Състояние на водните ресурси и качество на водите

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ¹

Състояние на ресурсите от повърхностни води

Водните ресурси са използваемата част от природните води на определена територия в зададен интервал от време. Формират се предимно от валежите и се проявяват като повърхностни и подземни води.

Средната годишна сума на валежите през 2009 г. за цялата страна е 636 mm (l/m²), което е около средната годишна норма на валежите за страната. По-валежни са месеците: януари, септември, октомври и декември със превишение от 150 до 200% от средната за страната месечна норма на валежите. През останалите месеци от годината валежите са 50 – 70 % от средната за страната месечна норма на валежите.

Снежна покривка в ниската част на страната има през м. февруари – 10 ÷ 15 дни със средна височина 25 – 30 сm. През останалите зимни месеци снежна покривка има в отделни дни, с височина под 10 сm.

БД „ Дунавски район”

Средната годишна сума на валежите през 2009 г. в този район е 614 mm (l/m²), което е около годишната норма на валежите

БД „ Черноморски район”

Средната годишна сума на валежите през 2009 г. в този район е 657 mm (l/m²), което е 15 % над годишната норма на валежите в този район

БД „ Източнобеломорски район”

Средната годишна сума на валежите през 2009 г. в този район е 630 mm (l/m²), което е около годишната норма на валежите за този район

БД „ Западнобеломорски район”

Средната годишна сума на валежите през 2009 г. в този район е 670 mm (l/m²), което е 20 % над годишната норма на валежите в този район

Ресурсите от повърхностни води за 2009 г., напускащи територията на страната (формирани само на територията на страната), при нарушени условия на формиране са 13879 млн.m³ и приспадащи се ресурси от чужди територии, включително р. Дунав -89191млн.m³ . Годишният обем на повърхностните води общо за страната е 103070 млн.m³ (в годишния обем са включени възможните за използване ресурси от р. Дунав).

Сумарният речен отток за 2009 г. в отделните райони за басейново управление, както следва:

• Дунавски 93696,302 x 10⁶ m³ ( в т.ч. река Дунав)

• Черноморски 1250,641 x 10⁶ m³

• Източнобеломорски 4225,383 x 10⁶ m³

• Западнобеломорски 3897,883 x 10⁶ m³

Разпределението на годишния отток на реките по водосборни басейни е следното: 90,9% от този отток е формиран от реките в Дунавския водосборен басейн; 7,9 % - от реките в Беломорския басейн; 1,2% - от реките в Черноморския басейн.

Състояние на водните ресурси в язовирите

Общият наличен обем в наблюдаваните 41 язовири към 31.12.2009 г. е 4591,7 млн.m³, а наличния полезен обем е 3740,7 млн.m³, което е 81,5% от общия им наличен обем. Стойността на този показател през 2008 г. е 54,9%, т.е. съхранените води са повече с 631,48 млн.m³.

Общия разход на вода за 2009 г. от контролираните 41 язовири е 6655,3 млн.m³

Дунавския район за басейново управление

Регистрираният приток в наблюдаваните 13 язовири е 1105,9 млн.m³, общия разход е 971,0 млн.m³. В края на м. декември 2009 г. общия наличен обем в същите язовири е 1164,5 млн.m³, наличния полезен обем е 959,1 млн.m³, което е 82,4 % от общия наличен обем.

Черноморски район за басейново управление

Регистрираният приток в наблюдаваните 8 язовири през 2009 г. е 458,8 млн.m³, общия разход – съответно 314,8 млн.m³, а общия наличен обем е 861,0 млн.m³. Общия полезен обем в края на 2009 г. е 683,3 млн.m³, което е 79,4 % от общия наличен обем.

Източнобеломорски район за басейново управление

През 2009 г. регистрираният приток в наблюдаваните 16 язовира е 5342,6 млн.m³, общия разход е 5000,2 млн.m³, а общия наличен обем в края на годината е 2041,5 млн.m³. Общия полезен обем е 1634,0 млн.m³, което е 80,0 % от общия наличен обем.

Западнобеломорския район за басейново управление

Регистрираният приток в наблюдаваните 4 язовири е 442,7 млн.m³, общия разход е 369,3 млн.m³, а наличният им обем е 524,7 млн.m³. Общия полезен обем е 465,1 млн.m³, което е 88,6 % от общия наличен обем.

Състояние на ресурсите на подземните води

През 2009 г. е установено голямо пространствено разнообразие и много по-добре изразена тенденция на спадане в изменението на водните ресурси. Тенденцията е регистрирана при 71 наблюдателни пункта или в около 70 % от случаите, представящи различни подземни водни басейни. Не е установена добре изразена тенденция на изменение в 3 % от случаите.

През годината максимални стойности на дебита на изворите са регистрирани в периода март–май, но най-често през март. Превишението на максималните месечни стойности на дебита спрямо съответните средни стойности на месечните максимуми е от 101 до 400 %, рядко по-голямо. Преобладаващи положителни отклонения са регистрирани в Гоцеделчевски (Струмската част), Чепински и Настан–Триградски карстови басейни, както и в част от басейна на Стойловска синклинала (Странджански район). Най-големи (от 202 до 514 %) са отклоненията в периодите януари–март и юни–август в Искрецки, Милановски и Етрополски карстови басейни, в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали, както и в част от басейна на Стойловска синклинала. Преобладаващи максимални месечни стойности на дебита под средните стойности на месечните максимуми бяха регистрирани в Градешнишко–Владимировски, Бистрец–Мътнишки и Разложки карстови басейни, в басейна Златна Панега, както и в басейните на Башдерменска и част от Стойловска синклинали (Странджански район).

Минимални стойности на дебита са регистрирани в периода септември–декември и през януари, но най-често през септември. Преобладаващ брой случаи на минимални месечни стойности, които превишават средните стойности на месечните минимуми, са регистрирани в басейна на северното бедро на Белоградчишка антиклинала, в Гоцеделчевски (Струмска част), Чепински и Настан–Триградски карстови басейни. Преобладаващ брой случаи на минимални месечни стойности, които не превишават средните стойности на месечните минимуми, са установени в Градешнишко–Владимировски и Разложки карстови басейни, както и в басейните на Башдерменска и част от Стойловска синклинали.

През по-голямата част на годината, в 76 % от наблюдаваните басейни, средномесечните стойности на дебита са под (от 2 до 97 %) съответните месечни норми. Предимно се е понижил дебитът в Градешнишко–Владимировски карстов басейн, в барем-аптския водоносен комплекс и в басейна на барем-аптските карстово-пукнатинни води на Североизточна България, в Бобошево–Мърводолски, част от Разложки, Перущица–Огняновски и Куклен–Добростански карстови басейни, както и в басейна на Башдерменска синклинала. Преобладаващ брой случаи на средномесечни стойности на дебита, които не превишават месечните норми, са установени в Нишавски и Гоцеделчевски карстови басейни, в сарматския водоносен хоризонт и в малм-валанжкия водоносен комплекс на Североизточна България, в басейните на масива Голо бърдо и част от Стойловска синклинала. Преобладаващо положителни отклонения (от 103 до 351 %) на дебита от месечните норми са регистрирани в част от Бистрец–Мътнишки, Етрополски, Чепински и в част от Настан – Триградски карстови басейни, в басейните на платото Пъстрина и част от Стойловска синклинала.

