Състояние и качество на горите

През 2009 г. стартира проект за подновяване на мрежата от пробни площи за широкомащабен мониторинг на горски екосистеми, с цел изграждане на единна мониторингова система за горите на ниво Европейски съюз.
Отчитат се подобрения относно състоянието на короните на наблюдаваните дървета, както при иглолистните, така и при широколистните видове.
Горските пожари през 2009 г. са намалели с повече от 50% спрямо 2008 г.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГОРСКИЯ ФОНД

Горите в България са част от европейското и световно горско богатство. През последните години общата площта на горския фонд непрекъснато се увеличава като към 2009 г. тя се равнява на 4,130 млн. хектара (Таблица 1). Горският фонд в България покрива 37,20 % от общата територия на страната, като с гори са покрити 3749.12 млн. хектара или 33,70 %.

Общият дървесен запас на страната, изчислен през 2005 г., възлиза на 591 млн.m³. Годишният прираст възлиза на 14 млн. m³, което прави около 4 m³ на 1 ha.

Таблица 1. Обща горска площ по вид на земите, ha

Източник: ИАГ

Таблица 2. Сравнителни данни за ползването в горите, реализирано за 2007 - 2009 г. в лежаща маса

Източник: ИАГ

Фиг. 1. Разпределение на общата горска площ по видове гори, %

Източник: ИАГ

МОНИТОРИНГ НА ГОРСКИ ЕКОСИСТЕМИ

Горите, представлявайки разнообразен по характер хабитат, имат особено значение, както за опазването на биологичното разнообразие, така и за регулиране на климата и опазване на природните ресурси. Стопанисването на горите цели не само обезпечаване на дървопроизводителните функции на гората, но и поддържането на екосистемните и услуги. Това се постига чрез устойчиво управление на горските ресурси, представлявайки ефективна система на баланс между екологичните и икономически интереси. Наличието на информация относно факторите, влияещи върху състоянието на горските екосистеми е едно от най-важните условия за устойчиво управление на горските ресурси. Съществуващите тенденции към изменение и засушаване на климата, както и промени в здравословното състояние на горите, налагат извършването на мониторинг на горските екосистеми на две нива:

• Ниво I (широкомащабен мониторинг) обхваща към момента 159 пробни площи, където ежегодно се събира информация за обезлистване и промяна в оцветяването на короните, определят се причинителите на наблюдаваните симптоми на заболяване и повреди, анализират се настъпилите промени в здравословното състояние на дървесните видове и насажденията, анализира се връзката на наблюдаваните повреди с условията на месторастене, с основните климатични показатели, почвени характеристики, замърсяване на въздуха и др. ;

• На ниво II (интензивен мониторинг) се извършват наблюдения в 3 стационара – Витиня, Юндола и Старо Оряхово. За разлика от широкомащабния, при интензивния мониторинг се извършват наблюдения и анализи върху по-голям брой показатели на по-кратки интервали и върху ограничен брой пробни площи. Целта на тези наблюдения е да се установят взаимовръзките между местообитанията, стресовите фактори и състоянието на горските екосистеми.

Получените, в рамките на мониторинговата програма, данни дават възможност за извършване на задълбочен анализ за растежа, производителността, здравословното състояние и устойчивостта на горските насаждения.

Като едно от най-важните постижения на дългогодишния мониторинг на горите в България и Европа, е разработването на хармонизирана система от индикатори и критерии за здравословното състояние на горите, така също и съответните методи за наблюдение. Прилагането на тези методи ни позволява добра сравнимост на резултатите получени от мониторинговите дейности.

Широкомащабен мониторинг на горски екосистеми. Оценка здравословното състояние горите

Информация относно пробните площи

През 2009 г. стартира проект FutMon – LIFE 07 ENV/DE/000218 “Бъдещо развитие и изграждане на единна мониторингова система на горите на ниво Европейски съюз” с цел ревизиране на съществуващите и залагане на нови постоянни пробни площи за наблюдение на горските екосистеми на ниво – I. Съгласно Регулация № 614/2007 на Европейския парламент и Съвета, компонент “Политика и управление в областта на околната среда”, главна цел "ГОРИ", проектът цели осигуряване на научна информация по отношение на качествените и количествени характеристики на горските ресурси, което ще позволи политически решения, свързани с управлението на горите да се взимат на ниво Европейски съюз. Проектът FutMon – LIFE 07 ENV/DE/000218 е финансиран по програма Life + на Европейската комисия, а асоцииран бенефициент е Изпълнителна агенция по околна сред при Министерство на околната среда и водите. Мрежата за мониторинг и инвентаризация съгласно проекта трябва да се изгради за две години.

Във връзка с изграждането на мрежата за мониторинг на горските екосистеми и интегрирането и в системата за инвентаризация на гори се възприе на база процентното разпределение на дървесните видове по площ и запас да се заложат 69 ПП от иглолистни и 90 ПП от широколистни видове (Таблица 3). През 2009 г. бяха ревизирани и заложени общо 149 ПП от тях. Значителна част от подбраните ПП са от досегашната мрежа за мониторинг, но има и напълно нови ПП Броят на ПП по дървесни видове и райони е съгласуван с Изпълнителна Агенция по горите (ИАГ).

Таблица 3. Разпределение на пробните площи по дървесни видове, брой

Източник: ИАОС

При изграждането на новата мрежа за наблюдение на горските екосистеми са спазени следните критерии:

• Новата мрежа за мониторинг на горите трябва да запази максимален брой пробни площи, създадени във връзка с изпълнение на мониторинговата програма по ICP Forest. По този начин се цели в максимална степен да се запази базата данни, натрупана през годините в резултат на мониторинга.

• Пробните площи трябва да са представителни за типовете гори в България

• Част от пробните площи трябва да се заложат в защитени зони от Екологичната мрежа на България – Натура 2000 като целта е да се събира информация относно състоянието на горските екосистеми в характерни природни местообитания, обект на опазване.

• Процентното разпределение на пробните площи по дървесни видове и произход, да съответстват на разпределението им в горския фонд на страната.

• При необходимост подмяна на пробни площи, засегнати от различни фактори като изведени сечи, ветровали, оформяне на втори етаж от друг дървесен вид и др.

Оценка на короните – обезлистване и промяна в оцветяването. Определяне причинителите на наблюдаваните симптоми на увреждания

През 2009 г. са обследвани 159 пробни площи (149 ПП ревизирани и 10 от старата мрежа за мониторинг), разположени в пресечните точки на квадратна мрежа с размери 16 х 16 , 8 х 8 и 4 х 4 км. В 30 броя пробни площи проучването е комплексно. Общият брой на обследваните дървета е 5 560, от които 2 360 иглолистни и 3 200 широколистни.

Източник: ИАОС

Сравнителната оценка между резултатите от визуалната оценка на короните за 2008 и 2009 година показват, че при иглолистните видове е налице подобряване по отношение на показателя “обезлистване”. През 2009 г. в “0” степен са 19,70% от моделните дървета от иглолистните видове, а през 2008 г. в същата група попадат 10,40%. Значително е намалял процентът на „средно” до „силно” обезлистените корони – от 45,70 % през 2008 год. на 33,00% през 2009 год. Тази тенденция е най-силно подчертана при черния бор (Pinus. nigra). През 2008 год. при този дървесен вид са липсвали здрави насаждения, а през 2009 г. процентът на здравите насаждения е близо 37. Значително подобрение има и при елата (Abies alba) и белия бор (Pinus sylvestris). Тенденцията към подобряване на състоянието се очертава и показателя „промяна в оцветяването”.През 2009 г. обезцветяване от трета степен при иглолистните се среща при 13,60% от моделните дървета, докато при 85,40% липсва такова.

Комплексната оценка по показателите при иглолистните видове показва, че през 2009 год. състоянието на корони на наблюдаваните дървесните видове е по-добро. Значително се увеличават наблюдаваните дървета, които са без увреждане и силно намаляват тези, които са силно увредени.

Фиг. 2. Динамика на обезлистване при иглолистни видове до 59 год. възраст

Източник: ИАОС

Фиг. 3. Динамика на обезлистване при иглолистни видове над 59 год. възраст

Източник: ИАОС

При широколистните видове се наблюдава също тенденция към подобряване на състоянието на наблюдаваните дървесни видове по показателя „обезлистване” спрямо 2008 год. През 2009 г. слабо, средно и силно обезлистване при широколистните моделни дървета се среща при 12.20%, докато през 2008 г. този процент е бил 17.80%. За всички видове се отчита увеличение на процента на „здравите” и „слабо” увредени и намаляване на „силно” увредените и „мъртвите” дървета, отчетени през 2008 год. Най-силно тази тенденция се вижда при церови насаждения над 60 годишна възраст, при които от 1,87 % през 2008 год. в 0-степен, през 2009 год. този процент е 13,61. Подобна е промяната и в насажденията от зимен дъб (Quercus Petraea)и благун (Quercus Frainetto) – до 60 и над 60 годишна възраст. По-силно е подобрението по показателя „промяна в оцветяването” на всички наблюдавани широколистни видове. През 2009 год. почти 100 попадат в „0” степен – незасегнати.

Фиг. 4. Динамика на обезлистване при широколистни видове до 59 год. възраст

Източник: ИАОС

Фиг. 5. Динамика на обезлистване при широколистни видове над 59 год. възраст

Източник: ИАОС

Комплексната оценка за състоянието на насажденията показва, че 88,31 % са в групата са в добро състояние. Само 0,26 % са „силно” засегнатите дървета. По отношение на общите повреди по моделните дървета (Фиг. 6) комплексната оценка показва, че през 2009 г. състоянието на видовете се е подобрило с 10% спрямо това през 2008 г. Процентното разпределение на увреждащите агенти по групи е представено на Фиг. 7. При белия бор и черния бор вредите са причинени от гъби причиняващи ръжда по листата и кореново гниене като Lophodermium pinastry, Dothistroma septospora и Heterobasidion annosum. При иглолистните има констатирани повреди по пъпките причинени от Rhyacionia buoliana.

Дъбовите дървета (Quercus) са нападнати от патогени като Nectria spp. и обезлистващите насекоми Totrix viridana и Operophtera brumata. Букът се напада от миниращи насекоми Rhynchaenus fagi и патогени като Nectria spp.

Абиотични агенти като неблагоприятни атмосферни условия (суша, сняг, лед) и антропогенни фактори като паша и повреди от сеч са установени по засегнатите дървета.

Фиг. 6. Динамика на повредите при наблюдаваните дървета в периода 1998 – 2009 г.

Източник: ИАОС

Фиг. 7. Оценка на факторите и причинителите на повредите (процентно участие на увреждащите агенти)

Източник: ИАОС

Тенденция за състоянието на наблюдаваните дървесни видове за периода 2000 г.-2009 г., определена чрез линейна регресия е представена на карта № 2. Резултатите са нанесени върху картна основа чрез прилагането на площна интерполация. Върху картосхемата ясно се виждат зоните с подобрение в състоянието, без промяна и тези с влошаване. Обобщените резултати за всички наблюдавани дървета показват, че за този период, влошаване в състоянието се отчита при 42,40% от наблюдаваните дървета, без изявен тренд са 11,80% и при 45,80% е регистрирано подобрение.

Източник: ИАОС

На Фиг. 8 са представени процентите на обезлистване за отделните дървесни видове през годините. Ясно се виждат тенденциите и оформянето на две групи. При смърча и обикновения бук, обезлистване се среща при 10 и 20 % от обследваните дървета от тези видове. Обикновената ела се характеризира с среден процент на обезлистване между 20 и 30%, като през последните години ясно очертава тенденция към подобряване, достигайки нива на обезлистване към 20% през 2008 г. и около 10% през 2009 г.

Втората група дървесни видове се очертават като видовете, при които по-често се наблюдава обезлистване. Това са черния бор, белия бор и дъбовете.

В резултат на направената оценка на обезлистването чрез линейна регресия за 10 годишен период на наблюдение регресия на подобряване се очертава при видовете дъб, обикновен бук, обикновена ела, черен бор (Фиг. 9). Регресия на влошаване се среща при обикновения смърч и белия бор.

Фиг. 8. Оценка на обезлистването по дървесни видове, %

Източник: ИАОС

Фиг. 9. Коефициент на линейна регресия по дървесен вид за 10 годишен период на наблюдение

Източник: ИАОС

Интензивен мониторинг на горски екосистеми

Резултатите от статистическите анализи на първата пълна серия от транснационални данни получени в резултат на извършвания интензивен горски мониторинг в горите на Европа показват, комплексна взаимовръзка между състоянието на средата, стрес факторите, и биологичното и химичното състояние на дървесната растителност и почвите. Става ясно, че последствията от атмосферното замърсяване, са повлияни от местообитанието и неговата история и състояние, и климата.

Оценката на промените в горските екосистеми изисква значително по-задълбочено проучване. За целта се използват пробни площи (ПП) от ниво ІІ, в които се провежда интензивен горски мониторинг. В България тези проучвания се извършват в 3 специално подбрани постоянни ПП – Витиня, Старо Оряхово и Юндола. В тях се извършва непрекъснати наблюдения върху основните компоненти на горските екосистеми, в т.ч дървесна растителност, климат, почви, валежни отлагания, фитоценология и атмосферно замърсяване.

Качество на атмосферния въздух

Средногодишните концентрации на серни диоксиди и в трите стационара са под нормата за опазване на природните екосистеми.
Средногодишните концентрации на азотни оксиди през 2009 г. в трите стационара за интензивен горски мониторинг са значително по-високи, в сравнение с предходните години. Трета година по ред има установено превишаване на нормата за опазване на растителността в стационар Витиня.
Регистрираните нива на озон и в трите стационара през 2009 г. са по-ниски в сравнение с тези през 2008 г. Няма установени случаи на превишение на прага за растителна защита от 200 µg/m³, съгласно нормите за съдържание на озон в атмосферния въздух. За 52% от регистрираните средноденонощни стойности на концентрациите на озон във Витиня, 47% - в Старо Оряхово и 69% - в Юндола, са установени стойности по-високи от нормата за растителна защита от 65 µg/m³. Краткосрочната целева норма (стойност на АОТ40 за периода май - юли) е надхвърлена в стационар Юндола.

В трите стационара се извършват измервания на серен диоксид, азотни оксиди и озон. Оценката на получените данни се извършва в съответствие с Наредба №7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (ДВ бр.45/14.05.1999 г.), Наредба № 8 за норми за озон в атмосферния въздух (ДВ бр.46/03.05.1999 г.) и наредба № 9 за норми за серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ и олово в атмосферния въздух (ДВ бр.46 /03.05.1999 г.).

Изчислените средногодишни концентрации на серен диоксид и в трите стационара, са под нормата за опазване на природните системи от 20 µg/m3. Стойностите са както следва: Витиня– 10,3, Старо Оряхово – 7,7 и Юндола– 11,2 µg/m3 . Стойностите са над долния оценъчен праг от 8 µg/m³ и под горния от 12 µg/m3 , съгласно Приложение №4 на Наредба № 9.

Фиг. 10. Средногодишни концентрации на серен диоксид, µg/m³

Източник: ИАОС

Оценката на данните показва че:

• В стационар Юндола се наблюдава устойчива тенденция към увеличаване на средната годишна концентрация на серен диоксид;

• В стационар Витиня, концентрацията се запазва на ниво около 10 µg/m³ през последните 5 години, с изключение на 2008 г., когато стойноститта достига 18,5 µg/m³;

• В Старо оряхово се наблюдава известна вариабилност на стойностите през анализирания период.

Анализът на средногодишни концентрации на азотни оксиди показва, че в стационар Витиня, вече трета година, стойността надхвърля допустимата норма за опазване на ратителността. В останалите два стационара, стойностите са под нея, но се наблюдава тревожна тенденция към увеличаване, особено ясно изразена в Старо Оряхово, където установеното увеличение е почти 2 пъти (Фиг. 11). Средногодишните концентрации са както следва: Витиня– 31,7, Старо Оряхово – 24,9 и Юндола – 18,4 µg/m³. Съгласно Приложение № 4 на Наредба № 9, допустимата норма за опазване на растителността е 30 µg/m³, долният оценъчен праг е 19.5 µg/m³, а горният – 21 µg/m³.

Фиг. 11. Средногодишни концентрации на NO+NO2, µg/m3

Източник: ИАОС

На Фиг. 12 са показани регистрираните едночасови концентрации на озон през 2009 г. Всички измерени средночасови стойности на озон през 2008 г. са под прага за растителна защита – 200 µg/m³. През годината максимална средночасова концентрация на озон е регистрирана на 06.04.2009 г. в 17:00 ч. – 173,9 µg/m³ в стационар Витиня, на 07.06.2009 г. в 20:00 ч. – 175,1 µg/m³ в стационар Старо Оряхово и на 06.04.2009 г. в 15:00 ч. – 168,4 µg/m³ в стационар Юндола. 52% от измерените средноденонощни стойности на концентрациите на озон във Витиня, 47% в Старо Оряхово и 69% в Юндола показват стойности по-високи от нормата за растителна защита – 65 µg/m³. Средногодишната концентрация на озон през 2009 г. е 65,8 µg/m³ – Витиня, 62,3 µg/m³ – Старо Оряхово и 77,9 µg/m³ – Юндола.

Фиг. 12. Стационар Витиня - Средно часови концентрации на озон в µg/m³

Източник: ИАОС

По оста х са нанесени 8400 непрекъснати измервания за концентрациите на озон през 2009 г.

Фиг. 13. Стационар Старо Оряхово - Средно часови концентрации на озон в µg/m³

Източник: ИАОС

По оста х са нанесени 8633 непрекъснати измервания за концентрациите на озон през 2009 г

Фиг. 14. Стационар Юндола - Средно часова концентрация на озон в µg/m³

Източник: ИАОС

По оста х са нанесени 8592 непрекъснати измервания за концентрациите на озон през 2009 г.

Критично ниво на озон за защита на растителността в България

С оглед опазването на растенията се определят критичните нива от озон. На Фиг. 15 са представени стойности на индикатора AOT40 Май – Юли, изчислени от средно часови стойности на озон за периода 2006 - 2009 г., регистрирани от трите автоматични станции разположени в стационарите за интензивен горски мониторинг и законово регламентираните¹ краткосрочна целева норма/ горен оценъчен праг (КЦН/ ГОП)/ и дългосрочна целева норма/ долен оценъчен праг (ДЦН/ ДОП) за защита на растителността .

Съответствието с КЦН се оценява от 01.01.2010 г., т.е. 2010 г. е първата календарна година, данните за която ще се използват за изчисляване на съответствието със следващите 5 календарни години. Датата към която ДЦН следва да бъде постигната не е определена.

Фиг. 15. Стационар Юндола - Средно часова концентрация на озон в µg/m³

Източник: ИАОС

Най-висока стойност на АОТ40 (май-юли) е установена в района на стационар Юндола. Състоянието на короните на дърветата в насаждението от смърч и ела е добро. Цветни изменения върху листата са установени в короните на 3 дървета (до 15% ). Всички останали са оценени като здрави (5-10% промяна в оцветяването). Вероятността тези 3 дървета да са засегнати от високите концентрации на озон е минимална, поради което на този етап се приема че причинителя е друг.

Атмосферни отлагания

Количествата на съдържащите се кисели и базични йони в отлаганията варират през отделните години, което силно затруднява установяването на определена тенденция.
През периода 2003- 2009 г. се наблюдава относителна устойчивост на киселинността на отлаганията.

Оценка на атмосферните отлагания се извършва въз основа на измерени съдържания на дъждовни води и сняг, два пъти месечно, под склопа на насажденията и на открито в пробната площ. Отлаганията, събрани под склопа на насажденията, обикновено са с по-високо съдържание на базични йони, в сравнение с тези събрани от колекторите в откритата пробна площ, в резултат на ефектът от отмиването на короните.

В Таблица 4 са представени основните параметри, които се наблюдават и служат за оценка на киселинност и йонно съдържание на атмосферните отлагания. Същите варират в широк диапазони за отделните стационари и годините на наблюдение, но няма достатъчно информация за да се установят закономерност и тенденции.

Таблица 4. Киселинност и отлагане на кисели и базични йони, 2009 г.

Източник: Отчет на НИС-ЛТУ, 2009 г.

За разлика от 2008 г., когато бяха отчетени значително по-ниски обеми, през 2009 г. количествата на валежите се доближават по стойности до тези от предходните години. Най-голямо е количеството на валежите в района на Юндола, където на открито постъпват 854 мм. Във Витиня, количеството е 665 мм, а в Старо Оряхово – 461 мм. Под склопа на насаждението падат от 30-45% по-малко валежи. Най- кисели са отлаганията в района на Витиня (рН-5,05 мм), в Старо Оряхово измереното рН е 5,57, а в Юндола – 5,75. Количествата на киселите и базичните катиони варират в значителна степен. В сравнение с 2008 г., през 2009 г. в района на Витиня. са установени значително по-големи количества на отложени натрий и хлор, в района на Юндола – повече амониев азот, хлорни йони и фосфати, а в Старо Оряхово повече общ азот и калций.

Оценка на химичното съдържание на листа/ иглолиста

Общата оценка на наблюдаваните дървесни видове в трите стационара по отношение на хранителния статус показва, че той е балансиран.

Една от основните причини за наблюдаваните видими симптоми на увреждане в горите като обезлистването и промяната в оцветяването на короните се счита дисбалансът, настъпващ в процеса на хранене на дървесните растения. Оценката на получените стойности за елементите на минералното хранене е направена спрямо приетите диапазони за нормално осигуряване по МКП “Гори”, установени регионални стойности за България², както и по отношение на резултатите получени досега.

Анализът на получените резултати спрямо възприетите регионални и европейски диапазони за нормалното функциониране на дървесните видове показва, че съдържанието на анализираните макро и микроелементи са в границите определени като достатъчни. Над оптимума, в излишък е съдържанието на манган в листата от пробите във Витиня и съдържанието на цинк в двугодишните иглици от Юндола.

Общата оценка на хранителния статус е, че като цяло той е балансиран.

Витиня

Фиг. 16. Съдържание на макро- и микроелементи в листа на об. бук (Fagus sylvatica)

зелена линия - Гранични стойности за Европа; червена линия - Гранични стойности за България

Старо Оряхово

Фиг. 17. Съдържание на макро- и микроелементи в листа на благун (Quercus Frainetto)

зелена линия - Гранични стойности за Европа; червена линия - Гранични стойности за България

Юндола

Фиг. 18. Съдържание на макро- и микроелементи в едногодишни листа на об. смърч (Picea abies)

зелена линия - Гранични стойности за Европа; червена линия - Гранични стойности за България

Фиг. 19. Съдържание на макро- и микроелементи в двугодишни листа на об. смърч (Picea abies)

зелена линия - Гранични стойности за Европа; червена линия - Гранични стойности за България
Източник: FFCC report, Classification values for European Foliage data, Fürst, A., 2005; Mean values and ranges/All observation years – BULGARIA, Fürst, A.,2011(last updated)

Дървесен опад

Количеството на опада показва относителна стабилност и на трите стационара. Не са отбелязани периоди на повишена загуба на биомаса, което може да се приеме като индикатор за нормален растеж и развитие на дървостоите.
Установената тенденция за ниско съдържание на азот и базични елементи, и високо количество на отлаганите с дървесния опад тежки метали се запазва и в резултатите от 2009 г.

Изследването на биомасата и химичното съдържание на дървесния опад са необходими за определяне на движението на елементите и органичната материя от дърветата към почвата през годината, т.нар. годишен кръговрат.

Влияние върху производството на опад и неговото сезонно движение оказват, както антропогените и природни фактори, така и промените в климата.Количеството на опадалите листа/иглолиста е пряко свързано с обема на зелените листа/иглолиста, които ежегодно се продуцират от дърветата. По тази причина дървесният опад е важен индикатор за здравословното състояние на короните през съответната година.

Във всеки стационар са поставени по 5 броя уловители с размер 1х1 m, на височина 1 m от почвената повърхност. Пробите се събират, претеглят и анализират ежемесечно.

На фиг. 20 е показано измереното количество биомаса попадаща на 1m² за периода 2005- 2009 г. и реакцията на органичното вещество, а в Таблица 5 - измерените съдържания на микро- и макроелементи на дървесния опад.

Фиг. 20. Обобщена графика за масата и реакцията на дървесния опад, kg/ m2

Източник: ИАОС

Таблица 5. Съдържание на макро- и микроелементи в състава на дървесния опад

Източник: ИАОС

Резултатите от анализа на дървесния опад, показват, че неговата маса през периода 2005 до 2009 година, запазва относително постоянни стойности. Не е установена повишена загуба на биомаса от преждевременно опадане на листа, клони, плодове и др. И в трите стационара, дървесният опад е с кисела реакция, ниско съдържание на азот и базични елементи и високо съдържание на олово. В стационар Витиня съдържанието на манган е много високо през всички години на анализиране на този елемент. Много високо съдържание на този елемент е установено и в листните проби от този стационар. Това дава основание да се предположи, че отлагането му не се дължи само на органичното вещество, а част от него има аерозолен произход. Категоричен извод на този етап не може да се направи, т. к. в атмосферните отлагания този елемент не е анализиран.

Почвен мониторинг

През 2009 г. в трите стационара бяха взети проби и направени анализи на механичния и химичния състав на почвите. Почвата в района на стационар Витиня е кафява горска (Orthodystric Cambisol), развита върху гнайс, бедна на хумус и с лек механичен състав. Съгласно критериите за оценка на механичния състав по триъгълната диаграма (ФАО, 2006), почвата е песъчливо-праховита. Типът хумус е moder. Оценката показва, че почвата притежава неблагоприятни характеристики по отношение на устойчивостта си към замърсяване. Наситеността с бази спада под 50%. Съдържанието на мед в повърхностния слой достига 91 mg/kg, при съдържание в слоя от 40 до 80 см. – 3 mg/kg, което дава основание да се счита че замърсяването има аерозолен произход. Завишено е и съдържанието на манган.

В района на Старо Оряхово почвата е сива горска (Hypoluvic Luvisol), развита върху глинест пясъчник. Съгласно критериите за оценка на механичния състав по триъгълната диаграма (ФАО, 2006), почвата е глинеста. Това е предпоставка за висока химична реактивоспособност и буферност. Хумусът е от типа mull. Почвата е с неутрална реакция. Характеризира се с високо съдържанието на базични катиони и съответно много висок адсорбционен капацитет. Тя е устойчива, с висока буферна способност по отношение на атмосферните отлагания и добре запасена с хранителни вещества.

Оценката в района на Юндола показва, че почвата (кафява горска, Orthoeutric Cambisol) е в устойчиво състояние.

Съгласно критериите за оценка на механичния състав по триъгълната диаграма (ФАО, 2006), почвата е глинеста - песъчливо праховита. Поради лекия си механичен състав, те се характеризират с добри физиологични свойства – благоприятен въздушен и топлинен режим и относително добри водни свойства, но понижава химичната реактивоспособност, буферната способност и устойчивостта на почвата към кисели атмосферни отлагания и замърсяване. Реакцията на почвения разтвор е средно кисела. Въпреки лекия си механичен състав и ниското съдържание на хумус, почвата е наситена с бази в цялата си дълбочина, което показва висока устойчивост към вкисляване и замърсяване. Оценката показва протичане на биогенно- акумулативни процеси, а съдържанието на анализираните макро и микроелементи е в границите на вариране, характерни за кафявите горски почви.

Флористичен състав и фитоценотична структура

Резултатите от наблюденията в хода на възобновителния процес показват, че се запазва количественото съотношение на подрастта от обикновен бук и габър във Витиня и обикновен смърч и обикновена ела в стационар Юндола.
Не се наблюдават промени във фитоценотичната значимост на видовете в отделните микрогрупировки, с изключение на Старо Оряхово, където на този етап от развитието на фитоценозата значително се възпрепятства естествения ход на възобновителния процес.

Проведеното проучване на представителни микрогрупировки в началото на м. септември 2009 година показва следните резултати:

Витиня

• Наблюдава се тенденция към намаляване на общото проективно покритие на тревните синузии с около 5%, като в отделни микрогрупировки достига до 10%. Намалението при доминиращите видове Luzula luzuloides (Lam.) Dandy и Festuca drymeja Mert and Koch е с около 1%;

• От групата на житните треви незначителната фитоценотична значимост на видовете Lerchenfeldia flexuosa (L.) Schur и Melica uniflora Retz. се запазва, а Poa nemoralis L. отпада от състава. От групата на разнотревието намалява фитоценотичната значимост на преобладаващата част от наблюдаваните видове, а от състава на отделни микрогрупировки отпадат видовете Cardamine bulbifera (L.) Crantz. и Galium odoratum (L.) Scop. В състава на една от микрогрупировките се включва вида Melampirum sylvaticum;

• Запазва се количественото съотношение на подрастта на обикновен бук и габър, като в същото време се наблюдава промяна на фитоценотичната значимост на видовете в отделните микрогрупировки

Старо Оряхово

• Констатирано е увеличаване на общото покривно покритие на храстовите синузии с около 10%, като количественото съотношение между видовете в отделните микрогрупировки се променя разнопосочно. С увеличаване на покритието се засилва и фитоценотичната значимост на подлеса, който на този етап от развитието на фитоценоза значително възпрепятства възобновителния процес;

• Наблюдава се тенденция на намаляване на фитоценотичната значимост на видовете от тревните синузии, като редица видове отпадат от състава на преобладаващата част на микрогрупировките. В една от тях отново се включва вида Carex muricata.

Юндола

• Запазва се срещаемостта на преобладаващата част от наблюдаваните растителни видове;

• Намалява средното общо покритие с около 5%. Такова е констатирано при преобладаващата част от видовете с изключение а мъховете, при които Pleurozium schreberi (Brid.) Mitt. увеличава покритието си с 2%, а при Mnium undulatum Hedw. се запазва това от 2008 година. Увеличение с 1% е установено и при Hieracium murorum L.;

• Установено е намаляване на покритието и числеността на подрастта от смърч.

Визуална оценка на дървесните корони и причините за увреждане

Оценката на показателите обезлистване и промяна в оцветяването на короните на дърветата са източник на информация за здравословното състояние на дърветата в насажденията. Обезлистването на короните (Таблица 6) е ценен индикатор за състоянието на дърветата в насажденията. Поради бързата му реакция на различните естествени и антропогенни фактори, оказващи влияние на жизнеността горите, Министерската конференция за защита на горите в Европа, използва този показател, като един от четирите основни индикатора за здравословно състояние и жизненост на горите. Оценката на показателя се извършва по възприетата от ИК на ОН и ЕС класификация, съгласно международната методика на МКП Гори:

Таблица 6. Класове на обезлистване и промяна в оцветяването, съгласно класификацията на UN/ECE и EU

Източник: ICP Forests Manual

Витиня – буково насаждение

Оценка на здравословното състояние на дърветата в стационара е направена в началото на м. август. Анализът на резултатите по показателя „обезлистване”, показва че по-голямата част от пробните дървета (44%) попадат в клас „0”- здрави. По показателя „промяна в оцветяването”, 90% от наблюдаваните дървета са оценени като здрави от клас „0” (Фиг. 21).

Фиг. 21. Обезлистване и промяна в оцветяването на короните в буковото насаждение

Източник: Отчет на НИС-ЛТУ, 2009 г.

След ледолома през зимата на 2007 г., в резултат на който имаше значителен брой пречупени и повалени дървета, насаждението е проредено (дървета с номера 17, 18, 19, 22 и 42 са повалени). Значителна част от повалените стъбла са изнесени от района на пробната площ. Някои от стоящите дървета са наранени от падащите, което е предпоставка за проникване на спори и гъби, причиняващи гниене. Наблюденията показват, че оставащите дървета са в добро състояние.

Старо Оряхово- благуново насаждение

Оценка на здравословното състояние на дърветата в стационара е направена в края на м. юли 2010 г. Анализът на резултатите по показателя „обезлистване” показва че в насаждението липсват пробни дървета, които да попадат в групата на здравите (степен „0”). Преобладаващата част са средно засегнати. По показателя „промяна в оцветяването” по-голямата част от дърветата са оценени като здрави от 0 до 10% засегнати (Фиг. 22).

Фиг. 22. Обезлистване и промяна в оцветяването на короните на благуна, %

Източник: Отчет на НИС-ЛТУ, 2009 г.

Констатирани са повреди по листата от листогризещи и миниращи насекоми, листоврътки, шикалкотворки. Наблюдавани са ходове на златки (Bupresidae) под отхлупена кора на дърво с № 24. По сухо стоящо стъбло са установени плодни тела на F. Fomentarius и по сухи повалени стъбла плодни тела на Stereum hirsutum, строми на Xylariaceae.

Общата структура на насаждението не е добра. Оформя се втори етаж и силно покритие на храстово – тревния етаж.

Юндола – насаждение от обикновен смърч и обикновена ела

Оценка на здравословното състояние на дърветата в стационара е направена в края на м. август 2010 г. Оценката на смърчовото насаждение от пробната площ показва че , по-голямата част от дърветата са в групата на здравите от степен „0”, а значителна част от останалите са оценени като слабо засегнати. Общата оценка е че здравословното състояние на смърча е много добро. (Фиг. 23)

Фиг. 23. Обезлистване и промяна в оцветяването на короните на об. смърч,%

Източник: Отчет на НИС-ЛТУ, 2009 г.

Анализът на състоянието на елата, която има значително по-слабо участие, определят нейното състояние и по двата показателя като много добро (Фиг. 24).

Фиг. 24 Обезлистване и промяна в оцветяването на короните на об. ела, %

Източник: Отчет на НИС-ЛТУ, 2009 г.

От наблюдаваните дървета, единствено дърво с №32 е изсъхнало. По някои стъбла от основния дървостой се наблюдава смолотечение, което може да е симптом за нападение от корояди или кореново гниене. Открити са самодивски метли по стъблата и Trichaptum abietinum, Fomitopsis pinicola и Myxomycota по суха дървесина и пънове.

МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ГОРИТЕ

Националната горска политика и стратегия се базира на основните принципи приети от FAO, IPF/ IFF и MCPFE. Определяща роля имат принципите: широко участие на заинтересованите страни, междусекторен подход, съгласуваност с националното законодателство, интеграция с Националния план за икомомическо развитие, съгласуваност с международните задължения, инициативи и конвенции, свързани с горите, партньорство при прилагането, повишаване на обществената ангажираност.

Международни споразумения и ангажименти

След 1990 г. националните горски политики са повлияни в голяма степен от развитието на глобалните и регионални горско политически процеси. Общата цел на Международните Споразумения за горите на ООН и на процеса - Министерската конференция за опазване на горите в Европа (MCPFE, 1990, 1993,1998,2003) е въвеждането на Устойчивото управление на горите. След Конференцията на ООН за околна среда и развитие (Рио Де Жанейро,1992) и последвалите я IPF/IFF, както и действашия Форум на ООН за горите (UNFF), разработиха голям брой препоръки, инициативи, принципи и други форми на “меки” горско-политически правила.

Наред с тях международните процеси доведоха до приемане на редица законово обвързващи инструменти като Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (UNFCCC,1992) (респ. Протоколът от Киото,1997), Конвенцията за биологичното разнообразие (CBD,1992), Конвенцията на ОН за борба с опустиняването (UNCCD, 1994), Конвенцията за търговия с застрашени видове (CITES). Изпълнението на тези конвенции изисква промени в сегашните лесовъдски практики, както и изграждане на сериозен капацитет за екологично стопанисване на горите.

Политики на ЕС свързани с горската политика

Планът за действие по горите на ЕК (15.06.2006) съдържа директни препоръки за определянето на националните горски политики на страните членки. Този план е съобразен с приоритетите на ЕС за устойчив икономически растеж и заетостта (Лисабонска стратегия, 2000) и целите за защита на качеството и количеството на природните ресурси (Гьотеборг, 2001).

Редица Европейски политики оказват влияние на управлението на горите и на горската политика - за развитие на селските райони, произтичащи от Общата

селскостопанска политика на ЕС; за околната среда; енергийна и индустриална, за науката и технологичното развитие; за прилагане на законодателството (FLEGT); търговската и регионална политики.

Национални стратегии и политики, имащи отношение към горската политика

Българската горска политика произтича от националното законодателство и ангажиментите на Правителството във връзка с международните споразумения. Националната законова рамка е съставена от Закон за горите, ППЗГ и под-законовите разпоредби, други документи са програми, стратегии и планове за действие, проекти и наредби на Министерския Съвет от национално значение.

Важни документи, свързани с горското стопанство са: Националният план за действие във връзка с климатичните промени, Националната стратегия и план за действие за опазване на биоразнообразието и Националната стратегия по околната среда и план за действие за 2000-2006 (2001), Националната стратегия за развитие и управление на водния сектор, Националния стратегически план за развитие на селските райони, Националната стратегия за регионално развитие, Национална програма за действие за борба с опустиняването и др.

Прилагането на присъединителната програма САПАРД предостави добри възможности за недържавното горско стопанство, с общо финансиране 60 млн. евро. Програмата е насочена към подпомагане на редица горскостопански дейности в частния сектор и общините. Нейното реализиране, обаче, показа,че собствениците имат технически затруднения при достъпа до средствата за подпомагане. Необходим е сериозен анализ на причините за това и предприемането на адекватни мерки от държавната администрация за да не се допусне подобно състояние при изпълнение на горските мерки в новия Национален план за развитие на селските райони.

Всичко това поставя изискването за намиране на ефективен координационен механизъм между различните институции, отговорни за реализиране на тези стратегии и за намиране на подходящи форми на между секторно сътрудничество.

Във връзка с изпълнение на „Националната стратегия за устойчиво развитие на горския сектор - 2006-2015” и с оглед необходимостта от реализиране на конкретни действия за подобряване функционирането на горскостопанския отрасъл е разработен стратегически план за развитие на горския сектор 2007 – 2011 г. Този план е е хармонизиран с реализирането на Плана за действие по горите на Европейската Комисия, който има за цел осигуряване на координирана рамка от действия на равнище Европейска общност и отделните страни членки.

Залесяване, опазване на горския генетичен фонд и борба с ерозията

Целите на ИАГ в областта на залесяването са насочени към възстановяване на опожарени гори, възобновяване на открити сечища, залесяване на голи площи, засегнати от съхнене и каламитети гори и реконструиране чрез залесяване на полезащитни горски пояси с влошено състояние. Приоритетите в тази насока са: изпълнение на лесокултурните дейности, предвидени в утвърдения програмен бюджет на ИАГ; провеждане на възстановителни дейности в опожарени и пострадали от природни бедствия гори; изпълнение от Държавни горски стопанства (ДГС) и Държавни ловни стопанства (ДЛС) на одобрени проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР); изпълнение на произтичащите от членството на България в ЕС задължения, касаещи производството и търговията на горски репродуктивни материали; координация и подкрепа на инициативи за залесяване на държавни институции, частни фирми и неправителствени организации. Използването на местни видове при залесяванията, създаването на гори с богато видово разнообразие, както и прилагането на лесовъдски системи благоприятстващи естественото възобновяване и формирането на хетерогенни структури, улеснят създаването на гори по-близки до естествените, които са по-ценни от екологична гледна точка.

Общият размер на изразходваните средства за залесителни дейности през годината е 22 112 хил. лв. в това число: от бюджета – 20 026 хил. лв., от стопанската дейност на ДГС и ДЛС – 517 хил. лв., по Програмата за развитие на селските райони – 521 хил. лв. и от МТСП по програмата за трудова заетост - 1048 хил. лв. Със средства на собствениците в общински гори и земи са залесени 1 241 ha, а в частни – 40 ha. Общата залесена площ през 2009 г. е 3816.8 ha, в това число 2590.7 ha ново залесяване (Фиг. 25).

Фиг. 25. Ръст в залесяването, hа

Източник: ИАГ

В изпълнение на задълженията, свързани с членството на България в ЕС, е направен актуализиран национален списък на одобрените и ре­гистрирани източници за производство на горски репродуктивни материали. Базовите източници на горски репродуктивни материали от категорията „окачествен” и „изпитан”са: генеративните семепроизводствени градини – 42 бр. с площ 114,4 ha, клоновите колекции – 3 бр. с площ 7,1 ha и 43 бр. маточници. Събраните, добити и закупени семена през 2009 г. са 103 411 kg. Произведените и закупени фиданки за залесяване са 41 277 хил. бр.

Защитата на горите от ерозия се осъществяваше основно за укрепяване на пороите чрез залесяване на 942 ha и извършване на други противоерозионни мероприятия - изграждане на 400 m² клейонажи.

Управление и стопанисване на горите

Дейностите по управление, възпроизводство, ползване и опазване на горите и биоразнообразието в тях, както и издръжката на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) и нейните структури и специализирани териториални звена се финансират от държавния бюджет, респ. от бюджета на ИАГ. Общата административна отговорност по въпросите, свързани с горите, принадлежи на Министерството на Земеделието и храните (МЗХ), чрез ИАГ, която е отговорна и за осъществяване на горската политика. ИАГ отговаря за почти всички държавни и обществени функции на горския сектор (законодателство, защита на горите, контрол, планиране, развитие и изследване). МОСВ упражнява публични и стопански функции в Националните паркове и резервати, създадени върху горски територии. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е отговорно за дървообработващата и мебелната промишленост чрез формулиране на политиката, стратегията и мониторинг на дейностите относно тяхната законосъобразност. Областните дирекции “Земеделие и гори” също изпълняват функции по въпросите на горите в региона, за който отговарят без да участват пряко в управлението.

Стопанисване на горите

Максимално оползотворяване на естествения възобновителен потенциал на горите и неговото подпомагане са в основата на всички лесовъдски дейности, свързани със стопанисването на горите. В тази връзка, делът на проведените възобновителни сечи с естествено възобновяване към площта на всички възобновителни сечи от 73% през 2001 г. нараства на 87% през 2007 г., на 91% през 2008 г. и през 2009 г. достига 92%. Извършено е подпомагане на семенното естествено възобновяване чрез залесяване или сеене под склопа и изсичане на подлеса върху площ от 3 428 ха. Проведените отгледни сечи през 2009 г. са върху площ от 37 724 ха, което е 77% от планираните за извършване през годината в държавния горски фонд. В иглолистни гори са 38% от тях, 34% са в широколистни високостъблени гори и 28% - в издънкови гори за превръщане в семенни. През 2009 г. са проведени санитарни сечи на площ от 9 150 ха, или 89,2% спрямо разчета, и селекционни сечи – на площ от 1 186 ха, което е 84,5% от разчета. През 2009 г. са извършени и други, важни за подобряване състоянието на горите, мероприятия, като кастрене, изораване на междуредия, ограждане на възобновителни участъци. За изпълнение на дейностите по стопанисване на горите през 2009 г. са изразходвани 3 012, 23 хил. лв., като 54,2% са от стопанската дейност на държавните горски и ловни стопанства и 47,85% - от бюджета на ИАГ.

Защита на горите

Както беше отчетено по-горе през 2009 г. общото здравословно състояние на горите е добро. Освен екологичният мониторинг, целогодишно се извършва лесопатологичен мониторинг в стационарните обекти на лесозащитните станции, както и лесопатологични обследвания в горите и всички горски разсадници. Най-значителен дял от мерките за ограничаване и недопускане на масово обезлистване на горските насаждения от икономически значими насекомни вредители има проведената авиоборба срещу бороволистни оси и борова процесионка в иглолистните гори, както и срещу педомирки и листозавивачки в широколистните гори. Ефектът от третиранията е в рамките на 80 – 95%. Предвидените и извършени лесозащитни мероприятия през 2009 г., изразходваните финансови средства и прогнозата за 2010 г. са представени в Таблица 7.

Таблица 7. Проведени лесозащитни мероприятия през 2009 г., изразходвани финансови средства и предвидените за 2010 г., ха

Източник: МЗХ, ИАГ

Съотношението на площите с проведена борба срещу вредители и болести по видове борба, в процент от общата площ е както следва:

• Авиоборба – 49%;

• Наземна химична и биологична – 21%;

• Механична – 29,9%;

• Интегрирана – 0,1%.

През 2009 г. продължи провеждането на санитарните и отгледните мероприятия в иглолистните гори с нападение от корояди за усвояване на дървесината от засегнатите площи. Недопускането на влошаване на здравословното състояние на горите през 2009 г., с минимални финансови разходи за лесозащита, се дължи на доброто стопанисване на горите, стриктното спазване на нормативните документи по защита на горите, подобрените възможности за информация и доброто взаимодействие с научните институти и звена.

Горски пожари

По параметри на пожарния риск в горите, България се приобщава към традиционно опасния в пожарно отношение район на Средиземноморието. Преките щети са на стойност около 13 млн. лв. годишно. Статистиката на ИАГ за възникналите горски пожари в страната през 2009 г. показа спад на броя и площта на засегнатите територии, в сравнение с 2008 г. По данни на ИАГ през 2009 г. са възникнали 314 горски пожара, разпространили се върху площ от 2 276 ha, като от тях 3,7%- 83.2 ha са засегнати от т.н. върхови пожара. При сравнение със средногодишно опожаряваните 11 028 ha и среден брой на пожарите 576 бр. за периода 1991-2008 г., 2009 г. е от годините със сравнително малки за горското стопанство щети от пожари. Средната площ на един пожар през 2009 г. е 7 ha, при средна за периода от 2001 до 2008 г. – 18 ha. Като се има предвид броя на пожарите и опожарената площ, може да се отчете подобряване на дейностите по ограничаване и ликвидиране на пожарите, в сравнение с периода 2001 – 2008 г. Опожарените площи през 2009 г. според засегнатата растителност са: иглолистна – 199,7 ha; широколистна – 1501 ha; смесена – 27,4 ha; треви, незалесени, площи, МГП - 524,4 (Фиг. 26). През 2009 г. на територията на НП “Централен Балкан” са възникнали пожари върху 0,8 ha, докато в НП “Пирин” и НП “Рила” пожари не са възниквали.

Фиг. 26. Опожарени горски площи, ha

Източник: ИАГ

Фиг. 27. Причини за възникналите пожари

Източник: ИАГ

Най-много горски пожари през 2009 г. възникнаха през месеците август – 87 бр., април – 60 бр. и юни – 39 бр. Най-голям е броят и площта им в РДГ Кърджали – 32 бр. и 753 ha, Ловеч – 27 бр. и 420 ha, Сливен – 22 бр. и 260 ha, Пазарджик – 34 бр. и 147 ha, и София – 24 бр. и 171 ha. В три РДГ (Кърджали, Ловеч и Сливен) са регистрирани над 60 % от опожарените площи в страната. Данните за 2009 г. сочат, че 76% или общо 1734 ха от общо опожарената площ е залесена, а 24% или 542 ха са незалесени площи. Преките щети за горските територии и съоръженията на ИАГ са в размер на 274 902 лв. при средна стойност за периода от 2001 до 2008 г. – 3 000 000 лв. Основните причини за възникване на горски пожари през 2009 г. са: опожаряване на растителност (стърнища и ливади) - 35%; небрежност - 42%; естествени – 1%; неизвестни - 22% (Фиг. 27).

Намаляването на броя на пожарите през 2009 г. се дължи основно на метеорологичните условия - най-вече на по-голямото и равномерно разпределение на падналите валежи. През 2009 г. беше финализирана и доставката на 48 специализирани високопроходими автомобила за патрулиране и първоначална атака на горски пожари.

Недървесни продукти

Страната разполага със значим ресурс от лечебни растения – 741 растения от българската флора се използват под различна форма като източник на дроги. Около 20 вида растения са източник на горски плодове, а 10 вида гъби имат промишлено или търговско значение. За България е характерна употребата на много растения в народната медицина, традиционното ползване на билки в диво състояние, както и износът на големи количества. България изнася годишно около 15,5 хил. тона билки. Недървесните продукти, отчетени като „услуги” са : пашата на животни в горския фонд, такси за ползване на площи за временно складиране на дървени материали, ползване на площи за ски писти, за разполагане на временни обекти и съоръжения за осъществяване на стопанска дейност.

1 Наредба № 12/15.07.2010 г.за норми за серен диоксид, азотен диоксид, финни прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, Наредба № 4/05.07.2004 г. за норми за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух, Директива 2002/3/ЕО, Директива 2008/50/ЕО,

2 Pavlova, E. 2000, Павлова Е. 2001; Fürst, A.,2011(last updated)