ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2009 г. (издание 2011 г.)

Лични средства

Радиоактивност в околната среда

state-good.jpgОт изпълнението на Програмата за радиологичен мониторинг на околната среда през 2009 г. и получените резултати следва, че:
Радиационният гама–фон е в границите на характерните за страната фонови стойности.
Не са наблюдавани повишавания на специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух и измерените стойности не се отличават от предходни години.
При наблюдението на радиационното състояние на необработваеми почви не са констатирани надфонови стойности на специфичната активност на естествените радионуклиди.
Повърхностните водни течения и басейни в страната са в добро радиационно състояние.

Наблюденията на радиационните параметри в основните компоненти на околната среда са непрекъснати и периодични и се извършват с цел осигуряване на актуална информация за държавните и местни органи на управление и обществеността.

Изпълнението на програмата за радиологичен мониторинг, нейното изграждане и развитие е основано както на националното, така и на европейското законодателство в областта на опазване на околната среда, радиационната защита и ядрената безопасност.

Радиационен гама фон

Данните за мощността на дозата гама-лъчение в наблюдаваните пунктове от страната се получават в реално време от Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон, администрирана от Изпълнителната агенция по околна среда.

Автоматизираната система има за цел да осигурява оперативна информация в случай на инцидентно повишаване на радиационния фон, както при ядрена авария на територията на страната ни, така и при трансграничен пренос. Тя обезпечава с данни в реално време Аварийния център на Агенцията за ядрено регулиране и Гл. Дирекция “Национална служба Гражданска защита” към Министерството на вътрешните работи, с което се осигурява възможност в случай на радиационна авария да се приложат своевременно подходящи мерки за защита на населението и околната среда.

През 2009 г. към автоматизираната система беше присъединена нова – 27-ма станция, изградена от Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци”(ДП „РАО”), която е в близост до Постоянното хранилище за РАО – Нови хан. Това ще осигури повишаване на информираността на населението в района и увеличаване на прозрачността в дейността на хранилището.

През годината не са наблюдавани стойности, различни от естествените, характерни за съответния пункт. Най-ниската средногодишна стойност на мощността на дозата е определена в Локалната мониторингова станция Силистра - 66 nGy/h, а най-високата - връх Ореляк - 142 nGy/h. На фиг.1 са представени средногодишни стойности на радиационния гама-фон за периода 2007-2009 г. във всичките 27 постоянни мониторингови станции в страната.

Фиг. 1. Средногодишни стойности на радиационния гама фон в България, 2007-2009 г., nGy/h
92radiation_html_39fddf18.gif

Източник: ИАОС

Изграждането и развитието на системата за радиологичен мониторинг е съобразена с националното законодателство и с изискванията на редица международни нормативни документи, по които Р България е страна.

В изпълнение на изискванията на Договора ЕВРАТОМ и Препоръка 473/2000 на ЕК, нашата страна ежегодно докладва данни от извършвания радиологичен мониторинг на околната среда към общоевропейската база данни – REM.

Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон също е интегрирана в Европейската система за обмен на радиологични данни – EURDEP, с което страната ни, освен че изпраща данни за състоянието на радиационния фон, също и получава достъп до информацията от аналогични системи на страните членки на ЕС.

Всички тези действия дават възможност за наблюдение на радиационния статус в Европа (фиг. 2).

Фиг. 2. Европейска система за обмен на радиологични данни (EURDEP)
92radiation_html_m5128b2a4.png

Източник: ИАОС

През 2009 г. системата EURDEP не е преминавала в „Авариен режим”, което показва, че не са регистрирани стойности на радиационния гама-фон, различни от характерните за Европа.

Атмосферна радиоактивност

Изследвания на атмосферната радиоактивност се извършват в стационарните станции с автоматично пробонабиране на аерозоли (обем ~ 900 m3) два пъти месечно в градовете София, Варна, Бургас, Враца, Монтана и едномесечно - в Бухово, Яна и Свищов.

През годината не са регистрирани повишения на специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух. Измерените стойности на проби от гореизброените станции не се отличават от предходни години и показват концентрации на техногенен 137Cs < 0,001 mBq/m3, което е под минимално детектируемата активност за метода и използваното средство за измерване (МДА) и на космогенен 7Be в интервала от 0,2 до 24,1 mBq/m3.

През периода са извършени и аерозолни пробонабирания с преносимо, пробовземно устройство при обем на преминалия през филтъра въздух по-голям от 7 000 m 3 в пунктове: Гълъбово, Стара Загора, Казанлък и Остра могила. Получените резултати показват концентрации на 137Cs < 0,0008 mBq/m3 (МДА), и 7Be (3,3 ÷ 3,5 mBq/m3), което е доказателство за липса на радиоактивно замърсяване на атмосферния въздух през годината в Старозагорския регион.

Радиационно състояние на необработваеми почви

Извършен е фонов мониторинг и оценка на специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди в почви, неповлияни от стопанска дейност от цялата страна.