В изменението на дебита на изворите в периода 2000–2009 г. са установени добре изразени положителни тенденции в 73 % от наблюдаваните басейни. Такива бяха тенденциите в басейните на северното бедро на Белоградчишка антиклинала и платото Пъстрина, в Бистрец–Мътнишки, Нишавски, Искрецки, Етрополски, Котленски, Гоцеделчевски, Чепински и Настан–Триградски карстови басейни, в басейните на масива Голо бърдо и Стойловска синклинала, както и в малм-валанжкия водоносен комплекс на Североизточна България. За същия годишен период в 18 % от наблюдаваните басейни са установени добре изразени отрицателни тенденции на дебита. Такива тенденции се проявиха в Градешнишко–Владимировски и част от Разложки карстови басейни, в барем-аптския водоносен комплекс и в басейна на барем-аптските карстово-пукнатинни води на Североизточна България, както и в басейните на Башдерменска синклинала и студените пукнатинни води в Източнородопски район. Без добре изразени тенденции е дебитът на изворите в 9 % от наблюдаваните случаи, съответно в басейните Златна Панега и на студените пукнатинни води в Рило–Пирински район, както и в Бобошево–Мърводолски карстов басейн.

През годината е установено голямо пространствено разнообразие на вариациите на водните нива в кладенците спрямо съответните месечни норми и средномногогодишни месечни стойности и добре изразена тенденция на спадане, регистрирана в 45 наблюдателни пункта или в 66 % от случаите.

Максимални стойности на водните нива са регистрирани през първата половина на годината февруари–април, но най-често през април. Преобладаващи положителни отклонения от нормите (от 101 до 250 %, а в терасата на р.Русокастренска и по-големи) са установени в локални зони от терасите на реките Искър и Марица, в Дупнишка и Кюстендилска котловини, а също в Горнотракийската низина и сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България. Близки до нормите, но преобладаващо положителни, са отклоненията на средномесечните водни нива в малм-валанжкия водоносен комплекс на същия район на страната. Минимални стойности на водните нива са регистрирани в периода септември–октомври и януари, но най-често през септември. Преобладаващи отклонения (от 44 до 99 %) на средномесечните стойности на нивата, които не превишаваха нормите, бяха регистрирани в терасите на р.Дунав и почти всички нейни притоци (Лом, Огоста, Скът, Искър, Вит, Янтра), в терасите на реките Камчия, Факийска, Струма, Места, Марица и Тунджа, в Софийска, Карловска, Сливенска и Кюстендилска котловини, както и на места в Горнотракийската низина и в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.

В изменението на нивата на подземните води в периода 2000–2009 г. са установени по-добре изразени положителни тенденции в 58 % от случаите. Такива бяха тенденциите на места в терасите на реките Лом, Огоста, Искър, Русенски Лом, Русокастренска, Марица и Тунджа, в Горнотракийската низина, в Софийска и Дупнишка котловини, в локални зони от сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България, както и в малм-валанжкия и барем-аптския водоносни комплекси на същия район на страната. За същия годишен период в 34 % от наблюдаваните случаи са установени добре изразени отрицателни тенденции на водните нива. Тенденциите се проявяват на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Вит, Янтра, Камчия, Факийска, Струма и Места, в Кюстендилска, Карловска и Сливенска котловини, както и в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България. Без добре изразени тенденции остават нивата на подземните води в 8 % от наблюдаваните случаи в локални зони от терасите на реките Дунав и Скът, както и в Горнотракийската низина.

По детайлна информация за състоянието на водните ресурси в България може да бъде намерена на електронната страница на НИМХ на адреси http://hydro.meteo.bg, www.meteo.bg

ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ВОДИТЕ²

Използването на водните ресурси и опазването им от замърсяване е не само екологичен въпрос, но и съществен фактор за устойчивия икономически растеж особено в условията на недостиг на вода и зачестяващи суши.

Пресни водни ресурси

Общите пресни водни ресурси на страната (вкл. води от р.Дунав) са оценени на 107,2 m³ (дългосрочна средногодишна), което е 14,1 хил. m³ средно на човек от населението. Сравнението с други европейски страни показва, че по този показател България е в относително благоприятно положение.

Фиг. 1. Пресни водни ресурси средно на човек от населението за някои европейски страни, хил.m³/чов.

Източник: Евростат

Иззета прясна вода

През 2009 г. общо иззетата прясна вода за водоснабдяване и за собствени цели на предприятията се оценява на 6,1 млрд. m³, което съставлява около 5,7% от пресните водни ресурси на страната. Съотношението определя индекса на експлоатация на водите. За периода 2000-2009 г. индексът е оценен в интервала 5,4 - 6,5%. Според литературни източници предупредителния праг , който отличава районите без стрес от отези с недостиг на вода е 20%.

Фиг. 2. Индекс на експлоатация на водите, %

Източник: НСИ

Приблизително в еднаква степен намалява водовземането и от повърхностни, и от подземни води – през 2009 те достигат 95% от равнището на предходната година. Около 68% са добити за собствено снабдяване на предприятията, а 32% за водоснабдяване (ВиК и напоителни системи).

Равнището на водовземане се формира от енергетиката, чиито дял съставлява средногодишно 64% от иззетите пресни води. Основен източник за енергийно водоползване е р. Дунав. След 2006 г. водоползването от р.Дунав намалява и се компенсира с язовирни и други повърхностни води.

Фиг. 3. Иззети пресни води по водоизточници, млн.m³

Източник: НСИ

Въпреки намалението, подземните води запазват сравнително постоянен дял – около 10% от общо иззетите пресни води. Спадът се формира основно от собственото снабдяване на предприятията. Преобладаващата част от подземните води са за питейно-битово водоснабдяване (79%) и остават на относително постоянни равнища.

Фиг. 4. Иззети подземни води по основни дейности, млн.m³

Източник: НСИ

Използвана вода

Потреблението на питейна вода от домакинствата в страната през 2009 г. е както и през предходната година - 99 литра за денонощие средно на човек Над средната за страната е консумацията в Дунавския и Черноморския район.

Фиг. 5. Използвана питейна вода от домакинствата по БРУВ, л/чов./ден

Източник: НСИ

Отпадъчни води

През 2009 г. от бита и производството са образувани 463 млн. m³ отпадъчни води и около 3312 млн. m³ води от охлаждащи процеси³.

Общото количество на отведените отпадъчни води от канализационната система, СПСОВ, наблюдаваните икономически единици и населението се оценява на 757 млн. m³, което е с 5% по-малко спрямо 2008 година.

Най-висок е делът на населението, свързано с обществена канализация и пречистване на отпадъчните води в Дунавския и Черноморския район за басейново управление на водите.

Фиг. 6. Дял на населението с пречистване на отпадъчните води по БРУВ през 2009 г., %

Източник: НСИ

През 2009 г. са отчетени 73 СПСОВ, работещи по поръчка на държавното управление, към които са свързани 91 селища и селищни образувания. През 2009 г. са регистрирани 5 нови селищни пречиствателни станции за отпадъчни води с вторично пречистване. Без пречиствателни станции за битови води са 46 градове с над 10000 души население.

Обществената канализационна мрежа у нас е смесена и събира съвместно битови, индустриални и дъждовни води. Събраните отпадъчни води в канализацията (вкл. дъждовни) през 2009 г. се оценяват на 521 млн. m³, от които 82% са постъпили в селищни пречиствателни станции за отпадъчни води.

Състояние на повърхностните води

Обща оценка на химичното състояние на повърхностните води

Въз основа на събраната информация от Националната система за мониторинг на околната среда през периода 1990 - 2009 се запазва тенденцията наблюдавана през последните години за подобряване на качеството на водите, но въпреки това все още има водни тела в риск. За тях в публикуваните през 2009 г. Планове за управление на водните басейни (ПУРБ) са заложени редица програми от мерки чрез който да се достигнат целите на Рамковата директива за водите - достигане на добро екологично състояние до 2015 г.

Повърхностните води са един от основните източници за вода за нуждите на живата екосистема. Голяма част от реките на територията на България се използват за снабдяване на населението с питейна вода, за местообитание на много видове водни организми и не на последно място за отдих. Именно това налага опазването им и постъпки за подобряване на състоянието им, както и провеждането на една успешна и устойчива политика на управлението им.

Основните показатели характеризиращи качеството на повърхностните води са:

• Разтворен кислород (Dissolved oxygen DO) – основен показател за метаболизма на всички водни организми.

• БПК₅(BOD₅) - (биохимична потребност от кислород) – това е мярка за количеството кислород, използван от аеробните микроорганизми за разграждане на органичните замърсители, той определя замърсяването на водите с органични вещества.

• Химична потребност от кислород (COD) – определя общото замърсяване на водите.

• Амониев азот (NH₄ – N) – основен причинител на еутрофикация на водите, а при високи концентрации е токсичен за водните организми.

• Нитратен азот (NO₃ – N) – стимулира растежа на водните растения

• Ортофосфати (РО₄) – основен източник за растеж на водните растения при фотосинтезата, но в излишни количества води до цъфтеж на водораслите.

Оценката и състоянието на основните физикохимични показатели е представено на двете карти (фиг. 8 и фиг. 9), а динамиката, характеризираща изменението в периода 1990 – 2009 г. - на фиг. 7 Оценката е направена на базата на усреднени годишни стойности на показателите и категоризирани по Наредба №7/86 г., като оценката на категориите е както следва: I категория – много добро; II категория – добро; III категория – умерено и над III категория – лошо

Фиг. 7. Динамика на съдържанието на основните показатели в повърхностните води общо за страната за периода 1990-2009 г.

Източник: ИАОС

Динамиката характеризираща изменението им е направена на базата на средно годишни стойности на показателите, преизчислени спрямо 1990 г., която е избрана за базова. Този подход спомага за едно по-детайлно проследяване на динамиката на показателите за един по-дълъг период от време. От графиката личи запазване на тенденцията за подобряване на състоянието на водите по основните физикохимични показатели.

Оценка на качеството на реките в отделните райони за басейново управление

Анализът на качеството на повърхностните води по райони за басейново управление през 2009 г. показва тенденция за запазване на доброто качество на водите по отношение на основните показатели – разтворен кислород, биохимична потребност от кислород (БПК₅), химична потребност от кислород (ХПК), азот амониев (NH₄-N), азот нитратен (NO₃-N), фосфати (PO₄).

Фиг. 8. Състояние на речните води в България по отношение на разтворен кислород, биохимична потребност от кислород(БПК₅) и химична потребност от кислород (ХПК) за 2009 г.

Източник: ИАОС

През изминалата 2009 г. на територията на страната ни са обследвани общо 562 пункта разпределени в четири района на басейново управление.

В Дунавския район на басейново управление се наблюдава запазване на доброто качеството на водите по основните показатели – разтворен кислород, БПК5, и ХПК. По отношение на биогенните елементи имаме се наблюдават все пак еднократни превишения на нормите за трета категория.

• Разтворен кислород – в първа категория попадат 80% , във втора категория 17%, а в трета -3% от пунктовете.

• БПК5 - в първа категория попадат 80%, във втора категория 18%, и в трета 2% от пунктовете.

• Химична потребност от кислород – в първа категория попадат 85%, във втора категория 14%, и в трета 1% от пунктовете.

• Неразтворени вещества - в първа категория попадат 54%, във втора категория 24%, в трета 15% от пунктовете, а 6% от пунктовете попадат извън нормите за трета категория.

• Амониев азот (NH₄ – N) – в първа категория попадат 53%, във втора категория 40%, и в трета 5% от пунктовете. При около 2% от пунктовете се наблюдават еднократни превишения на нормите за трета категория.

• Нитратен азот (NO₃ – N) – в първа категория попадат 92%, във втора категория 6%, и в трета 2% от пунктовете.

• Ортофосфати (РО₄) – в първа категория попадат 55%, във втора категория 34%, и в трета 8% от пунктовете, а в 3% се наблюдават еднократни превишавания на нормата.

В Черноморският басейнов район през 2009 г. като цяло се наблюдава добро качество на водите по показателите разтворен кислород, биологична потребност от кислород и химична потребност от кислород. По отношение на биогенните елементи се наблюдават еднократни превишения на нормите за трета категория основно при амониевият азот и фосфатите.

• Разтворен кислород – в първа категория попадат 81% , във втора категория 12%, а в трета 7% от пунктовете.

• БПК5 - в първа категория попадат 77%, във втора категория 18%, и в трета 5% от пунктовете.

• Химична потребност от кислород – в първа категория попадат 67%, във втора категория 27%, и в трета 3% от пунктовете. Еднократно превишаване има в около 3% от пунктовете.

• Неразтворени вещества - в първа категория попадат 84%, във втора категория 11%, в трета 6% от пунктовете.

• Амониев азот (NH₄ – N) – в първа категория попадат 35%, във втора категория 54%, и в трета 7% от пунктовете. При около 4% от пунктовете се наблюдават еднократни превишения на нормите за трета категория.

• Нитратен азот (NO₃ – N) – в първа категория попадат 92%, във втора категория 6%, и в трета 2% от пунктовете.

• Ортофосфати (РО₄) – в първа категория попадат 52%, във втора категория 27%, и в трета 10% от пунктовете, а в 10% се наблюдават еднократни превишавания на нормата.

В Източно беломорския басейн през изминалата 2009 г. се наблюдава запазване на доброто качество на водите по основните физикохимични показатели.

• Разтворен кислород – в първа категория попадат 90% , във втора категория 7%, а в трета 2% от пунктовете. Еднократни превишения се наблюдават в 12 пункта разполажени на територията на басейновият район.

• БПК5 - в първа категория попадат 73%, във втора категория 18%, и в трета 5% от пунктовете. В около 4% се наблюдават еднократни превишения на нормата.

• Химична потребност от кислород – в първа категория попадат 71%, във втора категория 25%, и в трета 3% от пунктовете. Еднократно превишаване има в 14 от пунктовете.

• Неразтворени вещества - в първа категория попадат 87%, във втора категория 8%, в трета 5% от пунктовете.

• Амониев азот (NH₄ – N) – в първа категория попадат 40%, във втора категория 51%, и в трета 5% от пунктовете. При около 4% от пунктовете се наблюдават еднократни превишения на нормите за трета категория.

• Нитратен азот (NO₃ – N) – в първа категория попадат 98%, във втора категория 2% .

• Ортофосфати (РО₄) – в първа категория попадат 48%, във втора категория 27%, и в трета 15% от пунктовете, а в 10% се наблюдават еднократни превишавания на нормата.

В Западно беломорския басейнов район през 2009 г. се наблюдава запазване на качеството на водите по основните показатели, като превишаване на нормите за трета категория се наблюдава по отношение на фосфатите.

• Разтворен кислород – в първа категория попадат 80% , във втора категория 17%, а в трета 3% от пунктовете.

• БПК₅ - в първа категория попадат 86%, във втора категория 12%, и в трета 1% от пунктовете. В около 1% се наблюдават еднократни превишения на нормата.

• Химична потребност от кислород – в първа категория попадат 87%, във втора категория 9%, и в трета 3% от пунктовете. Еднократно превишаване има в 1 пункт.

• Неразтворени вещества - в първа категория попадат 58%, във втора категория 26%, в трета 11% от пунктовете. Еднократни превишения има в 4% от пунктовете.

• Амониев азот (NH₄ – N) – в първа категория попадат 50%, във втора категория 45%, и в трета 3% от пунктовете. При около 2% от пунктовете се наблюдават еднократни превишения на нормите за трета категория.

• Нитратен азот (NO₃ – N) – в първа категория попадат 99%, във втора категория 1%.

• Ортофосфати (РО₄) – в първа категория попадат 30%, във втора категория 63%, еднократни превишавания на нормата за трета категория има в 7% от пунктовете.

Фиг. 9. Състояние на речните води в България по отношение на NH₄-N-азот амониев, NO₃-N-азот нитратен, PO₄-ортофосфати за 2009 г.

Оценка на съдържанието на тежки метали и някой други замърсители

Оценката на съдържанието на тежките метали и някои други замърсители е направена въз основа на резултатите от общо обследвани 562 пункта за повърхностни води през 2009 г., като честотата на пробонабиране е от 4 до 12 пъти годишно.

В текста по долу е посачена по-подробна информация за интервала, в който варират концентрациите, както и регистрираните превишения на територията на страната ни.

Олово (Pb) – съдържанието на оловото варират в рамките от 0,001 до 0,084 mg/l, което не превишава нормата за трета категория водоприемник. В първа категория попадат 97,4 % от пунктовете, във втора 2,1%, а в трета категория попадат под 1% от пунктовете.

Мед (Cu) - съдържанеито на мед през 2009 г. 95,8% от пунктовете попадат в първа категория, 1,5 % във втора и 1% в трета. Еднократни превишавания на нормите за трета категория (> 0,5 mg/l) има в 1,7% от пунктовете, като най-често срещаните са на пунктовете: р. Тополница на шос.мост гр. Панагюрище-гр. Пирдоп, р. Медет - преди устие, р. Малък Искър след гр. Етрополе при с. Лъга.

Никел (Ni) – съдържанието на никел варира в границите от 0 до 0,216 mg/l. В първа категория попадат 98% от пунктовете, а във втора 2%. За периода на 2009 г. не се наблюдава превишавене на нормите за трета категория.

Цинк (Zn) – съдържанието на цинка варира в границите от 0 до 9,2 mg/l, като в първа категория попадат 98% от пунктовете. Еднократно превишаване на нормата за трета категория (10 mg/l) има в пункта на р. Върбица с. Ерма река..

Арсен (As) – съдържането на арсена варира в границите на 0 до 0,042 mg/l. В първа категория попадат 94% от пунктовете, 5% попадат във втора категория и 1% в нормите за трета категория. Не се наблюдават превишавания на нормите за трета категория.

Като цяло може да се обобщи, че и през изминалата 2009 г. ясно личи тенденцията за подобряване качеството на повърхностните води в Република България по отношение на основните химични показатели, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Независимо от тази тенденция обаче все още има водни екосистеми които са определени в рисково състояние.

Биологична оценка на речните води

Според биологичната оценка за качество на речните води в България през 2009 г. се запазва състоянието на водните тела със средно до слабо замърсени води и замърсени до средно замърсени води, установена през последните две години.

В биологичната оценка (направена по утвърдена през 1998 г. методика за макробезгръбначна фауна) са включени резултатите от проведения мониторинг на дънната макробезгръбначна фауна за 574 пункта в реки. Пунктовете са разпределени по речни басейни както следва: 144 пункта в Дунавски басейн, 83 пункта в Черноморски басейн, 278 пункта в Източнобеломорски басейн и 69 пункта в Западнобеломорски басейн. Оценката е направена по стойностите на биотичния индекс Биотичният индекс отразява относителното обилие на индикаторни групи. Методиката се използва за биологична оценка на качеството на речните води и не определя екологичен статус съгласно изискванията на Рамковата Директива за Водите 2000/60/ЕС. Използвана е следната оценъчна скала: БИ 1,1-2 – силно замърсени; БИ 2,2-3 – замърсени; БИ 3 – средно замърсени; БИ 3-4 – слабо замърсени; БИ 4,4-5,5 – не замърсени. Използваната оценъчна скала не е типово специфична.

Запазва се установената през последните години тенденция за най-добро качеството на водите в Дунавския басейн. На фиг. 10 е предствена биологичната оценка на основните речни поречия.

Фиг. 10. Биологична оценка на качеството на речните води в България през 2009 г.

Подобно на установената тенденция през 2008 г., в Дунавският басейнов район в добро състояние (слабо до средно замърсени) остават р. Огоста и реките западно от Огоста, като изключение правят само някои пунктове с влошено състояние – р. Тимок – при гр. Брегово, р. Огоста – след гр. Монтана. Водите на р. Осъм и р. Янтра са с умерено качество (средно замърсени), като влошено качество е установено само в пунктовете – р. Осъм – след гр. Троян и при устието, р. Янтра – след гр. Габрово и преди вливането й в р. Дунав. Запазва се тенденцията от предишни години за лошо качество на водите на р. Росица. Р. Русенски Лом е със средно замърсено води, с изключение на няколко участъка, които са в много лошо състояние – р. Русенски Лом – преди яз. Бели Лом, след гр. Разград и преди устието й.

Наблюдава се подобрение на състоянието на водите на р. Ерма, в сравнение с 2008 г.

В Черноморският район не е установена съществена промяна в състоянието на речните води, в сравнение с последните няколко години. Значително повлияни от човешката дейност са реките Провадийска, Врана, Батова, Крива и Айтоска. В добро състояние са водите на р. Луда Камчия, както и горното течение на р. Камчия. Слабо замърсени остават водите на р. Велека.

В Източнобеломорският басейн по-значително е замърсяването на реките Марица, Тополница и Тунджа. В по-добро състояние се намира поречието на р. Арда. Част от притоците на р. Марица са с качество на водите в диапазона замърсени до средно замърсени (р. Каялийка, р. Банска, р. Луда Яна, р. Пирдопска). Участъка на р. Марица между гр. Димитровград и гр. Свиленград остава в лошо състояние. При р. Тополница силно замърсени са участъците около с. Чавдар и преди яз. Тополница. В горното си течение р. Тополница се намира в по-добро състояние. В добро състояние са и водите на р. Бяла. Р. Арда, както и по-голямата част от притоците й (р. Елховска, р. Маданска, р. Черна, р. Върбица) са средно до слабо замърсени, изключение прави участъка след гр. Кърджали, където състоянието на реката рязко се влошава.

В Западнобеломорският басейн в поречията на р. Струма и р. Места преобладават пунктове със средно до слабо замърсени води. В по-лошо състояние (със замърсени води) се намира участъка на р. Струма след гр. Батановци, както и част от притоците на Струма – р. Джерман, р. Благоевградска Бистрица, р. Санданска Бистрица – след гр. Сандански, р. Струмешница – след гр. Петрич. Преди границата състоянието на водите на р. Струмешница се подобрява. От поречието на р. Места със замърсени води са р. Глазне и р. Доспатска – след гр. Доспат. В по-добро състояние от притоците на р. Струма са р. Конска, р. Арката и р. Рилска, а от притоците на р. Места – р. Дамяница, р. Сатовченска Бистрица и р. Канина.

Състояние на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване

Състоянието на водите предназначени за питейни нужди се определя в съответствие с изискванията на Наредба №12/2002 г. за качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Съгласно чл.3 на Наредба №12 категоризирането и изискванията към качеството на повърхностните води се извършва чрез определени гранични стойности в три категории: А1, А2 и А3. Категориите А1, А2 и А3 отговарят на различно качество повърхностни води съобразно физични, химични и микробиологични показатели, които са определени в приложение №1 на Наредбата. По радиологични показатели повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване трябва да отговарят на изискванията на Наредба №9 от 2001 г. изм. ДВ. бр. 1 от 4 Януари 2011 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Стандартните методи за обработка на повърхностни води, са посочени в приложение №2 на Наредба №12 и са следните:

Категория А1 - Груба механична обработка и дезинфекция, напр. бърза филтрация и дезинфекция.

Категория А2 - Механична и химична обработка и дезинфекция, напр. предхлориране, коагулация, флокулация, утаяване, филтрация и дезинфекция (крайна дезинфекция).

Категория А3 - Разширена механична и химична обработка, последваща обработка и дезинфекция, напр. хлориране, коагулация, флокулация, утаяване, филтрация, адсорбция чрез активен въглен и дезинфекция (озониране, крайна дезинфекция).

За 2009 г. оценката на състоянието на повърхностните водни тела предназначени за питейно-битово водоснабдяване е изготвена в зависимост от категоризацията на водоизточниците в тях и е подготвена на база информацията от Годишните доклади, изготвени от Басейновите дирекции в изпълнение на чл. 16 на Наредба №12/2002 г. В Годишните доклади е представена подробна информация за водоизточниците, програмите за мониторинг и данните от проведен мониторинг, включително от собствен мониторниг на ВиК дружествата, както и оценки на резултатите, прогнози и анализи. Пълните текстове на Годишните доклади са публикувани на интернет страниците на Басейновите дирекции на следните адреси: www.dunavbd.org , www.bsbd.org , www.bd-ibr.org и www.wabd.bg

Фиг. 11. Категоризация на повърхностните води за 2009 г. предназначени за питейно-битово водоснадбдяване в различните басейнови райони

Източник: ИАОС по данни на Басейновите Дирекции

Състояние на подземните води

Обща оценка на качеството на подземните води в цялата страна

Основен замърсител на подземните води в страната са нитратите. От направения статистически анализ на данните за нитрати за периода 1995-2009 г. се установява, че определените медиани за концентрация на нитрати в подземните води на четирите басейнови райони са значително под стандарта за качество – 50 mg/l. През 2009 г. се констатира липса на наднормени съдържания за пестициди в подземните води на цялата страна и единични превишения на стандартите за качество за отделни тежки метали.

Оценките на качеството на подземните води за 2009 г. са направени според изискванията на Европейската Рамкова Директива за Водите по речни басейнови райони и по подземни водни тела (ПВТ). Резултатите от направените анализи са сравнени със Стандарти за качество (СК) на подземните води, съгласно Наредба №1 от 10.10.2007 г. изм. ДВ. бр.2 от 8 Януари 2010 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

Извършени са статистически обработки на мониторинговите данни за 15 години (периода 1995 – 2009 г.). Определени са медиани ( 50 персентили ) по подземни водни тела за съответните параметри за предварително усреднените за всяка година данни от мониторинговите пунктове. Подземните водни тела, в които са установени превишения на медианите през годините се определят като рискови и със съответните им тенденции на изменение са посочени в таблица 1. За по-голяма част от ПВТ не се наблюдават ясно изразени трендове.

Таблица 1. Преглед на установените трендове на изменение на рисковите ПВТ в отделните райони за басейново управление за периода 1995-2009 г.

Източник: ИАОС
*за подземни водни тела с данни само за две години.

Резултатите от статистическите обработки показват, че от всички 167 ПВТ за страната за последните 15 години 75 ПВТ имат поне една стойност на медиана, която превишава стандартите за качество поне по един от горните осем показатели. Най-висок е този дял за мангана, общото желязо и нитратните йони, като за желязото превишенията на медианите са единични за 15-годишния период. За мангана и нитратите могат да се отделят няколко подземни водни тела, при които се наблюдават по-продължителни във времето превишения за периода 1995-2009 г. Такива по-значими превишения на стандарта за качество на манган са установени в порови води в кватернерните отложения на някои от крайдунавските низини, а именно – Козлодуйска, Островска, Беленско-Свищовска низина и в Вардим-Новградска низина; в кватернерните отложения на тересите на реките – Огоста, Скът, Вит, Росица (в Севлиевската котловина) и също така в неогена на Софийската котловина. Превишения на СК по медиана на концентрация на манган са изчислени също и за кватернера на р. Врана. В Източнобеломорски басейнов район превишенията на медиана за манган са трайни в 15-годишния период за неоген-кватернерните отложения на Хасковската котлавина и Пазарджик-Пловдивския район; за кватернерните водоносни хоризонти в Горнотракийската низина; поровите води в Неоген - Свиленград-Стамболово; Превишаващи стойности на медианата за манган са установени също в карстови води в района Чирпан-Димитровград и в Централно-Родопския масив и в пукнатинни води в - Г. Малинско - Панагюрски район. При всички случаи не се установява някаква изразена тенденция в концентрациите на манган.

От анализа на медианите на концентрациите на нитрати по подземни водни тела са установени 34 подземни водни тела с по-трайни превишения за 15-годишния период. Тенденция на нарастване на медианите е установена в следните подземни водни тела на Дунавски Басейнов район- BG1G0000QAL001 - Порови води в Кватернера - Брегово-Новоселска низина; BG1G0000QAL004 - Порови води в Кватернера - Цибърска низина; BG1G0000QAL013 Порови води в Кватернера - р. Лом; BG1G0000QAL020 - Порови води в Кватернера - р.Янтра ; BG1G00000N2034 Порови води в Неогена - Ломско-Плевенска депресия; BG1G000N1BP036 Карстови води в Ломско-Плевенската депресия; BG1G0000TJK045 - Карстови води в Централния Балкан.

Положителна тенденция е определена и за две ПВТ на Черноморски басейнов район - BG2G000000Q008 Порови води в кватернера на р.Айтоска и в BG2G000000N044 Карстово- Порови води в неоген -сармат Североизточна Добруджа;

Четири ПВТ на Източнобеломорски басейнов район показват тенденция на нарастване за периода 1995-2009 г. - BG3G000000Q004 Порови води в Кватернер - Твърдишка котловина; BG3G00000NQ005 Порови води в Неоген - Кватернер - Сунгурларско - Карнобатска котловина; BG3G0000PGN019 Порови води в Палеоген - Неоген - Марица Изток и BG3G0000T12034 Карстови води - Тополовградски масив;

Нарастване на концентрациите е установено и в две ПВТ на Западнобеломорски басейнов район - BG4G000000N011 Порови води в неоген – Струмешница и в BG4G00000Pg018 Пукнатинни води в Гоцеделчевски палеогенски водоносен хоризонт.

В резултат на горните анализи се вижда, че основен замърсител на подземните води за страната са нитратите. Подземните водни тела, изложени на риск относно съдържание на нитрати (когато поне една стойност превишава Стандарта за качество- 50 mg/l) и пунктовете с превишения през 2009 г. са представени на обобщена карта за четирите басейнови райони (фиг. 12).

Фиг. 12. Подземни водни тела и мониторингови пунктове със съдържание на нитрати над стандарта за качество за 2009 г.

Източник: ИАОС

От направения статистически анализ (минимум, 25% персентил, медиана, 75% персентил и максимум) на данните за съдържание на нитрати в подземни води по четирите басейнови райони за 15 годишен период се наблюдават представените на фиг. 13 тенденции.

Фиг. 13. Статистически данни за съдържание на нитрати в подземни води по райони за басейново управление

- От 25% до 75% персентили;  - min;  - max; виолетово - медиана; червено - стандарт за качество
Източник: ИАОС

След анализ на останалите задължителни показатели по Наредба №1/10.10.2007 г. (нитритни йони, амониеви йони, фосфати, хлориди, сулфати, желязо, манган, перманганатна окисляемост, електропроводимост, калции и магнезий), мониторинговите пунктове с установени превишения на стандартите за качество на някои от тези показатели за 2009 г. са посочени на следващата обобщена карта за четирите басейнови райони (фиг. 14).

Фиг. 14. Подземни водни тела и мониторингови пунктове с показатели над стандарта за качество по Наредба №1/ 10.10.2007 г. за 2009 г.

Източник: ИАОС

През 2009 г. замърсявания с горните показатели се установяват в 46,15% от наблюдаваните подземни водни тела и в 34,31% от мониторинговите пунктове за подземни води.

И през 2009 г. за подземните води в цялата страна се констатира липса на наднормени съдържания на пестициди и единични превишения на стандартите за качество за отделни тежки метали.

Качество на подземните води в Дунавски басейнов район.

От 50-те подземни водни тела, които подлежат на мониторинг през 2009 г. в Дунавски басейнов район - 24 са рискови по съдържание на нитрати, а 27 съдържат поне един пункт, в който е превишен поне един от показателите по Наредба №1/ 10.10.2007 г.

Направеният статистически анализ на данни по гореописаната методика за периода 1995 – 2009 г. показва наличие на рискови тела за дълъг период по медиани на нитрати и манган

Като положителна промяна се отчита изчистването на пестицидите в подземните води, като през 2009 г. навсякъде резултатите от анализите показват стойности под стандартите за качество. Анализираните специфични органичнични замърсители: 2,4 Д, Алахлор, Ацетохлор, Манкоцеб, Пендиметалин, Трифлуралин, Хлорпирифос и Циперметрин също показват стойности под границите на определяне на лабораторните методи за анализ.

В Дунавски басейнов район мониторингът на подземните води през 2009 г. е извършван в 98 мониторингови пункта, разпределени в 50 подземни водни тела- от тях тридесет и четири ПВТ са привързани към кватернерните отложения в Северобългарски хидрогеоложки район, на второ ниво от земната повърхност са три ПВТ в неогенски отложения. Наблюдават се и тринадесет карстови и карстово-пукнатинни ПВТ и едно пукнатинно ПВТ.

Основен замърсител на подземните води през 2009 г. са нитратите. (фиг. 12). Установяват се замърсявания с нитрати в 30,61 % от пунктовете, като под риск са 48 % от ПВТ. След анализ на останалите задължителни показатели по Наредба №1/10.10.2007 г., мониторинговите пунктове с установени превишения за 2009 год. са посочени на фиг. 14. Резултатите показват замърсявания в 40,86% от пунктовете, като 54 % от ПВТ са под риск. Рисковите ПВТ и тенденции за всички показатели за периода 1995 - 2009 г. са посочени в таблица 1 Тенденциите за съдържанието на нитрати са представени като бокс - плотове на фиг. 13.

За 2009 г. са регистрирани през отделни тримесечия единични превишения на сулфати, фосфати и едно превишение на амониевите йони. От анализираните тежки метали през 2009 г. се наблюдават единични превишение в отделни пунктове на стандартите за арсен, живак, никел, олово и кадмий.

През 2009 г. резултатите от анализите на пестициди навсякъде са под 0,1 µg/l. От 2006 г. се анализират органичните замърсители – трихлоретилен и тетрахлоретилен и резултатите от анализа им за последните четири години показват, че навсякъде са под определените в Наредба №1 стандарти за качество- 10 µg/l. От 2008 г. започна анализирането и на следните специфични замърсители: 2,4 Д, Алахлор, Ацетохлор, Манкоцеб, Пендиметалин, Трифлуралин, Хлорпирифос и Циперметрин. Резултатите от анализа им показват, че навсякъде са под границите на определяне на лабораторния метод.

Качество на подземните води в Черноморски басейнов район

От 35-те подземни водни тела, които подлежат на мониторинг в Черноморски басейнов район през 2009 г. са определени като рискови 13 ПВТ по съдържание на нитрати, а 22 съдържат поне един пункт, в който е превишен стандартите за качество на поне един от показателите. Направените статистически анализи на данни по гореописаната методика за периода 1995-2009 година показват наличие на нитрати по стойност на медианите за дълъг период в три подземни водни тела. Установено е наличие на манган за дълъг период само в едно кватернерно ПВТ. Всички останали превишения на нитрати, амониеви йони, манган и желязо са единични за 15-годишния период.

Резултатите от анализите на тежки метали през 2009 г. показват, че навсякъде са под стандартите за качество, с едно изключение –единично превишение за никел.

През 2009 г. в този басейнов район са мониторирани 81 пункта, разпределени в 35 подземни водни тела (ПВТ). Дванадесет от телата са привързани към кватернерните отложения на реките, пет тела са в порови неогенски отложения, а четири ПВТ са в палеогенските наслаги. Карстови води се наблюдават в 7 горнокредни ПВТ и в 2 ПВТ в Малм-Валанж. Обект на мониторинг на химичното състояние на водите са и пет пукнатинни подземни водни тела.

Рисковите ПВТ и пунктовете, където е превишен стандарта за качество за нитратите през 2009 г. и за останалите показатели по Наредба №1 са показани на обобщени за четирите басейнови райони карти на фиг. 12 и фиг. 14. През 2009 г. се установяват замърсявания с нитрати в 24,69 % от пунктовете, а 37,14 % от ПВТ са под риск. Резултатите от анализа на останалите показатели показват замърсявания в 35,8 % от пунктовете и в 62,86 % от ПВТ.

Трендовете за петнадесет годишен период за нитрати са представени на фиг. 15, а в таблица 1 е посочено и разпределението на тенденциите за определените рискови тела по някои от останалите показатели. Превишения през 2009 г. на стандарта за качество за амониеви йони се установяват в поровите води в кватернера на две от реките в този басейнов район, както и в единични анализи в порови води в неоген-сармат и в карстовите води в горна креда. През годината се наблюдават и единични превишения за фосфати, нитритни йони, хлориди и сулфати. Електропроводимост над стандарта е регистрирана в пунктове привързани към поровите води на три от реките в този басейнов район и в един пункт в порови води в палеоген-еоцен-олигоцен.

Анализът на тежки метали през 2009 г. показва, че навсякъде резултатите са под определените им стандарти за качество с едно изключение -единично превишение за никел в пункта при Оброчище, сондаж- „Автотранс Албена” ООД, привързан към ПВТ „Порови води в кватернера на р. Батова”. Данните от анализа на пестициди и органични замърсители за 2009 г. не показват превишения на стандартите за качество.

Качество на подземните води в Източнобеломорски басейнов район.

От 40-те подземни водни тела, които подлежат на мониторинг в Източнобеломорски басейнов район за 2009 г. са установени 13 ПВТ рискови по съдържание на нитрати, а 19 съдържат поне един пункт, в който е превишен поне един от показателите по Наредба №1/ 10.10.2007 г.

Направените статистически анализи по гореописаната методика за 15-годишен период показват значими във времето превишения на медианите относно стандартите за качество за нитрати – за осем ПВТ и за манган – в седем ПВТ.

След 2006 г. резултатите от анализа на пестициди и органични замьрсители показват, че навсякьде са под определените им стандарти за качество.

В Източнобеломорски басейнов район през 2009 г. са наблюдавани 99 мониторингови пункта на подземни води, разпределени в 40 подземни водни тела. От подлежащите на мониторинг ПВТ петнадесет са привързани към кватернерните отложения или на места образуващи общи водоносни хоризонти с неогенските седименти, намиращи се в първото най-горно ниво до земната повърхност. Други две ПВТ са очертани в неогенски водоносни хоризонти и едно е в палеоген- неогенски водоносен хоризонт. Карстови води са разпространени в десет от ПВТ, а пукнатинните води в дванадесет ПВТ.

Мониторинговите пунктове с установено замърсяване с нитратни йони през 2009 г., както и рисковите подземни водни тела са представени на обобщената за четирите басейнови райони карта (фиг. 12.). През 2009 г. се установяват замърсявания с нитрати в 26,26 % от пунктовете, а 32,5 % от ПВТ са под риск. Установените през 2009 г. превишения на стандартите за качество за останалите показатели по Наредба №1/10.10.2007 г. по ПВТ и мониторингови пунктове са посочени на фиг. 14. Резултатите показват замърсявания в 35,35 % от пунктовете, като 47.5 % от ПВТ са под риск.

През 2009 г. са отчетени единични превишения за електропроводимост, хлориди и манган. Манган над нормата е установен в пунктове привързани към Порови води в Кватернер и в Неоген – Кватернерни отложения. Амониеви йони са регистрирани над стандарта за качество в част от пробовземанията през 2009 г. и в част от мониторинговите пунктове на девет ПВТ- порови води в кватернерни и неогенски отложения, неоген-кватернерни и палеоген-неогенски отложения, както и в карстови и пукнатинни води.

Превишения на общото желязо са регистрирани в пунктове на 6 ПВТ привързани към порови води в кватернера, неоген-кватернера и в пукнатинните води на Крумовград-Кирковската зона.

През 2009 г. са установени отделни превишения на стандартите за сулфати в единични пунктове на три ПВТ в неоген- кватернерни оотложения, както и в два от трите наблюдавани пункта на ПВТ - Порови води в Палеоген - Неоген - Марица Изток. Регистрирани са единични превишения на стандартите за качество за фосфати, като по-значими се определят съдържанията в 5 ПВТ в кватернерни и неоген-кватернерни отложения, и в карстовите води на Чирпан – Димитровград. От анализираните тежки метали през 2009 г. е установено единично превишение на стандарта за качество на олово. От анализа на пестициди и органични замърсители през 2009 г. не са установени превишения на стандартите за качество, съгласно Наредба №1/10.10.2007 г.

Качество на подземните води в Западнобеломорски басейнов район.

От 31-то подземни водни тела, подлежащи на мониторинг в Западнобеломорски басейнов район са установени 4 ПВТ - рискови по съдържание на нитрати за 2009 г., и 4 съдържат поне един пункт, в който е превишен поне един от показателите по Наредба №1/ 10.10.2007 г. Направените анализи и тенденции по гореописаната методика за периода 1995-2009 година показват 4 рискови ПВТ по нитрати, като 2 са с тенденция на нарастване в две – с тенденция на намаляване. За останалите показатели са установени само единични превишения на медианите за 15-годишния период. През 2009 г. няма нито едно регистрирано превишение на стандартите за качество на тежките метали и на пестицидите.

В района подлежат на мониторинг 38 мониторингови пункта разпределени в 31 подземни водни тела. Това са седем ПВТ, привързани към кватернерните отложения, седем в неогенски водоносни хоризонти и едно ПВТ е в кватернер-неогенски скали. На мониторинг подлежат карстовите води на девет ПВТ и пукнатинни води в седем ПВТ.

Пунктовете и ПВТ с превишения на стандарта за качество на нитратите и останалите показатели по Наредба №1/ 10.10.2007 г. са посочени на обобщените карти за четирите басейнови райони на фиг. 12 и фиг. 14. През 2009 г. се установяват замърсявания с нитрати в 10,81 % от мониторинговите пунктове, а 12,9 % от ПВТ са под риск. Анализа на останалите показатели показва същия резултат – в 10,81 % от пунктовете се установяват замърсявания , а 12,9 % от ПВТ са рискови. Тенденциите за 15 годишен период за нитрати са посочени на фиг. 13.(бокс – плотове), а за всички останали показатели – в таблица 1.

През 2009 г. са установени единични превишения за амониеви йони, общо желязо и фосфати.

От анализа на тежките метали през 2009 г. не се установяват превишения. Не се наблюдават и замърсявания на подземните води с пестициди и органични замърсители.

ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ВОДИТЕ И ОПАЗВАНЕ НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ

Развитие на националното законодателство в областта на водите

През 2009 г. са публикувани няколко промени в Закона за водите, като последната е от 29.12.2009 г. (изм., ДВ, бр. 103 от 29.12.2009 г.). Предприети са действия по подготовката на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите с оглед на пълното транспониране на изискванията на Директива 2000/60 на ЕС и изискванията на Директивата за наводненията.

Публикувана е Наредба № 18 от 27 май 2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури.

Подготвени са проекти и на следните нормативни актове в областта на водите:

• Проект на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води,

• Проект на Наредба за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване.

Програми и проекти за подобряване на качеството на водите

Планове за управление на речните басейни

В изпълнение на изискванията и сроковете залегнали в Закона за водите, през 2009 г. за всеки район за басейново управление на водите - Дунавски, Черноморски, Източнобеломорски и Западнобеломорски - от страна на четирите басейнови дирекции са разработени проекти на Планове за управление на речните басейни /ПУРБ/, проведени са публично обявяване и обществено обсъждане на проектите и са приети и публикувани за изпълнение.

Плановете за управление на речните басейни са основен документ за управление на водите в съответния район за басейново управление през следващите шест години. Основната цел в плановете е постигане и поддържане на добро състояние на водите в България. Извършените в плановете за управление оценки показват, че от общо 936 водни тела в страната, 439 са в добро състояние и 497 - в недобро състояние. Планиран е и се изпълнява мониторинг както на количеството и качеството на водите и свързаните с тях екосистеми, така и за оценка на ефекта от прилагането на мерките, които ще бъдат изпълнени през следващите 6 години.

Основна част на плановете са Програмите от мерки до 2015 г. Мерките са основни и допълващи. Най-неотложните мерки предвиждат да се подобри състоянието на около 20% от водните тела, за които то не е оценено като добро, като в доказани случаи срокът за постигане на добро състояние е отложен до 2021 или 2027 г.

Основна инвестиционна мярка за подобряване качеството на водите е изграждането на канализационни системи, в т.ч. ГПСОВ и канализационни мрежи за населени места с над 2000 еквивалент жители.

По първоначална експертна оценка за изпълнението на предвидените в програмите основни и допълнителни мерки, в т.ч. инвестиционни, административни, образователни и др., са необходими около 12,6 милиарда лева, които се очаква да бъдат осигурени както от националния бюджет, така и от европейски фондове.

Контролна дейност

За опазване на водите предназначени за питейно – битово водоснабдяване и на минералните води до 31.12.2009 г., общият брой санитарно-охранителни зони на водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване е 4836 и са издадени заповеди за реализиране на 88 бр. проекта за санитарно – охранителни зони на минерални води. Извършени са 366 бр. проверки за спазване на забраните и ограниченията в границите на санитарно-охранителните зони.

Един от механизмите за управление на водите са издаваните административни актове за водовземане и ползване на воден обект. През 2009 г. министърът на околната среда и водите е издал 2350 бр. разрешителни по Закона за водите.

За опазване на водите от замърсяване, на титулярите на разрешителни за ползване на воден обект за заустване, издадени по реда на Закона за водите са направени 3215 бр. проверки, а на титулярите на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда са направени 218 бр. проверки за съответствие с изискванията за опазване на водите. Утвърдени са 164 бр. програми за собствен мониторинг на водите. Емитери на приоритетни и опасни вещества, постигнали съответствие с условията в издадените разрешителни за опазване на водите са 1968 бр.

За подготовка за планирането на мерки за предотвратяване или смекчаване на ефекта от вредното въздействие на водите са предприети 265 административни и организационни мерки.

През 2009 г. са извършвани дейности по следните проекти:

• Проект: BG 2006/018-343.06.03 “Укрепване на мониторинговата мрежа за повърхностни води”, финансиран по програма ФАР. Целта на проекта е укрепване на националната система за мониторинг на повърхностни води, във връзка с изпълнението на Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС., включително доставяне и инсталиране на 23 автоматични станции за мониторинг на повърхностните води, както и 4 сървъра за съхранение и обработка на получените данни от автоматичните станции. За 2009 г. бяха финализирани части Туининг и Доставка. В момента тече гаранционния период по договора за инсталиране на станциите.

• проект BG 2007/019-303.04.01 “Укрепване на административния капацитет на структурите отговарящи за управлението на водите в България за изпълнение на икономически инструменти за управление на водите съгласно Рамковата директива за водите 2000/60/ЕC”, финансиран по Преходен финансов инструмент. В рамките на проекта беше подпомогнато разработването на плановете за управление на речните басейни съгласно изискванията на Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС и подготовката за докладването пред Европейската комисия към 22 март 2010 година. За изпълнение на икономически инструменти за управление на водите съгласно изискванията на Рамковата директива за водите (чл. 9 и чл. 11) бяха проведени множество работни срещи и семинари за укрепване на административния капацитет.

• Проект „Информационна система за разрешителни и мониторинг при управление на водите”, финансиран по Норвежка програма за сътрудничество. През 2009 г. се подготвя стартирането на проекта. Бенефициенти по проекта са Министерство на околната среда и водите и четирите Басейнови дирекции. Проектът е насочен и към всички институции, имащи отношение към разрешителните режими по Закона за водите и Закона за опазване на околната среда, мониторинга, контрола и заплащането на такси по издадените разрешителни. Проектът ще има за цел и осигуряване на публичен достъп до информация за издаваните разрешителни, съгласно изискванията към публичните регистри по разрешителните, посочени в Закона за водите. Проектът стартира на 27.11.2009 г.

• Международен проект за оценка на риска от наводнения на заливаемите ивици на река Дунав (DANUBE FLOOD RISK).Проектът се изпълнява от средата на 2009 г. в рамките на Оперативна програма за транснационално сътрудничество „Югоизточна Европа”. Общата му стойност е 6 400 000 евро, от които 1 313 000 евро са предвидени за дейността на българските партньори - МОСВ и Университетът за архитектура, строителство и геодезия. Основната цел е да се разработи единна методология за изчисляване на риска от наводнения и степента на уязвимост на териториите по течението на река Дунав на осемте страни участнички - Австрия, България, Унгария, Италия, Румъния, Словакия, Хърватска и Сърбия. Това ще доведе до редуциране на риска чрез мерки за намаляване на наводненията, корекции на териториалните планове за развитие, начини за оценка на икономическото развитие на заливаемите ивици и ще фокусира вниманието на политиците, инвеститорите и обществеността към намаляване на риска от наводнения. Проектът ще подпомогне изпълнението на задълженията на България по Директива 2007/60/ЕС за оценката и управлението на риска от наводнения.

Прилагане на изискванията на директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчните води от населените места

Изискванията на Директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчни води от населените места са транспонирани в националното законодателство в Наредба № 6 от 9 ноември 2000 г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти.

Към 31.12.2009 г. в страната 928 агломерации попадат в обхвата на Директивата. От тях 124 агломерации с над 10 000 е.ж.

a. 14 агломерации имат 100 % изградена канализационна мрежа

b. 110 агломерации имат частично изградена канализационна мрежа

a. за 9 агломерации отпадъчните води се пречистват до необходимата степен на пречистване

b. за 49 агломерации се пречистват, но не до необходимата степен на пречистване

c. за 66 агломерации отпадъчните води не се пречистват

1 Информация е предоставена от Националния институт по метеорология и хидрология

2 Информация е предоставена от Националния статистически институт. Източник на данни са статистическите наблюдения за водите – водоснабдяване и водопотребление. Статистическото изследване за водоснабдяването обхваща изчерпателно дружествата, ангажирани със събиране и доставяне на вода - обществено водоснабдяване (ВиК) и напоителни системи (вкл. сдружения за напояване). Собственото водоснабдяване се изучава чрез изследването за водопотреблението - частично статистическо наблюдение, съсредоточено върху по-големите водоползватели. Критерий за обхват - предприятия, за чиято дейност постъпват над 36 хил. m³ вода годишно. Доброволно представят данни и предприятия под този критерий. Не се наблюдава собственото снабдяване на домакинствата и други физически лица. В представените данни и коментари не се включва водата за хидроенергийно производство.

3 Водите от охлаждане се разглеждат отделно от отпадъчните води.