ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2009 г. (издание 2011 г.)

Лични средства

Управление на отпадъците и въздействие на генерираните отпадъци върху околната среда

state-moderate.jpgОбразуваните количества отпадъци през периода 2000 – 2009 г. са средно около 15 197 kt годишно1. През 2009 г. общото количество образувани отпадъци е 18 110 kt. (в т.ч. 706 kt опасни, 3 561 kt битови и 13 843 kt производствени). Намалението е около 2 030 kt спрямо 2008 г. От 1999 г. насам средните количества образувани битови отпадъци на човек от населението за България са по ниски от тези за ЕС-272. Нормата на натрупване за ЕС–27 за 2009 г. е 513 kg/capita/year, като за България тя е 470 kg/capita/year. За 2009 г. от всички страни членки на ЕС България е с най-висок дял на депонираните битови отпадъци спрямо събраните битови отпадъци от обслужваните населени места(100%). Продължава да нараства делът на населението, обхванато от системите за организирано сметосъбиране и транспортиране на битовите отпадъци - от 78,6% през 2000 г. до 96,6% през 2009 г. Целите за повторно използване и оползотворяване и целите за повторно използване и рециклиране на отпадъци от моторни превозни средства, оловно-кисели негодни за употреба батерии и акумулатори, както и целите по събиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване образувано от бита и целите по рециклиране на ИУЕЕО за 2009 г. са изпълнени. За първа година са постигнати целите за оползотворяване на отработени масла.

Тенденциите в процесите на управление на различните видове отпадъци са разгледани за периода 2000 - 2009 г. Данните за отпадъци, които не притежават опасни свойства са предоставени от Националния статистически институт (НСИ), докато данните за опасни отпадъци са събирани в системата на Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Отпадъците, образувани от разкриването, добива и преработването на подземни природни богатства (с код на групата 01 от Списъка на отпадъците, съгласно Приложение 1 към Наредба 3 от 01.04.2004 г.) са изключени от анализа и са разгледани подробно в раздел „Земни недра и подземни богатства”.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОТПАДЪЦИТЕ

Общо количество генерирани отпадъци

Политиката на ЕС по отношение на отпадъците допринася за увеличаване на ефективността на ползването на ресурсите в рамките на ЕС и намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда и здравето през целия жизнен цикъл на съответните ресурси. България по показателя пряко потребление на ресурси на човек е на средноевропейско ниво.

Тематичната стратегия за предотвратяване на образуването и за рециклиране на отпадъци3, приета през 2005 г., поставя пред ЕС дългосрочната цел за превръщане му в едно „рециклиращо общество“, което се стреми да избягва образуването на отпадъци и да използва отпадъците като ресурс.

Други законодателни документи, които също имат потенциал да подобрят предотвратяването на образуването на отпадъци са Директивата за батериите4 и Директивата за управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии5 (и двете приети през 2006 г.) и Регламентът REACH.

С йерархичното подреждане на дейностите в областта на отпадъците се насърчава преди всичко предотвратяването на образуването на отпадъци, следвано от повторната употреба, рециклирането и оползотворяването, а обезвреждането на отпадъци представлява последната в това подреждане възможност.

В повечето държави-членки количеството генерирани отпадъци нараства, или в най-добрия случай се стабилизира на постоянно равнище. Но в резултат от значителното намаление на количеството на генерираните отпадъци в 4 държави-членки, общото годишно генериране на отпадъци в EС-27 намаля с 10 % в периода 2006—2008 г.

В България през 2009 г. общото количество образувани отпадъци е 18 110 kt (в т.ч. 706 kt опасни, 3 561 kt битови и 13 843 kt производствени). Намалението е с около 1 709 kt спрямо 2008 г. което се дължи основно на спад в образуваните неопасни отпадъци (1 600 kt). Количествата образувани отпадъци по видове за периода 2000 – 2009 г. са представени на фиг. 1.

Фиг. 1. Образувани отпадъци по видове, kt
9waste_html_6971f3ac.gif

Източник: ИАОС и НСИ

Битови отпадъци

Една от целите, определени в 5-та програма за действие в областта на околната среда (ПДООС) на Европейската общност е до 2000 г. да се намали генерирането на битови отпадъци на глава от населението годишно до средното равнище на ЕС за 1985 година 300 кг и след това да стабилизира на това равнище. Целта не бе постигната. В много страни от Западна Европа средно годишното количество (2000 - 2009 г.) на битовите отпадъци, образувани на човек от населението достигна стойности над 550 кг.6 Цел не бе заложена в 6-та ПДООС. Новата Рамковата директива за отпадъците (2008/98/ЕО), включва обща цел - да се прекъсне връзката между икономическия растеж и въздействието върху околната среда, свързани с образуването на отпадъци.

Образуването на битови отпадъци на човек от населението (7 % от всички отпадъци) понастоящем се е стабилизирало на около 513 kg/capita/year в EС-27 (по данни за 2009 г.). Налице е известно отслабване на зависимостта на генерирането на отпадъци от потреблението (което е нараснало с 16,3 % в периода 1999-2007 г.)7 .

От 1999 г. насам средните количества образувани битови отпадъци на човек от населението за България са по-ниски от тези за ЕС-278. Нормата на натрупване за ЕС-27 за 2009 г. е 513 kg/capita/year, като за България тя е 470 kg/capita/year, включително и количествата, които не са включени в системата на организиранотосметосъбиране сметосъбиране. По данни на НСИ през 2009 г. общо образуваните битови отпадъци в България (от обслужвани и необслужвани населени места) са 3 561 kt.

Фиг. 2. Образувани битови отпадъци на човек от населението в ЕС (27 страни ) и в България, kg/capita/year
9waste_html_m77f4b5c8.gif

Източник: Евростат

Най-големи количества битови отпадъци на човек от населението за 2009 г. образуват: Дания - 833 kg/capita/year, следвани от Кипър, Ирландия и Люксембург с количества между 700 - 800 kg/capita/year. Намаляването на битовите отпадъци е много сложна задача, тъй като за целта е необходимо да се намали потреблението и да се изменят моделите на потребление.

Образувани опасни отпадъци

Въпреки че на ниво Европейска общност напредъкът е малък по отношение на предотвратяване образуването на отпадъци като количеството, по отношение на техния качествен състав са постигнати някои резултати. Прилагането на забраната за вещества според Директивата RoHS е намалило от 2006 г. количеството на потенциално опасните вещества в електронното оборудване, пускано на пазара на ЕС, с около 110 000 t/year.

Опасните отпадъци (3 % от всички отпадъци) продължават да намаляват в EС-12, особено поради по-чистите технологии и затварянето на мини, въпреки че на равнище EС-27 все още се наблюдава годишно нарастване с 0,5 %. Тези данни също показват относително отслабване на зависимостта на количеството на този вид отпадъци от растежа на БВП.9

В България през 2009 г. са образувани 706 kt опасни отпадъци. Общо образуваните опасни отпадъци от неорганични химически процеси за 2009 г. са 529 kt като най- голям дял от тях представляват отпадъците от обогатяване на медни шлаки (97%). Най-големият генератор на опасни отпадъци в страната е металургичната промишленост. Количеството на образуваните през 2009 г. опасни отпадъци от металургичните предприятия (шлаки, отпадъци от пречистване на отпадъчни газове и др.) е 647 kt.

Фиг. 3. Образувани опасни отпадъци, kt
9waste_html_m78685a20.gif

Източник: ИАОС

При разглеждане на образуваните опасни отпадъци разпределени по групите от Списъка на отпадъците, съгласно Приложение 1 към Наредба 3 от 01.04.2004 г. се вижда, че през разглеждания период с най-голям дял са образуваните опасни отпадъци от неорганични химически процеси (код на групата 06) – средно 495 kt/year (или 60%), следвани от опасните неорганични отпадъци от термични процеси (код на групата 10) - средно 178 kt/year (21%) и от опасните отпадъци, получени при обработване на отпадъчни води от пречиствателни станции (код на групата 19) – средно 83 kt/year. Това са отпадъци образувани основно от металургичните предприятия и такива за производство на топло- и електроенергия. За 2009 г. тези проценти са съответно 75%, 10% и 10%. (фиг. 4)

Фиг. 4. Опасни отпадъци - групи с най-голям дял, %
9waste_html_m423cb651.gif

Източник: ИАОС

УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

Управление на битови отпадъци

През 2008 г. с преразгледаната Рамкова директива за отпадъците бе въведена целта за 50 % рециклиране на битови отпадъци, обхващаща като минимум следните техни компоненти: хартия, метал, пластмаса и стъкло, както и целта за 70 % рециклиране на строителните отпадъци и отпадъците от разрушаване, като и двете цели трябва да бъдат достигнати до 2020 г. През същата година Комисията предложи да се преразгледат целите за събиране и рециклиране на отпадъците от електронно оборудване, включително целта за повторна употреба.

Прилагането на Директивата относно депонирането на отпадъци10 помогна да се насърчи оползотворяването на ресурси от отпадъци чрез постепенно отклоняване на дадени видове отпадъци от депониране: до 2006 г. (или 4 години по-късно за някои държави-членки, ползващи дерогация), количеството на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране, трябваше да се намали до 75 % спрямо нивата от 1995 г., а до 2009 г. - съответно до 50 % спрямо тези нива. Управлението на биоотпадъците (т.е. на органичните компоненти в битовите отпадъци) в ЕС все още не реализира своя пълен потенциал. 11

В България 96,1% от общо образуваните битови отпадъци се събират организирано. Въвеждането на организирани системи за сметосъбиране в нови населени места води до увеличение на населението, обхванато с тези услуги - от 87,8% през 2005 г. на 96,6% през 2009 година (фиг. 5). Обслужените населени места от системи за организирано сметосъбиране през 2009 г. са 3 988 бр., или с 543 повече спрямо 2008 г., а обслуженото население - 7 330 933 души. Събраните битови отпадъци от обслужваните населени места са 3 421 kt.

Фиг. 5. Дял на населението обслужвано от системи за организирано събиране и транспортиране на битови отпадъци, %
9waste_html_m1a96b600.gif

Източник: НСИ

Количеството на събраните битови отпадъци се оценява чрез преки измервания, а при липсата на такива - на основата на транспортни документи. През 2009 г. депата с кантари са 34 броя или 12.2% от общия брой депа.

Депонирани битови отпадъци

Депонирането като метод за обезвреждане се нарежда на последно място във възприетата йерархия на отпадъци и е една от най-нежеланите опции за третиране, но въпреки това този метод ще играе важна роля и през следващия планов период в страната и депата ще бъдат важен елемент от бъдещата инфраструктура по третиране на отпадъците. За 2009 г. от всички страни членки на ЕС България е с най-висок дял на депонираните битови отпадъци спрямо събраните от населените места с организирано сметосъбиране(100%). Със съпоставими проценти са Румъния и Малта съответно 99% и 96%.

Редица страни в Европа предпочитат да развиват мощностите си за изгаряне на отпадъци (в Швеция и Дания се изгарят над 48%), България няма съоръжения за изгаряне на битови отпадъци. Предвижда се рециклирането и оползотворяването на отпадъците да се превърне в алтернатива на депонирането.

Продължава изграждането на регионални депа за битови отпадъци, като към края на 2009 г. са 25 броя. Закриват се сметищата, които не отговарят на екологичните изисквания, в резултат на което намалява общият брой на депата - от 537 през 2005 г. на 278 през 2009 г. С най-много депа в страната е община Велико Търново - 17 броя.

По данни на общинските администрации през 2009 г. на депа с организирано сметоизвозване са приети общо 3 948 kt отпадъци (в т.ч. битови, строителни и други). Събраните строителни отпадъци на депа за битови отпадъци са 396 kt за 2009 г. 54 общини с организирано сметосъбиране депонират отпадъци на територията на други общини през 2009 г.

Фиг. 6. Общо приети отпадъци на депа за битови отпадъци, kt
9waste_html_6cee8324.gif

Източник: НСИ

Общо събраните на депата и временно съхранени битови отпадъци за 2009 г. са 3 692 kt или с 9,6% повече в сравнение с предходната година. От тях 3 421 kt са депонирани, 265 kt - временно съхранени (формирани основно на територията на Столична община), и 5,81 kt - предадени за рециклиране.

Депонирането на отпадъци е процес, който е източник на емисии от парникови газове. Основният парников газ, отделен в атмосферата при анаеробното разграждане на органичните фракции от депонираните отпадъци е метан. В световен мащаб приблизително 5-20 % от годишното количество емитиран метан в атмосферата се дължи на процеса на депониране на отпадъци. Необходим е дълъг период от време за пълното разграждане на тези отпадъци и поради тази причина емисиите от депата се изчисляват от 1950 г., съгласно добрите практики. (IPCC Good practice Guidance).

На Фиг. 7 са показани емисиите от метан, отделен от депонираните отпадъци за периода 1988-2009 г. За 2009 г. са емитирани приблизително 182 Gg парников газ метан.

Фиг. 7. Генерирани емисии метан от депонирани отпадъци, Gg/year
9waste_html_m2073ee4f.gif

Източник: ИАОС

Управление на опасни отпадъци

Оползотворени, в т.ч. рециклирани опасни отпадъци

Фиг. 8. Образувани и оползотворени опасни отпадъци, кt
9waste_html_30e6b445.gif

Източник: ИАОС

За разглеждания период средно 28 % от образуваните опасни отпадъци са предадени за оползотворяване. Над 50 % от образуваните отпадъци от групи 03, (отпадъци от преработване на дървесина и производство на плоскости и мебели, целулоза, хартия и картон), 09 (отпадъци от фотографската промишленост) и 13( отпадъци от масла и отпадъци от течни горива) са предадени за оползотворяване. За групи с код на групата 05, 08 и 10 над 30% от образуваните опасни отпадъци се оползотворяват на мястото на образуване. За оползотворяване се предават основно опасни отпадъци, съдържащи метали като алуминиева шлака, оловна шлака, цинкова пепел, цинкови утайки и отработени масла. След регламентиране управлението на масово разпространени отпадъци се увеличи и делът на предадените за оползотворяване опасни отпадъци получени след предварително третиране на негодни за употреба оловно-кисели акумулатори, излезли от употреба моторни превозни средства и излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Тенденциите в оползотворяването на опасни отпадъци в страната следват изцяло тенденцията в рециклирането на опасни отпадъци в циментовите заводи. Чрез влагане в производството на цимент се рециклират над 65% от опасните отпадъци в страната.

Обезвредени, в т.ч. депонирани опасни отпадъци

За периода депонираните опасни отпадъци са средно 75 % спрямо общото количество образувани. Опасните отпадъци се депонират предимно на депа собственост на предприятията, генератори на опасните отпадъци. Обезвредени чрез химични методи и изгаряне опасни отпадъци са средно 12 %. Това са основно нефтените утайки от нефтопреработването. Изгарянето като метод на третиране е характерен и за болничните отпадъци. През 2009 г. 76 % от образуваните опасни болнични отпадъци в цялата страна са изгорени.

Управление на специфични отпадъчни потоци. Тенденции

Управление на болнични отпадъци

Безопасното управление на биомедицинските и медицинските отпадъци е от основно значение за общественото и екологичното здраве. Важно е, също така, стандартите за защита на околната среда и здравето на човека да бъдат еднакви във всички здравни заведения, независимо от технологиите, използвани за третиране и обезвреждане.

Отпадъците от лечебните заведения се генерират в лечебните и здравните заведения като, болници, клиники, патологични отделения, центрове за спешна медицинска помощ и др. Обезвреждането на отпадъците от лечебни и здравни заведения (държавни и частни) може да окаже влияние върху човешкото здраве и благополучие, върху околната среда (въздух, вода, почва, животни, растения, ландшафт) и върху въпроси, свързани с обществената сигурност и обществения ред.

Лечебните заведения в страната притежават утвърдени програми за управление на отпадъци и имат сключени договори с транспортни фирми за предаване на отпадъците за последващо третиране. Наблюдава се увеличаване на броя на лечебните заведения със собствени съоръжения за автоклавиране и микровълново третиране. Това се дължи на затварянето на сметогорните пещи през 2007 г., които не отговарят на нормативните изисквания за инсталации от този тип.

Към настоящият момент изгарянето на болнични отпадъци в страната се извършва в два инсинератора, разположени на територията на УМБАЛ „Александровска болница”, гр. София и Военномедицинска Академия, гр. София. За последните 4 години са изгорени около 4 250 t. За 2009 г. обезвредените чрез изгаряне болнични отпадъци в инсинераторите са 1 201,5 t, от които 960,6 t са опасни болнични отпадъци.

Управление на масоворазпространени отпадъци

Утайки от пречистване на отпадъчни води

Общото количество образувани утайки от ГПСОВ за 2009 г. е 294 322 t, от които 13 284 t - опасни и 281 038 t - неопасни.

В Табл. 1 са представени количествата неопасни утайки образувани от градските пречиствателни станции за съответната РИОСВ, преизчислени като сухо вещество на базат на посоченото във въпросниците, изпратени до ГПСОВ за набиране на допълнителна информация за третирането на утайките и процентно съдържание на сухо вещество за конкретните утайки.