Характерните специфични активности на естествените радионуклиди за повърхностния почвен слой (0 ÷ 20 cm) в отделните мониторингови пунктове са представени на фиг.3. При оценката на получените данни не са констатирани надфонови стойности.

Фиг. 3. Специфична активност на естествени радионуклиди в необработваеми почви, Bq/kg
92radiation_html_66887ee0.png

Източник: ИАОС

Известен факт е, че най-засегнати от ядрената авария в Чернобил през 1986 г. са почвите в Южна България. Те са обект на ежегодни контролни наблюдения в системата за радиологичен мониторинг на околната среда. Данните за специфичната активност и динамика на техногенния 137Cs, отложен вследствие аварията, характеризират петнисти замърсявания на почвите (фиг.4).

Най-високи стойности през годината са регистрирани в Пловдивска и Смолянска области, като напр.: с. Манастир- 340 Bq/kg, с. Бяла черква – 215 Bq/kg, с. Широка лъка – 157 Bq/kg, гр. Лъки - 147 Bq/ kg, гр. Батак - 124 Bq/kg, с. Мугла -113 Bq/kg, Рожен – 106 Bq/kg. Сравнено с данни от предходни години се наблюдава общо снижаване на специфичната активност на техногенния 137Cs, което се обяснява с глобалното му преразпределение при естествените миграционни процеси.

Фиг. 4. Специфична активност на техногенен 137Cs в необработваеми почви , Bq/kg
92radiation_html_m499638a9.png

Източник: ИАОС

Радиационно състояние на повърхностни води

Радиологичният мониторинг на реките, езерата и язовирите в страната се изразява в наблюдение на радиологични показатели за определяне качеството на повърхностно течащи води, регламентирани с Наредба № 7/08.08.86 г.

През 2009 г. е проведен системен мониторинг на радиационното състояние на р. Дунав в 10 пункта (от Ново село до Силистра) и в още 92 пункта по поречията на по-големите реки и други водни обекти в страната (фиг. 5).

Фиг. 5. Обща бета-активност на повърхностни води, Bq/l
92radiation_html_64718184.png

Източник: ИАОС

Анализът на данните за обща бета-активност на водите на р. Дунав и останалите основни реки, езера и язовири, показва стойности значително под ПДК. Това налага извода, че през годината водните обекти в страната са били в добро радиационно състояние.

Радиационно състояние на ОС в района на АЕЦ “Козлодуй”

Държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия се осъществява от Председателя на Агенцията за ядрено регулиране. Министрите на околната среда и водите, на здравеопазването, на вътрешните работи осъществяват специализиран контрол по отношение на АЕЦ „Козлодуй”.

Радиационнното влияние на дейността на АЕЦ "Козлодуй" върху околната среда е предмет на системни изследвания от пуска на централата до момента. За оценката на това въздействие се извършва ведомствен радиологичен контрол по регламентирани дългосрочни програми, съгласувани с контролните органи в страната, в т. ч. и с МОСВ.

Министерството на околната среда и водите извършва надведомствен радиологичен мониторинг в наблюдаваната, 30- km зона на АЕЦ "Козлодуй".

Радиологичният мониторинг се състои в:

Непрекъснати измервания на радиационния гама-фон

Данните за радиационния фон се получават в реално време от Локалните мониторингови станции на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон.

Към системата са интегрирани и 8 автоматични станции от външния дозиметричен контрол на АЕЦ "Козлодуй", намиращи се в радиус 1,8 km от централата, като по този начин се осъществява непрекъснато наблюдение на нивата на радиационния фон в района.

Мониторингът на станциите от 30-km зона: Хайредин, Вълчедръм, Оряхово и от 100-km зона: Враца, Монтана и Кнежа (фиг. 6) показва, че средномесечните стойности на мощността на дозата през 2009 г. варират в граници от 67 nGy/h (Оряхово) до 99 nGy/h (Враца) и не превишават фоновите стойности, характерни за съответните пунктове.

Фиг. 6. Средни месечни стойности на мощността на дозата, nGy/h
92radiation_html_m12d44b3f.png

Източник: ИАОС

Определяне на атмосферната радиоактивност

Изследвани са аерозолни проби (обем > 900 m3 ), получени чрез автоматично пробонабиране във Враца и Монтана с периодичност 2 пъти месечно за анализ на обемна специфична активност на дългоживущи радионуклиди.

При анализа на данните от автоматичните станции не са установени надфонови стойности на определяните радионуклиди, характерни за приземния въздух в този географски район, като данните за техногенния 137Cs са от порядъка на МДА. Не е установено наличие на други техногенни радионуклиди.

В Изпълнителната агенция по околна среда се получават и месечни справки от провеждания ведомствен мониторинг на газоаерозолните изхвърляния от АЕЦ “Козлодуй” в околната среда1.

Радиологичен мониторинг на почви

Изследва се повърхностния, необработваем почвен слой (05 cm) с тримесечна периодичност за определяне специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в 26 контролни пункта от наблюдаваната зона на атомната централа. Измерената специфична активност на техногенния радионуклид 137Cs в повърхностния почвен слой в тези пунктове варира от 0,5 Bq/kg (гр. Мизия) до 51,2 Bq/kg (с.Селановци) и се оценява като следствие от глобалното отлагане след аварията в Чернобил. През годината не е наблюдавано наличие на други техногенни радионуклиди.

Определените средно-годишни стойности в района на централата са много по-ниски в сравнение с установените отлагания в Южна България (фиг. 7).

Фиг. 7. Специфична активност на радионуклиди в почви , Bq/kg
92radiation_html_m77ef3a21.gif

Източник: ИАОС

Сравнението с наблюденията от предходни години и с пунктове от други райони на страната установява, че няма регистрирано влияние на работата на централата върху радиационния статус на почвите.

Радиологичен мониторинг на повърхностни води от 100-km зона на АЕЦ и дебалансни води от централата

Наблюдават се радиологични параметри във води от реките: Дунав, Осъм, Искър, Лева, Огоста, Тимок и Цибрица, течащи в 100-кm зона на атомната централа.

Анализът на данните за обща бета-активност на водите от р. Дунав (от Ново село до Силистра), съпоставени с води от "отводящия" канал на АЕЦ “Козлодуй” през периода 2004-2009 г. (фиг.8), показва стойности, значително под пределно допустимите, определени в нормативната база за качеството на повърхностните води (0,750 Bq/l). Този извод се отнася и за останалите изследвани реки от района.

Фиг. 8. Обща бета активност на р. Дунав в периода 2004-2009 г., Bq/l
92radiation_html_3523be41.gif

Източник: ИАОС

Ежемесечно се контролират и дебалансните води от 5 и 6 блок - чиста и специална зони, дебалансни води от 1- 4 блок, както и водите от "подводящ" и "отводящ" канал, водите от стар канал "Валята", нов канал "Валята", както и води от р.Дунав, преди и след централата - пристанища Козлодуй и Оряхово.

В Изпълнителната агенция по околна среда се получават и месечни справки за обема и активностите на дебалансните води, в резултат от провеждания ведомствен радиологичен мониторинг на централата2.

Получените стойности на радиацинните параметри са значително под допустимите норми (фиг. 9).

Фиг. 9. Обща бета активност на дебалансни води от АЕЦ “Козлодуй”, Bq/l
92radiation_html_39468bbb.gif

Източник: ИАОС

Резултатите от анализите са съизмерими с регистрираните от предходни години и не показват изменение в радиологичните характеристики на р. Дунав на българска територия, вследствие дейността на АЕЦ “Козлодуй”.

Ррадиологичен мониторинг на дънни утайки

Определят се специфичните активности на естествени и техногенни радионуклиди в седименти на всеки три месеца в пунктове по р. Дунав - от Ново село до Силистра, вкл. и "отводящ" канал на АЕЦ - местността “Бататовец”. Измерените стойности на специфичната активност на техногенния 137Cs в тези проби през годината варират от 0,46 Bq/kg (Байкал) до 12,3 Bq/kg (Оряхово).

През годината не е наблюдавано наличие на други техногенни радионуклиди в седиментите.

В резултат от извършвания, в системата на МОСВ през 2009 г., радиологичен мониторинг в 30-km зона на АЕЦ “Козлодуй”, може да се наблюдава цялостния радиационен статус на околната среда в този район (фиг. 10).

Фиг. 10. Радиационно състояние на околната среда в 30- km зона на АЕЦ “Козлодуй” за 2009 г.
92radiation_html_m3677f159.png

Източник: ИАОС

Получените през 2009 г. данни, сравнени с резултати от минали години не показва неблагоприятни тенденции в радиационната обстановка и екологичния статус на околната среда, произтичащи от експлоатацията на атомната централа.


1 Анализът на резултатите от собствения мониторинг на газоаерозолните изхвърлянията, извършван от АЕЦ”Козлодуй” се съдържа в раздел „Енергетика” ”( Въздействие на енергетиката върху околната среда).

2 Анализът на резултатите от ведомствения мониторинг на дебалансните води от АЕЦ „Козлодуй” се съдържа в раздел „Енергетика”( Въздействие на енергетиката върху околната среда).







Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ


Достъп до обществена информация


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Годишен бюлетин за качество на атмосферен въздух (КАВ)


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Прогноза на нивата на приземния (тропосферен) озон над България


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


"Програма Хоризонт 2020 на ЕС за научни изследвания и иновации”


Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България







Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ


Достъп до обществена информация


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Годишен бюлетин за качество на атмосферен въздух (КАВ)


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Прогноза на нивата на приземния (тропосферен) озон над България


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


"Програма Хоризонт 2020 на ЕС за научни изследвания и иновации”


Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България

Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС