Радиоактивност в околната среда

От изпълнението на Програмата за радиологичен мониторинг на околната среда през 2009 г. и получените резултати следва, че:
Радиационният гама–фон е в границите на характерните за страната фонови стойности.
Не са наблюдавани повишавания на специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух и измерените стойности не се отличават от предходни години.
При наблюдението на радиационното състояние на необработваеми почви не са констатирани надфонови стойности на специфичната активност на естествените радионуклиди.
Повърхностните водни течения и басейни в страната са в добро радиационно състояние.

Наблюденията на радиационните параметри в основните компоненти на околната среда са непрекъснати и периодични и се извършват с цел осигуряване на актуална информация за държавните и местни органи на управление и обществеността.

Изпълнението на програмата за радиологичен мониторинг, нейното изграждане и развитие е основано както на националното, така и на европейското законодателство в областта на опазване на околната среда, радиационната защита и ядрената безопасност.

Радиационен гама фон

Данните за мощността на дозата гама-лъчение в наблюдаваните пунктове от страната се получават в реално време от Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон, администрирана от Изпълнителната агенция по околна среда.

Автоматизираната система има за цел да осигурява оперативна информация в случай на инцидентно повишаване на радиационния фон, както при ядрена авария на територията на страната ни, така и при трансграничен пренос. Тя обезпечава с данни в реално време Аварийния център на Агенцията за ядрено регулиране и Гл. Дирекция “Национална служба Гражданска защита” към Министерството на вътрешните работи, с което се осигурява възможност в случай на радиационна авария да се приложат своевременно подходящи мерки за защита на населението и околната среда.

През 2009 г. към автоматизираната система беше присъединена нова – 27-ма станция, изградена от Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци”(ДП „РАО”), която е в близост до Постоянното хранилище за РАО – Нови хан. Това ще осигури повишаване на информираността на населението в района и увеличаване на прозрачността в дейността на хранилището.

През годината не са наблюдавани стойности, различни от естествените, характерни за съответния пункт. Най-ниската средногодишна стойност на мощността на дозата е определена в Локалната мониторингова станция Силистра - 66 nGy/h, а най-високата - връх Ореляк - 142 nGy/h. На фиг.1 са представени средногодишни стойности на радиационния гама-фон за периода 2007-2009 г. във всичките 27 постоянни мониторингови станции в страната.

Фиг. 1. Средногодишни стойности на радиационния гама фон в България, 2007-2009 г., nGy/h

Източник: ИАОС

Изграждането и развитието на системата за радиологичен мониторинг е съобразена с националното законодателство и с изискванията на редица международни нормативни документи, по които Р България е страна.

В изпълнение на изискванията на Договора ЕВРАТОМ и Препоръка 473/2000 на ЕК, нашата страна ежегодно докладва данни от извършвания радиологичен мониторинг на околната среда към общоевропейската база данни – REM.

Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон също е интегрирана в Европейската система за обмен на радиологични данни – EURDEP, с което страната ни, освен че изпраща данни за състоянието на радиационния фон, също и получава достъп до информацията от аналогични системи на страните членки на ЕС.

Всички тези действия дават възможност за наблюдение на радиационния статус в Европа (фиг. 2).

Фиг. 2. Европейска система за обмен на радиологични данни (EURDEP)

Източник: ИАОС

През 2009 г. системата EURDEP не е преминавала в „Авариен режим”, което показва, че не са регистрирани стойности на радиационния гама-фон, различни от характерните за Европа.

Атмосферна радиоактивност

Изследвания на атмосферната радиоактивност се извършват в стационарните станции с автоматично пробонабиране на аерозоли (обем ~ 900 m3) два пъти месечно в градовете София, Варна, Бургас, Враца, Монтана и едномесечно - в Бухово, Яна и Свищов.

През годината не са регистрирани повишения на специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух. Измерените стойности на проби от гореизброените станции не се отличават от предходни години и показват концентрации на техногенен 137Cs < 0,001 mBq/m3, което е под минимално детектируемата активност за метода и използваното средство за измерване (МДА) и на космогенен 7Be в интервала от 0,2 до 24,1 mBq/m3.

През периода са извършени и аерозолни пробонабирания с преносимо, пробовземно устройство при обем на преминалия през филтъра въздух по-голям от 7 000 m 3 в пунктове: Гълъбово, Стара Загора, Казанлък и Остра могила. Получените резултати показват концентрации на 137Cs < 0,0008 mBq/m3 (МДА), и 7Be (3,3 ÷ 3,5 mBq/m3), което е доказателство за липса на радиоактивно замърсяване на атмосферния въздух през годината в Старозагорския регион.

Радиационно състояние на необработваеми почви

Извършен е фонов мониторинг и оценка на специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди в почви, неповлияни от стопанска дейност от цялата страна.

Характерните специфични активности на естествените радионуклиди за повърхностния почвен слой (0 ÷ 20 cm) в отделните мониторингови пунктове са представени на фиг.3. При оценката на получените данни не са констатирани надфонови стойности.

Фиг. 3. Специфична активност на естествени радионуклиди в необработваеми почви, Bq/kg

Източник: ИАОС

Известен факт е, че най-засегнати от ядрената авария в Чернобил през 1986 г. са почвите в Южна България. Те са обект на ежегодни контролни наблюдения в системата за радиологичен мониторинг на околната среда. Данните за специфичната активност и динамика на техногенния ¹³⁷Cs, отложен вследствие аварията, характеризират петнисти замърсявания на почвите (фиг.4).

Най-високи стойности през годината са регистрирани в Пловдивска и Смолянска области, като напр.: с. Манастир- 340 Bq/kg, с. Бяла черква – 215 Bq/kg, с. Широка лъка – 157 Bq/kg, гр. Лъки - 147 Bq/ kg, гр. Батак - 124 Bq/kg, с. Мугла -113 Bq/kg, Рожен – 106 Bq/kg. Сравнено с данни от предходни години се наблюдава общо снижаване на специфичната активност на техногенния ¹³⁷Cs, което се обяснява с глобалното му преразпределение при естествените миграционни процеси.

Фиг. 4. Специфична активност на техногенен ¹³⁷Cs в необработваеми почви , Bq/kg

Източник: ИАОС

Радиационно състояние на повърхностни води

Радиологичният мониторинг на реките, езерата и язовирите в страната се изразява в наблюдение на радиологични показатели за определяне качеството на повърхностно течащи води, регламентирани с Наредба № 7/08.08.86 г.

През 2009 г. е проведен системен мониторинг на радиационното състояние на р. Дунав в 10 пункта (от Ново село до Силистра) и в още 92 пункта по поречията на по-големите реки и други водни обекти в страната (фиг. 5).

Фиг. 5. Обща бета-активност на повърхностни води, Bq/l

Източник: ИАОС

Анализът на данните за обща бета-активност на водите на р. Дунав и останалите основни реки, езера и язовири, показва стойности значително под ПДК. Това налага извода, че през годината водните обекти в страната са били в добро радиационно състояние.

Радиационно състояние на ОС в района на АЕЦ “Козлодуй”

Държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия се осъществява от Председателя на Агенцията за ядрено регулиране. Министрите на околната среда и водите, на здравеопазването, на вътрешните работи осъществяват специализиран контрол по отношение на АЕЦ „Козлодуй”.

Радиационнното влияние на дейността на АЕЦ "Козлодуй" върху околната среда е предмет на системни изследвания от пуска на централата до момента. За оценката на това въздействие се извършва ведомствен радиологичен контрол по регламентирани дългосрочни програми, съгласувани с контролните органи в страната, в т. ч. и с МОСВ.

Министерството на околната среда и водите извършва надведомствен радиологичен мониторинг в наблюдаваната, 30- km зона на АЕЦ "Козлодуй".

Радиологичният мониторинг се състои в:

Непрекъснати измервания на радиационния гама-фон

Данните за радиационния фон се получават в реално време от Локалните мониторингови станции на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон.

Към системата са интегрирани и 8 автоматични станции от външния дозиметричен контрол на АЕЦ "Козлодуй", намиращи се в радиус 1,8 km от централата, като по този начин се осъществява непрекъснато наблюдение на нивата на радиационния фон в района.

Мониторингът на станциите от 30-km зона: Хайредин, Вълчедръм, Оряхово и от 100-km зона: Враца, Монтана и Кнежа (фиг. 6) показва, че средномесечните стойности на мощността на дозата през 2009 г. варират в граници от 67 nGy/h (Оряхово) до 99 nGy/h (Враца) и не превишават фоновите стойности, характерни за съответните пунктове.

Фиг. 6. Средни месечни стойности на мощността на дозата, nGy/h

Източник: ИАОС

Определяне на атмосферната радиоактивност

Изследвани са аерозолни проби (обем > 900 m³ ), получени чрез автоматично пробонабиране във Враца и Монтана с периодичност 2 пъти месечно за анализ на обемна специфична активност на дългоживущи радионуклиди.

При анализа на данните от автоматичните станции не са установени надфонови стойности на определяните радионуклиди, характерни за приземния въздух в този географски район, като данните за техногенния ¹³⁷Cs са от порядъка на МДА. Не е установено наличие на други техногенни радионуклиди.

В Изпълнителната агенция по околна среда се получават и месечни справки от провеждания ведомствен мониторинг на газоаерозолните изхвърляния от АЕЦ “Козлодуй” в околната среда¹.

Радиологичен мониторинг на почви

Изследва се повърхностния, необработваем почвен слой (05 cm) с тримесечна периодичност за определяне специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в 26 контролни пункта от наблюдаваната зона на атомната централа. Измерената специфична активност на техногенния радионуклид ¹³⁷Cs в повърхностния почвен слой в тези пунктове варира от 0,5 Bq/kg (гр. Мизия) до 51,2 Bq/kg (с.Селановци) и се оценява като следствие от глобалното отлагане след аварията в Чернобил. През годината не е наблюдавано наличие на други техногенни радионуклиди.

Определените средно-годишни стойности в района на централата са много по-ниски в сравнение с установените отлагания в Южна България (фиг. 7).

Фиг. 7. Специфична активност на радионуклиди в почви , Bq/kg

Източник: ИАОС

Сравнението с наблюденията от предходни години и с пунктове от други райони на страната установява, че няма регистрирано влияние на работата на централата върху радиационния статус на почвите.

Радиологичен мониторинг на повърхностни води от 100-km зона на АЕЦ и дебалансни води от централата

Наблюдават се радиологични параметри във води от реките: Дунав, Осъм, Искър, Лева, Огоста, Тимок и Цибрица, течащи в 100-кm зона на атомната централа.

Анализът на данните за обща бета-активност на водите от р. Дунав (от Ново село до Силистра), съпоставени с води от "отводящия" канал на АЕЦ “Козлодуй” през периода 2004-2009 г. (фиг.8), показва стойности, значително под пределно допустимите, определени в нормативната база за качеството на повърхностните води (0,750 Bq/l). Този извод се отнася и за останалите изследвани реки от района.

Фиг. 8. Обща бета активност на р. Дунав в периода 2004-2009 г., Bq/l

Източник: ИАОС

Ежемесечно се контролират и дебалансните води от 5 и 6 блок - чиста и специална зони, дебалансни води от 1- 4 блок, както и водите от "подводящ" и "отводящ" канал, водите от стар канал "Валята", нов канал "Валята", както и води от р.Дунав, преди и след централата - пристанища Козлодуй и Оряхово.

В Изпълнителната агенция по околна среда се получават и месечни справки за обема и активностите на дебалансните води, в резултат от провеждания ведомствен радиологичен мониторинг на централата².

Получените стойности на радиацинните параметри са значително под допустимите норми (фиг. 9).

Фиг. 9. Обща бета активност на дебалансни води от АЕЦ “Козлодуй”, Bq/l

Източник: ИАОС

Резултатите от анализите са съизмерими с регистрираните от предходни години и не показват изменение в радиологичните характеристики на р. Дунав на българска територия, вследствие дейността на АЕЦ “Козлодуй”.

Ррадиологичен мониторинг на дънни утайки

Определят се специфичните активности на естествени и техногенни радионуклиди в седименти на всеки три месеца в пунктове по р. Дунав - от Ново село до Силистра, вкл. и "отводящ" канал на АЕЦ - местността “Бататовец”. Измерените стойности на специфичната активност на техногенния ¹³⁷Cs в тези проби през годината варират от 0,46 Bq/kg (Байкал) до 12,3 Bq/kg (Оряхово).

През годината не е наблюдавано наличие на други техногенни радионуклиди в седиментите.

В резултат от извършвания, в системата на МОСВ през 2009 г., радиологичен мониторинг в 30-km зона на АЕЦ “Козлодуй”, може да се наблюдава цялостния радиационен статус на околната среда в този район (фиг. 10).

Фиг. 10. Радиационно състояние на околната среда в 30- km зона на АЕЦ “Козлодуй” за 2009 г.

Източник: ИАОС

Получените през 2009 г. данни, сравнени с резултати от минали години не показва неблагоприятни тенденции в радиационната обстановка и екологичния статус на околната среда, произтичащи от експлоатацията на атомната централа.

1 Анализът на резултатите от собствения мониторинг на газоаерозолните изхвърлянията, извършван от АЕЦ”Козлодуй” се съдържа в раздел „Енергетика” ”( Въздействие на енергетиката върху околната среда).

2 Анализът на резултатите от ведомствения мониторинг на дебалансните води от АЕЦ „Козлодуй” се съдържа в раздел „Енергетика”( Въздействие на енергетиката върху околната среда).