Таблица 1. Количество на сухото вещество в утайките за 2009 г., t

РИОСВ

Количество утайки от ГПСОВ

t сухо в-во

РИОСВ

Количество утайки от ГПСОВ

t сухо в-во

01

Благоевград

465

09

Пловдив

6 150

02

Бургас

2 906

10

Русе

14

03

Варна

8 292

11

Смолян

131

04

В.Търново

1 158

12

София

15 516

05

Враца

109

13

Стара Загора

446

06

Монтана

0

14

Хасково

0

07

Пазарджик

0

15

Шумен

429

08

Плевен

1 084

16

Перник

38

Източник: ИАОС

На територията на РИОСВ Пазарджик и Хасково няма действащи пречиствателните станции за отпадъчни води, а на територията на РИОСВ Монтана за 2009 г. е пусната в експлоатация нова пречиствателна станция, и все още няма генерирано количество утайка. За 2009 г. са депонирани – 8 839 t, а временно съхранени на изсушителни полета са 11 128 t. Основните методи за оползотворяване на утайките са употреба в земеделието, рекултивация на нарушени терени, в горското стопанство, за тревни площи, паркове и др. От общо 46 % оползотворени през 2009 г., 1% са използвани за рекултивация на нарушени терени (126,56 t), а в земеделието 45% (т.е 16 644,19 t). На фиг. 9 e представено в процентно съотношение между количествата на обезвредените и оползотворени утайки през 2009 г.

Фиг. 9. Методи за третиране на неопасните утайки от ГПСОВ,%
9waste_html_55a0a36.gif

Източник: ИАОС

Използвани за рекултивация на нарушени терени са утайките от ГПСОВ гр. Варна и гр. Враца, а употребени в земеделието - от ГПСОВ гр. Бургас и “Софийска вода” - с. Кубратово. Потребители на утайки са: ”Сортови семена-Бургас” ООД, ЗП “Лазарин Лазаров” и ЗП “Иван Лазаров” на територията на с. Чепинци община Нови Искър, ЗК ”Бъдеще” на територията на с.Кътина община Нови Искър, ЗК ”Биримирци” в кв. Бенковски община Сердика, ЗК ”Еко Енергия” и ЗК ”Златен клас” в с. Враждебна и с. Челопечене община Кремиковци, ЗК ”Детелина” и ЗКПУ ”Земя” като утайката се оползотворява на територията на с.Нови хан и с. Петково община Елин Пелин.

Фиг. 10. Обезвредени(депонирани), оползотворени(рекултиция и в земеделието) и временно съхранени, утайки,%
9waste_html_778c9c78.gif

Източник: ИАОС

Оползотворяването на утайките чрез употребата им в земеделието е икономически ефективен и екологосъобразен метод. Чрез използването му се намаляват средствата за последващото им третиране, а едновременно с това оползотворяването на утайките допринася и за възстановяване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи.

От посочената графика се вижда, че в национален мащаб се наблюдава тенденция за непрекъснато увеличение на количествата утайки употребени в земеделието.

Управление на отпадъците от опаковки

През 2009 г. в Република България са образувани 303 883 t отпадъци от опаковки. Това прави 40,2 кг./жит., (при постоянно население към 31.12.2009 г. 7 563 710 души). От тях 25,05% са опаковки от стъкло, 31,93% са опаковки от хартия и картон, 31,41 % пластмасови опаковки; 6,22% се падат на дървените опаковки; 4,33% на металните и 1,09% попадат в категорията „други”.

Първичните (потребителските) опаковки съставляват над 73.7 % от цялото количество произведени, вторичните (груповите) са приблизително 14.4 %, а третичните (транспортните) – около 11.7 %. На специфичната категория „пазарски торби, пликове, чаши, чинии, вилици, лъжици, ножове, бъркалки и др.” се падат малко повече от 0,2 %.(табл. 2).

Таблица 2. Количества отпадъци от опаковки, образувани в Република България и оползотворени или изгорени в инсталации с оползотворяване на енергия в или извън страните-членки, t

Материал

образу-вани отпадъци от опаковки

оползотворени или изгорени в инсталации с оползотворяване на енергия чрез:

процент на рецикли-ране

процент на оползотво-рени или изгорени с оползотво-ряване на енергия

матери-ално рецикли-ране

други форми на рецикли-ране

общо рецикли-ране

енергийно оползотво-ряване

други форми на оползотво-ряване

изгаряне в инсталации с оползотво-ряване на енергия

общо оползотво-рени и изгорени в инсталации с оползотво-ряване на енергия

 

(a)

(b)

(c)

(d)

(e)

(f)

(g)

(h)

 

 

Стъкло

76038

23537

0

23537

0

5738

0

29275

30,95

38,50

Пластмаси

95457

 

28596

0

28596

0

0

0

28596

29,96

29,96

Хартия и картон

97015

65285

0

65285

0

0

0

65285

67,29

67,29

Метали

алуминий

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

стомана

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

общо

13155

6639

0

6639

0

0

0

6639

50,47

50,47

Дърво

18905

8606

0

8606

0

0

0

8606

45,52

45,52

Други

3313

0

0

0

0

0

0

0

0

0

Общо

303883

132663

0

132663

0

5738

0

138401

43,66

45,54

Източник: ИАОС

През 2009 г. страната е постигнала общо 44% материално рециклиране и 46% оползотворяване на образуваните отпадъци от опаковки, т.е. постигнати са общите цели за оползотворяване или изгаряне в инсталации с оползотворяване на енергия. Степента на рециклиране на стъклените отпадъци от опаковки е 30,95% . На фигура 10 се представени резултатите от рециклирането.

Най-голям е постигнатия процент рециклиране на дървените отпадъци, пластмасови и хартиени и картонени (вкл. композитни) отпадъци от опаковки.

Фиг. 11. Изпълнение на целите по рециклиране спрямо нормативно заложените за 2009 г.,%
9waste_html_424f6c7d.gif

Източник: ИАОС, данни от рециклиращите предприятия

Ефективността на работа на системата се вижда най-отчетливо при сравняване на количеството рециклиран отпадък на жител. За изминалата 2009 г. този показател е 17,54 kg/per capita. През предишните години е бил съответно: 2004 г- 12,9 kg/per capita., 2005 г. 20,76 kg/per capita и през 2006 г. – 16,8 kg/per capita., 2007 г. - 22,85 kg/per capita., 2008 г. - 19,99 kg/per capita, т.е. налице е слаб спад в ефективността на системите за разделно събиране.

Фиг. 12 сравнява темповете в потреблението и рециклирането на отпадъците от опаковки. През последната година тези процеси се оказаха засегнати в известна степен от финансовата криза. Тенденцията, която се очертава е положителна – постепенно циклично нарастване, като спадовете през 2006 г. и 2008 г. се дължат на намалените количества рециклирани отпадъци от опаковки – предизвикани от прекратяване дейността на някои големи преработватели. За 2006 г. това са преди всичко предприятията от хартиената индустрия, а за 2008 г. - и редица предприятия, рециклиращи пластмаси.

„Консумацията” на опаковки в Р.България е сред най-ниските в Европа, където средно се образуват 166 kg/per capita., но се доближава все повече до развитите страни. Факторите, определящи потреблението включват нарастващите доходи, глобализацията на икономиката, технологичните открития (напр. интернет и мобилните телефони), намаляването размера на домакинствата и застаряващото население12.

Промяната към устойчив модел на потребление и поведение на обществото изисква да се консумират продукти и услуги, които посрещат по ефективен и ефикасен начин нуждите на потребителите и същевременно използват по-малко ресурси и причиняват по-малко замърсяване. Това се отнася до голяма степен за опаковките. Необходимо е да се ориентираме към предназначените за многократна употреба, да избягваме излишни опаковки и да купуваме дълготрайни продукти в по-големи групови разфасовки.

Фиг. 12. Развитие на употребените и рециклирани количества в Р.България на човек от населението за разглеждания период, kg/year/per capita
9waste_html_m4aed29c9.gif

Източник: ИАОС, данни от рециклиращите предприятия

Като цяло тенденцията при потреблението на различните видове опаковки за наблюдавания период е следната: при пластмасовите, хартиените и картонените опаковки се забелязва увеличено потребление, докато при стъклените и дървените опаковки се отчита спад. При металните опаковки се запазват невисоките нива на потребление.

По данни на НСИ, опаковките, предназначени за многократна употреба през 2009 г. са 99 718 t, което е близо 33 % от общо пуснатите на пазара опаковки. Голяма част от пуснатите на пазара стъклени (83%), метални (70%) и дървени (62%) опаковки са предназначени за многократна употреба. За първа година, считано от 2004 г., през 2009 г се наблюдава такъв висок дял метални опаковки за многократна употреба от общо пуснатите на пазара.

Фиг. 13. Състояние на разделното събиране на отпадъци в България , 2009 г.
9waste_html_71ab2b7c.jpg

Източник: ИАОС

През 2009 г. общините, обхванати от системи за разделно събиране в страната са 164. с общо 6 018 765 жители. Това представлява 80% от населението на страната, като чрез организациите по оползотворяване е обхванато 78% от населението, а останалите 2% са общините, които сами са реализирали разделно събиране.

Управление на отпадъците от моторни превозни средства

Производителите и вносителите на МПС за 2009 г. трябва да достигнат ръст от 88% повторно използване и оползотворяване и 81% за повторно използване и рециклиране на отпадъци от МПС.

В България все още няма действаща автомобилна индустрия. Всички автомобили с първа регистрация сa внесени от страни извън ЕС или са въведени от друга страна членка на ЕО. Общият брой автомобили, регистрирани в МВР – ГД ”Охранителна полиция” през 2009 г. е 201 304. За периода 1995 - 2009 г. нараства от 1 647 571 бр. през 1995 г. на 3 156 345 бр. през 2009 г. Въпреки постоянно растящия брой на закупуваните нови автомобили, те продължават да представляват една малка част от леките автомобили с първа регистрация в страната.

Фиг. 14. Приети ИУМПС от площадки за временно съхранение и центрове за разкомплектоване, броя
9waste_html_m60d9ecab.gif

Източник: ИАОС

През 2009 г. приетите ИУМПС от площадки за временно съхранение и центрове за ракомплектоване са 54 451 броя. Сравнявайки данните с информацията от предходните две години се наблюдава тенденция, за увеличаване на количествата събирани ИУМПС (фиг. 10). Количествата оползотворени и обезвредени отпадъци от МПС са по данни предоставени с годишните отчети на операторите на центрове за разкомплектоване на ИУМПС. Общото количество приети за третиране отпадъци от МПС е 56 840 бр. МПС. Количеството повторно употребени отпадъци от МПС е 617,45 t, като са оползотворени 55 594,23 t. Само рециклираните отпадъци от МПС възлизат на 53 355,42 t. Процентното съотношение на повторно употребените, обезвредени и оползотворени (в това число и рециклирани) и само рециклираните отпадъци от МПС на национално ниво е представено на фиг. 15.

Фиг. 15. Разпределение на третираните отпадъци от МПС по методи за третиране, %
9waste_html_m514d9815.gif

Източник: ИАОС

От операциите по третиране най-голям дял заема оползотворяването – 88%, като 84% са рециклирани. Постигнатите нива на повторна употреба през 2009 г. са 1%, докато обезвредени (основния метод за обезвреждане е депонирането) са 4%. Събраните и налични отпадъци от МПС от минали години са временно съхранени и представляват 8%. На фиг. 16 е представено съотношението между заложените за изпълнение цели и получените данни от годишните отчети на операторите на центрове за разкомплектоване по Наредбата.

Фиг. 16. Постигнати цели спрямо заложените за 2009 г.,%
9waste_html_6937e0cc.gif

Източник: ИАОС

През 2009 г. са достигнати нива от 89,19% повторно използване и оползотворяване и 84,65% повторно използване и рециклиране. Поставените цели на национално ниво13 са постигнати.

Управление на отпадъците от електрическо и електронно оборудване

Съгласно информацията получена в ИАОС от лицата, пускащи на пазара електрическо и електронно оборудване, Агенция „Митници”, Национална агенция по приходите и Националния статистически институт, количеството електрическо и електронно оборудване пуснатото на пазара на Р България за 2009 г. е 64 088 t.

На фиг. 17 е дадено разпределение на събраното ИУЕЕО за периода 2007 г. – 2009 г., по категории електрическо и електронно оборудване, групирани съгласно чл.15 от Наредбата за ЕЕО.

Фиг. 17. Събрано количество излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, t

9waste_html_m77f704a2.gif

9waste_html_4e0b3f11.gif

9waste_html_50690954.gif

Източник: ИАОС
* Категориите са съгласно Приложение №1 от Наредбата за изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване и за третиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване, приета с ПМС № 82 от 2006 г. (Обн. ДВ бр. 36, от 02.05.2006 г., изм. ДВ бр. 57, от 14.06.2006 г., изм. ДВ бр. 53, от 10.06.2008 г., изм. ДВ бр. 5, от 20.01.2009 г.)

Събирането на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО) се осъществява разпределено в зависимост от неговия произход и маркировка - от бита или извън бита, маркирано или немаркирано. Oсновното количество на събраното ИУЕЕО, както през предходните години, така и през 2009 г. е от бита и е не е маркирано – 42 052 t.

Количество ИУЕЕО събрано извън бита за 2009 г., както и това събрано от бита е предимно от категориите големи домакински уреди (категория 1) и информационно и телекомуникационно оборудване (категория 3).

Изнесеното ИУЕЕО през 2009 г. основно е информационно и телекомуникационно оборудване и газоразрядни лампи, като се изнася с цел оползотворяване и рециклиране. За 2009 г. най – голям е делът на оползотворените материали получени от предварителното третиране на големите домакински уреди.

Наредбата за ЕЕО въвежда количествени цели за разделно събиране, рециклиране и/или оползотворяване на ИУЕЕО. За 2009 г. целта по събиране на ИУЕЕО от бита е 4 kg/capita. Изчислено спрямо броя на населението към края на 2009 г. (7 563 710 жители на Р България, по данни на НСИ) целта за събиране на ИУЕЕО от бита на национално ниво е 30 254.8 t. Р България е преизпълнила целта си по събиране на ИУЕЕО образувано от бита като събраното ИУЕЕО от бита е 42 095 t.

Република България е изпълнила целите по оползотворяване/рециклиране на ИУЕЕО по категории (фиг. 18).

Фиг. 18. Постигнати цели за оползотворяване / рециклиране спрямо заложените, %

9waste_html_m21dea270.gif

9waste_html_5a234e1a.gif

9waste_html_m35f05189.gif

9waste_html_1fde3fb3.gif

Източник: ИАОС

Управление на отпадъците от батерии и акумулатори

През 2009 г. година стартира прилагането на Директива 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, транспонирана в българското законодателство с Наредбата за изискванията за пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори. Наредбата се прилага за всички видове батерии и акумулатори, пуснати на пазара на Р България, независимо от тяхната форма, обем, тегло, състав или употреба, включително и за тези, вградени в уреди, както и за негодните за употреба батерии и акумуалтори. В Наредбата са дефинирани три вида батерии и акумулатори – портативни, автомобилни и индустриални.

Лицата, пускащи на пазара БА, носят отговорност за разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на НУБА и екологосъобразното обезвреждане на НУБА и отпадъците от тях, които не могат да бъдат рециклирани и/или оползотворени. В Наредбата са заложени количествени цели за събиране на трите вида батерии и акумулатори и за рециклиране на оловно-кисели, никел-кадмиеви и други батерии и акумулатори. Регламентирани са съответните места и системи за разделно събиране на НУБА, както и отговорните лица.

Съгласно информацията получена в ИАОС от Агенция „Митници”, Национална агенция по приходите и производителите на батерии и акумулатори в страната, количествата на пуснатите на пазара батерии и акумуалтори, за 2008 г., разделени по вид са показани в табл. 3

Таблица 3. Пуснати на пазара батерии и акумулатори, t

2009 г.

Вид на батерии и акумулатори

Пуснати на пазара, тон

Портативни

568,517

Индустриални

2 525,470

Автомобилни

9 579,470

Лицата, които пускат на пазара ПБА, са длъжни да осигурят събирането на количеството НУПБА, отговарящо на коефициент на събираемост не по- малък от 5% от количеството пуснати на пазара ПБА, като се изключат ПБА, пуснати на пазара, но изнесени или изпратени от страната, преди да са придобити от краен потребител.Коефициента на събираемост се изчислява съгласно формула от приложение 3а от Наредбата. Количеството НУПБА, което всяко лице, което пуска на пазара ПБА, е длъжно да събере е равно на частта от общото количество пуснати на пазара ПБА, отговарящо на съответния коефициент на събираемост.

Лицата, пускащи на пазара АБА са длъжни да осигурят събирането на цялото количество НУАБА, образувано през текущата година. Лицата, пускащи на пазара ИБА са длъжни осигурят събирането на цялото количество НУИБА, образувано през текущата година.

Количеството отпадъци от батерии и акумулатори, което всяко отделно лице, пускащо на пазара автомобилни и/или индустриални батерии и акумулатори е длъжен да събере е равно на частта от общото количество отпадъци от автомобилни и индустриални батерии и акумулатори, събрани през текущата година, съответстваща на пазарния му дял през същата година.

На фиг. 19 са визуализирани количествата събрани НУБА, през изминалите четири отчетни години.

Фиг. 19. Събрани негодни за употреба батерии и акумулатори по видове, t

9waste_html_f765cdb.gif

9waste_html_79dc727c.gif

9waste_html_md71af1d.gif

Източник: ИАОС

През 2009 г. три организации по оползотворяване са получили разрешение. С учредяването им започва и разделното събиране на НУПБА. За половин година са събрани 12,987 t НУПБА, което се равнява на коефициент на събираемост 1,44%.

И през 2009 на територията на страната са предварително третирани и рециклирани само негодни за употреба оловно-кисели батерии и акумулатори в трите предприятия, притежаващи разрешителни за извършването на тази дейност - “Монбат” АД, гр. Монтана, КЦМ АД, гр. Пловдив и ОЦК АД, гр. Кърджали.

Основните материали, които се образуват след предварителното третиране на оловно-киселите акумулаторни батерии са: олово, оксидно-сулфатна фракция, електролит, полипропилен и други пластмаси. На фиг. 20 са показани количествата материали, получени от предварителното третиране на НУБА, както и количествата на временно съхранените материали. Съгласно получената информация 99 % от събраните НУБА са предварително третирани, а 1% са на временно съхранение.

Фиг. 20. Получени материали от предварително третиране на НУБА, %
9waste_html_m55f2ddec.gif

Източник: ИАОС

Р България е изпълнила целите по рециклиране на оловно-кисели и алкални НУБА. От образуваните материали след предварителното третиране на оловно-кисели НУБА около 80% са рециклирани, като за оловото този процент е около 96.

През 2009 г. от територията на Р България са изведени 11,78 t алкални НУБА за територията на Република Франция, където в AFE Valdi са рециклирани 11,355 t от тях. Съгласно техническото описание на инсталацията са рециклирани 69% от материалите.

Управление на отпадъците от масла

Внесеното в страната количество масла за 2009 г. е 45 643 t, а 313 428 t. са изнесени. Изнесените количества масла са няколко пъти повече в сравнение с 2008 г, докато внесените масла запазват сравнително еднакви стойности. В групата „Други смазочни масла и други масла” са включени видове като смазочни минерални, смазочно-охлаждащи, смазочни – полусинтетични масла, смазочно - охлаждащи течности – полусинтетични. На фиг. 21 е представено разпределението на внесените масла в страната по видове, където най - голям дял внесени масла заема групата „Други смазочни масла и други масла” – 88%.

Фиг. 21. Внесени масла по видове, t
9waste_html_m6e88cf97.gif

Източник: АМ

Въведени на територията на страната от друга държава – член на ЕС масла са 43 844 t., а изведените от територията на страната към територията на друга държава – член на ЕС за 2009 г. са 19 432 t.

На фиг. 22 е представена графика на въведените масла по видове, от където се вижда, че през 2009 г., както внесените, така и въведените масла от групата „Други смазочни масла и други масла” заемат най–голям дял, следвана от „Моторни, компресорни и турбинни масла”.

Фиг. 22. Въведени масла, %
9waste_html_mde9e198.gif

Източник: НАП

Фиг. 23. Внесени/ въведени на територията на страната масла по видове, %
9waste_html_13118b90.gif

Източник: АМ,НАП

78 % от общото количество внесени/въведени масла (по данни на АМ и НАП) на територията на страна през 2009 г. са от групата „Други смазочни масла и други масла”, следвани от „Моторни, компресорни и турбинни масла” със 15 %.Синтетичните масла, поради повишените си експлоатационни качества и предимствата пред минералните масла, заемат и по-голям пазарен дял.

По данни на организацията по оползотворяване НКСООМ, членовете й са пуснали на пазара 5 036 t масла. Фирмите, изпълняващи индивидуално задълженията си са пуснали на пазара 5 462 t. Количеството пуснати на пазара масла според заплатените такси в ПУДООС за 2009 г. е 5 427 t. Общо пуснатите на пазара масла са 15 925 t. През 2009 г. се наблюдава сериозен спад на пуснатите на пазара масла, в сравнение с 2008 г. Причината, с която може да се обясни този спад е световната финансова криза, която значително засегна и България през 2009 г. Съгласно даннните на НСИ, количеството на произведените и пуснатите на пазара масла е 10 495 t.

За 2009 г. събраните отработени масла са 6 548 t, което е повече с около 16 % спрямо предходната година. Това от една страна се дължи на подобряване на отчетността и докладването от по-голям брой фирми, от друга на по-големия контрол от страна на РИОСВ върху лицата, при чиято дейност се образуват отработени масла.

По данни от годишните отчети на лицата, които извършват дейност по оползотворяване са събрани 6 135 t., но общото количество оползотворени отработени масла е 6 273 t, където влизат и масла, събрани през 2008 г. и оставени на временно съхранение към началото на 2009 г. От тях оползотворените, чрез регенериране са 6 210 t.

Фиг. 24. Сравнителна характеристика на оползотворените отработени масла за последните три години, t
9waste_html_20e86c73.gif

Източник: ИАОС

Наблюдава се съществен ръст на оползотворените отработени масла от Лубрика” АД - 5651 t., с което фирмата остава най-големия регенератор в страната. Освен, оползотворените отработени масла за изпълнение на собствената си цел за събиране и оползотворяване, Лубрика е оползотворила и за изпълнение на целите на 14 фирми, изпълняващи задълженията си индивидуално(фиг. 24).

Съгласно изискванията на Наредбата за 2009 г. лицата, които пускат на пазара масла трябва да достигнат цел по оползотворяване не по- малко от 30 % от пуснатите на пазара свежи масла (с 5% повече от 2008 г.). През отчетната година поради сравнително ниското количество на пуснатите свежи масла на пазара се наблюдава значителен ръст на оползотворените масла, които са 39% от пуснатите на пазара масла, и с което за първа година, не само се стига до изпълнение на целите на национално ниво, но дори се преизпълнява целта с 9%. На фиг. 25 е представено съотношение между заложените и изпълнените цели за оползотворяване на национално ниво по данни от представените в ИАОС отчети.

Фиг. 25. Съотношение между заложените и изпълнени цели за оползотворяване на масла
9waste_html_m1e80d5f3.gif

Източник: ИАОС

Инфраструктура за третиране на отпадъци

Инсталациите за третиране на отпадъци са разделени условно според метода на третиране на термични, механични и физико-химични. Инсталациите, преработващи типично рециклируеми отпадъци като стъкло, хартия и пластмаса са обособени в отделна група, включваща и тези преработващи гума, каучук, масла и др.

Инсталациите и съоръженията за третиране на отпадъци, за които се поддържат данни в ИАОС са 513. Това са съоръжения, в които се оползотворяват или обезвреждат(без депониране) отпадъци, получени от други предприятия или са вътрешно-заводски, които третират изключително собствени отпадъци. Разпределението им според метода на третиране и териториалното им разпределение по РИОСВ е показано на фиг. 26.

Фиг. 26. Инсталации за оползотворяване/обезвреждане (без депониране) на отпадъци, брой
9waste_html_6972843c.gif

Източник: ИАОС

В сравнение с предишни години се наблюдава увеличаване на броя на инсталациите за рециклиране, което се дължи на влизането в сила на наредбите за управление на масово разпространени отпадъци и постигането на заложените в тях цели по оползотворяване и рециклиране.

През изминалата 2009 г. са получили разрешения за третиране на отпадъци още 62 нови преработватели с инсталации, които разделени по РИОСВ са както следва:

Таблица 4. Инсталации получили рарешение през 2009 г., брой

РИОСВ

Брой инсталации получили разрешение през 2009 г.

РИОСВ

Брой инсталации получили разрешение през 2009 г.

Благоевград

7

Пловдив

4

Бургас

11

Русе

0

Варна

9

Смолян

0

Велико Търново

11

София

3

Враца

3

Стара Загора

2

Монтана

1

Хасково

0

Пазарджик

2

Шумен

1

Плевен

8

Перник

0

Инсталации за термично третиране

Процентното съотношение между образуваните количества отпадъци и количествата отпадъци, които се използват за гориво или са съвместно изгорени през годините е сравнително постоянно. За 2009 г. обезвредени, чрез изгаряне са 99 977 t отпадъци, като от тях 1 216 t са болнични отпадъци.

Наред с болничните, най-големи количества отпадъци се третират чрез изгаряне от групите отпадъци с код на групата 03(отпадъци от преработване на дървесина), 19(от пречиствателни станции за отпадъчни води) и 10(от термични процеси).

Забелязва се намаляване на количествата изгорени отпадъци от преработване на дървесина и производство на плоскости и мебели, за сметка на увеличаване процента на брикетирането им. Това се дължи основно на постигане заложените цели за рециклиране на дървени опаковки.

В инсталациите за изгаряне на Лукойл Нефтохим Бургас се обезвреждат най-вече отпадъци от 07 и 19 група (отпадъци от органични химични процеси и утайки от пречистване на отпадъчни води, промивни води и матерни луги). Количествата изгорени в тях отпадъци през последните три години са относително постоянни, като за 2009 г. по-голяма част от тях са опасни -19 476.65 t,. Друго предприятие, което изгаря отпадъци от 19 група е Холсим България. Това са РДФ модифицирани горива - около 16 000 t.

Съвместно изгаряне се извършва в индустриални горивни инсталации на 2 циментови завода, които наред с традиционното гориво използват и други калорични отпадъци. Преобладаваща част от отпадъците, които се оползотворяват по този начин са от 10 група - шлаки, пепели, месокостно брашно, утайки от различни процеси, а също и автомобилни гуми. Общото количество на изгорените гуми е около 31 300 t. като Холсим България е с най-сериозен принос в този вид третиране с 29 323 t.

Третирането на отпадъци чрез изгаряне(без оползотворяване на енергията) е източник на емисии на парникови газове, отделяни в атмосферата. Както беше споменато по рано в страната основно се изгарят болнични и опасни отпадъци. При процеса на изгаряне основно се отделят парникови газове- CO2, N2O и др. Тенденциите в отделянето на емисиите при изгаряне на отпадъци в инсинератори без оползотворяване на енергия са представени на следващите фигури (фиг. 27, 28).

Фиг. 27. Генерирани емисии CO2 от изгаряне на отпадъци, Gg/year
9waste_html_m6837a57c.gif

Източник: ИАОС

Фиг. 28. Генерирани емисии N2O от изгаряне на отпадъци, Gg/year
9waste_html_6bd490b8.gif

Източник: ИАОС

Инсталации за механично третиране

Механичното третиране на отпадъците в повечето случаи представлява предварително третиране, предшестващо операциите по оползотворяване(рециклиране) или окончателно обезвреждане. Съоръженията представляват шредери, преси за балиране, брикетиращи инсталации, мелници и сепаратори. В страната има 8 големи шредерни инсталации в които се третират отпадъци от излезли от употреба моторни превозни средства и излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. През 2009 г. са въведени в експлоатация инсталации за предварително третиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, което не може да бъде разкомплектовано чрез ръчни операции (хладилна техника, луминисцентни тръби, електронно лъчеви тръби, печатни платки и др.). В страната има три инстлации за предварително третиране на негодни за употреба оловно-кисели акумулатори с общ капацитет над 40 000 тона на година.

Около 85% от всички отпадъци, подложени на механично третиране са отпадъците от групи с код на групите 10, 15 и 16. Това са предимно отпадъци от опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори и излезли от употреба моторни превозни средства. В потока на предварително третираните отпадъци от опаковки, попадат и битови отпадъци, поради неефективно действащата в момента система за разделно събиране на опаковки в страната. В последните години се въведоха в експлоатация и инсталации за предварително третиране на битови отпадъци, които след сепариране се предават за оползотворяване на рециклируемите фракции.

Инсталации за физико-химично третиране

В инсталациите за физико-химично третиране в страната се третират предимно опасни отпадъци. Основното количество третирани отпадъци са болничните отпадъци. Това се дължи на затварянето на сметогорните пещи през 2007 г., и пускането в експлоатация на инсталации за автоклавиране и микровълново третиране на болничните отпадъци, с цел обеззаразяване преди по нататъшното им третиране. Автоклавирането се извършва както от фирмите извършващи събиране и третиране на болнични отпадъци, така и от болниците, които имат собствен автоклав. През 2009 г. на физико-химично третиране са подложени около 1 300 t болнични отпадъци.

Освен болнични отпадъци с операци D9 се третират и отпадъците от масла и течни горива (код на групата 13). Най-значителните количества над 8 000 t са третирани в „Поддържане чистотата на морските води”АД, в инсталация за преработка на отпадъци от нефтопродукти.

Инсталации за рециклиране

В страната основно значение имат инсталациите за рециклиране с код на операциите R4 “Рециклиране или възстановяване на метали и метални съоръжения” и R5 “Рециклиране или възстановяване на други неорганични материали”.

Рециклираните неопасни отпадъци са предимно метали, хартия и картон с кодове на отпадъците от 15 и 20 група и отпадъци получени в резултат на термични процеси(код на групата 10). Общото количество рециклирани материали през 2009 г. е около 3 Mt, което е малко над 1% от образуваните отпадъци в страната.

От опасните отпадъци най – голямо количество са рециклираните отпадъци от групи 06 и 10 (68 215 t), а именно отпадъци съдържащи тежки метали, получени от неорганични химични процеси и шлаки от пирометалургията на олово, чугун и стомана.

Наблюдава се увеличаване на количествата рециклирани опаковъчни материали и материали получени в следствие на предварително третиране на масово разпространени отпадъци.

R3

Най-голям принос в преработката на органични отпадъци имат заводите за производство на хартия, велпапе, картон и малограмажна хартия. Оползотворени са основно отпадъчна хартия и картон - разделно събрани фаркции (код на отпадък 200101), опаковки (код на отпадък 150101), от сортиране на хартия и картон от производство на целулоза и хартия от следните предприятия – Дуропак Тракия папир, Завод за хартия Белово, Костенец – ХХИ, Кнауф и други. Значителен е делът и на рециклираните пластмасови отпадъци (код на отпадък 150102).

R4

Около 80% от количествата рециклирани отпадъци в България са от метали и метални съединения, което показва че е силно развита дейността по събиране, търговия и оползотворяване на отпадъци от черни и цветни метали в страната. Водещите предприятия в преработването на скрап от черни метали са Стомана Индъстри, Берг Монтана фитинги, КЦМ и РУА-Фабрика за метали. София Мед и Алмед са сред най-големите преработватели на отпадъци от мед. Основната маса от преработените опасни отпадъци са отпадъците, получени от предварителното третиране на оловно-кисели акумулаторни батерии, като предприятието преработващо най-големи количества оловно-кисели акумулаторни батерии е Монбат – 15 660 t.

R5

Третираните отпадъци са преди всичко пепели от горивни инсталации, шлаки от леене на черни метали и твърди отпадъци от десулфуризация на отпадъчни газове, оползотворени от циментовите заводи Девня Цимент, Златна Панега Цимент, Вулкан и Холсим България.

Значителен дял заемат рециклираните количества отпадъчно стъкло от стъклен амбалаж – около 25 000 t., а основните инсталации са на Дружба Стъкларски заводи и Рубин.

R9

Преработените отработени масла през 2009 г. са около 6,7 t. Наблюдава се увеличение на количествата рафинирани отработени масла през годините, като основното предприятие за регенериране на масла в страната е Лубрика.

Депа за опадъци – видове, брой

По данни на НСИ за 2009 г. депата на които се депонират битови отпадъци са 278 бр. На фиг. 29 е представена тенденцията в броя на депата за последните години.

Фиг. 29. Депа за битови отпадъци, брой
9waste_html_1f681756.gif

Източник: НСИ

Към момента в страната се експлоатират 11 депа за опасни отпадъци (9 от които отговарят на изискванията на Директивата за депониране на отпадъци), 175 депа за неопасни отпадъци (28 от които отговарят на изискванията на Директивата за депониране на отпадъци) и 12 депа за инертни отпадъци. През последните 4-5 години в страната са закрити 6 депа за опасни отпадъци, 106 депа за неопасни отпадъци(30 за производствени отпадъци и 76 за битови) и 24 за инертни отпадъци. Продължава изграждането на регионалните депа за битови отпадъци, като в края на 2009 г. те са 27 броя, както и утвърждаването на плановете за привеждане в съответствие с изискванията на Наредба №8/2004 г. на съществуващите депа, на които се депонират производствени и опасни отпадъци. Закриват се депа, които не отговарят на екологичните изисквания, в резултат на което намалява общият брой на депата в експлоатация - от 614 през 2006 г. на 198 през 2009 г. Най – голям е делът на закритите депа за неопасни отпадъци.

Трансграничен превод на отпадъци

Държавната политика на Р България в областта на трансграничен превоз на отпадъци се подчинява на изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци. В съответствие с изискванията на регламента, до 31 декември 2014 г., всички превози към България на отпадъци за оползотворяване са предмет на разрешителен режим, а именно процедура на издаване на предварителна писмена нотификация и съгласие.

През 2009 г. са издадени общо 127 броя нотификации за внос в Р България на отпадъци с общо количество 2 158 860 t, предназначени за оползотворяване. Разрешенията за внос на неопасни отпадъци възлизат на 118 бр. за общо 2 157 340 t отпадъци, в т.ч. скрап от черни и цветни метали (2 040 450 t), стъкло (44 400 t), отпадъчна хартия (29 000 t), отпадъчна пластмаса и др. Разрешения за внос на опасни отпадъци са издадени само за оловно-кисели батерии с общо количество 28 520 t, предназначени за рециклиране.

През 2009 г. са издадени общо 28 бр. нотификации за износ на отпадъци с общо количество 529 650 t, главно черни и цветни метали.

ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ОТПАДЪЦИТЕ

Законодателна рамка и политики на Европейския съюз

През месец март Европейската комисия представи за разглеждане от работните органи на Съвета предложение за преработване на Директива 2002/96/ЕО относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО). Проектът на директива се разглежда в процедура на съвместно решение между Европейския парламент и Съвета.

Опитът от първите години от изпълнението на Директивата за ОЕЕО разкрива наличието на технически, юридически и административни проблеми, изразяващи се в непредвидимо високи разходи от страна на участниците на пазара и администрациите, продължително вредно въздействие върху околната среда, ниски равнища на иновация при събирането и третирането на отпадъци, липса на равнопоставеност или дори нарушение на конкуренцията, както и ненужна административна тежест. Това е една от причините довели до предложението за преразглеждане на Директивата за ОЕЕО.

Обстойният анализ, извършен като част от процеса на преразглеждане на ОЕЕО, довежда до открояването на следните проблеми, свързани с прилагането на Директивата за ОЕЕО:

  • липса на яснота относно продуктите, обхванати от настоящата Директива за ОЕЕО, и тяхната категоризация, като съществуват различни интерпретации на настоящите разпоредби от страна на държавите-членки и други заинтересовани страни,

  • разделно се събира приблизително 65 % от електрическото и електронното оборудване (ЕЕО), пуснато на пазара, но по-малко от половината от това количество се третира и отчита съгласно изискванията на директивата. Остатъкът е потенциално изложен на третиране в разрез с нормите и се изнася незаконно към трети страни, като сред тях има и страни, които не са членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това води до загуба на ценни вторични суровини и увеличава риска от освобождаване на опасни вещества в околната среда, в това число вещества с висок озоноразрушаващ потенциал и потенциал на глобално затопляне. В допълнение към това текущите нива на събираемост, четири килограма за един жител на година от домакинства („универсален модел“), не отразява състоянието на икономиките на държавите-членки и по този начин води до по-ниски от оптималните нива на събираемост в някои държавите-членки и до твърде амбициозни целеви равнища за други държави-членки;

  • няма целеви равнища за повторна употреба на цели уреди;

  • няма подробни правила за правоприлагане, което води до липса на прилагане на Директивата за ОЕЕО в някои държави-членки;

  • различаващите се изисквания за регистрация на производителите в държавите-членки могат да доведат до необходимостта икономическите актьори да спазват 27 различни схеми за регистрация на производителите, което поражда ненужна административна тежест;

  • проявления на третиране на ОЕЕО в разрез с нормите и незаконен износ на ОЕЕО извън ЕС.

  • Преразглеждането на Директивата за ОЕЕО трябва да постигне следните специфични цели:

  • да се намалят административни разходи посредством премахване на ненужната административна тежест, но без снижаване нивото на опазване на околната среда;

  • да се подобри ефективността и изпълнението на директивата посредством по-стриктно спазване на разпоредбите и по-ниско ниво на избягване от отговорност;

  • да се понижи вредно въздействие върху околната среда чрез привеждането на събирането, третирането и оползотворяването на ОЕЕО към равнища на най-високи нетни ползи за обществото.

Национална законодателна рамка и политики - ново законодателство, промени в законодателството, свързано с управление на отпадъците

През отчетния период с Решение № 1006/30.12.2009 г. на Министерски съвет е одобрен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. С проектозакона се предлагат за отстраняване непълноти при транспонирането в българското законодателство на Директива 1999/31/ЕО за депониране на отпадъците (чл. 7, чл. 8, чл. 10 и чл. 14, буква “б”), Директива 2002/96/ЕО за отпадъците от електрическо и електронно оборудване (чл. 12), Директива 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори (чл. 17), Директива 2000/76/ЕС за изгаряне на отпадъци (чл. 12). Като член на Европейския съюз (ЕС) от 01.01.2007 г., Република България пряко прилага регламентите на ЕС, с оглед на което в проектозакона се въвежда и механизъм за осъществяване на контрола по Регламент 1013/2006/ЕО за превози на отпадъци.

За пълно хармонизиране на българското законодателство с изискванията на Директива 1999/31/ЕС се въвежда финансова гаранция като условие за издаване на разрешение за дейности по депониране. Финансовата гаранция или друга еквивалентна предохранителна мярка е необходимо да се съхранява толкова дълго, колкото се изисква за поддръжката и следексплоатационните мероприятия за площадката за извършване на дейността депониране на отпадъци, мониторинга и следексплоатационните грижи за площадката за извършване на дейността депониране на отпадъци.

В ЗИД на ЗУО е въведен финансов инструмент (банкова сметка за чужди средства) за осигуряване на финансови средства по време на експлоатацията на депата за:

  • закриване и следексплоатационни грижи на съществуващи депа;

  • поддържане на изградените и изграждане на нови депа и/или други съоръжения за третиране на отпадъци.

Целта на тази мярка е да се избегнат рисковете в случай на изоставяне на площадките на депата при евентуална несъстоятелност на съответния собственик и свързаните с това разходи за държавата, както и да се гарантират средствата, необходими за изграждане в бъдеще на нови съоръжения за третиране и обезвреждане на отпадъци.

В изпълнение на мярка т. 4.11. от Плана за действие от Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013 г. се въвежда такса за депониране на отпадъци, насочена към постигане на определени цели, свързани с опазване на околната среда за намаляване на количествата отпадъци, които постъпват за депониране; удължаване срока на експлоатация на депата, увеличаване на количествата на рециклираните и оползотворените отпадъци, насърчаване на развитието на сектора по рециклиране и оползотворяване на отпадъците.

Акумулираните средства могат да бъдат използвани за финансиране на проекти за разделно събиране от потока битови отпадъци на отпадъците, подходящи за рециклиране, (като метали, стъкло, хартия и др.), третиране и оползотворяване на биоразградимите отпадъци, събиране и обезвреждане на опасните отпадъци от потока битови отпадъци.

В ЗИД на ЗУО се предвижда разработване на Наредба на министъра на околната среда и водите, която да определи механизмите за акумулиране на средствата и реда за събиране и разходване на събраните средства.

В проектозакона се въвежда механизъм за предотвратяване и контрол на превозите, в т.ч. са определени контролните органи, правилата за санкции, прилагани при нарушение на разпоредбите на Регламент 1013/2006/ЕС.

В ЗИД на ЗУО се включва изискване за създаване на изискуемите по Директива 2002/96/ЕО и Директива 2006/66/ЕО регистри на лицата, които пускат на пазара електрическо и електронно оборудване и батерии и акумулатори.

Въвежда се и изискване за участие на обществеността /обществени обсъждания/ в процедурата за издаване на разрешения за извършване на дейности с отпадъци във връзка с експлоатиране на малки инсталации за изгаряне или за съвместно изгаряне на отпадъци, които не са обект на комплексно разрешително.

С цел облекчаване на административната тежест на икономическите субекти с ЗИД на ЗУО са направени промени в разрешителния и регистрационния режими за дейности с отпадъци. Облекчението е за освобождаване от разрешителен и регистрационен режим на юридически лица, извършващи дейност временно съхраняване на отпадъци на мястото на образуването им, както и преминаване изцяло на регистрационен режим за лицата, извършващи дейност по транспортиране на отпадъци.

Въвеждат се и нови текстове, с които се цели предотвратяване на създалата се практика на площадките да се събират нерегламентирано и да се смесват отпадъците от търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали и отпадъците от електрическо и електронно оборудване, излезли от употреба моторни превозни средства и негодни за употреба батерии и акумулатори.

Направени са допълнения към изискванията за представяне на документи към заявлението за издаване на разрешение за организация по оползотворяване на отпадъците от опаковки, с цел установяване на необходимите реални инвестиции, които заявителят следва да изразходи при изпълнение на сключените договори с общините. Въвежда се и количествен критерии към предварително сключените писмени договори за обхващане на определен брой общини с определен брой жители, които организацията следва да осигури преди започване на дейността си. В рамките на три месечен срок от издаването на разрешението, организацията по оползотворяване трябва да представи на компетентния орган сключените договори с общини в окончателен вариант, който да съответства на предварително представените договори

В проектозакона се определя законовата и административна роля на регионалните сдружения на общините за управление на отпадъците на регионален принцип. Създава се ново юридическо лице – регионално сдружение по смисъла на ЗУО. Установени са основните задължения и функции на сдружения, както и начина на вземане на решения. Предоставена е възможност на членовете на регионалното сдружение да определят собствеността на регионалните съоръжения – депо, инсталации за сепариране, рециклиране и оползотворяване на отпадъци. Срокът за прекратяване на създадените преди промените със ЗИД на ЗУО регионални сдружения и споразумения между общини е три години, а имуществените и другите отношения, възникнали при и по повод тяхното учредяването или сключване, се уреждат по споразумение между страните.

В ЗИД на ЗУО са определени компонентите за образуване на цената за третиране на тон отпадъци, постъпили в регионалната система за управление на отпадъците, които включват експлоатационните разходи, вкл. разходи за транспорт в рамките на системата, разходи за изграждане на съоръжения, отчисленията, които се заделят в банковата сметка за чужди средства за дейности по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото. Цената е еднаква за всички общини от регионалното сдружение. В разходите за третиране на тон отпадъци се включва освен цената за третиране на отпадъците и такса депониране. Размерът на таксата се определя с акт на Министерски съвет и следва да бъде еднаква за всички регионални системи в страната. Цената е еднаква за всички регионални сдружения.

Прецизират се задълженията и отговорностите на кметовете на общини по отношение на управлението на масово разпространените отпадъци (от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване), опасните отпадъци от домакинствата в потока битови отпадъци, биоразградимите отпадъци и почистването на общинските пътища от отпадъци.

Въвежда се и ограничение за общините, които не предприемат в нормативно определения срок действия по подготовка, изграждане, закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото и на други съоръжения за третиране на битови или строителни отпадъци да не могат да бъдат финансирани за проекти в областта на опазване на околната среда от държавния бюджет, Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, други национални публични източници на финансиране или Европейските фондове. В тези случаи общините самостоятелно осигуряват необходимите финансови средства за изпълнение на изискванията на закона.

Предоставя се възможност в случаите когато регионалните съоръжения за третиране на отпадъци са изградени с над 50 % финансови средства от държавния бюджет или друго национално или международно финансиране, до 10% от общия капацитет на съоръженията да се използват при разрешаване на национални проблеми и за постигане на цели, определени с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците.

С проектозакона се въвеждат задължения за собствениците на пътищата по чл. 8 от Закона за пътищата (ЗП), които да отговарят за почистването от отпадъци на пътя, земното платно, пътните съоръжения, обслужващите зони, крайпътните обслужващи комплекси и опорните пунктове за обслужване по смисъла на Допълнителната разпоредба на ЗП.

Създаване се и правно основание за разработване на наредба за дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения и националните центрове по проблемите на общественото здраве от министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра на околната среда и водите.

Мерки от Националната програма за управление дейностите по отпадъците за периода 2009-2013 г.

С Решение №1 на Министерския съвет от 09.01.2009 г. е приета Националната програма за управление дейностите по отпадъците за периода 2009-2013 г.

Основната цел на Програмата е да се допринесе за устойчивото развитие на РБългария чрез прилагане на интегрирана рамка за управление на отпадъците, която да доведе до намаляване на въздействията върху околната среда, причинени от генерираните отпадъци, подобряване на ефективността на използване на ресурсите, увеличаване отговорностите на замърсителите, стимулиране на инвестициите за управление на отпадъците.

През разглеждания период, основните приоритети в управлението на отпадъците ще бъдат: привеждане в съответствие с нормативните изисквания на съществуващите депа, на които се депонират производствени и опасни отпадъци; закриване на съществуващите депа, които не отговарят на изискванията на директивата за депониране на отпадъците; ограничаване на количеството на отпадъците, предназначени за окончателно обезвреждане, чрез тяхното рециклиране, повторна употреба и оползотворяване, при което се извличат суровини и енергия като допълнителен ресурс за националната икономика; предварително третиране на отпадъците и управление на отпадъчните потоци, получени след предварителното третиране; основно охарактеризиране на отпадъците, предназначени за депониране и въвеждане на строги технически изисквания при тяхното приемане на различните типове депа; преминаване от общинско към регионално управление на отпадъците в рамките на регионите, определени в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците; въвеждане на финансови и икономически инструменти при управление на отпадъците преди депониране; достигане на индикативните цели за рециклиране на твърди битови отпадъци и строителни отпадъци; подобряване на системата за управление на строителните отпадъци и подобряване на цялостната система за управление на специфичните отпадъчни потоци.

Програмата предвижда реализирането на:

  • инвестиционни проекти за реконструкция на съществуващи и доизграждане на нови регионални депа, които да обезпечат прилагането на изискванията на Директива 99/31/ЕС за депонирането на отпадъците (регионални депа и претоварни станции);

  • съоръжения за предварително третиране на биоразградими отпадъци и проекти за домашно компостиране, като се предвижда до 2013 година да бъдат обхванати 89 000 домакинства;

  • 7 регионални съоръжения за предварително третиране и рециклиране на отпадъци от строителството и разрушаването на сгради;

  • 2 инсталации за изгаряне на болнични отпадъци – в гр. Пловдив и гр. Плевен и 1 стационарно автоклавно съоръжение за третиране на инфекциозни отпадъци от лечебните заведения, както и изграждане на инфраструктура за разделно събиране и временно съхранение на опасните отпадъци от лечебните заведения - 28 центъра за цялата страна;

  • доизграждане на системите за управление на масоворазостранени отпадъци;

  • изграждане на Национален център за обезвреждане на опасни отпадъци;

  • инсталации за оползотворяване на дървесни отпадъци.

Предвидени са и средства за закриване на съществуващите общински депа, обслужвани от система за организирано събиране и транспортиране на отпадъци; закриване на нерегламентираните сметища и стари замърсявания с битови отпадъци; доизграждане на националната лабораторна система за отпадъци; намаляване на риска от стари замърсявания с опасни отпадъци на територията на предприятията; съхраняване на препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност и изграждане на съоръжения за интегрирано третиране на опасни отпадъци бита.

Изпълнение мерки по поети ангажименти на Р България за закриване на депа, неотговарящи на изискванията и изграждане на нови регионални системи за третиране на отпадъците.

Ангажиментите, поети от Р България в хода на преговорния процес по присъединяването й към Европейския съюз, във връзка с прилагането на Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъците, са свързани както с изграждането на система от регионални съоръжения, осигуряваща екологосъобразното обезвреждане на цялото количество битови отпадъци, генерирани в страната, така и прекратяване на експлоатацията и закриване на всички съществуващи депа за отпадъци, които не отговарят на изискванията на нормативната уредба и съвременните технически стандарти.

Срокът за преустановяването на експлоатацията на депата, които не отговарят на изискванията на нормативната уредба е 16 юли 2009 г.

В Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (НПУДО) е предвидено изграждане на система от съоръжения (общо 57 за цялата страна), осигуряваща екологосъобразното обезвреждане на цялото количество битови отпадъци, генерирани в страната.

За да бъде преустановена експлоатацията и в последствие закрити (рекултивирани) съществуващите общински депа за битови отпадъци е необходимо да се изградят съответните нови депа за отпадъци, които да отговарят на изискванията на Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъците и да бъдат с достатъчен капацитет за осигуряване обезвреждането на битовите отпадъци от съответните региони.

Към момента на територията на страната са построени в съответствие с изискванията на Директива 1999/31/ЕС и се експлоатират общо 27 бр. регионални депа - Сандански, Гоце Делчев, Враца, Шумен, Харманли, Търговище, Мадан, Хасково, Петрич, Русе, Созопол, Монтана, Силистра, Севлиево, Троян, Оряхово, Карлово, Разград, Рудозем, Горна Малина, Омуртаг, Антоново, Пловдив-Цалапица, Варна–Аксаково, Добрич–с. Богдан, София-Суходол, Доспат. На тези депа могат да се депонират битовите отпадъци от 4 132 557 жители (от около 55 % от населението на страната).

В процес на строителство с национално финансиране са регионалните депа в Ловеч, Смолян, Златица, Елхово, Пловдив (Шишманци), а за регионалното депо в Кърджали е осигурено целево финансиране по програма ИСПА и национално съфинансиране.

Останалите 22 от предвидените с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците регионални депа (Габрово, Костинброд, Ботевград, Ямбол, Перник, Бургас, Добрич, Провадия, Кочериново, Пазарджик, Панагюрище, Плевен, Видин, Левски, Борово, Велико Търново, Варна, Стара Загора, Луковит, Костенец, Разлог, Малко Търново) и проектът на Столична община са в процес на различни етапи на подготовка за изграждане.


1 Отпадъците, образувани от разкриването, добива и преработването на подземни природни богатства (с код на групата 01 от Списъка на отпадъците, съгласно Приложение 1 към Наредба 3 от 01.04.2004 ) са изключени от анализа.

2 Устойчиво развитие на България 2007, НСИ

3 COM(2005) 666.

4 Директива 2006/66/EО.

5 Директива 2006/21/EО.

6 Sustainable consumption and production, Chapter 6 in Europe's environment — The fourth assessment. http://reports.eea.europa.eu/state_of_environment_report_2007_1/en/chapter6.pdf

7 Доклад на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите относно Тематичната стратегия за предотвратяване на образуването и за рециклиране на отпадъци

8 Устойчиво развитие на България 2007, НСИ

9 Доклад на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите относно Тематичната стратегия за предотвратяване на образуването и за рециклиране на отпадъци

10 Директива 99/31/EО.

11 Доклад на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите относно Тематичната стратегия за предотвратяване на образуването и за рециклиране на отпадъци

12 http://www.eea.europa.eu/bg/themes/households/about-household-consumption

13 Целите за повторно използване и оползотворяване и за повторно използване и рециклиране на отпадъци от МПС се изчисляват ежегодно на база брой общо приети ИУМПС за разкомплектоване по тримесечия.







Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ


Достъп до обществена информация


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Годишен бюлетин за качество на атмосферен въздух (КАВ) за 2018 г.


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Прогноза на нивата на приземния (тропосферен) озон над България


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България







Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ


Достъп до обществена информация


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Годишен бюлетин за качество на атмосферен въздух (КАВ) за 2018 г.


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Прогноза на нивата на приземния (тропосферен) озон над България


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България

Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС