ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2009 г. (издание 2011 г.)

Лични средства

Състояние на биологичното разнообразие и национална екологична мрежа

state-good.jpgВ края на 2009 г. броят на защитените територии е 951, с обща площ 582 076,3 ha. Приети са четири нови плана за управление на защитени територии.
Издадени са 11 заповеди за обявяване на защитени зони от мрежата „НАТУРА 2000”.
Продължава изпълнението на дейностите по Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и програмата за екологичен мониторинг на Националните паркове.

СЪСТОЯНИЕ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ

ФЛОРА И РАСТИТЕЛНОСТ

Богатството на българския фитогенофонд включва около 3 900 вида висши растения, около 1300 вида нисши растения и 709 вида лишеи. Потенциалният брой на видовете в българската микота е оценен на 20 6701.

Видове под специален режим

С оглед опазване ресурсите на някои видове лечебни растения с ограничени запаси в природата, всяка година министърът на околната среда и водите издава Заповед за ползването на лечебните растения под специален режим за текущата година. През 2009 г. Заповед № РД – 73 от 03.02.2009 г. на министъра на околната среда и водите за специалния режим на опазване и ползване на лечебните растения обхваща 35 растителни вида. Няма промяна на видовете от заповедта от 2008 г. Не се разрешава събиране на билки от тези видове в националните паркове, както и извън определените със заповедта райони и количества. Режимът не се отнася за случаите, когато билките се събират за лично ползване.

Определени са допустимите за събиране количества билки от естествени находища (извън територията на националните паркове) на 10 вида лечебни растения.

Забранените за събиране билки от естествените им находища на територията на цялата страна са 25 вида лечебни растения, като ограниченията и забраните не се отнасят за количествата билки, събирани за лични нужди.

Практиката през изминалите години отново доказа, че отпуснатите количества не се използват, а се събира много по-малко от природата, което е един щадящ механизъм за видовете и техните популации във времето. Изключение прави цвят иглика, която ежегодно е с изцяло използвано разрешено количество и с все по-големи заявени количества за събиране.

Ежегодно под режим на опазване и регулирано ползване се поставя и блатното кокиче (Leucojum aestivum). Находищата на вида в по-голямата си част се намират в защитени територии и са обект на наблюдение и оценка. През 2009 г. министърът на околната среда и водите със заповед РД - 296 от 27 април забрани събирането на вида на цялата територия на страната, поради незадоволително състояние на популациите.

Ползването на естествените находища в страната, като източник на генетичен материал за отглеждане на блатно кокиче (луковици, семена), се осъществява само с разрешение на МОСВ и съгласие на собствениците, при спазване изискванията на Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие.

През последните години блатното кокиче е обект на научни проучвания и прилагане на биотехнологиите за размножаване с оглед широкото му прилагане в медицината.

Нова червена книга на България

Продължава работата по изготвяне на ново издание на Червена книга на България с 3 тома – растения, животни и местообитания, в която са включени и видове гъби и безгръбначни животни.2

ФАУНА

Фаунистичното разнообразие на страната е високо. Гръбначните животни в България общо са около 790 вида, а безгръбначните животни наброяват около 30 000 вида.3

Безгръбначни

Общият улов на рапани в Черно море, регистриран през 2009 г., е 2214 тона. Режимите, условията и редът за ползване, изкупуване и изнасяне през граница на живи охлюви, черупки и месо се определят със Заповед № РД-361 от 2004 г. на министъра на околната среда и водите (Обн. ДВ, бр. 38/2004 г). Заповедта определя разрешения период за събиране (10 май-30 юни) на лозов охлюв (Helix lucorum) и градински охлюв (Helix pomatia); минималния размер на диаметъра на черупката – 28 mm, връщане на маломерните охлюви в природата и изисквания към лицата, изкупуващи охлюви (разкриване на изкупвателен пункт, оборудван с хладилно помещение, калибровъчни сита и подходящ амбалаж), както и деклариране на количествата, намиращи се на склад след определения период.

Риби

Общият улов на риба и други водни организми за страната през 2009 г. е 8984,79 тона, като тенденцията е за повишаване на улова.
Производството на зарибителен материал в рибовъдните стопанства е намалял, а производството на риба за консумация е нараснало.
Общият брой на функциониращите рибовъдни стопанства през 2009 г. е 336.

Количеството на уловената през 2009 г. риба и други водни организми от стопански риболов възлиза на 8 984,79 т., като в сравнение с 2008 г. се забелязва тенденция за повишаване на уловите в р. Дунав с 19 % и във вътрешните водоеми с 34 % (табл. 1).

През месец април 2009 г. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) забрани улова на всички видове есетрови риби в р. Дунав и Черно море с цел опазване на популациите им и създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство.

Таблица 1. Улов на риба и други водни организми в Черно море, река Дунав и вътрешните водоеми, t

Година

Черно море

р. Дунав

Вътрешни водоеми

Общо количество

2009

7 394,54

96,06

1 494,19

8 984,79

2008

7664,59

81,69

1116,97

8863,25

2007

7829,7

68,1

1006,1

8903,9

2006

5629,41

345,86

1569,46

7544,73

2005

3408,48

360,82

1663,86

5433,16

2004

3354

404,16

2019,41

5777,57

2003

9869,7

490,11

1791,9

12151,1

Източник: ИАРА, МЗХ

Съгласно Регламент 1139/2008 на съвета за определяне на възможностите за риболов и съответните условия по отношение на определени рибни запаси, приложими в Черно море за 2009 г. са определени квоти за улов на калкан в рамките на 50 тона за България и общо 12750 тона цаца за България и Румъния.

Според резултатите от проведените през последните години научни изследвания за състоянието на запаса на калкан в Черно море общата му експлоатационна биомаса пред българския бряг на Черно море през пролетния сезон на 2009 г. се оценява на 1502,04 тона, като понижението в сравнение с оценката през 2008 г. е приблизително 24 %.

През 2009 г. производството на зарибителен материал в рибовъдните стопанства е намалял спрямо 2008 г. с 151 тона и възлиза на 1849 тона, а производството на риба за консумация е нараснало спрямо 2008 г. с 1561 тона и възлиза на 6 722 тона. Най-голям относителен дял има производството на дъгова пъстърва и шаран.

Информацията за производство на зарибителен материал, риба и др. водни организми за консумация за периода 2001- 2009 г. е представена на фиг. 1.

Фиг. 1. Промяна в количеството на произведения зарибителен материал и на рибата за консумация за периода 2001 - 2009 г., t
7bio_html_m1c742ee.gif

Източник: ИАРА, МЗХ

През последните години се запазва и тенденцията към развитие на производството на морски аквакултури по българското крайбрежие. Производството на черна морска мида през 2009 година е в размер на 812,38 тона, като за последните години се наблюдава многократно увеличение.

С цел опазване и поддържане на естествените популации на риба и други водни организми през 2009 г. ИАРА извърши зарибяване на вътрешни водни обекти. Броят на разселените риби е както следва: с 1 300 000 бр. речна пъстърва са зарибени 131 реки и техните притоци или участъци от тях; 95 000 бр. европейски сом, 615 000 бр. шаран и 15 400 бр. есетрови риби.

През 2009 г. са регистрирани 79 нови рибовъдни стопанства, като 43 от тях топловодни, 9 - студеноводни, 15 – соленоводни, 11 – смесени и 1 есетрово.

Основните констатирани нарушения и деструктивни риболовни практики, които са заплаха за естествения рибен ресурс са свързани с бракониерство и извършване на риболов с незаконни уреди и средства. Това са най-вече мрежи, кърмаци, агрегати за електроулов и др. Деструктивните практики предполагат залагане и изваждане на въпросните уреди предимно нощем и по време на забрана през размножаването. С цел провеждане на по-ефективна борба с незаконния риболов, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури засилва постоянно контролната си дейност, както във водите на българската акватория на Черно море, така и в р. Дунав и вътрешните водоеми. В сравение с 2008 г. е повишен броят на извършените проверки в обектите за стопански риболов с околo 7%, а за любителски риболов с 6 %.

В резултат на извършените проверки при констатирани нарушения на Закона за рибарство и аквакултури (ЗРА) през 2009 г. са съставени 5 634 констативни протокола; 3 622 акта на нарушителите; издадени са 3 404 наказателни постановления и влезлите в сила са 2 823 наказателни постановления. През отчетната година в сравнение с 2008 г. ИАРА е съставила повече АУАН (31%), НП (26%) а влезлите в сила наказателни са нараснали с 32%.

Птици

state-good.jpgВ резултат на среднозимното преброяване през 2009 г. са установени общо 301 741 птици, като водолюбивите са 251 416.
През 2008 г., за шеста поредна година, в България се изпълнява Схемата за мониторинг на обикновените видове птици. Индекса на птиците обитаващи горски местообитания бележат обща положителна тенденция 8%, докато индекса на птиците обитаващи земеделските земи и индекса на птиците, които не са привързани към определено местообитание показват негативна тенденция, като са намалели съответно с 10% и близо 40%.

Среднозимно преброяване

В резултат от среднозимното преброяване през 2009 г. са установени общо 301 741 птици, като водолюбивите са 251 416. Установени са също 582 дневни грабливи птици, 8 нощни грабливи птици и 49 735 други видове.

В сравнение с 2008 г. числеността на наблюдаваните корморани, пеликани, патици, потапници и нирци, дърдавцови и чайкови е значително по-висока. Най-многочислените видове тази година са: зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos – 65 602 бр.), голямата белочела гъска (Anser albifrons - 60 209 бр.), лиската (Fulica atra - 44 586 бр.) и посевната врана (Corvus frugilegus – 34 145 бр.).

Данните от среднозимните преброявания за промяната в числеността на водолюбивите птици за периода 1997- 2009 г. са представени за сравнение на фиг. 2.

Фиг. 2. Промяна в числеността на водолюбивите птици за периода 1997- 2009 г.
7bio_html_m2994306e.gif

Източник: Българско дружество за защита на птиците

Численостите на установени по време на среднозимните преброявания световно застрашени видове за сравнение през 2004, 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 г. са представени в таблица 2.

Таблица 2. Численост на световно застрашени видове птици през януари 2004, 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 г.

ВИД

ОБЩ БРОЙ ЕКЗЕМПЛЯРИ

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

2009 г.

Малък корморан
(Ph. pygmeus)

4348

5175

6416

7119

2508

4375

Къдроглав пеликан
(P. crispus)

897

782

985

625

412

1140

Червеногуша гъска
(B. ruficollis)

37 311

238

2828

642

15 139

11758

Малка белочела гъска
(A. erythropus)

0

8

10

0

0

0

Белоока потапница
(A. nyroca)

2

5

8

10

4

18

Тръноопашата потапница
(O. leucocephala)

131

271

372

0

4

4

Източник: Българско дружество за защита на птиците

Схема за мониторинг на обикновените видове птици

През 2009 г., за шеста поредна година бе проведена Схемата за мониторинг на обикновените видове птици в България (МОВП), организирана от Българско дружество за защита на птиците. След обработване на данните от полевия сезон за 2009 г. е направена оценка за състоянието на някои обикновени видове птиците за пет-годишен период 2005 - 2009 г. Оценено е състоянието на общо 38 вида птици разделени в три групи, според местообитанията, които обитават: земеделски земи, горски местообитания и птици, срещани в повече от един тип местообитания (т.нар. „генералисти”).

Общата оценка на всички оценени видове показва, че тенденцията им за периода 2005-2009 г. намалява с близо 10% (Фиг. 3).

Фиг. 3. Обобщен индекс на всички оценени обикновени видове птици за периода 2005-2009 г.
7bio_html_m3b19503.gif

Източник: Българско дружество за защита на птиците

Видовете, които намаляват (вкл. умерено и силно) са 29% от общия брой оценени, в сравнение с 10,5% от видовете, които се увеличават (Таблица 3). При предходната оценка за периода 2005-2008 г., видовете, които намаляват, са били 18% от общия същият брой оценени видове (38), а тези, които са се увеличавали, са били 13%.

Таблица 3. Обобщени данни за тенденциите на видовете по местообитания за периода 2005-2009 г.

Категория на тенденцията

Земеделски земи

(бр. видове)

Горски местообитания

(бр. видове)

Други местообитания

(бр. видове)

Общо 2009

(бр. видове)

Силно нарастваща

1

 

 

1

Умерено нарастваща

1

2

 

3

Стабилна

-

-

-

-

Неопределена

9

8

6

23

Умерено намаляваща

5

 

1

6

Силно намаляваща

1

 

4

5

Общо оценени видове по местообитания

17

10

11

38

Източник: Българско дружество за защита на птиците

В сравнение с данните от предходната оценка за периода 2005-2008 г., видовете при настоящата оценка 2005-2009 г., които силно се увеличават, са намалели от два на един, умерено увеличаващите се и умерено намаляващите видове са запазили броя си – съответно три и шест, броят на видовете, които намалят значително се е увеличил от един на пет. Същевременно, броят на видовете с неопределена тенденция е намалял от 26 на 23.

Състоянието на видовете птици, обитаващи земеделските земи остава с отрицателен знак и при настоящата оценка, като за пет годишния период, оценените видове птици са намалели с близо 10% (фиг. 4). От таблица 3 се вижда, че птиците, обитаващи земеделски местообитания съдържат най-висок общ брой на намаляващи видове (вкл. умерено и силно). За момента не е правено проучване за причините за съществуващата тенденция в състоянието на птиците от земеделските земи.

Фиг. 4. Индекс на птиците обитаващи земеделските земи (17 вида)
7bio_html_5739f2cd.gif

Източник: Българско дружество за защита на птиците

Общата оценка на птиците, обитаващи горски местообитания показва, че птиците от тези местообитания се увеличават с близо 8% (фиг. 5). В тази група птици, само два от общо десет вида са с ясно изразена тенденция, а всички останали са с неопределена. Причината за този висок брой видове с неопределени тенденции, е че доверителните интервали са в твърде широки граници. Високият брой на видове с неопределени тенденции в тази група птици показва, че не е възможно да се направи извод за състоянието на птиците от горските местообитания.

Фиг. 5. Индекс на птиците обитаващи горски местообитания (10 вида)
7bio_html_2df2bce0.gif

Източник: Българско дружество за защита на птиците

Общата оценка на птиците, обитаващи повече от един тип местообитание показва, че птиците в тази група са с най-значителната негативна тенденция: намалят с близо 40% за последните пет години (фиг. 6). Най-високият брой на видове със силно намаляващи тенденции е именно в тази категория. Общо четири вида намаляват силно с видово специфични тенденции: Сива врана (74%), Черен бързолет (64%), Сирийски пъстър кълвач (52%), Градска лястовица (48%).

Фиг. 6. Индекс на птиците, които не са привързани към определено местообитание (11 вида)
7bio_html_m32e80d78.gif

Източник: Българско дружество за защита на птиците

Причините за изменението на индексите са обект на допълнителни проучвания. На този етап е твърде рано да се правят заключения на какво се дължат измененията в тенденциите. Изготвянето им е направено със специализиран TRIM софтуер. Данните са изпратени до Пан-Европейската схема за мониторинг на птиците и ще бъдат включени в доклад за състоянието на птиците в Европа за посочения период. Тъй като птиците са индикатор за състоянието на природната среда, показаните тенденции ще послужат за оценка на подходите на управление на местообитанията в страната и в Европа.

Ловни видове птици

Ловните видове птици са глухар, фазан, яребица и кеклик. По данни от таксацията на дивеча през 2009 г., числеността на глухара е 2 472 бр., като е намаляла с 23% (617 броя) спрямо 2008 г. Тази численост на глухара не е реална поради липсата на таксационни данни за 2009 г. от трите национални парка, както и унищожаване на някои големи токовища в района на ДГС Самоков. Числеността в ДЛР сочи едно относително стабилизиране на запаса.

Числеността на фазана е 108 620 бр., намаляла е с 3384 бр. (3%), числеността на яребицата е 262 991 бр., увеличила се е с 4782 (2%), а числеността на кеклика е 21 402 бр., намаляла е с 1184 бр. или 6% спрямо 2008 г. (фиг. 7 и 8).

Фиг. 7. Динамика в числеността на глухар1997- 2009 г.

Фиг. 8. Динамика в числеността на фазан, яребица и кеклик за периода 1997- 2009 г.

7bio_html_36e6aa6f.gif

7bio_html_47fe330.gif

Източник: Изпълнителна агенция по горите

Бозайници

Данните от таксацията на ловните видове през 2009 г. показват увеличаване на запасите на сърната, дивата свиня и тибетския як и намаляване на запасите на благороден елен, елен лопатар и муфлон.

През 2009 г. по Наредба 8/2003 г. на МОСВ, МЗГ за реда и условията за издаване на разрешителни за изключенията от забраните, въведени със Закона за биологичното разнообразие за животинските и растителните видове, министърът на околната среда и водите е издал 70 разрешителни, от които 18 са реализирани за отстрел на диви кози и 4 за кафяви мечки. Останалите 24 разрешителни са за научни, консервационни и образователни цели: събиране и изследване безгръбначни, улавяне на земноводни и влечуги, опръстеняване, събиране на изоставени яйца, преместване на щъркелови гнезда, поставяне на експерименти с птици, снемане на биометрични показатели (тегло, размери и др.), вземане на проби (кръвни, слъзни, фекални и др.), поставяне на GPS/GSM предаватели на птици и мечки, улавяне на кози с цел реинтродукция в ПП "Витоша" и в Сърбия, улавяне на прилепи, събиране на растения.

Чрез издадените 18 разрешителни за отстрел е разрешен отстрелът на 52 диви кози и 9 кафяви мечки.

Ловни видове

Данните от таксацията през 2009 г. показват увеличаване на запасите на сърната, дивата свиня и тибетския як и намаляване на запасите на благороден елен, елен лопатар и муфлон. При чакала, лисицата и скитащите кучета се наблюдава тенденция към увеличаване на числеността, а при вълка се наблюдава намаляване на числеността. Нарастването на числеността на чакалите вече е осезателно. Тревога буди разширяването на ареала на разпространение на този хищник, който намира подходящи местообитания и в планинската част на ловностопанските райони и продължава да бъде лимитиращ фактор за числеността на дивеча.Числеността на основните видове дивеч по данни от пролетната таксация през 2009 г., сравнени с тези за периода 2001 – 2008 г. е представена в табл. 4. На фиг. 9 е представена динамиката в числеността на благороден елен, елен лопатар, сърна и дива свиня за периода 1991 - 2009 г. Запасът на благородния елен е под допустимият за страната. В сравнение с миналата година общия запас на елена лопатар намалява с 330 бр. По данни от таксацията наличие на алпийски козирог няма. Спрямо 2008 г. числеността му е намаляла с 25 бр., но липсва информация за числеността му в районите на националните паркове.

Броят на вълците е 2 282 (с 279 бр. по-малко от 2008 г.); чакали - 36 304 (с 2903 бр. повече от 2008 г.); лисици - 41 896 (с 733 бр. повече от 2008 г); скитащи кучета - 30 169 (с 7 652 бр. повече от 2008 г.).

През 2008 г. като цяло здравословният статус на дивеча е добър. Основно влияние върху състоянието на дивечовите запаси оказват бракониерството и числеността на хищниците.

Таблица 4. Численост на дивеча по данни от пролетната таксация 2001 - 2009 г., броя

ВИД ДИВЕЧ

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

Благороден елен

17 542

16 264

14 310

15 030

16 021

17 593

18 520

19 067

18 653

Елен лопатар

3 731

3 748

4 055

4 291

4 708

5 318

5 619

5 545

5 243

Сърна

63 610

57 245

61 800

63 161

66 552

68 862

71 180

73 295

74 002

Дива свиня

46 663

42 322

42 410

45 788

52 854

58 448

63 216

63 963

64 852

Муфлон

2 194

2 111

2 250

2 216

2 667

3 133

3 844

4 372

4 235

Зубър

62

67

51

51

51

49

54

20

19

Тибетски як

19

20

21

17

15

16

12

12

18

Козирог

9

4

6

3

2

47

63

25

0

Заек

474 461

390 567

354 635

391 343

422 675

374 149

389 195

388 541

386 952

Източник: Изпълнителна агенция по горите

Фиг. 9. Динамика в числеността на благороден елен, елен лопатар, сърна, дива свиня и дива коза за периода 1991 – 2009 г., броя
7bio_html_m4a511a.gif

Източник: Изпълнителна агенция по горите

ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ

През 2009 г. не са издавани разрешения за освобождаване на ГМО на територията на страната, не са издавани разрешения за работа с ГМО в контролирани условия и не са регистрирани помещения за работа с ГМО в контролирани условия.

Проведени са редовни заседания на Консултативна комисия по генетично модифицирани организми към министъра на околната среда и водите (ККГМО).

Дейностите в направление «Генетично модифицирани организми» са свързани с подготовка на документи, становища и позиции, във връзка с политиката в тази област, както и участие в работни групи на национално и международно ниво, някои от които са представени по-долу:

  • Участие в Комитети на компетентните органи, прилагащи Директива 2001/18/ЕС за освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда;

  • Участие в Регулаторни комитети по Директива 2001/18/ЕС за освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда;

  • Участие в заседания на Работната група по международните въпроси към Съвета по околна среда (WPIEI);

  • Участие в Работни групи за създаване на списък с новите техники, попадащи в обхвата на Директива 2001/18/ЕС за освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и Директива 90/219/ЕС за работа в контролирани условия с генетично модифицирани микроорганизми (NTWG).

ГМО - промишлено култивиране

Законът за генетично модифицираните организми налага система от национални мерки, гарантиращи невъзможността за компрометиране на българските земеделски продукти от случайно попадане на генетично модифицирани организми (ГМО) в тях.

Според действащото законодателство за генетично модифицирани организми в България, за свободни от ГМО са обявени териториите, включени в националната екологична мрежа (НАТУРА 2000) на страната, както и 30-километровия пояс около тях . Освен това е забранено издаването на разрешение за освобождаване на ГМО в околната среда при наличие в съседство на поле с екологичен начин на производство. ГМО от пет растителни вида: тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури изрично са забранени за освобождаване в околната среда и пускането им на пазара.

ГМО - храни и фуражи

По смисъла на чл. 395, алинея 1, т. 9 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, Националната ветеринарномедицинска служба осъществява официален контрол за безопасност на фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи при тяхното производство, транспортиране, търговия, съхранение, внасяне, изнасяне и употреба относно продукти, които съдържат или са произведени от генетично модифицирани организми.

Националната ветеринарномедицинска служба, считано от 01.01.2007 г. не издава ветеринарномедицински разрешителни за внос на генетично модифицирани фуражи или техни съставки от растителен произход. През 2009 г. Националната ветеринарномедицинска служба не е налагала административно наказателни санкции за внос на генетично модифицирани продукти.

Разпределение на генетичните ресурси – достъп, състояние, заплахи

Национална програма по растителните генетични ресурси

България има изградена национална програма по растителните генетични ресурси (РГР) с генбанка, чиито основни приоритети са в съответствие с международните стандарти и националните интереси в това направление. Предмет на нейната дейност е съхранение в дългосрочен план и документиране на разнообразието от полски и градински култури и техните диви родственици, с приоритет на българските произходи. Съхранението се осъществява: ex situ - в генбанка; in vivo колекции в ботаническа градина; in vitro - на вегетативно размножаващи се култури (картофи, медицински).

Дейността по ex situ съхранение гарантира: дълготрайно използване на РГР на национално и интернационално ниво; поддържане видовото разнообразие във времето и пространството; Бъдещото развитие на земеделието и екологичния баланс при евентуални промени в климата.

Националната генбанка на Института по растителни генeтични ресурси (ИРГР), Садово е номинирана от Европейската програма по РГР за координатор за България. Със създаването на Европейския електронен каталог EURISCO (http://eurisco.ecpgr.org) стана ясно, че България притежава най-богатата колекция от растителен генофонд, съхраняван в генбанка за Югоизточна Европа. Електронният каталог включва 62 131 образци, от които: 57710 в ИРГР-Садово, 3857 в ДЗИ-Добрич, 564 в ИПМК-Казанлък. Общият размер на колекцията в Националната генбанка-Садово, която се поддържа при условия на средносрочно и дългосрочно контролирано съхранение е 57 684 семенни образци от над 1400 растителни вида, представители на културната и дива флора, с произход от страната и чужбина. ИРГР е член и на Международния институт по биоразнообразие (International Biodiversity), Европейската програма по РГР - European Cooperative Programme for Crop Genetic Resources (ECP/GR), Рим и участва в Project for the South East European Development Network on Plant Genetic Resources (SEEDNET), Швеция и поддържане на BGR-NI информационна база данни.

Основните дейности, които насърчават съхранението, охарактеризирането, събирането и оползотворяването на РГР, реализирани в ИРГР и съобразени с международни документи включват:

І. Събиране и обогатяване на колекциите с нова местна генплазма - извършва се чрез експедиционна дейност и включва 750 - 800 образци годишно.

ІІ. Оценка и характеристика на РГР - По дискриптори на International Biodiversity и изискванията на Европейската програма по генетични ресурси, както и по конкретно разработени методики.

ІІІ. Поддържането на растителния генофонд - включва няколко аспекта:

Репродуциране на образци; Размножаване на образците (събрани материали от експедиции, за депозиране в генбанката, за обменна колекция); поддържане in vivo и in garden на около 500 вегетативно размножаващи се образци, които не могат да бъдат съхранени в семенната генбанка – приоритетно многогодишни фуражни треви, маслодайни, медицински и декоративни с местен произход както и редки, защитени и еднемични видове; in situ съхранение, което осигурява защита на естествени екосистеми и агро-екосистеми и опазване на диви родственици на културните растения); In situ / on farm съхранение (Създаване на база данни за стопани, които отглеждат стари традиционни и забравени сортове и култури); номиниране на стопани за on farm съхранение с осигуряване на конкретна финансова помощ; Поддържане в in vitro колекции – за поддържане и размножаване на вегетативно и трудно размножаващи се важни селскостопански култури, защитени и ендемични, редки и изчезващи видове от медицински, декоративни и др. видове растения.

ІV. Съхранение на РГР в националната генбанка - Дългосрочното съхранение в генбанката гарантира запазване на жизнеността на семената и тяхната идентичност от няколко десетки до сто и повече години в зависимост от растителния вид.

V. Документация - Изграден е сайт за Европейската база данни за растителни генетични ресурси. Базата данни за българската колекция (BGR-National Inventory) беше трансформирана в искания формат. Електронният каталог включва 62 131 образци, които са част от Европейския каталог за растителни генетични ресурси (EURISCO).

VІ. Използване - Събраното, оценено и съхранено, богато растително разнообразие разкрива широки възможности за целенасоченото му използване. Основни дейности в това направление са:

Обмен на зародишна плазма; Отбор на изходен материал и създаване на нова генетична плазма; Идентифициране на РГР с ценни стопански качества за въвеждане в практиката; Демонстративни колекции в Ботаническата градина и опитното поле на ИРГР; Познавателна, научна и образователна дейност.

Съпътстващи дейности

ИРГР извършва обмен на семенен материал с над 100 генбанки по света; участие в курсове; семинари и работни съвещания; интегриране на научните знания в управление на ферми и земеделски производства чрез обучение - курсове, семинари, открити дни и др.; издава брошури и практически директиви за производители.

Мерки за ограничаване на неразумните загуби на уникална растителна плазма и за постигане на отворен достъп до информацията и обмена на семенни материали с партньорите и ползвателите на РГР е необходимо: Създаване на национална информационна база данни - Национален регистър и Национална мрежа за документация и информация на растителния генофонд; Установяване на адекватна и стабилна връзка между земеделската науката и управленските структури за целите на опазване растителното разнообразие; Попълване на липсите в колекцията РГР: диви родственици на културните растения; местни форми от градински, зеленчукови, фуражни, декоративни видове; Мониторинг на дивите родственици на културните растения в естествените им хабитати; Дублиране на уникалната зародишна плазма от колекцията в генбанка извън страната (Европа), с цел опазване от загуби в кризисни ситуации; Осигуряване на финансиране за репродуциране на семенните образци с понижена кълняемост.

Ex situ колекции

Във връзка с опазването на околната среда, в отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси” на Института по биологично разнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) на БАН (бивш Институт по ботаника-БАН) са създадени и се поддържат ex situ колекции от редки и застрашени растителни видове, като голяма част от тях са лечебни и ароматни растения; събират се семена за съхранение в семенни банки; размножават се растения с цел реинтродукция в естествените хабитати.

Създадени са 4 ex situ колекции, три от които са от живи растения и една от растения, поддържани в in vitro култури. Живите колекции се намират в Западни Родопи, м. Беглика; на Витоша, м. Златните мостове; на експерименталния участък в съседство с оранжерията на института. In vitro колекцията се поддържа в Биотехнологичната лаборатория за лечебни растения, при секция Приложна ботаника.

1. Експерименталният участък при ИБЕИ е с площ над един декар. Най-голямата колекция е от блатно кокиче (Leucojum aestivum L.), създадена през 2001 г. с одобрение на МОСВ, в рамките на научен проект по програмата на НАТО “Наука за мир”: Алтернативни пътища за биопроизводство на алкалоиди от редки и защитени лечебни растения от българската флора (NATO SfP 974453 – Bioproduction). През 2001-2002 г. е събран генетичен материал от 30 находища на вида в страната (цъфтящи растения и/или луковици), както и малко количество семена за научни цели (до 50 g) от някои популации.С този материал (3500 луковици) е създадена и се поддържа жива ex situ колекция на 400 m2, представяща генетичното разнообразие на вида в България, която в момента наброява над 20000 растения и служи за демонстрационни, образователни и научни цели.

На експерименталния участък се поддържат също живи колекции от български произходи на видовете Galanthus nivalis, Galanthus elwesii, Ruta graveolens, Origanum vulgare ssp. hirtum, Alchemilla mollis, Alchemilla achtarowii, Alchemilla jumrukczalica.

2. Колекцията от редки и застрашени видове лечебни растения в местността Беглика в Западни Родопи е създадена в резултат на сключен договор между Институт по ботаника-БАН и МОСВ. На площ около един декар се поддържат 36 растителни вида, между които Rhodiola rosea, Gentiana lutea, Sideritis scardica, Alchemilla mollis, Alchemilla achtarowii, Alchemilla jumrukczalica, Ribes nigrum. Експерименталната дейност се провежда по проекти, финансирани от националния фонд Научни изследвания, колекцията се допълва непрестанно с генетичен материал, което подпомага опазването на фитогенфонда на България в ex situ условия.

3. Колекцията от високопланински лечебни растения в местността Златните мостове на Витоша е създадена благодарение на договор, сключен с ФНИ “Комплексно изследване на високопланински защитени, ендемични и редки лечебни растения от Българската флора – опазване и устойчиво използване”. На площ от около 100 m2 се поддържат видовете Rhodiola rosea, Gentiana lutea, Sideritis scardica, Alchemilla mollis, Alchemilla achtarowii, Alchemilla jumrukczalica.

4. In vitro колекцията, поддържана в Биотехнологичната лаборатория за лечебни растения, се състои от селектирани клонове от редки лечебни растения, както и от култури на ендемични растителни видове. Поддържат се високопродуктивни на галантамин клонове от Leucojum aestivum, подходящи за иницииране на производствени насаждения. Култури от Ruscus aculeatus, Ruscus hypoglossum, Alchemilla mollis, Alchemilla achtarowii, Alchemilla bundericensis са в процес на фитохимично изследване с цел селекция на ценни изходни форми. Поддържат се култури от редки и ендемични видове като Tulipa urumowii, Astragalus physocalyx, Lilium jankae, Papaver degenii и др., с цел реинтродукция в естествените им хабитати. Изследванията се извършват по проекти, финансирани от НАТО, МОСВ, ФНИ, ЕИП, ЕС.

Семенни колекции

1. В периода 2005-2010 г. ИБ-БАН, сега вече ИБЕИ е партньор на Millennium Seed Bank, Royal Botanic Gardens, Kew, UK. Проектът Millennium Seed Bank (MSB) е международна инициатива за сътрудничество в опазване на растенията – световна консервационна програма, инициирана, развита и управлявана от Отдела за консервация на семена към Royal Botanic Gardens, Kew, UK. Основни цели на проекта до 2010 година бяха: събиране и съхранение на 10% (над 24 000 вида) от световната семенна флора, научни изследвания за подобряване на всички аспекти на консервацията на семена и реинтродукция на видове в естествените местообитания, насърчаване на консервационните дейности по света чрез улесняване достъпа до семена от редки и ценни видове и внедряване на технологии за съхраняване на семена, поддържане и повишаване на обществения интерес в областта на опазване на растенията с разширяване на международното сътрудничество. Институтът по ботаника – БАН и Millennium Seed Bank, Royal Botanic Gardens, Kew, UK работят по проект „Събиране на семена от видове от естествената българска флора за консервация в MSB, UK“ финансиран от RBG, Kew, UK с приемане на поетапни годишни програми в рамките на Меморандуми за сътрудничество (2005-2006, 2006-2007, 2007-2012) в духа на CITES, СВD и приложимите регионални и национални законодателства за биоразнообразие, достъп и трансфер на растителни генетични ресурси, при строго спазване на възприети еколого-съобразни норми за събиране. Събрани и депозирани за съхранение в MSB в периода 2005-2009 г. са 486 семенни колекции с хербарни ваучери от 464 вида от естествената флора на България, 76 от които защитени, 114 включени в Червен списък на висшите растения от Българската флора (2009), 161 с икономическо значение, с предимство са събирани видове от консервационно значими и застрашени хабитати.

Събирането на семена от защитени видове става при спазване на Закона за биологичното разнообразие и Наредба № 8 от 12. 12. 2003 на МОСВ за реда и условията за издаване на разрешителни за изключенията на забраните въведени със ЗБР за видовете от Приложение № 3. Колекциите са придружени със сертификати за ботаническа идентификация от института и данни по стандартен образец на MSB. Съгласно меморандума семената са на разположение изключително само за научни и реинтродукционни цели без комерсиализация, като за предоставянето им на трети лица е възможно само със съгласие на Института по ботаника - БАН.

2. По допълнително изискване на МОСВ през 2009 г., 10% от всяка семенна колекция от защитен вид (11 броя), са предадени за дългосрочно съхранение и в Националната семенна банка към Института по растителни генeтични ресурси „К. Малков”, гр. Садово.

НАЦИОНАЛНА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА

Националната екологична мрежа включва защитени територии, обявени съгласно българското специално законодателство и защитени зони като част от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000".

state-good.jpgКъм 31.12.2009 г. броят на защитените територии е 951, с обща площ 582 076,3 ha. Приети са четири нови плана за управление на защитени територии.
Приетият от Министерски съвет списък със защитени зони включва 114 защитени зони за опазване на дивите птици и 228 защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, покриващи 33,8% от територията на страната. Издадени са 11 заповеди за обявяване на защитени зони за опазване на дивите птици.

Защитени територии (по Закона за защитените територии)

В края на 2009 г. броят на защитените територии (ЗТ) е 951 с обща площ 582 076,3 ha (5,2% от територията на страната). Разпределението по категории е представено в таблица 5 (категориите съответстват на IUCN), а промяната в площта на фиг. 10. През 2009 г. са обявени 2 защитени местности, а 1 защитена местност е заличена.

През 2009 г. продължи провеждането на процедури по актуализация на площите на защитените територии на основание на чл. 42, ал. 6 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), даващо възможност за коректно отразяване на площите им, произтичащо в резултат на по-точни и съвременни замервания, при запазване на границите, определени със заповедите им за обявяване. През 2009 г. са актуализирани площите на 11 бр. защитени територии: 1 резерват, 4 защитени местности и 6 природни забележителности.

Таблица 5. Разпределение на броя и площта на защитените територии по категории

Категории защитени територии

Брой към 31.12.

Площ, ha

2008 г.

2009 г.

2008 г.

2009 г.

Резервати

55

55

77014,2

77021,9

Национални паркове

3

3

150362,3

150362,3

Природни забележителности

345

345

16707

16876,8

Поддържани резервати

35

35

4515,1

4515,1

Природни паркове

11

11

256455,7

256455,7

Защитени местности

501

502

76681,6

76844,5

Общо защитени територии

950

951

581 735,9

582 076,3

Източник: МОСВ - НСЗП

Фиг. 10. Промяна в площта на защитените територии за периода 1991 – 2009 г., ha
7bio_html_m44df8c47.gif

Източник: МОСВ – НСЗП

Съгласно чл. 55, ал.1 от Закона за защитените територии, за защитените територии се разработват планове за управление. През 2009 г. са приети 4 плана за управление на:

  • поддържан резерват Конски дол (Заповед № РД- 678/12.10.2009 г.)

  • поддържан резерват Тъмна гора (Заповед № РД- 678/12.10.2009 г.)

  • защитени местности Широка поляна, Кавал тепе, Студената чучурка и Слънчева поляна (Заповед № РД-165 от 09.03.2009 г./ДВ бр. 24/31.03.2009 г.);

  • защитени местности Чатъма, Батльбоаз и Самодивска поляна (Заповед № РД-157 от 06.03.2009 г., ДВ бр. 24/31.03.2009 г.);

  • други.

През 2009 г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа присъди Европейски диплом за защитена територия на Национален парк „Централен Балкан”, като по този начин страната ни стана 26-тата европейска страна, удостоена с това престижно международно отличие.

Европейският Диплом за защитени територии се присъжда от 1965 г. на защитени територии със специална Европейска значимост за опазването на биологичното, геоложкото и ландшафтно разнообразие. Той е награда, която оценява не само качествата на природното наследство на отличената територия, но и ефективността на нейната защита и система на управление. Европейският диплом за защитени територии е гаранция за постигането на европейски стандарти в опазването на природата и управлението на защитените територии. Той е международно признание с особена значимост за цялостната политика на държавата в областта на опазването на природата.

Защитени зони

През 2009 г. продължи работата по обявяване на защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000, като в Държавен вестник са обнародвани 11 бр. заповеди за защитени зони за опазване на дивите птици, от които 9 са включени в списъка от защитени зони, приет с Решение № 122/2007 г. на Министерския съвет, а 2 са включени в списъка от защитени зони, приет с Решение № 802/2007 г. на Министерския съвет.

През 2009 г. е обнародвана в Държавен вестник Наредбата за условията и реда за разработване и утвърждаване на планове за управление на защитени зони.

В Закона за биологичното разнообразие е предвидена възможност, в случай на наличие на опасност от увреждане на защитени зони, преди да бъдат издадени заповеди за обявяването им, министърът на околната среда и водите да забранява или ограничава отделни дейности в границите на зоните. Срокът на тези заповеди е до две години.

През 2009 г. със заповед на министъра на околната среда и водите е удължен срока на действие на издадената през 2008 г. заповед по чл. 19, ал. 1 от ЗБР защитена зона за опазване на природните местообитания от НАТУРА 2000 „Комплекс Калиакра”.

През 2009 г. дирекция “НСЗП”, като бенефициент по приоритетна ос 3 на Оперативна програма „Околна среда 2007 - 2013 г.” има издадени заповеди на министъра на околната среда и водите № РД-ОП-24/02.07.2009 г., РД-ОП-25/02.07.2009 г. и РД-ОП-26/02.07.2009 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проекти DIR-59318-1-2 „Картиране и определяне на природозащитното състояние природните местообитания и видове – фаза I”, DIR-59318-2-3 „Разработване и внедряване на информационна система за защитените зони от екологична мрежа Натура 2000” и DIR-59318-3-4 „Национална информационна и комуникационна стратегия за мрежата Натура 2000”.

Мониторингови дейности в защитени територии

Национални паркове

Направените изследвания на качеството на водите по отношение на физикохимичните параметри през 2009 г. отразяват доброто състояние на реките и езерата на територията на трите Национални парка.

Данните от мониторинг на биологичните обекти на територията на трите Национални парка като цяло показват добро състояние на наблюдаваните видове

През 2009 г. продължава изпълнението на програмата за екологичен мониторинг на националните паркове. Програмата включва наблюдение на абиотични и биологични обекти съгласно утвърдени схеми (места и графици).

Изследванията на качеството на водите по физикохимичните параметри през 2009 г. отразяват доброто състояние на реките и езерата на територията на трите Национални парка. Стойностите на анализираните показатели са в нормите за води I категория, само в единични пунктове на територията на трите национални парка концентрациите на амониев азот и фосфати са малко по-високи от нормата за I категория води, но са по-ниски от нормите за II категория.

Основните индикатори които се прилагат за оценка на химичното състояние на повърхностните води на национално и европейско ниво са средногодишните концентрации на следните основни показатели: разтворен кислород ,биохимична потребност от кислород (БПК5), перманганатна окисляемост (ХПК – Mn) , амониев, нитратен и нитритен азот, фосфати.

На фиг. 11 и фиг. 12 е представено изменението на концентрацията на основните показатели за качество на повърхностни води в Националните паркове. Използвани са осреднени стойности от всички пунктове на територията на трите Национални парка от всички пробонабирания.

Фиг. 11. Изменение на средните концентрации на разтворен О2, ХПК – Mn и БПК5 в повърхностните води в трите национални парка за периода 2004 – 2009 г.
7bio_html_2aeef3a5.gif

Източник: ИАОС

Фиг. 12. Изменение на средните концентрации на амониев азот, нитритен азот, нитратен азот, фосфати в повърхностните води в трите национални парка за периода 2004 – 2009 г.
7bio_html_b83553.gif

Източник: ИАОС

От проведения мониторинг на биологичното разнообразие в НП „Рила” през 2009 г. може да се направи следното обобщение: от наблюдаваните 6 вида бозайници, състоянието на 2 е добро (вълк, кафява мечка); на 3 вида е задоволително (дива коза, сърна и дива свиня) и на един вид е лошо (благороден елен). Основните фактори, които влияят неблагоприятно върху състоянието на популациите са безпокоене от страна на туристите и бракониерство. На територията на НП “Рила“ е проведен мониторинг на 8 вида птици.

Наблюдавани са 4 консервационно значими растителни вида, състоянието им е добро. Състоянието на черната боровинка е добро, като най-силно влияние върху развитието и оказват метеорологичните условия.

През 2009 г. в НП “Централен Балкан“ е проведен мониторинг на 8 вида консервационно значими растения. Основните лимитиращи фактори, които оказват най-силно влияние върху развитието им са туризъм и бракониерско събиране, но общото им състояние е добро. Състоянието на наблюдаваните 7 вида бозайници е добро. Дивата коза е наблюдавана в 7 паркови участъка. Състоянието и в 4 от наблюдаваните участъка е добро, в 2 е задоволително, а в ПУ Тетевен не се среща. От проведения мониторинг на 15 вида птици може да се направи следното обобщение: състоянието на 5 от тях (белоопашат мишелов, скален орел, кеклик, яребица и жълтоклюна гарга) е добро, на 1 вид (белогръб кълвач) е задоволително, на 5 вида (орел змияр, ловен сокол, сокол скитник, лещарка и скалолазка) е незадоволително и на 2 вида (врабчова кукумявка и бухал) е неясно, наблюдавани са 2 екземпляра царски орел - състоянието му е лошо). За разлика от 2007 г. през 2008 г. и 2009 г. не е наблюдавана уралска улулица.

През 2009 г. в НП “Пирин“ е проведен мониторинг на 9 вида бозайници (дива коза, мечка и вълк, дива свиня, сърна, дива котка, заек, златка и лисица). Състоянието на популациите на 5 вида (еделвайс, урумов окситропсис, петниста тинтява, жълта тинтява и вихренска злолетница) от наблюдаваните 8 консервационно значими растителни вида е добро, на пиринския девисил, пиринския мак и пиринската мащерка е задоволително. На територията на НП “Пирин“ е проведен мониторинг на 13 вида птици.

За индикатори в националните паркове са избрани: числеността на 2 вида бозайници (мечка и дива коза), числеността на два вида птици (скален орел и сокол скитник). Тези видове са избрани, защото се срещат и в трите национални парка и има достатъчно данни, за да се направи някаква оценка (фиг. 13, 14 и 15).

Фиг. 13. Промяна в числеността на скалния орел и сокола скитник в трите национални парка за периода 2005-2009 г.
7bio_html_m5f06b221.gif

Източник: ИАОС

Фиг. 14. Промяна на числеността на дивата коза в 3-те НП за периода 2005- 2009 г.

Фиг. 15. Промяна в числеността на мечката в 3-те НП за периода 2005-2009 г.

7bio_html_m69861a2.gif

7bio_html_134c5ed.gif

Източник: ИАОС

НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА МОНИТОРИНГ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ

През 2009 г. продължи изпълнението на дейностите по НСМБР, като според капацитета на регионалните структури (РИОСВ, ДНП и ДПП) се прилагат някои от методиките за мониторинг на видове. Проведен е мониторинг на 80 вида гъби, растения и гръбначни животни от 7 систематични групи и на 147 вида птици – по една от методиките – Среднозимно преброяване. Получени са 597 попълнени полеви формуляра.

В изпълнение на плана за действие на дива коза и кафява мечка и дейностите по НСМБР за първи път се проведе национален мониторинг на двата вида, които обхвана всички основните места за мониторинг, според методиките на НСМБР. Мониторинга на кафява мечка се проведе в края на месец октомври, а на дива коза в началото на месец ноември. Преди провеждането на мониторинга се проведе обучение на служителите на ДНП, РИОСВ към МОСВ, както и на служители на ДЛС и ДГС при МЗХ в прилагането на методиките на терен. През есента на 2009 г. на територията на 84 маршрута са установени 102 уникални следи на кафява мечка. По отношение на дивата коза, от обходените 50 маршрута са установени 1180 екземпляра.

МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ И ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ

Промени в нормативната уредба в областта на биологичното разнообразие и защитените територии, прилагане на екологичното законодателство - проблеми, наказателни процедури

През 2009 г. беше подготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения, с цел отпадане на текстове, свързани с членството на страната в ЕС и допълване на текстове, относно функциите на органите към съответните две наредби към закона.

В Проект на МИЕТ за премахване и намаляване с 20% на административните тежести на бизнеса са описани 34 закона, като в областта на БР са Закона за защитените територии и Закона за лечебните растения, по които се предвиждат промени, предложени от бизнеса, за постигане на целта на проекта с изработване и изпълнение на мерки по одобрен от Министерски съвет План за действие.

Във връзка с констатирани неточности и непълноти при транспонирането в законодателството на Директива 98/81/ЕО, изменяща Директива 90/219/ЕИО, относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия и на Директива 2001/18/ЕС, относно съзнателното освобождаване в околната среда на генетично модифицирани организми и отменяща Директива на Съвета 90/220/ЕИО, през 2009 г. беше разработен и внесен в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, чрез който се цели постигане на пълно съответствие на националното законодателство с европейските норми. Съгласно новите промени в Закона за генетично модифицирани организми са въведени забрани за отглеждане и освобождаване в околната среда на ГМО в следните територии:

1. в границите на защитените територии по Закона за защитените територии и в границите на защитените зони от Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие;

2. на отстояние по-малко от 30 km от границите на териториите по т. 1;

3. на отстояние по-малко от 10 km от стационарни пчелини, регистрирани по реда на Закона за пчеларството;

4. на отстояние по-малко от 7 km от площи с биологичен начин на производство на селскостопанска продукция;

5. на отстояния по-малки от тези, посочени в приложение № 2, по отношение на площи с традиционен начин на производство.

Забранява се освобождаването в околната среда и пускането на пазара на ГМО, съдържащи маркерни гени за антибиотична резистентност.

Забранява се освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните ГМО: тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури.

Предприети мерки за опазване и възстановяване на ценни видове и хабитати (проекти, изразходвани средства)

За 2009 г. има издадени 67 разрешителни по Наредба No 8 от 12.12.2003 г.

За растителни видове са издадени 14 разрешителни на различни оранизации и екипи за цялата страна. Предвидено е 10% от семената от застрашени видове да се предават в Националната ген-банка към Института за растителни генетични ресурси в Садово, с цел опазване на ресурса.

По Наредба № 4 от 8 юли 2003 г. за условията и реда за издаване на неместни или повторно въвеждане на местни животински и растителни видове в природата има издадени 2 разрешителни: 1) за развъждане и отглеждане на барамунди (Lates calcarifer), 2) внасяне с цел развъждане и отглеждане в инсектариум на 20 неместни видове пеперуди.

Изпълнение на дейности от Национален план за опазване на биологичното разнообразие 2005 – 2010 г.

Дейности по Рамковата Конвенция на ООН за биологично разнообразие (КБР) - През м. април в Париж се проведе 13-тата среща на Спомагателния орган по научните, техническите и технологичните въпроси към КБР, където в рамките на една седмица бяха подготвени редица документи, относно основните направления за биоразнообразие в горите, земеделските земи, водните басейни, островни държави; изпълнение на трите цели на конвенцията (опазване на БР; устойчиво ползване; достъп и разпределение на генетичните ресурси) - обсъждания по редица световно критично застрашени видове; мерки на глобално, регионално и национално ниво. По всички въпроси се стигна до съгласие и съответно до изготвяне на документи, които да послужат на Секретариата на Конвенцията за подготовка на решения, които да бъдат приети от страните-членки за изпълнение, с изключение на текстовете по създаване на международен Протокол за достъп до генетични ресурси. По последния въпрос мненията и желанията на страните бяха толкова разнообразни, че не се постигна съгласие по нито една глава на бъдещия протокол, което ще се доработва на следващи срещи по тези въпроси.

Международният ден на БР - 22 май с мото “Инвазивните чужди видове - заплаха за биологичното разнообразие”, бе отбелязан в цялата страна със съдействието на РИОСВ и техните партньори (общини, училища, НПО). Целта е да се обърне внимание на обществото върху проблема за превенция и управление на инвазивните видове и сътрудничеството между държавите в тази област. Инвазивните чужди видове могат да бъдат пренесени на нови места непреднамерено, като глобализацията благоприятства този процес чрез разширяване на търговията, транспорта и туризма. Щетите, предизвикани от инвазивните видове и средствата, необходими за ограничаване и контрол на тяхното негативно въздействие имат значимо финансово измерение.

В страната бе създадена нова Междуведомствена група по въпросите на “Биологично разнообразие и климатични промени” в синхрон с новите предизвикателства за адаптацията на видовете и смекчаване на условията и настъпилите промени. Участниците в групата дадоха множество предложения за обща работа между институциите и се прие решение за разработване на Национална стратегия по тези въпроси.

В края на годината Междуведомствената координационна работна група към Конвенцията по биологично разнообразие, създадена през 2008 г., се събра да обсъди и постави началото на инициативите на национално и регионално ниво за предстоящата 2010 г. – обявена с Резолюция на ООН за “Международна година на биологичното разнообразие”.

Дейности по Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES)

Конвенцията CITES е международно споразумение, което има за цел да предотврати изчезването на видове в резултат на търговията с тях. Прилагането и в България се осъществява чрез спазване на разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие. Компетентната институция за прилагане на Конвенцията е Министерството на околната среда и водите. От 1 януари 2007 България прилага Регламент № 338/97 на Съвета относно опазването на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях

През 2009 г. по CITES са издадени общо 175 разрешителни/сертификати, от които 147 за внос, 16 общо за износ и за ре-експорт, 10 съгласно чл. 8 (Разпоредби отнасящи се до контрола на търговски дейности за видове в приложение А) от регламент 338/97 за живи животни и трофеи, 1 съгласно чл. 9 (Движение на живи екземпляри) от Регламент 338/97, 1 - за пътуваща изложба. Разрешителните за внос са за малки кожени изделия (каишки за часовници, гривни и др.), ловни трофеи (вкл. кожи, черепи, крака, копита, бивни), кожени облекла. Разрешителните за износ са за черен хайвер и ловни трофеи (кожи). Ре-експортът е на малки кожени изделия.

Общо обект на търговия (включително обмен) по смисъла на Конвенцията са били 580 екземпляра от 31 вида животни (с изключение на риби), включени в приложенията на CITES, от които 13 вида бозайници, 8 вида (вкл. 2 подвида) влечуги и 9 вида безгръбначни.

През 2009 г. България е изнесла общо 309 кг. хайвер от 3 вида есетрови, един хибрид. Хайверът е произведен от три есетрови вида и един хибрид. Хайверът е произведен в аквакултури. Внесени са 100 екземпляра живи камъни Sclerantia spp. и 75 кг скали (Scleractinia spp.) и 101,832 кг. от три растителни вида: червено алое, худия и африканска череша (Aloe ferox, Hoodia gordonii and Prunus africana).

През 2009 г. са задържани следните части от CITES видове: 39 бр. кожени изделия от крокодили и 43 бр. изделия от слонова кост.

В България има регистрирани 5 спасителни центъра (2 за растения и 3 за животни) за настаняване на конфискувани живи екземпляри: Зоологическа градина – София, Общинско предприятие „Зоокът-Варна”, Център за рехабилитация и размножаване на редки видове на Сдружение с нестопанска цел „Зелени Балкани-Стара Загора”, Ботаническа градина при БАН, София и Ботаническа градина на Софийски университет „Св. Климент Охридски” на територията на архитектурно-парков комплекс „Двореца”-гр. Балчик. Спасителните центрове са определени със заповед № 242/14.03.2003 на Министъра на околната среда и водите.

Инвазивни видове

Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие и Национален план за действие (2006-2010 г.) определят инвазивните и интродуцирани видове като една от основните заплахи за биоразнообразието в страната.

Българското законодателство определя Министерството на околната среда и водите като основна институция, отговорна за формиране на политиката по отношение на чуждите и инвазивните видове. МОСВ работи в тясно сътрудничество с Министерството на земеделието и храните, Държавната агенция по горите, научните институции и неправителствените организации.

България участва активно в международните усилия за ограничаване негативното въздействие на инвазивните видове, които се извършват в рамките на Европейския съюз и подписаните от страната ни международни конвенции.

Извършената оценка на чуждите и инвазивни видове в България показва, че тяхното влияние върху естествените екосистеми е в рамките на констатираното за континенталните райони на Европа, като най-чувствителни и застрашени са водните екосистеми.

Действията на Министерството на околната среда и водите по отношение на чуждите инвазивни видове са насочени към увеличаване на обществената информираност, подобряване координацията между институциите, изграждане на научен капацитет и подготовка за допълване на законодателните мерки и за разработване на стратегически документ относно политиката на страната към инвазивните видове. През 2009 г. страната ни подкрепи усилията за международната общност за повишаване на общественото познание за заплахата от инвазивните чужди видове, като се включи в отбелязването на Международния ден на биологичното разнообразие, посветен на тази тема.

Едновременно с това в страната се прилагат някои специални мерки по отношение на инвазивни видове с вредни икономически последствия. Те са свързани с проучване на биологията и екологията на видовете, естествените им неприятели, методите и средствата за намаляване на популациите и ограничаване на вредното им въздействие върху технологичните процеси. Като примери могат да се посочат мидата зебра (Dreissena polymorpha), рапана (Rapana thomassiana), кестенов листоминиращ молец (Cameraria ohridella) и редица др. Мерки за ограничаване разпространението на инвазивни растителни видове са прилагани в някои чувствителни територии покрай р. Дунав и Черноморското крайбрежие.

Основните научни звена, в които се извършват проучвания, свързани с инвазивни видове са Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и Института по океанология на Българска академия на науките, Институт по рибни ресурси на Селскостопанската академия и Лесотехническия университет в София.


1 Повече информация може да се намери в Националния доклад за състоянието на околната среда за 2008 г.

http://nfp-bg.eionet.eu.int/eea/bg/publicat/2008/index.htm

2 Виж 1

3 Виж 1







Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ


Достъп до обществена информация


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Годишен бюлетин за качество на атмосферен въздух (КАВ)


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Прогноза на нивата на приземния (тропосферен) озон над България


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


"Програма Хоризонт 2020 на ЕС за научни изследвания и иновации”


Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България







Профил на купувача - обществени поръчки


Такси за предоставяне на административни услуги по разрешителни режими


Тарифа за таксите, които се събират в системата на МОСВ


Достъп до обществена информация


Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда


Годишен бюлетин за качество на атмосферен въздух (КАВ)


Тримесечен бюлетин

 


Ежедневен бюлетин за качеството на въздуха


Последни регистрирани превишения на алармените прагове за NO2, SO2 и O3


Прогноза на нивата на приземния (тропосферен) озон над България


Достъп на общини до данни за качество на въздуха в реално време


Ежедневен бюлетин за радиационната обстановка


EURDEP-widget (Европейска платформа за обмен на радиологични данни)


Националeн регистър за квоти за емисии на парникови газове


Национална информационна система за докладване по ЕРИПЗ


Мониторинг на отпадъците (информационна система, публични регистри)


Национална система за мониторинг на биологично разнообразие


Червена книга на Република България


Оперативна програма „Добро управление”


Проекти по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.


"Проект „Корине земно покритие 2018 - България”


Проект по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.


"Програма Хоризонт 2020 на ЕС за научни изследвания и иновации”


Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"


Проект по Оперативна програма "Административен капацитет"


Програма за Консултантска Помощ (ААР)


BG02.PDP1 „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“


BG03.PDP1 Проект "Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)"


Регистър на защитените територии в България


Регистър на вековните дървета в България

Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС