониторинг, в които са регистрирани повече от 24 средночасови стойности над праговата стойност (ПС) от 350 µg/m3. Средноденонощната норма (СДН) за съдържание на серен диоксид в атмосферния въздух се счита за превишена в пунктовете, в които са регистрирани повече от 3 концентрации превишаващи ПС за СДН от 125 µg/m3, в рамките на една календарна година.

Фиг. 7. Нива на замърсяване със серен диоксид по РОУКАВ
3air_html_m65b5b698.jpg

Източник: ИАОС

Таблица 2. Характеристика на РОУКАВ по отношение на замърсяването на атмосферния въздух със SO2

РОУКАВ

СЧН (1 час)

СДН (24 часа)

СГН за екосистеми

(1 год.)

Норма за екосистеми

(1 год. и зима)

 

>СЧН

<СЧН

>СДН

<СДН

>СГН

<СГН

>Норма

<Норма

София

 

+

 

+

 

 

 

 

Пловдив

 

+

 

+

 

 

 

 

Варна

 

+

 

+

 

 

 

 

Северен

 

+

 

+

 

 

 

 

Югозападен

 +

 

+

 

 

+

 

+

Югоизточен

+

 

+

 

 

 

 

 

Забележка: Оценката е изготвена въз основа на регистрирани превишения на съответните норми в един или повече пунктове за даден РОУКАВ
Източник: ИАОС

В Перник, Гълъбово, Димитровград и Кърджали са превишени нормите за ПС за СЧН и ПС за СДН. Причина за превишаването на нормите са дейността на ТЕЦ в първите три населени места и на ОЦК в гр. Кърджали

Фиг. 8. Пунктове с превишения на нормите за серен диоксид (ПС за СЧН и ПС за СДН) през 2009 г.
3air_html_me96d66.gif

Източник: ИАОС

Във връзка с регистрираните превишения през 2007 г. на СЧН и СДН по показател серен диоксид в общините Перник, Димитровград и Гълъбово, през 2009 г. Европейската комисия стартира процедура по нарушение на общностното право за неизпълнение на задълженията на Република България съгласно член 3, параграф 1 и раздел І от Приложение І на Директива 99/30/ЕО относно пределно допустими стойности на серен диоксид, азотни оксиди, прахови частици и олово в атмосферния въздух. Въпреки че за периода 2007-2009 г. броят на тези превишения намалява значително, все още нормите по този показател в тези общини са нарушени, като през 2009 г. допълнително се включва и община Кърджали със значителен брой превишения.

Азотен диоксид

При отчитане на допустимото отклонение през годината, превишение на средночасовата норма за азотен диоксид е регистрирано в РОУКАВ София, РОУКАВ Пловдив и Югоизточен РОУКАВ

Средногодишната норма е превишена в РОУКАВ София и РОУКАВ Пловдив

Основен източник на азотни оксиди, водещи до превишаване на нормите са емисиите от автомобилен транспорт.

Средночасовата норма за съдържание на азотен диоксид в атмосферния въздух се счита за превишена в даден пункт при условие, че в рамките на една календарна година са регистрирани повече от 18 средночасови стойности за концентрацията на този замърсител, превишаващи съответната ПС.

При отчитане на допустимото отклонение (ДО) през годината, превишение на СЧН е регистрирано в РОУКАВ София - АИС „Хиподрума”, АИС „Орлов мост”, АИС „Надежда”, АИС „Павлово”, РОУКАВ Пловдив – АИС „Баня Старинна” и Югоизточен РОУКАВ – АИС „Зелен клин”.

Фиг. 9. Нива на замърсяване с азотен диоксид по РОУКАВ
3air_html_m4a26220e.jpg

Източник: ИАОС

Таблица 3. Характеристика на РОУКАВ по отношение на замърсяването на атмосферния въздух с NO2

РОУКАВ

СЧН (1 час)

СГН (1 год.)

 

>СЧН+ДО

<СЧН

>СГН+ДО

<СГН

София

+

 

+

 

Пловдив

 +

 

 +

 

Варна

 

+

 

+

Северен

 

+

 

+

Югозападен

 

+

 

+

Югоизточен

+

 

 

+

Забележка: Оценката е изготвена въз основа на регистрирани превишения на съответните норми в един или повече пунктове за даден РОУКАВ
Източник: ИАОС

За разлика от предходните години, когато проблем за качеството на атмосферния въздух по отношение замърсяването с азотен диоксид се наблюдаваше само в РОУКАВ София, през годината са регистрирани превишения на СЧН в РОУКАВ Пловдив и Югоизточен РОУКАВ.

Фиг. 10. Пунктове с превишения на нормите за азотен диоксид (СЧН + ДО и СГН + ДО)
3air_html_m15629d33.gif

Източник: ИАОС

Фини прахови частици (ФПЧ10)

Замърсяването с ФПЧ10продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух във всички РОУКАВ.

През годината във всички РОУКАВ е регистрирано превишение на СДН и СГН за ФПЧ10.

Най-високи концентрации за страната са измерени във Видин, Перник и Пловдив

Източник на регистрираните наднормени замърсявания са промишлените, изгаряне на горива в бита и транспортните дейности на територията на съответните общини, както и замърсените и лошо поддържани пътни настилки.

Допълнителен принос към замърсяването на атмосферния въздух с прахови частици оказва и влиянието на неблагоприятните климатични условия в страната като слабо разреждане на локално емитираните замърсители в резултат на ниски скорости на вятъра (под 1,5 m/s), както и продължителни засушавания.

През 2009 г. СДН за ФПЧ10 е нарушена в пунктовете, в които са регистрирани повече от 35 средноденонощни стойности, превишаващи ПС за СДН за ФПЧ10 (50 µg/m3).

Фиг. 11. Нива на замърсяване с ФПЧ10 по РОУКАВ
3air_html_m746a677d.jpg

Източник: ИАОС

Таблица 4. Характеристика на РОУКАВ по отношение на замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ10

РОУКАВ

СДН (24 часа)

СГН (1 год.)

 

>СДН

<СДН

>СГН

<СГН

София

+

 

+

 

Пловдив

+

 

+

 

Варна

+

 

+

 

Северен

+

 

+

 

Югозападен

+

 

+

 

Югоизточен

+

 

+

 

Забележка: Оценката е изготвена въз основа на регистрирани превишения на съответните норми в един или повече пунктове за даден РОУКАВ
Източник: ИАОС

Фиг. 12. Пунктове с превишения на ПС за СДН за ФПЧ10
3air_html_2dbeb56e.gif

Източник: ИАОС

Фини прахови частици (ФПЧ2,5)

Средногодишната норма е превишена в РОУКАВ Пловдив и Югозападен РОУКАВ.

Основен източник на замърсяването са емисиите от транспорта, битовия сектор, промишлената дейност, както и лошо поддържаните пътни артерии.

През 2009 г. показателят е контролиран в 9 ПМ на КАВ – София/”Хиподрума”, София/”Копитото”, Перник/„Църква”, Пловдив/”Каменица”, Ст. Загора/”РИОСВ”, Варна/”Ян Палах”, Русе/”Възраждане”, В. Търново/”РИОСВ и Комплексна фонова станция (КФС) „Рожен”, разположени съответно във всички РОУКАВ. Средногодишната норма е превишена в РОУКАВ Пловдив (АИС „Каменица”) и Югозападен РОУКАВ (ПМ „Църква”).

Фиг. 13. Средногодишни концентрации на ФПЧ2.5, регистрирани в през 2009 г.
3air_html_23ccc474.gif

Източник: ИАОС

Общ прах

Контролира се в 15 пункта. През 2009 г. не е регистрирано превишаване на средногодишната норма за общ прах.

Най-високи средноденонощни концентрации са измерени в ПМ „Църква”, гр. Перник.

В ПМ „Църква”, гр. Перник са измерени 6 концентрации, превишаващи СДН (0,25 mg/m3). Основен източник на замърсяването са емисиите от транспорта, битовия сектор и промишлена дейност. Източник са и непочистените пътни артерии.

Олово

Като цяло за страната, продължава тенденцията към понижаване на средногодишните концентрации на оловни аерозоли в атмосферния въздух, с изключение на гр. Кърджали.

През 2009 г. превишение на СГН за съдържание на олово в атмосферния въздух е регистрирано само в РОУКАВ Югозападен, където основен източник на замърсяване е дейността на ОЦК „Кърджали”.

През годината превишение на СГН за съдържание на оловни аерозоли в атмосферния въздух (0,5 µg/m3) е регистрирано само в Кърджали, разположен в РОУКАВ Югозападен. В останалите пет РОУКАВ съдържанието на олово не представлява проблем за КАВ.

На следващата фигура е показано изменението на средногодишните концентрации на олово, измерени в Кърджали в периода 2003 – 2009 г. В последните четири години е регистрирано превишение на СГН, като най-висока концентрация е измерена през 2009 г.

Фиг. 14. Превишения на СГН за олово в гр. Кърджали за периода 2003-2009 г.
3air_html_34f04845.gif

Източник: ИАОС

Озон

Контролира се в 32 пункта.

През годината не е регистрирано превишение на праг за предупреждаване на населението (в три последователни часа концентрации над 240 µg/m3). В АИС Павлово е регистрирано само едно превишение на прага за предупреждаване на населението – 240 µg/m3.

Във всички РОУКАВ са регистрирани превишения на прага за здравна защита (110 µg/m3).

През 2009 г. в 6 ПМ, разположени в София (АИС „Надежда”, АИС „Хиподрума”, АИС „Павлово” и АИС Копитото”), Никопол и Несебър е регистрирано превишение на праг за информиране на населението (180 µg/m3).

Фиг. 15. Нива на замърсяване с озон по РОУКАВ
3air_html_m7b7498e2.jpg

Източник: ИАОС

Фиг. 16. Максимални средночасови концентрации на озон през 2009 г.
3air_html_m37fd4e62.gif

Източник: ИАОС

Въглероден оксид

Превишение на нормата за съдържание на въглероден оксид в атмосферния въздух (10 mg/m3) е регистрирано в РОУКАВ София.

Източник на замърсяването основно е транспортът, както и всички останали горивни процеси.

Таблица 5. Характеристика на РОУКАВ по отношение на замърсяването на атмосферния въздух с въглероден оксид

РОУКАВ

Норма – максимална 8-часова стойност

(в рамките на денонощието)

 

>Норма (8 часа)

<Норма (8 часа)

София

+

 

Пловдив

 

+

Варна

 

+

Северен

 

+

Югозападен

 

+

Югоизточен

 

+

Забележка: Оценката е изготвена въз основа на регистрирани превишения на съответните норми в един или повече пунктове за даден РОУКАВ
Източник: ИАОС

През 2009 г. превишение на нормата за съдържание на въглероден оксид в атмосферния въздух е регистрирано само в АИС „Павлово”. Основният фактор, влияещ върху качеството на въздуха в района на пункта е автомобилният трафик.

Бензен

През годината е регистрирано превишение на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за бензен в гр. Бургас (5 µg/m3 ), която следва да бъде спазена след 01.01.2010 г.

Таблица 6. Характеристика на РОУКАВ по отношение на замърсяването на атмосферния въздух с бензен

РОУКАВ

СГН (1 год.)

 

>СГН+ДО

<СГН+ДО; >СГН

<СГН

София

 

 

+

Пловдив

 

 

+

Варна

 

 

+

Северен

 

 

+

Югозападен

 

 

 +

Югоизточен

 +

 

 

Забележка: Оценката е изготвена въз основа на регистрирани превишения на съответните норми в един или повече пунктове за даден РОУКАВ
Източник: ИАОС

Регистрирано е превишение на СГН+ДО в Югоизточен РОУКАВ, гр. Бургас. Измерената стойност е 6.69 µg/m3.

Кадмий

Средногодишната норма за съдържание на кадмий е превишена в РОУКАВ Пловдив и Югозападен район.

Източник на замърсяването с кадмий в Пловдив, Кърджали и Долни Воден са емисиите на вредни вещества от цветната металургия.

Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г.) за страните от ЕС следва да се прилага целева СГН за съдържание на кадмий в атмосферния въздух от 5 ng/m3, като последната следва да бъде достигната към 31.12.2012 г. и поддържана впоследствие.

Фиг. 18. Средногодишни концентрации на кадмий през 2008 г. и 2009 г.
3air_html_m3a836e33.gif

Източник: ИАОС

СГН за кадмий е превишена в РОУКАВ Пловдив и Югозападен район, като максималната средногодишна концентрация е регистрирана в Кърджали – 39,54 ng/m3.

В Пирдоп измерената концентрация през 2009 г. е под СГН.

Никел

През 2009 г. не е регистрирано превишение на СГН за съдържание на никел в атмосферния въздух, която следва да бъде достигната към 31.12.2012 г.

Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух) за страните от ЕС следва да се прилага единствено целева СГН за съдържание на никел в атмосферния въздух от 20 ng/m3, като последната следва да бъде достигната към 31.12.2012 г. и поддържана впоследствие.

Съдържанието на никел в атмосферния въздух се контролира в 8 пункта. През 2009 г. не е регистрирано превишение на СГН за съдържание на никел в атмосферния въздух.

Арсен

През 2009 год. е регистрирано минимално превишение на СГН за съдържание на арсен в атмосферния въздух в Югозападен РОУКАВ. Нормата следва да бъде достигната към 31.12.2012 г.

Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г.) за страните от ЕС следва да се прилага единствено целева средногодишна норма за съдържание на арсен в атмосферния въздух от 6 ng/m3, като последната следва да бъде достигната към 31.12.2012 г. и поддържана впоследствие.

Съдържанието на арсен в атмосферния въздух се контролира в 8 пункта. През 2009 г. е регистрирано превишение на СГН за съдържание на арсен в атмосферния въздух само в гр. Кърджали – 6.06 ng/m3.

Полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ)

През 2009 г. в РОУКАВ Пловдив, Варна, Югозападен и Югоизточен е регистрирано превишение на СГН за съдържание на ПАВ в атмосферния въздух.

Основни източници на замърсяването са изгарянето на различни видове горива, в т.ч. и в битовия сектор.

Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 год.) за страните от ЕС следва да се прилага целева средногодишна норма за съдържание на ПАВ (определяни като бензо-а- пирен) в атмосферния въздух от 1 ng/m3, като последната следва да бъде достигната към 31.12.2012 г. и поддържана впоследствие.

Съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух се контролира в 17 пункта През 2009 год. в 5 пункта в РОУКАВ Пловдив, Варна, Югозападен и Югоизточен е регистрирано превишение на СГН за съдържание на ПАВ в атмосферния въздух.

Таблица 7. Характеристика на РОУКАВ по отношение на замърсяването на атмосферния въздух с арсен, кадмий, никел и ПАВ

 

СГН (1 год.)

РОУКАВ

Арсен

Кадмий

Никел

ПАВ

 

>СГН

<СГН

>СГН

<СГН

>СГН

<СГН

>СГН

<СГН

София

 

+

 

+

 

+

 

Пловдив

 

 

+

 

 

 

+

 

Варна

 

+

 

 

 

+

 +

 

Северен

 

 

 

 

 

+

 

+

Югозападен

 +

 

+

 

 

+

+

 

Югоизточен

 

+

 

+

 

+

+

 

Забележка: Оценката е изготвена въз основа на регистрирани превишения на съответните норми в един или повече пунктове за даден РОУКАВ
Източник: ИАОС

Специфични атмосферни замърсители

В някои части на територията на страната се контролират допълнителни атмосферни замърсители, които имат локално влияние върху качеството на атмосферния въздух

Фенол (ПДКм.е.3= 0.02 мг/м3, ПДКср.дн.4 = 0.01 мг/м3)

Контролира се в пункт София/„Гара Яна” не е регистрирано превишаване на пределно допустима средно часова концентрация (ПДКс.ч.) за фенол. Средноденонощната концентрация е превишена през 2,3% от дните. Измерена е концентрация, превишаваща 1,7 пъти нормата.

Амоняк (ПДКм.е. = 0.25мг/м3, ПДКср.дн. = 0.1 мг/м3)

Контролира се в Димитровград, Девня, Никопол и Враца.

Превишение на ПДКс.ч. е регистрирано само в Никопол. Също в Никопол е регистрирано и превишение на денонощната пределно допустима концентрация (ПДКср.дн.) – 1,2 пъти над нормата. Превишенията на нормите се дължат на пренос от химически завод, разположен на територията на Турну Магуруле.

Серовъглерод (ПДКм.е. = 0.015мг/м3, ПДКср.дн. = 0.008 мг/м3)

Контролира се само в гр. Свищов. През годината са измерени концентрации на сяровъглерод, превишаващи ПДКс.ч., като максималната измерена концентрация е 0,09 mg/m3. В наблюдавания период са регистрирани превишения и на ПДКср.дн. Максималната измерена средноденонощна концентрация е 0,028 mg/m3. Източник на замърсяването е дейността на „Свилоза” ЕООД.

Аерозоли на сярна киселина (ПДКм.е. = 0.3 мг/м3, ПДКср.дн. = 0.1 мг/м3)

През годината не е регистрирано превишение на нормите за аерозоли на сярна киселина.

Фосген (ПДКм.е. = 0.02 мг/м3, ПДКср.дн. = 0.01 мг/м3)

Контролира се в два пункта в с. Ръжена и с. Остра Могила, разположени в близост по границите на военния полигон „Змейово”. Не са регистрирани концентрации, превишаващи допустимите норми за ПДКс.ч. и ПДКср.дн.

Циановодород (ПДКм.е. = 0.01 мг/м3, ПДКср.дн. = 0.01 мг/м3)

Контролира се в два пункта в с. Ръжена и с. Остра Могила, разположени в близост по границите на военния полигон „Змейово”. Не са регистрирани концентрации, превишаващи допустимите норми за ПДКс.ч. и ПДКср.дн.

Хлороводород (ПДКм.е. = 0.2 мг/м3, ПДКср.дн. = 0.1 мг/м3)

Контролира се в два пункта в с. Ръжена и с. Остра Могила, разположени в близост по границите на военния полигон „Змейово”. Не са регистрирани концентрации, превишаващи допустимите норми за ПДКс.ч. и ПДКср.дн.

Хлор (ПДКм.е. = 0.07 мг/м3, ПДКср.дн. = 0.03 мг/м3)

Контролира се в два пункта в с. Ръжена и с. Остра Могила, разположени в близост по границите на военния полигон „Змейово”. Не са регистрирани концентрации, превишаващи допустимите норми за ПДКс.ч. и ПДКср.дн.

Качество на атмосферния въздух в България и в страните членки на Европейската агенция по околна среда

Основен индикатор за качеството на атмосферния въздух е нивото на SOx, NOx, фини прахови частици, озон и процента на засегнатото население на страната, което живее при наднормени нива на замърсяване. Обобщена информация за дела на населението в отделните РОУКАВ и в цялата страна, което е било подложено на наднормени нива на серен диоксид, азотен оксид, фини прахови частици и озон през 2009 г. е представена в табличен вид.

Таблица 8. Процент на засегнатото население от нивата на SO2, NO2, ФПЧ10 и озон по РОУКАВ

РОУКАВ

Процент на засегнатото население от нивата на съответните атмосферни замърсители по РОУКАВ и общо за страната

SO2*

NO2**

ФПЧ10***

Озон****

Столичен

0

100

100

0

Пловдив

0

100

100

0

Варна

0

0

100

0

Северен/Дунавски

0

0

40

0

Югозападен

9

0

27

0

Югоизточен

5

0

52

14

Общо за страната

3

22

57

4

Източник: ИАОС
* Оценката е изготвена спрямо ПС за СДН = 125 µg/m3 (да не бъде превишена в повече от 3 дни за една календарна година)
** Оценката е изготвена спрямо СГН = 40 µg/m3
*** Оценката е изготвена спрямо ПС за СДН = 50 µg/m3 (да не бъде превишена в повече от 35 дни за една календарна година)
**** Оценката е изготвена спрямо краткосрочна целева норма (КЦН =120 µg/m3). Съответствието с КЦН се оценява от 01.01.2010 г.

Фиг. 19. Процент на населението на страните членки на ЕАОС, подложено на ниво на замърсяване, превишаващо съответните норми за защита на човешкото здраве в периода 1997 – 2008 г. и в България за 2009 г.
3air_html_701fb92a.gif

В България по-малък процент от населението живее при нива на озон над краткосрочната целева норма (4%) от това на страните, членки на ЕАОС (15%).

Нивото на ФПЧ10 е значително над средното за Европа, като достига 57% на засегнатото население.

По отношение на азотните оксиди в България се е увеличил процентът на населението през 2009 г. спрямо 2008 г., което живее при нива на замърсяване над допустимите норми, като достига 22% при ниво за Европа от 5,9%.

Три процента от населението на страната живее при нива на замърсяване със серен диоксид над допустимата норма, докато за Европа този процент е под 0,3%.

МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА И ПОДОБРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

Промени в законодателството на национално и европейско нива – цели и изпълнение на целите

Новоприето законодателство

През 2009 г. са разработени и приети следните нормативни актове:

  • Приет е Закон за изменение и допълнение на ЗЧАВ, въвеждащ изискванията на Регламент 842/2006 относно някои флуорирани парникови газове, както и разпоредби относно създаването на регистър на местните доставчици на корабно гориво в съответствие с изискванията на чл.4а (6) на Директива 2005/33/ЕС;

  • Приета е наредба за изменение и допълнение на Наредба №7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации

Мерки на международно ниво и изпълнение на ангажиментите на България

Съгласно ангажиментите на България по Директива 2001/81/ЕС и по Гьотеборския Протокол за ограничаване на годишните национални емисии към КТЗВДР в следващите години трябва да се достигнат нива на емисии на вредни вещества от антропогенна дейност, посочени в следващата таблица:

Таблица 9. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от антропогенни източници (без природа) и международни ангажименти на България до 2020 г., kt

Атмосферни замърсители

Емисии през 2009 г.

Ангажименти по Директива 2001/81/ЕО

Ангажименти, по Националната програма, приета с Решение № 261 на МС

2010 г.

2010 г.

2015 г.

2020 г.

SOx(като SO2)

657

836

380

300

250

NOx(като NO2)

164

247

247

247

247

NMVOC

146

175

175

175

175

NH3

51

108

108

108

108

Източник: ИАОС

През 2009 г. нивата на емисиите на NO2, NH3, NMVOC и SO2 са по ниски от ангажиментите на страната за 2010 г., по Приложение І на Директива 2001/81/ЕО, като прогнозите са, че те ще бъдат изпълнени.

Съгласно ангажиментите на страната по Националната програма, приета с Решение № 261 на МС, мерките за намаляване на емисиите на серни оксиди са недостатъчни. В програмата за 2010 г. са заложени ниво на серни оксиди от 380 kt, което при сегашното ниво от 657 kt е трудно достижимо.

Реализирани конкретни дейности в изпълнение на разработените общински програми по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух за намаляване на нивата на емисиите и управление на качеството на атмосферния въздух

Предвид констатираните през 2007 г. и 2008 г. превишения на нормите за нивата на някои от основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в отделните зони от обособените РОУКАВ (в т.ч. ФПЧ10, където се наблюдава нарастване на броя на общините с наднормени нива - от 25 през 2007 г., на 28 общини през 2008 г. и съответно на 30 през 2009 г.), МОСВ, чрез своите регионални структури – РИОСВ, инициира действия за актуализиране/преразглеждане на съществуващите програми по чл. 27 ЗЧАВ, като по съответния ред бяха уведомени компетентните общински органи (кметовете) за наличието на необходимост от актуализация. Срокът даден на общините за актуализация на програмите бе месец декември 2009 г. В резултат на това в периода 2008-2009 г. са разработени/актуализирани някои общински програми (на общини Благоевград, Варна, Добрич, Бургас, Девня, Перник, Смолян, Хасково, Шумен, Враца, Провадия и др.), и са актуализирани плановете за действие на 10 общини (Асеновград, Димитровград, Гълъбово, Горна Оряховица, Кърджали, Монтана, Велико Търново, Пазарджик, Пловдив и Русе).

Във връзка с установените превишения на нормите за ФПЧ10 в шестте РОУКАВ, на които е разделена територията на страната, на основание чл. 22 на Директива 2008/50/ЕО за качество на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (отменяща Директива 99/30/ЕО от 11.06.2010 г.), през месец април 2009 г., МОСВ подготви и изпрати в Европейската комисия нотификационна документация за удължаване на крайните срокове за постигане на съответствие с нормите за нивата на ФПЧ10 за 23 общини. Разработването на нотификационната документация е направено въз основа на указания на Европейската комисия [СОМ(2008) 403 окончателен], като е изготвена и обосновка, демонстрираща принос на неблагоприятните климатични условия (ниска скорост на вятъра и наличие на дни с мъгла) към констатираните несъответствия с нормите за ФПЧ10 в обхванатите от нотификацията общини. В съответстие с изсикванията и с оглед да се удостовери постигането на съответствие с нормите за нивата на ФПЧ10 към края на удължения срок (11.06.2011 г.), в допълнение към документацията са представени и наличните към момента актуализирани програми и/или планове за действие и е поет ангажимент за представянето на останалите 18 общински програми до края на м. декември 2009 г.

С писмо от 22.07.2009 г. от страна на ЕК е изискана допълнителна информация, която е представена на 24.08.2009 г.

През месец декември 2009 г., обаче ЕК се произнесе отрицателно по искането на България за удължаване на крайните срокове за постигане на съответствие с нормите за ФПЧ10. Сред мотивите за взетото решение като основен е посочено отсъствието на оценка за всеки конкретен случай за приноса на отделните източници на емисии към нивата на замърсяване с ФПЧ10, т.е. съответните общински програми не съдържат въпросната оценка. Последното не позволява да бъде оценена адекватността на предприетите мерки за намаляване на емисиите на прахови частици, с оглед постигане на установените норми за КАВ на територията на съответните общини.

През 2009 г. продължава изпълнението на дейности и мерки, заложени в плановете за действие към Общинските програми за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми съгласно чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ).

Като конкретно реализирани дейности, в част от общините на територията на съответните РОУКАВ, в които се изпълняват програми по чл. 27 от ЗЧАВ, могат да бъдат посочени:

РОУКАВ София

  • Столична община – през 2009 г. е изградена 2510 m газоразпределителна мрежа, присъединени са 2815 потребители, от които 79 стопански и 2736 битови. Продължава изпълняването на програмата за поетапно обновяване на автопарка от масовия градски транспорт, като новодоставените автобуси са оборудвани с двигатели, отговарящи на сертификат ЕВРО 4. Ограничен е достъпът на автомобили в централната градска част чрез разширяване на „Синята зона”. Реализиран е проект за изграждане на второ табло (на бул. „Евлоги Георгиев”, в района на „Орлов мост”) към Автоматизираната система за информиране на населението за качеството на атмосферния въздух. Пусната е линията на метрото от станция „Сердика” до „Младост”. Ремонтирани са 681 692 m2 от пътната инфраструктура. Изградени са 15 km велоалеи. При зимната поддръжка на уличната мрежа са използвани солни разтвори.

РОУКАВ Пловдив

  • Община Пловдив – през 2009 г. на територията на общината са изградени 10 бр. битови сградни газови инсталации и 28 газови инсталации за обществени и промишлени консуматори, изпълнени са проекти за енергийна ефективност, като са санирани и топлоизолирани (цялостно или частично) 15 общински сгради, в т.ч. училища, детски градини и ясли

РОУКАВ Варна

  • Община Варна – 10 бр. автобуси на градския транспорт са преоборудвани за работа на смесан режим – дизел и газ метан, закупени са нови 16 бр. автобуси работещи с газ метан, оптимизиран е графика за мокро метене и миене на основните транспортни артерии, предприети са действия за изграждане на нови паркинги в централната градска част, извършени са предпроектни проучвания за проектиране на зона за кратковременно платено паркиране в централната градска част на гр. Варна.

РОУКАВ Северен/Дунавски

  • Община Монтана – през 2009 г. е изпълнен проектът за газификация на гр. Монтана в обществения сектор, като броят на потребителите е 164. Продължава реализацията на проекта за газификация в битовия сектор, като в рамките на 2009 г. са газифицирани 328 домакинства, с което общият брой на домакинствата на газ възлиза на 1649.

  • Община Велико Търново – продължава реализацията на проект “Газификация на гр. Велико Търново, включваща изграждане на разпределителни газопроводи и газопроводни отклонения до консуматорите.” В рамките на проекта през 2009 г. е изградена газоразпределителна мрежа, включваща разпределителни газопроводи и газопроводни отклонения с обща дължина 2050 m. 216 броя домакинства и 7 броя промишлени и обществено-административни сгради в т.ч. три училища са преминали на природен газ

  • Община Горна Оряховица – през 2009 г. е изградена 334 m газоразпределителна мрежа. Извършена е подмяна на котли и горелки в общински обекти.

  • Община Плевен – през 2009 г. е извършена газификация на една детска градина, 88 промишлени абонати и 683 битови абонати, двукратно измиване на цялата улична мрежа в града, благоустроени са крайпътни и междублокови пространства.

  • Община Добрич – газифицирани са 3 бр. обществени сгради и кухненските боксове на 4 бр. детски градини, в едно училище е изградена нова отоплителна централа на природна газ. Реализира се проект за цялостна организация на движението в централната градска част.

  • Община Русе – съгласно Плана за газификация на община Русе през 2009 г. е изградена 2500 m газоснабдителна мрежа и са газоснабдени 226 бр. домакинства и 19 обществени и промишлени обекта. Изградени са присъединителни топлопроводи и абонатни станции за 4 обекта.

РОУКАВ Югозападен

  • Община Перник – през 2009 г. започва първи етап от проекта за газификация на гр.Перник посредством газифициране на кв.“Църква“ и кв.“Изток. Преасфалтирана е цялата вътрешно-градска мрежа, централната част на града и вътрешно-квартални пространства. Създадени са нови кръстовища, с цел подобряване на организацията на движението на моторните превозни средства и намаляване на задръстванията

  • Община Кърджали – през 2009 г. са реализирани следните мероприятия: в “S&B Индастриъл Минералс” АД е изготвена програма за поддържане в изправност на прахоуловителните съоръжения и спазване на нормите за емисии. В “Горубсо – Кърджали” АД за предотвратяване на замърсяването с прах се поддържа в изправност оросителната инсталация на Хвостохранилище „Кърджали 2”. Стартирана е процедура по възлагането на проектирането на околовръстен път на гр. Кърджали.

  • Община Пирдоп – изготвен е проект за консервиране и рекултивация на депото за твърди битови отпадъци в местността “Сулюманица”. Изготвен е проект от “Еко Медет” ЕООД за рекултивация на терените извън концесията в района на хвостохранилище “Медет”. Извършена е техническа рекултивация на хвостохранилище “Медет”.

РОУКАВ Югоизточен

  • Община Димитровград – във “Вулкан Цимент” АД за намаляване емисиите на прах пещ №4 работи с електрофилтър, гарантиращ до 30mg/Nm3 eмисии на изхода, а пещ №3 работи с два последователно свързани електрофилтъра. В ТЕЦ „Марица 3” за намаляване на емисиите от прах от сгуроотвалите се изпълнява схема за оросяване на нерекултивираните площи.

  • Община Стара Загора – през 2009 г. новите потребители на газ от обществено административния сектор са 12, с което общият им брой става 269. Газифицираните домакинства са 264, с което общият им брой възлиза на 2625. Извършена е частична промяна в организацията на движение в централната градска част. Преустановен е достъпът на товарни автомобили с товароносимост над 3,5 тона в централната градска част.

  • Община Гълъбово – изпълняват се мерки, свързани с дейността на „Брикел” ЕАД, като е извършено следното: поддържане на оптимален режим на всички пречиствателни съоръжения. Извършени са основни и текущи ремонти на електрофилтрите. За редуциране на праховите емисии от сгуроотвала е извършена ревизия на покритите с геотекстил неработещи секции и възстановяване на отделни участъци, с нарушено покритие.

  • В „Енел Марица изток 3” ЕАД е приключена рехабилитацията на електрофилтрите и са въведени в експлоатация СОИ 1 и СОИ 2. На всеки енергоблок са монтирани нови прахови горелки, намаляващи емисиите на азотни оксиди. Въведена е Система за управление на околната среда, сертифицирана съгласно изискванията на ISO14001:2004. На сгуроотвала, експлоатиран от Дружеството, е извършено химическо запечатване на секция 1В с поливинилацетатно лепило. В работещата секция с пепелина се поддържа водно огледало. Изградена е оросителна инсталация с помпена станция с цел ограничаване на запрашаването.

  • Община Раднево – изпълняват се мерки, свързани с дейността на големите промишлени обекти на територията на общината – ТЕЦ ”Марица изток 2” ЕАД, „Ремотекс – Раднево” ЕАД и „Мини Марица Изток” ЕАД. Изградена е СОИ на Блок 3 и Блок 4. Ефектът от изпълнението на СОИ е намаляване на емисиите на серен диоксид с 94% и на прах под допустимата норма. Стартирани са строително монтажните работи по изграждането на СОИ на бл. 5 и бл. 6, като същевременно е спрян за реконструкция и модернизация блок 6. Покрит е II басейн на сгуроотвала с геотекстил.

  • С цел ограничаване на неорганизираните прахови емисии от „Мини Марица – Изток” ЕАД през 2009 г. са рекултивирани 205 дка за селско стопанско ползване на насипище „Могилата” в рудник „Трояново-север”.

  • Община Сливен – през 2009 г. са газифицирани частни домове в кв. „Сини камъни”, „Дружба” и „Руски квартал”. Изпълнени са мероприятия за повишаване на енергийната ефективност: санирани са 2 училища, извършена е газификация на ОДЗ „Еделвайс”, изградена е нова водно-отоплителна инсталация в V СОУ „П. Яворов”, в града и 24 населени места са монтирани общо 733 енергоспестяващи осветителни тела. Всички промишлени обекти работят на гориво природен газ, с изключение на “Топлофикация – Сливен” ЕАД. С оглед предотвратяване на неорганизираните емисии на прах от сгуроотвала на Дружеството, е извършено запечатване на неработещата секция чрез запръстяване.

  • Община Бургас – през 2009 г. са положени 3857 m газоразпределителна мрежа, като към общата мрежа са включени 350 домакинства и 60 обществени и промишлени потребители. През 2009 г. продължи реконструкцията на основните улици в гр.Бургас, като са изградени общо 846 нови паркоместа. Благоустроени са пространства във всички жилищни комплекси на гр. Бургас и са засадени 800 бр. нови дръвчета.

  • Община Хасково – извършени са дейности по договор с МРРБ по ОП “Регионално развитие 2007-2013 г.” за реализиране на проект за подобряване на паркова среда, пешеходни зони, благоустрояване на зелени площи, изграждане на велоалеи и др.

Трябва да бъде подчертано, че реализираните конкретни дейности през 2009 г. са крайно недостатъчни за постигането на установените със законодателството норми за качество на атмосферния въздух. Анализът на плановете за действие към общинските програми показва като цяло неизпълнение на заложените дейности, насочени към намаляване нивата на ФПЧ10 в атмосферния въздух. Това наложи да бъдат инициирани посочените по-горе действия за актуализация на общинските програми.

KAЧЕСТВО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ НА КОМПЛЕКСНА ФОНОВА СТАНЦИЯ “РОЖЕН”

България има една фонова станция – КФС „Рожен”, която е призната на европейско ниво и е включена в Програма за мониторинг и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа ЕМЕР5.

Климатична характеристика

През 2009 г. kлиматът е типично високопланински със средна годишна температура 4,80C. Най-студен месец е февруари със средна температура -6,00C. При нахлуване на студен въздух от север и северозапад се наблюдава понижение, при което абсолютният минимум на температурата на въздуха достига до -13,50C през месец февруари. Пролетта на 2009 г. в района е сравнително хладна с изразени късни пролетни мразове. Мразовете са опасни, ако настъпят по време на активната вегетация на растенията. През периода на летните жеги абсолютните температурни максимуми достигат до 28,90C през месец юли. През 2009 г. най-топъл месец е юли със средна температура 14,00C. Изключително топла есен с максимални температури 18,40C през месец октомври и 16,60C през месец ноември. Относително висока средно месечна стойност за общата слънчева радиация с ясно изразен максимум през месец юли – 275,9W/m2 Режимът на средната месечна относителна влажност се отличава със зимен максимум през месец февруари – 88,3% и летен минимум през месец юни – 62,2%. Годишният ход на месечната сума на валежите се характеризира с три изразени максимуми през месец март, май и септември. Годишната сума на валежите е 845.6mm. През годината доминират северозападни ветрове (21%), като през есенните месеци преобладаващи са ветровете от източна и югоизточна посока. Средната годишна скорост на вятъра е 2,1 m/s.

Качество на атмосферния въздух

Серен диоксид

Средногодишната концентрация на серен диоксид на КФС “Рожен” е под нормата за опазване на природни екосистемите.

Азотен диоксид и азотни оксиди

Средногодишната концентрация на азотните оксиди на КФС “Рожен” са под нормата за опазване на растителността.

В таблица 1 са представени измерените в КФС “Рожен” средногодишни концентрации на SO2 и NOx в атмосферния въздух и съответните норми и оценъчни прагове.

Таблица 1 Норми и оценъчни прагове на серен диоксид и азотни оксиди

Нормирани показатели

SO2[μg/m3]

NO2+NO [μg/m3]

Средногодишна норма за опазване на екосистеми и растителност

206

307

Горен оценъчен праг /ГОП/

12

24

Долен оценъчен праг /ДОП/

8

19,5

Средногодишна концентрация в АИС ”Рожен”

2,7

2,2

Източник: ИАОС

Тенденциите в изменението на средногодишните фонови концентрации на SO2 и NOx за периода 2001-2009 г. са показани на фигура 1.

Фиг. 1. Средногодишни фонови концентрации на SO2 и NOx за периода 2001-2009 г.
3air_html_m19fb2c1a.gif

Източник: ИАОС

Тенденциите в изменение на концентрациите на SO2 в периода 2001 г. – 2009 г. показват постепенно понижение на средногодишните концентрации на SO2 след 2002 г.. Средногодишната концентрация на SO2 за 2009 г. е под нормата за опазване на природни екосистеми. Средногодишните концентрации на NO2+NO за периода 2001 г. – 2009 г. са значително под нормата за опазване на растителността.

Фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5) и общ прах

Средногодишните концентрации на фини прахови частици (ФПЧ10и ФПЧ2.5) и общ прах на КФС “Рожен” са под нормата за опазване на човешкото здраве.

Полициклични ароматни въглеводороди (PAH), тежки метали (TM) и арсен

Средногодишните концентрации на тежки метали, арсен и PAH на КФС “Рожен” са под нормата за опазване на човешкото здраве.

Бензен

Средногодишната концентрация на бензен на КФС “Рожен” е под нормата за опазване на човешкото здраве.

Тропосферен озон

Регистрираните нива на озон на КФС „Рожен” през 2009 г. са по-ниски, в сравнение с 2008 г. Всички средночасови стойности на озон през 2009 г. са под прага за растителна защита – 200 µg/m3. 81% от измерените средноденонощни стойности на концентрациите на озон показват стойности по-високи от нормата за растителна защита – 65 µg/m3.

Таблица 2. Данни за съдържание на озон в атмосферния въздух на КФС „Рожен”

 

ПРЗ8

Брой регистрирани

/1h/ концентрации

Максимална средночасова концентрация,

[µg/m3]

Брой превишения на ПРЗ

8217

142

0

 

ПРЗ9

Брой регистрирани /24h/ концентрации

Максимална средноденонощна концентрация, [µg/m3]

Брой превишения на ПРЗ

356

135

288

 

ПЗЗ10

Брой регистрирани /8h/ концентрации

Максимална /8h/ концентрация

[µg/m3]

Брой превишения на ПЗЗ

1453

130

34

Източник: ИАОС

На фигура 2 е показано изменението на средночасовите концентрации на озон през 2009 г. Всички измерени средночасови стойности на озон през 2009 г. са под прага за растителна защита – 200 µg/m3. През годината максимална средночасова концентрация на озон е регистрирана на 02.08.09 г. в 22:00 h – 142,8 µg/m3. 81% от измерените средноденонощни стойности на концентрациите на озон показват стойности по-високи от нормата за растителна защита – 65 µg/m3. Средногодишната концентрация на озон през 2009 г. е 84,4 µg/m3.

Фиг. 2. Регистрирани средночасови концентрации на озон през 2009 г. на АИС “Рожен”
3air_html_m22033b17.gif

Източник: ИАОС

По оста х са нанесени 8217 непрекъснати измервания за концентрациите на озон през 2009 г.

Критично ниво на озон за защита на растителността в България (AOT40 Май-Юли)

Индикаторът AOT40 Май-Юли представлява число, което се определя като сума от разликите между стойностите на средночасовите концентрации на озон над 80 µg/m3 (=40 ppb) и 80 µg/m3 за определен период (от май до юли), при използване само на стойностите, измерени за дадено денонощие на всеки час между 8:00 и 20:00 централно европейско време. Единицата за измерване на AOT40 се изразява в микрограм на кубичен метър за час (µg/m3.h).

Законодателството регламентира11 краткосрочна целева норма (КЦН) и дългосрочна целева норма (ДЦН) на индикатора за защита на растителността.

Краткосрочната целева норма е дадено ниво за съдържание на озон в атмосферния въздух, което следва да бъде достигнато в краткосрочен план (в сила от 01.01.2010 г.) с цел избягване на възможните вредни въздействия на озона върху човешкото здраве и околната среда.

Дългосрочната целева норма е дадена стойност за концентрацията на озон в атмосферния въздух, под която са малко вероятни преки неблагоприятни въздействия върху околната среда. ДЦН следва да бъде достигната към 2020 г. и да се поддържа в последствие.

На фигура 3 са представени стойности на индикатора AOT40 (Май – Юли), изчислен от средночасовите концентрации на озон, регистрирани във фонова станция „Рожен” в периода 2003 г. – 2009 г. Общо за периода стойностите на AOT40 намаляват до 2006 г., след което се покачват. През 2009 г. стойностите на AOT40 са над определената краткосрочна целева норма за защита на растителността от 18000 µg/m3.h. Съответствието с краткосрочната целева норма за защита на растителността се оценява от 01.01.2010 г., т.е. 2010 г. е първата календарна година, данните за която се използват за изчисляване на съответствието за следващите 5 календарни години. Дългосрочната целева норма от 6000 µg/m3.h следва да се постигне към 2020 г. и да се поддържа впоследствие.

Фиг. 3. Критично ниво на озон за защита на растителността АОТ40 (µg/m3.h) Май - Юли в България спрямо целевите норми
3air_html_1bd3aaee.gif

Източник: ИАОС

Критично ниво на озон за защита на растителността в Европа

За сравнение представяме данни за АОТ40, публикувани в годишния доклад за 2008 г. на Химическия координационен център на програмата EMEP12 за всичките европейски страни, участващи в програмата.

На фигурa 4 са отбелязани цветово фоновите станции на страните в зависимост от изчислената стойност на индикатора АОТ40 (Май - Юли) в граници от <3000 ppb.h13 до >15000 ppb.h. Показано е движението на общия ход на АОТ40 от запад на изток и от север на юг. За Европа като цяло стойностите на АОТ40 от 2008 г. са по-ниски от тези от 2007 г.. Само в 2 станции по една в Словакия и Италия стойностите на AOT40 (Май - Юли) са над 15000 ppb.h.

България попада в групата на страните със средни нива на АОТ40. В периода от май до юли АОТ40, изчислен от средночасовите стойности на озон, измерени на фонова станция „Рожен” е между 5000-10000 ppb.h.

Фиг. 5. Критично ниво на озон за защита на растителността АОТ40 (ppb.h) Май - Юли в Европа през 2008 г.
3air_html_me5d83b6.gif

Източник: EMEP/CCC-Report 2/2010, ИАОС

1 Инвентаризацията е изготвена, като за изчисленията е използвана Единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въздуха

2 Автомобилен транспорт

3 ПДКм.е. – максимално еднократна пределно допустима концентрация;

4 ПДКср.дн. - средноденонощна пределно допустима концентрация

5 Съвместна програма за мониторинг и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа /EMEP/

6 Норма за опазване на природни екосистеми за серен диоксид SO2- 20 g/m3] (За една календарна година и зима /от 1 октомври до 31 март)

7 Норма за опазване на растителността за азотни оксиди NO2+ NO - 30 [µg/m3] (За една календарна година )

8 ПРЗ Праг за растителна защита, определена като средна стойност за период от 1 час /средночасова стойност/ - 200 µg/m3

9 ПРЗ Праг за растителна защита, определена като средна стойност за период от 24 часа /средноденонощна стойност/-65 µg/m3

10 ПЗЗ Праг за здравна защита, определена като средна стойност за период от 8 часа - 110 µg/m3

11 Наредба № 4/05.07.2004 г. за норми за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух, Директива 2002/3/ЕО, Директива 2008/50/ЕО,

12 http://tarantula.nilu .no/projects/ccc / reports/cccr21-2010.pdf

13 Kоефициентът на превръщане за България при 200C и 1013 hPa е 1ppb=2,0 µg/m3







Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ


Достъп до обществена информация


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Годишен бюлетин за качество на атмосферен въздух (КАВ)


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Прогноза на нивата на приземния (тропосферен) озон над България


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


"Програма Хоризонт 2020 на ЕС за научни изследвания и иновации”


Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България







Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ


Достъп до обществена информация


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Годишен бюлетин за качество на атмосферен въздух (КАВ)


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Прогноза на нивата на приземния (тропосферен) озон над България


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


"Програма Хоризонт 2020 на ЕС за научни изследвания и иновации”


Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България

Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС