Разрушаване на озоновия слой

СЪСТОЯНИЕ НА ОЗОНОВИЯ СЛОЙ НАД ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Озонът е един от многото газове в атмосферния въздух с незначително количество, съставляващи общо около 1% от обема на въздуха - от 10 милиона молекули на въздуха само 3 са озон. Макар в малко количество, озонът е от жизненоважно значение за живота на нашата Планета. Той абсорбира почти напълно изключително вредните, на практика смъртоносни, ултравиолетови лъчи на Слънцето с дължина на вълната под 320 nm, предпазвайки по този начин всички живи организми на Земята. Изпълнявайки тези си функции озонът в значителна степен определя и температурната структура на атмосферата в слоя 10-50 km. Профилът на съдържанието на озон във височина в атмосферата, също показва, че основната част (около 90%) от озона е разположен в слоя 19-23 km в частта от атмосферата, наречена “стратосфера”. Затова и тази основна част от съдържанието на озон в атмосферата е известна с името “стратосферен озон” или още “добрия озон”, предвид изключително полезното му действие, за разлика от приземния, т.н. “тропосферен озон” или “лош озон” вблизост до земната повърхност.

Фиг. 1. Профили на съдържанието на озон и температурата по височина в атмосферата

Източник: ИАОС,отчет „Извършване на изследвания на озоновия слой (стратосферен озин) над територията на България”

Озоновия слой се характеризира чрез тоталното (общото) съдържание на озон (ТСО).

ТСО се дефинира като съдържание на озон във вертикален атмосферен стълб с основа 1cm² при стандартни налягане и температура. Тогава в единици на налягане този стълб ще бъде около 0,3 атмосферни сантиметра. В случая на измерване на озон в атмосферата величината мили атмосферен сантиметър (10^-3 cm) е прието да се нарича Добсънова единица (DU). Тя кореспондира приблизително на обемна концентрация 1ppbv (part per billion volume) озон.

ТСО над дадено място е променлива величина, основно зависеща от атмосферната динамика. Средната стойност на ТСО за планетата е около 300 DU и варира според географските координати от около 230 до около 500 DU.

В рамките на гореспоменатото изследване² са извършени измервания на територията на гр. София за определяне на тоталното съдържание на озон (ТСО) за периода август 2008 – юли 2009. Получените количествени резултати на базата на дистанционната спътникова информация от Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА) на САЩ и в качествено отношение от наземните измервания в НИМХ през периода 1989-2001 г. позволяват категорично да се заключи, че през последните двадесет години – от 1989 г. насам, не е имало драстично намаляване на дебелината на озоновия слой над територията на България. Съдържанието на озон над българия е било в стабилни граници, вариращи в рамките на годината в установените норми, при средногодишна стойност около и малко над 300 DU.

РЕГУЛИРАНЕ НА РАЗРУШАВАНЕТО НА ОЗОНОВИЯ СЛОЙ

България е ратифицирала Виенската конвенция за защита на озона и Монреалския протокол (МП) за веществата, които нарушават озоновия слой през 1989 г. и става страна по тях от 1991 г. През 1998 г. са ратифицирани Лондонските и Копенхагенските изменения, през 1999 г. – Монреалските изменения, а през 2002 г. – Пекинските изменения към Протокола.

Към м. ноември 2009 г. 196 страни са ратифицирали Конвенцията и Протокола; 193 страни – Лондонското изменение; 190 страни – Копенхагенското изменение; 178 страни – Монреалското изменение; и 160 страни – Пекинското изменение.

От подписването на МП през 1987 г. до сега, в света консумацията на вещества, които нарушават озоновия слой (ВНОС) е намалена с над 90%.

Внос и употреба на озоноразрушаващи вещества

България не произвежда, а само използва ВНОС. Затова критериите за изпълнение на задълженията по протокола са свързани само с техния внос, износ и използване.

Консумация на ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди (HCFC) и флуорирани парникови газове (HFC, PFC, SF6)

Тенденцията на увеличаване на консумацията на флуорирани парникови газове (HFC, PFC, SF6), които се контролират от Протокола от Киото и се явяват алтернативи на озоноразрушаващите вещества се запазва и през 2009 г., поради забраната за използването на ненепълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди (HCFC) за производствени нужди (31.12.2006 г.), както и във връзка с крайния срок за употребата на свежи HCFC (31.12.2009 г.).

От месец юли 2007 г. се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 842/2006 относно някои флуорирани парникови газове, а от 4 юли 2008 г. влизат в сила някои от забраните на регламента. През същата година Европейската комисия приема няколко прилагащи регламента към Регламент (ЕО) № 842/2006, за установяване на минимални изисквания и на условията за взаимно признаване на сертифицирането на компании и персонал за работа със стационарни хладилни и климатични инсталации, топлинни помпи, пожарогасителни инсталации, високоволтови съоръжения и инсталации, съдържащи разтворители на базата на флуорирани парникови газове. Мерките по прилагане на Регламент (ЕО) № 842/2006 и прилагащите го актове са установени в националното законодателство посредством Наредба за установяване на мерки по прилагане на Регламент (ЕО) № 842/2006 относно някои флуорирани парникови газове, приета с ПМС № 336/23.12.2008 г.

През 2009 г. започна изпълнението на регионален проект на UNDP-GEF MSP „Подготовка за поетапно прекратяване употребата на HCFC в страните с икономики в преход (CEITs): нужди, ползи и потенциално взаимодействие с други многостранни споразумения в областта на околната среда”. Освен България, в проекта участват още Азърбейджан, Беларус, Казахстан, Русия, Таджикистан, Узбекистан и Украйна. Проектът се финансира от Глобалния екологичен фонд (ГЕФ) и се координира от изпълнителните агенции – Програмата за околна среда на ООН (UNEP), Програмата за развитие на ООН (UNIDO) и Световната банка. Целта на проекта е да подпомогне страните с икономики в преход в изпълнението на задълженията им за прекратяване на употребата на HCFC. България, в ролята си на страна с икономика в преход и член на Европейския съюз (ЕС), участва както като пример за сравнение с останалите страни-участнички в проучването, така и за оценка на статута си като стана по Монреалския протокол и по по-строгите мерки – част от политиката на ЕС. Специфичните цели на проучването в България са да оцени настоящото положение и да определи нуждите и бариерите за успешно прилагане на прекратяването на употребата на HCFC в контекста на задълженията, произтичащи от Монреалския протокол и членство в ЕС. Целта на разработката е изготвянето на набор от стратегии и препоръки към МОСВ и правителството на Р България за действия за удовлетворяване на нуждите и премахване на бариерите, стоящи пред страната. Проучването се базира на събиране, обобщаване и анализиране на наличната техническа, търговска, институционална, юридическа и регулативна информация и данни за употребата и търговията с HCFC във всички области на приложение.

През 2009 г. в атмосферата са емитирани 278.09 Gg CO₂–екв флуорирани парникови газове (HFCs, PFCs и SF₆), което е с 13% по-малко в сравнение с количествато, емитирано през предходната 2008 г. (319.70 Gg CO₂–екв.). Намалението се дължи на използването на HFC–152а като разпенващ агент вместо HFC–134а, който е бил използван през 2008 г. в по-големи количества, както и на по-ниския потенциал на глобално затопляне на HFC–152а, който е 140 при потенциал 1300 на HFC–134а при изчислението на емисиите. На фиг. 2 сa представени реалните емисии на HFCs, PFCs и SF₆ в Gg СО₂ еквивалент по години за периода 1988 – 2009 г.

Фиг. 2. Емисии на HFCs, PFCs и SF₆за периода 1988- 2009 г., Gg CO₂ – екв.

Източник: ИАОС, Национална инвентаризация на парникови газове за 2009 г.

Консумация и мерки за ограничаване на употребата на метилбромид

Внесените количества метилбромид намаляват в съответствие с изискванията на законодателството. От 2004 г. е забранен вноса и употребата на метилбромид за фумигация на почви и обеззаразяване на складове. Разрешен е вноса на 3t ODP годишно за нуждите на карантината и обработката на пратки преди износ (QPS).През 2009 г. не е осъществяван внос на метилбромид, а са използвани количества, останали на склад от предходни години. Реално използваните количества метилбромид за QPS през 2009 г. възлизат на 197,996 kg.

1 http://nfp-bg.eionet.eu.int/bul/NSMOS/Air/ozone-strato.doc

2 Виж 1